Книга IX 14–6 — Възпламенен от гняв, Ахил

14–6 — Възпламенен от гняв, Ахил в „Илиадата“ обикаля три пъти стените на Троя, преследвайки Хектор и отказвайки каквото и да било примирие с него.

16–7 — В „Енеидата“ троянският герой Еней, след като пристига в Италия, отнема любимата на местния герой Турн, царската дъщеря Лавиния (но не я развенчава, тъй като тя не е омъжена), след което разяреният Турн се впуща в отчаяна и безнадеждна битка със своя непобедим съперник.

18–9 — Нептуновият бяс е насочен срещу Одисеи, в Юнониният — срещу Еней, сина на клетата Киприда, т.е. Венера, на когото Юпитеровата жена си отмъщава за това, че Парис е предпочел майка му пред нея при съдбоносния за Троя избор на планината Ида.

21 — Милтъновата повелителка небесна е небесната муза Урания (вж. бел. към VII 1 по-горе).

22 — Относно нощните посещения на Милтъновата муза вж. бел. към III 32 по-горе.

37–8 — Херолдите и сенескалите са различни категории от представителната прислуга на официалните приеми през Средновековието.

43 — Това си име — епос (героична песен), най-високият литературен род според класификацията на Ренесанса. Предметът на Милтън е не само достатъчно възвишен за епическа поема, но способен дори да извиси самото име на епоса и да създаде нов критерий.

63–4 — Криейки се в сянката на земята, Сатаната се изхитрява да прекара цяла седмица в мрак (седем нощи, елени в една).

64 — Равноденственият кръг е небесният екватор, по който Сатаната се превърта три пъти от изток на запад в положение диаметрално противоположно на слънцето.

65 — Нощната каляска е земната сянка.

66 — Колюри — мислени кръгове в астрономията, перпендикулярни един на друг и на екваториалния кръг. Някои изследователи на „Изгубеният рай“ отбелязват, че Милтън неволно или съзнателно допуска анахронизъм, като дава възможност на Сатаната да минава през полюсите по тъмно дори преди грехопадението, когато според космографията на тази поема земната ос е била перпендикулярна на вселенския екватор и следователно полюсите трябва да са били непрекъснато осветени от слънцето. Самите колюри са уместни само след „изместването“ на земната ос, защото единият от тях минавал през равноденствените точки, а другият — през точките на слънцестоенето. Ако анахронизмът е умишлен, което е по-вероятно, като се има пред вид Милтъновата астрономическа прецизност и последователност в цялата поема, той може би се въвежда, за да подчертае по метода на драматичната ирония причинната връзка между нашествието на Сатаната и човешкото грехопадение с неговите космически последствия.

71 — Милтън нарича неразклонената още райска река с името на третия й клон, реката Тигър (Хидекел).

76 — Понт (Понтус Евксинос) е старогръцкото название на Черно море.

77 — Езерото Меотийско е древното име на Азовско море.

80 — Оронт е река в Сирия, а Дариен е Панамският провлак между Северна и Южна Америка.

103 — Земята е уподобена на небе, окръжено от други небеса, т.е. системата от концентрични небесни сфери, предложена от Птолемей.

156 — Огнените служители са вероятно „херувимите пламтящи“ от XI 100 по-долу. Ср. „Псалтир“ 103, 4: „Ти правиш ветровете Свои Ангели, огнените пламъци — Свои служители.“

387–8 — Дриадите в древната митология били горски нимфи, а ореадите — планински. Последните придружавали девствената богиня на луната и лова Артемида (Диана), наричана също Делия (едно от многото й имена), тъй като била родена на остров Делос.

388–92 — Диана (Делия) била традиционно изобразявана със стрели и лък, които символизирали не само нейната длъжност като богиня на лова, а и разумния съвет — нещо, което наистина липсва на Ева. Вместо това тя носи градинарски сечива, издялани без огън, тъй като преди грехопадението огънят и свързаните с него занаяти били все още непознати.

393–6 — С градинарските си сечива Ева прилича повече на римската богиня на пасищата Палета, както и на богинята или нимфата на овощните дървета Помона, която се криела от мъжки ухажвания в своята градина, но била прелъстена от Вертумний, който я измамил, предрешен като старица (Овидий, „Метаморфози“ XIV). Макар и да побягнала от него, когато той й открил истинската си хубост, Помона била завладяна от нея и пламнала от страст като неговата. Ева се сравнява и с богинята на земеделието Церера, която била обладана от Зевс (Юпитер) и му родила Прозерпина, по-късно прелъстена от самия него, преобразен като змия (очевидна аналогия е изкушението на Ева от влезлия в змията Сатана).

439–43 — Градините на Адонис или Алкиной са измислени, защото принадлежат на езическата митология, която за християнина не може да бъде нищо повече от алегория на действителността. В единия случай Милтън вероятно има пред вид градината, в която Венера крие своя любим Адонис, според поемата на Едмънд Спенсър „Кралицата на феите“. Той е възроден, защото, след като е убит от глигана, възкръсва ежегодно заедно с пролетната зеленина. Що се отнася до градината на Алкиной, вж: бел. към V 339–41 по-горе. Синът на стария Лаерт, хитроумният Одисей, искрено се удивил, когато видял градината на Алкиной (Омир, „Одисея“ VII 112–35). Перифразата тук има за цел да въведе и името на Лаерт, който се отказал от царството си, за да стане градинар. Истинската (неизмислена) градина на онзи мъдър цар е градината на библейския цар Соломон, възпята в „Песен на песните“ (6, 2).

485 — Адам е от земен образец, тъй като според Библията е бил създаден „от земна пръст“ (ср. „Битие“ 2, 7).

505–10 — Кадм и неговата царица Хермиона пристигнали от Тива в Илирия (на Адриатическото крайбрежие на Балканския полуостров) и там били превърнати в змии (Овидий, „Метаморфози“ IV 572–603). Богът в Епидавър е богът на медицината Ескулап, който изцелил толкова смъртни, че събудил гнева на адския цар Плутон. Веднъж, когато бил повикан на помощ от римляните, той пристигнал там в образа на змия (пак там, XV 626–744). В своя животопис на Александър Велики гръцкият историк Плутарх съобщава, че неговият баща Филип Македонски бил оттеглил любовта си от майка му, Олимпия, тъй като тя започнала да се люби със змия. Според Делфийския оракул това бил всъщност преобразеният бог Юпитер Амонски, действителният родител на Александър. Юпитер Капитолийски е наречен така по името на своя храм в Рим. За Сципион Африкански, прославения римски военачалник, наречен така заради победата си над Ханибал в Картаген, се разпространявала легенда, подобна на тази за Александър. Неговата майка според древните историци също се сношавала с великата змия.

522 — Цирцея е вълшебница от Омировата „Одисея“. Тя живее на средиземноморски остров и превръща своите гости в животни, които са й безпределно предани.

529–30 — Змията не притежава органите, които произвеждат човешкия глас, затова Сатаната трябва да използува за тази цел змийския език или въздушен тласък.

581–3 — Копърът и топлото мляко, изсукано направо от вимето, се считали за любима храна на змиите още от времето на Плиниевата „Естествена история“.

629 — Мирото е миртовото благоуханно дърво, а балсамът е растение от същия род (вж. бел. към V 293 по-горе).

653 — Едничка щерка на гласа му е подражание на староеврейските библейски фрази.

846 — Обърканата мяра се отнася навярно както към тревожния ритъм на Адамовото сърце, така и към космическите аномалии, съпровождащи грехопадението (ср. ст. 782–4 по-горе).

1059–62 — Печалната история на Самсон, който бил надарен с херкулесова сила, но бил лишен от нея и предаден на филистимските си врагове от своята любима Далила (Далида), е разказана в Библията (ср. „Съдии Израилеви“ 16). Самсон неблагоразумие издал на Далила съдбоносната тайна на своята сила: „ако ме остриже някой, ще ме напусне силата ми; аз ще отслабна и ще бъда като другите човеци“. Тогава продажната жена го приспала на коленете си и повикала един човек „да остриже седемтях плетеници на главата му“. След като по такъв начин загубил мощта си, филистимците го хванали, извадили му очите и го оковали. Според Библията Самсон е син на Маной от племето на Дан. Неговата участ често се е тълкувала като аналогична на Адамовата. Една от последните значителни творби на Милтън е поетичната драма „Самсон Бореца“, основана върху библейското сказание, но изповядваща същевременно личната трагедия и непримиримост на автора след Реставрацията.

1101–10 — Индийската смокиня е описана подробно още от Плиний, а през епохата на европейския хуманизъм — и от много енциклопедисти. В теологическата литература от онова време тя е използувана като символ на човешката греховност. Като това дърво, Адам отначало растял към бога прав и строен, но след като нарушил божията забрана, се превил към земята, вкоренил потомството си в нея и така навеки се обвързал с покварения свят. Декан и Малабар са традиционните названия на Централен и Западен Индустан.

1115–6 — Американци, които Христофор Колумб открива за Европа, са, разбира се, индианците, както ги наричаме днес.

Книга X

16 — Многократният грях — вероятно става дума за многократното вкусване на запретения плод от Адам и Ева, описано в кн. IX по-горе, или пък за библейското „умножаване“ на първородния грях.

82–4 — Третият от подсъдимите е главният виновник, Сатаната. За подялбата на вината между него и змията вж. ст. 163–81 по-долу.

101 — Христос приема върховната титла Господ Бог, докато е на земята, тъй като там той е въплъщение на своя Отец.

128 — Адам говори за Ева като за втората си същност, тъй както я нарича и божеството при сътворението на човека (ср. VIII 450 по-горе).

148–50 — В „Първо послание на св. ап. Павел до коринтяни“ се казва: „Защото не мъжът е от жената, а жената е от мъжа; и не мъжът е създаден за жената, а жената за мъжа…“ (11, 8–9)

182–4 — Когато учениците на Христос се завръщат от своята проповед и осведомяват учителя си, че са покорили бесовете с неговото име, той им отговаря: „Видях сатаната как падна от небето като светкавица“ („Евангелие от Лука“ 10, 18).

185 — Княз на въздуха — в „Послание на св. ап. Павел до ефесяни“ се казва следното за сатаната: „княза на въздушната власт, сиреч на духа, който сега действува в синовете на неверието“ (2, 2).

219 — В „Послание на св. ап. Павел до римляни“ (5, 10) за хората се говори като за врагове на бога до помирението след смъртта на сина му. Оттук и Милтъновото: „вразите си облече“.

236 — Милтън неведнъж използува думата автор в нейното първоначално значение: създател.

246 — Съчувствие е буквалният превод на гръцкия термин „симпатия“, използуван от Плиний (в „Естествена история“), а и от много по-късни европейски мислители, за да се означи всякакъв вид взаимно привличане в природата.

290–3 — Кронийското море е Арктическият океан. Онзи път въображаем е предполагаемият североизточен път към Далечния Изток, търсен от пътешествениците през началото на XVII в. Пецора е сибирската река Печора, спомената от Милтън в неговата „Кратка история на Московия“. Катай е названието на азиатско царство на север от Китай според тогавашната политическа география.

296 — Делос е островът, който според древната митология морският бог Нептун издигнал над вълните с тризъбеца си, за да могат на него да се родят Аполон и Диана, и който плавал по морето без определено място, докато Зевс го приковал с вериги към дъното. (Ср. бел. към V 264–5 по-горе.)

297 — Горгонският поглед превръщал в камък всяко живо същество.

307–11 — Ксеркс е персийски цар, живял през V век пр. н. е. и воювал с древните гърци за надмощие. Тъй като по време на похода му към Балканския полуостров първият персийски мост през Хелеспонт (Дарданелите) бил разрушен от морска буря, разгневеният завоевател наредил на войските си да бичуват непокорните вълни. Суза е зимната престолнина на древните персийски царе. Тя е известна също под името Мемнония.

312 — Понтифическото чудо е пример за многобройните латински заемки в Милтъновата поема. „Понтифически“ означава „мостостроителен“. Прилагателното обаче обикновено се използува като определение на папата и папската църква, тъй като тяхната роля била да „хвърлят мостове“ между този и онзи свят. Така Милтън не пропуща удобен случай да уязви католицизма.

328 — Сатаната напуща Едем между зодиакалните знаци Стрелец и Скорпион, защото между тях се намира змията от съзвездието Змееносец.

380–1 — В „Откровение на св. Йоан Богослов“ небесният Йерусалим се описва като квадратен или кубически по форма: „Градът е четвъртит и дължината му е колкото и широчината. Той измери града с тръстта и намери, че е дванайсет хиляди стадии; дължината, широчината и височината му — равни“ (21, 16). От друга страна, по-рано в поемата (II 1048) се казва, че емпирейното небе е с неопределена форма — „квадратно или кръгло“. Сътвореният свят (вселената) обаче навсякъде в „Изгубеният рай“ е кръгъл или объл.

384 — Смърт е едновременно син и внук на Сатаната, тъй като той е плод на кръвосмесителната връзка между последния и неговата дъщеря Грях.

420 — Ония са Грях и Смърт.

431–6 — Астрахан е татарският престолен град край устието на река Волга, често споменаван в Милтъновата „Кратка история на Московия“. Бактрийският софи е персийският шах. Полумесеца двурог на турците е не само техният държавен знак, но и обичайната им бойна формация. Аладул е името на някогашното арменско царство. Тавриз и Казвин са персийски градове.

444 — Пищните Плутонови палати са седалището на владетеля на класическото подземно царство, често отъждествявано с християнския ад.

457 — Диван е названието на ориенталския държавен съвет. Падналите ангели непрекъснато се отъждествяват с азиатските „неверници“.

524–6 — Аспидите, амфисбените, керастите, хидрите, елопите и дипсите са фантастични змиеподобни същества в класическата митология.

526–7 — Когато Персей, победителят на страшната горгона Медуза, отнасял отсечената от него глава на чудовището, кръвта й капела по пясъците на Либия и в тях всяка капка се превръщала на отровна змия (Овидий, „Метаморфози“ IV 617–20). Според Лукан („Фарсалия“ IX 699) аспидите, керастите, дипсите и амфисбените се появили по този начин.

528 — Офиуза означава буквално „пълен със змии“. В древността това име е било давано на няколко различни острова в Средиземно море.

529–30 — Според Овидий след големия потоп прогизналата земя, сгряна от слънцето, родила всякакви твари, между които и нежеланата гигантска змия Питон, по-късно сразена от слънчевия бог Аполон („Метаморфози“ I 432–45). В чест на тази си победа Аполон открил първите свещени игри, които нарекъл питийски — така нарекли и местността около неговия оракул в Делфи: Пития.

560 — Мегера е една от древните адски фурии, които обикновено били представяни, както и горгоните, с коса от змии.

562 — Смолното море е Мъртво море, на чийто бряг е библейският град Содом, изпепелен от небесен огън заради поквареността на своите жители („Битие“ 19).

580–84 — В класическата митология Офион и дъщерята на Океан Евринома царували на Олимп, докато били изместени от Крон (Сатурн) и Рея (Опс), владетели на тиганите. По това време Юпитер (Зевс) все още обитавал пещерата в Диктийската планина на остров Крит, където бил прекарал детството си и откъдето води началото си едно от многобройните му прозвища — Юпитер Диктийски. Някои автори представят Офион като гигантска змия. Обичайно е също той да са сравнява със Сатаната.

588–90 — Ср. „Откровение на св. Йоан Богослов“: „И видях, и ето сив кон, и върху него ездач, чието име беше смърт; и адът следваше подире му; и им се даде власт на четвъртата част на земята — да умъртвяват с меч и глад, с мор и със земни зверове“ (6, 8). Смърт още не е възседнал на сивия си кон в поемата на Милтън, тъй като апокалиптичното видение на св. Йоан пророкува края на сътворения свят, който все още е далече в бъдещето.

591 — Смърт е второ чедо на Сатаната, защото е роден след неговата дъщеря и своя майка Грях.

640 — Проклятието, за което се говори тук, е навярно онази част от божието наказание за грехопадението, в която се казва: „проклета да е земята поради тебе“ („Битие“ 5, 17).

651 — Оттук нататък Милтън описва астрономическите промени, настъпили след грехопадението и заместили първоначалното съвършенство на вселената с разцентрованото й съвременно състояние.

656–61 — Относно луната бледа… и петте планети ср. бел. към VIII 128 по-горе. Според традиционната астрономия планетите заемат следните аспекти (положения) една спрямо друга или спрямо земята: шестина — 60°, четвъртина — 90°, трета (третина) — 120° и противостоене — 180°. Астролозите считали третината и шестината за благоприятни аспекти, а четвъртината и особено противостоенето — за неблагоприятни. Синодът (видимата страна на различни планети) също се смятал за особено пакостен.

662–4 — Традиционната метеорология се опитвала да предсказва климатичните явления въз основа на изгревите и залезите на определени съзвездия по отношение на слънчевите изгреви и залези.

668–78 — За да се премине от Милтъновата идеална вселена преди грехопадението към тази, която познаваме днес, трябва да се предположи една от следните две промени: или сега земята (централното кълбо) е била наклонена с около 23,5° спрямо небесния екватор, или слънчевата орбита се е наклонила със същия ъгъл спрямо земния екватор. Първата възможност е свързвана с хелиоцентричната, а втората — с геоцентричната картина на света и Милтън, както обикновено, не се ангажира изцяло нито о едната, нито е другата. Равноденственият път е първоначалната екваториална орбита на слънцето. Напущайки Овена, сега то преминава последователно през серията от зодиакални знаци, през които минава видимият му път и до днес: Телец, в чието съзвездие влизат и Атлантовите дъщери (Плеядите — вж. бел. към VII 374 по-горе); Спартанските Близнаци (обикновено се казва само Близнаци), състоящи се от двете митологични фигури на Кастор и Полукс, синове на спартанския цар Тиндар; Рак; Лъв; Дева; Везни; Козирог (за краткост са изпуснати между Везни и Козирог знаците Скорпион и Стрелец, а след Козирог — Водолей и Риба).

686 — Естотиландия е съвременният Лабрадор (континенталната част на Нюфаундланд). Името често се е използувало по-неопределено за далечни северни земи.

687 — Магелан — в някои карти от Милтъновата епоха сегашна Аржентина се обозначава като Земя на Магелан по името на португалския откривател на морския път на юг от нея.

688–9 — Пир Тиестов — Тиест в едноименното произведение на Сенека прелъстява съпругата на брат си Атрей. Когато узнава това, Атрей го поканва на угощение и му поднася месо от собственото му убито дете. Това деяние било толкова ужасно и противоестествено, че дори слънцето свърнало от обичайния си път, за да не го гледа.

695–706 — Бреговете Самоедски е названието, което Милтън дава на крайния североизток на сегашния Сибир и в своята „Кратка история на Московия“. Норумбега са наричали по онова време земите около сегашната граница между Канада и САЩ в източната част на континента. Ветровете в този пасаж разбиват медния си плен, тъй като в „Енеида“ на Вергилий митологичният им господар Еол ги държи заключени в затвор. Борей е древното име на вятъра, който духа от север-североизток, Кекий е от изток-североизток, Аргест — от северозапад, Траский — север-северозапад, Нот е южният вятър, Афер е югозападният (Сиера Леоне се намира в най-западния край на Африка, откъдето произлиза и името на този вятър). Тъй като всички изброени дотук ветрове са ориентирани общо взето по посока север-юг, източният средиземноморски Левант са втурва отстрани, също както и залезните Ветри Зефир и Еврий съответно от запад и от изток-югоизток. И най-сетне, Сироко и Либекио са италианските названия на югоизточните и югозападни ветрове.

707–8 — За Кавгата като щерка на Грях Милтън споменава за пръв път. Изобщо тя не играе важна и постоянна роля в поемата.

709 — Антипатията е силата на отблъскването в природата.

867 — Някои библейски коментатори от времето на Милтън произволно тълкували името Ева като етимологически свързано с думата „змия“.

886 — Скверната страна в Библията е лявата страна, а Ева, както се уточнява в VIII 465–77 по-горе, е изваяна от ребро, взето от лявата гръд на Адам.

887–8 — Реброто, от което е създадена Ева, е надчислено свръх вярното число, защото за Адам то е излишно.

3 — Предходна благодат — благодат предходна спрямо действията, подбудени от свободната човешка воля (ср. „Второ послание на св. ап. Павел до Тимотей“: „Бог… ни спаси и повика към своето звание не заради нашите дела, а по Свое благоволение и благодат, дадена нам в Христа Иисуса преди вечни времена…“ (1, 9)

4 — Сърцата каменни — ср. „Книга на пророк Иезекийл“: „ще вложа в тях нов дух, ще взема из тялото им каменното сърце и ще им дам сърце от плът, за да ходят по Моите заповеди, да пазят Моите наредби и да ги изпълняват…“ (II, 19)

10–4 — В класическата митология Девкалион е аналогичен на библейския Ной. По съвета на своя баща, Прометей, той си построил кораб и така се спасил от потопа. Когато водата спаднала, той заедно с жена си Пира отправил молитва чрез оракула на Темида, богинята на правосъдието, и получил разяснение относно това, как може да бъде възстановен погубеният човешки род: двамата съпрузи трябвало да хвърлят зад себе си камъни, които се превръщали в мъже и жени.

19 — Величавият застъпник на хората е Христос (вж. III по-горе).

30–1 — Въздишките му… неми — ср. „Послание на св. ап. Павел до римляни“: „Сам Духът ходатайства за нас с нензказани въздишки“ (8, 26).

45 — Безоблачен — с непомрачен от гняв образ (ср. III 260–5 по-горе), но също и: незагърнат от облак (ср. III 377–82 по-горе).

67 — Всичките блажени са праведните ангели.

73–6 — Тръбата тук е „тръбният глас“, с който библейският Яхве на Синайската планина в Хорив предава на Мойсей десетте заповеди („Изход“ 19). Този тръбен глас се отъждествява с онази „тръба Божия“, която трябва да възвести „пришествието Господне“ в деня на Страшния съд.

129–33 — Двукратният Янус е четириглавият вариант на двуликия древногръцки бог, който бди над смяната на годините и годишните времена. Митологичният стоок страж Аргус бил поставен от Юнона да пази превърнатата в юница нимфа Йо, но Меркурий (Хермес) все пак успял да го приспи със своята овчарска свирка и със сънотворния си жезъл (Овидий, „Метаморфози“ I). Както Янус, така и Аргус бил тълкуван като символ на времето или на вечно бдящото звездно небе. Аркадска (от името на древната Аркадия), както и пасторална, означава „идилична“, свързана с идеализирания селски бит в аристократичната литературна традиция.

135 — Левкотея е римската богиня на зората.

159 — Ср. библейския текст: „И даде Адам на жена си име Ева (Живот), защото тя стана майка на всички живеещи“ („Битие“ 3, 20).

182–90 — И в трите описани тук поличби върховният повелител на различна степен от сътворения свят изявява силата си по нов, по-суров начин. Затъмненото слънце смрачава въздуха, орелът (Зевсовата птица) се спуска над две други птици, а лъвът (звярът, който царства в лесовете) се втурва след елена и сърната (ср. кроткия лъв преди грехопадението — IV 343–4 по-горе). Посоката на гонитбата показва, че и трите поличби предсказват прокуждането на човеците от Рая (ср. XII 637–40 по-долу).

216–20 — Историята е разказана в библейската „Четвърта книга Царства“ (6, 13–17). Сирийският цар обсажда Дотаим, който принадлежи на израилтяните, за да залови пророк Елнсей. Когато пророкът научава за това от слугата си, за да го успокои, той помолва бог да му отвори очите, за да види. „И Господ отвори очите на слугата, и той видя, и ето цялата планина пълна с коне и огнени колесници около Елисея.“

220 — Йерарх е високият ангелски чин, който е приписан и на архангел Рафаил в V 468 по-горе.

242 — В древността пурпурът (царственият цвят) бил свързан с град Мелибея на Тесалийския бряг. В „Енеида“ на Вергилий например се говори за мелибейски пурпурен плащ като почетно отличие (V 251).

242–4 — Сара (Тир) била известна в древността с ярките си текстилни бои.

244 — Ирида е древната богиня на дъгата. Тук тя се споменава съвсем уместно, тъй като нейните цветове са царствено — разкошни, а според Библията дъгата е божественият знак за помирение с грешния човек след потопа.

247 — Поясът на архангел Михаил се сравнява с пояса на небесната сфера, в който се редуват зодиакалните съзвездия. Сравнението със зодиака е уместно, защото поясът, както и шлемът на Михаил са звездни, но също и затова, защото подчертава връзката между новата, „зодиакална“ астрономия след грехопадението (ср. бел. към X 668–78 по-горе) и ролята на архангела — изпълнител на божието възмездие.

294 — Адам е изпаднал във вцепенение тъкмо поради разпиляването на неговите животворни духове, които управляват усещанията.

323 — Библейските праотци издигат олтари на своя бог на всяко място, където той им се яви.

331 — Обещана челяд — обещание за челяд, която ще порази Сатаната (ср. X 175–92 по-горе).

332 — Относно най-външните поли на пищната му слава вж. III 380 по-горе.

381–4 — Вж. „Евангелие от Матей“ (4, 8), където дяволът, за да изкуши Исус, го завежда „на твърде висока планина и Му показва всички царства на света и тяхната слава“. Аналогията между Адам и Христос като изкупител на неговия грях е обичайна.

388 — Камбалу (Камбалук) е столица на Катай (вж. бел. към X 290–3 по-горе). Стените на града са предопределени, защото ще се появят по-късно в човешката история, а в описвания тук момент още не съществуват.

389 — Самарканд, разположен близо до река Окс (сега Аму-Даря) е древната столица на великия татарски завоевател от края на XIV век Тамерлан (Тимур).

390 — Пекин е древната столица на Китай, който е отделен от Катай (вж. бел. към X 290–3 по-горе).

391 — Великият могол е традиционното европейско название на императора на Източна Индия. Агра и Лахор са области в Северна Индия.

392 — Херсонес е сегашна Малака на Малайския полуостров — почти на югоизточния край на Индокитай, наречен „златен“ заради своите богатства. Някои тълкуватели на Библията между другото отъждествявали Херсонес с митичния Офир, откъдето цар Соломон се снабдявал със злато.

393–4 — Екбатан е старинната лятна столица на персийските царе. Исфахан стана престолнина на Персия през XVI век, когато Сафавидската династия напуща Казвин и се установява там.

395–6 — Визант (Византиум или Константинопол), предишната столица на Византийската империя, по времето на Милтън вече отдавна е столица на Отоманската империя, седалище на султана, чието потекло е от Туркестан, област в Централна Азия, разположена между Монголия и Каспийско море.

397–8 — Царство на негуса е Етиопската империя. Еркоко (Аркико) е нейно пристанище на Червено море.

399–400 — Момбаса и Мелинда (Малинди) са на Кенийския бряг, а Квилоа (Килва) — в днешна Танзания. Софала е името на пристанищен град в сегашен Мозамбик. Заради богатствата си Софала се смятала от някои за митичния Офир.

403–4 — Алмансор (Мансур) със значение „победител“ е традиционното прозвище на голям брой мохамедански владетели, но най-известният от тях сред европейците бил халифът на Кордова Ибн Абу Амир Махомед (959–1002).

405–6 — Рим ще управлява света от Европа в епохата на Римската империя, която все още не е настъпила.

406 — Адам може да види западното полукълбо само с взора си духовен, тъй като той се намира в източното полукълбо.

407–11 — Мексиканската империя на Мотецума (по-известен като Монтецума) била завладяна и ограбена от авантюриста Кортес, перуанската империя на Атабалипа (Атакуалпа) със столица Куско — от Писаро, но Маноа, легендарният Ел Дорадо в Гвиана, все още оставал незасегнат от испанското нашествие в Централна Америка. Герион в „Божествена комедия“ на Данте е триглавото чудовище, което охранява измамниците в ада. Но в „Кралицата на феите“ на Спенсър Герион символизира политическата тирания. Затова Милтън нарича испанците „чеда на Герион“.

429 — Оттук нататък Милтън проследява главните събития на библейската история след грехопадението, като започва с убийството на Каин, който посяга на брат си Авел.

441–2 — В Библията небесният огън обикновено е сигурен знак, че жертвоприношението е прието от божеството.

455 — От твоите чресла — Авел и Каин са синове на Адам.

469–70 — Пещерата на смъртта тук наподобява подземното царство на сенките в класическата митология. В „Енеида“ Вергилий описва неговия вход като пещера, пълна с ужаси (VI 236).

556–73 — Каиновият потомък Ламех имал трима сина: Иавал, е „баща на скотовъдци, които живеят в шатри“; Иувал, „баща на всички, които свирят на гусли и пищялки“; Тувалкаин (Товел), „ковач на всякакви медни и железни сечива“ („Битие“ 4, 19–22). Музикалното изкуство по Милтъново време се считало за система от математически пропорции.

574–80 — Това по-друго племе са потомците на Каиновия брат Сит, които живеели по планините край Рая. Някои тълкуватели на Библията са ги считали за първооткриватели на физиката и астрономията — затова тяхното усърдие е да опознаят Божиите явни дела, а не скритите им метафизически причини.

591 — Хименей, езическият бог на бракосъчетанието, отсъствуваше при сватбата на Адам и Ева, но се явява сега, след грехопадението и отклонението на човеците от „правата вяра“.

595 — Симфонии — тук — хармонични съзвучия.

626 — Преди да плувнат истински — ироничното игрословие насочва вниманието към причинната връзка между безнравствеността в човешкия свят и наближаващия потоп, описан по-нататък в същата книга на поемата.

661 — Съвет при градските врати — това е обичайното място за съвещания на старейшините в библейски времена.

665–71 — Този човек на средна възраст а Енох, който според „Битие“ (5, 23) и други библейски книги бил на 365 години (по малко от половината от пределната възраст, приписвана на праотците от времето преди потопа), когато взел да ходи „по Бога“ и изчезнал, „понеже Бог го взе“.

700 — Седмият след теб — в „Съборно послание на св. ап. Иуда“ (14) се казва: „Енох, седмият от Адама“.

705–7 — Възнесението на Енох, описано тук, вероятно е представеното аналогия с възнесението на Илия („Четвърта книга Царства“ 2, 11). Връзката между двете библейски фигури е обичайна в богословската литература.

710 — Този отец достоен е Ной, избраният от библейския Яхве да спаси и продължи сътворения свят след потопа.

790 — Доблест истинска — нравствената добродетел, противопоставена на грубата физическа сила като критерий за човешко величие — едно противопоставяне, което Милтън провежда последователно в цялата поема.

833 — Речното течение е течението на Тигър или Ефрат, а зиналия залив е Персийският залив, ако се придържаме към библейската география при описанието на Рая.

851 — Някаква висока планина — Араратските планини („Битие“ 8, 4).

865–7 — Трибагрена дъга — съдържа основните цветове: червено, жълто и синьо. Според Библията, след потопа Бог казва на хората: „Аз поставям Моята дъга в облака, за да бъде знак на (вечния) завет между Мене и между земята“ („Битие“ 9, 13).