Джон Милтън Изгубеният рай
Изтегляне 6.53 Mb.
|
|
[131] Рождението на Грях напомня древния мит за появяването на богинята Атина от главата на Зевс. Така то се превръща в пародия на раждането на Божия Син, тъй като възникването на Минерва по традиция се приема за алегория на този акт. — Б.пр. ↑ [132] Грях, възцарена отдясно на Сатаната, е пародиен образ на Христос, възцарен отдясно на Бог — Отец (ср. III 62—4 по-долу). Сатаната, Грях и Смърт в същност съставят цяла антитроица. В зачеването на Смърт от Сатаната и неговата дъщеря Грях е пародирана християнската доктрина за произлизането на Светия Дух от Отеца чрез Сина. — Б.пр. ↑ [133] Ереб е едно от имената на ада в класическата литература. — Б.пр. ↑ [134] Както Овидий в своите „Метаморфози“ (I 19), така и Милтън тук описва борбата на четирите противоположни свойства — жар, хлад, влага, суша, които определят четирите съставни елемента (стихии) на бъдещия свят — огън, въздух, вода, земя. — Б.пр. ↑ [135] Барка е град в древната Киренайка, чиято столица е Кирена. Той е широко известен благодарение на Вергилиевата „Енеида“ (IV 42). — Б.пр. ↑ [136] Белона е древната богиня на войната. В случая това е метонимия за войната. — Б.пр. ↑ [137] Гръмотевицата и светкавицата обикновено са се обяснявали като последствия от възпламеняването на серни и азотни пари, както при барута. — Б.пр. ↑ [138] Сиртис е названието на прочутите плаващи плитчини до крайбрежието на Северна Африка. — Б.пр. ↑ [139] Легендата за грифоните (фантастични митологически същества — наполовина орли, наполовина лъвове), които пазят скитското злато от грабливите еднооки аримаспи, е разказана в античността от Херодот и Плиний, а след това многократно преповтаряна от други автори. Тук Грифонът е особено подходящ като аналогия на Сатаната, тъй като съгласно мита той е бил покорен от бога на слънцето Аполон, често третиран като алегоричен образ на Христос — победителя на злия ангел. — Б.пр. ↑ [140] В общи линии този двор на олицетворенията напомня Плутоновите палати в „Енеида“ на Вергилий (VI 268—81), макар че единствената обща за двете поеми фигура е Раздорът. Демогоргон е заимствуван от Бокачо, който го споменава в едно от своите съчинения като пръв от тъмните богове. Сред неговата челяд се явяват още Нощта, Тартар, Ереб, змията Питон, Литигиум (ср. Метежът, Раздорът) и Фама (Мълвата). Аид и Орк са две от имената на класическия бог на подземното царство — ада. — Б.пр. ↑ [141] Анархът е Хаосът, владетелят (или безвластникът) на „изконната анархия“. Думата е изкована от Милтън като производна от „анархия“ по аналогия на „монарх“, владетеля на монархията. — Б.пр. ↑ [142] Небето тук е долното, «земното небе», а не вечното горно небе на Господа и неговите ангели, което се споменава почти непосредствено след него, в ст. 1006, като «небесата». — Б.пр. ↑ [143] С думата пирамида често се е означавала удължена като обелиск фигура. Освен това смятало се е, че като производна от гръцкото „пир“ (огън) тази дума означава „форма, подобна на пламък“. За да се уловят допълнителните символични значения на сравнението, интересно би било да се припомни, че в едно от своите полемични съчинения Милтън пише, че прелатската пирамида „се извисява и източва в честолюбие… тя е най-разделящата и схизматична форма, която познават геометриците“ („Основа на църковното управление“ I 6). — Б.пр. ↑ [144] Когато Язон и аргонавтите минавали през Босфора на път за Колхида, според древната митология, техният кораб „Аргос“ едва се спасил от крушение между скалите на пролива. — Б.пр. ↑ [145] Омир разказва как Одисей, следвайки съвета на Цирцея, по пътя си през пролива Месина между Сицилия и Италия, внимателно се проврял между Харибда и Сцила („оттатъшния гибелен въртоп“). — Б.пр. ↑ [146] Естеството е прекият изпълнител на божието сътворение. — Б.пр. ↑ [147] Емпирейното небе е неопределено по форма — квадратно или кръгло, тъй като то е толкова обширно, че е невъзможно да се определи. — Б.пр. ↑ [148] Според Библията една от основите на небесния Йерусалим е от сапфир („Откровение на св. Йоан Богослов“ 21, 19). — Б.пр. ↑ [149] Омировият Зевс заявява, че ако от небето се спусне златна верига, той би могъл да вдигне на нея всички други богове заедно със земята и морето и да ги окачи на Олимп („Илиада“ VIII 18—27). В своите съчинения Милтън тълкува тази митологична верига като „всемирното съгласие и любезния съюз на всички неща“, които Питагор представя фигуративно като „хармония“ („Въведение“ II), като по този начин продължава една многовековна философско — литературна традиция, преминаваща през Платон, Боеций, Чосър, Спенсър. — Б.пр. ↑ [150] Този свят провесен е цялата сътворена вселена, която изглежда нищожна в сравнение с небесата, „твърдия и непрозирен шар“ от III 418, все още непронизан от полета на Сатаната. — Б.пр. ↑ [151] Според Библията Бог „е едничък безсмъртен и живее в непристъпна светлина“ („Първо послание на св. ап. Павел до Тимотей“ 6, 16). — Б.пр. ↑ [152] Стигийския въртоп (производно от названието на адската река Стикс в древната митология) и долния мрак са перифрази на ада, докато средния мрак е царството на хаоса. — Б.пр. ↑ [153] Милтън сравнява своето поетическо начинание с митологичния подвиг на древния Орфей, който се спуснал в царството на мъртвите, за да прибере оттам любимата си Евридика с магическата сила на своята музика (Орфеевата лира), но по обратния път към горния свят отново я изгубил. По традиция легендата се е тълкувала като алегория за спасяването на истината и справедливостта от мрака на варварството и невежеството чрез силата на религията. Звуците на Милтъновата лира са по-различни от тази на Орфеевата, защото, както Милтън нееднократно подчертава, неговата тема и изворът на неговото вдъхновение са свети, за разлика от тези на езическите му предходници. Небесната Муза на поета е Урания (вж. VII 1 по-долу). — Б.пр. ↑ [154] В тези стихове Милтън изповядва своето лично страдание — мъката на слепотата. — Б.пр. ↑ [155] Милтън често е съчинявал нощем (ср. VII 29 по-долу). — Б.пр. ↑ [156] Тамир е тракийски поет, споменат в Омировата „Илиада“ (II 594—600). Той се влюбил в музите и дръзнал да се състезава с тях. След като го победили, музите му отнели зрението и лирата. Меонид е презимето на самия Омир. Общоизвестно е преданието, че най-великият от древните поети е бил слепец. Тирезий и Финей са древногръцки прорицатели. Вторият е бил тракийски цар, преди да стане пророк. — Б.пр. ↑ [157] Птицата безсънна е една от множеството перифрази за славея, използувани в тази поема. — Б.пр. ↑ [158] Книгата на знанието дивно или Книгата на природата е видимият свят, сътворен от божеството и разкриващ пред човека тайните на битието. Ето какво пише Милтъновият съвременник Куорлз: „Светът е книга в голям формат, на която са отпечатани с главни букви великите божии дела.“ — Б.пр. ↑ [159] Техните дела — делата на божиите създания, които на свой ред са негови дела. — Б.пр. ↑ [160] Святости — метонимично название на ангелите. — Б.пр. ↑ [161] Света — вселената, а не земята (вж. бел. към II 1052—3 по-горе). — Б.пр. ↑ [162] Прозирната твърд или атмосферата (ср. VII 261—7 по-долу) е невидима за Сатаната, тъй като се намира под обвивката на света, върху която е стъпил той. — Б.пр. ↑ [163] Едничкият запрет — да не вкусват от плода на дървото на познанието. — Б.пр. ↑ [164] Ведно с потомството си грешно — потомството на Адам наследява вината на своя прародител и последствията от нея, защото чрез Адам е бил поставен на изпитание целият човешки род. — Б.пр. ↑ [165] Както всички протестанти, Милтън вярва, че спасението е божия благодат за избраните, които според неговите теологически съчинения са вярващите. — Б.пр. ↑ [166] Идеята за ролята на съвестта или разума като арбитър между Бог и човека е много съществена за Милтън. Може да се каже, че тя е в основата на цялата поема. Само в случай, че и двамата са отговорни пред разума, Божиите пътища могат да бъдат оправдани пред човека, а именно това е целта на поета (вж. I 26 по-горе). — Б.пр. ↑ [167] Ср. «Псалтир» 67, 19: «Ти възлезе на височината, плени плен, прие дарове за човеците, тъй че и от непокорните да могат обитава у Господа Бога.» Същият текст е перифразиран и в «Послание на св. ап. Павел до ефесяни». — Б.пр. ↑ [168] Светиите са ангелите или избраните за спасение измежду хората — и едните, и другите се назовават така в поемата. — Б.пр. ↑ [169] Както и сходните пасажи в XI 900—1 и XII 546—51 по-долу, тези стихове произтичат от библейския текст: «И тъй, понеже всичко това ще се разруши, какви трябва да бъдете в своя живот и благочестие вие, които очаквате и желаете скорото дохождане на Божия ден, за който пламналите небеса ще се разрушат, и разгорелите се стихии ще се стопят? Но ние, според обещанието Му, очакваме ново небе и нова земя, на които обитава правда.» («Второ съборно послание на св. ап. Петър», 3, 11—13). — Б.пр. ↑ [170] Бог ще е във всички всичко — текстът е библейски — от «Първо послание на св. ап. Павел до корннтянн» 15, 28. — Б.пр. ↑ [171] Безсмъртният амарант е мистичен пурпурен цвят, символ на вечния живот, който според Климент Александрийски след грехопадението цъфтял само на небесата. — Б.пр. ↑ [172] Елисейските цветя са цветята в небесния рай, тъй като в древногръцката митология Елисей е мястото, където се преселват след смъртта добродетелните хора. — Б.пр. ↑ [173] Новият Йерусалим сияе със светлината на „кристален камък яспис“ в „Откровение на св. Йоан Богослов“ 21, II. По-рано в същата библейска книга (4, 3) самото възцарено божество се сравнява с яспис. — Б.пр. ↑ [174] Като колчани мирни — древните колчани, в които са се слагали и стрелите, и лъкът, са имали формата на арфа. Преамбюл — вм. прелюд, уводна част на разгърнато музикално произведение. Терминът е пренесен от област на официалния протокол. — Б.пр. ↑ [175] В „Евангелие от Йоан“ Христос заявява: „Който е видял Мене, видял е Отца“ (14, 9). Както се споменава неколкократно в поемата, Бог — Отец е ослепителна светлина и за да се яви пред очите на смъртните, се загръща в облак, въпреки че и тогава чертите му остават невидими. В Сина си обаче той добива зрим образ дори когато не е загърнат в мистичния си облак. — Б.пр. ↑ [176] Звездната сфера на небесата е според античната астрономия сферата на неподвижните звезди или на звездите и планетите. Тя е вписана в най-външната сфера — първодвигател, „голата обвивка на света“, върху която Сатаната се кани да кацне в ст. 74 по-горе. Както небесата, така и Хаосът лежат извън този „непрозирен шар“. — Б.пр. ↑ [177] Имаус според старата география е планинска верига, проточена от съвременен Афганистан до Северния Ледовит океан. — Б.пр. ↑ [178] Хидасп и Ганг — реки в Индия. — Б.пр. ↑ [179] Серикана е Северозападен Китай. Китайските земни платноходи, описани от пътешественика Мендоса в края на XVI век, събудили широк интерес из Европа. Някои хуманисти в Нидерландия дори опитали да конструират подобни кораби. — Б.пр. ↑ [180] Тези някои са Ариосто, Бруно, Кардано, Хенри Мор и други мислители и поети, населили луната с предполагаеми проекции на земния свят. — Б.пр. ↑ [181] Светци възнесени — навярно такива като библейския Енох („Битие“ 5, 24) или Илия („Четвърта книга Царства“ 2). — Б.пр. ↑ [182] Първата категория глупци са гигантите (исполините), славните мъже от миналото, заченати „откак синовете Божии почнаха да влизат при дъщерите човешки и тия почнаха да им раждат“ („Битие“ 6, 4). — Б.пр. ↑ [183] На Вавилон строителите тщетни са библейският народ, който се събира на Сенаарското поле и решава: „Хайде да си съградим град и кула, висока до небето; и да си спечелим име, преди да се пръснем по лицето на цялата земя“ („Битие“ 11, 1—4). — Б.пр. ↑ [184] Емпедокъл и Клеомброт са древни мислители, които, вярвайки в безсмъртието на душата, побързали да завършат живота си със самоубийство. Клеомброт се удавил, след като прочел Платоновия „Федон“, докато Емпедокъл искал да скрие смъртната си природа, като скочил в кратера на вулкана Етна. — Б.пр. ↑ [185] Скитащите монаси били обикновено различавани по цвета на дрехите си. „Белите монаси“ са кармелитите, черните — доминиканците, а сивите — францисканците. — Б.пр. ↑ [186] Голгота е хълмът, на които Христос е бил разпнат и погребан („Евангелие от Йоан“ 19, 17). От позициите на протестантизма Милтън представя католическата традиция на поклонничеството като повторение на заблудата на Христовите ученици, които търсели тялото на своя учител на Голгота, преди да научат за чудотворното му възкресение („Евангелие от Лука“ 24, 1—7). — Б.пр. ↑ [187] За да осигурят „вечно блаженство“ за душите си, преди смъртта някои се изхитрявали да приемат монашеско звание или просто да се предрешат като монаси (доминиканци или францисканци). Данте представя подобен случай в „Ад“ XXVII, 67—84. — Б.пр. ↑ [188] В Птолемеевата астрономия Земята е в центъра на мирозданието. Около нея се въртят следните сфери: седемте сфери на планетите, осмата — на неподвижните звезди, деветата — кристалинената и десетата, най-външната — първодвигателната, която предава вечното си движение на целия вселенски механизъм (ср. бел. към ст. 416—22 по-горе). Прочутото трептене е изместване на звездната спрямо кристалинената сфера, с което се е обяснявало равноденственото изпреварване. Везните теглят или измерват „трептенето“, защото крайната точка на този знак на зодиака е точката на равноденствието, от която става измерването. — Б.пр. ↑ [189] Лимб е според някои теолози трето задгробно царство наред с рая и ада, място, където обитават душите на некръстените деца и други категории смъртни, които не са заслужили вечни мъки, но по различни причини не са годни и за вечното блаженство. — Б.пр. ↑ [190] Йаков е споходен от видение на небесната стълба в съня си непосредствено след като е ограбил чрез измама брат си Исав от бащината му благословия („Битие“ 27—28). Уплашен от този знак, той дава клетва за вярност към Господа. Стълбата на Йаков е често тълкувана като символ на сливане с божеството чрез съзерцание и отричане от света. Сравнението между Сатаната и Йаков е уместно, защото и двамата са избягнали възмездието и стоят на кръстопът, където все още не е късно за разкаяние. Видението спохожда Йаков в Харан (Падан-Харан или Месопотамия), край град Луз, който той преименува на Ветил (Дом Божий). — Б.пр. ↑ [191] Стълбата на Йаков е често отъждествявана с Омировата златна верига, която свързва света със Зевс (вж. бел. към II 1051 по-горе). И двата митологични образа са символи на природната йерархия, спущаща се на степени от божеството до най-низшата материя на вселената. Връзката на света с неговия създател се е представяла като жива и подвижна, затова и стъпалата на библейската стълба не са заковани на определено място. — Б.пр. ↑ [192] Морето в подножието на стълбата са „водите над твърдта“, споменати в Съдържание на Книга III. Те обтичат сътворения всемир и достигат до „дверите небесни“ (ср. „Откровение на св. Йоан Богослов“ 4, 6). Според Библията това море е стъклено, „подобно на кристал“. За „кристалния камък яспис“ вж. бел. към ст. 363 по-горе. — Б.пр. ↑ [193] Сиромахът Лазар, според Новия Завет, бил възнесен от ангелите „в лоното Авраамово“ („Евангелие от Лука“ 16, 22), а Илия — от „огнена колесница и огнени коне“ бил издигнат „във вихрушка към небето“ („Четвърта книга Царства“ 2, 11). Платната, надувани от ангели, навярно са заимствани от Дантевото „Чистилище“. — Б.пр. ↑ [194] Панея е по-късно гръцко название на най-източния извор на река Йордан — Дан. Вирсавия е в южния край на Святата земя Ханаан, а Дан (Панея) — в северния. „От Дан до Вирсавия“ е обичайна библейска формула, означаваща цял Ханаан („Съдии Израилеви“ 20, 1). — Б.пр. ↑ [195] Мрака тук преди всичко означава Хаоса. Но лексическата и образна близост с предишните стихове („египетския и арабски бряг“ — „суша покрай океан“) внася и вторично, метафорично значение — мракът на езическото невежество, ограден от пределите на обетованата свята земя (ср. „Книга на Иов“ 28, 3). — Б.пр. ↑ [196] На тази своя висота Сатаната се намира върху най-външната сфера на Птолемеевата вселена, първодвигателната сфера. Тъй като двата небесни полюса (те са полюсите на вселената, а не на земното кълбо) са двете крайни точки на зрителното му поле във вътрешността на тази най-външна сфера (вж. ст. 560—1), следва, че Сатаната е стъпил върху небесния екватор, който до всемирния трус на грехопадението съвпада с еклиптиката (вж. X 668—91 по-долу). По-нататък, тъй като „тази рунеста звезда“, Овена, е вече „зад хоризонта чак“, т.е. залязва зад земята, Сатаната очевидно е в срещуположната част на еклиптиката, т.е. във Везни. Тъкмо „от източния край на светлите Везни“ той оглежда пространството на запад до Овена по „дължина“ на вселената, докато северният и южният полюс обхващат цялата й „ширина“. Общоприето е било схващането, че светът е създаден през пролетното равноденствие (вж. напр. Данте, „Ад“ I 38). Следователно слънцето трябва да се намира в Овена. Това предположение се потвърждава от X 329 по-долу. И така, заедно с Овена слънцето вече е залязло зад земята. Сатаната, застанал в срещуположната точка на Везните, наистина трябва да е стъпил „над кръжащия в нозете му покров от нощна сянка“. Слънцето се е скрило зад земята и поради това той стои над нейната сянка. Освен това, тъй като, както личи от ст. 527 по-горе, в този момент Сатаната е кацнал точно над Едем, там е около полунощ — същия съдбовен час, в който архиврагът се завръща в IX 58 по-долу. Цялата тази сложна, но прецизна топография установява една характерна и постоянна връзка на Сатаната с онази област на небосвода, която принадлежи на знака Везни. Везните не само са противоположни на слънцето в периода на пролетното равноденствие (а Сатаната системно избягва слънцето и предпочита тъмната половина на света), а обхващат главата на съзвездието Змия — неотменния символ на Сатаната. Овена отнася Андромеда, понеже двете съзвездия са съседни едно на друго и се скриват зад земята едновременно. (Във вселената преди грехопадението съзвездията и знаците на зодиака съвпадат.) Андромеда може би е спомената като метафоричен паралел на Ева, защото митологичната Андромеда е била застрашена от змей. — Б.пр. ↑ [197] Въздухът е мраморен, защото е гладък като мрамор (Вергилий използува този образ в „Енеида“ — VI 729), но вероятно и затова, защото е блестящ, искрящ (от гръцкото мармареос). — Б.пр. ↑ [198] На много места в поемата Милтън споделя мисълта за съществуването на други живи светове във вселената. В това отношение той не е единствен сред европейските литератори от XVII век, въпреки че повечето от тях предполагат наличието на живот само в рамките на слънчевата система. Пътешествието на Сатаната през Хаоса е сред великите космически пътешествия на една епоха, която изпраща въображаеми космонавти до луната и планетите с надежда да открие нови обитавани светове. Блажени острови е метафора, която напомня за древногръцките митологични Острови на блажените, където след земния си живот малцина избрани измежду смъртните се заселвали, без да умрат. На Хесперидите прочутите градини са митологичните градини, чиито златни ябълки Юпитер поверил на хесперидите (или атлантидите) отвъд океана (ср. „от ширта на Атлантика“ в ст. 559 по-горе), но те не съумели да ги опазят. — Б.пр. ↑ [199] Милтън както обикновено не се ангажира с нито един от алтернативните модели на вселената, предложени от древната и съвременна наука. Неговата астрономия е изградена така, че може да вмести коя да е от тези системи — геоцентричната, хелиоцентричната или дори онази, която отрича наличието на център в мирозданието. Именно поради това той се затруднява да определи посоката на дяволското пътешествие към земята — нагоре или долу, към центъра или навън… или надлъжно, т.е. по еклиптичния път на слънцето, който се измерва в западна дължина. — Б.пр. ↑ [200] Широко разпространено по онова време било схващането, че слънцето е основният източник на светлината във вселената и че звездите, както и планетите, греят със заета от него светлина. — Б.пр. ↑ [201] Космическият танц, който се описва още в съчиненията на Платон („Тимей“), е една от любимите идеи на Милтън и се споменава неколкократно не само в „Изгубеният рай“, но и в други негови произведения. Хронометрическата функция на небесните светила се утвърждава в същия Платонов диалог, както и в Библията: „И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд, за да осветляват земята и да отделят ден и нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години“ („Битие“ 1, 14). — Б.пр. ↑ [202] Кеплеровата теория, че планетите се въртят около слънцето благодарение на неговата магнетична сила (магнетичния му лъч), е първият съвременен сериозен опит да се обясни механизмът на слънчевата система. — Б.пр. ↑ [203] Предполагало се, че въздействието или силата на слънцето прониква благотворно във всички части на вселената и дори през повърхността на земята — в нейните недра (ср. V 300—2, VI 472—81 по-долу). — Б.пр. ↑ [204] Слънчевите петна за първи път са били описани от Фабрициус и от Галилей. За мнозина съвременници на Милтън те били тревожно доказателство за несъвършенството дори на небесното светило, а следователно и на целия сътворен свят. — Б.пр. ↑ [205] — Според библейския текст нагръдникът на първосвещеник Аарон трябва да има „четири реда изработени камъни на ред: рубин, топаз, изумруд — това е първи ред; втори ред: карбункул, сапфир и елмаз; трети ред: опал, ахат и аметист; четвърти ред: хризолит, оникс и яспис; те трябва да се вложат в златни гнезденца. Тия камъни трябва да бъдат дванайсет, според броя на дванайсетте имена на Израилевите синове, на двете му рамена, според имената им и според рождението им…“ („Изход“ 28, 17—20). Всички изброени камъни са били свързвани със слънцето според тогавашната минералогия и се смятало, че като него могат да излъчват светлина дори на тъмно. Тяхното мистично значение се подсилва от факта, че същите камъни се срещат и в стените на новия Йерусалим („Откровение на св. Йоан Богослов“ 21, 18—21). По традиция Аарон е образецът на истинския свещеник, чиято гръд сияе със светлината на вярата и съвършенството. Другият камък, който не се назовава, защото е въображаем повече, отколкото видян, е „урим“ — слънчевият камък, положен върху нагръдника на Аарон („Изход“ 28, 30). Той е „въображаем“, защото в алхимията често се отъждествява с тъй наречения „философски камък“, „който долу тук напразно философите (т.е. алхимиците) са дирили тъй дълго“, вярвайки, че ако го намерят, с него ще могат да превръщат всички други метали в злато. В западната средновековна християнска традиция философският камък се е използувал като символ на Христовата обновителна благодат. Привързването на хвъркатия Меркурий или живака е важна степен в алхимическия процес, но тя е все пак междинно стъпало по пътя към непостижимата цел. Митологичният Протей е използуван като символ на материята въобще поради способността си да приема всевъзможни образи. В древногръцката литература той е изобразяван като старец, който живеел в морето и се грижел за морските стада. Тъй като Протей можел да предсказва бъдещето, всеки, който се нуждаел от информация, се опитвал да хване това божество и да го удържи, независимо от многобройните му преобразявания. Когато някой сполучвал да постигне това, Протей в края на краищата се завръщал в началния си вид и съобщавал необходимите сведения. В случая Протей е алхимичното название на „първичната материя“, от която е сътворен светът. Сред практикуващите това средновековно изкуство първичната материя (или философският меркурий) се смятала за същност или душа на обикновения хвъркат меркурий, постигана чрез „привързването“ му (отстраняването на летливото начало) и чрез освобождаването му от течното начало. Но едва след това първичната материя в своя начален вид трябвало да се подложи на въздействието на несъществуващия философски камък, за да добие желаните чудотворни свойства. Аламбикът е алхимическата реторта, в която е дестилиран живакът (меркурият). — Б.пр. ↑ Каталог: sites -> default -> files files -> Образец №3 справка-декларация files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982 files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България Изтегляне 6.53 Mb. Сподели с приятели:
|