Джон Милтън Изгубеният рай
Изтегляне 6.53 Mb.
|
|
[206] Еликсирът в алхимическия речник е някакво средство (напр. философският камък), което превръща неблагородните метали в злато. Еликсирът на дълголетието или течното злато извършва подобно чудо в организма на човека, който отпие от него — смъртният става безсмъртен. — Б.пр. ↑ [207] Слънцето е архихимическо, защото се е вярвало, че слънчевото въздействие или сила прониква под земята и там превръща простата скала в скъпоценни камъни (ср. ст. 583—6 по-горе и VI 472—81). — Б.пр. ↑ [208] Едно небесно тяло се намира в зенита, когато достигне най-високата точка на видимата си орбита. В света, който познаваме, слънцето може да достигне зенита си в небесния екватор само когато се озове в една от равноденствените точки, където екваторът се пресича с еклиптиката. Но у Милтън, преди слънцето да се отклони от верния си „равноденствен път“ вследствие на грехопадението (X 668—91 по-долу), екваторът и еклиптиката съвпадали, така че пълното изчезване на сянката по пладне тогава било ежедневно явление. — Б.пр. ↑ [209] Зрителният лъч е навярно заемка от древната оптика, според която очите изпращат лъчи към наблюдаваните предмети и възприемат техните образи благодарение на отражението на тези „зрителни лъчи“. — Б.пр. ↑ [210] Вж. „Откровение на св. Йоан Богослов“ 19, 17: „След това видях един Ангел да стои на слънцето…“ — Б.пр. ↑ [211] Тиара — корона (поет.). — Б.пр. ↑ [212] Уриил означава „Божия светлина“. Името не е библейско, но се среща в апокрифните писания. В еврейските и кабалистичните предания Уриил наред с Михаил, Гавриил и Рафаил е един от великите архангели, които управляват четирите ъгли на света. Като ангел на юга Уриил властвува над зенитното слънце. Той е „един от седемте избрани, които… като очи Господни обзират цялото небе и на земята долу поръки бързи изпълняват“, защото в „Книга на пророк Захарин“ светилникът със седем кандила символизира „очите на Господа, които обхващат с поглед цялата земя“ (4, 10). Седемте върховни ангели са споменати и на много други места в Библията. Уриил е пръв сред тези седем духа, тъй като е считан за „най-прозорлив от всички“ (ст. 691. по-долу) и следователно най-добре може да тълкува божията воля. Освен това на него е поверено слънцето, което превъзхожда всички останали небесни тела. Богословите приписват на Уриил и други тайнствени предимства над останалите ангели, божиите синове. — Б.пр. ↑ [213] Квинтесенцията (петата същност) е според древната космогония петият елемент (стихия), наречен ефир, който, няма никаква тежест, за разлика от другите четири в състава на света (земя, вода, въздух и огън) и затова образува небе над атмосферата. Ср. VII 243—7 по-долу, където Милтън отъждествява ефира с първоначалната светлина на сътворението. — Б.пр. ↑ [214] Според Платон божеството изпращало всяка жива душа на отделна звезда като на собствена колесница («Тимей»). Схващането, че ефирът е склонен към кръжене и закълбяване и че именно той е материята, от която са създадени звездите, произтича от Аристотел. — Б.пр. ↑ [215] Останалата след сътворението на звездното небе квинтесенция изпълва небесното пространство над атмосферата, като образува цялата сфера на вселената (Лукреций, «За природата на нещата» V 470). — Б.пр. ↑ [216] Луната има тройствен образ, защото в митологията тя е Луна, Диана и Хеката или Юнона, Диана и Прозерпина, управляваща съответно небето, земята и ада. Очевидно в случая се имат пред вид и различните фази на луната. — Б.пр. ↑ [217] Еклиптиката тук не е видимата орбита на слънцето по небесната сфера, а неговият действителен път. — Б.пр. ↑ [218] Нифат е планина на границата между Армения и Асирия. Оттук води началото си река Тигър (Страбон, „География“ XI, 12, 4). А в IX 71 по-долу Тигър е името на реката, която тече през Рая. — Б.пр. ↑ [219] В „Откровение на св. Йоан Богослов“ се описва видението на втора небесна битка между Архангел Михаил и змея, т.е. Сатаната. След повторното поражение на архиврага св. Йоан, който е видял и описал Апокалипсиса (видението на окончателния разгром на Сатаната), чува на небето „висок глас да говори: сега настана спасението и силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос, понеже е свален клеветникът на братята ни, който ги клеветеше пред нашия Бог денем и нощем… Затова веселете се, небеса, и вие, които обитавате в тях! Горко вам, които населявате земята и морето, защото дяволът е слязъл при вас с голям гняв, като знае, че му остава малко“ (12, 7—12). Авторът изказва пожеланието Адам и Ева да бъдат предупредени за грозящата ги опасност по подобен начин. И наистина, те са предупредени от Уриил и Рафаил в по-нататъшните книги на поемата. — Б.пр. ↑ [220] Дяволската машина е оръдието, изобретено от Сатаната за небесната война (VI 482—91 по-долу). — Б.пр. ↑ [221] Зенитната кула на слънцето е образ, заимствуван от Вергилий. Извисяването на слънцето в зенита по пладне обикновено бележи времето на небесния съд в поемата. — Б.пр. ↑ [222] Асирийската планина е споменатата вече Нефат, първата точка на земята, където се спуска Сатаната (III 742 по-горе). — Б.пр. ↑ [223] — Библейската Сава е днешен Йемен. В своята книга „Благословената Арабия“, от която Милтън очевидно черпи информация, Диодор Сицнлийски разказва за балсама и касията, ливана и канелата, които растат по арабските брегове и чието ухание ветровете разнасят далече над океана. Може би не е без значение също, че Диодор не пропуска да спомене и отровните змии, които гъмжат из този край. — Б.пр. ↑ [224] В книгата „Товит“, която в протестантството са счита за апокрифна и е извън официално утвърдения библейски канон, се разказва за Товитовия син Товий, който бил изпратен с поръка в Мидия и там се оженил за Рагуиловата дъщеря Сара. Преди това Сара била давана „на седем мъже, но злият дуя Асмодей ги умъртвявал, преди да бъдат с нея като с жена“ (3, 8). Подпомогнат от съвета на Рафаил обаче, Товий постига онова, което неговите предшественици не са могли. Той изгаря в кадилницата сърцето и черния дроб на риба и покадява. „Демонът, като подуши тази миризма, избяга в горните страни на Египет и Ангелът го върза“ (8, 3). Интересно е да се отбележи, че Товий сравнява себе си с Адам (8, 6) и също както Милтъновият Адам, е напътстван от Рафаил (ср. „Товит“ 6 и „Изгубеният рай“ V 221—3, където самият Милтън изрично подчертава успоредицата между двамата). По Милтъново време Асмодей е бил традиционно считан за предводител на един от дяволските чинове и следователно аналогията със Сатаната е съвсем естествена. — Б.пр. ↑ [225] Ср. „Евангелие от Йоан“: „Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача от другаде, той е крадец й разбойник“ (10, 1), и „Книга на пророк Йоил“: „Пред него земята е като градина Едемска, а зад него ще бъде опустошена степ… Тичат по града, качват се по стени, възлизат на къщи, влизат в прозорци като крадци“ (2, 3—9). — Б.пр. ↑ [226] Евангелската притча за наемниците в божия храм е една от многото преки и косвени нападки на Милтън срещу корумпираното духовенство не само в тази поема, но и в цялото му творчество. Той се обявява срещу назначаването на платени свещеници в английските църкви и през 1659 г. написва трактат, озаглавен „Съображения относно най-сигурните пътища за прокуждането на наемниците от църквата“. — Б.пр. ↑ [227] В „Откровение на св. Йоан Богослов“ на вярващите се обещава да ядат безсмъртните плодове „от дървото на живота, що е посред Божия рай“ (2, 7 и 22, 14). — Б.пр. ↑ [228] Вж. „Битие“ 2, 8: „И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде“. Сред тълкувателите на Библията се водел яростен спор по въпроса за точното местоположение на райската градина. Едни вярвали, че тя се е намирала на югозапад от днешен Иран, в Халдея, където се сливат Тигър и Ефрат, други я откривали по на север, при изворите на тези реки, близо до планината Нифат. Милтън успява да помири двете противоположни хипотези, както и предположението на Бонавентура, че Едем е бил под небесния екватор, тъй като преди грехопадението той съвпадал с еклиптиката. Харан (също цитиран като Авран или Аран), който се споменава като източен предел на Израилската земя в „Книга на пророк Иезекиил“ (47, 16—8), по-рано в същата книга (27, 23) се свързва с Едем. Селевкия е градът, построен от пълководеца на Александър Велики, Селевк Никатор, като престолен град на неговото Сирийско царство. Често го бъркали с Вавилон. Разположен е не на изток, а на югоизток от Харан. Таласар е споменат наред с Харан, Едем и други места, разрушени от асирийските царе, в „Четвърта книга Царства“ (19, 12) и в „Книга на пророк Исайя“ (37, 12). — Б.пр. ↑ [229] В Библията се казва: „И направи Господ Бог да израстат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене, и дървото на живота посред рая, и дървото за познаване добро и зло“ („Битие“ 2, 9). Райските дървета цъфтят и връзват едновременно и непрекъснато, защото там не съществуват годишни времена. Затова дървото на живота е цъфтящо с плод. А неговият плод е амброзиен, защото е божествен. Това, че той е от злато, подчертава аналогията със златните ябълки в градината на Хесперидите, които змеят — страж не смогнал да опази от Херкулес (вж. Овидий, „Метаморфози“ IV 637). Растителното, както и течното злато (ср. бел. към III 607—8 по-горе) е една от разновидностите на еликсира или философския камък, който според алхимията носел вечно здраве. — Б.пр. ↑ [230] Както тук, така и в няколко от богословските си съчинения, Милтън настоява, че „дървото за познаване добро и зло“ въвежда вкусилия неговите забранени плодове в такова състояние, в което той може да познае доброто само посредством злото. — Б.пр. ↑ [231] В съчиненията на мнозина богослови се поддържа схващането, че тръните и бодлите са се появили в света едва след грехопадението и божия съд над Адам и Ева. В съгласие с тази логика розата без бодли се утвърждава като белег и символ на райското блаженство преди грехопадението. — Б.пр. ↑ [232] Пан вселенски — древногръцко божество на живата природа. Грациите са митологични същества, често свързвани с пролетното обновяване на растителността. — Б.пр. ↑ [233] Отвличането на Прозерпина от древногръцкия бог на ада Дис (Плутон) станало в Ена. Тогава нейната майка, богинята на земеделието Церера, тръгнала да я търси и поради това земята останала безплодна. Но даже когато Прозерпина била намерена и върната, светът възвърнал плодородието си само за едната половина от годината. Възвръщането й не било пълно, защото в ада изяла седем зърна от нара, плода на мъртвите (Овидий, „Метаморфози“ V 382—569). Аналогията с библейския мит за Ева и забранения плод е очевидна. Тя е подчертана и от сходната образност, която Милтън използува за описанието на Прозерпина тук (ст. 270) и на Ева по-късно (IX 432). — Б.пр. ↑ [234] Близо до Антиох, край река Оронт, имало красива гора, наречена Дафна в чест на нимфата, която се спасила от ухажванията на бога Аполон, като се превърнала в лаврово дърво. В гората имало прорицалище на Аполон и извор, наречен Касталски, като онзи на Аполоновата планина Парнас. — Б.пр. ↑ [235] Островът Нисийски е описаният от Диодор Сицилийски остров Ниса (близо до съвременен Тунис). Тук, според легендата, Амон, цар на Либия, отвлякъл своята любовница Амалтея, която му родила чудотворния младенец Дионисий (Бакхус). Амон крил на острова и майката, и сина, за да ги опази от ревността на жена си Рея, дъщеря на Уран. Отъждествяването на Амон с Юпитер (Зевс Ливийски), който се явява във вид на овен и по-късно се превърнал в едноименното съзвездие, както и с Ноевия син Хам от библейската легенда, било твърде обичайно. Река Тритон според Диодор опасвала митичния остров. — Б.пр. ↑ [236] В своята „Космография“ Милтъновият съвременник Питър Хайлин описва планината Амара като „цял ден път висока, от скала толкова гладка и равна, че нито една стена не би могла да бъде по-добре изгладена“. На върха на тази непристъпна планина, обградени от висок зид, се намирали градините и дворците, където, за да се избегне държавна измяна, държали под стража младите синове на царя. Хайлин съобщава, че областта Амара се простирала на запад към Нил и била препълнена с такива омайващи наслади, че някои погрешно я считали за самия рай. Както повечето географи от онова време, Хайлин смята, че Амара „не е много далеч от екватора, ако и да не е точно под него“. Милтън я поставя под Етиопската черта (т.е. екватора), за да подчертае своята идея за равноденствения рай, в който цари вечна пролет. — Б.пр. ↑ [237] Хиацинтените власи са заимствувани от Омир: когато Атина изсипва своята благодат над Одисей, косите му се сравняват с цвета на хиацинт („Одисея“ VI 231). Ако Милтън има пред вид цвета на цветето хиацинт (зюмбюл) или скъпоценния камък хиацинт (гранат), косите на Адам трябва да са били синкави. По-вероятно е обаче да са били светлокестеняви — като цвета на хиацинта в хералдиката (и като цвета на косата на самия Милтън), или черни, или тъмнокестеняви — багри, които според някои специалисти също могат да се съдържат в този образ. С една дума, почти нито един възможен нюанс не е изключен. Възможно е обаче Милтън да има пред вид не толкова цвета, колкото формата на Адамовите коси (според идеализирания модел на античната скулптура?). И накрая, може би се касае за алюзия към красивия юноша Хиацинт, обикнат от Аполон, но осъден да умре (клас. мит.). — Б.пр. ↑ [238] След Овидиевите „Метаморфози“ западният вятър Зефир се възпява като предвестник на вечната пролет в многобройни поетични творби. — Б.пр. ↑ [239] Гордиевият възел, според гръцката митология, е бил вързан от царя на Фригия Гордий по такъв начин, че краищата му не се виждали. Знаело се, че онзи, който успее да го развърже, е предопределен да завладее целия Изток. Векове наред всички опити пропадали, така че името му започнало да означава въобще заплетен или дори неразрешим проблем. Все пак Гордиевият възел не останал непокътнат. През 333 г. пр. н. е., преминавайки през древната фригийска столица по своя победен път, Александър Велики разсякъл възела с меча си и продължил похода си на изток. — Б.пр. ↑ [240] Тъй като слънцето е в Овена, първите звезди се издигат в срещуположния край на небето, в знака Везни. Но небесната везна напомня също за онова уравновесяване на светлината и мрака, което е определило и образа на равноденствения знак като Везни. — Б.пр. ↑ [241] В природните си превъплъщения Юпитер бил отъждествяван с ефира, а Юнона — с въздуха, който е източник на дъждовете. Според древната митология плодоносните пролетни валежи са следствие от любовните ласки на Юпитер и Юнона. — Б.пр. ↑ [242] Последна дължина — крайния запад. — Б.пр. ↑ [243] Гавриил („Сила Божия“) е един от четиримата архангели, които владеят четирите краища на света. В Библията той е представен като миролюбив пратеник, а не като воин. Но Милтън следва древноеврейската и кабалистична традиция, която отъждествява Гавриил с бога на войната Марс. Като го прави страж на Рая, той използува друга традиция, която навярно води началото си от апокрифната „Книга на Енох“ (20, 7). — Б.пр. ↑ [244] Метеорологичната доктрина, залегнала в този образ, се корени в трудовете на римския философ Сенека. Падащите звезди според това схващане се дължали на земни изпарения, които не успявали да се издигнат на достатъчна височина, възпламеняващи се от допира с околния въздух, и изгаряли в пространството. Те можели да бъдат и предзнаменование за наближаваща буря, защото при падането си били запращани надолу от ветровете, които се зараждали винаги в горната атмосфера. — Б.пр. ↑ [245] Човекът е последното подобие на Бога. Първото е синът му Христос, последван от небесните ангели. — Б.пр. ↑ [246] Както обикновено Милтън се старае да представи едновременно противоречивите модели на вселената от старо и ново време, да не се ангажира изцяло с нито един от тях. Тук Птолемей и Коперник, геоцентричната и хелиоцентричната система са просто алтернативни, но недоказани хипотези, макар че както и на други места в поемата проличава схващането на автора, че от логична точка новата картина на света е по-убедителна — в противен случай слънцето би трябвало да се движи около земята с невероятна бързина. — Б.пр. ↑ [247] Разискрените сапфири на небосвода са очевидно звездите. Хеспер е името на вечерницата. — Б.пр. ↑ [248] Тържествената птица на нощта е славеят (ср. «славеят тържествен» в VII 435 по-долу). — Б.пр. ↑ [249] Според неоплатоническата астрология слънцето пораждало живота, като въздействувало на земята посредством другите планети, които смекчавали и модулирали неговото влияние. — Б.пр. ↑ [250] Още от древни времена листата на аканта били използувани като елемент в архитектурната орнаментика. — Б.пр. ↑ [251] Митологичните фигури Силван, Пан и Фавън често биват смесвани, защото са изобразявани по един и същ начин — като получовеци-полукозли. Пан е символ на природата, Силван, считан от някои за син на Фавън, е божество на горите и градините; самият Фавън е римският Пан, бог на горите, любовник на нимфите (митологични обитателки на лесовете и реките) и баща на сатирите. — Б.пр. ↑ [252] Пандора, според древногръцката митология, е първата смъртна жена, създадена от бога Хермес (Вулкан) по нареждане на Зевс (Юпитер). Аналогията с библейската Ева е очевидна. Пандора била богато надарена от всички олимпийски богове с всякакви прелести. Самото й име на гръцки означава Вседарена. След това тя била изпратена при сина Яфетов Епиметей със заключено ковчеже, което съдържало отмъщението на Зевс срещу човешкия род за това, че Прометей похитил небесния огън и го предал на хората. Когато Епиметей отворил Пандориното ковчеже, от него плъзнали по света всякакви злини и пакости. — Б.пр. ↑ [253] Вж. „Първо послание на св. ап. Павел до коринтяни“: „…добре е за човека да се не допира до жена. Но за да се избягва блудството, нека всеки си има своя жена и всяка жена да си има свой мъж.“ (7, 1—3). В своя трактат „За християнското учение“ Милтън пише: „Така че женитбата не е повеля, задължителна за всички, а само за ония, които са неспособни да живеят в целомъдрие извън това състояние.“ (I, 10). — Б.пр. ↑ [254] Златните стрели на бога на любовта Купидон били остри и блестящи и пораждали любовна страст в сърцето на жертвата, а оловните били тъпи и прогонвали любовта (Овидий, „Метаморфози“ I 468—71). Приписвайки златните стрели на брачната любов, Милтън следва Еразъм Ротердамски („Беседи“ IV). Светилникът на Купидон е неизменен само тук, в Рая. Обикновено той е тъкмо обратното — символ на непостоянството на любовта. Крилата на Купидон са от пурпур в поезията на Овидий и Спенсър с първоначално значение „бляскави“ (лат. pu — pureas alas). Хералдическото значение на този цвят обаче е царственост. Отличителният цвят на бога на женитбата Хименей е също пурпурният. — Б.пр. ↑ [255] Сянката на земята е конус, който се върти около нея диаметрално противоположно на слънцето. Когато оста на този конус достигне зенита, настъпва полунощ. Но тук сенчестият конус на нощта все още само е преполовил възхода си към купола, така че часът е девет (денят и нощта в Рая са еднакви и продължават по дванадесет часа). Староеврейският, както и римският обичай бил нощта да се дели на четири равни части по три часа и да се разпределя между стражите. В девет часа постът се поема от втората стража. Според старинните легенди измамните сънища излизали от слоновокостни врати, а верните — от рогови. Тъй като херувимите се готвят да нарушат един измамен сън, те се спущат от слоновокостни те врати. — Б.пр. ↑ [256] Узиил се явява в Библията като име на обикновен смъртен, един от синовете Каатови. Значението на тази староеврейска дума е „Мощ Божия“. Цефон (Тайнотърсач) пък е от синовете Гадови („Числа“, 26, 15). Името Итуриил не е библейско — то е заимствувано от апокрифни писания. Според равинската традиция Узиил обаче е един от седемте ангела около божия трон. Както тук, така и по-нататък в тази книга, движението на ангелските отреди, изглежда, символизира видимото движение на съзвездията: Узиил сякаш води звездите от южното полукълбо, а Гавриил — тези от северното. В древната военна терминология копието означавало дясната, а щитът — лявата страна, тъй като се държали съответно от дясната и лявата страна на всеки, воин. — Б.пр. ↑ [257] Живителните духове според традиционната физиология били леки изпарения в организма, които се вдигали от кръвта и достигали мозъка, като по този начин се превръщали във връзка между тяло и душа. Движението на живителните духове можело понякога да поражда призрачни видения. Смятало се, че тъкмо чрез тях ангелите въздействували на човешкия ум. — Б.пр. ↑ [258] Пътят звездостлан е Млечният път. — Б.пр. ↑ [259] Тенериф е пирамидален планински масив на Канарските острови, който се считал от повечето тогавашни пътешественици и географи за най-високата точка на земята. Атлас е планинска верига в Северна Африка. Тъй като върхът й бил постоянно забулен в облаци, той се смятал за един от Херкулесовите стълбове или стълбовете, на които се крепяло небето. — Б.пр. ↑ [260] Везните са седмият знак на зодиака, който идва след Дева и преди Скорпион. Милтън нарича знака Дева Астрея, тъй като според митологията праведната Астрея живяла на земята през Златния век, но по-късно се преселила на небето, прокудена от хорското зло, и се превърнала в звезда. — Б.пр. ↑ [261] След грехопадението изпаренията, които според традиционната физиология след ядене се издигали от стомаха към мозъка, били смятани за пакостни. Вярвало се, че те размътвали душата и пораждали кошмарни сънища (ср. IX 1046—51 по-долу). Но сега храната на Адам и Ева е по райски чиста и затова изпаренията са нежни. — Б.пр. ↑ [262] Туй раздиплено ветрило на Аврора, римската богиня на утринта, са листите на дървета и храсти, а не ручеите. Обърнатият словоред от този род е характерен за Милтън. — Б.пр. ↑ [263] Нощем пеещата птица е естествено славеят. — Б.пр. ↑ [264] Тази звезда най-дивна е всъщност планетата Венера, която като зорница се издига на изток непосредствено преди изгрева на слънцето. — Б.пр. ↑ [265] В ренесансовата поезия слънцето често се възпява като око на света или на небето (ср. Шекспировия сонет 18). По-необичайно е величаенето на слънцето като душа на света. Може би тази метафора ни насочва към животворната сила на дневното светило. И двата образа се коренят в древния орфически и платонически слънчев мистицизъм. — Б.пр. ↑ [266] Петте блуждаещи огньове са планетите (самата дума «планитис» на гръцки означава «блуждаещ»). — Б.пр. ↑ [267] Относно тайнствения танц на небесните светила вж. бел. към III 579—81 по-горе. Тяхната песен е тъй наречената «музика на небесните сфери» — вярвало се е, че при въртенето си сферите на Птолемеевата вселена произвеждат божествена музика, недостъпна за човешките сетива след грехопадението. — Б.пр. ↑ [268] Според древната космогония стихиите, които лежат в основата на света (огън, въздух, вода, земя), са в непрекъсната диалектическа взаимовръзка, в една система, наречена кватернион или тетрактида. — Б.пр. ↑ Каталог: sites -> default -> files files -> Образец №3 справка-декларация files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982 files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България Изтегляне 6.53 Mb. Сподели с приятели:
|