Джон Милтън Изгубеният рай

Изтегляне 6.53 Mb.

страница	21/21
Дата	07.04.2017
Размер	6.53 Mb.
	#18646
Тип	Книга

1 ... 13 14 15 16 17 18 19 20 21

Препоръчано Николай Теллалов Слънце недосегаемо
Из Мрежата Приказки в звук

[269] Небесни ревности — едно от многото метафорични названия на ангелите. — Б.пр. ↑

[270] Стъклото на Галилео е телескопът. — Б.пр. ↑

[271] Цикладите са група острови в Южно Егейско море. Делос, някога плаващият остров, бил „закотвен“ сред Цикладите, за да могат на него да се родят боговете Аполон и Диана. Самос е друг гръцки остров, който не влиза в състава на Цикладите. На него се е родила Юнона и пак там се омъжила за Юпитер. — Б.пр. ↑

[272] Смайващият Феникс е митична птица, която веднъж на всеки 500 години си построявала жертвена клада и се изгаряла, но от мозъка на костите й израствала нова, досущ като нея, и отлитала към града на слънцето, Хелиополис, за да положи там мощите й. (Вж. Овидий, „Метаморфози“ XV 391—407 и Плиний, „Естествена история“ X 2.) Според ренесансовите речници Хелиополис и египетската Тива са един и същ град. В традицията на християнския символизъм фениксът представлявал емблема на тържеството на вечния живот над смъртта, емблема на възкресението, а в светската иконография — образ на постоянството в дружбата и любовта. — Б.пр. ↑

[273] Ср. библейското описание на серафимите: „всякой от тях имаше по шест крила: с две всеки закриваше лицето си и с две закриваше нозете си, и с две летеше“ („Книга на пророк Исайя“, 6, 2). — Б.пр. ↑

[274] Синът на Мая е хвъркатият пратеник на олимпийските богове Хермес (Меркурий). — Б.пр. ↑

[275] Според Библията главата на Исус била помазана за погребение „с миро от чист, драгоценен нард“ („Евангелие от Марко“ 14, 3). Касията е подобна на канела подправка, една от съставките на мирото за помазване на скинията („Изход“ 30, 34). Балсамът е благоуханно дърво от рода на мирта, от чиято смола се приготвяли целебни мехлеми. — Б.пр. ↑

[276] От Индия до Индия означава от Индия до Западните Индии (Антилските острови и въобще Америка). Помежду тези крайни точки на тогавашната география се намира брега междинен на Понта, т.е. Черно море, на Пуническия край (Тунис или Картаген, южното Средиземноморие), както и на древното царство на Алкиной, този островен рай в Егейско море, описан в „Одисея“ (VII 113—21). Всички тези места били прославени с плодовете си. — Б.пр. ↑

[277] На тази свещена вечеря няма и следа от папския ритуал на каденето. Храстът ухае с естествения си аромат. Той не би могъл да бъде окаден и затова, защото Адам и Ева още не познавали огъня. Думата „ухания“ у Милтън се използува често като синоним на „уханни цветове“. — Б.пр. ↑

[278] Ангелската сила — перифраза на ангел. — Б.пр. ↑

[279] Трите измислени богини са Юнона, Минерва и Венера. — Б.пр. ↑

[280] За приветствието, отправено по-сетне към девата благословена вж. „Евангелие от Лука“: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените“ (1, 28). Богородица е втора Ева, тъй като в богословието двата библейски образа са били типологически свързвани. — Б.пр. ↑

[281] Райската трапеза е от злачен чим и е заобиколена със столчета от мъх, защото занаятите (включително дърводелството) още не са познати на човека. — Б.пр. ↑

[282] Квадратната форма според древната емблематика символизира добродетел пост и по-специално умереност. — Б.пр. ↑

[283] Луната заема най-ниската сфера в Птолемеевата космография. Според «Естествена история» на Плиний лунните петна били земни утайки, извлечени от нея. Петната се виждали само при пълнолуние (по пълния й лик), защото тогава луната била с пълната си сила и можела да привлича тези земни изпарения. Интересно е, че Милтън отново, както обикновено, отказва да вземе страна в спора между древните и съвременни теории относно вселената и небесните тела. Докато по-рано в поемата (I 291) той заедно с Галилей отъждествява лунните петна със «земи, реки и планини», тук внезапно се връща към архаическото им обяснение, защото то е по-съществено за образността и общата идея на този пасаж. — Б.пр. ↑

[284] В неоплатоническата традиция на Ренесанса слънцето поддържа огнената си сила благодарение на изпаренията от океана, които непрекъснато поглъща, за да може на свой ред да подхранва със светлината си луната и звездите. — Б.пр. ↑

[285] Докато амброзията е храната на олимпийските богове, нектарът е тяхната напитка. — Б.пр. ↑

[286] Ситният бисер по земята в райската градина е небесната манна (вж. «Изход» 16, 14). В библейската иконография манната често се е представяла като пръснати бисери. — Б.пр. ↑

[287] Протестантите отхвърляли опитите на средновековното богословие да тълкува материалната реалност на библейските ангели като алегория. Особено важно е, че Милтън заставя именно Рафаил да яде и пие, защото „нематериалистите“ се основавали тъкмо на неговите думи: „През всички дни вие ме виждахте, но аз не ядох и не пих — само наглед ви се струваше тъй“ („Книга на Товита“ 12, 19). — Б.пр. ↑

[288] Синовете Божи са ангелите. Алюзията е към следния библейски текст: „Тогава синовете Божии видяха, че дъщерите човешки са хубави и взимаха си от тях за жени, кой каквато си избереше“ („Битие“ 6, 2). — Б.пр. ↑

[289] Картината на света, нарисувана от Рафаил, се характеризира с циклично движение на еманация и завръщане, което разкрива платоническата й основа. Типично за платонизма е и постепенното възлизане на материята към духа. Всичко в света на Милтън произлиза от една първична материя — той отказва да приеме доктрината за божественото сътворение от нищото, за него самият Бог е материалната първооснова на вселената. Сублимиран може да се сметне за един от множеството латинизми в поемата, синоним на «издигнат, извисен», но думата е същевременно утвърден алхимически термин… Според традиционната физиология връзката между тялото и душата се осъществявала от няколко вида «духове», които циркулирали в организма като изпарения от четирите основни течности (хумори). Те са градинари в този възходящ ред: жизнени, животворни (или живителни — вж. бел. към IV 805 по-горе) и умствени. Първите са присъщи на цялата жива природа и правят възможно растенето и други функции, общи за всички организми, тук наречени просто живот. Вторите са характерни за хората и животните, но не и за растенията, и ги правят способни за сетивни чувства. Третите, които отличават човека от всичко останало, създават въображение и мисъл, даряват го с разума, който с отказан на животните. Разумът на свой ред се дели на два вида: разсъдъчен и непосредствен (индуктивен). Човекът трябва да разчита преди всичко на първия. Вторият му служи само в моменти на божествено прозрение, когато истината го осенява пряко, а не се извлича по съмнителния път на схоластичните доказателства. Този вид разум сближава човека с ангелите. — Б.пр. ↑

[290] Тази стълба на нещата е платоническият възход от образа към идеята по йерархическата стълбица на битието. Движението е не само от конкретното и единичното към абстрактното и общото, но също и от центъра до външната окръжност, т.е. от Птолемеевия център на вселената, земята, до най-външната сфера на сътворения свят, до най-високото небе. Ср. символичната стълба на Йаков (III 510—8 по-горе). — Б.пр. ↑

[291] В основата на идеалистическата философия на платонизма лежи схващането, че феноменалният свят се съотнася о небесния свят на идеите така, както сенките се съотнасят с действителните неща. — Б.пр. ↑

[292] Платон считал, че времето е подвижен образ на вечността, породен от кръженето на небесните тела и следователно невъзможен преди тяхното сътворение. Милтън се мъчи да видоизмени тази доктрина, като допуска, че дори във вечността съществува движение и следователно може да се говори за измеримо време. — Б.пр. ↑

[293] Небесната година, или великата платоническа година, е цикълът, който завършва, когато всички небесни тела едновременно се завърнат на първоначалните си места. Времетраенето на този цикъл било изчислявано по различен начин от различни философи, но самият Платон го счита за равно на 36 000 земни години. Денят, който Рафаил се готви да опише, е подобен на деня, небесната година дето ражда, тъй като рождението на Сина открива нова ера, нов всемирен цикъл. — Б.пр. ↑

[294] Йерархи — главнокомандуващи. — Б.пр. ↑

[295] Хей онази звездна сфера тук е видимият небосвод, а не само сферата на неподвижните звезда. — Б.пр. ↑

[296] Хармонията висша е музиката на небесните сфери (вж. бел. към V 178 по-горе). — Б.пр. ↑

[297] Буквалното значение на староеврейското название „Месия“ е помазан. — Б.пр. ↑

[298] Владенията на Сатаната са на север съгласно стара църковна традиция, която се основава на библейски текстове. — Б.пр. ↑

[299] В християнската иконография божеството често се представя като едно всевиждащо вечно око. То се намира сред златните светилници, както е казано и в Библията: „Пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове“. Утринните синове са ангелите (в „Книга на Йов“ 38, 7, ангелите са наречени „утринни звезди“). — Б.пр. ↑

[300] Трите степени на ангелите са трите подразделения (йерархия) на деветте ангелски чина, познати в богословието, някои от които са споменати в ст. 749, а и на много други места в поемата. — Б.пр. ↑

[301] На дължина — проектирано в една плоскост. — Б.пр. ↑

[302] Името Авдиил (от староевр. „Слуга Божи“) фигурира в Библията като име на смъртен. В традицията на окултизма обаче то, както и много други човешки имена, било използуване за назовавана на един от ангелите. — Б.пр. ↑

[303] Авдиил пламнал от сурова ревност, тъй като серафимите са били смятани за особено пламенни в ревността си и дори били представяни като пламъци. — Б.пр. ↑

[304] Христовата власт е ненаследима, т.е. неотнимаема и вечна. — Б.пр. ↑

[305] Авдиил представя възцаряването на Месия като един вид въплътяване на божеството, снижаване на всевишния в ангелски ранг, предшестващо по-късното му снижаване в човешкото тяло на Христос. — Б.пр. ↑

[306] Ангелът безстрашен е Авдиил. — Б.пр. ↑

[307] Кръговият ход на часовете е видимото въртене на часовите деления на небосвода около земята. — Б.пр. ↑

[308] Служител Господен е буквално значение на Авдииловото име. — Б.пр. ↑

[309] Милтън, както много други писатели от онази епоха, отъждествява християнския ад с подземното царство в класическата митология и по-специално с онази негова част, където са се мъчила грешниците — Тартара. — Б.пр. ↑

[310] Ръба на битката — фронтовата линия. — Б.пр. ↑

[311] Перата, за които става дума, са традиционното рицарско украшение, носено върху шлема и символизиращо воинска доблест. — Б.пр. ↑

[312] За ангелите е казано в „Послание на св. ап. Павел до евреите“: „Нали те всички са духове служебни, проваждани да служат на ония, които ще наследят спасение?“ (1, 14). — Б.пр. ↑

[313] Пълната съгласуваност между природните закони (повелите на естеството) и вечния божи закон е основен постулат на християнския хуманизъм през ренесансовата епоха. Природата се разглежда вече като оръдие на божията воля. — Б.пр. ↑

[314] Престоли, един от ангелските чинове, тук се използува като синекдоха, предполагаща цялата небесна йерархия. — Б.пр. ↑

[315] Стихиите — първичните елементи, от които ще бъде създаден светът и на които при сътворението се определят неизменни, точно разграничени области. — Б.пр. ↑

[316] През XVII в. адамантът най-често бил отъждествяван с диаманта, най-якия камък. — Б.пр. ↑

[317] Според астрологията противостоянието на небесните тела (т.е. онова тяхно разположение, при което се намират в два противоположни зодиакални знака) било неблагоприятно за човека. Небесната среда е буквален превод на астрономическия термин medium coeli и означава зенита. — Б.пр. ↑

[318] Рафаил с ангелска обективност говори за себе си в трето лице. Освен това Адам и Ева не познават своя събеседник по име. Адрамелех, противникът на Уриил, е езически бог на слънцето. — Б.пр. ↑

[319] Ариил („Лъв Божи“) се споменава в Библията очевидно като название на град Йерусалим. Но в апокрифната „Книга на Енох“ той се явява като въплъщение на Марс и в кабалистичната е земният дух. Еласарският цар Ариох е един от тези, срещу които воюва Авраам („Битие“ 14, 1). В ренесансовата демонология той се превръща в дух на отмъщението. Името означава „подобен на лъв“. Рамиил също води началото си от „Книга на Енох“, където е назован като един от ангелите, паднали поради прелюбодеяние с човешките дъщери. — Б.пр. ↑

[320] Праведните ангели са построени в кубически фаланги, защото кубическата форма в традиционната емблематика означава добродетел и постоянство. Фигурата може да е съставена от хоризонтални и вертикални колони ангели, ако се приеме, че те не ходят, а летят в пространството. Но дори ако стъпват по небесната твърд, с вдигнатите си копия ангелската дружина би оформила доста правилен куб, както можем да се убедим от баталните картини на XVII век. — Б.пр. ↑

[321] Нисрох е асирийският идол, на който се кланял цар Сенахирим, преди да бъде убит от синовете си. — Б.пр. ↑

[322] Сярата се споменава като правещество не само защото е съставка на барута, а и защото в алхимията се е считала за баща на минералите и металите, чиято майка е живакът. В състава на калиевия нитрат (селитрата) азотът е също част от барута. — Б.пр. ↑

[323] Машини — артилерийски оръдия, кълба — гюлета, снаряди. — Б.пр. ↑

[324] Произходът на името Зофиил е все още неясен. Предполага се, че води началото си от кабалистиката. Значението на думата е „съгледвач божи“. — Б.пр. ↑

[325] Основният източник на описанието на Христовата победоносна колесница е апокалиптичното видение на Иезекиил в „Книга на пророк Иезекиил“ 1, 4—6; 1, 26—8 и 10, 9—17. — Б.пр. ↑

[326] Победата орловокрила — Милтън кондензира в едно два алегорични образа, водещи началото си още от древността: крилатата женска фигура на победата и орела, Зевсовата птица, символ на царствено величие, който често бил изобразяван в нозете й. — Б.пр. ↑

[327] В сапфирения си престол е заимствувано от видението на Иезекиил: „А над свода над главите им имаше подобие на престол, наглед като от камък — сапфир; а над подобието на престола имаше нещо като подобие на човек отгоре му“ („Книга на пророк Иезекиил“ 1, 26). За свода кристалинен, т.е. „кристалинената сфера“ в традиционната астрономия, вж. бел. към III 481—3 по-горе. — Б.пр. ↑

[328] Четиримата са очевидно херувимите, описани в ст. 753—5 по-горе. — Б.пр. ↑

[329] Оприличаването на метежните ангели на стадо кози е намек за текста: „А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; и ще постави овците от дясната Си страна, а козите — от лявата. Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание — мира… Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели…“ („Евангелие от Матей“ 25, 31—41). — Б.пр. ↑

[330] По-слабата от тебе — ср. напътствието на апостол Петър: «Също и вие, мъжете, живейте благоразумно с жените си, и отдавайте чест на женския пол като на по-слаб съсъд…» («Първо съборно послание на св. ап. Петър» 3, 7). — Б.пр. ↑

[331] Това е единственото обръщение към музата — вдъхновителка на настоящата поема, в което Милтън я назовава по име. В древността Урания (Небесната) била муза на астрономията, но в европейската поезия през Милтъновата епоха това име е било дадено на специфично християнската муза в поезията на религиозна тема. Урания се призовава да слезе, тъй като оттук нататък предметът на поемата се спуска от небесните висини към земята (ср. ст. 15—25 по-долу). — Б.пр. ↑

[332] Мъдростта (или Премъдростта), божията дъщеря, се явява в „Притчи Соломонови“ и казва: „Аз съм се родила, когато още нямаше бездни, когато още нямаше извори, изобилни с вода. Аз съм се родила преди планините да са били поставени, преди хълмовете…“ (8, 24—5). Малко по-нататък тя твърди, че се е веселила пред лицето на Господа през всичкото време (8, 30). — Б.пр. ↑

[333] Емпирейкият (небесен) въздух се смятал смъртоносен за хората. — Б.пр. ↑

[334] Родната стихия е земята (най-ниският от четирите елемента на света). — Б.пр. ↑

[335] Според древната митология Белерофон се опитал да се издигне до небесата на гърба на крилатия жребец Пегас, но Зевс изпратил насекомо, което да ужили коня и да събори ездача. Белерофон паднал в Алейското поле (грешното поле) и там се скитал сляп и самотен до смъртта си. — Б.пр. ↑

[336] Зримата денонощна сфера е астрономическата вселена, която видимо се върти около земята, като завършва обиколката си за едно денонощие. — Б.пр. ↑

[337] В тези няколко стиха поетът загатва за тежкото положение, в което е изпаднал непосредствено след тържеството на политическата реакция в Англия в епохата на Реставрацията, както и за своя физически недъг, пълното ослепяване. — Б.пр. ↑

[338] Тракийският певец е Орфей, традиционният праобраз на вдъхновения поет. Опасенията на Милтън за възможна разправа на възтържествувалата роялистка реакция с него са фокусирани в легендата за гибелта на Орфей, според която той бил разкъсан от вакханките по време на оргии. Арфата е вълшебната лира, дадена на певеца от Аполон или Меркурий. За майка на Орфей се смятала героичната муза Калиопа. — Б.пр. ↑

[339] Пътят на слънцето е стръмен, т.е. то вече се спуща надолу към хоризонта, въпреки че все още е високо над него. — Б.пр. ↑

[340] Неявствената бездна е мрачното и безформено царство на хаоса преди сътворението. — Б.пр. ↑

[341] Луцифер в древността е било едно от имената на планетата Венера, употребявано, когато тя се е явявала като утринна звезда. — Б.пр. ↑

[342] Материя безформена и куха е първичната материя на света от V 472—3 по-горе. — Б.пр. ↑

[343] Светлината е ефирна, т.е. нейната материя е най-високият и най-чист пети елемент или стихия (квинтесенцията), който не влиза в състава на земята, а само на небесата. Оттук нататък Милтън следва доста точно библейския разказ за сътворението на света в началото на книгата «Битие», като значително го разширява и детайлизира. — Б.пр. ↑

[344] Милтън следва староеврейската традиция, отразена в оригинала на Библията, и отчита дните от вечер до вечер. — Б.пр. ↑

[345] В първичния хаос крайностите стръвни, т.е. противоположните качества воюват непрекъснато, тъй като още не са разграничени в отделните стихии. — Б.пр. ↑

[346] Зорницата е Венера, която изглежда двурога при сближаване със слънцето, какъвто е случаят тук. Освен това Телеца, който се смята за дом на Венера, често се е изобразявал със златни рога. — Б.пр. ↑

[347] Сияйната лампада, монархът на деня са традиционни перифрази за слънцето. — Б.пр. ↑

[348] Плеядите са част от съзвездието Телец, където слънцето ще се намира, след като напусне Овена. — Б.пр. ↑

[349] Популярната теория на Анастасий Синаит твърдяла, че когато Господ създал двете основни небесни светила, по-голямото, слънцето, той поставил в източния край на небосвода, а по-малкото, луната — в западния. И така при сътворението било пълнолуние и слънцето и луната се намирали в съотношение на противостояние (на 180° едно от друго). — Б.пр. ↑

[350] Онзи, чието име не се споменава, е очевидно паунът. — Б.пр. ↑

[351] Червеите включват змиите, гъсениците, личинките, ларвите и други подобни твари. — Б.пр. ↑

[352] Мравката била традиционен символ на благоразумие и вроден демократизъм. Още от Аристотел води началото си идеята, че мравките нямат царе и въпреки това поддържат стройна обществена организация. В епохата на хуманизма тази организация била използвана като пример за успешно републиканско устройство. — Б.пр. ↑

[353] Пчелите, както и мравките, по традиция се дават, за пример на съвършено обществено устройство и граждански добродетели. Както личи от полемичните съчинения на Милтън, той считал, че повечето пчели също имат републиканска, а не монархическа организация. По онова време се вярвало, че работните пчели били женски, а търтеите — мъжки. — Б.пр. ↑

[354] Вергилий описва змията, която убива Лаокоон, като чудовище с грива (или гребен). Вергилиевата гривеста змия играе съдбоносна роля в превземането на Троя, което често се използува като митологична аналогия на библейското грехопадение. — Б.пр. ↑

[355] Идеята, че изправената стойка на човека го отличава от другите твари и подчертава особеното му положение, била общо място в литературата, посветена на сътворението. Тя обаче е не толкова библейска, колкото класическа по своя произход — намираме я у Платон, Цицерон и Овидий. — Б.пр. ↑

[356] В Библията («Битие» 2, 8 и 15) се казва, че Господ взел човека и го поселил в Едемската градина, след като го създал, което дало повод на някои тълкуватели на Светото писание да предполагат, че Адам бил създаден извън Рая и след това пренесен в него. — Б.пр. ↑

[357] Небесното небе е емпирейното небе, където е Бог с ангелите си. — Б.пр. ↑

[358] При сътворението «блуждаещите» планети са все още неподвижни. — Б.пр. ↑

[359] Вратите на небесата са живи, тъй като те се отварят сами на няколко места в Милтъновата поема, както и в Библията («Деяния на св. апостоли» 12, 10), а и у Омир («Илиада» V 749). — Б.пр. ↑

[360] Планината свята е «онзи връх Господен», споменат в V 643 по-горе, където е божият престол. — Б.пр. ↑

[361] Хиалин е старогръцката дума за кристал или стъкло, употребена в Библията при описанието на стъкленото море пред божия престол («Откровение на св. Йоан Богослов» 4, 6), за което се говори в III 518—9 по-горе. — Б.пр. ↑

[362] Долният океан е водата, която според древната география опасва земния диск като огромна река. Той се нарича така, за да се различава от горния океан, събрал водите над твърдта на небесата. — Б.пр. ↑

[363] В традиционната космография на Птолемей наблюдаваните неравномерности в движението на небесните тела били обяснявани на първо място с леко отклонение на центровете на техните орбити встрани от земята, приемана за център на вселената (оттук — ексцентричните наред с центричните окръжности в схемата на космоса). На второ място, тъй като това било недостатъчно за планетите, при тях се прибавяли и тъй наречените епицикли, по-малки окръжности, чиито центрове се плъзгат по главните ексцентрични окръжности и които носят планетите. Въпреки революционната промяна в картината на света, която настъпва след поставянето на слънцето в центъра на мирозданието през епохата на Ренесанса, дори на Коперник все още били необходими цели 34 допълнителни окръжности, за да се обяснят различните скорости на планетите. — Б.пр. ↑

[364] Тази скорост е почти духовна (ср. «нетленна бързина» в ст. 37 по-горе), тъй като се е вярвало, че Птолемеевите сфери се движат от духове. — Б.пр. ↑

[365] Шестте планети, познати през Милтъновата епоха, са Сатурн, Юпитер, Марс, Венера, Меркурий и Луна. След Коперник главният предмет на астрономическите спорове бил коя е седмата — Земята или слънцето. — Б.пр. ↑

[366] Коперник предполагал, че Земята извършва едновременно различни три движения: денонощно завъртане около оста си, ежегодно орбитално завъртане около слънцето и трето, наречено деклинационно, при което земната ос описвала за една година повърхността на конус, движейки се обратно на земния център. С това последно движение се обяснявал фактът, че земната ос целогодишно сочи към една и съща точка на небесната сфера, независимо от въртенето на земята около слънцето. Едва по-късно Тихо Брахе успял да се справи без това трето движение. — Б.пр. ↑

[367] Ако се предположи, че се движи не земята, а слънцето, както е у Птолемей, тогава, за да се обяснят наблюдаваните астрономически явления, трябва да се приеме, че съществуват множество сфери, движещи се в насрещни посоки една спрямо друга. В древната и средновековната космография движението на всяка планета се обяснявало като резултат от кръговото движение на няколко концентрични сфери. — Б.пр. ↑

[368] Ромб тук трябва да означава (както гръцката дума «ромбос») «вълшебно колело». Става дума очевидно за въображаемата първодвигателна сфера, десетата, най-външна сфера на древната и средновековната планетарна система, която се въртяла около земята с невероятна бързина, за да извърши пълно завъртване за едно денонощие, като повличала след себе си и вътрешните сфери на звездите и планетите. Заедно с това обаче ромб е и названието на оная геометрична фигура, която свързваме с това име днес. В диаграмите, илюстриращи Птолемеевата система, триъгълникът на слънчевите лъчи, изпращани към земята, заедно с триъгълника на тъмната централна част от земната сянка образуват удължен ромб, състоящ се от светла и тъмна половина (всенощен и вседневен) и въртящ се около земния център. — Б.пр. ↑

[369] По времето на Милтън предполагаемите промени или придвижвания на лунните петна често се приписвали на процесите в нейната атмосфера. Теорията, че лунните петна са облаци, е вече трето обяснение на тяхната същност, използуване в поемата (ср. бел. към V 418—20 по-горе). — Б.пр. ↑

[370] Предположението, че неподвижните звезди са слънца със съпътствуващи ги планети, през XVII в. било предмет на разпалени теоретични дискусии. — Б.пр. ↑

[371] Според «Естествена история» на Плиний слънцето е мъжка звезда, която изгаря и поглъща всичко, докато луната е нежна женствена планета — полова диференциация, заимствана от митологията. Тук обаче контекстът показва, че Рафаил има пред вид нещо друго: слънчевата светлина е собствена, а лунната и планетната — отразена. — Б.пр. ↑

[372] Съботната вечер е вечерта, с която започва староеврейската събота («шабат»), седмият ден на сътворението, на който Господ си е починал. — Б.пр. ↑

[373] Божествената монада според теологията трябвало да съдържа в своята абсолютна единичност всички числа и затова била пълна и съвършена. Монадата (единицата) поначало била като самото божество, тъй като била извор на всички числа. — Б.пр. ↑

[374] Сърдечен дух — синоним на споменатите по-горе «жизнени духове» (ср. бел. към V 468—90). — Б.пр. ↑

[375] На мрака влюбената птица — славеят. — Б.пр. ↑

[376] В сватбените песни от онази епоха по традиция нагряването на вечерната звезда (планетата Венера като вечерница) било знак за запалване на венчалния светилник и довеждане на булката при младоженеца. — Б.пр. ↑

[377] Ср. «Първо послание на св. ап. Павел до коринтяни»: «Искам да знаете още, че глава на всеки мъж е Христос, а на жената глава е мъжът…» (11, 3) — Б.пр. ↑

[378] Земният зелени нос е най-западната точка на стария свят, африканският Зелени нос. Още по на запад от него са едноименните острови, които може би Милтън има предвид, когато добавя и островите китни, макар че веднага след това, в началото на следващия стих, уточнява — на Хесперидите. Впрочем вълшебните острови на Хесперидите се намирали според древната митология отвъд Херкулесовите стълбове, в най-западния край на познатия тогава свят, и не е изключено да са били легендарен образ тъкмо на островите Зелени нос. През времето на Милтън английският автор Т. Хърбърт казва в своя пътепис за островите Зелени нос: «някои мислят, че това са били Хесперидите, толкова прославени с Градината на златните ябълки» (1634 г.). — Б.пр. ↑

[379] Възпламенен от гняв, Ахил в „Илиадата“ обикаля три пъти стените на Троя, преследвайки Хектор и отказвайки каквото и да било примирие с него. — Б.пр. ↑

[380] В „Енеидата“ троянският герой Еней, след като пристига в Италия, отнема любимата на местния герой Турн, царската дъщеря Лавиния (но не я развенчава, тъй като тя не е омъжена), след което разяреният Турн се впуща в отчаяна и безнадеждна битка със своя непобедим съперник. — Б.пр. ↑

[381] Нептуновият бяс е насочен срещу Одисеи, в Юнониният — срещу Еней, сина на клетата Киприда, т.е. Венера, на когото Юпитеровата жена си отмъщава за това, че Парис е предпочел майка му пред нея при съдбоносния за Троя избор на планината Ида. — Б.пр. ↑

[382] Милтъновата повелителка небесна е небесната муза Урания (вж. бел. към VII 1 по-горе). — Б.пр. ↑

[383] Относно нощните посещения на Милтъновата муза вж. бел. към III 32 по-горе. — Б.пр. ↑

[384] Херолдите и сенескалите са различни категории от представителната прислуга на официалните приеми през Средновековието. — Б.пр. ↑

[385] Това си име — епос (героична песен), най-високият литературен род според класификацията на Ренесанса. Предметът на Милтън е не само достатъчно възвишен за епическа поема, но способен дори да извиси самото име на епоса и да създаде нов критерий. — Б.пр. ↑

[386] Криейки се в сянката на земята, Сатаната се изхитрява да прекара цяла седмица в мрак (седем нощи, слени в една). — Б.пр. ↑

[387] Равноденственият кръг е небесният екватор, по който Сатаната се превърта три пъти от изток на запад в положение диаметрално противоположно на слънцето. — Б.пр. ↑

[388] Нощната каляска е земната сянка. — Б.пр. ↑

[389] Колюри — мислени кръгове в астрономията, перпендикулярни един на друг и на екваториалния кръг. Някои изследователи на „Изгубеният рай“ отбелязват, че Милтън неволно или съзнателно допуска анахронизъм, като дава възможност на Сатаната да минава през полюсите по тъмно дори преди грехопадението, когато според космографията на тази поема земната ос е била перпендикулярна на вселенския екватор и следователно полюсите трябва да са били непрекъснато осветени от слънцето. Самите колюри са уместни само след „изместването“ на земната ос, защото единият от тях минавал през равноденствените точки, а другият — през точките на слънцестоенето. Ако анахронизмът е умишлен, което е по-вероятно, като се има пред вид Милтъновата астрономическа прецизност и последователност в цялата поема, той може би се въвежда, за да подчертае по метода на драматичната ирония причинната връзка между нашествието на Сатаната и човешкото грехопадение с неговите космически последствия. — Б.пр. ↑

[390] Милтън нарича неразклонената още райска река с името на третия й клон, реката Тигър (Хидекел). — Б.пр. ↑

[391] Понт (Понтус Евксинос) е старогръцкото название на Черно море. — Б.пр. ↑

[392] Езерото Меотийско е древното име на Азовско море. — Б.пр. ↑

[393] Оронт е река в Сирия, а Дариен е Панамският провлак между Северна и Южна Америка. — Б.пр. ↑

[394] Земята е уподобена на небе, окръжено от други небеса, т.е. системата от концентрични небесни сфери, предложена от Птолемей. — Б.пр. ↑

[395] Огнените служители са вероятно «херувимите пламтящи» от XI 100 по-долу. Ср. «Псалтир» 103, 4: «Ти правиш ветровете Свои Ангели, огнените пламъци — Свои служители.» — Б.пр. ↑

[396] Дриадите в древната митология били горски нимфи, а ореадите — планински. Последните придружавали девствената богиня на луната и лова Артемида (Диана), наричана също Делия (едно от многото й имена), тъй като била родена на остров Делос. — Б.пр. ↑

[397] Диана (Делия) била традиционно изобразявана със стрели и лък, които символизирали не само нейната длъжност като богиня на лова, а и разумния съвет — нещо, което наистина липсва на Ева. Вместо това тя носи градинарски сечива, издялани без огън, тъй като преди грехопадението огънят и свързаните с него занаяти били все още непознати. — Б.пр. ↑

[398] С градинарските си сечива Ева прилича повече на римската богиня на пасищата Палета, както и на богинята или нимфата на овощните дървета Помона, която се криела от мъжки ухажвания в своята градина, но била прелъстена от Вертумний, който я измамил, предрешен като старица (Овидий, „Метаморфози“ XIV). Макар и да побягнала от него, когато той й открил истинската си хубост, Помона била завладяна от нея и пламнала от страст като неговата. Ева се сравнява и с богинята на земеделието Церера, която била обладана от Зевс (Юпитер) и му родила Прозерпина, по-късно прелъстена от самия него, преобразен като змия (очевидна аналогия е изкушението на Ева от влезлия в змията Сатана). — Б.пр. ↑

[399] Градините на Адонис или Алкиной са измислени, защото принадлежат на езическата митология, която за християнина не може да бъде нищо повече от алегория на действителността. В единия случай Милтън вероятно има пред вид градината, в която Венера крие своя любим Адонис, според поемата на Едмънд Спенсър „Кралицата на феите“. Той е възроден, защото, след като е убит от глигана, възкръсва ежегодно заедно с пролетната зеленина. Що се отнася до градината на Алкиной, вж: бел. към V 339—41 по-горе. Синът на стария Лаерт, хитроумният Одисей, искрено се удивил, когато видял градината на Алкиной (Омир, „Одисея“ VII 112—35). Перифразата тук има за цел да въведе и името на Лаерт, който се отказал от царството си, за да стане градинар. Истинската (неизмислена) градина на онзи мъдър цар е градината на библейския цар Соломон, възпята в „Песен на песните“ (6, 2). — Б.пр. ↑

[400] Адам е от земен образец, тъй като според Библията е бил създаден «от земна пръст» (ср. «Битие» 2, 7). — Б.пр. ↑

[401] Кадм и неговата царица Хермиона пристигнали от Тива в Илирия (на Адриатическото крайбрежие на Балканския полуостров) и там били превърнати в змии (Овидий, „Метаморфози“ IV 572—603). Богът в Епидавър е богът на медицината Ескулап, който изцелил толкова смъртни, че събудил гнева на адския цар Плутон. Веднъж, когато бил повикан на помощ от римляните, той пристигнал там в образа на змия (пак там, XV 626—744). В своя животопис на Александър Велики гръцкият историк Плутарх съобщава, че неговият баща Филип Македонски бил оттеглил любовта си от майка му, Олимпия, тъй като тя започнала да се люби със змия. Според Делфийския оракул това бил всъщност преобразеният бог Юпитер Амонски, действителният родител на Александър. Юпитер Капитолийски е наречен така по името на своя храм в Рим. За Сципион Африкански, прославения римски военачалник, наречен така заради победата си над Ханибал в Картаген, се разпространявала легенда, подобна на тази за Александър. Неговата майка според древните историци също се сношавала с великата змия. — Б.пр. ↑

[402] Цирцея е вълшебница от Омировата „Одисея“. Тя живее на средиземноморски остров и превръща своите гости в животни, които са й безпределно предани. — Б.пр. ↑

[403] Змията не притежава органите, които произвеждат човешкия глас, затова Сатаната трябва да използува за тази цел змийския език или въздушен тласък. — Б.пр. ↑

[404] Копърът и топлото мляко, изсукано направо от вимето, се считали за любима храна на змиите още от времето на Плиниевата «Естествена история». — Б.пр. ↑

[405] Мирото е миртовото благоуханно дърво, а балсамът е растение от същия род (вж. бел. към V 293 по-горе). — Б.пр. ↑

[406] Едничка щерка на гласа му е подражание на староеврейските библейски фрази. — Б.пр. ↑

[407] Обърканата мяра се отнася навярно както към тревожния ритъм на Адамовото сърце, така и към космическите аномалии, съпровождащи грехопадението (ср. ст. 782—4 по-горе). — Б.пр. ↑

[408] Печалната история на Самсон, който бил надарен с херкулесова сила, но бил лишен от нея и предаден на филистимските си врагове от своята любима Далила (Далида), е разказана в Библията (ср. „Съдии Израилеви“ 16). Самсон неблагоразумие издал на Далила съдбоносната тайна на своята сила: „ако ме остриже някой, ще ме напусне силата ми; аз ще отслабна и ще бъда като другите човеци“. Тогава продажната жена го приспала на коленете си и повикала един човек „да остриже седемтях плетеници на главата му“. След като по такъв начин загубил мощта си, филистимците го хванали, извадили му очите и го оковали. Според Библията Самсон е син на Маной от племето на Дан. Неговата участ често се е тълкувала като аналогична на Адамовата. Една от последните значителни творби на Милтън е поетичната драма „Самсон Бореца“, основана върху библейското сказание, но изповядваща същевременно личната трагедия и непримиримост на автора след Реставрацията. — Б.пр. ↑

[409] Индийската смокиня е описана подробно още от Плиний, а през епохата на европейския хуманизъм — и от много енциклопедисти. В теологическата литература от онова време тя е използувана като символ на човешката греховност. Като това дърво, Адам отначало растял към бога прав и строен, но след като нарушил божията забрана, се превил към земята, вкоренил потомството си в нея и така навеки се обвързал с покварения свят. Декан и Малабар са традиционните названия на Централен и Западен Индустан. — Б.пр. ↑

[410] Американци, които Христофор Колумб открива за Европа, са, разбира се, индианците, както ги наричаме днес. — Б.пр. ↑

[411] Многократният грях — вероятно става дума за многократното вкусване на запретения плод от Адам и Ева, описано в кн. IX по-горе, или пък за библейското „умножаване“ на първородния грях. — Б.пр. ↑

[412] Третият от подсъдимите е главният виновник, Сатаната. За подялбата на вината между него и змията вж. ст. 163—81 по-долу. — Б.пр. ↑

[413] Христос приема върховната титла Господ Бог, докато е на земята, тъй като там той е въплъщение на своя Отец. — Б.пр. ↑

[414] Адам говори за Ева като за втората си същност, тъй както я нарича и божеството при сътворението на човека (ср. VIII 450 по-горе). — Б.пр. ↑

[415] В «Първо послание на св. ап. Павел до коринтяни» се казва: «Защото не мъжът е от жената, а жената е от мъжа; и не мъжът е създаден за жената, а жената за мъжа…» (11, 8—9) — Б.пр. ↑

[416] Когато учениците на Христос се завръщат от своята проповед и осведомяват учителя си, че са покорили бесовете с неговото име, той им отговаря: „Видях сатаната как падна от небето като светкавица“ („Евангелие от Лука“ 10, 18). — Б.пр. ↑

[417] Княз на въздуха — в „Послание на св. ап. Павел до ефесяни“ се казва следното за сатаната: „княза на въздушната власт, сиреч на духа, който сега действува в синовете на неверието“ (2, 2). — Б.пр. ↑

[418] В „Послание на св. ап. Павел до римляни“ (5, 10) за хората се говори като за врагове на бога до помирението след смъртта на сина му. Оттук и Милтъновото: „вразите си облече“. — Б.пр. ↑

[419] Милтън неведнъж използува думата автор в нейното първоначално значение: създател. — Б.пр. ↑

[420] Съчувствие е буквалният превод на гръцкия термин «симпатия», използуван от Плиний (в «Естествена история»), а и от много по-късни европейски мислители, за да се означи всякакъв вид взаимно привличане в природата. — Б.пр. ↑

[421] Кронийското море е Арктическият океан. Онзи път въображаем е предполагаемият североизточен път към Далечния Изток, търсен от пътешествениците през началото на XVII в. Пецора е сибирската река Печора, спомената от Милтън в неговата „Кратка история на Московия“. Катай е названието на азиатско царство на север от Китай според тогавашната политическа география. — Б.пр. ↑

[422] Делос е островът, който според древната митология морският бог Нептун издигнал над вълните с тризъбеца си, за да могат на него да се родят Аполон и Диана, и който плавал по морето без определено място, докато Зевс го приковал с вериги към дъното. (Ср. бел. към V 264—5 по-горе.) — Б.пр. ↑

[423] Горгонският поглед превръщал в камък всяко живо същество. — Б.пр. ↑

[424] Ксеркс е персийски цар, живял през V век пр. н. е. и воювал с древните гърци за надмощие. Тъй като по време на похода му към Балканския полуостров първият персийски мост през Хелеспонт (Дарданелите) бил разрушен от морска буря, разгневеният завоевател наредил на войските си да бичуват непокорните вълни. Суза е зимната престолнина на древните персийски царе. Тя е известна също под името Мемнония. — Б.пр. ↑

[425] Понтифическото чудо е пример за многобройните латински заемки в Милтъновата поема. „Понтифически“ означава „мостостроителен“. Прилагателното обаче обикновено се използува като определение на папата и папската църква, тъй като тяхната роля била да „хвърлят мостове“ между този и онзи свят. Така Милтън не пропуща удобен случай да уязви католицизма. — Б.пр. ↑

[426] Сатаната напуща Едем между зодиакалните знаци Стрелец и Скорпион, защото между тях се намира змията от съзвездието Змееносец. — Б.пр. ↑

[427] В «Откровение на св. Йоан Богослов» небесният Йерусалим се описва като квадратен или кубически по форма: «Градът е четвъртит и дължината му е колкото и широчината. Той измери града с тръстта и намери, че е дванайсет хиляди стадии; дължината, широчината и височината му — равни» (21, 16). От друга страна, по-рано в поемата (II 1048) се казва, че емпирейното небе е с неопределена форма — «квадратно или кръгло». Сътвореният свят (вселената) обаче навсякъде в «Изгубеният рай» е кръгъл или объл. — Б.пр. ↑

[428] Смърт е едновременно син и внук на Сатаната, тъй като той е плод на кръвосмесителната връзка между последния и неговата дъщеря Грях. — Б.пр. ↑

[429] Ония са Грях и Смърт. — Б.пр. ↑

[430] Астрахан е татарският престолен град край устието на река Волга, често споменаван в Милтъновата „Кратка история на Московия“. Бактрийският софи е персийският шах. Полумесеца двурог на турците е не само техният държавен знак, но и обичайната им бойна формация. Аладул е името на някогашното арменско царство. Тавриз и Казвин са персийски градове. — Б.пр. ↑

[431] Пищните Плутонови палати са седалището на владетеля на класическото подземно царство, често отъждествявано с християнския ад. — Б.пр. ↑

[432] Диван е названието на ориенталския държавен съвет. Падналите ангели непрекъснато се отъждествяват с азиатските „неверници“. — Б.пр. ↑

[433] Аспидите, амфисбените, керастите, хидрите, елопите и дипсите са фантастични змиеподобни същества в класическата митология. — Б.пр. ↑

[434] Когато Персей, победителят на страшната горгона Медуза, отнасял отсечената от него глава на чудовището, кръвта й капела по пясъците на Либия и в тях всяка капка се превръщала на отровна змия (Овидий, „Метаморфози“ IV 617—20). Според Лукан („Фарсалия“ IX 699) аспидите, керастите, дипсите и амфисбените се появили по този начин. — Б.пр. ↑

[435] Офиуза означава буквално „пълен със змии“. В древността това име е било давано на няколко различни острова в Средиземно море. — Б.пр. ↑

[436] Според Овидий след големия потоп прогизналата земя, сгряна от слънцето, родила всякакви твари, между които и нежеланата гигантска змия Питон, по-късно сразена от слънчевия бог Аполон („Метаморфози“ I 432—45). В чест на тази си победа Аполон открил първите свещени игри, които нарекъл питийски — така нарекли и местността около неговия оракул в Делфи: Пития. — Б.пр. ↑

[437] Мегера е една от древните адски фурии, които обикновено били представяни, както и горгоните, с коса от змии. — Б.пр. ↑

[438] Смолното море е Мъртво море, на чийто бряг е библейският град Содом, изпепелен от небесен огън заради поквареността на своите жители („Битие“ 19). — Б.пр. ↑

[439] В класическата митология Офион и дъщерята на Океан Евринома царували на Олимп, докато били изместени от Крон (Сатурн) и Рея (Опс), владетели на тиганите. По това време Юпитер (Зевс) все още обитавал пещерата в Диктийската планина на остров Крит, където бил прекарал детството си и откъдето води началото си едно от многобройните му прозвища — Юпитер Диктийски. Някои автори представят Офион като гигантска змия. Обичайно е също той да са сравнява със Сатаната. — Б.пр. ↑

[440] Ср. „Откровение на св. Йоан Богослов“: „И видях, и ето сив кон, и върху него ездач, чието име беше смърт; и адът следваше подире му; и им се даде власт на четвъртата част на земята — да умъртвяват с меч и глад, с мор и със земни зверове“ (6, 8). Смърт още не е възседнал на сивия си кон в поемата на Милтън, тъй като апокалиптичното видение на св. Йоан пророкува края на сътворения свят, който все още е далече в бъдещето. — Б.пр. ↑

[441] Смърт е второ чедо на Сатаната, защото е роден след неговата дъщеря и своя майка Грях. — Б.пр. ↑

[442] Проклятието, за което се говори тук, е навярно онази част от божието наказание за грехопадението, в която се казва: „проклета да е земята поради тебе.“ („Битие“ 5, 17). — Б.пр. ↑

[443] Оттук нататък Милтън описва астрономическите промени, настъпили след грехопадението и заместили първоначалното съвършенство на вселената с разцентрованото й съвременно състояние. — Б.пр. ↑

[444] Относно луната бледа… и петте планети ср. бел. към VIII 128 по-горе. Според традиционната астрономия планетите заемат следните аспекти (положения) една спрямо друга или спрямо земята: шестина — 60°, четвъртина — 90°, трета (третина) — 120° и противостоене — 180°. Астролозите считали третината и шестината за благоприятни аспекти, а четвъртината и особено противостоенето — за неблагоприятни. Синодът (видимата страна на различни планети) също се смятал за особено пакостен. — Б.пр. ↑

[445] Традиционната метеорология се опитвала да предсказва климатичните явления въз основа на изгревите и залезите на определени съзвездия по отношение на слънчевите изгреви и залези. — Б.пр. ↑

[446] За да се премине от Милтъновата идеална вселена преди грехопадението към тази, която познаваме днес, трябва да се предположи една от следните две промени: или сега земята (централното кълбо) е била наклонена с около 23,5° спрямо небесния екватор, или слънчевата орбита се е наклонила със същия ъгъл спрямо земния екватор. Първата възможност е свързвана с хелиоцентричната, а втората — с геоцентричната картина на света и Милтън, както обикновено, не се ангажира изцяло нито о едната, нито е другата. Равноденственият път е първоначалната екваториална орбита на слънцето. Напущайки Овена, сега то преминава последователно през серията от зодиакални знаци, през които минава видимият му път и до днес: Телец, в чието съзвездие влизат и Атлантовите дъщери (Плеядите — вж. бел. към VII 374 по-горе); Спартанските Близнаци (обикновено се казва само Близнаци), състоящи се от двете митологични фигури на Кастор и Полукс, синове на спартанския цар Тиндар; Рак; Лъв; Дева; Везни; Козирог (за краткост са изпуснати между Везни и Козирог знаците Скорпион и Стрелец, а след Козирог — Водолей и Риба). — Б.пр. ↑

[447] Естотиландия е съвременният Лабрадор (континенталната част на Нюфаундланд). Името често се е използувало по-неопределено за далечни северни земи. — Б.пр. ↑

[448] Магелан — в някои карти от Милтъновата епоха сегашна Аржентина се обозначава като Земя на Магелан по името на португалския откривател на морския път на юг от нея. — Б.пр. ↑

[449] Пир Тиестов — Тиест в едноименното произведение на Сенека прелъстява съпругата на брат си Атрей. Когато узнава това, Атрей го поканва на угощение и му поднася месо от собственото му убито дете. Това деяние било толкова ужасно и противоестествено, че дори слънцето свърнало от обичайния си път, за да не го гледа. — Б.пр. ↑

[450] Бреговете Самоедски е названието, което Милтън дава на крайния североизток на сегашния Сибир и в своята „Кратка история на Московия“. Норумбега са наричали по онова време земите около сегашната граница между Канада и САЩ в източната част на континента. Ветровете в този пасаж разбиват медния си плен, тъй като в „Енеида“ на Вергилий митологичният им господар Еол ги държи заключени в затвор. Борей е древното име на вятъра, който духа от север-североизток, Кекий е от изток-североизток, Аргест — от северозапад, Траский — север-северозапад, Нот е южният вятър, Афер е югозападният (Сиера Леоне се намира в най-западния край на Африка, откъдето произлиза и името на този вятър). Тъй като всички изброени дотук ветрове са ориентирани общо взето по посока север-юг, източният средиземноморски Левант са втурва отстрани, също както и залезните Ветри Зефир и Еврий съответно от запад и от изток-югоизток. И най-сетне, Сироко и Либекио са италианските названия на югоизточните и югозападни ветрове. — Б.пр. ↑

[451] За Кавгата като щерка на Грях Милтън споменава за пръв път. Изобщо тя не играе важна и постоянна роля в поемата. — Б.пр. ↑

[452] Антипатията е силата на отблъскването в природата. — Б.пр. ↑

[453] Някои библейски коментатори от времето на Милтън произволно тълкували името Ева като етимологически свързано с думата «змия». — Б.пр. ↑

[454] Скверната страна в Библията е лявата страна, а Ева, както се уточнява в VIII 465—77 по-горе, е изваяна от ребро, взето от лявата гръд на Адам. — Б.пр. ↑

[455] Реброто, от което е създадена Ева, е надчислено свръх вярното число, защото за Адам то е излишно. — Б.пр. ↑

[456] Предходна благодат — благодат предходна спрямо действията, подбудени от свободната човешка воля (ср. „Второ послание на св. ап. Павел до Тимотей“: „Бог… ни спаси и повика към своето звание не заради нашите дела, а по Свое благоволение и благодат, дадена нам в Христа Иисуса преди вечни времена…“ (1, 9) — Б.пр. ↑

[457] Сърцата каменни — ср. „Книга на пророк Иезекийл“: „ще вложа в тях нов дух, ще взема из тялото им каменното сърце и ще им дам сърце от плът, за да ходят по Моите заповеди, да пазят Моите наредби и да ги изпълняват…“ (II, 19) — Б.пр. ↑

[458] В класическата митология Девкалион е аналогичен на библейския Ной. По съвета на своя баща, Прометей, той си построил кораб и така се спасил от потопа. Когато водата спаднала, той заедно с жена си Пира отправил молитва чрез оракула на Темида, богинята на правосъдието, и получил разяснение относно това, как може да бъде възстановен погубеният човешки род: двамата съпрузи трябвало да хвърлят зад себе си камъни, които се превръщали в мъже и жени. — Б.пр. ↑

[459] Величавият застъпник на хората е Христос (вж. III по-горе). — Б.пр. ↑

[460] Въздишките му… неми — ср. «Послание на св. ап. Павел до римляни»: «Сам Духът ходатайства за нас с нензказани въздишки» (8, 26). — Б.пр. ↑

[461] Безоблачен — с непомрачен от гняв образ (ср. III 260—5 по-горе), но също и: незагърнат от облак (ср. III 377—82 по-горе). — Б.пр. ↑

[462] Всичките блажени са праведните ангели. — Б.пр. ↑

[463] Тръбата тук е „тръбният глас“, с който библейският Яхве на Синайската планина в Хорив предава на Мойсей десетте заповеди („Изход“ 19). Този тръбен глас се отъждествява с онази „тръба Божия“, която трябва да възвести „пришествието Господне“ в деня на Страшния съд. — Б.пр. ↑

[464] Двукратният Янус е четириглавият вариант на двуликия древногръцки бог, който бди над смяната на годините и годишните времена. Митологичният стоок страж Аргус бил поставен от Юнона да пази превърнатата в юница нимфа Йо, но Меркурий (Хермес) все пак успял да го приспи със своята овчарска свирка и със сънотворния си жезъл (Овидий, „Метаморфози“ I). Както Янус, така и Аргус бил тълкуван като символ на времето или на вечно бдящото звездно небе. Аркадска (от името на древната Аркадия), както и пасторална, означава „идилична“, свързана с идеализирания селски бит в аристократичната литературна традиция. — Б.пр. ↑

[465] Левкотея е римската богиня на зората. — Б.пр. ↑

[466] Ср. библейския текст: «И даде Адам на жена си име Ева (Живот), защото тя стана майка на всички живеещи» («Битие» 3, 20). — Б.пр. ↑

[467] И в трите описани тук поличби върховният повелител на различна степен от сътворения свят изявява силата си по нов, по-суров начин. Затъмненото слънце смрачава въздуха, орелът (Зевсовата птица) се спуска над две други птици, а лъвът (звярът, който царства в лесовете) се втурва след елена и сърната (ср. кроткия лъв преди грехопадението — IV 343—4 по-горе). Посоката на гонитбата показва, че и трите поличби предсказват прокуждането на човеците от Рая (ср. XII 637—40 по-долу). — Б.пр. ↑

[468] Историята е разказана в библейската „Четвърта книга Царства“ (6, 13—17). Сирийският цар обсажда Дотаим, който принадлежи на израилтяните, за да залови пророк Елнсей. Когато пророкът научава за това от слугата си, за да го успокои, той помолва бог да му отвори очите, за да види. „И Господ отвори очите на слугата, и той видя, и ето цялата планина пълна с коне и огнени колесници около Елисея.“ — Б.пр. ↑

[469] Йерарх е високият ангелски чин, който е приписан и на архангел Рафаил в V 468 по-горе. — Б.пр. ↑

[470] В древността пурпурът (царственият цвят) бил свързан с град Мелибея на Тесалийския бряг. В „Енеида“ на Вергилий например се говори за мелибейски пурпурен плащ като почетно отличие (V 251). — Б.пр. ↑

[471] Сара (Тир) била известна в древността с ярките си текстилни бои. — Б.пр. ↑

[472] Ирида е древната богиня на дъгата. Тук тя се споменава съвсем уместно, тъй като нейните цветове са царствено — разкошни, а според Библията дъгата е божественият знак за помирение с грешния човек след потопа. — Б.пр. ↑

[473] Поясът на архангел Михаил се сравнява с пояса на небесната сфера, в който се редуват зодиакалните съзвездия. Сравнението със зодиака е уместно, защото поясът, както и шлемът на Михаил са звездни, но също и затова, защото подчертава връзката между новата, „зодиакална“ астрономия след грехопадението (ср. бел. към X 668—78 по-горе) и ролята на архангела — изпълнител на божието възмездие. — Б.пр. ↑

[474] Адам е изпаднал във вцепенение тъкмо поради разпиляването на неговите животворни духове, които управляват усещанията. — Б.пр. ↑

[475] Библейските праотци издигат олтари на своя бог на всяко място, където той им се яви. — Б.пр. ↑

[476] Обещана челяд — обещание за челяд, която ще порази Сатаната (ср. X 175—92 по-горе). — Б.пр. ↑

[477] Относно най-външните поли на пищната му слава вж. III 380 по-горе. — Б.пр. ↑

[478] Вж. „Евангелие от Матей“ (4, 8), където дяволът, за да изкуши Исус, го завежда „на твърде висока планина и Му показва всички царства на света и тяхната слава“. Аналогията между Адам и Христос като изкупител на неговия грях е обичайна. — Б.пр. ↑

[479] Камбалу (Камбалук) е столица на Катай (вж. бел. към X 290—3 по-горе). Стените на града са предопределени, защото ще се появят по-късно в човешката история, а в описвания тук момент още не съществуват. — Б.пр. ↑

[480] Самарканд, разположен близо до река Окс (сега Аму-Даря) е древната столица на великия татарски завоевател от края на XIV век Тамерлан (Тимур). — Б.пр. ↑

[481] Пекин е древната столица на Китай, който е отделен от Катай (вж. бел. към X 290—3 по-горе). — Б.пр. ↑

[482] Великият могол е традиционното европейско название на императора на Източна Индия. Агра и Лахор са области в Северна Индия. — Б.пр. ↑

[483] Херсонес е сегашна Малака на Малайския полуостров — почти на югоизточния край на Индокитай, наречен „златен“ заради своите богатства. Някои тълкуватели на Библията между другото отъждествявали Херсонес с митичния Офир, откъдето цар Соломон се снабдявал със злато. — Б.пр. ↑

[484] Екбатан е старинната лятна столица на персийските царе. Исфахан стана престолнина на Персия през XVI век, когато Сафавидската династия напуща Казвин и се установява там. — Б.пр. ↑

[485] Визант (Византиум или Константинопол), предишната столица на Византийската империя, по времето на Милтън вече отдавна е столица на Отоманската империя, седалище на султана, чието потекло е от Туркестан, област в Централна Азия, разположена между Монголия и Каспийско море. — Б.пр. ↑

[486] Царство на негуса е Етиопската империя. Еркоко (Аркико) е нейно пристанище на Червено море. — Б.пр. ↑

[487] Момбаса и Мелинда (Малинди) са на Кенийския бряг, а Квилоа (Килва) — в днешна Танзания. Софала е името на пристанищен град в сегашен Мозамбик. Заради богатствата си Софала се смятала от някои за митичния Офир. — Б.пр. ↑

[488] Алмансор (Мансур) със значение „победител“ е традиционното прозвище на голям брой мохамедански владетели, но най-известният от тях сред европейците бил халифът на Кордова Ибн Абу Амир Махомед (959—1002). — Б.пр. ↑

[489] Рим ще управлява света от Европа в епохата на Римската империя, която все още не е настъпила. — Б.пр. ↑

[490] Адам може да види западното полукълбо само с взора си духовен, тъй като той се намира в източното полукълбо. — Б.пр. ↑

[491] Мексиканската империя на Мотецума (по-известен като Монтецума) била завладяна и ограбена от авантюриста Кортес, перуанската империя на Атабалипа (Атакуалпа) със столица Куско — от Писаро, но Маноа, легендарният Ел Дорадо в Гвиана, все още оставал незасегнат от испанското нашествие в Централна Америка. Герион в „Божествена комедия“ на Данте е триглавото чудовище, което охранява измамниците в ада. Но в „Кралицата на феите“ на Спенсър Герион символизира политическата тирания. Затова Милтън нарича испанците „чеда на Герион“. — Б.пр. ↑

[492] Оттук нататък Милтън проследява главните събития на библейската история след грехопадението, като започва с убийството на Каин, който посяга на брат си Авел. — Б.пр. ↑

[493] В Библията небесният огън обикновено е сигурен знак, че жертвоприношението е прието от божеството. — Б.пр. ↑

[494] От твоите чресла — Авел и Каин са синове на Адам. — Б.пр. ↑

[495] Пещерата на смъртта тук наподобява подземното царство на сенките в класическата митология. В «Енеида» Вергилий описва неговия вход като пещера, пълна с ужаси (VI 236). — Б.пр. ↑

[496] Каиновият потомък Ламех имал трима сина: Иавал, е „баща на скотовъдци, които живеят в шатри“; Иувал, „баща на всички, които свирят на гусли и пищялки“; Тувалкаин (Товел), „ковач на всякакви медни и железни сечива“ („Битие“ 4, 19—22). Музикалното изкуство по Милтъново време се считало за система от математически пропорции. — Б.пр. ↑

[497] Това по-друго племе са потомците на Каиновия брат Сит, които живеели по планините край Рая. Някои тълкуватели на Библията са ги считали за първооткриватели на физиката и астрономията — затова тяхното усърдие е да опознаят Божиите явни дела, а не скритите им метафизически причини. — Б.пр. ↑

[498] Хименей, езическият бог на бракосъчетанието, отсъствуваше при сватбата на Адам и Ева, но се явява сега, след грехопадението и отклонението на човеците от „правата вяра“. — Б.пр. ↑

[499] Симфонии — тук — хармонични съзвучия. — Б.пр. ↑

[500] Преди да плувнат истински — ироничното игрословие насочва вниманието към причинната връзка между безнравствеността в човешкия свят и наближаващия потоп, описан по-нататък в същата книга на поемата. — Б.пр. ↑

[501] Съвет при градските врати — това е обичайното място за съвещания на старейшините в библейски времена. — Б.пр. ↑

[502] Този човек на средна възраст е Енох, който според „Битие“ (5, 23) и други библейски книги бил на 365 години (по малко от половината от пределната възраст, приписвана на праотците от времето преди потопа), когато взел да ходи „по Бога“ и изчезнал, „понеже Бог го взе“. — Б.пр. ↑

[503] Седмият след теб — в «Съборно послание на св. ап. Иуда» (14) се казва: «Енох, седмият от Адама». — Б.пр. ↑

[504] Възнесението на Енох, описано тук, вероятно е представеното аналогия с възнесението на Илия («Четвърта книга Царства» 2, 11). Връзката между двете библейски фигури е обичайна в богословската литература. — Б.пр. ↑

[505] Този отец достоен е Ной, избраният от библейския Яхве да спаси и продължи сътворения свят след потопа. — Б.пр. ↑

[506] Доблест истинска — нравствената добродетел, противопоставена на грубата физическа сила като критерий за човешко величие — едно противопоставяне, което Милтън провежда последователно в цялата поема. — Б.пр. ↑

[507] Речното течение е течението на Тигър или Ефрат, а зиналия залив е Персийският залив, ако се придържаме към библейската география при описанието на Рая. — Б.пр. ↑

[508] Някаква висока планина — Араратските планини („Битие“ 8, 4). — Б.пр. ↑

[509] Трибагрена дъга — съдържа основните цветове: червено, жълто и синьо. Според Библията, след потопа Бог казва на хората: „Аз поставям Моята дъга в облака, за да бъде знак на (вечния) завет между Мене и между земята“ („Битие“ 9, 13). — Б.пр. ↑

[510] Оттук започва историята на библейския злодей Нимрод. Библейските коментатори превърнали Нимрод в архетип на политическия тиранин, нарушил природния закон (типично републиканско обвинение срещу монархическия деспотизъм). Някои библейски тълкуватели извеждали етимологически името Нимрод от староеврейската дума «марад», означаваща бунт. — Б.пр. ↑

[511] «Като се дигнаха от Изток, те намериха равнище в Сенаарската земя и се заселиха там» («Битие» 11, 2). Оттук започва библейската история за строителството на Вавилонската кула. — Б.пр. ↑

[512] Строителните материали, използувани при издигането на Вавилонската кула, са уточнени в Библията: «И тухлите им служеха вместо камъни, а земната смола — вместо вар». Земната смола (асфалтът) по традиция се свързва с ада. — Б.пр. ↑

[513] «И рекоха: хайде да си съградим град и кула, висока до небето; и да си спечелим име, преди да се пръснем по лицето на цялата земя» («Битие» 11, 4). — Б.пр. ↑

[514] Смешение (староевр. „Вавилон“) — вж. „Битие“ 11, 9: „Затова му е дадено име Вавилон, понеже там Господ смеси езика на цялата земя, и оттам ги пръсна Господ по цялата земя.“ — Б.пр. ↑

[515] Тъй като Ноевият син Хам видял голотата на баща си и обадил на братята си за това, неговият син Ханаан бил проклет да бъде «роб на робите у братята си» («Битие» 9, 25). — Б.пр. ↑

[516] Единственият праведен човек, от който възниква народът на Израил, е Авраам. За него в Библията се казва следното: «И рече Иисус на целия народ: тъй говори Господ, Бог Израилев: „вашите отци, Тара, баща Авраамов и баща Нахоров, в старо време живееха отвъд реката и служеха на други богове.“» («Иисус Навин» 24, 2). — Б.пр. ↑

[517] Патриархът, който оцеля в потопа, е Ной. Според Библията Ной живял след потопа триста и петдесет години. — Б.пр. ↑

[518] Адам не може да види библейското събитие, защото то е прекалено божествено за него в сегашното му състояние. — Б.пр. ↑

[519] «И рече Господ на Аврама: излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си (та иди) в земята, която ще ти покажа; и аз ще произведа от тебе голям народ, ще те благословя и ще възвелича името ти, и ти ще бъдеш благословен. Аз ще благословя ония, които те благославят, и ще прокълна ония, които те злословят; и в тебе ще бъдат благословени всички земни племена» («Битие» 12, 1—3). Това обещание се свързва е факта, че от Аврамовото потомство ще се роди новозаветният спасител Христос. — Б.пр. ↑

[520] «И рече Господ на Аврама: излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си (та иди) в земята, която ще ти покажа; и аз ще произведа от тебе голям народ, ще те благословя и ще възвелича името ти, и ти ще бъдеш благословен. Аз ще благословя ония, които те благославят, и ще прокълна ония, които те злословят; и в тебе ще бъдат благословени всички земни племена» («Битие» 12, 1—3). Това обещание се свързва е факта, че от Аврамовото потомство ще се роди новозаветният спасител Христос. — Б.пр. ↑

[521] «И няма вече да се наричаш Аврам, а ще бъде името ти Авраам, защото ще те направя баща на много народи» («Битие» 17, 5). — Б.пр. ↑

[522] Синът на Авраам е Исаак, а внукът му — Йаков. — Б.пр. ↑

[523] Библейската книга «Битие» (45 и 46) разказва как Йаков отишъл в Египет, повикан от сина си Йосиф през седемте гладни години. Следващият цар е фараонът Бузирис, който преследва евреите с конницата си по морското дъно, след като им е разрешил да се преселят (вж. I 307—9 по-горе). — Б.пр. ↑

[524] Печалба — египтяните се съгласили да дадат на израилтяните поисканите от тях «сребърни и златни вещи и дрехи», за да се отърват от тях (вж. «Изход» 12, 35—6). — Б.пр. ↑

[525] Описанието на божиите поличби и наказания, изсипани върху Египет и неговия самовластник, фараона Бузирис, е основано върху библейската история («Изход» 7—11). — Б.пр. ↑

[526] Змеят речен е египетският фараон. В Библията са записани божиите думи: «Аз съм против тебе, фараоне, египетски царю, големи крокодиле, който лежиш всред реките си и казваш: „моя е реката, и аз я създадох заради себе си.“» («Книга на пророк Иезекиил» 29, 3). — Б.пр. ↑

[527] Леда — по-твърд след първото топене е планинският кристал, който според някои автори от Милтъновата епоха се образувал при повторното замръзване на водата от разтопените снегове по върховете. — Б.пр. ↑

[528] Светеца е Мойсей. Тази титла е често приписвана на централните образи от Стария завет в европейските протестантски среди през XVII век. — Б.пр. ↑

[529] Описанието на бягството на израилтяните от Египет следва библейския текст в «Изход» (14). — Б.пр. ↑

[530] «А когато фараон пусна народа, Бог го не поведе по пътя на Филистимската земя, понеже е близък; защото Бог рече: да не би народът да се разкае, като види война, и да се върне в Египет. И Бог поведе народа по околен път през пустинята към Червено море» («Изход» 13, 17—8). — Б.пр. ↑

[531] Великият сенат на дванайсетте еврейски племена са седемдесетте стареи, за които се говори в «Изход» (24) и «Числа» (11, 16—25). — Б.пр. ↑

[532] В този стих е предадено накратко пророчеството на Мойсей от Второзаконие 18, 15—9, което се тълкува като предсказание за появата на великия Месия, Христос. Мойсей като посредник между божеството и човеците по традиция се считал за предобраз на спасителя. — Б.пр. ↑

[533] Свещената скиния тук е описана в съгласие с «Изход» 25—6 и «Послание на св. ап. Павел до евреите» 9, Небесните огньове са седемте планети или зодиакалните съзвездия — обичайно било да се тълкуват детайлите на светилището като космологични символи. — Б.пр. ↑

[534] «Законът, като има сянката на бъдещите блага, а не самия образ на нещата, никога не може с едни и същи жертви, принасяни постоянно всяка година, да направи съвършени ония, които дохождат с тях» («Послание на св. ап. Павел до евреите» 10, 1). — Б.пр. ↑

[535] «Не с тленни неща — сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите, но с драгоценната кръв на непорочния и чист като агнец Христос.» («Първо съборно послание на св. ап. Петър» 1, 18—9). — Б.пр. ↑

[536] Първообразните сенки — Ср.: «Законът, като има сянката на бъдещите блага, а не самия образ на нещата, никога не може с едни и същи жертви, принасяни постоянно всяка година, да направи съвършени ония, които дохождат с тях» («Послание на св. ап. Павел до евреите» 10, 1). — Б.пр. ↑

[537] Йошуа е староеврейското име, което на гръцки се предава като Иисус. Според Библията след смъртта на Мойсей израилтяните са поверени от Господа на «Навиновия син Иисуса, служител Мойсеев», който успява да ги преведе до обетованата земя, Ханаан. Така Иисус Навин става старозаветен предобраз на Иисус Христос, превел целия човешки род към спасението. — Б.пр. ↑

[538] Вторият от великите библейски царе, Давид, бил удостоен със следното пророчество от Натан: «И ще бъде непоколебим твоят дом и твоето царство довека пред лицето Ми, и престолът ти ще бъде довека» («Втора книга Царства» 7, 16). Родословието на божия син Христос се извежда направо от цар Давид и така пророчеството добива своя мистичен смисъл. — Б.пр. ↑

[539] Първият му син е библейският цар Соломон, който построил първия постоянен храм за свещения ковчег на завета. — Б.пр. ↑

[540] За вавилонското робство вж. «Книга на пророк Йеремия» 25, 12 и 33, 20—6, където освобождението на израилтяните се свързва с обета, даден на цар Давид. За този обет се казва, че е така неизменен, както редуването на деня и нощта. — Б.пр. ↑

[541] Библейската неканонична «Втора книга Макавейска» разказва за раздора между свещениците Иасон (Йошуа), Ония (Менелай) и Симон, който довел косвено до ограбването на Йерусалим от Антиох и оскверняването на храма, в който отново започнал да се почита олимпиецът Зевс. — Б.пр. ↑

[542] Монаршеският скиптър, т.е. държавната власт, е заграбен от Ашмонийците, които са върховни свещеници през II в. пр. н. е. Един от тях се възцарява като Аристобул I и по този начин прекратява израилтянската теокрация. Чедата на Давид са потомците на цар Давид, чието родословие е проследено в евангелията от Матей и Лука. — Б.пр. ↑

[543] Чужденеца е бащата на йудейския цар Ирод, Антипатер, който бил назначен за прокуратор на Йудея от Юлий Цезар през 47 г. пр. н. е. — Б.пр. ↑

[544] Милтън става изразител на основната протестантска доктрина за духовното спасение чрез Христа и вярата в него, а не чрез праведните (законни) дела, на които набляга католическата църква. — Б.пр. ↑

[545] Звездите утринни е обичайна перифраза за небесните ангели (ср. «Книга на Иов» 38, 7). — Б.пр. ↑

[546] Чрез вяра, но и чрез дела (ср. и XI 64 по-горе) — протестантът Милтън проповядва спасение преди всичко чрез вярата, а не чрез праведните дела, но «делата на вярата» са също необходими. С други думи, протестантската доктрина, към която се придържа поетът, отхвърля автоматичното спасение на душата чрез добрите дела и утвърждава ценността на добрите дела само като израз на вярата. — Б.пр. ↑

[547] Привременната смърт… на сън подобна — в християнския контекст смъртта на тялото са счита за временна смърт на човека, която ще бъде превъзмогната чрез възкресението. В английския превод на Библията смъртта се оприличава на сън, от който мъртвите ще се събудят. — Б.пр. ↑

[548] В пълноводния поток — в своите теологични съчинения Милтън развива мисълта, че светото кръщение трябва да се извършва в течаща вода, за да стане символ на единение с Христос, преминал през смърт, погребение и възкресение. — Б.пр. ↑

[549] В разпространението на християнството обещанието, дадено на Авраам (вж. ст. 147—8 по-горе), добива по-определен духовен смисъл. — Б.пр. ↑

[550] «Защото аз зная, че след заминаването ми ще се втурнат помежду ви люти вълци, които няма да щадят стадото» («Деяния на св. апостоли» 20, 29). Както в тази поема, така и изобщо в своите съчинения Милтън неведнъж остро бичува користолюбието в официалната християнска църква. — Б.пр. ↑

[551] Едно от основните положения на протестантското учение е, че последната дума по въпросите на богословието има съвестта на индивида, а не църковната власт, която се стреми към светско надмощие. — Б.пр. ↑

[552] Живите му храмове са хората. (В «Първо послание на св. ап, Павел до коринтяни» 3, 17 се казва: «Защото Божият храм е свят; а тоя храм сте вие.») — Б.пр. ↑

[553] За непогрешим се е считал преди всичко главата на римокатолическата църква, папата, и в такъв смисъл атаката на Милтън е насочена срещу римокатолицизма. За непогрешими са били обявявани и декретите на вселенските църковни събори, също критикувани от протестантите. — Б.пр. ↑

[554] Истината и духа — вж.: «Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца и дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които му се по кланят»(«Евангелие от Йоан» 4, 23). — Б.пр. ↑

[555] Постъпките на вярата — делата на вярата. — Б.пр. ↑

[556] До свършеха на времето — в «Откровение на св. Йоан Богослов» 10, 6 ангелът се заклева, «че не ще вече да има време». — Б.пр. ↑

[557] Съсъда е библейска метафора, подсказваща ограничените възможности на човешката природа. — Б.пр. ↑

[558] Този точен час е пладнето, което завършва 24-часовия срок, започнал да тече от момента на грехопадението и когато трябва да се изпълни божията присъда. — Б.пр. ↑

[559] Вж. също ст. 643 по-долу. В «Битие» 3, 24 се казва: «И (Бог) изгони Адама, и постави на изток при Едемската градина Херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота.» — Б.пр. ↑

[560] Много дни — «А всички дни на Адамовия живот бяха деветстотин и трийсет години; и той умря» («Битие» 5, 5). — Б.пр. ↑

[561] Но я намери будна — тук Милтън влиза в явно противоречие със Съдържание на Книга XII, където пише, че Адам „разбужда Ева“. Вероятно това различие се дължи на недоглеждане. — Б.пр. ↑

[562] Страховитите образи са навярно стражите — херувими. — Б.пр. ↑

[563] За краткост в настоящите бележки е възприет следният принцип: при отпратки към Библията се цитира само заглавието на съответната библейска книга, докато във всички останали случаи се цитира името на автора и произведението. Първата цифра след заглавието е номерът на главата, а втората — на реда (стиха), към който се отпраща читателят. — Б.пр. ↑

Край

Моята библиотека