ГЛАВА 6 ДУХ, ДУША И ТЯЛО

Той е убедил света – дори посветени служители на Евангелието, че Святият Дух не е нищо повече от едно влияние или специална сила. Тази измама е дело на сатана, защото той знае, че в момента, в който вие откриете Личността и реалността на Духа, животът ви ще бъде драматично променен.

Просто вижте историята. Всяко голямо съживление е било придружено от откровение, идващо от Святия Дух. Дори и Мартин Лутер приписва великата Реформация на делото на Духа. Той казва, че Галатяни е била неговата любима книга в Писанията заради стиха, който казва: „Ходете по Духа и няма да угаждате на плътските страсти.” (Галатяни 5:16).

Но днес малко хора знаят какво означава „да ходиш” в Духа. Коренът на думата означава „в унисон с”, „едно с” или „свързан с” – дори „общуване с”. Удивително е, но хора, които са отгледани в „изпълнени с Духа” църкви, са ме питали:

- Трябва ли да ходя в Духа?

Наскоро бях поканен да говоря в голяма историческа петдесятна църква и събранието беше шокирано, когато казах:

- Вие сте тези, които са открили отново Святия Дух, но сте Го сложили в клетка.

Аз обясних:

- Вие сте мислели, че католиците не могат да Го имат. Мислели сте, че баптистите не могат да Го имат. Но аз имам новини за вас. Той е прескочил през вашата ограда и е ходил в „Свети Михаил”, в Първа Баптистка, в Обединена Методистка и всички останали.

Милиони хора са били докосвани от Духа, но техният духовен растеж е бил спиран от някой чиновник, който поради една или друга причина, е избрал да ръководи Третата Личност на Троицата.

За нещастие, Църквата на Исус Христос е пренебрегнала това, което споделям с вас. Всъщност фактът, че вие четете тази книга въпреки това, ми казва, че имате личен глад да познавате Святия Дух. Вие можете да бъдете изпълнени с Духа и да имате невероятна среща с Него, но дълбокото разбиране на Святия Дух не идва за една нощ. На мен ми трябваха години и години на Негово водителство и откровения от Писанията. И аз все още се уча всеки ден.
БОЖЕСТВОТО
Това, което ще споделя с вас относно Божеството, ми даде една съвършено нова картина за Отец, Сина и Святия Дух. Аз открих, че Бог е Вечен Дух и въпреки това, е с нематериална форма.
БОГ ОТЕЦ
Как изглежда Бог? Когато Езекиил имаше своето видение на Бог през 593 г. пр. Христос, той Го описа като седнал над шир, която отделя творенията от славата на Господ. Той видя „подобие на престол, на глед като камък сапфир; и върху подобието на престола имаше подобие на глед като човек, седящ на него на високо” (Езекиил 1:26). Как изглеждаше Бог Отец? Като човек.

Вие казвате: „Аз съм учен, че Бог е Дух.” Да, но Той е Дух със странна форма, а не някакъв облак, който се носи в пространството. Апостол Йоан в Откровение Го описа като отразения блясък на скъпоценни камъни. Той каза: „Начаса се намерих в изстъпление чрез Духа, и ето, престол беше поставен на небето, и на престола седеше Един. И седналият приличаше на камък яспис и сардис; имаше около престола и дъга, на глед като смарагд.” (Откровение 4:2-3).

Пророците описваха външните черти на Бог в детайли. Исая каза:
Неговите устни са пълни с гняв

и Неговият език е като поглъщащ огън.

Неговият дъх е като изливащ се поток.

Исая 30:27-28
И Бог му откри факта, че Той може да вижда: „Те вършеха зло пред Моите очи” (Исая 66:4).

За мое учудване открих, че Бог има подобие на пръсти, ръце и лице. След като Господ говори на Мойсей на планината Синай, Той му даде плочите от камък, „написани с пръста на Бог” (Изход 31:18). Тогава Господ каза на Мойсей: „Ти не можеш да видиш лицето Ми, защото никой човек не може да Ме види и да остане жив” (Изход 33:20).

Той дори говори на Мойсей за Своя гръб. Бог каза: „Докато Моята слава преминава... ще те покрия с ръката Си, докато преминавам. Тогава ще махна ръката Си и ти ще видиш гърба Ми, но лицето Ми няма да видиш” (стихове 22, 23).

Ако Бог не е нищо повече от Дух, как беше възможно Адам и Ева да чуват Неговите стъпки? „И те чуха звука на Господ Бог, ходещ в градината в хладината на деня” (Битие 3:8).

Бог също има сърце: „Господ съжаляваше, че направи човек на земята и беше оскърбен в сърцето Си” (Битие 6:6).
Като „сияещ огън”
Сега нека погледнем на Сина.

Преди Господ Исус да дойде на земята, Той и Бог Отец имаха единствено нематериална форма. Неговото земно тяло от плът, кръв и кости Му беше дадено, когато беше роден като бебе във Витлеем. И като теб Той израсна като човек.

Ако аз попитам: „От Отец, Сина и Святия Дух, кой всъщност е истинска Личност?” – повечето хора биха казали, че е Синът. Ние можем да се идентифицираме с Христос, защото Той взе формата на човешко същество. Всъщност, ако не вярвате, че Христос живя, умря и възкръсна от мъртвите, невъзможно е да бъдете християни. Това е основата, която прави възможно вашето спасение.

Библията прави ясно това, че Исус – част от Божеството, има душа. В Гетсимания, преди разпъването, Той каза на Своите ученици: „Душата Ми е скръбна дори до смърт” (Марк 14:34).

Ние имаме физическо описание на Христос, което определя представата ни за Него. Знаем например, че Той е носил брада, че е имал дълга коса. В Стария Завет, в пророчествата, които описват страданията на Месия, Господ казва: „Аз дадох гърба си на тези, които Ме удряха и бузите си – на стригачите на косми” (Исая 50:6). Христос беше също Назирей, от град, където мъжете обикновено носеха дълги коси.

Днес, в Своето възкресено тяло, Христос седи от дясната страна на Бог Отец. И как изглежда Той? В Откровение Йоан видя видение за Него, „облечен с дреха до нозете и обгърнат около гърдите със златен пояс. Неговата глава и Неговата коса бяха бели като вълна, бели като сняг и очите Му като огнен пламък... Неговото лице беше като слънцето, светещо в силата си” (Откровение 1:13-14, 16). На Неговата глава има „златна корона” (Откровение 14:14). И върху Неговата дреха са написани думите: ЦАР НА ЦАРЕТЕ И ГОСПОД НА ГОСПОДАРИТЕ” (Откровение 19:16).

Не Бог Отец е Този, за когото говори Йоан. Това е Човешкият Син. И Неговото прославено човешко тяло е различно от Божествената форма на Отец.
Собствен ум
Ами Святият Дух? Дали Той наистина има ум, воля и емоции? Дали Той наистина има тяло? Със сигурност има. Това е тема, която повечето служители се страхуват да обсъждат, но аз съм изпитвал Личността на Святия Дух.

Без съмнение ние се съгласяваме, че Той е Дух. Това е част от Неговото име. А Неговото вътрешно същество? Дали Той наистина е „личност”?

Първо, Святият Дух има собствен ум. Говорейки за Святия Дух, Павел каза: „Този, който претърсва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото Той ходатайства за светиите според Божията воля” (Римляни 8:27). Умът на Духа е различен от този на Отец и на Сина.

Той също има емоции. Той има дълбоки чувства, които Му позволяват да тъгува и да обича: „И не оскърбявайте Святия Дух на Бог, чрез Когото вие сте запечатани за деня на изкуплението” (Ефесяни 4:30). Неговото сърце може да бъде докоснато и то има способност да изразява любов. Павел, пишейки до християните в Рим, каза: „Моля ви, братя, чрез Господ Исус Христос и чрез любовта на Духа, да бъдете заедно с мен във вашите молитви към Бог за мен” (Римляни 15:30). Можете ли да си представите да обичате, без чувство?

- Бени, тялото на Святия Дух е като на гълъб. Точно така Той е слязъл от Небето.

Аз отговорих:

- Ако това е истина, тогава ти трябва да вярваш, че Исус е малко агне. Ето как Той е представен в Откровение.

В книгата Откровение апостол Йоан чу един старейшина да казва: „Не плачи. Ето, Лъвът от Юда надделя.” (Откровение 5:5). Той се обърна, очаквайки да види ревящ лъв и вместо това видя нежно агне, което беше заклано. Сега, Исус отиде на Небето с физическо тяло, с белези от пирони на Своите ръце. Но символът, който Йоан видя, беше агне. Защо? Агнето символизира Агнето на Бог – Исус Христос.

Святият Дух беше видян от Исус моментално след Неговото кръщение: „Небесата се отвориха над Него и Той видя Духа на Бог да слиза като гълъб и да почива върху Него” (Матей 3:16). Точно, както Отец и Синът могат да бъдат видени, така може да бъде видян и Святия Дух. Това, че Той се спусна като красив гълъб, не означава, че Той лети в небето като гълъб. Нито, че Исус ходи на небето в тялото на агне.

В „Откровение” Святият Дух беше видян отново като „седем светилника” от горящ огън (Откровение 4:5). Ако Духът дойде като гълъб в Матей, вие не можете да очаквате Той да има тяло, направено от седем светилника или седем парчета от огън. Святият Дух не е седем светилника, нито пък е гълъб. Агне, гълъб, светилник – всички тези неща са символи, а не физически форми или тела.
Чувайки, говорейки, виждайки
Писанието все пак ми казва, че Святият Дух може да общува, въпреки че Той няма уши или уста. Той със сигурност може да чува и да ни говори: „Той ще казва това, което чува” (Йоан 16:13). И ние трябва да Го слушаме: „Нека да чуе това, което Духът казва” (Откровение 2:7). И въпреки, че Той няма очи като моите, „Духът претърсва всички неща, да, дълбоките неща на Бог” (І Кориняни 2:10). След като вие бяхте създадени с очи, уста и уши, не бихте ли очаквали Създателят – Отец, Синът и Святият Дух – да могат да разбират и да ви говорят?

Аз вярвам, че Святият Дух има духовно тяло, не с истинска плът и кръв, но е духовно същество с форма и въпреки това без ограничения. Библията изяснява това, когато казва: „Духът на Бог се движеше над лицето на водите” (Битие 1:2).

Сега, Библията не ни казва как изглежда Той. Казано е малко за това, как изглежда Отец и е дадено някакво описание на Исус, но подробности за физическите характеристики на Святия Дух не се намират в Писанията. Нека да ви кажа защо вярвам, че Святият Дух има тяло – духовно тяло.
Поразяваща прилика
„Как изглежда Бог Отец?” Въпреки че никога не съм Го виждал, аз вярвам – както и за Святия Дух, че Той изглежда както Исус изглеждаше на земята. Не казвам, че и Тримата са еднакви във всяка подробност, но това е, което започнах да вярвам.

„Послание към Евреите” говори за Христос като за „Блясъка на Неговата слава и изразения образ на Неговата Личност” (Евреи 1:3). Мога да направя само едно заключение: Бог Отец изглежда, както изглеждаше Исус на земята. И вярвам, че както изглеждаше Исус на земята, така изглежда и Святият Дух.

Някой ден, скоро, ще открия това със сигурност. И аз вярвам, че вие също планирате да бъдете там.

Отново, Святият Дух не е небесен бриз или неясен облак, влизащ и излизащ, плувайки от вашия живот. Той е Бог и Той обитава в нас – наравно с Отец и Сина в Троицата. Павел, пишейки до църквата в Коринт, казва: „Не знаете ли, че вие сте храм на Бог и че Духът на Бог обитава във вас? Ако някой разруши храма на Бог, Бог ще унищожи него, защото храмът на Бог е свят, който храм сте вие.” (І Коринтяни 3:16-17). Той каза, че Духът живее в Божия храм. Ние сме този храм и Отец и Духът са еднакво в нас.

Първо, ние откриваме, че Святият Дух е Всеприсъстващ. С други думи, Той може да бъде навсякъде едновременно. Духовете не са всеприсъстващи, но Святият Дух е. Той е точно толкова реален в Лос Анджелис, колкото е и в Петербург. Точно толкова жив. Точно толкова пълен със слава.

Сега, някои хора имат безсмислени проблеми със сатана. Те си мислят, че дяволът е всеприсъстващ. Нека да ви уверя, че не е. Сатана не може да бъде навсякъде едновременно. Защо? Защото ангелите не могат да бъдат навсякъде, а той беше ангел, архангел. Архангелите Михаил или Гавраил не са всеприсъстващи, нито пък сатана е.

Всеприсъствието на Святия Дух е описано в Псалми:

Святият Дух също е и Всезнаещ. Той знае абсолютно всичко. Аз се вълнувам, когато чета думите:

Има още нещо, което има нужда да знаете за сатана. Той не може да чете вашите мисли. Ангелите не могат да четат вашите мисли, а дяволът е ангел. Ако той можеше да чете мислите ви, той щеше да бъде всезнаещ дух. Но това място е резервирано за Отец и за Святия Дух. Сатана не може да чете мислите ви.

Християните имат един главен проблем, когато се стигне до темата за поклонението на Духа. Това е тема, която предпочитат да не обсъждат. Ако ги попиташ: „Защо да не се покланяме на Святия Дух?”, те изглежда не могат да намерят отговор или казват нещо като: „Е, от нас не се очаква да го правим.”

За да бъда честен, аз имах същия проблем. Защо? Защото дяволът ме беше измамил, както е измамил толкова много хора. Аз си мислех: „Как мога да Му се покланям? Просто това не е начинът, по който съм бил учен.”

Святият Дух въпреки всичко, е много повече от птица, летяща на Небето, която ти дава петдесятното усещане. Щом Той е всичките тези неща, които видяхме – равен с Отец и Сина, тогава на Него трябва да Му се покланяме. Все пак, ние не се ли покланяме на Отец? Не се ли покланяме на Сина?

Вие може би се чудите: „Как трябва да се покланяме на Святия Дух?” Е, как се покланяте на Бог Отец? И как се покланяте на Сина? Не трябва да има никаква разлика. Вие трябва да залеете Святия Дух с вашето посвещение и вашата любов, както Отец и Сина.

Библията казва, че Божеството – Отец, Синът и Духът – са вечносъществуващи: „Колко повече кръвта на Христос, който чрез Вечния Дух принесе Себе Си без петно на Бог, ще очисти вашето съзнание от мъртви дела, за да служите на живия Бог” (Евреи 9:14).

Когато ние научаваме за ангелите, откриваме, че те присъстват единствено поради съществуването на Исус. Но аз имам новини за вас. Можете да се отнасяте към Бог Святия Дух като към „Аз Съм”, точно както към Бог Отец и Бог Син.
Миро, вода, облаци и светлина
От моята първа среща със Святия Дух насам аз преживявам увеличаващата се реалност на Неговото присъствие. Всяко писание, всяка среща и всяко откровение прави моето ходене в Духа по-пълно.

Наскоро по време на изучаване на Словото, аз казах на моята съпруга:

- Знаеш ли, чувствам присъствието на Бог изцяло върху мен.

Ето какво ме докосна онази нощ, докато изследвах значенията на думите и техните връзки с Духа.

Аз се чудех: „Какво всъщност означава да наскърбиш Духа”

Това, което научих, беше, че Святият Дух е не само Дух с форма, но Той е толкова реален, че ние можем да Му се съпротивляваме. Много хора мислят, че Святият Дух е вятър, но Той не е. Това е просто още един от дългия списък на описателни символи, използвани, за да общуваме с Духа – миро, вода, гълъб, облак, светлина и още толкова много. Със сигурност това не означава, че Той изглежда като някой от Своите символи.

Вятърът е невидим за окото, но вие не можете да му се съпротивлявате. Думата „съпротивлявам се” означава да се противопоставяш. Ти не можеш да се противопоставяш на вятъра. Опитай се да застанеш срещу вятъра и той ще мине покрай теб. Но ти можеш да се противопоставяш на Святия Дух. Всъщност ти можеш да Го спреш да действа. Стефан в своята реч пред Синедриона цитира Мойсей, казвайки: „Коравовратни и с необрязано сърце и уши, вие всякога се противите на Светия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие” (Деяния 7:51).

Те Му се противопоставиха и за съжаление, успешно. Запомнете това: Вие не можете да се противопоставяте на вятъра, на маслото, дори на гълъба, когато той отлети покрай вас, но можете да се противопоставите на личност – и точно това е Святият Дух.

Тогава аз проследих думите оскърбя и оскърбен в оригиналния гръцки текст. Коренът на думата е „lypa” и означава и означава да изпиташ болка в тяло и ум. Това значи да страдаш от умствена и физическа болка.

Святият Дух има духовно тяло, иначе Павел не би казал: „Не оскърбявайте Святия Дух” (Ефесяни 4:30). Святият Дух не е просто наранен. Раната действа на нивото на емоциите. Той е наскърбен, което отива много по-дълбоко.

Не само това, но Святият Дух може да бъде угасен. Думата означава да изгасиш. Павел предупреди църквата в Солун: „Духа не угасяйте” (І Солунци 5:19). Ти не можеш да угасиш вятъра или другите символи. Но можеш да спреш една личност. И точно такъв е Святият Дух.
Толкова лесно нараним
Вие също трябва да осъзнаете, че Святият Дух може да бъде наранен или дразнен. Той може да бъде раздразнен. Исая говореше за обичта на Господ и за Неговата милост към Израел: „Но те се разбунтуваха и раздразниха Неговия Свят Дух, и Той се обърна срещу тях като техен враг и воюваше с тях” (Исая 66:10). Трудно е да си го представим, но е истина. Святият Дух може да бъде тормозен от човешките същества.

В оригиналния език думата „раздразнен” има значението на да разтревожиш, да нараниш. Само една личност може да стане обект на такъв тормоз.

Един силен вятър не може да бъде стихнат, но Святият Дух може: „Тогава извика към мен, та ми говори казвайки: Виж, ония, които излизат към северната страна, успокоиха (стихнаха) духа Ми в северната страна” (Захария 6:8). Святият Дух е Личност, която отговаря на вашите желания. Вие може да Му кажете да замълчи и Той ще го направи. Но тогава поемате риска да Го наскърбите.

Толкова много пъти в публични събрания аз съм виждал, как Святият Дух е готов да заговори и тогава е утихвал заради нечия плътска проява. В такива святи моменти съм чувствал как Той се отдръпва. Святият Дух не е боец. Той е любим. Ако вие Му се съпротивлявате, Той просто ще напусне. Той не е като сатана, на когото Бог казва, че „бяга” от вас, ако му се съпротивлявате.

Святият Дух няма да избяга от страх, а ще се оттегли от вашето присъствие с наранено сърце. Ако е наскърбен, Той нежно ще се оттегли. Ако е угасен, ще се оттегли тихо. Колко трагично е да мислим, че хората дразнят и се опитват да направят тиха такава чудесна Личност. Но те наистина го правят. Децата на Израел също. Днес, докато Той все още копнее за нашата любов и нашето приятелство, ние Го наскърбяваме чрез пренебрегване и бунт.

Аз все още чувам Кетрин Кулман в Питсбърг, хлипайки с такава агония:

- Моля ви! Не Го оскърбявайте! Той е всичко, което имам.

ГЛАВА 7

ВЯТЪР ЗА ВАШИТЕ ПЛАТНА
„Ако някога видите пиян човек от същата страна на улицата, прекосете я и идете на обратната страна.” Това беше съветът, който моят баща даваше на децата на семейство Хин, докато растях в Святата земя.

Всяка сутрин с братята ми и сестрите ми ходехме заедно до католическото училище. И със сигурност това се случваше – дори повече от веднъж. Почти по инстинкт без дума, си спомняхме съвета на татко и отивахме на отсрещната страна на улицата, докато се разминем с пияния човек.

Как познавахме, че той беше пиян? Е, ние не отивахме при него, да го питаме: „Господине, пиян ли сте?” или „Нека да помириша вашия дъх!” Разбира се, че не. Дори като деца ние знаехме, че той беше пиян. Всичко около него ни говореше за това – начинът, по който се движеше, изражението на неговото лице, раздърпаните му дрехи. Както казват в Англия, той беше „с три платна по вятъра”.

Истината за неблагочестивото поведение беше тази: той беше контролиран от неправилната сила. Той се беше подчинил на неправилното влияние.

Апостол Павел не можеше да бъде по-ясен, когато каза: „Не се опивайте с вино, следствието на което е разврат, а се изпълвайте с Духа” (Ефес. 5:18). Какъв контраст между един бунтовен живот и един праведен живот! Пиянството, както предупреди Павел, води до неблагочестиви действия. Но ако един човек може да бъде контролиран чрез алкохол, колко повече Святият Дух може да контролира един мъж или една жена?

Трудно ли е да се разбере кой контролира? Никак. Всеки ден вие срещате хора, чиито умове и сърца са на светлинни години разстояние от Бог. Това е очевидно. Вие го чувате в техния език. Вие го виждате в техните действия. Като че ли сатана води всяко действие в техния живот.

Точно след като каза: „Бъдете изпълнени със Святия Дух”, Павел описа четири външни резултата, които може да очаквате. Това е като да засеете семе в почвата на Духа и да пожънете Небесна реколта.

Едно скорошно проучване показа, че най-често употребяваната дума от всички думи в английския език, е „аз”, но християнинът, който е воден от Духа, трябва да има нов речник. Речник, който не е егоцентричен, а центриран около Бог. Изведнъж, вие казвате: „Хвалете Господа!” (Псалм 150:1) или: „Нека всичко, което диша, да хвали Господа!” (стих 6).

Ето втория белег, който Павел каза, че би трябвало да очаквате: Вие ще имате нова песен. Той казва, че вие ще „пеете и възпявате Бог в сърцето си” (Ефесяни 5:19). Това е много повече от нова песен – това е промяна, която става във вашето сърце. Когато вие станете променен отвътре, мелодията ще излезе навън. Това е спонтанна реакция. Аз не се смятам за певец, но съм имал песни на моите устни от момента, в който срещнах Святия Дух.

Третата проява е, че ще започнете да давате благодарение: „като винаги благодарите за всичко на Бога и Отца в името на нашия Господ Исус Христос” (ст. 20). Изведнъж ще започнете да Му благодарите за всичко. Ще Му благодарите за доброто и за не дотам доброто. Разпознавате, че Дарителят на всеки дар знае точно от какво имате нужда. Резултатът ще бъде промяна на вашето отношение. Независимо какво се случва, вие ще казвате: „Благодаря Ти!”

Четвъртият очевиден знак е, че ще станете слуга. Павел каза: „Покорявайте се един на друг в страх от Бог” (ст. 21). Ето за какво се говори в „почитайте се един друг в любов”. Сърцето ви ще копнее да помага на хората. Бог ще ви доведе до място, където ще кажете: „Само ми кажи и аз ще го направя!”

Какво означава да бъдеш „изпълнен с Духа”? Някои хора мислят, че това е точно, като да закараш една „Хонда” в бензиностанция и да напълниш резервоара й с гориво. Но това въобще не е така.

На моя амвон стои едно шишенце с олио. Аз го използвам точно, както ме водят Писанията – да помазвам тези, които идват за изцеление. Това е едно просто шишенце и то е изпълнено със зехтин. Но когато аз го изразходвам, то свършва. Бутилката не се изпълва сама отново.

Думите „да бъдеш изпълнен” в Ефесяни нямат връзка с бутилка или със съд, който е пълен. Гръцкото сегашно време е използвано, за да ни покаже, че изпълването със Святия Дух не приключва веднъж за винаги. Това е продължаващо приключение.

Някога прекарвали ли сте един ден в лодка? Невероятно чувство е. Какво се случва с лодката, когато са опънати нейните платна? Тя започва да се движи. Това е, което Павел ни казва. Той иска да бъдем изпълнени не като контейнер, който няма действие, а като лодка, която продължава да се изпълва с вятъра – отново и отново. Той иска да се движим напред с никога неспиращия бриз на Духа, изпълващ нашите духовни платна.
„Кой си мислиш, че си ти?”
Това, да бъдеш изпълнен със Святия Дух, води до действие. И то проличава във вашата реч, във вашето сърце, във вашето отношение и във вашата дейност. Каква промяна! Сега думите ви са възвишени. Има хармония във вашето сърце, давате благодарение на Господ, и истински и скромно служите на хората.

Как може един мъж или една жена да бъдат изпълнени с Духа и да говорят просташки? Как може той или тя да има сърце, изпълнено със завист, студенина или критика? Една изпълнена с Духа личност няма да каже: „За кой се мислиш, че ми казваш всичко това?” или „Как може Бог да ме третира по този начин?” Това са признаци на егоцентрична личност, която е „празна от Духа”, тоест не е „изпълнена с Духа”.

Когато Христос се завърна при Отец, Той не възнамеряваше вие да ставате самостоятелни. Помощта беше на път. Все пак не е вашата сила или вашата мощ тази, която е важна:
Не чрез сила, нито чрез мощ, но чрез Духа Ми, казва Господ на силите.

Захарий 4:6
Чрез Духа вие сте способни да прославите Исус. Чрез Духа вашите сърца са изпълнени с песен. Чрез Духа вие можете да кажете: „Исусе, аз Ти благодаря за всичко!” И чрез Духа ви е дадена сила да кажете: „Аз ти прощавам.”

Как любовта на Бог е „излята в нашите сърца”? Чрез Святия Дух. Вие никога не сте виждали вятър, но със сигурност можете да видите резултатите от вятъра. Дърветата се поклащат. Флагът се разлюлява. И платноходите започват да се движат. О, Неговата сила!

Не е необходимо да видите Святия Дух, за да знаете, че Той е жив. Вие можете да почувствате доказателство за силата, която Той ви дава. След като веднъж Святият Дух ви е изпълнил, търсенето на потвърждение е упражнение в безплодност, безсмислено е. Един човек веднъж каза:

- Бени, кажи ми, изпълнен ли съм с Духа?

- Брат, ако не знаеш, тогава не си! – отговорих аз.

Не е необходимо да питаш, като видиш резултатите. Тези, които питат дали са изпълнени, никога не са Го получавали.

Святият Дух е в теб от момента, в който помолиш Господ Исус Христос да прости твоя грях и да очисти твоето сърце. Ако не вярваш на това, ти не разбираш Троицата. Както Павел каза на Тит: „Той ни спаси чрез измиването на старото и чрез обновяването от Святия Дух, който Той изля върху нас изобилно чрез Исус Христос – нашия Спасител. Така че, като сме оправдани чрез Неговата благодат, ние можем да станем наследници според надеждата за вечния живот” (Тит 3:5-7).

Но сега ние говорим за изпълване със Святия Дух, с доказателството, че това е било преживяно буквално от стотици милиони хора по целия свят. Статистиките са поразителни. Знам, че някои все още обичат да спорят за това, но един човек с преживяване никога не печели милостта на човек, който спори.

Аз няма да забравя първите няколко дни, след като бях новороден. Бях като малко детенце – и вие знаете какво казват за бебетата. Те винаги падат, плачат и молят за помощ. Точно така бях и аз. Всъщност, аз споделих с един човек от църквата същото съмнение, което съм чувал много пъти от тогава. Казах:

- О, толкова съм разкъсван!

Той попита:

- Какво не е наред?

- Не съм сигурен, дали съм изпълнен със Святия Дух – казах аз.

Не бях.

Така че, той каза:

- Бени, ти помоли ли?

- Да, сър. – му отговорих аз.

- Това е всичко, което е необходимо да направиш – каза той.

Е, вие виждате, че аз бях бебе в Христос. Не знаех това, което знам сега. Аз наистина не знаех това, което търсех, но бях чул някой да казва: „Ако говориш на езици, това е всичко, от което се нуждаеш.”

Както научих по-късно, говоренето на езици е само един от даровете. Но не толкова от даровете имаш нужда, колкото от Дарителя. Павел е написал до църквата в Рим: „Защото дарбите и призванието от Бог са неотменими” (Римляни 11:29). Дарбите никога няма да напуснат, но силата на Дарителя може да бъде оттеглена – и ще бъде оттеглена, ако той е занемарен или наскърбен.

Никога не забравяйте какво се случи с цар Саул. Господ каза: „Дълбоко съжалявам, че поставих Саул за цар, защото Ми обърна гръб да не Ме следва и не изпълни заповедите ми” (І Царе 15:11). Когато Давид беше помазан от Самуил да стане новият цар, „Духът на Господ се оттегли от Саул” (І Царе 16:14).

Може би трябва да ти задам един-два въпроса: „Твоят кораб готов ли е да отплава? Готов ли е за морето? Закърпил ли си платната? Готов ли си да приемеш вятъра на Духа, когато Той задуха върху теб?”

Това е като подготовка за женитба. Ти отделяш време в мисли и подготовка за този момент, в който ще застанеш пред свещения олтар. Тогава правиш клетва, която „да имаш и да държиш от този ден нататък”. Ти всъщност даваш себе си на твоя партньор. Това е един неегоистичен акт на предаване от любов. И от този момент нататък се създава една уникална връзка на приятелство, позната единствено между съпруга и съпругата.

Но какво става, когато ти вземеш обратно част от себе си, която беше посветил в брака? „Ти не можеш да имаш това! То е мое!” А ако твоят партньор каже същото? Това ще създаде бариера във вашите взаимоотношения. Съюзът ще започне да се руши. Приятелството ще започне да охладнява. Само пълното отдаване носи пълно общуване и произвежда любов и разбиране.

Има само един начин да възстановиш едно счупено взаимоотношение. Както платната на един морски съд, ти не можеш да останеш напушен и стегнат. Точно обратното, трябва да бъдеш гъвкав и отдаден – всъщност, трябва да се предадеш на едно ново изпълване с любов.

В момента, в който ти се предадеш на Господ, Той ще те изпълни със Святия Дух. Не е необходимо да молиш за изпълването. Това не изисква една кофа сълзи. Всичко, което е необходимо, е пълно предаване на Христос и желание да прегърнеш Неговия скъпоценен Свят Дух.

Пълното предаване носи пълно изпълване и пълното покорство носи пълно приятелство. Точно, както в брака, ти трябва да работиш върху това всеки ден: „Исусе, аз Те обичам, Бог Отец, аз Те обожавам, скъпоценни Святи Душе, аз копнея за Твоето общение”. Ако занемариш общението само един ден, на следващия ден ще ти бъде малко по-трудно.
Като остър нож
Какво се случва с един брак, когато единият от партньорите не зачита другия? След кратко време ще започне да влиза студенина в сърцето. Думите започват да режат като остър нож. Скоро враждебността се превръща в гняв, ревност и дори по-лошо. За много семейства резултатът е раздяла, развод и омраза. Но дупката може толкова лесно да бъде поправена. Всичко, което е необходимо, е прясно отдаване, което идва от самата ти душа. И подновяване на клетвата „да обичаш, уважаваш и да почиташ”.

Същото нещо ще стане, ако ти занемариш Господ. Ще развиеш студенина и гняв. Ще бъдеш извън общението на Господ. Това се случи с децата на Израел в пустинята. Те започнаха да се оплакват: „Ако само бяхме измрели в Египет!”, или: „Ако само бяхме измрели в тази пустиня! Защо Господ ни доведе тук, в тази земя, за да умрем от меч?” (Числа 14:2-3). И Господ каза на Мойсей и Аарон: „Колко дълго ще търпя това зло събрание, което мърмори срещу Мен?” (стих 27).

Израел отиде от казвайки „Господ е Бог” до оплакването „Няма ли да ни бъде по-добре да се върнем в Египет?” Какво предизвика промяната? Те престанаха да Го търсят и техните сърца се закоравиха. И преди да разберат какво се е случило, те бяха Го забравили.

Не оставайте дори един ден без прясно предаване на Господ! Павел писа: „Ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява” (ІІ Кор. 4:16). Предаването трябва да бъде продължително, никога не спиращо изпразване от себе си за Господ. И веднъж, когато това ти е станало навик, ти ще започнеш да се наслаждаваш в перфектния съюз с Бог, съвършеното общение, съвършеното разбиране и съвършената любов.

Аз вярвам, че Божията воля за теб е да бъдеш постоянно изпълнен със Святия Дух. Почти на един дъх, Павел каза: „Бъдете изпълнени със Святия Дух” и после каза: „Не бъдете несмислени, а проумеявайте каква е Божията воля за вас” (Ефесяни 5:17). Павел не оставя никакво съмнение, че Божията воля е Святият Дух да обитава във всеки вярващ. Това е Божията воля за всяка майка, всеки баща, всеки млад човек и за вас.
Отпусни се, отпусни се
Спомням си, че видях един млад човек в една църква близо до Торонто, който се молеше да приеме изпълването с Духа. Никога няма да забравя неговия поглед – изопнат и с напрежение. Той буквално стенеше и стенеше за среща със Святия Дух.

Аз отидох до него и му казах:

- Млади човече, няма да получиш нищо без молене. Просто се отпусни. Толкова е лесно, когато се предадеш.

Това е, което той направи, и почти моментално Духът дойде върху него. Беше толкова красиво. Усмивка дойде на лицето му, когато той започна да се моли на небесен език.

Как се предаваш? Това никога няма да се случи, ако ти „се опитваш”. Това е като да се учиш да плуваш. Ако се биеш, за да плуваш, ще започнеш да потъваш и дори може да се удавиш. Ето защо инструкторът по плуване първо учи децата да се отпуснат и да се научат да се носят по водата. Плуването идва естествено, когато ти не се биеш.

Ето и начина, по който се предава човек – то идва инстинктивно, за едно дадено сърце. Когато срещнеш твоя съпруг или съпруга за живота, ти не се „опитваш” да се влюбиш. Това е нещо, което или го има или го няма. Ти не се опитваш да работиш върху това, тъй като любовта се предава.

Когато Исус е твоят Господ, когато Го обичаш с цялото си сърце, не е трудно да Му се предадеш. Същото е със Святия Дух. Всеки ден, когато ти представяш себе си на Него, Той те изпълва отново. Ти оставаш пресен, като цвете на утринното слънце. Той продължава да ти дава живот – и цветовете ти като че ли никога не увяхват.

Аз не мога да ти кажа как да Го приближиш, но ето какво правя аз. Толкова много пъти съм влизал в моята стая, заключвал съм вратата и просто съм стоял там с вдигнати към Небето ръце. Той знае, че аз Го обичам; аз знам, че Той ме обича. И аз чакам с отворени ръце да Го приема.

Преди години аз поставих под въпрос Неговата любов. Никога няма да забравя това. Беше по времето, когато имах невероятни битки с моето семейство. Майка ми и баща ми не бяха новородени и имаше такава болка в нашите взаимоотношения. Тогава, една нощ, в моята стая, аз погледнах нагоре и казах:

- Исусе, знам, че Ти каза в Своето Слово, че ме обичаш... Но, моля Те, направи ми една услуга. Кажи ми, че ме обичаш.

И аз заспах.

Посред нощ бях събуден от един глас, който звучеше като падащи води. Мога да го опиша само като звук, който беше силен и ясен. Тогава ясно доловим глас, идващ от никъде и въпреки това идващ отвсякъде едновременно – започна да говори. Над потоците от води, аз чух един глас толкова ясно, колкото никога до тогава, да казва:

- Аз те обичам! Аз те обичам!

Това беше гласът на Исус. В този момент стените в моята стая всъщност започнаха да треперят. Бях уплашен от присъствието на Господ, тъй като то беше толкова необичайно.

Но от този момент никога не съм поставял под въпрос Неговата любов. Аз вярвам, че Той дава такива опитности, когато наистина се нуждаем от тях, а не когато ги искаме.

Много пъти съм стоял в моята стая и не съм казвал дори и една дума. Пазел съм абсолютна тишина. Аз съм сигурен, че сте изпитвали много пъти, как не е било необходимо да произнасяте дори една дума, за да убедите някого в своята любов. Има специални случаи между двама души, когато ако дори един звук е издаден, целият незабравим момент ще бъде разрушен. Тишината често е най-добрият език.

Много пъти съм стоял в моята стая и изведнъж сълзи са изпълвали очите ми. Една необяснима топлина и красота е изпълвала въздуха, докато Той е започвал да ме изпълва със свежест. Как стана? Какво бях направил? Всъщност, аз не съм направил нищо, а просто стоях в Неговото присъствие с едно вътрешно предаване. Но това, което започваше със съвършена тишина, продължаваше с хваление и поклонение, които не исках никога да спират.

Когато вие сте изпълвани постоянно с Духа на Бог, вашият молитвен живот придобива едно измерение, за което никога не сте предполагали, че е възможно. За да изпитате свежия бриз на Духа, който изпълва вашето сърце с хваление, трябва да разберете как да се приближите към трона на Бог в молитва.

Първата стъпка е изповядване. Започнете с признанието на това, кой е Бог. Авраам Го нарече „Господ, Всевишният Бог, Този, който притежава небето и земята” (Битие 14:22). Започнете, като декларирате мощта на Всемогъщия! Илия започна своята молитва на планината Кармил така: „Господ Бог на Авраам, Исаак и Израел” (ІІІ Царе 18:36). Ако искате огънят да падне, започнете, като изповядвате кой е Бог.

Следващото ниво на молитва е молба. Просто, „нека вашите молби да бъдат известни на Господ”. За нещастие, това е стъпката, на която много хора прекарват твърде дълго време. Целият им молитвен живот изглежда концентриран върху нужди, желания и искания. Разбира се, вашите лични проблеми заслужават вниманието на Бог. Но когато вие ги споделите, това не е времето да кажете Амин. Най-доброто все още предстои.

Третата стъпка и тази, която най-искрено обичам, е поклонението. Това трябва да бъде време на абсолютна красота и хваление. Обичайте Го! Обожавайте Го! Може да започнете с думите: „Исусе, аз Те обичам!” Изведнъж вие чувствате присъствието на Святия Дух и два часа по-късно поглеждате вашия часовник и казвате: „Не мога да повярвам, че времето тече толкова бързо.” Това е толкова реално, толкова живо!

Четвърто, има време на интимност. Това е с твърде много любов, твърде свято, твърде красиво, за да бъде описано. Имало е време, когато дълбоко в молитва аз съм чувствал, като че ли някой е стоял там, галейки моето чело. Като че ли Господ ми е казвал: „Благодаря ти, толкова се радвам, да бъда с теб!”

Помнете, че Святият Дух никога няма да ви натрапи Себе Си. Той не налага изисквания и заповеди върху молитвения ви живот. Но, ако ти кажеш: „Помогни ми да се моля”, Той е готов да отговори.

Понякога в моя живот молитвата ми на това ниво е продължавала с часове. Но интимността не е мястото, където вие можете да започнете. Нито е възможно да се втурнете набързо през стъпките, докато стигнете до тази точка.

Петото ниво на молитва е ходатайството. Исус каза, че Духът ще ни разкрива неща и това е, което се случи с мен. Когато вие поканите Духа да ви помогне да се молите, Той не се фокусира върху вашите лични нужди и желания. Не! Фокусът е навън. Той поставяше имена и лица на хора пред мен, за които не бях мислил от години. Аз ходатайствах в молитва за тях.

Но не вярвайте, че това е периодът на радост и хваление. Точно обратното. Първият път, когато бях заведен в ходатайство, аз не бях сигурен, че го искам. Общението отпадна. Близостта отпадна. През това време аз почувствах болка и агония, която е толкова трудно да се опише с думи. Аз буквално натисках пода с всяка унция от моята сила, докато се молех за моето семейство, за приятелите, за служителите, дори за нации.

Нека да ви предупредя. Невъзможно е да бъдете заведени в ходатайство с едно потупване на пръста. Не става моментално, защото това е партньорство с Бог, което изисква дълбоко, интензивно лично взаимоотношение. Виждате ли, Святият Дух води вашия молитвен живот стъпка по стъпка. С мен това не се случи на първия ден, нито на втория, нито на третия. Бяха необходими поне шест месеца, преди аз да започна да се движа в дълбочините на молитвата. Писанията учат, че ако сме верни в малките неща, Бог ще ни даде повече. Това е, което Той направи. Той е съвършеният Баща, съвършеният Учител.

Но това, което се случва после, си заслужава страданията. Шестата стъпка в молитвата е благодарение. Както Павел писа: „Благодарете на Бог, който ви дава победа чрез нашия Господ Исус Христос” (І Коринтяни 15:57). Винаги прекарвам време да отдавам благодарение на Отец, на Сина и на Святия Дух.

И накрая, стъпка седем в молитвата е хваление. Понякога пея, понякога говоря на духовен език. Но в дълбочините на моето същество, аз избухвам в тотално хваление. Това е най-чистата форма на молитва, която някога съм изпитвал.

Вие може да попитате: „Бени, нима винаги включваш всичките седем стъпки?” Моят отговор е „Да!”. И ето какво е това нещо, което е толкова чудесно за Духа: Ако вие Му позволите да работи чрез вас в молитва, ще откриете, че вие не правите много в молитвата. Изглежда Той върши цялата работа. Дори в ходатайството, колкото и болезнено да е то, ръката на Духа ви издига нагоре, давайки ви моментално освежаване, когато молитвата е свършила.

Павел беше прав, когато каза: „Молейки се винаги с всякаква молитва и молба в Духа” (Ефесяни 6:18). Той знаеше, че има повече от един тип молитва.

Наскоро бях поканен да говоря в Колумбия, Южна Америка. Това беше един тридневен поход и вечерта на втория ден, сряда, аз говорих за Святия Дух. По средата на моето послание почувствах силата на Святия Дух да идва върху събранието. Почувствах Неговото присъствие, спрях да проповядвам и казах на хората:

- Той е тук!

Служители на платформата и хора в публиката почувстваха същото нещо – то беше като полъх на вятър, който влезе и помете вътрешността на това място.

Хората станаха прави в спонтанен изблик на хваление. Те не стояха много дълго. Изведнъж започнаха да падат и да се прекатурват на пода под силата на Святия Дух. Те бяха „покосявани” в Духа.

Това, което се случи после, беше точно това, което бях виждал да става в службите по целия свят. Хора започнаха да приемат Христос за техен личен Спасител и започнаха да стават изцеления из цялата аудитория.

Когато започна да говоря за Святия Дух, едно необичайно помазание следва поучението. Винаги. Има невероятно проявление на Божието присъствие – всеки път е различно от друг път. Чудесата като че ли са по-интензивни. Спасявани са повече хора, отколкото на други срещи. Докосването на Бог върху живота на хората е по-изявено.

На тези служби призивът от олтара изглежда толкова лесен. Няма умоляване или убеждаване. Моментално хората се втурват на групи напред за спасение. Точно, както Господ обеща, Духът привлича хората към Христос.

След службите хора идват при мен и казват:

- Това беше най-мощното събрание, което някога съм имал!

Това е като че ли Святият Дух е почел службата, защото Той е толкова добре дошъл Гост.

По време на същия този поход пастор Колин – моят преводач, дойде до мен точно сутринта след сесията с поучението върху Святия Дух, с почти 2000 проповедници. Той започна да плаче. Тогава вдигна главата си от ръцете си и каза с дълбоко чувство:

- Скъпи брате, аз знам толкова малко за Святия Дух. Чувствам се, като че ли съм в детската градина.

Той беше завладян от реалността на това послание.

Друг път съм виждал преводач, който спира точно в средата на моето послание и започва да плаче неконтролируемо. Това е силата на Духа.

Това, което се случва в една служба, може да се случи и на вас точно, където сте вие. Ето защо аз ви моля, да се предадете напълно на Духа. Вие ще започнете да разбирате какво имаше предвид Павел, когато каза: „Изпълвайте се с Духа, говорейки един на друг с Псалми, пеейки и възпявайки Господа в сърцето си, давайки винаги благодарение на Бог Отец” . И вие ще знаете защо той каза: „Покорявайте се един на друг!” (Ефесяни 5:18-21).

Точно, както спасението е описано като вятър, Святият Дух е описан като втори вятър – вятър на силата. В деня на Петдесятница „изведнъж дойде звук от небето, като втурване на мощен вятър и той изпълни цялата къща, където седяха” (Деяния 2:2). Вятърът на Духа е втърващ се и мощен. Той е сила, която ще сложи вашия живот в движение.

Време е да пуснете своя съд. Поставете вашите платна и започнете да бъдете изпълвани с вятъра на Святия Дух!