Глава втора Лицензиране и контрол на частната охранителна дейност. Взаимодействие с органите на МВР

В закона за частната охранителна дейност е записано, че частната охранителна дейност се осъществява само след получаване на лиценз. Думата лиценз (от лат. litentia) в прекия смисъл на думата означава документ (споразумение), даващ право на изпълнение на определени действия. Самото лицензиране, по своята същност, представлява процес на издаване на специално разрешение за извършване на определен вид дейност. Лицензът е само документ, показващ, че съответният охранител или частно охранително търговско дружество притежава изискваната специална правоспособност за дейността си и нищо повече.

Законодателят е предвидил издаването на лиценз за извършване на частна охранителна дейност да се издава за извършване на следните видове дейности:

1. лична охрана на физически лица;

2. охрана на имуществото на физическите или юридическите лица;

3. охрана на мероприятия;

4. охрана на ценни пратки и товари;

5. самоохрана на имущество на търговци или юридически лица.

Лицензи за извършване на частна охранителна дейност се издават само на търговци, регистрирани по реда на Търговския закон или по законодателството на държава членка на Европейския съюз, на друга държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария.

Лицензите се издават от директора на Главна дирекция „Охранителна полиция”. Тази разпоредба е съобразена с регламентацията на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност само от централен административен орган, т.е. орган, който осъществява правомощията си на територията на цялата страна. В тази връзка според териториалния критерий съществуват два вида лицензи, а именно:

Национален лиценз за извършване на частна охранителна дейност на територията на цялата страна се издава от директора на Главна дирекция „Охранителна полиция” или от упълномощени от него длъжностни лица. Писмените искания за издаване на национален лиценз за извършване на охранителна дейност на територията на цялата страна трябва да се подават до директора на Главна дирекция „Охранителна полиция”. Когато представените документи са непълни или не отговарят на задължителните изисквания на този закон, търговецът или юридическото лице се уведомява писмено за това в 14-дневен срок от постъпването им.

Търговецът или юридическото лице отстранява непълнотите и несъответствията в документите или представя допълнително необходимите документи и сведения в 14-дневен срок от уведомлението. Ако в този срок не бъдат отстранени недостатъците на искането, производството по издаване на лиценз се прекратява.

За издаването на лиценз, към писменото искане е необходимо да се приложат и някои документи, предвидени в ЗЧОД като:

1. актуално удостоверение за вписване в търговския регистър или в регистър БУЛСТАТ;

2. удостоверение, че търговецът и неограничено отговорните съдружници в командитно или събирателно дружество или юридическо лице нямат задължения;

3. декларация, че търговецът или юридическото лице няма парични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган или задължения към осигурителни фондове;

4. образци на лична идентификационна карта, отличителен знак или униформено облекло;

5. документ за внесена държавна такса.

Търговецът или юридическото лице, отговарящи на изискванията за извършване на определен вид дейности по ЗЧОД, получават лиценз, който не е ограничен във времето с определен срок.

Регионалният лиценз за извършване на частна охранителна дейност на територията на отделна област се издава от директора на Главна дирекция „Охранителна полиция” или от упълномощени от него длъжностни лица. За извършване на охранителна дейност извън територията на съответната област, за която вече е издадено разрешението, се подава писмено искане до същия административен орган. В лиценза задължително се записва вида на охранителната дейност и областният център, за който важи извършването на съответната дейност.

Образци на национален и регионален лиценз за извършване на дейността по ЗЧОД са показани на фигура 2.1.

2.2. Kонтрол на частната охранителна дейност

За осъществяване на контрол върху дейността на частните охранители в МВР се изгражда и поддържа Единен автоматизиран централизиран регистър за лицензите и регистрациите на дейностите по ЗЧОД.

На полицейските органи от МВР е възложено да осъществяват контрол върху частните охранителни търговски дружества по отношение на законосъобразността при извършване на тяхната дейност. Такъв контрол се осъществява като се събира информация в Единния автоматизиран централизиран регистър. Дейността му има за цел преди всичко превантивен и коригиращ характер.

Предмет на дейността на Единния автоматизиран централизиран регистър е:

• 
  организацията на охранителния състав;
  
• 
  поеманите за охрана обекти;
  
• 
  броят на охранителите;
  
• 
  използването и съхранението на оръжието.
  

• 
  Търговците или юридическите лица с издаден лиценз за извършване на частна охранителна дейност, отказите за издаване на лиценз и отнетите лицензи;
  
• 
  Търговците, регистрирани в държава членка на Европейския съюз, в друга държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария, на които е удостоверено правото за извършване на частна охранителна дейност;
  
• 
  охраняваните обекти и броя охранители;
  
• 
  средствата, използвани при осъществяване на охраната (МПС, оръжие и други).
  

• 
  списък на МПС за охрана, зачислени към частните охранителни търговски дружества, който съдържа всички установъчни данни за отделните МПС;
  
• 
  списък на оръжието, което се намира в охранявания обект, съхранявано в метален шкаф. Списъкът съдържа също пълни данни за наличното оръжие (закупено, наето или това, което се използва за охранителната дейност).
  

Редът за достъп до данните, съхранявани в Единния автоматизиран централизиран регистър, се определя в съответствие с разпоредбите на Закона за защита на личните данни.

Контролът върху дейностите по ЗЧОД се извършва от държавни служители от МВР – от Главна дирекция „Охранителна полиция” и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, определени със заповед.

При извършване на проверки в обектите контролните органи трябва да проверяват за:

• 
  наличие на копие от лиценза (разрешителното) за извършване на частна охранителна дейност;
  
• 
  наличие на копие от писмо до териториалното звено на Главна дирекция „Охранителна полиция” за уведомяване (в 14-дневен срок), че обектът е поет, респективно снет от охрана;
  
• 
  план за охрана на обекта;
  
• 
  инструкции за особеностите, реда и начина на извършване на охраната;
  
• 
  правилник за пропускателния режим и вътрешния ред в охранявания обект;
  
• 
  списък на охранителите;
  
• 
  данни за оръжието, за видовете МПС-та, за монтираните камери и телевизионно и видеонаблюдение (ако има такива), графици за сменност на работа;
  
• 
  бланки-протоколи, съгласно изискванията на чл. 32, ал. 3 на ЗЧОД за предаване на задържано лице в обекта на полицията;
  
• 
  наличие на информационни табла, уведомяващи гражданите, че подлежат на проверки в охранявания обект;
  
• 
  наличие на отличителни знаци на фирмата, поела обекта за охрана – копие-образец на лична идентификационна карта, знак или униформено облекло на охраната.
  

Материален е контролът върху отразените в документите процеси, който може да се разглежда и като инвентаризация. Той се изразява в пряко наблюдение на охранителната дейност, както и директно общуване с участниците в нея. Осъществява се и при трите етапа на контролния процес (предварителен, текущ и последващ полицейски контрол). Включва целия предмет на контролната дейност. Социално-психологическите взаимо-отношения между субектите и обектите на контрола оказват съществено влияние върху ефективното реализиране на материалния контрол.

Документален е контролът върху всички записи, задължителни за осъществяването на частната охранителна дейност. Той се осъществява под формата на проверки върху предоставените писмени материали, касаещи частната охранителна дейност. Особено актуален е на етапа на предварителния полицейски контрол, когато се проучват документите, необходими за издаването на лиценз или регистрация. Документалният способ на контрол намира приложение и в другите два етапа на контролния процес и спомага за получаването на текущи сведения относно спазването на нормативните разпоредби при осъществяването на частната охранителна дейност. При документалния полицейски контрол липсва непосредствена връзка с частните охранители и въпреки това, той изпълнява важна информативно-ориентираща функция.

Посочените видове контрол се проявяват през различните етапи на контрол. Разнообразието от форми в контрола е голямо и в това се проявяват качествата на въздействието. Познати са три основни етапа, които обединяват характеристиките на контролния комплекс. Критерий за определянето на основните етапи е времето, в което се намират контролираните процеси или обекти на контрола. Състоянието на подготовка, протичането и завършването на процесите определят и основните етапи на контролното въздействие като предварителен, текущ и последващ контрол.

Предварителен полицейски контрол

Предварителният контрол се проявява при подготовката на процесите, при създаването на подходящи условия за тяхното протичане. Той има за цел да установи законосъобразността и целесъобразността на процесите, на дейностите и действията, които предстоят да се осъществят. Осъществява се под формата на проучване на предоставените документи, необходими за получаване на полицейско разрешение за охранителна дейност. Срещат се трудности при реализирането му относно събирането, съхранението и обработката на документите за кандидатите. Контролът в съдържателен план включва вече разгледаните аспекти на контролната дейност. Това е контролирането на целия набор от документи, които се изискват за издаването на полицейско разрешение.

Предварителният контрол е високоефективен поради това, че предотвратява възможните нарушения и отклонения, много често се проявява и по отношение на условията, които гарантират нормалното протичане на основната дейност. При реализирането на този етап възникват някои трудности. Свързани са преди всичко със събирането, съхраняването и обработката на документите за кандидатите. В регионалните дирекции на вътрешните работи полицейският контрол е възложен на инспекторите по линия на контрола над общоопасните средства (КОС) и районните инспектори.

Текущ полицейски контрол

Текущият контрол се осъществява едновременно с протичащата дейност, следва последователността на процесите, операциите и процедурите, както и различните поведения в конкрсните условия на околната среда. Той се осъществява посредством периодични проверки по отношение на спазването на режима за извършване на частна охранителна дейност. Текущият контрол за спазване на полицейското законодателство се осъществява от инспекторите по линия на контрола върху общоопасните средства, районните и младшите районни инспектори, обслужващи територията, на която се намира охраняваният обект.

Текущият контрол има за цел недопускане на нарушения на изискванията, заложени в полицейското законодателство, преодоляване на възникващите пропуски и слабости в работата на охранителите и отстраняване на предпоставките и условията за реализиране на противоправните деяния. Резултатите от проверките със съответните препоръки се отразяват в предназначените за тази цел книги.

Под въздействие на текущия контрол е необходимо ръководствата на търговските дружества да внесат нужните корекции в дейността си. Подходящи форми за организиране на текущия полицейски контрол могат да бъдат периодичните заслушвания на принципалите на търговските дружества и представените от тях писмени справки за дейността им. Към този етап се отнасят и внезапните проверки от страна на полицейските органи, които са разрешени по Закона за МВР.

Последващият контрол е контрол след събитието, след като вече процесите, дейностите и т.н. са завършени и резултатите са налице. Той е насочен към получаване на информация относно извършените промени за отстраняване на допуснатите слабости и пропуски в работата на частните охранители, установени при вече направен текущ полицейски контрол. На този етап вниманието следва да бъде ориентирано към наличието и степента на внесените корекции в охранителната дейност и привеждането й в съответствие с полицейските изисквания. Полицейските органи следва да проверяват дали и доколко са преодолени констатираните при предишните проверки нарушения, касаещи охранителния състав, охраняваните обекти, закупеното и предоставено оръжие. На последващия полицейски контрол е необходимо да се отделя повече внимание и той в известна степен да не се пренебрегва. Неблагоприятната тенденция на пренебрегване е необходимо да бъде ограничена и променена, тъй като последващият полицейски контрол има изключително важно значение за осигуряване на законосъобразността в частната охранителна дейност и спазването на нормативните разпоредби при нейното осъществяване.

В своята дейност контролните органи съгласно ЗЧОД могат да:

1. изискват необходимите за провеждането на контрола документи и информация;

2. изискват достъп до охраняваните обекти;

3. дават задължителни предписания за привеждане на охранителната дейност в съответствие с изискванията на закона;

4. контролират спазването на изискванията на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия при въоръжената охрана;

5. извършват охранително обследване на обекти и да дават предписания.

Всички тези правомощия позволяват на полицейските служители да извършват качествен и ефективен контрол върху дейността на частните охранителни фирми, както и да дават обосновани предложения за подобряване на дейността им.

2.3. Взаимодействие с органите на МВР

Взаимодействието между частните охранителни дружества и органите на МВР е от съществено значение и за двете структури. Според българския тълковен речник взаимодействието изразява взаимната връзка между предмети и явления, която регулира техните действия. В конкретния случай, взаимодействието между двете страни регулира дейността и подобрява ефективността в действията им в борбата с престъпността и опазването на имуществото на охраняваните обекти, както и живота и правата на гражданите.

С цел подобряване на това взаимодействие към Главна дирекция „Охранителна полиция” се създава Консултативен съвет за сътрудничество по въпросите на частната охранителна дейност. В състава на този съвет влизат: председател – заместник-директор на Главна дирекция „Охранителна полиция” и шестима членове – трима упълномощени представители на сдружения на лица, извършващи частна охранителна дейност и трима служители на дирекцията, определени от директора на Главна дирекция „Охранителна полиция”.

Нормативно-правното уреждане на този род дейност е много важно. Това е така, тъй като се отнася до непрекъснато взаимодействие между държавните органи и частните институции като търговски дружества. Взаимодействието на частните охранителни търговски дружества с органите на МВР е една от формите за връзка между полицията и частните охранители.

Взаимодействието между частните охранителни търговски дружества и полицейските структури е гаранция за повишената ефективност на взаимната им дейност и подпомагането им в изпълнението на поставените задачи. Това взаимодействие позволява разработването на плановете за безопасност на достатъчно високо професионално ниво.

Съгласно чл. 37 на ЗЧОД съветът извършва следните видове дейности:

1. обсъжда проблеми, свързани с частната охранителна дейност и предлага мерки за разрешаването им;

2. набелязва и предлага конкретни форми за сътрудничество и взаимодействие между полицейските органи и лицата, извършващи частна охранителна дейност и отчита резултатите от тях.

Съветът се свиква на заседания най-малко веднъж на три месеца от неговия председател.

Заседанията на съвета се считат за редовни, ако на тях присъстват повече от половината от представителите на сдруженията и полицейските органи. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите членове.

Една от важните дейности на съвета е защитата на интересите на членовете и подпомагане на дейността им. Защитата на интересите на частните охранители е свързана преди всичко със задоволяването на техните материални потребности – достойно заплащане, съвременна екипировка и въоръжение, средства за комуникация, транспортни средства и др., позволяващи успешно изпълнение на поставените пред тях задачи. Тук не бива да се пренебрегва и борбата за защита и на някои социални придобивки – отпуски, право на сдружаване, пенсионно и здравно осигуряване и др.

Лицата, извършващи частна охранителна дейност могат да създават сдружения за защита на професионалните си интереси, които:

• 
  защитават интересите на членовете си и подпомагат дейността им;
  
• 
  оказват съдействие на органите на МВР;
  
• 
  сезират контролните органи за констатирани нарушения на ЗЧОД;
  
• 
  упълномощават свои представители за участие в съвета.
  

Със своята дейност сдруженията оказват и съдействие на органите на МВР. Това съдействие се явява подкрепа, помощ, поддръжка и сътрудничество в противодействието на престъпността и опазването на обществения ред.

При констатиране на нарушения на ЗЧОД членовете на сдруженията сезират контролните органи. Сезирането е поставянето на конкретен въпрос пред контролните органи. Контролните органи биват сезирани по направления на тяхната дейност. Когато сдруженията на частните охранители обсъждат конкретни проблеми, то те могат и да ги поставят за обсъждане в Консултативния съвет за сътрудничество по въпросите на частната охранителна дейност.

От началото на дейността си, в началото на 90-те години на миналия век, досега частните фирми в сферата на охранителния сектор са регистрирали следните сдружения в сферата на частната охранителна дейност:

• 
  Национална асоциация на лицата и сдруженията, извършващи частна охранителна дейност (НАЛСИЧОД);
  
• 
  Национална асоциация на фирмите, охраняващи с технически средства (НАФОТС);
  
• 
  Национална браншова камара на охранители и детективи (НБКОД);
  
• 
  Съюз на фирмите за охрана и сигурност (СФОС);
  
• 
  Национална асоциация на фирми за търговска сигурност и охрана (НАФТСО).
  

При взаимодействието на полицейските служители с частните охранители една от формите за връзка между полицията и охранителните търговски дружества е информирането на последните в случай на постъпване на информация, свързана с нарушаване на сигурността на охраняваните от тях обекти.

И тъй като взаимодействието е двустранен процес, информацията може да протича и в обратна посока – от частните дружества към МВР. В случаите когато частни охранители добият информация за заплахи към обекти, които са извън обсега на техните правомощия, същите са длъжни да уведомят органите на МВР за съответните заплахи с цел предприемане на необходимите действия за неутрализирането им.
Глава трета

Права и задължения на лицата,
извършващи частна охранителна дейност

3.1. Ежегодно охранително обследване

При организиране на охраната лицата, извършващи частна охранителна дейност разработват и съгласуват с МВР мерки за подобряване на физическата охрана на обектите. Тези мерки се провеждат чрез ежегодно охранително обследване на обектите, имащо за цел разкриване на слабости и набелязване на мерки за отстраняването им.

Охранителното обследване е мероприятие от изключителна важност за организацията на охраната за всеки обект, подлежащ на охрана. Това твърдение е следствие от обстоятелството, че охранителното обследване се определя като способ за експертна оценка на състоянието на цялостната дейност по осъществяване на физическа и техническа охрана на обекти. Същността на обследването кореспондира с определяне на основни компоненти на охранявания обект, които се проверяват, оценяват и отразяват в нормативен документ, който се изготвя при завършване на обследването. То се извършва по определена методика на проверка (виж. т. 3.1.1.), която анализира и оценява състоянието и степента на защитеност на поет обект на охрана от охранителна фирма.

Основна цел на обследването е да се оцени състоянието и степента на сигурност на охраняемия обект с направата на конкретни изводи и най-важното – да даде оценка за цялостната организация на охраната, както и предложения, които да се предоставят на възложителя.

Охранителното обследване включва дейности, свързани с:

• 
  изучаване на социалната организация;
  
• 
  дефиниране и оценка на ценностите и активите за охрана на организацията;
  
• 
  идентифициране типа и степента на заплахите и опасностите, въздействията, моментното състояние, настъпилите промени за периода;
  
• 
  оценка на степента на риска, оценка на последствията;
  
• 
  установяване на условията и причините за извършване на нарушения в обекта и набелязване на конкретни мерки за тяхното отстраняване;
  
• 
  предложения за изграждане и оптимизиране на системите за физическа и техническа защита;
  
• 
  набелязване на мерки за недопускане извършване на терористични актове, престъпления, производствени аварии и други нерегламентирани действия;
  
• 
  създаване и поддържане на необходимите организационни и финансово-материални предпоставки за функциониране на цялостната охранителна деност;
  
• 
  осъществяване на контрол и оценка по отношение на цялостната охранителна дейност, взаимодействието между охраната и МВР, пoжарна и гражданска защита, Военна полиция (в случаите когато обектът на охрана е с принципал министъра на отбраната), Бърза помощ, резервни сили за реагиране и други заинтересовани организации.
  

В теорията, изследваща охранителна дейност е прието охранителното обследване да се извършва в три етапа:

• 
  подготовка за извършване на охранително обследване;
  
• 
  извършване на охранително обследване;
  
• 
  обобщаване на резутатите и изготвяне на протокол за охранително обследване с предложения към възложителя относно набелязване на мероприятия за подобряване на елементите на охранителна дейност.
  

Първият етап „Подготовка за извършване на охранително обследване” се характеризира с:

• 
  назначаване на комисия от експерти за извършване на охранително обследване, включваща поне двама експерти: експерт физическа охрана и анализ на риска и технически експерт (СОТ, видеонаблюдение, пожароизвестяване, бутони „Бодрост”, контрол на достъп);
  
• 
  извършване на преглед на предишните обследвания, изучаване на оперативната обстановка в региона на обекта, включваща проверка и оценка на средата за сигурност, в която функционира обектът. Акцентира се на криминогенната обстановка около обекта (състоянието на престъпността в района, наличието на по-големи маси от ромско население, разположение на полицейски сили в района и пр.), платежоспособността и коректността на възложителя към доставчици и клиенти, евентуалната конкуренция, ефективността от работата на досега съществуващата система за охрана, коя фирма или звено за самоохрана са действали до момента и уточняване на други въпроси, имащи отношение към сигурността на обекта;
  
• 
  осъществяване на взаимодействие с органите на МВР за получаване на актуална информация за криминогенната обстановка в средата за сигурност, в която функционира (оперира) обследваната организация. Целта е получаване на информация както за състоянието на криминалната престъпност, терористичната дейност, така и по линия на икономическата престъпност.
  

При втория етап организацията на дейностите е основана на съждението, че извършването на охранителната дейност е комлекс от елементи за охрана, които включват: персонал за физическа охрана; физически бариери (огради); СОТ; видеонаблюдение; бутони „Бодрост”; охранително осветление; комуникационни средства; транспортни средства; охранителни или постови кучета; служебни помещения и тяхното оборудване.

След провеждане на необходимата подготовка и планиране, се пристъпва към същинската проверка и оценка на физическата и техническата защита на обекта, като същата обхваща: изучаване на социалната организация; дефиниране на активите, подлежащи на защита; заплахата, свързана с рисковете за сигурността на обекта и вероятността за тяхното настъпване.

Те се определят след задълбочен анализ, който да документира правдоподобни мотиви, намерения и възможности на потенциалните нарушители, които могат да осъществят нерегламентирана намеса във функционирането на обекта и да предизвикат нежелани подследствия. Определянето на вида и степента на риска от престъпни посегателства се извършва както за обекта като цяло, така и на отделните сгради, помещения, зони и т.н. в него.

При определяне на заплахите и вероятността от тяхното реализиране се вземат предвид широк кръг от фактори като:

• 
  обобщаване и анализ на информацията за състоянието на оперативната обстановка в района, които се явяват свързани и продължение на тези от първия етап. Предвидено е тя да съдържа цялостната характеристика на обекта за охрана;
  
• 
  местоположение, предмет на дейност, място в икономиката на района, брой служители, работно време и сменност, съществуваща инфраструктура, транспортни връзки и други данни, представляващи интерес от охранителна гледна точка;
  
• 
  особености на населеното място;
  
• 
  роля и отговорност на всички организации;
  
• 
  предположенията, които ще се използват при оценка на заплахата;
  
• 
  категориите външни и вътрешни рискове, посегателства и заплахи;
  
• 
  това, което трябва да се знае за заплахата (мотиви, намерения и възможности);
  
• 
  източници на информация за конкретния риск и заплаха;
  
• 
  събиране и подреждане на цялата информация за риска от престъпни посегателства;
  
• 
  оформяне на оценката на риска от престъпни посегателства;
  
• 
  точното им отразяване в протокола за охранителното обследване (кражби, пожар, наводнения, промишлени аварии и катастрофи, терористична дейност, използване на взривни материали, вземане на заложници и др.);
  
• 
  точната оценка за риска от престъпни посегателства от своя страна ще даде възможност да бъде направена прецизна оценка на адекватността на физическата и техническа защита.
  

Задълбоченото познаване на социалната организация, на нейната същност, мисия, цели и задачи е основна предпоставка за успешното дефиниране на активите за защита и идентифициране на уязвимостите на системата. Без наличието на детайлна информация за всички функции и дейности на организацията не може да се разчита на надеждно установяване на всички заплахи, произтичащи от организационната активност. Необходимо е наличие на задълбочено познаване на средата, в която оперира социалната организация. Притежаването на информация за основните характеристики на криминогенната, политическата, социална, законова и културна среда би позволило формирането на обективно познание за условията на функциониране на организацията и адекватно идентифициране на заплахите и посегателствата.

Липсата на обективно познание за промените в средата и на характеристиките на социалната организация би довела до неадекватност и дори до невъзможност за управление на охраната на организацията. Управлението на охраната е един от подходите за постигане на устойчиво развитие на социалните организации и обществото в сложната и хаотична среда за сигурност.

Обективното характеризиране на социалните организации е съществена предпоставка за ефективност на процеса на управление на охраната на организацията. Без задълбочено познаване на същността, структурата, характеристиките, мисията, целите, основните функции и т.н. на социалната организация е невъзможно да бъде определена нейната незащитеност и организиране на физическа и техническа охрана.

Организираната физическа и техническа охрана на организацията има за основна принципна цел осигуряване на способностите на организацията да изпълни своята мисия. Всяка организация има своя мисия и цялата управленска активност е насочена към постигането й.

Детайлното познаване на мисията и целите на организацията позволява извършването на обективно идентифициране, анализ и оценка на посегателствата и прилагане на съответни стратегии за управлението на защитата.

От изключително значение за адекватното характеризиране на социалните организации е задълбоченото познаване на обкръжаващата среда, в условията на която съществува и функционира организацията.

Динамиката и сложността на обкръжаващата среда изискват анализът и оценката на средата да бъдат осъществени както чрез диференцирано разглеждане на всеки един от компонентите й, така и отчитайки комплексното им влияние върху социалната организация. Всеки един от компонентите на средата влияе с различна интензивност и посока върху елементите и дейностите на социалната организация и формира условия, възпрепятстващи изпълнението на мисията и целите на организацията или благоприятстват постигането им.

Защитните дейности обхващат целия спектър от организационна активност, насочени към създаване на условия за гарантиране надеждното функциониране на всички структурни звена и на организацията като цяло. Рисковете при осъществяването на тези дейности са свързани с ненадеждно и неефективно изграждане на системите за сигурност на организацията, водещи до поява на уязвимост на различни източници на заплаха.

Извършването на обективно характеризиране на социалната организация, като стъпка в процеса на организиране на охраната, е основа за ефективно осъществяване на следващите дейности по дефиниране и оценка на ценностите и активите за защита, идентифициране на заплахите и идентифициране на уязвимостите на организацията.

Следващ компонент на втория етап от извършването на охранителното обследване се явява оценката на активите. За целта е необходимо да се направи описание на обекта за защита (на организацията); да се определят елементите на системата и дейностите, които се извършват в тях; да се дефинират активите на организацията, които са обект на защита. Всеки актив трябва да отговаря на въпроса: „Защо се нуждае от защита и как той влияе върху цялостната сигурност на организацията?”. Приложима практика е извършването на „разрез на обекта за зашита”, като се опишат звената в организацията, в които съществуват активи за защита.

Първият момент в този етап се заключава в описване и оценяване на активите на организацията и определяне на техните собственици.

Ценността на всеки актив се определя в зависимост от неговото значение за организацията и вида му. Необходимо условие за оценката на активите е да се извърши тяхната инвентаризация. При това те могат да се групират по видове, например информационни активи, активи на програмното осигуряване, финансови активи, физически активи и услуги. На всеки актив се определя собственик, който да носи отговорност за ценностите.

Другият подход за оценка на активите се основава на причинените загуби при нарушаване на конфиденциалността, целостта и достъпността, вследствие на осъществено посегателство. Този подход отчита освен преките и други загуби, свързани с някакво въздействие.

В процеса на оценката много активи могат да имат по няколко присвоени ценности. Например бизнес планът на организацията може да бъде оценен въз основа на вложения за неговата разработка труд или според въведените данни и ценности за конкурента. При окончателния анализ е необходимо да бъде определена съвкупната ценност на актива, защото от нея зависи обемът на ресурсите, необходими за защитата му.

Обобщено ценността на активите се определя чрез количествени и качествени методи или чрез комбинация от двата. Критериите, използвани в качеството на основа за оценка на стойността на всеки актив следва да бъдат еднозначни, за да не се допуска двусмислие в тълкуването им. За тази цел при необходимост е допустимо да се привлекат специалисти от различни области.

3.1.1.5. Идентифициране на източниците на заплаха на дефинираните активи

Съществена дейност при организацията на физическата и техническата охрана е идентифицирането на заплахите за организацията. Познаването на източниците на заплаха за социалната организация, на условията и предпоставките за тяхното възникване, начина и формите на действие, признаците за проява, прогнозите за развитието им е основна предпоставка за обективно идентифициране на потенциалните посегателствата.

В дефиницията на етапите на организиране на охраната (защитата), два от компонентите имат определяща роля в цялостния процес на организация на физическата и техническа охрана – това са източниците на заплаха и уязвимостите на социалната организация.

Високата степен на взаимозависимост на източниците на заплаха и уязвимостите на организацията за определяне на наличието на незащитеност налага прецизно и комплексно идентифициране на двата компонента в процеса на организиране на охраната.

За незащитеност говорим, когато определен източник на заплаха има потенциал да въздейства върху налична уязвимост на социалната организация. Източникът на заплаха, сам по себе си, не представлява посегателство за организацията. Необходимо е наличие на уязвимост в системата за сигурност на социалната организация, която да може да бъде експлоатирана, независимо дали умишлено се въздейства върху уязвимостта, или инцидентно се влияе върху нея.

Понятието „източник на заплаха” се дефинира като субект, събитие или ситуация, притежаващи потенциал за умишлено или инцидентно въздействие върху уязвимост на социалната организация.

Заплахата, от своя страна, е потенциалната възможност определен източник на заплаха успешно да въздейства на определена уязвимост на организацията.

Така дефинираните понятия показват сложността на посегателствата и необходимостта от задълбочено познаване на същността и структурата на всеки един от компонентите и корелативната връзка между тях.

Идентифицирането на източниците на заплаха е насочено към оптимално идентифициране на реалните и потенциални източници на заплаха за социалната организация, детайлно определяне на техния произход, структура, характеристики и признаци за проявление. Тази стъпка е важна предпоставка за успешното осъществяване на систематизиране и приоритизиране на заплахите, в зависимост от степента на застрашаване сигурността на социалната организация, с цел адекватно организиране и прилагане на охранителни механизми за предотвратяване или неутрализиране на въздействието им.

За извършването на обективно идентифициране на заплахите е необходимо да бъдат разгледани всички реални и потенциални източници на заплахи, които имат възможност да причинят вреди на социалната организация или съществуват в средата, в която тя функционира.

Най-общо, източниците на заплаха могат да бъдат класифицирани като природни, причинени от човешка дейност и породени от промишлени аварии и катастрофи.

Природните източници на заплаха са катаклизми в природната среда: наводнения, земетресения, свличане на земни маси, лавини, урагани и т.н.

Източниците на заплаха, породени от промишлени аварии и катастрофи водят до дългосрочни сривове на електрически системи, химически обгазявания, изтичане на газ и т.н.

Източниците на заплаха, свързани с човешка дейност са събития, породени или причинени от човека и могат да бъдат както неумишлени действия, така и целенасочена дейност спрямо социалните организации – т.нар. посегателства.

Неумишлените действия могат да бъдат свързани с човешка небрежност или грешки. Целенасочената човешка дейност – посегателствата срещу социалната организация – може да бъде свързана с действия на враждебно настроени външни фактори – организации или лица (терористични организации, групи и лица; разузнавателни служби на враждебно настроени, организации или финансови институции; разузнавателни структури на нелоялни конкуренти, организирани престъпни структури и криминални групи и лица; корумпирани служители на политическо и административно ниво, хакери, кракери, браузъри и др.) или на вътрешни фактори – корумпирани или недоволни служители на организацията на управленско, оперативно, техническо ниво, служители по сигурността, юридически консултанти и адвокати, одитори, счетоводители.

Враждебните действия на източниците на заплаха могат да бъдат изразени в тероризъм (шпионаж, индустриален и финансов, на терористични организации и организирани престъпни структури, на хакери, вредителство, чужди разузнавателни структури, индустриален и финансов шпионаж на нелоялни конкуренти, криминална дейност и др.), подривна дейност (на чужди разузнавателни служби, терористична и криминална дейност), корупционни действия, корупция, киберпрестъпления, организирана престъпност, измами, проникване в информационни системи, форми на нелоялна конкуренция, кражби и присвоявания на имущество и др.

Враждебните действия могат да бъдат насочени към възпрепятстване, разрушаване или сриване на функционирането на социалната организация, придобиване на нерегламентиран достъп до системата й за сигурност, целящ компрометиране или сриване на интегритета на личността, конфиденциалността на информацията или целенасочени действия за елиминиране на системата за сигурност и т.н.

Наличието на оптимален обем информация за потенциалните заплахи за функциониране на социалната организация е от изключително значение в процеса на определяне на заплахите с най-висока степен на опасност за организацията и фокусиране на управленската активност за приоритетното им неутрализиране.

Познаването на същността, основните характеристики, структурата, методите, формите и признаците за проявление на даден източник на заплаха, ролята и мястото му в обкръжаващата среда, причините и формите на взаимодействие с организацията са предпоставки за своевременно идентифициране на посегателствата за организацията.

За осъществяването на ефективна защита от източниците на заплаха е необходимо фокусирането на управленската активност върху тези, представляващи най-сериозна опасност за социалната организация. Всичко това определя необходимостта от идентифициране на източниците на заплаха с най-висок потенциал за негативно въздействие върху организацията и фокусиране на управленската активност за надеждна защита.

От посочените групи източници на заплаха тези, свързани с човешката дейност са с най-висока степен на опасност. Действително, природните бедствия, промишлените аварии и катастрофи могат да причинят изключително сериозни вреди на цялото общество и в частност на конкретните социални организации, но умишлената човешка активност притежава потенциал за деструктивни въздействия и последици, измерими и надхвърлящи степента на опасност от проявата на останалите групи.

Това, което определя потенциално високата степен на опасност на източниците на заплаха, свързани с човешката дейност е наличието на мотивация, ресурси, методи и начини на действие, чрез което може да бъде осъществено дадено посегателство и които са характерни за човешката дейност.

Изграждането на детайлна и комплексна картина за същността, мотивацията, методите на действие на източника на заплаха се осъществява въз основа на идентифициране, анализ и оценка на минали и текущи прояви на източника и прогнози за бъдещото му развитие.

Процесът на придобиване на информация за минала и текуща активност на източника на заплаха е мащабна дейност, включваща исторически преглед на разкрити, предотвратени или неутрализирани действия на източника, данни за нарушения или инциденти, относими към признаци на проява на даден източник на заплаха, резултати от текущи разследвания или разкрити признаци на въздействие на източника и т.н.

Получените данни трябва да се систематизират и е препоръчително извършването на формализирането им, с цел осигуряване на възможност на компютърната им обработка и оптимизиране на информационния процес. Обработената информация позволява определяне на същностните характеристики на източника на заплаха, признаци на проявление, извършването на последващ анализ и оценка за влиянието им върху функционирането на социалната организация.

При идентифицирането на заплахите могат да бъдат използвани различни техники: преглед и анализ на документи, провеждане на интервю, попълване на въпросници, работни групи за идентифициране на незащитеността, анализ на различни сценарии, „мозъчна атака”, одити и инспекции, разследване на инциденти и т.н. Организацията на дейността включва както целенасочено формиране на структури за анализ и оценка на заплахите, самостоятелни или в съответни аналитични звена, така и работни групи, създадени с цел работа по идентифициране на заплахи и посегателства за социалната организация.

Идентифицирането на източниците на заплаха, като основен компонент на процеса на организиране на физическата и техническа охрана, е изключително важна предпоставка за постигане на обективност на оценката за средата, в която функционира организацията, за заплахите и произтичащите от това рискове за изпълнението на мисията й.

Обективната невъзможност за пълно идентифициране на източниците на заплаха означава, че усилията трябва да бъдат насочени както към оптимално идентифициране на основните, критични за функционирането на организацията заплахи, така и към изграждане на надеждна система от механизми и процедури за защита и контрол, с цел предотвратяване или неутрализиране на негативното въздействие на източника на заплаха и минимизиране на вредните последици.

Належащо е обследващите да се запознаят с ред документи на контрагента, имащи отношение към сигурността и охраната на обекта и с чиито изисквания следва да се съобразят в бъдеще. Такива документи са договор за охрана, план за охрана, протоколи от предишни охранителни обследвания, протоколи от извършени проверки от контролни органи на МВР и техните препоръки, правилник за пропускателния режим в обекта, инструкции за съхранение и ползване на стрелково оръжие (СО) и бойни припаси (БП), дело на охранявания обект.

С това започва същественото обследване, включващо проверка и оценка състоянието на физическото обезопасяване – оградни съоръжения, техният вид, възможности за преодоляване – места с определен риск за проникване (портали, врати, прозорци, вентилационни шахти и др.), способи за заключване и др.

Последователно се прави преглед и оценка на следните елементи:

• 
  Преглед на състоянието на въоръжението, техниката и помощните средства;
  
• 
  Преглед на състоянието на комуникационната и транспортната мрежа;
  
• 
  Оценка на състоянието на установения пропускателен режим за лица и превозни средства, наличност на системи за контрол на достъпа;
  
• 
  Посочване на уязвимите места в системата за охрана и набелязване на мероприятия за отстраняването им;
  
• 
  Наличие и достатъчност на охранително и аварийно осветление;
  
• 
  Проверка на организацията на работа, практическото изпълнение на задачите и състоянието на елементите за физическа и техническа охрана, анализ и оценка на достатъчността и разположението на елементите;
  
• 
  Оценка на количеството, вида и специфичните изисквания към необходимите сили и средства за осигуряване на физическа защита на обследваният обект;
  
• 
  Оценка актуалността и рационалността на плана за охрана и действие при екстремални ситуации;
  
• 
  Оценка на организацията и отчетността на учебния процес и подготовката на охранителите;
  
• 
  Анализ на практическите действия и тактика на охраната за действие в екстремална ситуация и тяхното взаимодействие и комуникация с МВР;
  
• 
  Анализ и оценка на контрола над елементите на физическа охрана;
  
• 
  Анализ на причините за неизпълнение на мероприятията от предишното охранително обследване, набелязване на мероприятия за изпълнението им или търсене на отговорност.
  

С изпълнението на третия етап се цели пълно отразяване на направените констатации и обобщаване на резултатите. Протоколът се изготвя в два екземляра по един за възложителя и изпълнителя.

Той съдържа предложения към възложителя, относно набелязване на мероприятия за подобряване на елементите на охранителна дейност, които могат да се групират в следните направления:

• 
  Правно-организационни – касаещи актуализирането на вътрешноразпоредителни документи, регламентиращи общия и специален режим, права и задължения на длъжностните лица и изпълнителите, усъвършенствуване или въвеждане на нова отчетност, организация на дейността и т.н.;
  
• 
  Мероприятия, касаещи оптимизиране на количествения и качествен състав на елементите на охранителна дейност;
  
• 
  Мероприятия и срокове, които следва да се реализират за постигане на адекватна, ефективна и ефикасна защита от дефинираните заплахи;
  
• 
  Обучение по тактическа и специална подготовка на служителите по охраната;
  
• 
  Контролни мероприятия, касаещи персонала на охраната.
  

Лицата, заемащи длъжност „ръководител на охранителна дейност” и „охранител” преминават първоначално обучение в учебни заведения, които имат право да обучават лица за професия „охранител”. Лицата, които притежават професионална квалификация „охранител” не преминават първоначално обучение.

Назначаването на длъжност за извършване на охранителна дейност става след успешно завършване на курса за първоначално обучение. Обучението се провежда въз основа на учебна програма, която включва задължително програма минимум, изготвена от Академията на МВР и утвърдена от директора на Главна дирекция „Охранителна полиция”.

Таблица 3.1

Примерно разпределение на учебното време

№	Модул	Разпределение на учебното време
		Лекции	Практи-чески задачи	Всичко
1.	Първи модул – Правна подготовка	6	4	10
2.	Втори модул – Права и задължения на охранителя	10	6	16
3.	Трети модул – Отношения с гражданите	2	1	3
4.	Четвърти модул – Лична защита		8	8
5.	Пети модул – Долекарска помощ	1	2	3
	Всичко часове	19	21	40

Програмата минимум е разработена в пет модула:

1. правна подготовка;

2. права и задължения на охранителя;

3. отношения с гражданите;

4. лична защита;

5. долекарска помощ.

Примерно разпределение на учебното време е предложено в таблица 3.1.

Част от охранителите имат право да носят оръжие. Тези охранители, на които се издава удостоверение за носене и използване на огнестрелно оръжие и боеприпаси преминават курс и полагат изпит за безопасно боравене с огнестрелно оръжие. Курсовете се организират от органите на МВР, пред които се полага изпит за безопасно боравене с огнестрелно оръжие. По преценка на органа, издаващ разрешението за носене и използване на огнестрелно оръжие и боеприпаси, лицата се изпращат в специализиран за целта институт за установяване на психологическата им пригодност за боравене с огнестрелно оръжие. При установяване на психологична непригодност гражданинът, кандидатстващ за съответното разрешение може да се яви на нов тест не по-рано от шест месеца.

В зависимост от вида на охранителната дейност, спецификата на охранявания обект, степента на риска, изискванията на възложителя и други служителите получават и допълнителна подготовка. Така се постигат конкретни навици при предлагане на специфични услуги.

Допълнителната подготовка може да се провежда от принципала на частното охранително търговско дружество, от упълномощени от него лица или от професионалисти (теоретици и практици) в конкретния вид охранителна дейност. Спецификата в този вид услуга се очертава с развитието на специфични умения и познания у частните охранители – изпълнители. Чрез тях те постигат конкретни навици и се усъвършенстват в предлагането на една много тясна охранителна услуга.

Друг вид обучение, което могат да провеждат гореспоменатите лица е в зависимост от спецификата на охранявания обект. Много специфична и трудно изпълняема е услугата по охраната на физически лица. Ето защо извършващите я охранители се нуждаят от постоянно обучение и практическо усъвършенстване. Друга специфика на охранявания обект е охраната на имуществото на физически и юридически лица. Разнообразието в този вид предлагани услуги е много голямо. В зависимост от охранявания обект е наложително и получаването на допълнителни знания. Подобно е и предлагането на допълнителни знания за охрана на масови мероприятия, както и охраната на ценни пратки и товари.

При упражняване на дейността служителите носят лична идентификационна карта със снимка и логото на фирмата, отличителен знак и униформено облекло.

При извършване на дейността си охранителите осъществяват своите права и задължения и при неизбежна отбрана. Така се дава възможност да се отблъсне нападение чрез причиняване на вреди на нападателя. По този начин самозащитата се приравнява до такава на служител на властта.