Доц. Николай Досев д-р Христо Христов основи на охранителната дейност

Според чл. 6 от ЗЧОД личната охрана е дейност по защитата на телесната неприкосновеност на физически лица от противозаконни посегателства, както и тяхното предотвратяване и пресичане.

Хората, осъществяващи личната охранителна дейност често се наричат телохранители. Това са хора, основното задължение на които е осигуряването на неприкосновеност на охраняваното лице. От качеството на тяхната дейност зависят животът и здравето на клиента.

Целта на личната охрана е гарантиране на безопасността на клиента, т.е. недопускане на физическо въздействие върху охраняваното лице, а в случай на опит за такова въздействие – незабавното му предотвратяване с възможно най-малки последствия. Противопоставянето „охранител–престъпник” е състезание, в което наградата за охранителя е собственият живот и този на охраняваното лице, а победителят е само един – този, който е по-бърз и по-подготвен. В това съревнование предимството е винаги на страната на престъпните елементи. Те са в състояние да избират способа, оръжието и времето за извършване на покушението. На това охраната трябва да противопостави висока професионална подготовка и предварително подготвени, оттренирани и адекватни варианти на противодействие.

Тъй като охраната носи отговорност за здравето и живота на своите клиенти, то и подборът за всяка конкретна поръчка следва да бъде прецизен и съобразен с конкретните заплахи, произтичащи от обекта за охрана. Натрупаният опит, безупречната физическа подготовка, владеенето на приложни бойни изкуства, различни оръжия и техника на шофиране в екстремни ситуации, познаването на съвременните информационни технологии са само основната част от изискванията към съвременния бодигард. Наблюдателността, съобразителността, интелектът, приятната външност, владеенето на чужди езици допълват списъка от качества, необходими на телохранителя и отличаващи го от обикновения охранител.

Висококвалифицираният бодигард насочва своята дейност преди всичко към предотвратяване на възможни заплахи за живота и здравето на своя клиент, изключвайки вероятността за осъществяването им. Това се постига чрез специално обучение и дългогодишен опит. Независимо от получените знания и умения в хода на обучението, те трябва да се усъвършенстват постоянно, изучавайки натрупания опит, както и световните постижения в тази област.

Изискванията на пазара в тази насока са устойчиви. Предпочита се личната охрана да се осъществява от лица с вродена и тренирана физическа издръжливост, успешно боравещи с помощни средства и огнестрелно оръжие, владеещи бойни изкуства. Осъществяването на услугата изисква тези лица да са благонадеждни, лоялни, непретенциозни и акуратни. Предпочитат се бивши военни или служители от полицията, макар и това да не са единствените подходящи за целта лица. Заинтересоваността към тях се обуславя от богатата им професионална подготовка и опит. У тях е формирана дисциплинираност при изпълнение на възложените им задачи. Съществуват предпочитания това да са млади хора, получаващи квалификация и подготовка в специализирани курсове – предимно мъже. Интерес представлява предлаганата търговска охранителна услуга и от жени. В тази насока се работи усърдно и е за предпочитане всички търговски дружества, които предлагат услугата лична охрана да имат сред охранителите си и жени.

При осъществяването на лична охрана е целесъобразно да се извършват следните мероприятия:

• 
  Събиране, обработка и анализ на постъпилата информация, касаеща охраняваното лице;
  
• 
  Разработване на концепция за защита, включваща методи за действие и противодействие при възможни престъпни посегателства;
  
• 
  Регламентиране или създаване на нови маршрути за движение с цел набелязване на потенциално опасни участъци и възможни способи за нападение;
  
• 
  Обезпечаване с необходимите технически, специални и комуникационни ресурси, оборудване и въоръжение;
  
• 
  Селектиране на охранителните екипи, тестване и повторно одобрение на предпочетените кандидатури;
  
• 
  Създаване на необходимата документация, определяща дейността на охраната, съответстваща на действащата в Република България нормативна база.
  

• 
  Реализация на действията за защита на охраняваното лице посредством специално обучени екипи, притежаващи всички изискуеми лицензионни документи и разрешителни за притежание на огнестрелно оръжие;
  
• 
  Обезпечаване на конфиденциални мерки за действието на охраната;
  
• 
  Съсредоточаване на допълнителни сили и средства при необходимост или при случаи на извънредни ситуации;
  
• 
  Обработка, систематизация и анализ на постъпилата информация, касаеща действията на охранителния състав и охраняваното лице.
  

• 
  Проверка на професионалната подготовка и преподготовка на охранителния състав в съответствие с нормативните изисквания, спецификата на охрана и изискванията на клиента;
  
• 
  Корективни мерки и действия, ако са необходими;
  
• 
  Проследяване степента на удовлетвореност на клиента.
  

За личния охранител съществуват специфични практически правила на поведение при официални и делови мероприятия, към които е необходимо строго да се придържа. Нарушението на правилата на етикецията може да нанесе вреда на клиента, довеждайки до усложняване на отношенията с деловите му партньори. Личният охранител трябва да притежава професионална етика, която е съвкупност от нравствени принципи, норми, етически категории, изразяващи и определящи отношението му към изпълнение на службата, към професионалния му дълг.

Специфичните изисквания към охранителя, извършващ лична охрана са:

• 
  правилно разбиране на социалната значимост на професията, на отговорността за безопасността на охраняваното лице;
  
• 
  принципност и безкомпромисност в борбата с престъпността;
  
• 
  безупречност в поведението по време на осъществяваната дейност и извън нея, честност, неподкупност, грижа за професионалната чест и репутация;
  
• 
  съзнателна дисциплина, изпълнителност и инициатива, професионална солидарност, взаимопомощ, морално-психологическа готовност за действия в опасни ситуации, самоотверженост, смелост и способност за разумен риск в екстремални ситуации;
  
• 
  постоянно усъвършенстване и професионално майсторство, знание и разширяване на интелектуалния кръгозор, творческо усвояване на служебния опит;
  
• 
  отказ от вредни навици и спазване на правилата на личната хигиена и др.
  

• 
  мек стил за охрана
  

• 
  твърд стил за охрана
  

• 
  комбиниран стил за охрана
  

Пресичането на евентуално покушение върху живота и здравето на охраняваното лице е сложна дейност. Особено важна тук е превантивната дейност. Преди всичко следва да се изучат всички потенциални опасности, които биха могли да прераснат в евентуална заплаха и да се набележат мерки за предотвратяването им. И ако въпреки предприетите мерки се стигне до опит за покушение, да се предприемат действия за локализирането му. От особено значение при противодействието е времето за реакция. Събитията се развиват мълниеносно и времето за реакция е много малко. Ето защо бодигардът трябва да действа интуитивно, ориентирайки се в обстановката и предприемайки адекватни на създалата се опасност противодействия. Тук помощ може да окаже и самият охраняем. Достатъчно от негова страна е да променя маршрутите си и времето на придвижване, съобразявайки се с препоръките на охранителите си, да не разкрива собствените си планове пред случайни лица, да не предизвиква със собствените си думи и действия възможните си противници. Всичко това би затруднило евентуалните престъпници при организиране на замислено покушение.

Охраната на имуществото на физическите и юридическите лица включва дейност както по личната защита от противозаконни посегателства, взломни кражби, неправомерно проникване в обекти, неправомерно изнасяне на активите и материалните ценности, така и за тяхното предотвратяване и пресичане. Непосредствено се охранява имуществото както на физически, така и на юридически лица. Това включва дейност по физическата защита на административни, производствени, складови и други сгради и помещения, дворни площи и принадлежашите им райони.

Освен гореизброените обекти на охранителната дейност от изключителна важност за реализиране на цялата концепция на частната охрана за сигурност и защитеност, най-вече при охрана на имуществото, е опазването на фирмената тайна и информация, която, откакто съществуват пазарните отношения и конкуренцията, е обект на промишлен шпионаж с цел заграбване на технологии, суровини и материали и завоюване на нови пазари. При осъществяване на охранителната дейност са важни два основни аспекта на сигурността – защита и интереси. Физическата защита е съвкупност от изисквания, мерки, средства и методи, насочени към ефективно предотвратяване на неправомерни въздействия и посегателства върху охраната на имуществото на физическите и юридически лица, своевременното им откриване и прекратяване.

Системите за физическа защита представляват комплекс от елементи за охрана.

Комплексът от елементи включва:

а) персонал за физическа защита – това са длъжностни лица, които по силата на служебните си задължения организират, ръководят или непосредствено участват в дейностите за физическа защита, а също така извършват наблюдение или контролират достъпа до отделни зони. Минималните изисквания към персонала за физическа защита (охранителите) са: да отговарят на условията на ЗЧОД, да са въоръжени и снаряжени с лични защитни средства, позволяващи запазването на живота и здравето им и изпълнението на задълженията им при извънредни обстоятелства;

б) физически бариери – това са различните видове огради, стени или аналогични препятствия, затрудняващи неправомерно проникване в обекта. Същите трябва да са одобрени от контрагентите по договора за охрана. Към тях могат да бъдат причислени още решетките на прозорците и на всички други отвори на шахти, вентилационни уредби, отдушници и др., метални или укрепени с решетки входно-изходни врати с механични заключващи устройства, решетки за изолиране на външната от вътрешната охраняема зона (ако има такава) и др.

Тези съоръжения изпълняват следните функции:

• 
  затрудняват физически кражби в големи размери от външни и вътрешни фактори, което изисква организация, взаимодействие между тях, транспорт и др.;
  
• 
  ограничават разпространението на пожари както отвън, така и отвътре, при което особено важно е вътрешното подпалване, поради осведомеността на евентуалния вътрешен подпалвач за уязвимите места;
  
• 
  намаляват разрушително действие на водата при наводнения чрез осигуряване на възможности за най-малко застрашаващо насочване на водната стихия с оглед опазване на най-ценните суровини, технологични линии и най-важното – човешкия живот;
  
• 
  свеждат до минимум разрушителното действие на силни ветрове, виелици, бури;
  
• 
  създават чувство за сигурност и ред не само сред персонала за физическа защита, но и у този, пряко ангажиран с производствената дейност;
  
• 
  насочват злонамерените сътрудници към контролно пропускателните пунктове (където лесно могат да бъдат заловени) или към фалшиво изглеждащи достъпни проходи;
  
• 
  водят до много по-висока степен на мотивация за съвестно, самоотвержено изпълнение на задълженията от охранителния състав;
  
• 
  помагат за намаляването на числеността на персонала за физическа защита (в дългосрочен план средствата, които се отделят към момента за заплати, снаряжение, въоръжение и обучение, ще бъдат икономисани);
  
• 
  повишават общата стойност и пазарната цена на обекта, в някои случаи до 20%.
  

Те имат следните функции:

• 
  повишават нивото на сигурност на помещенията с особен режим;
  
• 
  стават защитен рубеж при опити за кражба на материални ценности и информация както отвън, така и отвътре, от сътрудници на фирмата;
  
• 
  спестяване на много средства чрез включването на пулт към дежурната стая на персонала за физическа защита;
  
• 
  намаляват значително времето на закъснение на охранителния състав при екстремни ситуации;
  
• 
  в значителна степен подобряват организацията на охранителната дейност в обекта.
  

На първо място тези системи са задължителен елемент от изискванията на много нормативни документи, засягащи политиката на държавните органи в това отношение. Съгласно определенията на западните застрахователни компании, тези системи се приемат и като животоспасяващи.

На второ място – значително намаляват числеността на персонала за гарантиране на пожарната и аварийна безопасност.

На трето място – намаляват до голяма степен размера на застрахователната премия по изложените съображения и мотиви.

Пожароизвестителните системи са част от активните методи за защита. Основно предназначение на автоматичните пожароизвестителни системи е автоматизираното откриване на пожар в неговата начална фаза. Веднага след като зараждащият се пожар е открит от автоматичният пожарен детектор, се подава сигнал към пожароизвестителната централа, която задейства звукова и светлинна аларма в помещенията и дава информация на контролният панел за местонахождението на пожара. Едновременно с това се стартира поредица от действия, целящи да предотвратят разпространението на огън и дим в сградата и по този начин да се защитят хората и да се намалят материалните щети.

д) системи за телевизионно наблюдение

Системите за телевизионно наблюдение са едно от най-мощните средства за повишаване нивото на защита на обектите. Използването им в особено важните обекти е задължително. То позволява визуално да се контролират всички важни помещения, трезори, каси, движението на парични средства и т.н. И докато в Република България тези системи тепърва навлизат в масова употреба, в Западна Европа на тези системи се разчита като основни за запис, а впоследствие и за разкриване на нарушителите. Естествено възпиращ ефект играе фактът, че тези системи са доста по-скъпи от останалите.

Задължително е изискването за високо качество на елементите за телевизионното наблюдение. Качествената техника е много надеждна, работи в непрекъснат режим и не влошава параметрите си. Желателно е цялата информация да бъде записвана непрекъснато на видеорекордер. Камерите, с които се извършва телевизионното наблюдение са изключително важен елемент от системата. Възможно е наблюдение и на съвършено неосветени обекти. За целта трябва да се използват видеокамери с инфрачервена светлина.

С помощта на системите за телевизионно наблюдение се:

• 
  подобрява организацията на охранителната дейност в обекта, при която визуалното идентифициране на заплахата или лицето е особено съществено;
  
• 
  намалява в значителна степен времето за реакция на персонала за физическа защита, тъй като бързо се локализира мястото на екстремната ситуация;
  
• 
  документират и архивират извършените нарушения и събития;
  
• 
  идентифицират нарушителите, тяхната организация и средства;
  
• 
  влияе на производителността и на работоспособността както на персонала, ангажиран непосредствено в производствената дейност, така и на персонала за физическа защита.
  

ж) средства за комуникация;

з) транспортни средства;

и) служебни животни (обучени кучета като биологичен охранителен фактор);

к) служебни помещения – за персонала на звената и пултово наблюдение на рисковите структури или на предприятието като цяло.

В зависимост от количеството на елементите за охрана, намиращи се на конкретния обект, обектите могат да се категоризират в три групи.

В много от обектите частните охранители отговарят и за спазването на установения от възложителя по договора пропускателен режим при влизане и излизане от охранявания обект и вътрешния ред в него.

Пропускателният режим е съвкупност от организационно-правни мерки, които определят реда и начина за влизане и излизане на хора, животни, транспорт и багажи на територията на фирмата или в отделни участъци.

Пропускателният режим се създава с цел:

• 
  разпознаване на фирмените от нефирмените служители (контрол и проверка на лицата);
  
• 
  приемане на външни посетители и допускането им до определени зони (райони, сгради и помещения);
  
• 
  контрол върху транспортните средства и материалните ценности от момента на преминаването им през най-външния пост;
  
• 
  документиране на явни или скрити (тайни) опити за проникване във фирмата и престъпно посегателство върху хора, имущество, ценности, технически средства и информация;
  
• 
  ограничаване на достъпа до „закрити” (за определени лица) територии, сгради и помещения;
  
• 
  пропускателен режим за фирмените служители;
  
• 
  ред за прием на посетители и издаване на временни пропуски за пребиваването им на територията на фирмата;
  
• 
  ред за пропускане на транспортни средства и материални ценности;
  
• 
  ред за документиране на нарушения при контролно-пропускателния режим.
  

• 
  Изучаване на фирмената организационна структура, местоположението и архитектурата на отделните нейни обекти и различните дейности, които се извършват в тях. Чрез изясняването на тези въпроси става възможно решаването на някои практически задачи:
  

• 
  точно определяне на териториите и обектите в тях, за които е необходимо да се организира охранително-пропускателен режим;
  
• 
  определяне на характера (за хора или превозни средства) и местата за разполагане на контролно-пропускателните пунктове (КПП).
  

• 
  Извършване на проверка за обема на човекопотока и движението на превозните средства, пресичащи границите на охраняемата територия и стационарните обекти. Такава оценка е необходима, за да се изберат оптималните варианти за автоматизация и контрол на „влизанията”, „излизанията”, „преноса” и „превоза”.
  
• 
  Определяне по степени на важност на различните категории стационарни обекти, транспортни средства и материални ценности, а също и категориите лица, пресичащи установените граници на фирмената собственост. Категоризацията помага за решаването на следните практически въпроси:
  

• 
  конкретно се определят общодостъпните територии и сгради, закритите зони и обектите с ограничен достъп;
  
• 
  избира се оптималният вариант за пропускателен режим.
  

• 
  Разработване на организационно-правна структура и механизъм на охранително-пропускателния ред.
  

В охранителната практика се прилагат най-различни видове пропускателни документи. Те са неразделна част от общата стратегия за сигурността.

Към документите спадат:

• 
  служебни карти;
  
• 
  пропуски;
  
• 
  удостоверения;
  
• 
  списъци.
  

• 
  постоянни;
  
• 
  временни;
  
• 
  еднократни.
  

• 
  необичайното за сезона или денонощието облекло;
  
• 
  наличието на вещи или дрехи, които не съответстват на външния вид;
  
• 
  напрегнато или тревожно изражение;
  
• 
  неадекватно, хаотично и подозрително поведение;
  
• 
  стремеж да се отклони вниманието или да се избегне срещата с охранителя;
  
• 
  даване на объркани, хаотични, противоречиви и нелогични отговори на поставени въпроси.
  

При проверката на документите за самоличност трябва да се спазват гражданските права, свободи и достойнство на гражданите.

Длъжностното лице – частен охранител, извършва проверка на багажа на влизащите или излизащите граждани и служители, когато това е част от задълженията му по осъществяване на пропускателния режим. Извършването на проверка на багажа от частните охранители не трябва да нарушава установените от Конституцията право на лична свобода и неприкосновеност, както и да не се засягат честта, достойнството и доброто име на гражданите, регламентирани от Конституцията на Република България.

Проверката на багажа се осъществява доброволно с помощта на самите влизащи или излизащи от охранявания обект граждани и служители под контрола на частния охранител. Това се извършва избирателно и то когато има достатъчно данни, че се укриват веществени доказателства във връзка с извършвано престъпление.

При извършването на проверката на багажа:

• 
  основната цел на проверката е намирането на веществени доказателства и предоставянето им на компетентните органи;
  
• 
  предмет на проверката са вещите, които нарушителят носи;
  
• 
  по правило проверката на багажа е съчетана с установяване на самоличността на нарушителя;
  
• 
  извършването на проверката на багажа е свързано с висока степен на риск както за частния охранител, така и за други лица, които присъстват. Това налага повишено внимание и правилен избор на варианти за осъществяването й.
  

Отказалите да им се извърши такава проверка от длъжностното лице – частен охранител при влизане, не се допускат в охранявания обект, а когато са вече на територията на обекта, се уведомяват компетентните органи за извършване на принудителна проверка.

В задълженията на частните охранители се включва и изискването за проверка на сигнали, получени от обекти, оборудвани с технически системи за сигурност и включени на централизирани и локални системи за наблюдение и контрол, като проверката се извършва от подвижни наряди.

Гражданите задължително се уведомяват чрез информационни табла, поставени на видно място, че при влизане и излизане от охранявания обект подлежат на проверки. Проверката се извършва по начин, който да не уронва честта и достойнството на гражданите. Съгласно изискванията на закона, чрез информационните табла, гражданите задължително се уведомяват и за използването на технически средства за наблюдение и контрол на обекта, без да се уточнява тяхното местоположение.

Получените видеозаписи от видеонаблюдението се унищожават най-късно в 30-дневен срок след извършването им, за което се съставя протокол от ръководителя на охранителната дейност, освен в случаите, когато те съдържат данни за извършено нарушение на обществения ред или престъпление.

Получените видеозаписи, съдържащи данни за извършено нарушение на обществения ред или престъпление, се предават на правоохранителните органи.

Когато при извършване на проверка се констатира нарушение на установения пропускателен режим или на правилата за вътрешния ред в охранявания обект, охранителят незабавно уведомява за това ръководителя си.

При данни за извършено престъпление незабавно се уведомяват прокурорът и съответните полицейски органи, а при данни за извършено престъпление в охранявани обекти на Министерството на отбраната и Българската армия незабавно се уведомява служба „Военна полиция”.

При задържане на нарушител охранителите незабавно уведомяват съответните полицейски органи и изпълняват техните разпореждания.

При предаване на задържаното лице на съответните полицейски органи се съставя протокол, който съдържа:

1. собствено, бащино и фамилно име на съставителя и неговата длъжност;

2. дата на съставяне на протокола;

3. дата и място на задържането;

4. описание на обстоятелствата, при които е било задържано лицето;

5. собствено, бащино и фамилно име на задържаното лице, ЕГН, постоянен или настоящ адрес;

6. обясненията или възраженията на задържаното лице, ако е направило такива;

7. собствено, бащино и фамилно име на свидетелите, ЕГН, постоянен или настоящ адрес и техните писмени показания.

Протоколът се подписва от съставителя и се предава на полицейските органи. По преценка на полицейските органи или по искане на задържаното лице се извършва медицински преглед.

При изпълнение на служебните си задължения охранителите могат да използват лични предпазни и защитни средства.

Охранителите имат право да използват физическа сила и помощни средства – белезници, каучукови и пластмасови палки, когато не е възможно да изпълнят служебните си задължения по друг начин, като се съобразяват с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на нарушителя.

Физическа сила и помощни средства могат да бъдат използвани след задължително предупреждение, с изключение на случаите на внезапно нападение.

При използване на физическа сила и помощни средства охранителите са длъжни да пазят живота и здравето на лицата, срещу които са насочени.

Използването на физическа сила и помощни средства се преустановява незабавно след постигане целта на приложената мярка.

Забранява се използването на физическа сила и помощни средства по отношение на малолетни лица и бременни жени.

Използването на огнестрелно оръжие е крайна мярка за задържането на нарушител. При необходимост от използване на оръжие задължително се спазват следните практически правила:

• 
  оръжието се използва само след предупреждение на нарушителя, срещу когото ще бъде използвано;
  
• 
  легитимирането на частния охранител е задължително;
  
• 
  предупреждението за използване на оръжие се извършва устно и/или чрез предупредителен изстрел;
  
• 
  в процеса на предупреждението се наблюдава поведението на нарушителя като вниманието се съсредоточава върху действието на ръцете и краката;
  
• 
  при наличието на ранени лица незабавно се оказва първа медицинска помощ;
  
• 
  в случай на настъпила смърт се уведомява ръководителят-охранител и дежурният и се осигурява охрана на местопроизшествието до идването на компетентните органи;
  
• 
  след използването на оръжието частният охранител е длъжен да изготви писмен доклад. В него се описват обстоятелствата, при които е използвано оръжието (кога, къде, защо, срещу кого и т.н.), настъпилите резултати и броят на използваните боеприпаси. Екземпляр от доклада незабавно се предава на съответните полицейски органи.