Състояние на Околната среда 8.1.Общи промени в областта на околната среда

8.1.2.Състояние на атмосферния въздух

Съгласно ангажиментите на страната по Националната програма, приета с Решение № 261 на МС, мерките за намаляване на емисиите на серни оксиди са недостатъчни. В програмата за 2010 г. са заложени ниво на серни оксиди от 380 kt, което при сегашното ниво от 657 kt е недостижимо. Нарушаването на качествата на атмосферния въздух /КАВ/ по показател серен диоксид е дългогодишен проблем, свързан основно с емисиите на този замърсител от топлоелектрически централи и промишлени инсталации, а също и от битовото горене. Най-голям източник в национален мащаб е Югоизточния район - само енергиен комплекс „Марица – Изток” емитира 56% от националните емисии на серен диоксид. Седем процента от населението на страната живее при нива на замърсяване със серен диоксид над допустимата норма, докато за Европа е под 1 %.

Най-сериозен проблем във връзка с КАВ са наднормените нива на съдържание на ФПЧ10 в много градове на страната. Данните от пунктовете за мониторинг, показват, че общините с нарушено КАВ по показател ФПЧ10 за 2009 г. са 30, като увеличението спрямо 2007 г. е с 5 общини. Съществен принос към наднормените нива на ФПЧ10 имат: широкото използване на твърди горива (дърва и въглища) за битово отопление ( 48% ), неблагоустроените селищни територии, неподдържането на уличната мрежа, топлоелектрическите централи, промишлените инсталации и транспорта. Нивото на ФПЧ₁₀ е значително над средното за Европа, като достига 55% на засегнатото население.

За периода от 1990 г. до 2008 г. емисиите на прекурсори на ФПЧ10 във България са намалели с 60 %, което се дължи, както на внедряването на очистващи съоръжения и използването на горива с по-добри екологични показатели, така и на намаляването на производствени мощности. Намалението на емисиите на ФПЧ10 (първични и вторични) в България е близко до средното за страните – членки на ЕС намаление от 48 %. Най-голямо намаление от 78 % се наблюдава в Чехия.

По отношение на азотните оксиди в България се е увеличил процентът на населението през 2009 г. спрямо 2008 г., което живее при нива на замърсяване над допустимите норми, като достига 22% ,при ниво за Европа от 5,9%.

Изменението на емисиите на вкисляващи вещества /серен двуокис SO2, азотни оксиди NОx и амоняк NH3/ в България следва приблизително хода на емисиите в ЕС. България се намира между страните от ЕС, които емитират по-малко вкисляващи вещества от поетите ангажименти. Средно за старите страни – членки нивото на емисиите на вкисляващи вещества е с 8.2 % под установените тавани по Директива 2001/81/ЕС, а за България то е 11.5 % под поетите ангажименти.Но има и страни, като Малта, в която нивото на емисиите е с 33 % над установения таван.

За периода от 1990 г. до 2007 г. емисиите на вещества, прекурсори на озон / азотни оксиди, метан, неметанови летливи органични съединения и въглероден оксид /са намалели във България с 16 %, докато средно за страните членки на ЕС намалението е от 32 %.

В България по-малък процент от населението живее при нива на озон над краткосрочна целева норма 2 (4 %) от това на страните, членки на ЕС (19 %). Нивото на ФПЧ10, обаче е значително над средното за Европа, като достига 55 % на засегнатото население.

С Решение на МС № 822 от 19 декември 2008 г. е одобрен” Списък на районите с повишен здравен риск”. По отношение на замърсяването на атмосферния въздух са определени следните райони с повишен здравен риск: гр. Перник, гр. София – район „Кремиковци”, гр. Кърджали, гр. Асеновград, гр. Куклен, гр. Златица, гр. Пирдоп, гр. Димитровград, гр. Девня, гр.Бургас, гр. Камено, гр. Стара Загора, гр. Гълъбово и гр. Раднево .Като изключим Девня, всички останали се намират в Южна България – в Югоизточен район, Югозападен район и Южен централен район.

8.1.3.Състояние на водите

За периода 2000-2009 г. индексът на експлоатация на водите за страната е оценен в интервала 5,4 - 6,5%. Предупредителния праг , който отличава районите без стрес от тези с недостиг на вода е 20%.

Налице е тенденция за намаляване на количеството използвана вода в периода 2006-2009г от 5343 млн. куб. м до 4910,6 млн. куб. м.

През периода 1990 - 2009 се установява запазване на тенденцията наблюдавана през последните години за подобряване на качеството на повърхностните води, но въпреки това все още има водни тела в риск. Налице е запазване на доброто качество на водите по отношение на основните показатели – разтворен кислород, биохимична потребност от кислород (БПК₅), химична потребност от кислород (ХПК), азот амониев (NH₄-N), азот нитратен (NO₃-N), фосфати (PO₄).

Основен замърсител на подземните води в страната са нитратите. Освен тях превишения над стандартите са установени още за мангана и общото желязо. През 2009 г. се констатира липса на наднормени съдържания за пестициди в подземните води на цялата страна и единични превишения на стандартите за качество за отделни тежки метали.

Оценката на качеството на речните води по райони е извършена спрямо наличието на речни участъци от трета и над трета категория за химично състояние и според стойностите на биотичния индекс БИ 1,1-2 – силно замърсени и БИ 2,2-3 – замърсени участъци. Северозападния район продължава да бъде в най-добро състояние със само 2 участъка с влошен екологичен статус. До него се доближава Северния централен район с 5 такива участъка. Следват Югозападеният район и Югоизточеният район с по 8 участъка с влошен екологичен статус. С най-много участъци с влошено състояние са Североизточният район с 11 и Южният централен район с 14 участъка.

При Черноморските крайбрежни води се наблюдава тенденция за подобряване на състоянието в посока от север на юг. Предполага се, че това е свързано с влиянието на Дунавския речен вток, за което се счита, че отслабва в същата посока.

Към 2010г. се открояват морски тела с влошено на състояние, които не се подчиняват на общата тенденция – това са двата по-големи залива – Варненски залив и вътрешността на Бургаски залив, както и районът пред устието на р. Камчия. Състоянието в тези райони се свързва преди всичко с въздействие от българския бряг.

От друга страна като места с по-добро състояние се очертават морските тела южно от р. Двойница до нос Емине, З.М. „Кокетрайс” и нос „ Коракя - устие р. Резовска. Сравнително по-доброто състояние на районът южно от устието на р. Двойница, се обяснява с по-слабото въздействие от точкови източници и с изложението на водното тяло, което осигурява свободен водообмен с открити води.

Данните от минали години и сега потвърждават тенденцията статуса на най-южното водно тяло да е най-висок в сравнение с всички останали водни тела. Това може да се обясни със сравнително по-слабото антропогенно въздействие - сравнително малък брой емитери на отпадъчни води, изложение на водното тяло, с осигурен свободен водообмен с открити води и големият речен вток на сравнително чисти води.

Трябва да се има предвид, че качествата на черноморските води, както и тези на р. Дунав са силно повлияни от трансгранично замърсяване.

По отношение на създените отпадни води в страната на човек от населението годишно се падат по 61.2 м³отпадни води. В сравнение с 2008 г. е регистрирано намаление от 27.6 млн. м³. Тогава отпадъчните води са били 64.5 м³ на човек от населението. По-малко отпадни води по този показател през 2009 г. са регистрирани в Полша и Португалия, докато стойностите в страни като Естония, Румъния и Чехия са значително по-големи. Общото количество заустени отпадъчни води възлиза на 756.7 млн. м³, от които 429.2 млн. м³ са поне с вторично пречистване.

Най-висок е процентът на населението, обслужвано от ПСОВ в Югозападния район (67,4%), а най- нисък – в Северозападния район – 22,3% при средно за страната 43,8%. Най-висока степен на пречистване е постигната в областите София, Варна, Бургас.

Съгласно Договора за присъединяване на България към ЕС до края на 2010 г. страната е трябвало да изпълни изискванията на Директива 91/271/ЕЕС за изграждане на канализационни мрежи и сигуряване на биологично или по-строго пречистване на събраните отпадъчни води за всички агломерации с над 2 000 еквивалентни жители (е.ж.). всички агломерации с над 10 000 е.ж., докато срокът за изграждане за агломерациите между 2 000 и 10 000 е.ж. е края на 2014 г. Към края на 2008 г., когато е изготвен последният доклад до ЕК, изискванията за събиране на отпадъчните води са изпълнени изцяло в 11% от агломерациите с над 10 000 е.ж. и в 4% от агломерациите между 2 000 и 10 000 е.ж. Общо събраните отпадъчни води в канализационните мрежи са 76 % в агломерациите с над 10 000 е.ж. и 37% в тези между 2 000 и 10 000 е.ж.

8.1.4.Състояние на почвите

По отношение замърсяването с тежки метали се прави констатацията ,че интезивността е силно намаляла в резултат преди всичко на силно ограничената производствена дейност.Това е тенденция проследявана през последните 20 г. В същото време ,се запазват замърсените територии спрямо 2005г /около 43 660 ha, което е 0,9% от земеделските земи/ , въпреки че стойностите на съдържанието на тежки метали в тези проблемни територии намалява. Преустановено е промишленото замърсяването с тежки метали в Софийска община, след спиране на МК „Кремиковци”.

Измерените съдържания на устойчивите органични замърсители, в периода 2004- 2009 г. са в пъти по- ниски от пределно допустимите концентрации, като полихлорираните бифенили са под границата на откриване, а в 98,9% от пробите полиароматните въглеводороди са под МДК.

Районите с повишен здравен риск, свързан със замърсяването на почвата определени с Решение на МС № 822 от 19 декември 2008 г. са: гр. София – район „Кремиковци”, гр. Кърджали и селата Вишеград и Островица, гр. Златица, гр. Пирдоп и селата Челопеч, Габровница, Злидол, Елисейна и Зверино, гр. Асеновград, гр. Куклен и селата Боянци, Крумово и Брестник.

Площите с умерен до висок ерозионен риск намаляват в сравнение с 2006 г. и се равняват на 1 539 597 ha. Разпределението на останалите площи е следното: със слаб и слаб до умерен ерозионен риск - 3 455 964 ha; с висок - 192 712 ha; с много слаб риск 4 377 714 ha.

С висок риск от проява на водоплощна ерозия на почвата са 1,7% от територията на страната (среден интензитет 5 до 10 t/ha/y); с умерен 9.2% (среден интензитет 5 до 10 t/ha/y).

Най- широко разпространение на процеса е установено в следните области: Ловеч, Габрово, Кърджали, Благоевград и Сливен, където са загегнати до 40% от общата територия. Продължават да бъдат най-силно ерозирани водосборите на реките Арда, Долна Струма, Искър и Тополница, на водните течения по южните склонове на Стара планина и Средна гора.

Най-засегнати от проявата на ветрова ерозия през 2009 г. са земеделските територии (нивите) в областите: Добрич (74%), Русе (59%) и Ямбол (57%), следват Варна (44%), Бургас (31%) и София-град (26%). Много малка е частта от земеделските територии на областите Добрич, Варна, Бургас и София област с много висок риск от ветрова ерозия, като най-голям е делът на площите с висок риск в област Добрич - 64 493 ha (14,5% от територията на областта).

8.1.5.Състояние на подземните богатства

8.1.5.1.Горивно енергийни

Добивът на въглища през годините се запазва относително постоянен, приблизително около 26 - 27 млн. т./год. Към 31.12.2009 г. съотношението на нарушените площи към общо рекултивираните площи е 1:1 за годината, което възстановява пропорцията от предходни години, но като цяло развитието на процеса е незадоволително. При добива на въглища през 2009 г. са рекултивирани 179,3 ha при 166,5 ha за 2008 г., 180,7 ha за 2007 г. и възстановени за 2006 г. са 177,1 ha. Общата площ на нарушените терени към края на 2009 г. възлиза на 27 446,9 ha и само 8 685 ha- рекултивирани земи. Към 31.12.2009 г. съотношението на нарушените площи към общо рекултивираните площи е 3:1, което е сериозно изоставане.

8.1.5.2.Метални полезни изкопаеми

Добивът на руди през годините е относително равномерен, приблизително около 25 – 27 M t .През 2009г от рудодобива са възстановени 214,7 ha при 185,5 ha за 2008 г. и 230,8 ha за 2007 г. Общата площ на нарушените и рекултивирани земи към края на 2009 г. е 1 165,7 ha нарушени и 1 727,5 ha -рекултивирани. През 2009 г. за техническа и биологична рекултивация на нарушени земи са изразходвани 36,2 млн. лв. Към 31.12.2009 г. съотношението на нарушени площи към общо рекултивирани площи е почти 1:1, като цяло развитието на процеса е задоволителен.

8.1.5.3.Неметални суровини

През 2009 г. са добити 37,2 Mt неметални материали и суровини. В процеса на добив и първична преработка на неметални материали и суровини през 2009 г. са възстановени и рекултивирани 61,6 ha земи, при възстановени за 2008 г. 59,6 ha. Към края на годината размерът на нарушените земи възлиза на 3 479,2 ha и общо възстановени и рекултивирани към 31.12.2009 г. 817,4 ha земи. Към 31.12.2009 г. съотношението на нарушените площи към общо рекултивираните площи е 5:1, което е крайно недостатъчно.

По отношение на нарушените територии вследствие от добива на полезни изкопаеми, са обособени редица проблемни територии( ПТ ) , от които най-голямата е ПТ Марица-изток. От по-малък порядък са ПТ Асарел-Медет, ПТ Перник, ПТ Бели Искър, ПТ Златна Панега, ПТ Девня, ПТ Димитровград и др. В най-утежнено положение е Югоизточният район, а след него следва Югозападният район.

8.1.6.Опазване на биоразнообразието - Национална екологична мрежа

Националната екологична мрежа включва защитени територии, обявени съгласно българското специално законодателство и защитени зони като част от Европейската екологична мрежа "НАТУРА 2000".

В края на 2009 г. броят на защитените територии (ЗТ) е 951 с обща площ 582 076,3 ha (5,2% от територията на страната).Общата площ на защитените територии към 31.12.2003 г./ базова за разработване на този проблем в предходната Стратегия/ е 545 004 ха, или 4,9% от общата територия на страната. Налице е увеличение от 0,3%.

Разпределението по региони на ЗТ показва следните особености: Най-висок е делът на ЗТ в Югозападният район- 8, 98%. Следват три региона с близък дял – Северозападен район с 6, 05%, Южен централен район с 5,48% и Югоизточен район с 5, 39%. С най- малко участие на ЗТ се открояват Северен централен район – 2,02% и Североизточен район – 1,11%.

Според делът на ЗТ, областите в страната попадат в три групи: В първа група са областите с най-висок дял ЗТ( 10-18%). Това са Габровска -17,74%, Бургаска – 17,14%, Благоевградска – 13,14%, София-град – 11,68% и Кюстендилска - 11,94% и област София-град – 11,68% .Във втора група попадат областите с дял по-висок от средният за страната ( 5,5-10%) – Ловешка, Пловдивска, Плевенска, Софийска и Врачанска области.Към третата група ( 0-4%) се отнасят останалите 17 области на страната. Прави впечатление ,че 8 области са с под 1% защитени територии – Хасковска,, Ямболска, Разградска, Шуменска, Смолянска, Търговищка, Видинска и Великотърновска. С най-нищожен дял е област Търговище – 0,09%. Докато за някои области ниският дял ЗТ частично може да се обясни с качествата и състоянието на естествените екосистеми, то за Смолянска област това не е така. Очевидна е необходимостта от обявяване на нови ЗТ в областите попадащи в трета група.

Към момента, с решения на Министерски съвет са приети: 118 защитени зони/ ЗЗ / по НАТУРА 2000 за опазване на дивите птици с площ от 22 678 кв.км, което представлява 20.4 % от територията на България и 231 защитени зони за опазване на местообитанията с площ от 32 838 кв.км, което представлява 29% от територията на страната. Общо в България към момента са приети от Министерски съвет 336 защитени зони от НАТУРА 2000 покриващи общо 35 % от националната територия.

По данни от официалния бюлетин на ЕК, към 2010 г. зоните по НАТУРА 2000 в ЕС, по Директивата за птиците са с обща площ 490 824 кв.км или 11.4 %, а по Директивата за местообитанията – 586 092 кв.км или 13.7 % от територията на ЕС. По този показател България е с около 2 пъти по-голям дял на ЗЗ от средното европейско ниво 18% .

По региони състоянието е следното: С най-голямо участие са ЗЗ в Южния централен район – 44,5% и Югозападния район -39,5%. Приблизително по-равно е делът им в Югоизточния район – 32,2% и Северозападния район – 31,3%, а най-малко са в Североизточния район -26,5% и Северния централен район – 21,5%. Прави впечатление, че ЗЗ в регионите от Южна България покриват по-голяма територия, отколкото тези в Северна България. Причините трябва да се търсят в по-запазените екосистеми тук, разположени в по-труднодостъпни места, както и на по-високата степен на биоразнообразие. Обратно, високата степен на стопанска усвоеност – главно за земеделие в Северна България е довела до унищожавене на първичните екосистеми и превръщането им в агроландшафти, поради което и ценните в природно отношение са с по-ограничен дял. Констатацията е още по-очевидна при областния анализ. От 14-те области на Северна България, само 4 са с дял на ЗЗ над средния за страната – областите Силистра,Варна, Ловеч и Монтана. В Южна България 4 областти са под средния дял – областите Стара Загора,Ямбол,Перник и София-град, а една е близо до средното ниво- област Пловдив – 33,1%.

Предвид наличието на ненарушени екосистеми, може да се направи извода, че България е достигнала предела за защитени територии от най-строг режим / резервати/. При другите категории е възможно известно увеличение, така, че да се достигне националната цел от 6 % защитени територии от територията на страната към 2015 г.

До голяма степен са изчерпани и възможностите за разширение и на ЗЗ, още повече като се има предвид и много високия дял на тези територии в България. Усилията по отношение на Националната екологична мрежа трябва да бъдат насочени преди всичко към по-ефективен контрол и спазване на ограниченията към отделните елементи на мрежата.

8.1.7.Отпадъци

Образуваните количества отпадъци през периода 2000 – 2009 г. са средно около 15 197 kt годишно.През 2009 г. общото количество образувани отпадъци е 18 110 kt. (в т.ч. 706 kt опасни, 3 561 kt битови и 13 843 kt производствени). Намалението е около 2 030 kt спрямо 2008 г. От 1999 г. насам средните количества образувани битови отпадъци на човек от населението за България са по ниски от тези за ЕС-27. Нормата на натрупване за ЕС–27 за 2009 г. е 513кг/жит./год, като за България тя е 470 кг/ жит./год. За 2009 г. от всички страни членки на ЕС България е с най-висок дял на депонираните битови отпадъци спрямо събраните битови отпадъци от обслужваните населени места(100%). Продължава да нараства делът на населението, обхванато от системите за организирано сметосъбиране и транспортиране на битовите отпадъци - от 78,6% през 2000 г. до 96,6% през 2009 г. Целите за повторно използване и оползотворяване и целите за повторно използване и рециклиране на отпадъци от моторни превозни средства, оловно-кисели негодни за употреба батерии и акумулатори, както и целите по събиране на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване образувано от бита и целите по рециклиране за 2009 г. са изпълнени. За първа година са постигнати целите за оползотворяване на отработени масла

Битови отпадъци По данни на НСИ през 2009 г. общо образуваните битови отпадъци в България (от обслужвани и необслужвани населени места) са 3 561 kt. Най-големи количества битови отпадъци на човек от населението за 2009 г. образуват: Дания - 833 кг/жит./год., следвани от Кипър, Ирландия и Люксембург с количества между 700 - 800 кг/жит./год.

Опасни отпадъци В България през 2009 г. са образувани 706 kt опасни отпадъци. Общо образуваните опасни отпадъци от неорганични химически процеси за 2009 г. са 529 kt като най- голям дял от тях представляват отпадъците от обогатяване на медни шлаки (97%). Най-големият генератор на опасни отпадъци в страната е металургичната промишленост. Количеството на образуваните през 2009 г. опасни отпадъци от металургичните предприятия (шлаки, отпадъци от пречистване на отпадъчни газове и др.) е 647 kt.

Депа за отпадъци За 2009 г. от всички страни членки на ЕС България е с най-висок дял на депонираните битови отпадъци спрямо събраните от населените места с организирано сметосъбиране(100%). Със съпоставими проценти са Румъния и Малта съответно 99% и 96%.

Докато редица страни в Европа предпочитат да развиват мощностите си за изгаряне на отпадъци (в Швеция и Дания се изгарят над 48%), България няма съоръжения за изгаряне на битови отпадъци. Предвижда се рециклирането и оползотворяването на отпадъците да се превърне в алтернатива на депонирането

По данни на НСИ за 2009 г. депата на които се депонират битови отпадъци са 278 бр. Към момента в страната се експлоатират 11 депа за опасни отпадъци (9 от които отговарят на изискванията на Директивата за депониране на отпадъци), 175 депа за неопасни отпадъци (28 от които отговарят на изискванията на Директивата за депониране на отпадъци) и 12 депа за инертни отпадъци. През последните 4-5 години в страната са закрити 6 депа за опасни отпадъци, 106 депа за неопасни отпадъци(30 за производствени отпадъци и 76 за битови) и 24 за инертни отпадъци.

Ангажиментите, поети от Р България във връзка с прилагането на Директива 1999/31/ЕС за депониране на отпадъците, са свързани както с изграждането на система от регионални съоръжения, осигуряваща екологосъобразното обезвреждане на цялото количество битови отпадъци, генерирани в страната, така и прекратяване на експлоатацията и закриване на всички съществуващи депа за отпадъци, които не отговарят на изискванията на нормативната уредба и съвременните технически стандарти.Срокът за преустановяването на експлоатацията на депата, които не отговарят на изискванията на нормативната уредба бе 16 юли 2009 г.

В Националната програма за управление на дейностите по отпадъците (НПУДО) е предвидено изграждане на система от съоръжения (общо 57 за цялата страна), осигуряваща екологосъобразното обезвреждане на цялото количество битови отпадъци, генерирани в страната.

За да бъде преустановена експлоатацията и в последствие закрити (рекултивирани) съществуващите общински депа за битови отпадъци е необходимо да се изградят съответните нови депа за отпадъци, които да отговарят на изискванията на Директива 1999/31/ЕС за депониране на отпадъците и да бъдат с достатъчен капацитет за осигуряване обезвреждането на битовите отпадъци от съответните региони.

Към момента на територията на страната са построени в съответствие с изискванията на Директива 1999/31/ЕС и се експлоатират общо 27 бр. регионални депа - Сандански, Гоце Делчев, Враца, Шумен, Харманли, Търговище, Мадан, Хасково, Петрич, Русе, Созопол, Монтана, Силистра, Севлиево, Троян, Оряхово, Карлово, Разград, Рудозем, Горна Малина, Омуртаг, Антоново, Пловдив-Цалапица, Варна–Аксаково, Добрич–с. Богдан, София-Суходол, Доспат. На тези депа могат да се депонират битовите отпадъци от 4 132 557 жители (от около 55 % от населението на страната).

В процес на строителство с национално финансиране са регионалните депа в Ловеч, Смолян, Златица, Елхово, Пловдив (Шишманци), а за регионалното депо в Кърджали е осигурено целево финансиране по програма ИСПА и национално съфинансиране.

Останалите 22 от предвидените с Националната програма за управление на дейностите по отпадъците регионални депа (Габрово, Костинброд, Ботевград, Ямбол, Перник, Бургас, Добрич, Провадия, Кочериново, Пазарджик, Панагюрище, Плевен, Видин, Левски, Борово, Велико Търново, Варна, Стара Загора, Луковит, Костенец, Разлог, Малко Търново) и проектът на Столична община са в процес на различни етапи на подготовка за изграждане.

8.1.8.Радиационно състояние

Радиационният гама–фон е в границите на характерните за страната фонови стойности. Не са наблюдавани повишавания на специфичната активност на естествени и техногенни радионуклиди в атмосферния въздух и измерените стойности не се отличават от предходни години.При наблюдението на радиационното състояние на необработваеми почви не са констатирани надфонови стойности на специфичната активност на естествените радионуклиди. Повърхностните водни течения и басейни в страната са в добро радиационно състояние

Най-засегнати от ядрената авария в Чернобил през 1986 г. са почвите в Южна България. Те са обект на ежегодни контролни наблюдения в системата за радиологичен мониторинг на околната среда. Данните за специфичната активност и динамика на техногенния ¹³⁷Cs, отложен вследствие аварията, характеризират петнисти замърсявания на почвите .

Най-високи стойности през годината са регистрирани в Пловдивска и Смолянска области, като напр.: с. Манастир- 340 Bq/kg, с. Бяла черква – 215 Bq/kg, с. Широка лъка – 157 Bq/kg, гр. Лъки - 147 Bq/ kg, гр. Батак - 124 Bq/kg, с. Мугла -113 Bq/kg, Рожен – 106 Bq/kg. Сравнено с данни от предходни години се наблюдава общо снижаване на специфичната активност на техногенния ¹³⁷Cs, което се обяснява с глобалното му преразпределение при естествените миграционни процеси.

Вследствие добива и преработката на рудни полезни изкопаеми със съдържание на радиоактивни елементи в страната са формирани немалко проблемни територии с повишена радиоактивност. Характерно за повечето е, че са със малък териториален обхват – между 10 и 100 д-ка. Най-големите ПТ , с площ над 1000 д-ка, са: Белозем – 7 350 д-ка, Сакар – 4 430 д-ка, Селище -3 900 д-ка и Бухово – 2050 д-ка. Почти изцяло ПТ със завишена техногенна радиоактивност следствие добива на полезни изкопаеми са разположени в районите на Южна България - Югозападен район, Южен централен район и Югоизточен район.

8.1.9.Шумови въздействия.

Общата оценка на шумовото състояние на градовете показва, че най-слабо въздействие върху шумовите нива имат железопътния трафик и промишлените предприятия, а основните причинители на наднормени нива на шум са интензивния автомобилен трафик и въздушния транспорт.

Резултатите за 2009 г. показват процентното разпределение на броя на наблюдаваните пунктове по съответните диапазони от общия брой пунктове: под 58 dB(А) – 19,3%, 58 - 62 dB(А) – 16,3%, 63 - 67 dB(А) - 31,2% (спрямо 28,5% за 2008 г.), 68 - 72 dB(А) - 26,3% (спрямо 26% за 2008 г.), 73 - 77 dB(А) - 7%. Данните показват неблагоприятна акустична среда с преобладаващи високи нива на шума за 2009 г. в урбанизираните територии.

Действието на фактора шум е най-отчетливо изразено в градовете с население над 100 000 жители. Шумовото им натоварване зависи както от интензитета на шума, така и от продължителността на неговото въздействие. Най-силно въздействие оказва транспортният шум - неговият дял е 80-85% от общото шумово състояние на градовете. Непрекъснатото увеличаване броя на моторните превозни средства в движение и закъснелите градоустройствени решения са основните причини за оформянето на урбанизирана среда с неблагоприятен за човешкото здраве акустичен режим. Процентното съотношение на пунктовете за мониторинг, според измерените стойности по шумови диапазони в dB(А) за последните 10 години е представено на фигура .

Фиг. 12: Разпределение на регистрираните стойности по шумови диапазони за периода 2000 – 2009 г., %



Източник: МЗ

Анализът на данните показва, че като цяло нивото на шума в населените места запазва високите си надгранични стойности. Регламентираните допустими шумови нива са превишени в 70% от контролните пунктове в страната. За периода 2000 – 2009 г. преобладаващи дневни шумови нива в градовете са диапазоните 68–72 dB(A) и 63–67 dB(A) при норма 55-60 dB(A). Неблагоприятното задържане на високите стойности на шумовите нива в големите градове на страната, където плътността на населението е висока, означава утвърдена тежка акустична обстановка, свързана с възникване на здравен риск.

През 2009 г. с 1,35% са нарастнали случаите на установени най-ниски шумови нива - под 58 dB(A) в 10 от контролните пунктове в сравнение с предходната година. Увеличен е делът на традиционно характерния за страната диапазон 63-67 dB(A) с 2,71%. Това е слабо изразена положителна тенденция, дължаща се на намаляването на шума в някои от пунктовете от София и от Благоевград и преминаването им от по-високия диапазон 68-72 dB(A) в по-ниския. Положителен факт са също отсъствието през 2009 година на високите стойности на шумови нива в диапазона 78-82 dB(A) и намаляването с 1,93% на шума от диапазона 73-77 dB(A) в 14 от контролните пунктове в сравнение с 2008 година. Неблагоприятно е обаче подчертаното задържане на високите шумови нива от диапазона 68-72 dB(A) в градовете Пловдив, Варна, Русе, Бургас, Стара Загора, Велико Търново, Враца, Габрово, Сливен, Кюстендил, Дупница, Хасково. Във връзка с голямата гъстота на обитаване София остава на първо място по рискова шумова експозиция на населението.

8.1.10.Екологичното състояние на районите

Северозападният район е с най-висока степен на уязвимост от климатичните промени, както в страната, така и при регионите на ЕС. Рисковете са свързани с евентуалната активизация на водната и ветрова ерозия, наводненията, засушаването и възможното засилване на свачищните процеси, които са характерни за района. Вътрешните реки са в най-добро екологично състояние за страната. В комплексно отношение най-проблемни се очертават общините Плевен и Долна Митрополия. С най-високо замърсяване за 2009 г. от ФПЧ 10 в страната се отличава гр. Видин. Трансгранично замърсяване се установява на дунавските води и на въздуха за градовете Никопол и Видин. За района е характерен среден дял на защитените територии и най-нисък дял на защитени зони по НАТУРА -2000.

Севереният централен район е с много висока степен на уязвимост от климатичните промени.Висок е рискът от наводнения, активизация на свлачищната дейност и ерозията. Вътрешните реки са с добър екологичен статус. Налице е трансгранично замърсяване на дунавските води , а също така трансгранични проблеми по отношение на въздуха съществуват в общините Русе и Силистра. За района е характерен много нисък дял на защитените територии и най-нисък дял защитени зони в страната.

Североизточният район по отношение на климатичните промени е с висока степен на уязвимост.Повишен е рискът от засушаване ,ветрова ерозия, морска абразия и ново активизиране на свлачищната дейност.Със замърсени въздушни басейни се отличават общините Варна , Девня и Белослав.Състоянието на повърхностните води е много лошо, кото най-замърсени са реките Камчия и Девненска. Морските води във Варненския залив и пред устието на Камчия са сред най-замърсените пред българския участък.Районът е с много нисък дял на защитените територии и защитените зони.

Югоизточният район е с висок риск по отношение на климатичните промени. По-слабо е развитието на свлачищните процеси. Районът е най-големият емитер на парникови газове и серен диоксид в страната. Формирани са замърсени въздушни басейни - Марица–изток, Бургас и Стара Загора.Тук са най-големите територии нарушени от миннодобивната дейност.Има проблемни територии с повишено ниво на радиоактивност.Състоянието на повърхностните води е в незадоволително състояние.Силно замърсени речни участъци са установени по р. Тунджа, р. Сазлийка и р. Айтоска.Морските води са по-чисти в сравнение с Североизточния район, но е установено едно водно тяло с много висока степен на замърсеност- западната част на Бургаския залив. Районът е със среден дял на защитени територи и защитени зони.

Юженият централен район се определя с висок риск по отношение на последищите от климатичните промени. Районът епо-слабо засегнат от свлачищните процеси/ с изключение на Смолянска област/. Формирани са замърсени въздушни басейни над Пловдив, Димитровград, Асеновград и Кърджали.Установена е зависимост между здравния статус на населението и замърсеността на въздуха и почвите с тежки метали в околностите на Кърджали и Асеновград. Състоянието на повърхностните води се характеризира като много лошо. Силно замърсени речни участъци са установени по р. Марица, р. Тополница,Арда, Въча и Чепинска. Съществуват проблемни в радиационно отношение територии свързани главно с добива на метални руди.Районът е със среден дял на защитени територии и много висок дял на защитени зони.

Югозападният район е с висока степен на уязвимост от климатичните промени. Установени са замърсени въздушни басейни в София, Перник и Златица- Пирдоп. Тук замърсяването на въздуха е комбинирано и със замърсяване на почвите с тежки метали/ за София, последното е силно ограничено след спиране дейността на комбинат „ Кремиковци”/. Районът е характерен с нарушените територии вследствие добива на въглища и железни руди.Състоянието на повърхностните води е незадоволително, като силно замърсени речни участъци са установени по реките Струма и Искър. Съществуват радиоактивно замърсени територии при Бухово, Елшица и др.Районът се отличава с най-висок дял на защитените територии и много висок дял на защитените зони.

Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г

Изтегляне 1.91 Mb.

Сподели с приятели: