Инфраструктурно развитие 7.1.Транспортна инфраструктура и достъп

7.1.6.Телекомуникации и информационни технологии

Степента на цифровизация на фиксираните телефонни постове в страната по данни на БТК АД през 2010г достига 97,2%.Наложилата се през последните години тенденция на намаление на фиксираната телефонна плътност и увеличение на мобилната, през 2010 г се променя, като за общия брой на фиксираните телефони се отчита нарастване с 1% спрямо 2009г и за първи път се забелязва спад на мобилните абонати.Стойността на показателят „фиксирана телефонна плътност по домакинства” бележи по-значимо намаление – с 4 пункта годишно (от 66% на 62%). За сравнение през 2008 г. средно в 27-те държави членки на ЕС показателят „фиксирана телефонна плътност”, изчислен на база население отчита спад от 5 пункта и достига 40%.

При показателя „мобилна телефонна плътност” в страната се наблюдава непрекъсната тенденция на увеличение и стойността му достига 138% от населението на страната през 2008 г., което означава, че расте броят на потребителите, използващи повече от една SIM карта. По показателя мобилна телефонна плътност България вече изпреварва голяма част от държавите-членки на ЕС, но темпът на нарастване на мобилната плътност се забавя.

Информационно общество

По отношение дела на домакинствата, използващи интернет, в страните от ЕС-27 през периода 2004-2009 г. се наблюдава тенденция на постоянно нарастване, като средните данни за ЕС-27 са 65%. Въпреки, че България също следва общата европейска тенденция на нарастване, страната е на последно място в ЕС-27 с достъп едва на 30% от домакинствата до Интернет, който през 2010г нараства до 33,1%.

Анализирайки данните на Евростат по отношение делът на лицата, които никога не са използвали интернет през периода 2005-2009 г., се констатира непрекъснатото му намаляване. Средно за ЕС-27 стойността за 2009 г. възлиза на 30%, като с най-ниски стойности са Швеция, Холандия, Люксембург и Дания, а с най-високи – Румъния -62%, Гърция и България с по 53 %.

През 2010 г този показател за страната намалява до 51,2%, като с най-нисък дял се откроява Югозападният район с 37,8%, а с най-висока стойност са Южен централен район-58% и Североизточен -57,3 %.

Широколентовият достъп се смята за един от основните инструменти за подобряване на икономическото и социално благосъстояние на населението. Достъпът до високоскоростен интернет посредством широколентова свързаност открива сериозни възможности за растеж - на БВП, на заетостта, на конкурентоспособността на националните и регионалните икономики за подобряване качеството на живот. Разпространението на широколентовия достъп позволява и прави лесно достъпни икономическите и социалните ползи от информационните и комуникационните технологии (ИКТ), свързани и с възможността им за преодоляване на настоящата икономическа криза.

Широколентовият пазар в ЕС се развива с ускорени темпове, което превръща някои европейски държави в световни лидери в тази област.

Източник НСИ 2011г

Съществуват значителни разлики в предоставянето и използването на електронни услуги и във високоскоростния качествен достъп до интернет между държавите-членки, както по отношение отделните региони в тези държави, така и между самите държави-членки. В ЕС-27 средно степента на проникване на широколентовия достъп за 2009 г. е 23,9% спрямо 21,7% за предходната 2008 г. България е на последно място по този показател, с два пъти по-ниска стойност от средната за ЕС-27 /11,9%/, като в селските райони широколентов достъп на практика липсва. Нарастването в степента на проникване на широколентови услуги в страната спрямо предходната 2008 г. е с 2,4%. На почти същото ниво като България са Румъния (12,3%), Полша (12,8%) и Словакия (14,3%).

Публикуваните в края на 2010г резултати от проучване на широколентовия достъп в ЕС на Европейската комисия (ЕК), регистрират увеличаване на проникването на широколентовия интернет достъп в България до 13,9 % . По данни на НСИ проникването по домакинства през 2010 г достига до 26 % /при10% за 2006г/, като варира от 16% за слабо населените места до 36% за гъсто населените места.

Разпределението на домакинствата с широколентов достъп до интернет по райони показва най-широко използване на интернет в Югозападния район, към който принадлежи и столицата, чийто дял възлиза на 38% от общия брой домакинства с достъп до глобалната мрежа в страната. След него се нарежда Южният централен район, който също е с по-висок дял от останалите райони (18%), а най-слабо развит по отношение на интернет връзките се оказва Северозападният район (9%).

Фиг. 11: Относителен дял на домакиствата с достъп до интернет и широколентова връзка по райони

Предоставянето на широколентови услуги от икономическа гледна точка е по-рентабилно да се развива в гъстонаселените райони. Поради тази причина определени райони от страната (включително и крайноотдалечените) попадат в т.нар. „цифрова изолация”, което поставя населението в тези райони в неравностойно положение по отношение възможностите за обучение, достъп до информация и електронни услуги (в 3997 населени места в страната няма нито един интернет доставчик). В средно и слабо населените места и селски райони ниската степен на широколентов достъп поради малкия пазар и високата стойност на услугите не позволява на местния бизнес да постигне равна конкурентоспособност с подобен бизнес в големите градове.

Други социално-икономически фактори, които допринасят за ниските равнища на разпространение на широколентовия достъп, са ниски доходи на населението, недостатъчна образованост, липса на достъп до нови технологии, ниско качество на услугите, ниска информираност или застаряващо население.

От посочените данни става ясно, че в България все още не е създадена информационна среда, която да стимулира въвеждането на информационно- комуникационни технологии /ИКТ/ в бизнес сектора и услугите за частния и публичния сектор. Ако тази тенденция се запази в следващите години българските граждани и българският бизнес не биха могли да имат достъп до модерни административни услуги, предоставяни по електронен път.

ЕВРОСТАТ отчита за 2009 г. 2,5% дял на разходите за внедряване на ИКТ от БВП средно за ЕС-27. Разходите на България за ИКТ през 2009 г. са 1,1% от БВП и са по-малко от средните в ЕС-27 и от тези в други страни в Източна Европа. Налице е риск българските райони да останат „информационно откъснати” от останалите региони в ЕС и да се изправят пред невъзможност за осъществяване на сътрудничество в икономическата и социалната сфера с други региони в ЕС, където информационно-комуникационните технологии са развити над средните нива за ЕС-27.

Необходимо е да се разшири достъпът до и използването на мрежите и услугите на ИКТ, предвид нарастващата роля на информацията, особено в по- малките градове и селата, където обществените места за достъп до информация са единствената възможност за много потребители, но броят им все още е твърде ограничен. Осигуряването на условия за разширяване на проникването на ИКТ извън големите градове ще създаде възможности за по-широк достъп до услуги и информация за населението и бизнеса от периферните територии и ще спомогне за преодоляване на регионалните различия в достъпа до електронни услуги.

• широколентов достъп за населението със скорост над 20 Mb/s, в рамките на населеното място

• да се осигури безжичен достъп на обществени места

•да се осигури възможност за оптична свързаност на над 80% от домакинствата в близост до домовете им;

• да се изгради широколентова инфраструктура, свързваща здравните и лечебните заведения в страната.

в средно големи населени места:

• до 90% от населението да има възможност за широколентов достъп в рамките на населеното място със скорост над 10 Mb/s;

• да се осигури безжичен достъп на обществени места най-малко в сградите на общините и кметствата;

• да се осигури възможност за оптична свързаност на до 80% от домакинствата в близост до домовете им.

• до 50% от населението да има възможност за фиксиран и безжичен достъп в рамките на населеното място;

• възможност на населението за достъп до компютър и интернет във възможно най-голяма близост до дома си.

Изграждането на обществени информационни системи и гарантираното предлагане на Интернет услуги за целия обществен сектор, включително и на улеснен достъп за хората с увреждания, е задължителна стъпка към информационното общество.

Основната цел е развиването на информационно-технологични услуги, които да улеснят достъпа до информация и образование (компютърно, езиково, бизнес и т.н.), електронната търговия, услугите на електронното правителство, във връзка със събиране на данни и съхранение на информацията, свързана с развитието на съответния район.

Bодоснабдителна и канализационна инфраструктура

България има добре развита водоснабдителна система, която осигурява вода на 5031 населени места, като обхваща 99% от населението на страната

Вътрешнорегионалните различия в дела на водоснабденото население са незначителни– от 99,9% за Североизточния район до 97,7% за Южен централен район.

Потреблението на вода остава сравнително ниско. През периода 2002-2010 г. използваната вода от домакинствата за обществено водоснабдяване варира между 90 и 100 л/ч/ден ( през 2010 г.е 97 л/ч/ден ), което като количество е значително по-малко в сравнение със средните данни за ЕС-27. В същото време, количеството добита вода е почти двойно по-голямо в сравнение с други страни, което показва неефективно използване и разхищение на ресурсите от питейна вода, дължащо се до голяма степен на амортизацията на водопреносната мрежа, която на места се нуждае от цялостна подмяна.

В последните години загубите на вода при преноса до крайните потребители са средно около 60% от постъпилите води. С оглед намаляването загубите на вода е необходимо да се реконструират магистралните водопроводи и разпределителната водопроводна мрежа. Въпреки високата степен на изграденост на системите за водоснабдяване на населените места, повечето от тях (над 88%) са построени в периода 1960 -1980 г., при което са използвани азбестоциментови и стоманени тръби. Те са и физически силно амортизирани, което води до високо ниво на повреди, ниска ефективност на водоподаването и големи загуби на питейна вода.

Като цяло, качеството на водите в страната е добро, с изключение на определени райони, които имат проблеми с местен характер. За 2010 г. количеството питейна вода, третирана в пречиствателни станции за питейна вода е 149,83 млн.куб.м.

Един от основните проблеми във водоснабдителния сектор за много региони в страната е режима при водоподаването, дължащ се на вътрешни загуби по разпределителните мрежи и липсата на съоръжения за съхранение и складиране на вода. За 2010 г. 1,0% от населението на страната е с режим на водоснабдяването, като най-проблемен в това отношение е Северен централен район с 3,9%.

По степен на изграденост на канализационната мрежа в населените места и на селищни пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ), страната изостава, През 2010 г. само 70,6% от населението е обхванато от канализационни мрежи, като 45,2% от него е обслужено с пречиствателни станции за отпадни води.

Канализационна мрежа е изградена в 167 градове и 100 села. Приблизително 95 % от градовете в страната имат изградени канализационни мрежи, но по отношение на селата този процент е едва 9 %.

Наблюдават се големи вътрешнорегионални различия в дела на населението, обслужвано от канализационна мрежа. С най-голяма степен на изграденост са канализационните мрежи в Югозападен район, където те обслужват 85,8% от населението на района, а с най-ниска степен - в Северозападния район – 53,1%.

При останалите райони от ниво 2 стойностите на този индикатор варират от 61 до 72%.

Агломерационният ареал на столицата има най-висока степен на изграденост на канализационните мрежи в страната – 93,5%. По отношение на градските ареали на големите и средноголемите градове тази стойност е съответно 80,5% и 72,9%.

За сравнение, най-висок дял на обслуженото от канализационна мрежа население през 2007 г. от страните членки на ЕС имат Малта (100%), Германия (97%), Белгия (86%).

По последни данни на НСИ за 2010 г. в страната съществуват 79 селищни пречиствателни станции за отпадни води /ПСОВ/. Най-висок е процентът на населението, обслужвано от ПСОВ в Югозападния район (71,4%), а най- нисък – в Северния централен район – 27,5 % при средно за страната 47,6%. Най-висока степен на пречистване е постигната в областите София, Варна, Бургас. В Черноморския регион са изградени най-голям брой пречиствателни станции - област Варна (12) и област Бургас - (10). В областите Видин, Русе, Силистра и Хасково няма изградени пречиствателни станции за отпадни води. Сред страните от ЕС през 2007 г. най-висока е степента на обслужване на населението с ПСОВ в Германия (95%), Гърция (85%), Чехия (75%) и Естония (74%), а най-ниска в Малта (13%), Румъния (28%) и България (42%).

Изградеността на ВиК инфраструктурата характеризира по-скоро качеството на живот и жизнената среда в районите за планиране и няма ролята на определящ фактор за тяхното социално-икономическо развитие и сътрудничество.

Развитието на тази инфраструктура е насочено главно към подмяна на водопроводните мрежи за намаляване загубите на вода и доизграждане на канализационните мрежи и ПСОВ, особено в чувствителните територии.

Развитието на инфраструктурата е свързано със спецификата на нейните функции за осигуряване съответните стандарти на обитаване. Наблюдава се по-добра изграденост, свързана с обслужването на големите градове и техните ареали, на места с пренасищане и обратно - недоизграденост, дори липса на определени функции в по-малките населени места, особено периферни. Териториалното разположение на големите центрове в отделните райони за планиране е предопределило изграждането на съответната инфраструктура с определени териториални диспропорции.

В този смисъл ролята на транспортната инфраструктура за пространствена организация на територията е от особено значение за балансиране на неравновесията в развитието на отделните райони и тяхното сътрудничество. Подобна роля ще имат и новите комуникационни технологии, чрез които ще се „скъсява” пространството и ще се приобщават периферните райони.

Снабдителните инфраструктури /за вода и енергия/ е необходимо да се развиват в съответствие с нарастналите изисквания за опазване на ресурсите и промените в климата, осигурявайки условия за развитие на районите.