Доклад №0000000112 за извършен одит на изпълнението на регулирането на цените на лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък и заплащани с публични средства
Изтегляне 3.76 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- „Ефективен/ефикасен ли е процесът по регулирането на цените на лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък и заплащани с публични средства”
РЕЗЮМЕНастоящият доклад е резултат от извършения одит на изпълнението на регулирането на цените на лекарствените продукти, включвани в Позитивния лекарствен списък и заплащани с публични средства за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2011 г., възложен на Сметната палата с Решение на 41-вото Народно събрание от 30.05.2012 г. Здравните грижи в Европейския съюз, включително и в Република България, се финансират от държавния бюджет и от здравноосигурителни системи, основаващи се на принципите на солидарност и универсален достъп. Основни форми на финансиране на здравните грижи са общото данъчно облагане и социалното осигуряване, като се прилага и частно здравноосигурително финансиране. Разходите за лекарствени продукти са важен компонент от бюджетите за здравеопазване на всички държави от Европейския съюз. Съществува нарастваща необходимост от ограничаване на увеличаващите се разходи за здравни грижи, включително за лекарствени продукти, както и от ефективно изразходване на финансовите ресурси. Добрата европейска практика предполага определяне на списъци от лекарствени продукти, осигурявани чрез здравноосигурителната система и регулиране на цените им по определен ред. За да се отговори на основния въпрос на одита - „Ефективен/ефикасен ли е процесът по регулирането на цените на лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък и заплащани с публични средства?” са изследвани два специфични въпроса: Създадени ли са адекватни условия за успешно изпълнение на процеса по регулирането на цените на лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък (ПЛС) и заплащани с публични средства? Осигурен ли е ефективен механизъм за регулиране на цените на лекарствените продукти от ПЛС, които се заплащат с публични средства? Проверени и оценени са създадените условия за изпълнение на процеса по регулирането на цените на лекарствените продукти, включвани в Позитивния лекарствен списък и заплащани с публични средства. Разгледани са стратегическите документи, свързани с регулирането на цените на лекарствените продукти, заплащани с публични средства и предприетите действия за разработване на Национална лекарствена политика. Анализирана и оценена е нормативната осигуреност, на законово и подзаконово ниво, на процеса по регулиране на цените на лекарствените продукти, включени в ПЛС и заплащани с публични средства. Очертани са извършените нормативни промени за подобряване на нормативната база. Извършени са анализ и оценка на финансовото осигуряване и заплащане на лекарствените продукти от Позитивния лекарствен списък с публични средства и техните цени. Изследвано е влиянието на основни икономически показатели, свързани със здравеопазването в сравнение с други европейски страни. Разгледано е планирането, утвърждаването и изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса и на Министерството на здравеопазването, в частта на разходите за лекарствени продукти и са очертани тенденциите при разходване на средствата. Разгледан е механизмът за утвърждаване и регулиране на цените на лекарствените продукти от Позитивния лекарствен списък, заплащани с публични средства; процедурите за ценообразуване на лекарствените продукти и включването им в Позитивния лекарствен списък; дейността на Комисията по цените на лекарствените продукти и на Комисията по Позитивния лекарствен списък; системата за реимбурсиране на разходите за лекарствени продукти и определяне на референтната им стойност. Проследени са условията и редът за договаряне на лекарствените продукти и на отстъпки от тяхната стойност, заплащани от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и тяхното спазване, както и съответствието на управленските решения и действия с нормативно определените изисквания и вътрешните правила при договарянето на лекарства за домашно лечение, чиято стойност се заплаща напълно или частично от Националната здравноосигурителна каса, проведено през 2007 г. Разгледано е и договарянето на отстъпки от стойността, която Националната здравноосигурителна каса заплаща за лекарствени продукти. Извършени са анализ и оценка на изменението на цените на лекарствените продукти/стойността, заплащана от Националната здравноосигурителна каса за одитирания период. Изследвани са европейски практики, свързани с одитирания процес, посочени са някои фактори за намаляване на цените на лекарствените продукти и на разходите за тях. Въз основа на оценките в съставените констатации са направени следните основни изводи и заключения: 1. Процесът по регулиране на цените на лекарствените продукти, включвани в Позитивния лекарствен списък и заплащани с публични средства, се осъществява на основата на разработени и приети стратегически документи за неговото развитие. Независимо, че е направена важна стъпка за консенсусно разработване на документ за Национална лекарствена политика, същият не е приет в рамките на одитирания период. 2. Одитираният процес е нормативно осигурен на законово и подзаконово ниво, като в края на одитирания период са приети съществени промени, които въвеждат по-облекчено производство за утвърждаване на цените и включването на лекарствените продукти в Позитивния лекарствен списък. От извършените промени по отношение на броя на референтните държави за образуване на цените на лекарствените продукти се очаква намаление на цените на лекарствените продукти. 3. С изменение в Закона за здравното осигуряване за дълъг период от време (близо 2 години) е отнета възможността на Националната здравноосигурителна каса да договаря стойността на заплащане на лекарствените продукти, което води до по-високи стойности на заплащане и повишава бюджетните разходи за лекарствени продукти. Впоследствие е създадена правна възможност за договаряне на отстъпки от стойността на лекарствените продукти, но с подзаконов нормативен акт е ограничен обхватът на договарянето само за лекарствени продукти, които са без аналог и са 100 на сто реимбурсирани. Извън одитирания период ограничението в обхвата на договарянето отпада и законовата и подзаконова рамка са синхронизирани, като Националната здравноосигурителна каса вече има задължение да договаря отстъпки за всички лекарствени продукти. 4. Предприетите нормативни промени във връзка с договарянето на отстъпки са предпоставка, но сами по себе си не могат да гарантират ефективност при намаляване на цените на лекарствените продукти и ефикасност и икономичност при разходването на публични средства, тъй като реализирането на такова договаряне е въпрос на „добрата воля” от страна на притежателите на разрешение за употреба. 5. Нормативната уредба, регулираща ценообразуването и реимбурсирането на лекарствените продукти е сложна и обемна, извършвани са много и чести промени, които не са предшествани от анализ и оценка на въздействието на изменените/новите нормативни актове, което генерира риск за неефективност и неефикасност от тяхното действие. 6. По отношение на финансирането на лекарствените продукти от Националната здравноосигурителна каса, се наблюдава тенденция на непрекъснато увеличение на средствата. Тя се проявява, както вследствие на нормативно прехвърляне на плащания за лекарствени продукти от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса, така и на увеличаващият се брой на лекарствените продукти и на реимбурсната сума, която НЗОК заплаща. Това налага завишаване на контрола при изписване на лекарствените продукти, особено на тези без аналог и с ниво на заплащане 100 на сто, които са с най-висок относителен дял спрямо общия размер на разходите, както и провеждане на адекватна политика за договаряне на отстъпки от стойността на лекарствените продукти с най-високи разходи. 7. Нормативно определеният механизъм за утвърждаване на цените на лекарствените продукти, както и този за включването им в Позитивния лекарствен списък, се спазва. Основен проблем е, че Комисията по цените на лекарствените продукти и Комисията по Позитивния лекарствен списък, за одитирания период, системно са издавали своите решения със закъснение, което в част от случаите е значително. Резултатът е необосновано удължаване на процедурите и забавяне навлизането на българския пазар на иновативни лекарствени продукти с по-висока ефективност на лечение. 8. За случаите на неспазване на задължението на притежателите на разрешение за употреба да декларират настъпили промени в цените на лекарствените продукти в референтните държави, за одитирания период, няма нормативно регламентирани срокове, в които систематично да се извършват служебни проверки за спазване на изискването и вземане на служебно решение за промяна в цената. 9. Управленските решения и действия при договарянето на лекарства за домашно лечение, чиято стойност се заплаща напълно или частично от Националната здравноосигурителна каса, съответстват на нормативните изисквания. В резултат на договорените отстъпки от Националната здравноосигурителна каса през 2012 г. (извън одитирания период) ефективно са намалени цените на лекарствени продукти, което е предпоставка за ефикасно и икономично изразходване на публичните средства. 10. При договаряне на цените на лекарствените продукти както от страна на Министерството на здравеопазването, така и от лечебните заведения и Националната здравноосигурителна каса се постигат много по-ниски стойности на заплащане на лекарствените продукти. 11. Ставката на данъка върху добавената стойност на лекарствените продукти в почти всички европейски страни е по-ниска от тази в България и е значително по-ниска от стандартната за останалите стоки и услуги. В някои случаи лекарствените продукти, заплащани от здравноосигурителните фондове, не се облагат с ДДС. 12. Анализът потвърждава, че ефективността и ефикасността при изразходване на средствата може значително да се повиши при създаване на възможности Националната здравноосигурителна каса да договаря цените/стойността на лекарствените продукти, които заплаща напълно или частично, при което се договарят по-ниски цени и се извършват по-малко разходи при равни други условия. Налага се изводът за недостатъчна ефективност и ефикасност на процеса по ценообразуване и регулиране на цените на лекарствените продукти и за необходимостта от предприемане на адекватни действия за тяхното подобряване. В резултат на извършения одит са дадени препоръки за подобряване на одитираните процеси на Министерския съвет, на министъра на здравеопазването и на управителя на Националната здравноосигурителна каса.
|