Групови параметри и определяне на индикаторни вещества

**Техническия нонилфенол се състои основно (~90 %) от парасубституирани нонилфеноли и теоретично съдържа 211 изомера; само 4-нонилфенолите имат токсична реакция

***Октилфенола (CAS № 140-66-9) е единично изомерно съединение: 4-(1,1’,3,3’-

тетраметилбутил)-фенол (4-третичен-октилфенол)

При пресмятане на средногодишните концентрации на стойностите под границата на количествено определяне трябва да бъде приписвана половината от стойността на съответната граница на количествено определяне. Ако резултантната средногодишна концентрация е под границата на количествено определяне, съответната стойност трябва да се определи като „под границата на количествено определяне”.

Това правило не важи за пълната сума на определена група от вещества. Тогава на стойностите под граница на количествено определяне за всяко вещество/изомер, трябва да бъде приписана стойност нула.
Вж. в:

Окончателната „Проект на директива на Комисията, определяща в съответствие с Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, технически спецификации за химически анализ и мониторинг на състоянието на водите"

Въпреки че проверката на съответствието с разпоредбите на РДВ понастоящем се основава на химически анализ на проби взети място с определена честота, желателно е да се въведат други техники за подобряване на качеството на оценките, с които да се спестят ресурси чрез възползване от нови разработки, когато те станат достъпни. Усъвършенствани методи за оценка на околната среда (по-нататък "допълнителни методи в тази глава") са в процес на разработване и оценка.

_________________________________________

20Тази глава беше разработена в тясно сътрудничество с проекта SWIFT на ЕС (www.swift-wfd.com).

21 Allan, I. J., Vrana, B., Greenwood, R., Mills, G. A., Roig, B., Gonzalez, C. (2006) „Инструментален куфар” за изискванията към биологичния и химически мониторинг съгласно Рамковата директива за водите на Европейския съюз. Talanta 69, 302-322.
34
Примери за такива техники са:

• 
  Сонди за измерване на място на физико-химичните характеристики (напр. разтворен органичен въглерод, рН, температура, разтворен кислород);
  
• 
  Техники за биологична оценка ( напр. биомаркерни анализи, биологични изследвания/биосензори и биологични системи за ранно предупреждение, имуносензори и т.н.);
  
• 
  Методи за пробовземане и химически анализ (напр. сензори, пасивни устройства за пробовземане, тест-комплекти (виж ISO 17381:2003 Качество на водите – Избор и прилагане на методи с готови за употреба тестови комплекти при анализите на води), GC-MC или LC-MCскрининг методики)
  

Третият вид - биологични техники за оценка - са предназначени измерване на широк спектър от (химически) стресови фактори, и следователно не са свързани само с отделните елементи на качеството, като приоритетните вещества например. Въпреки че са полезни за много от целите на мониторинга, те не могат да бъдат използвани за проверка на съответствието на отделните елементи за качество според СКОС.

Тези аналитични и биологични методи, както и техниките за пробовземане на място са обобщени в таблицата по-долу. Тази таблица има за цел да предостави прости насоки в използването на тези инструменти, с особен акцент върху типичните наблюдавани показатели, вида и адекватността на получената информация и избор на критерии за ефективност на тези инструменти. Критериите за ефективност зависят от избраната техника или метод и по-важното, от типа на необходимата информация. Например, критериите за ефективност на лабораторен анализ на проби, получени чрез пасивни устройства за вземане на проби, са много подобни на тези за по-конвенционалните пробовземания на място²². Допълнителните критерии за ефективност за пасивно пробовземане произлизат от: (i) изискването да бъдат постигани точни скорости на засмукване при изчисляването на осреднена стойност във времето на концентрациите на замърсителите във водата и (ii) разположението на мястото, което трябва да следва относително строги правила²³, за да се гарантира, че получените данни са годни за целта. Приведени са няколко примера от тези техники, някои от тях добре познати (например измерване на металотионеин във водните организми когато са изложени на незначителни количества метали) или тествани по време на проекта SWIFT-РДВ²⁴ (напр. многовидовия сладководен биомонитор, които позволява контрол в реално време на промените в качеството на водите, въз основа на физиологичния и поведенчески мониторинг на водните организми). Тези методи могат да бъдат в състояние да осигурят допълнителна тежест на доказателствата, най-вече в случаите, когато се изисква допълнителна информация за химичното качество или за връзката между биологичните и химични данни. Това е особено важно за ситуации, които не включват единствено сравнения със СКОС (например, проучвателен мониторинг). В раздел 7.2 са дадени също и процедури за ефективното използване на тези инструменти и техники, в подкрепа на възможните им употреби.

_________________________________________

com
35

Допълнителните методи могат да бъдат използвани при проектиране на програмите за мониторинг за:

• 
  Идентифицирането на проблем, както и на безпроблемни области, напр. чрез скринингови методи (тестови комплекти) или устройства за пасивно пробовземане;
  
• 
  Избор на пунктове за мониторинг, напр. при групирането на водните обекти за оперативен мониторинг, допълнителните методи могат да се използват при доказателството на представителността на точките за пробовземане;
  
• 
  Избор на елементи на качеството, напр. определянето на други замърсители, които са част от екологичното състояние. Информацията получена от биологичните изследвания и идентификация и оценка на токсичността (ИОТ), може да се използва за избора на съединения, на основата на екологичното им въздействие;
  
• 
  Обосноваване за намаляване на честотата на пробовземане, напр. използването на сензори като скринингови инструменти. Пробовземане за химичен анализ се задейства от показанията на сензор, настроен на определен праг. В този случай валидирането на сензора може да се ограничи само до критерий за фалшиви отрицателни показания.
  

Допълнителните методи могат да се използват при изследователския и оперативен мониторинг при условие, че те удовлетворяват изискванията на Окончателната „Проект на директива на Комисията, определяща в съответствие с Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, технически спецификации за химически анализ и мониторинг на състоянието на водите"

В изследователския мониторинг допълнителните методи могат да се използват за откриване на дългосрочни промени. Биологичните методи за оценка могат да бъдат използвани като сумиращ параметър при скрининга за присъствието на вещества в екологично значими концентрации. Пасивни пробовземания могат да се използват заедно с точкови пробовземания, за потвърждаване или отхвърляне на данните от точкови пробовземания. Това би придало тежест на доказателствата за водни обекти, където се очаква концентрациите на замърсители да покажат големи вариации с времето или когато се получават флуктуации в източника на замърсяване.

Пасивни пробовземащи устройства (като полупропускливи мембранни устройства (ППМУ), интегриращи пробовземащи устройства на полярни органични съединения (ИПУПОС), тънки слоеве с дифузионен градиент (ТСДГ), химически уловители), се разполагат във водната среда в продължение на няколко дни, дори седмици, за да се определят осреднените във времето концентрации на органични замърсители и тежки метали. Пасивното пробовземане е по-малко податливо на краткотрайни флуктуации отколкото точковото пробовземане. Тъй като една от главните цели на РДВ е оценката на средните концентрации на замърсители във водни обекти, определянето на интегрираните във времето концентрации с пасивни пробовземащи устройства изглежда обещаващ подход. Някои от пасивните пробовземащи устройства са валидирани и осигуряват високи скорости на пробовземане (литри / ден) за различни замърсители (напр. органични съединения със средна хидрофобност, тежки метали) и по този начин, позволяват количественото определяне на изключително ниски нива на замърсяване във водите²³. Това е първата стъпка към определянето на международно признат стандарт.

Пасивното пробовземане може да бъде комбинирано с екотоксикологията, като екстракти от пасивния мониторинг, преминават множество лабораторни токсикологични тестове. Това ще позволи оценката на ефектите от смесване на замърсителите в един пункт за мониторинг на околната среда, за даден период от време. Това съвместяване на експозиционния мониторинг с този на ефектите, ще улесни създаването на ценово ефективни програмиза мониторинг, както и изработването на стратегия за контрол над замърсяванията, основана на риска от тях.
36
Забелязаните трудности са биозамърсяване, изчисленията за привеждане към водна концентрация и калибрацията. Ето защо са необходими по-нататъшни изследвания и валидиране, преди да се използва тази технология за проверка на съответствието.

Пасивните пробовземащи устройства отчитат свободно разтворените, бионалични водни концентрации. Ето защо, резултатите могат да се различават от измерената обща водна концентрация чрез точково пробовземане. Възможно е, ако са известни средните стойности за DOC, SPM и съдържанието на ТОС в SPM, да се използва метода на разделянето и връзката между LogKoc –logKow, за оценка на пълните концентрации, като се вземат предвид несигурностите при всички допускания.

Основните цели на изследователския мониторинг са идентифициране на причините за неизпълнение на целите за опазване на околната среда, в обстоятелства, при които причината е неизвестна и установяване мащабите и въздействията от случайни замърсявания.

Тестовете и за двете цели, включително имунологични изследвания, специфични за определени приоритетни вещества или други замърсители, позволяват бърз скрининг на голям брой проби и могат да бъдат икономически ефективни инструменти за идентифициране на източниците на замърсяване, както и за характеризиране степента на случайно замърсяване.

Пасивните пробовземащи устройства могат да са от полза при определяне на източниците на замърсяване, особено когато трябва да се определят много ниски стойности, или когато източникът на замърсяването е непостоянен.

В случаите на превишаване на МДК-СКОС, изследователския мониторинг трябва да се използва удостоверяване на несъответствието с повече подробности. Точковото пробовземане и сумираните във времето измервания могат да не засекат остро токсични пикове на сезонно променящи се съединения, като пестицидите; използването на биологични изследвания в реално време, може да е подходящо. Тези биологични системи за ранно предупреждение, също притежават потенциала за идентифициране на съединения, които може да трябва да се включат в бъдещите оценки на риска.

37
Таблица 3: Списък на допълнителните методи свързани с химическия мониторинг по РДВ, включващ изпълнителните критерии за метода

ISO 11466:1995 Качество на почвата - Екстракция на микроелементи, разтворими в царска вода

ISO 11277:1998 Качество на почвата - Определяне на разпределението на размера на частиците в минерален почвен материал - Метод чрез пресяване и утаяване

ISO 10694:1995 Качество на почвата - Определяне на органичен и общ въглерод след сухо изгаряне (елементарен анализ)

ISO 14869-1:2001 Качество на почвата - Разтваряне за определяне на общото съдържание на елементи - Част 1: Разтваряне с флуороводородна и перхлорна киселина

ISO 11047:1998 Качество на почвата - Определяне на кадмий, хром, кобалт, мед, олово, манган, никел и цинк – Метод на пламъкова и електротермична атомно абсорбционна спектрометрия

ISO 14507:2003 Качество на почвата - Предварителна обработка на пробите за определяне на органични замърсители

ISO 14154:2005 Качество на почвата - Определяне на някои избрани хлорфеноли - чрез газ хроматографски метод с електронно уловителна детекция

ISO 15009:2002 Качество на почвата - Газ хроматографско определяне на съдържанието на летливи ароматни въглеводороди, нафталин и летливи халогенирани въглеводороди – прочистващо-уловителен метод с термична десорбция

ISO 16772:2004 Качество на почвата - Определяне на живак в почвени екстракти с царска вода чрез атомна спектрометрия на студени пари или чрез атомно флуоресцентна спектрометрия на студени пари

ISO 22155:2005 Качество на почвата - Газ хроматографско количествено определяне на летливи ароматни и халогенирани въглеводороди и избрани етери - Статичен парофазен метод

ISO 11264:2005 Качество на почвата – Определяне на хербициди HPLC метод с ултравиолетова детекция

ISO 10382:2002 Качество на почвата – Определяне на органохлорни пестициди и
полихлорирани бифенили - газ хроматографски метод с електронно уловителна детекция

ISO 13877:1998 Качество на почвата – Определяне на полициклични ароматни въглеводороди - Метод на високоефективната течна хроматография

ISO 18287:2006 Качество на почвата – Определяне на полициклични ароматни въглеводороди (РАН) - Газ хроматографски метод с мас спектрометрична детекция (GC-MS)

ISO/DIS 22036 Качество на почвата – Определяне на микроелементи в почвени екстракти чрез индуктивно свързана плазмена атомно емисионна спектрометрия (ICP / AES)

ISO 22892:2006 Качество на почвата – Указания за идентифициране на целеви съединения чрез газова хроматография и мас-спектрометрия

ISO/DIS 23161 Качество на почвата – Определяне на избрани органокалаени съединения - газ хроматографски метод