Перспектива за речните басейни: свързване на резултатите от вътрешните води с тези за преходните и крайбрежните води -
Оценката на екологичното състояние във водните басейни нагоре и надолу по веригата е независима за всеки от тях, но по отношение на управлението, доброто екологично състояние на водните басейни нагоре по веригата не е гаранция за постигане на екологичните цели надолу по веригата. Може да се наложи да се предприемат мерки в зоните нагоре по веригата, за да се намали подаването на хранителни елементи и транспортът им надолу по веригата.
-
Поради това управлението на хранителните вещества в зоните нагоре по веригата трябва се вземе под внимание проблемите с хранителни вещества надолу по веригата, например в езерата/резервоарите, свързани към река, реките, вливащи се в крайбрежните или морските води. Хранителните вещества също могат да бъдат транспортирани между различни крайбрежни или морски води поради течение или вертикално движение, и това трябва да се вземе под внимание при разработването на подходящите мерки за ограничаване на еутрофикацията. Тези мерки трябва да бъдат съгласувани с мащаба на речния басейн, както и между крайбрежните и морските райони, ако това е необходимо.
-
Следният пример от района на речния басейн на Рейн илюстрира как управлението на речните басейни може съответно да определи мерки за понижаване на еутрофикацията съответстващи на мащаба на басейна. Подобни примери са предоставени и за други речни басейни, например река Елба.
РДВ и морски конвенции: съгласуваност на сегашните схеми за оценка на еутрофикацията -
Морската еутрофикация от много години е засегната в морските конвенции в Европа. Натрупан е значителен опит относно дейностите в Балтийско море (HELCOM) и Североизточния Атлантически океан (OSPAR), но и в Средиземно море (MED POL) и Черно море (Букурещката конвенция) са започнали общи дейности за справяне с еутрофикацията. Политиките за борба с еутрофикацията, описани в политиките (OSPAR: Стратегия за еутрофикацията, 1998 г., преработена през 2003 г.; HELCOM: Декларация на министрите от 1988 г. и скорошния План за действие в Балтийско море, 2007 г.) са изискали от тях да се извършва периодична оценка. В този процес държавите-участнички са счели за необходимо да се осигури подход, който би бил в съответствие с техните задължения съгласно инструментите на ЕС, най-вече Рамковата директива за водите, но също и с Рамковата директива за морска стратегия.
Намаляване на освобождаването на на азот: Пример за района на басейна на река Рейн
В процеса на разработване на първия план за управление на речните басейни, Координационният комитет за река Рейн постигна договореност относно целите за намаляване на освобождавания в морската среда от река Рейн азот от около 15-20% (референтни години: 2004/2005/2006 г.). Понижаването се счита за необходимо с цел да се постигне добро екологично състояние в крайбрежните води и Вадензее в района на речния басейн на река Рейн.
В рамките на Координационния комитет за река Рейн, представителите на държавите, през които тече Рейн (Австрия, Лихтенщайн, Германия, Франция, Люксембург, Белгия и Нидерландия), Европейската общност, за Германия също и представители на федералните провинции, а за Белгия - представители на Валонския регион, са отговорни за международната координация на изпълнението на РДВ в района на международния речен басейн Рейн. Швейцария обяви, че ще подкрепи държавите членки на ЕО при координацията на работата. Италия, която обхваща само една много малка част от района на река Рейн, е съгласна с подхода.
Като се има предвид факта, че крайбрежните води и Вадензее са част от международния басейн на Рейн, се изисква прилагането на интегриран подход за определяне на връзките нагоре и надолу по веригата. Тъй като крайбрежните води (включително на Вадензее) като част от международния речен басейн на Рейн са разположени изцяло на територията на Нидерландия, Координационният комитет за Рейн определи Нидерландия да поеме инициативата за оценка на потенциала за намаляване на изхвърлянето на азот в сладководната част на района на река Рейн с цел постигане на добро екологично състояние на крайбрежните води до 2015 г.
Въз основа на вътрешнокалибрирания параметър честота на цъфтеж на Phaeocystis и частично вътрешнокалибрирания параметър хлорофил а, стана ясно, че особено във Вадензее за момента не е постигнато добро екологично състояние. За крайбрежните и преходните си води Нидерландия разработи цели за концентрациите на азот (средните стойности на разтворен неорганичен азот), които осигуряват постигане на на съответствие на качествения елемент фитопланктон. Постигането на тази цел зависи от солеността и се изчислява на базата на стандарт със соленост 30. След това тази цел се изчислява за концентрацията в големи сладководни басейни. Въз основа на тази цел, максимално разрешеното изхвърляне на азот в крайбрежните води и във Вадензее се изчислява и сравнение с текущото ниво на освобождаване на азот от реката.
Координационният комитите за Рейн не използва директно нидерландските цели по отношение на концентрациите на азот, а го прие като показател за насоката на възстановителните мерки и като инструмент за оценка на предприетите мерки. Участващите страни ще продължат да изпълнява програмата от мерки с цел намаляване на нивата на азота. Задействани са принципът "Замърсителят плаща" и актуалните политики на ЕК. В допълнение към това следва да се има предвид, че други източници, различни от река Рейн, допринасят значително за концентрации на азот в крайбрежните води, например други речни басейни и атмосферни отлагания. Предполага се, че останалите държави по крайбрежието на Северно море също постигат намаляване на отделянето на азот.
За пълнота следва да се подчертае, че в съответствие с РДВ, оценката на биологичното състояние се ограничава до зоната в рамките на 1 миля. Поради това е възможно да са налице известни различия с оценките, извършени съгласно OSPAR, защото OSPAR включва цялото Северно море и разделянето му на "непроблемни области" и "проблемни области" по отношение на еутрофикацията не е фиксирано в смисъла на разделянето на крайбрежните водни обекти съгласно РДВ. В близко бъдеще Рамковата директива за морска стратегия 2008/56/ЕО може да изиграе роля за параметрите на морските води на крайбрежните държави, чувствителни към еутрофикацията (териториални води и изключителни икономически зони, частта от морето между териториалните води (до 12 морски мили) и максимум 200 морски мили).
-
В Североизточния Атлантически океан, първото приложение на процедурата за оценка на еутрофикацията OSPAR бе предприето от държавите, включени в OSPAR, през 2003 г., като процедурата беше леко преработена през 2005 г., и се повтори през 2008 г.42.Фоновите нива, използвани през 2003 г., се основаваха главно на експертна оценка. В процеса на оценяване през 2008 г., редица от страните в OSPAR преразгледаха фоновите нива въз основа на най-нови знания. Един важен двигател за прегледа е необходимостта от хармонизиране на методите за оценка с Рамковата директива за водите за преходните и крайбрежните води. Прегледът на фоновите нива в някои случаи е довело до актуализация и промяна на нивата за оценка, използвани по-рано. Докладът от оценката на OSPAR през 2008 г. показва, че, въпреки че процедурата OSPAR има за цел да осигури сравнима оценка за цялата зона, включена в конвенцията, има значителни разлики в приложението на OSPAR на национално ниво от страна на държавите, участващи в OSPAR, и по-специално в избора на параметри за оценка и критериите за оценка (виж доклада в таблица 3.2 относно доклада за 2008 г.42).Тези различия в избора на параметри и методи за оценка предполагат, че резултатите от оценките съгласно OSPAR и РДВ за крайбрежните и преходните води в момента не са напълно взаимозаменяеми, и че има възможност за по-нататъшна работа, за да се постигне по-добро съответствие между тях.
-
HELCOM е разработил общ, хармонизиран Инструмент за оценка на еутрофикацията, наречен HEAT.Този инструмент за оценка е в пълно съответствие с изискванията за оценка на екологичното състояние на РДВ и съответните насоки в рамките на процеса на ОСИ. Той е насочен към оценка на еутрофикацията в преходните, крайбрежните и морските зони.
-
HEAT е метод за оценка, основаващ се на мултиметрични показатели, който използван референтни условия и определя допустимото отклонение от тях, за дефиниране на границата между добро и средно състояние. Резултатите от оценката се изчислява като отношение на екологичното качество и се представя като един от пет класа (отлично, добро, средно, лошо, и много лошо). HEAT включва две оценки. Първата стъпка е междинна оценка за избрани конкретни показатели и/или биологични качествени елементи (като фитопланктон, подводна флора, дънната фауна). С втората стъпка тези отделни резултати от оценката се обединяват в обща класификация с помощта на принципа "един извън, всички извън", както е описан в РДВ. HEAT ще се подобри допълнително, за да отговаря на изискванията на Плана за действие за Балтийско море и Европейските директиви, засягащи еутрофикацията, като например Рамковата директива за водите, Директивата за местообитанията и РДМС.
-
HEAT беше успешно тестван за крайбрежните и морските води по протежение на Балтийско море.
Сподели с приятели: |
