Ръководен документ № 7 на ОСИ съдържа указания относно избора на пунктовете за мониторинг, които да бъдат включени в контролния и оперативния мониторинг съгласно Рамковата директива за водите. Не съществуват общоевропейски указания относно броя на станциите за мониторинг, които биха били подходящи за мониторинг на качеството на входящите водите по смисъла на директивата за пречистване на градските отпадъчни води. Неофициалните насоки за мониторинг по силата на Директивата за нитратите препоръчва различна гъстота на станциите за реките и водите без течения, с повишена гъстота вътре и по границите на замърсените води и водите, за които се смята, че са изложени на риск от еутрофикация, и по-малко в области с ниски нива на хранителни вещества.
При Програмата за мониторинг на еутрофикацията OSPAR пространственото покритие на станциите трябва да бъде най-голямо в проблемните и потенциално проблемните области, и най-малко в непроблемните области. Във всички случаи оптималното местоположение на станциите следва да се определи от всяка договаряща страна. Ръководството за HELCOM Combine (относно мониторинга) посочва, че са необходими станции за картографиране, както и високочестотни станции. Станциите за картографиране се използват за очертаване на зимния басейн на хранителни вещества, кислород/сероводород във водите по дъното и зообентоса. Високочестотните станции се използват за пелагичните променливи и за мониторинг на обмяна на води между различните басейни в района на Балтийско море, както и между Балтийско море и Северно море. Стратегията за мониторинг на еутрофикацията на MEDPOL изисква от Страните по споразумението да изберат представителни органи за морските води, за да се установят промените за избран период от време (например 10 години), и във връзка с рибовъдните стопанства в открити води и крайбрежните лагуни.
Избор на качествени елементи/параметри за измерване
Приложение V, таблица 1.1 от Рамковата директива за водите изрично определя качествените елементи, които трябва да бъдат използвани за оценка на екологичното състояние (например състав и изобилие на фитопланктона). Качествените елементи включват биологични елементи и елементи, подпомагащи биологичните елементи. Тези елементи са разделени на две категории: "хидроморфологични" и "химични и физикохимични". Ръководен документ № 7 на ОСИ определя кои качествени елементи и параметри, показателни за качествените, елементи, трябва да бъдат избрани за всеки вид мониторинг. В допълнение са описани основните характеристики на всеки елемент, като се посочва на кои натоварвания реагират елементите, например повишаване на хранителните вещества. Допълнителни насоки за смисъла на параметрите, качествените елементи и групите качествени елементи са дадени в ръководството за цялостния подход към класификация на екологичното състояние и екологичния потенциал. Съответните части на Глава 5 дават примери за най-широко използваните показатели.
Съдържат се също и насоки относно подбора на качествени елементи/параметри, които да се измерват за целите на OSPAR, HELCOM и MEDPOL.
Съществуват много прилики на ниво качествен елемент между различните политики, особено за биологичните и физикохимичните качествени елементи, които се считат за показателни за еутрофикацията. Все пак са налице някои разлики по отношение на препоръчителните параметри за измерване, показателни за качествените елементи. Важно е да се спомене, че контролният и оперативният мониторинг съгласно Рамковата директива за водите изисква наблюдение на хидроморфологичните качествени елементи: няма изрично изискване в другите приложими политики, въпреки че някои от тези елементи са включени като помощни екологични фактори в концептуална рамка за еутрофикацията (вж. Фигура 2 в раздел 2.2). Хидроморфологичните качествени елементи могат да се използват при оценката на еутрофикацията, например в на преградени реки или езера с големи колебания в нивото на водата.
Приложение на мониторинга на хранителните вещества
Хранителните вещества са ключов фактор за еутрофикацията и следователно трябва да бъдат включени в програмите за мониторинг за целите на оценката на еутрофикацията заедно с останалите важни параметри като температурата и солеността в крайбрежните води. По принцип могат да се прилагат две различни концепции за мониторинг: 1) мониторинг на биологичните качествени елементи, включително помощните качествени елементи, или 2) мониторинг на хранителни вещества (и евентуално и други физико-химични качествени елементи) като скринингов инструмент. Като цяло мониторингът на хранителните вещества ще бъде с по-висока честота, отколкото този на биологичните качествени елементи.
За скрининговите процедури трябва да се има предвид, че хранителните вещества могат да бъдат транспортирани на дълги разстояния, които не са свързани с местните източници и разредени, но постоянно повишаващи местното производство. Също може да бъде полезно да се следи органичните вещества (отчасти включени в общия азот и общия фосфор; частиците и разтворения органичен въглерод също могат да причинят еутрофикация), тъй като органичните вещества съдържат хранителни вещества и са пряка причина за вторични ефекти на еутрофикация (например недостиг на кислород) и може да не са произведени на място, а транспортирани от другаде.
За подробен анализ на процесите на еутрофикация, трябва да се следят всички фракции на хранителните вещества (разтворени и под формата на частици, органични и неорганични форми на азот и фосфор), за да се позволи по-добро разбиране на състоянието и факторите, определящи състоянието. Този подробен анализ може да бъде част програма за изследващ мониторинг. Анализът на общия азот и общия фосфор е основа за бюджетни изчисления и общи оценки. Въпреки това, за процесите на подробен анализи на еутрофикацията са необходими отделни параметри.
При мониторинга за тези два типа анализи следва да се вземе предвид често нехомогенното вертикално разпределение на органичните вещества във водния стълб. В стратифицираните водни басейни (езера, преходни и крайбрежни води) и в граничните области (главно в преходните и крайбрежните води) хранителните вещества трябва да бъдат наблюдавани с достатъчно висока вертикална резолюция. Поради това е важно да се приеме стратегия за мониторинг за различните хидродинамични режими.
