уточни кои аспекти в съществуващите насоки за мониторинг са от значение за оценката на еутрофикацията;
да предостави насоки относно хармонизирането на мониторинга по начин, който да отговаря на изискванията в различните директиви и регионални конвенции, засягащи еутрофикацията.
В Раздел 1.1 на настоящия документ се посочва, че тези насоки за мониторинг трябва да бъде се основават на методологична концепция на Рамковата директива за водите и след това да се проучи до каква степен тази методология може да се използва в контекста на други директиви и политики. За целите на Рамковата директива за водите трябва да се проектират мрежи за мониторинг по такъв начин, че да се осигури съгласуван и изчерпателен преглед на екологичното и химическото състояние в рамките на всеки речен басейн, че да се позволи класификация на водните обекти в пет класа, съответстващи на нормативните определения в раздел 1.2". Таблица 2 (раздел 3.2) съдържа общ преглед на изискванията на Европейските директиви и регионални конвенции по отношение на оценката и мониторинга на еутрофикацията.
Оценката на еутрофикацията в конкретни типове водни обекти може да промени отделните изисквания за мониторинг. Дейностите по прилагането на Рамковата директива за водите вече до известна степен описват целите на мониторинга (например Ръководния документ за мониторинга), но пространствените и времевите изисквания за мониторинг при критични променливи могат да се различават, когато се фокусират върху въпросите, свързани с еутрофикацията и се вземат предвид изискванията за конкретни типове води (например събиране на необходимите данни за зависимостта на хранителните вещества от сезона и дебита, както и нивата на хранителни вещества, хлорофил и кислород).
До 22 декември 2006 г. държавите-членки трябваше да създадат свои програми за мониторинг за целите на Рамковата директива за водите. Държавите-членки ще разполагат с интегрирани програми за мониторинг, които ще предоставят данни и информация, която да отговаря на нуждите на всички съответни политики, в този случай, всички тези, които се занимават с еутрофикацията. Например, в случай че е възможно, същите станции за мониторинг, качествени елементи и честота на вземане на проби трябва да се използват за оценка съгласно Рамковата директива за водите, както и за всяка оценка, която се изисква за други политики, например OSPAR.
Ръководни документи
За повечето механизми на политиката, занимаващи се с еутрофикацията, са разработени ръководни документи или насоки за мониторинг. Те са използвани в този документ и включват:
Обща стратегия за изпълнение - Ръководен документ № 7: Мониторинг съгласно Рамковата директива за водите, 2003 г.
Обща стратегия за изпълнение - Ръководен документ № 13: Цялостен подход към класификацията на екологичното състояние и екологичния потенциал, 2003 г.
Директивата за пречистване на градските отпадъчни води (91/271/ЕИО). Не съществува европейски документ с насоки относно мониторинга на състоянието/качеството на водите, който следва да се извършва. Може да са налице национални примери.
Европейска комисия. Проект на насоки за мониторинг, изискван съгласно Директивата за нитратите (91/676/ЕИО), март 2003 г.
HELCOM: Стратегия за мониторинг и оценка и Наръчник за моретата и океаните в програма Combine на HELCOM
OSPAR (2005): Програма за мониторинг на еутрофикацията, Споразумение OSPAR 2005-04.
UNEP-MAP (2003): Стратегия за мониторинг на еутрофикацията в MEDPOL. UNEP(DEC)/MED WG.231/14, 30 април 2003 г.
Европейската група за мониторинг и оценка на моретата (ЕММА), съставена в рамките на "Тематичната стратегия за защита и опазване на Европейската морска околна среда"на Европейската комисия работи върху подобряване на показателите, свързани с еутрофикацията. Последствията от Рамковата директива за морска стратегия 2008/56/ЕО (РДМСD; директива, която е правен инструмент за тази стратегия) за оценката на морската еутрофикация, са разработени в контекста на изготвянето на "критерии и методологични стандарти", които се отнасят за прилагането на декриптор (5) на Приложение I, че "Предизвиканата от човека еутрофикация е сведена до минимум, и по-специално неблагоприятните последствия от нея, като загубите в биоразнообразието, деградацията на екосистемата, вредния цъфтеж на водораслите и недостига на кислород в дънните води." Необходима е ясна синергия със съществуващата рамка за оценка на еутрофикацията.
В ход е преразглеждането на програмите за мониторинг на HELCOM (проект MONPRO). Целта на преразглеждането е да се създаде рамка за мониторинг и оценка, която да е в съответствие със задълженията, произтичащи от различните регламенти (напр. РДВ, Директивата за ПГОВ, Директивата за нитратите), и в която се предвиждат изискванията на Тематичната стратегия за защита и опазване на Европейската морска среда
Водни категории и географско покритие
Рамковата директива за водите обхваща всички води, включително вътрешните води (повърхностни и подземни води) и преходните и крайбрежните води до една морска миля (по отношение на мониторинга на екологичното състояние и следователно еутрофикацията, а за химичното състояние и териториалните води, които могат да стигнат до 12 морски мили) от териториалната базова линия на държавата-членка, независимо от размера и характеристиките. Тези води (водни обекти) ще трябва да бъдат включени в програмите за контролен, оперативен и разследващ мониторинг. Мониторинг на повърхностните сладки, крайбрежни и морски води се изисква също и съгласно директивата за нитратите. Географския обхват на морските води, включени в изискванията на директивата за пречистване на градските отпадъчни води, не е ясен: Приложение II (критерии за определяне на чувствителни и по-малко чувствителни зони) включва устията на реките и крайбрежните води по отношение на чувствителните зони, като се взима предвид, че морските водни обекти са включени в критериите за по-малко чувствителни зони. Крайбрежните води се определят като "води извън базовата водна линия или външната граница на устията".
Мониторингът, изискван съгласно Морските конвенции, по принцип е предназначен за оценка на състоянието на преходните, крайбрежните и откритите морски води.
Оперативният мониторинг за Рамковата директива за водите ще се извършва за всички тези водни обекти, определени като изложени на риск от неизпълнение на целите в областта на околната среда (например, постигането на добро екологично състояние или добър екологичен потенциал или недопускане на влошаване на състоянието). Когато този риск се дължи на повишаване нивата на хранителните вещества и водните обекти са били оценени като еутрофни по силата на други политики, тези водни обекти ще бъдат или ще бъдат част от чувствителна област/воден обект или замърсена вода или проблемна зона съответно съгласно Директивата за пречистването на градските отпадъчни води, Директивата за нитратите и на на стратегията OSPAR за борба с еутрофикацията (във водите със застъпване на компетентностите) (виж раздел 3.6). При тези водни обекти оперативният мониторинг потенциално ще помогне за оценка на ефективността на мерките, въведени в съответствие с тези други политики, както и за решаване какви допълнителни мерки могат да бъдат необходими. Във води/водни обекти, които преди това не са били идентифицирани като еутрофни по силата на други политики, но, съгласно оценката на риска по смисъла на Приложение II, са били определени като подложени на риск от повишаване нивата на хранителни вещества, оперативният мониторинг може да бъде основа за вземане на решение относно определянето на водния обект като "еутрофен" като част от оценката на неговото състояние. Когато има риск от бъдещо влошаване на състоянието (поради увеличаване нивата на хранителните вещества), извършването на оперативен мониторинг може да допринесе също и за извършване на необходимите оценки дали водите "могат да станат еутрофни" по силата на други политики. Накратко, очаква се, че в зависимост от сходствата между други аспекти на мониторинга, като например географска компетентност, качествени елементи и честота, могат да се предвидят интегрирани програми за мониторинг, които ще предостави данни и информация, необходими за целите на всички политики, занимаващи се с еутрофикацията.
Съгласно Рамковата директива за водите трябва да се извършва контролен мониторинг на достатъчен брой повърхностни водни обекти, за да се осигури оценка на цялостното състояние на повърхностните води в рамките на всеки водосбор или подводосбор в рамките на даден район на речния басейн. Това предполага, че водните обекти, намиращи се в границите на състоянията, ще бъдат включени, и по-специално тези, които са идентифицирани като неизложени на риск от неспазване на екологичните цели (водни обекти с добро и много добро състояние, за които не съществува риск от влошаване на състоянието). Когато държавите-членки са определили чувствителни и по-малко чувствителни области по смисъла на Директивата за пречистване на градските отпадъчни води и са определили уязвими зони по смисъла на Директивата за нитратите, е налице изискване държавите-членки да преразглеждат решението за определяне на чувствителни зони и нитратно уязвими зони за техните повърхностни води най-малко веднъж на всеки четири години. Ако се приеме, че това ще включва известен мониторинг, то тогава е вероятно това да включва и тези водни обекти, които преди това не са били определени като чувствителни/уязвими или замърсени. Където е уместно по отношение на припокриващата се географска юрисдикция на различните политики, би се очаквало резултатите от контролния мониторинга (който ще включва параметрите, показателни за качествените елементи, отнасящи се до еутрофикацията) да допринесе за прегледа и оценка на нееутрофните, незамърсени води и непроблемните области (последните се определят съгласно цялостната процедура в OSPAR) (виж Таблица 5, раздел 3.6). Резултатите от контролния мониторинг могат да допринесат за установяването на степента на замърсяване с нитрати от земеделски източници в тези държави, които са установили и прилагат програми за действие за цялата си територия по смисъла на Директивата за нитратите. Освен това, може да се налага да се извършва изследващ мониторинг с цел получаване на по-пълна картина относно съществуващите източници на хранителни вещества и тяхното въздействие върху водните обекти.
