Следващи стъпки - Връзки на оценката на еутрофикацията с анализа на натоварването и въздействието и програмата от мерки
Приложение на рамката DPSIR
Рамката DPSIR (Фигура 3 в Глава 2) се разглежда като структура, в която са представени показателите, които са необходими за да се даде възможност за обратна връзка със създателите на политиката относно качеството на околната среда и въздействието на направените или предстоящите в бъдеще политическите избори.
Както вече беше описано в предишните глави, в рамката DPSIR оценката на еутрофикацията принадлежи към частите "състояние" и "въздействие". Резултатите от оценката могат да доведат до реакции и мерки. За да може да се формулира реакцията, трябва да се разберат връзките между Движещите сили/натоварването, състоянието/въздействието и реакцията.
Необходимостта от реакция става ясна, ако резултатът от оценката на еутрофикацията е, че водният обект (или част от морската зона) са еутрофни могат да станат еутрофни в близко бъдеще. В този случай трябва да стане ясно как ще се разработят и съгласуват подходяща реакция/мерки за намаляване/елиминиране на еутрофикацията в този воден обект. Целта на мерките следва да бъде да се постигне ситуация, в която водният обект (или част от морската зона) не е еутрофен, с цел постигане на екологичните цели за водния обект. Стъпките, които са необходими за да се поставят цели и да се разработят мерки, като цяло са описани в Ръководния документ към ОСИ на РДВ "Екологични цели на РДВ"72.По-долу са описани по-конкретни подробности относно стъпките, необходими за определяне на мерки за борба с еутрофикацията.
Стъпки в разработването на мерки за даден воден обект (или част от морската зона), който е еутрофен или може да стане еутрофен в близко бъдеще.
Стъпка 1
Първата стъпка в разработването на мерки за намаляване на еутрофикацията във водния обект е оценката на всички източници, които (биха могли да) допринасят за хранителното натоварване на водния обект. Такава оценка не трябва да се ограничава до източниците близо до самия воден обект, тъй като източниците нагоре по веригата могат да допринесат за еутрофикацията на водните обекти, морските води надолу по веригата (вж. точки 51 и 52 в раздел 3.6). Могат да се включат и процесите на задържане (денитрификация и утаяване), атмосферните отлагания и повторното суспендиране от утайките.
Стъпка 2а
Следващата стъпка е да се разгледат възможните (комбинацията от) мерки за намаляване на тези източници, в това число на ефекта от тези мерки за намаляване на състоянието на еутрофикацията (= ефективността на мярката) и разходите, свързани с изпълнението на тези мерки (= избор на най-ефективната мярка за най-малко разходи = ефективност на разходите). Важен въпрос, на който следва да се отговори в тази стъпка, е мащабът на мерките, които трябва да се обмислят - с други думи: каква е очакваната ниво на въздействие за дадения водосборен басейн от мерките, прилагани при източника.
В този контекст трябва да се разгледа и прилагането на съществуващите мерки - съответните съществуващите мерки в контекста на ЕС са Директивата за нитратите, Директивата за пречистване на градските отпадни води, Директивата за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването, Директивата за подземните води, Директивата за националните тавани за емисии и Тематичната стратегия за замърсяването на въздуха. Освен това трябва да се разгледа и Рамковата директива за морска стратегия.
Стъпка 2б
Освен мерки при източника, могат да се обмислят и мерки в (или в близост до) засегнатия воден обект, които могат да доведат до намаляване на еутрофикацията. Примери за такива мерки са изменения на морфологичните характеристики на водния обект, например възстановяване на бреговете или заливните равнини, промени в условията на потока, други промени в инфраструктурата. Също така трябва да се разгледа и оцени степента на постижимо намаляване чрез прилагането на тези мерки и свързаните с него разходи.
Стъпка 3
Накрая трябва да се реши коя комбинация от мерки при източника и във водния обект е най-подходяща и най-ефективна за намаляване и елиминиране на еутрофикацията във водния обект или частта от морската зона. На този етап трябва да се вземе решение за балансирано разпределение на разходите между зоните нагоре и надолу по веригата и между различните сектори, като се вземат предвид принципът, че замърсителят плаща и принципът на пропорционалност. Качеството на информацията, събрана относно различните мерки, ще бъде от решаващо значение за приемането на обосновката на мерките във водните обекти/държавите нагоре по веригата, където не е налице еутрофикация, но където притокът на хранителни вещества допринасят за еутрофикацията във водните обекти надолу по веригата/ морските райони. Механизмът за вземане на решения е определен в РДВ чрез изготвяне на планове за управление на речните басейни и споразумение за тях на ниво (международен) водосборен басейн.
Установени пропуски, които трябва да се разгледат
Много от инструментите, насоките и механизмите, които са необходими за изпълнение на стъпките, очертани в предходния раздел, вече са налице.
Застъпка 1анализът на натоварванията и въздействието в съответствие с член 5 на РДВ и изготвянето на плана за управление на речните басейни спомогна за идеален преглед и оценка на всички източници.
Застъпка 2аотносно оценката на ефективността и икономическата ефективност на мерките и скалата, по която трябва да се вземат решения за тях е предмет на обобщението на политиката и фоновия документ относно рентабилността. Член 5 на РДВ вече съдържа указания относно мащаба чрез определяне на проблемите/рискове, които трябва да се разглежда на ниво международен водосбор. Въпросът относно мерките във връзка с освобождаването на хранителни вещества от земеделието е разгледан в дейността на ОСИ "Връзки между РДВ и селското стопанство"74.
Съществуват или са в процес на разработка няколко инструменти и примери или за установи по количествен начин на връзката между мерките при източниците и очакваното намаляване на последиците от еутрофикацията в сладководна и морска среда. Това се отнася за изследванията на потоците (напр. в река Рейн и в Дунавския водосборен басейн, инициативата COST за оценка на варианти за намаляване на притока на хранителни вещества към водите), модели за задържане и модели за количествено определяне на загубите от дифузни източници и зауствания от точкови източници (например насоки за OSPAR HARPNUT, EUROHARP, Мярка 626 за COST Европейска мрежа за моделиране на водите), HARMONICA. Предизвикателството е тези инструменти да се вградят по устойчив начин и в бъдеще да се осигури бюджет/средства за поддържане на системите в бъдеще.
Относно мерките в самия воден обект(Стъпка 2б),наличната информация и опит трябва да се споделят на европейско ниво - списък от примери за такива мерки би бил полезен.
Застъпка 3резултатите от Дейността по ОСИ относно рентабилността дава полезна рамка за помощ при вземането на решение.
