Доклад международен консултативен съвет за българия доминик дьо Вилпен


V. Заключения: стратегически препоръки



страница12/13
Дата25.01.2018
Размер1.6 Mb.
#51210
ТипДоклад
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13

V. Заключения: стратегически препоръки




Международният консултативен съвет желае да подчертае факта, че трудната интеграция в ЕС на България, а и на Румъния, повдига някои основни въпроси.
За първи път Съюзът се изправя пред такива важни и сложни трудности, свързани с интеграцията на една от неговите държави членки. В този смисъл позицията на Европейската комисия и на държавите членки е тест за способността на Европа да управлява новите вълни на разширяване в бъдеще, при които може да възникнат сходни проблеми, особено в Западните Балкани. Решенията по отношение на България ще бъдат използвани като референтен модел за бъдещо присъединяване.
Съществува и реален риск за сближаването в Европейския съюз. Нагласите на българския народ и чувствата му към ЕС се определяха от надеждата и доверието през последните десетилетия. Дори спирането на европейските средства беше приветствано от мнозина като шанс за българското общество да реагира и да се изправи пред реалните си проблеми. Но в дългосрочен план тази ударна вълна може да има и негативни последствия, захранвайки чувствата на евроскептицизъм. Някои симптоми показват нарастващото безпокойство на българското гражданско общество в един Европейски съюз, където на неговата държава като че ли е отказано пълноправно членство.
Когато се разглежда ситуацията в България не бива да бъде забравян и геополитическият контекст. Страната исторически е била разкъсвана между влиянието на източния си съсед – Русия и на Западна Европа. Този фактор обяснява бързото присъединяване на България, въпреки недостатъчната й подготвеност. Взаимоотношенията между Русия и ЕС ще бъдат основен въпрос на европейската външна политика през следващите години, касаещ сигурността и енергийните доставки. В това отношение за ЕС е особено важно да може да разчита на източните си членове, когато се опитва да развие конструктивен подход към Русия. От друга страна, ситуация, при която някои от тези страни биха могли да попаднат под силно руско влияние, би могла да причини разрив между държавите членки на ЕС и трябва да бъде избягвана.
Следователно, Европейският съюз и България трябва да изградят ново партньорство, така че да се изправят пред общите си предизвикателства с реализъм, но и с оптимизъм. Промените стават необходими поради неадекватността на съществуващата пред-присъединителна логика, базирана на контрол, ограничения и санкции и необходимостта от пълноправно, активно и отговорно членство на България. Такова партньорство може да се основава само на солидни принципи.
Взаимно доверие, на първо място. Взаимното доверие между европейските институции, държавите членки и България трябва да бъде базата за постигане на плодотворно сътрудничество. Досега участващите страни не преследваха еднакви цели, нито споделяха еднакви очаквания, което водеше до непрестанни и повтарящи се недоразумения. Създаването на взаимно доверие между страните ще изисква общо съгласие за ролята на България в ЕС.
Вторият принцип трябва да бъде стремежът към стабилност. Внимателното разглеждане на българската социална и политическа ситуация навежда на мисълта, че съществуват рискове за стабилността на нацията. Важно е ЕС да отчете тези рискове и да избягва всяко действие, което може да доведе до радикализация. Предстоящите европейски и национални избори допринасят до засилването на съществуващото политическо напрежение и може да насърчи избуяването на популистки настроения и политическа нестабилност. Напрежението, породено от международната финансова криза в България, също носи рискове за нестабилност в краткосрочен план, които не бива да се подценяват.
Отговорност е третата предпоставка за силно партньорство, основаващо се на реципрочност. От една страна, тя предполага, че България желае да предприеме ефективни действия за справяне със структурните си слабости. В краткосрочен план това означава правителството да даде доказателства за добра воля в конкретни случаи, тъй като структурната реформа може да бъде ефективна само в дългосрочен план. От друга страна, това означава Европейският съюз да уважава тази отговорност и да остави България сама да предприема необходимите действия. Европейските институции трябва да се фокусират върху това да съпровождат съществуващите и бъдещите усилия, а не само да издават критични доклади и налагат санкции.
Последният принцип е солидарност. Солидарността винаги е била един от фундаментите на конструкцията на Европейския съюз. Освен икономическата и социална политика на сближаване, от която България се възползва, демонстрацията на политическа солидарност от страна на европейските институции също би могла да бъде ключов фактор в намирането на решение за специфичността на българския случай в ЕС.
България трябва да си състави, съобразно своя национален интерес, европейска програма, подкрепена с експертния опит и активната помощ на европейските институции. Това налага политическите сили в България и гражданското общество да постигнат съгласие по общия интерес на България като участник в процеса на европейска интеграция. Ако България не изпълни тази цел, могат да възникнат редица последици: на първо място, българската държава може да стане по-уязвима, да се насърчат популистките движения и дълбоко да се обезкуражи гражданското общество. На второ място, усилията за изграждане на по-силен, по-модерен и ефективен държавен апарат може да отслабнат, наред с отслабване на доверието на хората в държавата. Накрая, така може да се прекъснат връзките между ЕС и България и да се стигне до завой на България към политическите и икономическите интереси на Русия.
Международният консултативен съвет би искал да подчертае някои уместни теми, свързани с предизвикателствата, поставени от ЕС пред България, анализирани в настоящия доклад. В този смисъл ще бъдат направени някои предложения за подобряване на членството на България в ЕС:
А. Относно Механизма за сътрудничество и проверка
МСП: полезен, но недостатъчен инструмент
Механизмът за сътрудничество и проверка се доказа като полезен инструмент за наблюдение, тъй като с него се оказва позитивен натиск върху българските институции да предприемат коригиращи действия за справяне със слабостите в правосъдната система и в борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Този натиск трябва да се запази и в бъдеще, за да се гарантира, че всички нужни реформи ще бъдат приети и изпълнени. Могат да се направят допълнителни технически подобрения, за да се адаптира пътната карта към действителния напредък. От друга страна, МСП очевидно не успя в областта на сътрудничеството, тъй като се оказа недостатъчен за постигане на полезно и ориентирано към резултатите сътрудничество между България и Европейската комисия. Необходим е по-широк подход в аспекта на сътрудничеството, който да обхване всички специфики и особености на страната.
Сегашното статукво не удовлетворява никоя от страните и се чуват гласове, настояващи за разширяване и усъвършенстване на МСП, а други – за засилване на техническата му прецизност. Какъвто и избор да бъде направен, важно е да се има предвид, че функцията за проверка, разработена от Европейската комисия, трябва да бъде запазена, със или без МСП, и да бъде продължена и след 2009 година. От друга страна, трябва ясно да се заяви, че преоценката на МСП или евентуалната му модификация, не трябва в никакъв случай да бъде използвана от България като оправдание за неизпълнение на задълженията й.
Засилване на вътрешните механизми за самонаблюдение и самооценка
МСП осигурява пътна карта, която да ръководи процеса на реформа в България към изграждането на правна система, която наистина да отговаря на върховенството на закона, спазвайки принципите и законите на ЕС. Той е полезен инструмент за България като пътна карта и като задължаващ инструмент за докладване по напредъка. Но реформите са нужни и трябва да бъдат изпълнявани не заради МСП, а главно защото са необходими за модернизация на България и постигане на най-високите стандарти в областта на върховенството на закона. И това именно оправдава необходимостта България да започне да създава собствена пътна карта, собствени инструменти за самонаблюдение и самооценка. Това ще придаде реална форма на зрелостта на държавните институции и ще допринесе за прозрачността и отговорността на процеса на реформи и тяхната ефективност.
Б. Реформите на правната система: към съблюдаване на върховенството на закона
Изграждане на устойчива правна система
България трябва да продължи процеса на реформи, за да изгради система, която да гарантира ефективното спазване на върховенството на закона. Предприети са важни стъпки за полагане на основите на такава система, но е нужно да се предприемат и още стъпки, за да се гарантира нейният капацитет да предотвратява и наказва, устойчиво и необратимо, корупцията и организираната престъпност. Съдебните дела с висок обществен интерес, разглеждащи случаи на корупция и злоупотреба с публични средства, както и на организирана престъпност, трябва да бъдат решени без забавяне.
Трябва да се постигне по-ефективна координация на институциите и органите на съдебната власт и правоприлагащите органи като неизменно условие за цялостната устойчивост и ефективност на системата. Професионализмът трябва да бъде засилен чрез специфична техническа помощ, осигурявана от държавите членки и по-целенасочени програми за обучение. Може да бъде изработена специална програма ЕРАЗМУС за насърчаване на системния обмен на персонал от съдебните органи между България и други държави членки.
Превенция и борба срещу корупцията
Налице е сериозно безпокойство за начина, по който корупцията е овладяла публичния живот, подкопавайки надеждността на държавата, препятствайки въздействието на публичните политики и ограничавайки икономическите възможности. Държавните институции трябва да сключат Национален пакт за нулева толерантност срещу корупцията, ангажирайки се да насърчават и осъществяват конкретни действия в областта на нейната превенция и безусловната борба срещу нея. Това означава по-специално, че без да се изчакват често много продължителните съдебни производства, служителите във високите етажи на властта към който има сериозни подозрения за корупция, трябва да бъдат уволнявани. В държавната администрация трябва да се създаде независима агенция за предотвратяване и санкциониране на всички форми на корупция, като се утвърждават добрите практики, повишава прозрачността на вземането на решения и подобрява отчетността на публичните институции.
Засилване на сътрудничеството между Европейската комисия, българското правителство и държавите членки
Трябва да се създаде нова схема за техническо сътрудничество между България, държавите членки и Европейската комисия в областта на осигуряване на пълното изпълнение на реформите, избягване на проблемите от миналото, най-вече на липсата на ясна рамка на сътрудничеството, базирана на подхода за разглеждане случай по случай. Новата инициатива за обмяна на ноу-хау и подкрепа от държавите членки по проекти, ще позволи да се постигнат конкретни резултати, като се засили капацитетът на политиците и държавната администрация и предприемат редица съпътстващи дейности на взаимно договорена основа. Правителството на България следва да е водещо в тази инициатива, като ясно заяви приоритетите и потребностите си от сътрудничество.
В. Модернизация на държавната администрация
Всеобхватната реформа на държавната администрация все още предстои: старите и неефективни структури, недостатъчната прозрачност във вземането на решения, слабата отговорност, несъответствията в системите на заплащане, ограничените възможности за израстване в кариерата, тежките бюрократични процедури, стеснените практики на делегиране на правомощия оправдават прилагането на остър поврат в изпълнението на нужните мерки за структурата в политическата и административната организация на държавната администрация.
По-нататъшно инвестиране в програми за обучение, също и задължителни, и въвеждането на показатели за ефективността са необходими за постигане на най-високите стандарти на работа. България трябва да изгради модерна администрация, способна да предлага професионална подкрепа за действията на правителството и в същото време способна да обслужва адекватно потребностите на гражданите.
Г. Управленска система за европейските фондове
Централизиране на управлението на средствата от ЕС
Връщането към централизацията на програмирането, управлението и контрола на средствата от ЕС в България е от жизнена важност след опита на правителството да децентрализира администрирането на средствата от ЕС, довел до сериозни проблеми на злоупотреби. Необходимо е да се намали броят на изпълнителните агенции и да се засили административният капацитет в централните изпълнителни органи, за да се упражнява надежден финансов контрол върху управлението на Структурните фондове и Кохезионния фонд и да се избегнат проблемите, възникнали с пред-присъединителните фондове. В този контекст е важно да се изгради независима и ефективна одиторска функция.
Д. Националната европейска програма
Създаване на българска Европейска програма
България трябва да определи ролята, която иска да играе в ЕС. Затова българското правителство трябва да изработи Европейска програма, която да отчита жизненоважните интереси на страната, да постави програмата на обсъждане и да я представи в Народното събрание за одобрение, като я разяснява на гражданите. Отсега нататък правителството трябва да участва активно и без задръжки в изграждането на Европа, разгръщайки потенциала си да внася инициативи в европейските институции. Наред с това, трябва да се изработят и внедрят вътрешни политически механизми, които да осигурят последователност и доверие в европейската програма.
Ускоряване на придвижването към ERM II
България не се е присъединила към Механизма за обменния курс, „чакалнята” за еврозоната, поради опасения, свързани с нейното високо ниво на инфлация и външно-търговски дисбаланс. Понастоящем страната отговаря на четири от петте критерия за членство в еврозоната, с изключение на инфлацията. В този смисъл е важно да продължи да поддържа силна фискална позиция, за да може скоро да се присъедини към ERM II. Участието на страната в този механизъм, който изисква непрестанна воля за реформи, би било важен сигнал за инвеститорите и потвърждение на макроикономическата и финансова стабилност на страната.
Постигане на критериите за Шенген
България трябва да направи всички възможни усилия да отговори на критериите за Шенген, ако желае да се присъедини към Шенгенското пространство през март 2011 г., макар че такова присъединяване не е просто въпрос на изпълнение на критериите, а има и политически въпрос, свързан с доверието. Страната все още трябва да изпълни някои критерии, за да стане пълноправен член на Шенгенското пространство. Тя вече демонстрира силната си ангажираност като засили сигурността на европейските граници и прилагането на митническите закони. Присъединяването на България към Шенген ще катализира реформите в ключови сектори на икономиката и наистина ще допринесе за пълната интеграция на страната в ЕС.
Популяризиране на ЕС в България и на България в ЕС
Българското правителство трябва да подеме инициативата за създаване на български публично-частен консорциум да промотира Европейския съюз в страната и България в Европейския съюз. Целта на този орган ще бъде: (а) да насърчава европейските ценности, действителност и проекти в България; (б) да предоставя информация за европейските политики, проекти, инициативи и програми; (в) да осигурява консултации по тях; (г) да предлага курсове за обучение и стипендии в областта на европеистиката, ориентирани специално към младите хора, които желаят да учат в чужбина, при положение, че ще има стимули за тях да се върнат обратно в България; (д) да организира дебати, семинари и конференции за анализиране и осветляване на текущите европейски въпроси и засилване на отношенията между българското общество и неговите институции в ЕС; (е) да представлява българските социално-икономически и културни интереси в Брюксел извън формалните институционални отношения.
Инициатори за това биха могли да бъдат, от страна на публичните власти – правителството, университетите, сдружението на българските общини – а от частна страна – националните организации, представляващи икономическите, социални и културни сектори. Управляващият екип трябва да бъде професионален и независим. Председателят, без изпълнителски функции, трябва да бъде избран от Народното събрание по предложение на правителството.
Е. Изграждане на ново партньорство
Уроците, извлечени от опита с българския случай, би трябвало да помогнат на институциите на ЕС и държавите членки да се справят с предизвикателствата на бъдещите вълни на разширяване на ЕС с нова стратегическа визия. Едно „ново партньорство”, основаващо се на проактивното сътрудничество, свободния диалог и взаимното доверие между ЕС и страните кандидатки трябва да ръководи новата стратегия за бъдещите страни кандидатки, в която да се отчита историческата, социална, културна и политическа специфика.
Между отлагането sine die (без определяне на дата) на процеса на присъединяване и пълноправното членство в европейските институции, съществува едно междинно решение, състоящо се в новия модел на постепенна интеграция, открита и гъвката, поетапна, при която политическата и икономическата солидарност на ЕС със страните кандидатки може да играе адекватна роля от самото начало.
Накрая, в настоящия контекст на ширеща се международна икономическа и финансова криза и предстоящи европейски и общи избори, България е изправена пред ключов момент в националния си живот, пред особено деликатни обстоятелства, при които бъдещето на страната е залогът.
Време е за големи решения, които ще предопределят бъдещето на страната. Решения за ролята на България в Европейския съюз; решения за икономическите и социалните реформи, нужни за модернизацията на страната; решения за подобряване на обучението и конкурентността, за да се стимулира и насърчи българското общество и икономика.
Време е също за смели политици, които могат да действат непреклонно и рационално, които знаят как да се вслушват в хората без да изпадат в популизъм, да тълкуват общите интереси на страната, които имат амбициозен проект за европейска България и които са в състояние да я доведат до успешно изпълнение с ентусиазъм, решителност и честност. Това е всъщност което европейският гражданин иска от своето правителство. Нито повече, нито по-малко.
Поради всички тези причини Международният консултативен съвет за България си позволява да предложи на политическите сили, които ще участват в предстоящите избори за Народно събрание, както и на гражданите да постигнат след приключване на изборите на широка Национална договореност с подкрепата на парламентарно представените политически сили за следните области:


  • За образованието и обучението, да се извършат всички необходими действия за подобряване на качеството на образованието и обучението на младите хора;

  • За конкурентността и иновациите, които са насочени към серия икономически и социални реформи, необходими за пълното осъществяване на модернизацията на страната;

  • За Пакт за нулева толерантност към корупцията, чрез който държавните институции да се ангажират да предприемат конкретни действия за предотвратяване и безусловна борба с корупцията;

  • За Европейската политика, която включва адекватно ръководство, цели и действия за подсилване и консолидиране на пълноценното политическо участие на България в ЕС.

България разполага със средствата, позволяващи й да гледа на бъдещето с увереност: дълъг и исторически път на развитие като нация, богата и разпространена култура и относително стабилна икономика с капацитет за растеж. Но над всичко, гражданите на България са определящият фактор. Те са спомогнали да се осъществи трансформацията, наблюдавана в страната през последните години и сега те имат възможност да решат в европейската и демократична рамка какво ще е бъдещето на страната през идващите години.


* * * * *

МЕЖДУНАРОДЕН КОНСУЛТАТИВЕН

СЪВЕТ ЗА БЪЛГАРИЯ
ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД

АНЕКСИ

АНЕКС 1
Списък на лицата, с които се срещна Международният

консултативен съвет

Г-жа Зелма Алмалех, главен редактор BGNES

Г-н Валери Апостолов, член на Управителния съвет на Сметната палата

Г-н Фернандо Ариас, посланик на Испания

Г-н Славчо Атанасов, кмет на Пловдив

Г-н Ставрос Августидес, посланик на Кипър

    Г-жа Румяна Бъчварова, социолог, директор на Маркет § Медиа Линкс

    Г-н Йордан Бакалов, народен представител, СДС

    Г-н Пол Бейжер, посланик на Швеция

    Г-н Стефано Беназо, посланик на Италия

    Г-н Божидар Божинов, Председател БТПП

    Г-н Борислав Борисов, Ректор, УНСС

    Г-жа Ирена Борисова, старши експерт Международно правно сътрудничество и европейски въпроси, Министерство на правосъдието

    Г-н Бойко Борисов, кмет на София

    Г-жа Теодора Борисова, експерт в отдел Координация с ЕС, МС

    Г-жа Мария Капоне, народен представител, ЕНП

    Г-н Боян Чуков, съветник в канцеларията на министър-председателя

    Г-н Евгени Дайнов, политолог и председател на Център за социални практики

    Г-жа Миглена Делчева, старши съдружник в Аеронавтика БГ, Българска консултантска компания на EADS

    Г-н Димитър Димитров, Селскостопански колеж

    Г-н Валери Димитров, Председател на Сметната палата

    Г-жа Боряна Димитрова, социолог и директор на Алфа Рисърч

    Г-жа Михайлина Димитрова, журналист, вестник „Труд”

    Г-жа Любомира Димитрова, директор, Международно правно сътрудничество и европейски въпроси, Министерство на правосъдието

    Г-жа Светломира Димитрова, отдел „Анализи”, вестник „Дневник”

    Г-н Динко Динков, преподавател по програмата „Жан Моне” в УНСС и председател на Българската асоциация за европейски изследвания, София

    Г-н Ахмед Доган, народен представител, ДПС

    Г-н Дидар Ердинч, преподавател по програмата „Жан Моне” в Американския университет, Благоевград

    Г-н Клаус Фабиан, посланик на Австрия

    Г-н Флориан Фихтл, Изпълнителен директор на Световната банка в София

    Г-н Антоний Гълъбов, Доктор на политическите науки, политолог

    Г-н Михаел Гайер, посланик на Германия

    Г-н Красимир Гергов, Председател на КРЕС ООД, Рекламна агенция

    Г-н Димитър Греков, ректор на Аграрния университет

    Г-н Лазар Груев, председател на ВКС

    Г-н Живко Георгиев, социолог и политически коментатор

    Г-жа Татяна Хубенова, преподавател, Варненски свободен университет „Черноризец Храбър”

    Г-н Тодор Христев, ръководител на групата съветници от Атака

    Г-жа Катя Христова-Вълчева, преподавател по програмата „Жан Моне” в НБУ, София,

    Г-н Кауко Йемсен, посланик на Финландия

    Г-н Сергей Игнатов, Д-р, ректор на НБУ

    Г-н проф. Иван Илчев, ректор на СУ „Св. Климент Охридски”

    Г-н Илко Илиев, председател на Градския съвет

    Г-н Костадин Илиев, Технически университет, София, клон Пловдив

    Г-жа Силвия Инджова, Изпълнителен директор на Националния фонд към НР, Министерство на финансите

    Г-н Иван Искров, Председател на БНБ

    Г-н Виктор Иванов, журналист, вестник „24 часа”

    Г-жа Иванка Иванова, програмен директор на Институт „Отворено общество”, София

    Г-н Димитри Ивановски, заместник-министър на финансите, НР

    Г-н Кааре Ерхард Янсон, посланик на Дания

    Г-жа Къдринка Къдринова, заместник главен редактор, списание „Тема”

    Г-н Ивайло Калфин, министър на външните работи

    Г-жа Дани Каназирева, ръководител на групата съветници от ГЕРБ

    Г-н Николай Караиванов, ръководител на групата съветници на десния алианс

    Г-жа Анна Караиванова, ръководител на Инспектората към ВСС

    Г-н Красимир Каракачанов, народен представител, ВМРО

    Г-н Джефри Кийтинг, посланик на Ирландия

    Г-н Мартин Клепетко, посланик на Чешката република

    Г-жа Румяна Коларова, лектор по програмата „Жан Моне”, СУ „Св. Климент Охридски”

    Г-н Борис Костов, лектор по програмата „Жан Моне”, СУ „Св. Климент Охридски”

    Г-н Иван Костов, народен представител, ДСБ

    Г-жа Данае-Мадлен Куманаку, посланик на Гърция

    Г-н Иван Кръстев, председател на УС на Центъра за либерални стратегии, София

    Г-н Иван Куцатов, ректор на Пловдивския университет

    Г-н Ладислав Липич, посланик на Словения

    Г-жа Юдит Ланг, посланик на Унгария

    Г-н Георги Марков, директор на Института по история към БАН

    Г-жа Мария Маркес-Пинто, съветник на министър-председателя по европейските въпроси

    Г-н Марк Мишилсен, посланик на Белгия

    Г-н Джордж Мифсуд, посланик на Малта

    Г-жа Мариана Михайлова, Европейски колеж по икономика и мениджмънт

    Г-жа Ася Михаилова, народен представител, Движение „Гергьовден”

    Г-жа Искра Михайлова, заместник министър, МРРБ

    Г-н Михаил Миков, министър на вътрешните работи

    Г-н Огнян Минчев, изпълнителен директор на Института за регионални и международни изследвания

    Г-н Карол Мистрик, посланик на Словакия

    Г-н Юлиан Митев, ръководител на правния отдел към ВСС

    Г-н Петър-Емил Митев, социолог

    Г-жа Мая Младенова, заместник главен редактор, вестник „Телеграф”

    Г-н Пламен Молов, народен представител, НДСВ

    Г-жа Анастасия Мозер, народен представител, БЗНС

    Г-н Ангел Найденов, народен представител, Коалиция за България

    Г-н Александър Неделчев, член на Българската асоциация за европейски изследвания, София

    Г-жа Виктория Нешева, директор „Законодателен съвет”, Министерство на правосъдието

    Г-н Алекс Нестор,Старши мениджър инвестиционни проекти, Челопеч Майнинг ЕАД

    Г-н Ивелин Николов, главен редактор, вестник „Дума”

    Г-н Красимир Николов, председател на Българската асоциация за изследване на Европейската общност, София

    Г-н Тодор Николов, председател на Агенцията за приватизация

    Г-жа Зорница Николова, редактор „Фокус”

    Г-жа Виолета Обретенова, държавен експерт Законодателен съвет, Министерство на правосъдието

    Г-н Рейн Оидекиви, посланик на Естония

    Г-н Пламен Орешарски, Министър на финансите

    Г-н Андрей Пантев, професор в Историческия факултет, СУ „ Св. Климент Охридски”

    Г-н Емил Панушев, ръководител на департамента по обществени науки и лектор по програмата „Жан Моне”, Варненски свободен университет

    Г-н Анджей Папиерз, посланик на Полша

    Г-н Георги Първанов, президент на България

    Г-жа Петя Първанова, директор Международно сътрудничество, МВР

    Г-н Георги Паскалев, Ректор на Медицинския университет

    Г-жа Гергана Паси, Министър на европейските въпроси

    Г-н Любош Павлас, директор за България на ЧЕЗ България ЕАД

    Г-н Йордан Пеев, професор в СУ „Св. Климент Охридски” и преди това в Колежа на Европа, Брюж

    Г-жа Теодора Пеева, главен редактор, вестник „Сега”

    Г-н Константин Пенчев, Председател ВАС

    Г-н Симеон Пешов, председател на Главболгарстрой

    Г-н Кръстьо Петков, политикономист

    Г-н Тодор Петков, областен управител

    Г-н Валентин Петрушенко, лектор по програмата „Жан Моне” в Пловдивския университет „П.Хилендарски”

    Г-н Петър Петров, съветник в канцеларията на министър-председателя

    Г-жа Мила Петрович, старши експерт в МВнР на България

    Г-н Георги Пинтев, народен представител, БЗНС

    Г-н Георги Пирински, Председател на НС

    Г-жа Меглена Плугчиева, зам.министър-председател, отговарящ за координацията и контрола на средствата от ЕС

    Г-н Етиен дьо Понсен, посланик на Франция

    Г-н Петър Попчев, посланик за енергийната сигурност и промяната в климата

    Г-н Георги Прохаски, съпредседател на Центъра за икономическо развитие

    Г-жа Ива Пушкарова, председател на Сдружението на съдиите

    Г-н Николай Радев, ръководител на групата съветници от „Коалиция за Пловдив”

    Г-н Михаил Росиану, посланик на Румъния

    Г-н Никола Съботинов, председател на БАН

    Г-н Денис Самсон, изпълнителен директор на „Солвей Соди”

    Г-н Марио Хесус дош Сантош, посланик на Португалия

    Г-н Албертс Сарканис, посланик на Латвия

    Бившия цар Симеон II Сакскобургготски

    Г-н Петко Сертов, председател на ДАНС

    Г-н Георги Шарабов, заместник главен редактор, вестник „Труд”

    Г-жа Ингрид Шикова, ръководител на Департамент по Европейски изследвания, СУ „Св. Климент Охридски”, ръководител секция Комуникации, представителство на Европейската комисия в България

    Г-н Волен Сидеров, народен представител, Атака

    Г-н Калоян Симеонов, ръководител отдел „Координация с ЕС в администрацията на МС”; лектор по европейски изследвания в СУ „Св. Климент Охридски”

    Г-н Даниел Смилов, лектор по програмата „Жан Моне” в СУ „Св. Климент Охридски”, старши сътрудник в Центъра за либерални стратегии, София

    Г-н Стефан Софиянски, народен представител, ССД

    Г-н Стоян Сталев, изпълнителен директор, Агенция за чуждестранни инвестиции

    Г-н Красен Станчев, политолог и директор на Института по пазарна икономика

    Г-н Сергей Станишев, министър-председател

    Г-н Руслан Стефанов, координатор на икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията

    Г-н Драгомир Стойнев, съветник в канцеларията на министър-председателя

    Г-н Петър Стоянов, бивш президент на България

    Г-н Кънчо Стойчев, социолог и съсобственик на Галъп Интърнешънъл, България

    Г-н Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт „Отворено общество”, София

    Г-н Николай Свинаров, народен представител, БНД

    Г-жа Миглена Тачева, министър на правосъдието

    Г-жа Космина Танасиу, лектор по програмата „Жан Моне”, Американски университет

    Г-н Евгени Танчев, лектор по програмата „Жан Моне”, НБУ, София, съдия в Конституционния съд на Република България

    Г-н Антони Тодоров, доцент по политически науки НБУ, София, Председател на Българската асоциация за политически науки

    Г-н Валери Тодоров, генерален директор, БНР

    Г-жа Ана Топалова, експерт, отдел „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”, ВСС

    Г-жа Станка Тошева, заместник главен редактор, вестник „Капитал”

    Г-н Константин Тренчев, президент на КТ „Подкрепа”

    Г-н Георги Вълчев, ректор Университет по хранителни технологии

    Г-н Вилем ван Ее, посланик на Нидерландия

    Г-н Цветан Василев, председател на надзорния съвет на Корпоративна търговска банка

    Г-н Николай Василев, министър на държавната администрация и административната реформа

    Г-н Борис Велчев, главен прокурор

    Г-н Арунас Винсианус, посланик на Литва

    Г-н Константин Вълков, журналист, Дарик радио

    Г-н Жан-Жак Велфринг, посланик на Люксембург

    Г-н Стивън Уилямс, посланик на Обединеното кралство

    Г-н Яне Янев, народен представител, РЗС

    Г-жа Мира Иванова, социолог и директор на МБМД

    Г-жа Василка Йончева, ректор на Академия за музикално и танцово изкуство

    Г-жа Митка Захариева, ръководител на кабинета, Министерство на правосъдието

    Г-н Желю Желев, бивш президент на Република България

    Г-жа Зинаида Златанова, представител на Европейската комисия в София

    Г-н Борислав Зюмбюлев, първи заместник главен редактор, вестник „24 часа”

    АНЕКС 2

    РЕФЕРЕНЦИИ



  • Агенция за икономически анализи и прогнози. (2008 г.) Българската икономика през 2007: анализ и перспективи

  • Агенция за икономически анализи и прогнози. (2008 г.). Индикатор за икономическата активност в България, № 1

  • Balazs, P.; Duleba, A.; Schneiderm J. and Smilar, E. (January 2007). Strategic Framework for the EU’s Eastern Policy. [Балаж, П.; Дулеба, А.; Шнейдерм, Й. и Смилар, Е. (януари 2007 г.). Стратегическа рамка за Източната политика на ЕС.]

  • Бошков, А.; Прохаски, Г. и Дудева, Л. (октомври 2008 г.). Българската икономика, октомври 2008 г. Център за икономическо развитие

  • Българска народна банка (2008) Годишен доклад 2007 г.

  • Център за изследване на демокрацията (2009 г.) Безнаказана престъпност. Борбата с корупцията и организираната престъпност в България

  • Съвет на Европейския съюз (2008 г.) Становище на Съвета по актуализираната Програма за конвергенция на България, 2007-2010 г.

  • Център за икономическо развитие (февруари 2008 г.). Икономическо развитие. Център за изследване на разширяването на ЕС. Глава 1.

  • Sotiropulos D.A. and Veremis T. (2002) Is Southeastern Europe Doomed to Instability? A Regional Perspective.

  • European Bank for Reconstruction and Development. (2008). Bulgaria. Country factsheet

  • European Bank for Reconstruction and Development. (2008). Bulgaria Economic Overview

  • Европейска комисия (2007) Оценка от Комисията на Националната програма за реформи на България

  • Европейска комисия. (2008). България: макрофискална оценка. Анализ на актуализацията от декември 2007 година на Програмата за конвергенция

  • Европейска комисия Препоръка за становище на Съвета по актуализираната Програма за конвергенция на България, 2007-2010 SEC(2008), окончателна

  • Европейска комисия (2008) Икономическа прогноза, есен 2008 година

  • Европейска Инициатива за стабилност (ЕSI) (2007)САПАРД и развитието на селските райони

  • Хаинбоазки, М. (2008). Устойчиво икономическо развитие и регионална икономика в Република България (на примера на Югоизточния регион за планиране).Тракийски научен журнал, то. 6, бр. 3, стр. 18-25

  • International Monetary Fund (IMF) (November 2008).Crisis Lending and the IMF.

  • IMF (December 2008). Statement by the IMF Mission in Bulgaria

  • IMF. (December 2008). Bulgaria-2009 Article IV Consultation Concluding Statement of IMF Mission.

  • Институт по пазарна икономика (октомври 2008) „Как се прави бизнес 2009 г.” България едно място по-назад

  • Иванова Иванка е др. (2009) Опазване върховенството на закона в разширения ЕС. Случаите България и Румъния. Център за европейски политически изследвания. Специален доклад/април 2009 г.

  • Кацамунска П. (2008) Прозрачността в държавната администрация: основна предпоставка за добро управление и конкурентоспособност на българската икономика в европейския контекст. Икономика и организации, том 5, бр. 2, стр. 143-150.

  • Ladi S. (2008). Good Governance and Public Administration Reform in the Black Sea Economic Cooperation (BSEC) Member States. Xenophon Paper, No.6

  • Nikolova P. (2006) Negotiating for EU Membership? The Case of Bulgaria and Rumania. Croatian Yearbook of European Law and Policy, Vol. 2, No 2

  • Нучева Г. и Белчев Д. (2008) Успех на изоставащите: присъединяването на България и Румъния към ЕС. Източно европейска политика и общества. Том. 22, бр. 1, стр. 114-144.

  • Organization for Economic Cooperation and Development (OECD). (2007). SIGMA: A joint Initiative of the OECD and the European Union, principally financed by the EU. Organizing the Central State Administration: Policies and Instruments. Sigma Paper, No. 43.

  • Приматаров, А. и Ганев, Г. (февруари 2008 г.) Отношения на България с ЕС. Център за изследване на разширяването на ЕС. Глава 3.

  • Sage publications. (2006). Public Administration Reform in Eastern Europe. A Research Note and a Look at Bulgaria. Administration and Society.

  • Република България (2007). Национална програма за реформи (2008-2010). Доклад за напредъка.

  • Република България (2006 г.). Програма за управление (2007-2010).

  • SIGMA. (2006). Bulgaria: Public Service and the Administrative Framework. Assessment March 2006. OECD and European Union.

  • Смилов, Д. (февруари 2008 г.). Процесът на политическа трансформация в България. Център за изследване на разширяването на ЕС. Глава 1

  • Център за икономическо развитие (юли 2008 г.). Българската икономика.

  • Център за изследване на разширяването на ЕС. (2008 г.). Използването на ИПА и други фондове на ЕС за ускоряване на конвергенцията и интеграцията на Западните Балкани.

  • World Economic Outlook (October 2008). Financial Stress, Downturns and Recoveries

  • World Bank. (October 2008). EO10 Regular Economic Report

  • World Bank. (December 2008). Bulgaria: Investment Climate Assessment

  • World Bank Policy Note. (November 2008). Bulgaria: Raising Employment and Human Capital for Growth and Convergence.






Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница