Доклад-оценка на състоянието и перспективите
Институции на Министерството на образованието и науката, в които приемът се извършва по реда на ЗНП: Помощни училища
Изтегляне 3.1 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Институции на Министерството на правосъдието: Поправителни домове
- Докъде стигна реформата в детските институции 2. ДДМУИ: Конкретни данни 2.1. Национална политика. Управление и законодателство
- 2.2. Структурно и функционално развитие 2.2.1. Общи данни за процесите на структурно и функционално развитие в ДДМУИ
- 2.2.3. Фактори, възпрепятстващи промяната в системата на на ДДМУИ Институционализацията единствено по социални индикации продължава
- ДДМУИ - Васил Друмев, семеен статус
Институции на Министерството на образованието и науката, в които приемът се извършва по реда на ЗНП: Помощни училища По данни на МОН към ноември 2006 г. съществуват 62 помощни училища с 5939 ученици. От интернатен тип са 36 помощни училища с 2856 деца. Останалите 26 помощни училища, с 3083 деца, са от полуинтернатен тип (провеждат се и следобедни занятия). Официалната позиция на ДАЗД – специализирания правителствен орган за ръководство, координиране и контрол в областта на закрилата на детето, изключва помощните училища от системата на институциите в страната. Позицията на БХК е, че тенденцията помощните училища от интернатен тип да се използват като институции за настаняване и отглеждане на деца остава. Въпреки официалната класификация, която счита за институции само домовете и социално-педагогическите и възпитателните училища интернати, в които приемът се извършва по съдебен ред, помощните училища интернати, в които се констатира почти целогодишно пребиваване, също би следвало да се считат за институции. Преобладаващият дял от пребиваващите в помощни училища интернати деца живеят в тях по 9 месеца в годината поради различни причини - липса на средства, отдалеченост на институцията от родните им места, незаинтересуваност от страна на родителите. При мониторинга си от 2006 г. в 22 помощни училища БХК констатира, че в 16 помощни училища интернатната услуга се ползва през цялата учебна година, включително и през почивните и празничните дни. Както бе посочено, не всички помощни училища имат интернат с капацитет за всички учещи в училището деца. В някои съществува интернат за част от децата, които са от близки села, и в тях се ползва предимно седмична грижа. Все пак съществуването на интернатни училища поставя сериозния проблем относно това какво точно представлява помощното училище. Засега, по оценката на БХК, то е институция, която предлага предимно социални услуги - хранене, спане, обличане, къпане. Помощните училища продължават преимуществено да обучават бедни ромски деца, въпреки че има и региони, в които тази тенденция намалява или е престанала (Ловеч, Габрово, Велико Търново, Враца). Децата, настанявани в помощни специални училища интернати, далеч от семействата си и ползващи почти целогодишно интерната към училищата, на практика са институционализирани. През лятото на 2006 г. МОН закри 10 помощни училища. Това са училищата в селата Ахматово, Славяново, Миндя, Лозно, Радотина, Ветрен, Чокманово (интернатни) и в градовете Русе, Чирпан, Димитровград (само последното имаше интернат за част от децата). Голяма част от децата бяха неглижирани в семействата си от ромски произход и живееха в училищата поне 9 месеца от годината заедно със свои братя и сестри. МОН предвижда преразглеждане на статута на помощните училища интернати. Институции на Министерството на правосъдието: Поправителни домове В страната функционират два поправителни дома: в Сливен - за момичета, и в Бойчиновци - за момчета. Тези затворени институции са част от пенитенциарната система в България. В тях се настаняват както непълнолетни, на които е наложена мярка за неотклонение задържане под стража, така и непълнолетни с влезли в сила присъди.
2. ДДМУИ: Конкретни данни 2.1. Национална политика. Управление и законодателство Факт е, че след 1998 г. България започва целенасочена реформа в областта на закрилата и благосъстоянието на децата, интеграцията на хората с увреждания и рисковите групи. В изпълнение на основни европейски директиви е прието изцяло ново законодателство в хармонизация с европейските правни норми: 4 основни закона, 8 правилника, 13 наредби, редица планове за действие, програми и други актове на Министерския съвет. С основните закони са създадени Държавната агенция за закрила на детето, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания3. Зaявените основни цели на приетите през 2000 г. Стратегия и План за действие за закрила правата на децата в България за периода 2000-2003, както и Националната стратегия за закрила на детето за периода 2004-2006 г. са обвързани:
Българското правителство приема в периода 2005-2006 и следните документи, които поставят акцент върху политиката за деца и лица с увреждания: На 15.12.2005 г. с решение на Министерския съвет е приет План за действие за равните възможности за хората с увреждания за 2006-2007 г. (С изпълнението на плана се цели създаване на условия за адаптиране на битовата и околната среда и повишаване мобилността на хората с увреждания, усъвършенстване на модела на грижа за деца с увреждания и създаване на гаранции за достъпа до качествено образование в общообразователна среда. Възможности за отдих и спорт.) На 15.12.2005 г. с Решение на Министерския съвет е приета Националната програма за закрила на детето за 2006 г. Тя отговаря на основните приоритети в областта на закрилата на детето, определени с Националната стратегия за детето за периода 2004-2006 г. (В основната приоритетна област на националната програма - „Намаляване броя на децата, отглеждани в специализираните институции, и подобряване условията на живот в тях“, са включени дейности, свързани с развитие на алтернативни форми на грижа и социални услуги за деца, предоставяни в общността; подобряване качеството на живот на децата, настанени в специализирани институции; децентрализация на домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа и домовете за медико-социални грижи за деца; реформиране на институциите и предоставяне на алтернативни услуги за деца.) В изпълнение на един от основните приоритети за деинституционализация през януари 2006 г. министърът на труда и социалната политика, министърът на здравеопазването, председателят на Държавната агенция за закрила на детето и изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане утвърдиха Програма за обучение на кандидатите за приемно семейство за отглеждане деца с увреждания, с емоционални или поведенчески отклонения. През март 2006 г. в Националната програма „Асистенти за хора с увреждания“ се въведе нова приоритетна непосредствена цел: извеждане на хора с трайни увреждания от специализирани институции чрез осигуряване на лични и социални асистенти в семейна среда. Със съдействието на директорите на специализираните институции дирекциите „Социално подпомагане“ са осъществили контакт със семействата или близките на деца с увреждания за запознаването им с новите моменти в програмата. Между Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика през януари 2006 г. беше подписан Рамков договор за осъществяване на координация между ангажираните институции за подобряване положението на хората с ментални увреждания, настанени в специализирани институции. (В него са разписани областите на сътрудничество и конкретните ангажименти. С него се въвежда в практиката система за оценка на потребностите и състоянието на хората с ментални увреждания с цел насочването им към социални услуги в общността и осигуряване условия за социална интеграция.) С Решение на МС от 13.04.2006 г. бе приета Концепция за деинституционализация на специализираните институции за деца и социални институции за възрастни хора с увреждания. (Поставен е акцент върху развитието на алтернативни форми на грижа и социални услуги в общността, върху разширяване източниците на финансиране и подобряване на координацията между държавата, общините и неправителствените организации, ангажирани с процеса на деинституционализация.) През май 2006 г. между МТСП, Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, Държавната агенция за закрила на детето и Агенцията за социално подпомагане бе подписан Механизъм за закриване, реформиране или преструктуриране на специализираните институции за деца, в който се разписани критериите, по които ще бъдат оценени специализираните институции. (Критериите са свързани с местоположението и достъпността на съответната специализирана институция за деца, материалната база и качеството на грижа. Оценката се извършва от междуведомствени регионални комисии. За институциите, които не са събрали определен минимум от точки, междуведомствена комисия следва да направи предложение за закриване в краткосрочен период (в рамките на една или две години) и да се разработи план за закриване. За институциите, оценени с бал над минималния, съвместно с персонала се разработва план за развитие, като се вземат предвид и други критерии, които да послужат за изясняване на възможностите за развитие на конкретна институция, като брой деца, отглеждани в институцията; приблизителен брой деца, за които институцията в дългосрочен план (5-7 години) е най-вероятната форма на грижа; квалификация, структура и брой на персонала; необходимост от институционалната грижа за местната общност; наличие на други социални услуги за деца и семейства в общността; предлагане на алтернативни услуги от самата институция.) На 26.04.2006 г. Народното събрание прие изменения и допълнения в Закона за закрила на детето. (Във връзка с деинституционализацията и отглеждането на децата в семейна среда осиновяването се регламентира като мярка за закрила на детето в семейна среда и се въведе и уреди статутът на „професионалното приемно семейство“. С въвеждането и развитието и на професионалното приемно семейство се очаква мрежата на приемната грижа да се разшири.) С Решение на МС № 426 от 05.06.2006 г. беше изменено и допълнено Решение № 21 на Министерския съвет от 19 януари 2006 г. за разделение на дейностите, финансирани чрез общинските бюджети, на местни и делегирани от държавата и определяне на стандарти за численост на персонала и стандарти за издръжка на делегираните от държавата дейности през 2006 г. (С промените се въвеждат финансови стандарти за издръжка на центрове за обществена подкрепа, звено „Майка и бебе“ и дневен център за деца на улицата (изградени по проект „Реформа за повишаване благосъстоянието на децата в България“ в 10 пилотни общини). С промените в решението се създават единни стандарти от 5512 лв. за издръжка на клиент в тези центрове, с което се дават и условия общините да договарят предоставянето на социални услуги с външни доставчици (като неправителствени организации). От 1 юли финансирането на комплексите е осигурено със субсидия от държавния бюджет към общинските бюджети.) На 22.06.2006 г. Министерският съвет прие Постановление за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). (Включват се три нови форми на социални услуги, предоставяни в общността – звено „Майка и бебе“, Център за обществена подкрепа, Център за работа с деца на улицата.) На 22.06.2006 г. Министерският съвет прие Постановление за изменение и допълнение на тарифата за таксите за социалните услуги, финансирани от републиканския бюджет, утвърдена с Постановление № 91 на Министерския съвет от 21.04.2003 г. (Даде се възможност социалните услуги, предоставяни в дневните центрове, да се ползват седмично – от понеделник до петък. Целта е чрез разширяване кръга на предлаганите услуги в дневните центрове да се предотврати институционализирането на децата и хората с увреждания. Лицата няма да бъдат трайно отделяни от семейната си среда и ще запазят връзките и отношенията си със своите близки и роднини, приятелски кръг. От заплащане на такси за ползване на социални услуги се освобождават лицата, дарили недвижима собственост в полза на държавата или общините с цел развитие на социални услуги.) В анализ на МТСП “Процесът на деинституционализация и разширяване на мрежата от социални услуги в общнoстта” от 2006 се посочва, че най-съществените практически страни на реформата са свързани с:
Институционалната грижа трябва да отговаря на утвърдени стандарти и критерии, и да остане само една от формите в мрежата от социални услуги, която да включва: общински социални услуги, нови услуги и сегашните заведения с преквалифициран персонал. БХК оценява като стъпки в правилната посока както промените в законодателството и в подзаконовата нормативна уредба, регулираща правата на децата, така и определянето на приоритети в държавната политика за промяна на системата за грижи за деца със специални потребности. Проблемът според БХК е в това, че засега въпреки предприетите правителствени мерки домовете за деца и особено институциите за деца с умствени увреждания не са превърнати в основен двигател на реформата. И че престоят на децата в институциите остава дълъг. 2.2. Структурно и функционално развитие 2.2.1. Общи данни за процесите на структурно и функционално развитие в ДДМУИ По време на своя мониторинг през 2006 г. БХК констатира, че в някои ДДМУИ трансформационните процеси стартират именно след оценката на ДАЗД и направените препоръки за промяна от 2004 г. Такива примери са ДДМУИ - Петрово, Сандански, ДДМУИ-Васил Друмев и ДДМУИ - Горски Сеновец. В други специализирани институции за деца с увреждания обаче като ДДМУИ – Медвен, и ДДМУИ - Горна Козница, не са предоставени конкретни препоръки за бъдещото развитие и повишаване качеството на грижите за институционализираните деца. Ръководителите на тези домове и до днес не са получили обратна информация за изводите на комисията, извършила наблюдението. В домове като ДДМУИ – Видраре, и ДДМУИ – Искра, са разработени институционални проекти за развитие. В други детски заведения като ДДМУИ – Стража, и ДДМУИ - Кошарица, тази стъпка предстои. Но така или иначе, оценката на ДАЗД от 2004 г. за ситуацията в детските институции в страната е първото по-цялостно наблюдение на държавна институция върху институционалната грижа за деца. С този първи национален мониторинг на ДАЗД започва процесът на акредитация на детските домове. През 2005 г. се провеждат и регионални междуведомствени инспекции с участието на представители на местните структури на МТСП, МЗ и МОН - трите министерства, ангажирани с реформата за повишаване благосъстоянието на децата в България. През септември 2006 г. стартира и поредният втори национален мониторинг на ДАЗД в детските институции. Както се посочва и в правителствения доклад по Конвенцията на ООН за правата на детето, в рамките на първия национален мониторинг на ДАЗД са оценени 129 детски институции в страната. В оценката детските заведения се класифицират в един от трите режима на трансформация:
Общият извод от наблюдението на изследователите на БХК през 2006 г. в 20 посетени ДДМУИ, ДДУИ и ДМУИ относно преструктурирането и функционалното развитие на специализираните институции за деца и младежи с умствена изостаналост е, че две трети от оценените домове за деца и младежи с интелектуални проблеми функционално остават непроменени, финансовите стимули за реформата в този тип детски заведения са недостатъчни. Персоналът има интерес да запази и дори да увеличи контингента, защото заплатите на служителите в ДДМУИ продължават да зависят от този контингент. Механизмът за социално изключване на децата от институциите продължава да работи. Въпреки промените в законодателството институционализацията далече от очите на обществото остава основна форма на грижа за децата с по-тежки увреждания, изоставени от родителите си. 17 от 20 посетени ДДМУИ/ДМУИ все още се намират в селца . Възможностите за социална и образователна интеграция остават ограничени въпреки „отварянето” на детските домове през последните години. Реално закрити са три ДДМУИ от 2003 г. насам. Няма нито една детска целогодишна институция за деца с увреждания, преместена в общински или в областен център. Извод Оценката на БХК е, че две трети от общо 26 целогодишни детски институции за деца с проблеми в интелектуалното си развитие изостават в процеса на трансформация и въвеждане на нови услуги. БХК констатира в своя мониторинг от 2006 г., че:
Всички детски специализирани институции за деца и младежи с умствена изостаналост и физически затруднения са децентрализирани общински заведения за социални услуги за деца и младежи с увреждания съгласно промените в нормативната уредба (ЗСП, ППЗСП). Управлението на държавната субсидия, организацията на работа и кадровата политика са в правомощията на общинските администрации. Методическото ръководство и контролът върху съответствието със стандартите за качествена грижа за деца със специфични нужди са правомощие на Министерството на труда и социалните грижи. Съгласно разпоредбите на Закона за социално подпомагане и правилника за неговото прилагане заведенията за социални услуги у нас са държавни, общински и частни. След промяната на нормативната уредба в България процедурата по настаняване в детски специализирани институции предвижда настаняване с решение на съд или с административна заповед на директора на ДСП за временно настаняване. Институционализирането се определя от българския ЗЗД като крайна мярка след изчерпване на всички възможности за закрила на детето без откъсване от биологичното семейство. Съгласно чл. 35 от ЗЗД настаняването на децата в специализирана институция се извършва само в случаите, когато са изчерпани възможностите за оставане на детето в семейна среда. Процедурата по настаняването извън семейството (при роднини и близки, в приемно семейство или в специализирана институция) е уредена в членове 26, 27 и 28 от ЗЗД. В ДДМУИ се приемат деца от 3- до 18-годишна възраст. Съгласно промените в ЗСП и ППЗСП (чл. 40) доставчиците на социални услуги вписват приетите деца/лица със специални нужди в регистъра на ДДМУИ. Изготвят индивидуален план след оценка на специфичните потребности на децата/лицата, ползващи социални услуги, който се оценява и актуализира при необходимост на всеки 6 месеца. Част от този план е и писменият план за здравни грижи. Процедурата по настаняване е спазена във всички посетени от БХК ДДМУИ - приемът е извършван със съдебни решения или с временна заповед на ръководителите на общинските дирекции за социално подпомагане. Както бе посочено, ДДМУИ са специализирани институции за деца с умствена изостаналост на възраст от 3 до 18 години. Онези от тях, които имат статут на домове за младежи, приемат млади хора на възраст от 18 до 35 години. В някои домове като ДДУИ – Търнава, са настанени деца на възраст от 3 до 10 години, три от децата са над 16 години. БХК констатира обаче, че в преобладаващия дял от детските заведения продължава практиката на задържане на домуващи над 18 години. Причината е най-вече в стремежа на персонала да запази капацитета на дома и в опасенията от по-лошата среда в ДВУИ, където попадат най-често децата от ДДМУИ след навършване на 18 години. В 14 от посетените 18 ДДМУИ бе установено присъствие на групи домуващи (между 23 и 37 души) на възраст над 18 години .
2.2.3. Фактори, възпрепятстващи промяната в системата на на ДДМУИ
В изследване на всички съществуващи ДДМУИ през периода 2000/2001 г. БХК установи, че поради липса на алтернативи, до които да имат достъп децата и семействата в риск, и заради икономическия и социалния преход на страната в детските домове за умствено увредени деца бе възможно настаняване по социални индикации. Тази тенденция продължава и днес, констатира БХК в рамките на своето изследване от 2006 г. Кореспонденция между директора на ДДМУИ – Кошарица, и ръководителите на ДСП – Несебър и на ДСП – Бургас, дава представа за социалния статус на родителите на деца от ДДМУИ. В социален доклад, подписан от В. Вълчев, директор на ДСП - Бургас, и изпратен до директора на ДСП - Несебър, от 16.05.2006 г., пише: ОЗД при ДСП - гр. Бургас, извърши проучване, при което установи следното: на посочения от Вас адрес не е установен контакт с г-жа Е.С.С. - майка на М.З.С. Майката е пенсионер по болест със заболяване: умерена степен на умствена изостаналост (дебилитис медиа-гравис, олигофренопсихопатия, перманентна декомпенсация). Споделя, че има 7 родени деца от различни бащи, с които е съжителствала на семейни начала. Всички деца носят имената на З.С.С., с който също е във фактическа раздяла от години... Подпомагана по реда на ЗИХУ с добавка за лекарствени средства в размер на 8,25 лв. и с добавка за транспорт в размер на 8,25 лв. Жилището, в което живее Е.С.С., е полумасивна изоставена постройка. В него се е самонастанила. Обитава една стая без водоснабдяване и електроподаване. Липсват елементарни хигиенно-битови условия за отглеждане на дете. Стаята е пълна с отпадъци. В средата е разпънат диван, който се използва за спане. По данни на съседи жената пребивава в дома само вечер, през деня скита из улиците. Бащата З.С.С. не е открит на посочения от Вас адрес. По данни на съседи такова лице не е живяло на адреса. На изпратена покана за среща З.С.С. не се яви в ОЗД. Сестри и братя (4 сестри и 2 братя): Я.С.З. - на 7 години, пребивава в ДОВДЛРГ „Ал. Г. Коджакафалията“, гр. Бургас Г.З.С. - на 12 години, пребивава в ДОВДЛРГ „Ал. Г. Коджакафалията“, гр. Бургас В.З.С. - на 4 години, пребивава в ДДМУИ - с. Искра М.З.С. - на 17 години, по данни на майката живее при баща си С.З.С. - на 19-20 години - пребивава в СУПЗ - с. Бата. Е.С.С. декларира в саморъчно подписана декларация, че няма условия и финансови възможности да отглежда детето си Мариян в семейна среда. Заявява, че не разполага със средства да представи нотариално заверена декларация. ОЗД при ДСП – Бургас, счита, че в настоящия момент не съществува възможност за отглеждането на детето в биологичното му семейство и е в негов интерес институционалното му отглеждане да продължи. По данни на ДАЗД от 2002 г. едва 2,7% от децата в институциите са пълни сираци. Останалите деца идват от биологичните си семейства - изоставени деца, деца на самотни майки, деца от многодетни семейства, деца на безработни. Конкретните данни за семейния статус в един дом от посетените през 2006 г. социални домове – ДДМУИ - Васил Друмев, очертават типичната за тези специализирани детски заведения картина: ДДМУИ - Васил Друмев, семеен статус
От данните се вижда, че само 2 от 50-те деца в дома са кръгли сираци. Преобладаващият дял са деца, изоставени от родителите си - тези деца са от многодетни семейства с повече от 3 деца, семейства на безработни и самотни родители. Нито едно от отглежданите в друг дом – ДДМУИ - Горски Сеновец, деца не е пълен сирак. За родителите на 1/3 от институционализираните 53 деца няма информация. Идентична е актуалната ситуация и в останалите 18 ДДМУИ, които изследователи на БХК посетиха през 2006 г. В 10 от посетените 20 социални заведения за деца и младежи с умствена изостаналост няма нито едно дете - пълен сирак. Най-големият брой деца с починали двама родители е регистриран в ДДМУИ - Илаков рът - 4 деца от дома са пълни сираци. Въпреки усилията на отделите за закрила на детето към общинските ДСП да открият през 2005-2006 г. родителите на изоставените деца за една значителна част от родителите няма информация - те са напуснали страната или са с неизвестен адрес. Всъщност преобладаващият дял от настанените в ДДМУИ деца идват не от биологичните си семейства, а от друга институция - най-често ДМСГД. БХК констатира неглижиращо отношение към известен дял институционализирани деца както от страна на родителите им, така и от страна на персонала в някои от предходните детски институции, от които децата с увреждания са пренасочени към ДДМУИ. През 2005 г. в ДДМУИ - с. Видраре, е настанено дете, което е пренасочено от ДМСГД - София. По данни на персонала детето е прието със следи от системно фиксиране - детето е с увреждания на ръчичките - изсъхване от китката към пръстите на дясната ръка вследствие на постоянно връзване. Лекарят на дома във Видраре установява и хипотрофия и бронхопневмония. Директорът на ДДМУИ информира наблюдателя на БХК, че до момента в ДДМУИ са приети 5 деца от ДМСГД – София, в тежко състояние (вж. данни за други случаи на нехуманно отношение към деца от домовете в раздела за домовете “под специално наблюдение”) .
|