Доклад-оценка на състоянието и перспективите



страница5/21
Дата07.05.2018
Размер3.1 Mb.
#67714
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21

Обобщението на БХК относно финансирането на трансформационните процеси в ДДМУИ е, че държавата с основание насочва финансов ресурс и подкрепа към алтернативните форми на грижа за деца и лица с увреждания, но законодателните промени, които позволяват на част от домовете за деца с умствена изостаналост да се трансформират и да започнат да предлагат нови услуги - седмична грижа, мобилни екипи в общността, договори с индивидуални потребители на социални услуги, микродомове, също би трябвало да се стимулират. Между 200 000 и 400 000 лв. е годишният бюджет на ДДМУИ, от които две трети се разпределят за заплати и осигуровки на персонала. Дейностите по преструктуриране се подкрепят най-вече от дарители. В някои случаи средствата са осигурени от СИФ на МТСП. В един случай за 2006 г. се предвижда структурното развитие да бъде подкрепено от държавата със сума от 600 000 лв. - средствата са предназначени за ДДМУИ - Михалци. Съществена е финансовата подкрепа от страна на общинската администрация само за ДДМУИ - Кошарица, община Несебър.
Положителна тенденция в отбелязващите напредък в преструктурирането социални детски домове (Васил Друмев, Видраре, Горски Сеновец, Мездра, Петрово, област Благоевград, София, Търнава) е това, че освен трансформиране на сградния фонд се върви и в посока към промяна на модела на институционална грижа и към индивидуализиране на подхода към  увредените деца, създават се условия, близки до семейната среда, извършва се отваряне на институцията към общността. Разширява се и асортиментът на предлаганите социални услуги. В ДДМУИ - Горски Сеновец например в началото на 2006 г. е изграден дневен детски център за деца с увреждания, сформирани са мобилни екипи, които предоставят услуги по домовете за 11 деца с увреждания в община Стражица.Въпреки че реализацията на симбиозата целогошна институция-дневен център предидзвиква противоречиви оценки на шанса за постигане на ефективен резултат, опитът в тази посока си струва да бъде насърчен.В ДДМУИ – Михалци, както бе посочено, е осигурен значителен ресурс от около 600 000 лв. за осъществяване на преструктуриране и подобряване на качеството на грижите за институционализираните деца.

Пълно индивидуализиране на подхода към институционализираните деца не бе констатирано в нито една от посетените детски институции за деца с проблеми в умственото си развитие, но първите стъпки към трансформиране на модела на грижа се правят. В детските специализирани институции за деца със затруднения е известна необходимостта от  изграждане на капацитет и промени в кадровия ресурс за тази цел. Друг е въпросът, че не всички ръководства са предприели практически мерки за постигане на подобна цел. Най-напреднали в промяната в кадрово отношение са домовете в Петрово, област Благоевград, във Васил Друмев и в Горски Сеновец - в тези домове е направена оценка на нуждите от обучение на персонала, използват се възможности за преквалификация, назначени са нови специалисти  в институциите. Ефективна промяна в здравната грижа за институционализираните деца отбелязват ДДМУИ - Видраре, ДДМУИ – Мездра, и ДДМУИ - Горски Сеновец. В ДДМУИ – Мездра, и ДДМУИ - Горски Сеновец, адекватната медицинска грижа и индивидуализирането на подхода води до промяна в здравния статус и в социалните умения на съществен дял от тежко увредените деца, пренасочени от ДДМУИ - Факия и ДДМУИ – Джурково.

Съществено постижение в процесите на преструктуриране в ДДМУИ – Мездра, е промяната в кадровия ресурс. От 60 души щатен персонал 30 души са специализиран персонал.Обслужващият персонал с пряк контакт с децата се състои от 14 детегледачки.
Съществена стъпка във функционалното развитие е кадровата промяна и в ДДМУИ - Петрово, община Сандански, област Благоевград, с настанени 90 деца и младежи. Общият брой на персонала по щат е 62-ма души, 38 от тях са специалистите в дома. Назначен е и извънщатен пердонал персонал: 23-ма души - 4 рехабилитатори, 2 логопеди, 15 „баби“, работещи по проект „Баба и внуче“ (финансиран от MHIK - Международен женски клуб ), 1 психолог и 1 социален работник по програма на фондация „Българско дете“ - проектите са дългосрочни.

В ДДМУИ - Васил Друмев, също е отбелязан напредък в реформата на институционалната грижа. В рамките на проект "Реформа за повишаване благосъстоянието на децата" в ДДМУИ - Васил Друмев, са извършени строително-ремонтни дейности на обща стойност 116 717,68 лв. Предоставено е и оборудване на стойност около 24 хил. лв.


В свой отчет от май 2006 г. социалният министър уточнява: „Дейностите по преструктурирането бяха силно редуцирани поради необходимостта от промени в много нормативни документи. Към момента дейности по преструктуриране се осъществяват единствено в ДДМУИ - с. Васил Друмев, община Шумен.” В ДДМУИ е извършено цялостно обновяване на подпокривното пространство - оформяне на семейно пространство и структуриране на 8 нови помещения: 2 класни стаи за самоподготовка на обучаващите се по програмите на помощно училище в изнесени паралелки в ДДМУИ с ресурсен учител и ателиета за индивидуална и групова работа (трудотерапия, работа с психолог, социален работник, арттерапевт и самоподготовка след училище), включително кухня, фризьорски салон. Семейното пространство се състои от кухня и дневна. По данни на директорката на детския дом до момента нито един родител/близък на дете от дома не се е възползвал от осигурената възможност да прекара известно време заедно с детето си в ДДМУИ. В рамките на проекта са извършени и 6 нови назначения в ДДМУИ: 2 трудотерапевти, 1 медицинска сестра, 1 психолог, 1 социален работник, 1 рехабилитатор на половин щат. В ДДМУИ - Васил Друмев, са сформирани 4 мултидисциплинарни екипа.

Извод:

През 2006 г. качеството на институционалните грижи е повишено в 7 от 18 посетени ДДМУИ. На практика обаче окончателно трансформиране на модела на грижите за увредените деца – категорично индивидуализиране на подхода в грижата за институционализираните деца, не бе констатирано в нито един случай. В нито една от общините, на чиято територия се намират детските целогодишни домове за деца с проблеми в интелектуалното си развитие, няма развита мрежа от алтернативни социални услуги, въпреки че в 10 пилотни общини в страната от края на 2005 г. вече се налагат алтернативни форми като КСУДС или се разширяват дейностите в дневните детски центрове.


3. ДОВДЛРГ: Конкретни данни
3.1. Национална политика. Управление и законодателство
Домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа (ДОВДЛРГ), представляват обслужващи звена със социално предназначение в системата на народната просвета съгласно чл. 2 от Правилника за устройството и дейността на ДОВДЛРГ7. Те са пряко подчинени и финансирани от Министерството на образованието и науката. Тези заведения предоставят грижи и социални услуги по отглеждане и възпитание на деца от 3 до 18 години. ДОВДЛРГ създават условия за осигуряване на образованието на децата по време на престоя им в тях съгласно стандарт 12 от приложение № 3 към чл. 48 „Критерии за съответствие на предоставяните социални услуги за деца в специализираните институции със стандартите по глава пета от Наредбата за критериите и стандартите за социални услуги за деца. ДОВДЛРГ са за деца от предучилищна възраст и за деца от първи до дванадесети клас.
По данни на ДАЗД през 2004 г. общият брой на ДОВДЛРГ е бил 101. Общият брой на децата в ДОВДЛРГ е бил 5840. През юни и юли 2006 г. МОН закри 15 дома за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа – в Победа, Слатино, Гаврил Геново, Орехово, Чепеларе, Гуцал, Скобелево, Славяново, Лешница, Угърчин, Георги Дамяново, Стойките, Калотина, Рила, Жеравна. Това решение бе взето след мониторинг на ДАЗД и МОН, извършен през последните 3 години въз основа на разработен от междуведомствена комисия механизъм за оценяване на детските институции. Във всеки от посочените по-горе закрити домове имаше проблеми с местоположението му в малък град или село, което водеше до проблематично медицинско обслужване, образование, контролиране на дейността и комуникиране с РИО на МОН в областните градове. Освен това в тях имаше все по-малко на брой деца и все по-лошо управление поради текучество на персонала или ниски критерии за качество на грижата у самия персонал поради ниското му образование, инерция от опита и нежеланието за допълнителна квалификация. Дори и малко закъсняло, решението на МОН беше основателно и правилно. В настоящия момент, както бе уточнено, по данни на МОН съществуват 86 ДОВДЛРГ с 4745 институционализирани деца.


3.2. Структурно и функционално развитие
Посетените ДОВДЛРГ имат разнообразни характеристики като материална база и условия, които могат да предоставят на децата. Ремонтните дейности, подобряването на средата, оборудването и индивидуализирането на спалните на децата са изцяло финансирани от частни дарители (предимно чужденци) и от неправителствени организации. От посетените 14 ДОВДЛРГ само “Мария Луиза” в Пловдив и домът в Бързица предлагат наистина добри практики. Те са от малкото домове, в които децата живеят в обособени сектори в малки групи и в близка до семейната среда, което им позволява да придобият социални умения и емоционална устойчивост. В ДОВДЛРГ – Дупница, ДОВДЛРГ - Провадия, ДОВДЛРГ - Шумен, ДОВДЛРГ - Велинград, ДОВДЛРГ – Русе, условията за живот на децата не стимулират развитието на социални умения, не обучават в индивидуализиране на пространството, предлагат неуютна, травмираща и отблъскваща среда. Макар във всички домове да се полагат усилия за подмяна на обзавеждане и ремонтиране на санитарни възли, малко са тези, които наистина успяват да създадат приятна, защитена и уютна среда за децата. В 8 от домовете има компютърни зали, където децата могат да се занимават в свободното си време, в 2 дома има фитнес зали, в почти всички посетени домове има спортни площадки. Налице са и помещения за гледане на телевизия, игри, почивка, но много от тях изглеждат мрачно, обзаведени с крайно амортизирани мебели, без играчки и нагледни материали, подходящи за деца.
Настаняването в ДОВДЛРГ се извършва по реда на Закона за закрила на детето (ЗЗД). Актуализираният и приведен в съответствие с ЗЗД Правилник за устройството и дейността на ДОВДЛРГ влиза в сила от май 2004 г. От този момент нататък настаняването и напускането на ДОВДЛРГ се извършва само по реда на ЗЗД.
Изследването на БХК на съотношението на децата спрямо педагогическия персонал (в посочените данни винаги е включен и директорът) в ДОВДЛРГ показа, че средно един възпитател обгрижва поне 5 деца. Само в два дома има и психолог.
Нараства тенденцията в ДОВДЛРГ да попадат деца със сериозни поведенчески, здравословни и социални проблеми, които изискват специални грижи. Недостатъчни за осигуряването на подобна грижа са както броят, така и квалификацията на персонала в ДОВДЛРГ. Само в един от посетените домове имаше ясен план за първоначално и редовно квалифициране на персонала.



Извод:

Макар ДОВДЛРГ да са задължени да разработят сами проекти за бъдещото си преструктуриране в доставчици на социални услуги, бе установено, че такива не са разработени, както и персоналът не е обучаван и супервизиран по никакви проблеми. Освен сравнително наскоро ремонтирани сгради ДОВДЛРГ не разполагат с ресурс, който да им помогне да се преструктурират лесно и ефективно. БХК не получи изчерпателна информация относно това как МОН предвижда да осъществи преструктуриранено на 86 ДОВДЛРГ след 1 януари 2007 г.


4. ДМСГД: Конкретни данни
4.1. Национална политика. Управление и законодателство
В страната има 32 ДМСГД, разположени по правило в областни центрове. В хода на изследването на БХК през периода април -септември 2006 г. бяха посетени 7 ДМСГД – четири в големи градове – Варна, Кюстендил, Перник и Шумен, и три – в малки – Златица, Ветрен и Широка лъка.
Изследването на БХК показа, че децата на възраст от 0- до 3-годишна възраст са най-малко засегнати от провежданата реформа за повишаване на благосъстоянието на децата в България. Тези деца се институционализират със същите темпове както през 2000 г., когато още не бяха предприети мерки за деинституционализиране на деца.
Все още не съществуват реално функциониращи алтернативни услуги в общността за деца, неглижирани в ранна детска възраст (поради липса на ресурс в семейството за оказване на трайна и качествена грижа за тях) или нуждаещи се от специални грижи поради увреждане по рождение. Така тези две основни групи деца попадат в институции, които за тях се оказват единствената форма на отглеждане и възпитание, предоставяна от държавата и общините. Макар и открити в края на 2005 г. с функция превенция на изоставянето и настаняване на бременни майки и майки с деца в риск от изоставяне, алтернативните комплекси за социални услуги за деца и семейства (всеки от 10-те КСУДС е с възможности за настаняване на не повече от 9 майки) все още нямат капацитет да отговорят на потребността от ранна интервенция.
Оценката на БХК е, че ДМСГД остават твърде консервативни към реформата от институционализация към услуги в общността, както и в промяната на работния подход от изцяло медицински към психосоциален. Бе установено, че в повечето от посетените от БХК ДМСГД не са изработени планове за преструктуриране до август 2006 г.
ДМСГД са изключително важна част по пътя на продължаващата институционализация на деца от най-ранна детска възраст и представляват интересен обект за изследване на провеждане на държавната политика по “затваряне на входа” към институцията. Според ръководствата на посетените ДМСГД не е налице подобна политика и те отчитат еднакъв или нарастващ брой деца, които постъпват в техните институции. Недостатъчен е и броят на специалистите на щат (логопеди, педагози, психолози, кинезитерапевти), които да гарантират по-високо качество на грижата.
Отчита се и липсата или недостатъчната ангажираност на МЗ към ежедневната проблематика. Обикновено от ДМСГД се изискват най-вече счетоводни отчети. По данни на служители в домовете МЗ не е извършвало проверка в ДМСГД от 5 години. В МЗ има само един служител, който има ангажимент към ДМСГД по силата на длъжностната му характеристика. По повод запитване на оповестените мерки по децентрализация в ДМСГД БХК получи отговор от МЗ8. В него се казва, че в изпълнение на Националната програма за закрила на детето, приета от МС с Решение 891 и на Националния план за намаляване броя на децата, отглеждани в специализираните институции на Република България 2003-2005 г., приет с Решение на МС 602 от 02.09.2003 г., децентрализацията изисква промяна в статута на ДМСГД чрез промяна на Закона за лечебните заведения и Правилника за приложение на Закона за социалното подпомагане, т.е. ДМСГД трябва да се закрият като лечебни заведения и следва разкриването им като комплекси за социални услуги за деца. Предприемат се стъпки за децентрализиране на 6 ДМСГД, в които се отглеждат предимно здрави деца - избрани са малки домове за децентрализация, които са подходящи за заведения от тип “семеен дом” .

4.2. Структурно и функционално развитие
Домовете за медико-социални грижи за деца са лечебни заведения по смисъла на Закона за лечебните заведения и извършват основно диагностична и лечебна функция. Така за тях се прилагат стандартите за материални условия за лечебни заведения според Наредба № 29 от 23.11.1999 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи9. Дейностите и организацията им се регламентрат в Правилник за устройството и дейността на домовете за медико-социални грижи за деца10. Макар по правило ДМСГД да са най-добре изглеждащите като материални условия детски институции, все още има много какво да се желае по отношение на работата им с деца по посока работа, изцяло ориентирана в интерес на детето. Пример в това отношение е регламентирането на съотношението между деца и специализиран персонал. С промяна в правилника за дейността в ДМСГД (чл. 6, ал. 4) от 2004 г. бе регламентирано в тях да работят мултидисциплинарни екипи. Всеки мултидисциплинарен екип трябва да се състои от: 1. постоянен екип за обгрижване на децата, състоящ се от две медицински сестри и една детегледачка, 2. лекар, психолог, рехабилитатор и педагог, като всеки от работещите в дома лекари, рехабилитатори и психолози работи с по 6 постоянни екипа, а всеки педагог - с по 3 постоянни екипа (чл. 7). Мултидисциплинарният екип обслужва детската група в жилищния блок (според чл. 8), като детската група е постоянно функционално звено за отглеждане, възпитание и обучение на децата, която се състои от 6 до 8 деца и в нея се интегрират деца в различна степен на физическо и психическо здраве и на различна възраст. Така всеки рехабилитатор или психолог, или лекар например трябва да работи с 36 до 48 деца непрекъснато. Не е предвидено в тези екипи да работи логопед, което би дало гаранция за нормалното развитие на децата поне на комуникативно ниво. Още повече че според правилника (чл. 13) ДМСГД осъществява дейности по продължително медицинско наблюдение на деца с хронични заболявания и медико-социални проблеми (макар никъде да не се дефинира какво е медико-социален проблем); диагностициране, лечение и рехабилитация на деца с хронични заболявания и медико-социални проблеми; специфични грижи по отглеждане, възпитание, обучение и подготовка за интеграция за деца с хронични заболявания и медико-социални проблеми. При това при осъществяване на тези дейности медицинските и други специалисти в дома трябва да създават условия за прилагането на индивидуален подход, осигуряващ оптимално физическо и психическо развитие на децата.
По отношение на законодателната уредба на настаняване на дете в ДМСГД се прилага общата уредба по Закона за закрила на детето. Децата могат да останат в ДМСГД най-късно до навършване на 7-годишна възраст в случай на открита процедура по осиновяване или когато детето е със средна и тежка степен на водещи физически увреди.
Още при първото си наблюдение в тези институции през 2000 г. БХК установи сравнително по-високото ниво на грижа по отношение на децата в сравнение с другите детски институции, които се дължаха на местоположението (големи областни градове), добрите сгради и висококвалифицирания, макар и недостатъчен персонал (предимно лекари и медицински сестри и единици рехабилитатори, психолози, възпитатели). Материалната база на ДМСГД се поддържа все така добре, но за разходи за оптимизиране на отопление, освежаване или постелен инвентар ДМСГД не получават бюджет в необходимия размер. Дори поддържането на хигиена в сградата и лична хигиена на децата в някои домове не се осъществява на добро ниво (в ДМСГД – Шумен, например за децата не се купуват памперси, а се ползват скъсани чаршафи, там се усещаше и силна миризма на урина особено в стаите на децата с увреждания). не всички ДМСГД имат необходимите помещения, според Наредба 29. Децата в ДМСГД спят, къпят се, играят и се хранят, както и често получават физиотерапия в една и съща стая. Там, където средата е дружелюбна към децата, това е постигнато с дарения, а не с държавна субсидия.
Специализираният персонал в ДМСГД е крайно недостатъчен.
В ДМСГД - Широка лъка, няма нито един друг специалист освен 2 лекари и 7 медицински сестри. Няма педагог, кинезитерапевт, рехабилитатор, логопед или психолог. В ДМСГД – Перник, за 52 деца се грижат 2 лекари, 19 медицински сестри, рехабилитатор и психолог. В ДМСГД – Ветрен, за 66 деца се грижат 1 лекар, 19 медицински сестри и рехабилитатор и психолог (като за последните двама заплати се осигуряват по проект). В ДМСГД – Шумен, за 144 деца се грижат 5 педагози, 6 лекари, 72 медицински сестри, рехабилитатор, кинезитерапевт, инструктор хранене, един възпитател и социален работник на половин щат. В ДМСГД – Варна, за 178 деца се грижат 6 педагози, 10 лекари, 60 медицински сестри, 3 рехабилитатори, 3 кинезитерапевти, 3 психолози, 2 социални работници, 2 логопеди. В ДМСГД – Кюстендил, за 29 деца се грижат лекар, 16 медицински сестри, педагог, психолог, рехабилитатор.Обучението на персонала се осъществява само по проекти на неправителствени организации.
Обобщението на БХК относно качеството на полаганата грижа е, че в ДМСГД се налагат следните тенденции: недооценяване ролята на педагози, психолози и логопеди за развитието на детето, доминиращ медицински модел на грижа, липса на стимули за развитие на индивидуалните възможности на децата както в материалната среда - липса на помещения, пренаселеност, еднообразие в заобикалящата среда (цветове, звуци), така и в човешкия ресурс – малко и необразован персонал, който е в постоянен пряк контакт с децата, често неработещ в пълен състав, малко и неадекватно квалифициран образован персонал с функции само за медицинско обгрижване на децата.
При обсъждане на организацията на работа в ДМСГД със специализирания състав се откроиха следните изводи и тенденции:

  • индивидуална работа не се провежда дори от психолозите, каквито има в почти всички домове;

  • специалистите от други освен медицинската област биват игнорирани и подценявани по отношение работата им с деца;

  • тестовете, инструментариумът за диагностика и терапия и основните пособия са набавени или лично специалистите или от дарители – държавната субсидия не включва набавяне на средства за рехабилитация и развитие на децата;

  • психолозите споделиха, че дори и наличните тестове се оказват непригодни да регистрират и отчетат някои от характерните за децата в дома особености в развитието, тъй като са морално остарели и за последните 30 години не са актуализирани.

Според ПДДМСГД (чл. 16) “домовете за медико-социални грижи за деца могат да откриват дневен център за деца с увреждания, отглеждани в семейна среда, които са с физически и/или психически увреждания и се нуждаят от ежедневна рехабилитация и физиотерапия”. Приемът на деца в дневния център се извършва по реда на чл. 20 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето.


Въпреки наличната възможност за създаване на дневни центрове към ДМСГД такива не функционираха до май 2006г. в Широка лъка, Ветрен, Кюстендил и Перник, а в останалите ДМСГД, които се намират в големи градове, не функционираха ефективно. Основният проблем е, че алтернативната услуга дневен център се финансира от МЗ като материална база и най-вече като персонал, ако и когато персонал бива освободен от грижите за деца в самия ДМСГД. Друг проблем са транспортните разходи за родителите, които не могат да си позволят да водят детето си на терапия или рехабилитация на определено разстояние от града, както е в случая с Варна. Към ДМСГД в Широка лъка е изграден кризисен център за подкрепа на самотни майки, които ще имат възможност в рамките на 6 месеца да получат специализирана подкрепа. В кризисния център, построен с подкрепата на дарители, ще бъдат открити 8 места. Към април 2006 г. предстоеше дооборудване. Центърът ще извършва и обучение на кандидат-осиновители, на осиновители и на приемни семейства.


Извод:

БХК констатира липса на познания у служителите в ДМСГД за новите политики за деинституционализация на децата, както и за новото законодателство; липса на промяна на модела за отглеждане и възпитание на деца, а там, където има пилотни проекти, те не се финансират от държавата; неадекватен механизъм на финансиране на услугите в дневните центрове към ДМСГД; липса на професионални стандарти за грижа от страна на персонала, който е в най-близък контакт с децата; формално съставяне на индивидуални планове за грижа; неадекватно съотношение на брой деца и брой персонал; липса на контролни механизми; липса на квалифициран човешки ресурс и на мотивация за работа в ДМСГД на висококвалифициран персонал.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница