Доклад-оценка на състоянието и перспективите
Обучението на децата от ДОВДЛРГ
Изтегляне 3.1 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.4. Образователен процес в СПИ и ВУИ
- 4. Специални мерки на защита Член 40
- Конвенция на ООН по правата на детето
- ДВНМН Общ брой настанени за първото полугодие на 2006 г.
- От тях – настанени над 15 дни
3.3. Обучението на децата от ДОВДЛРГ Децата от ДОВДЛРГ посещават по правило училища в града или селото, където се намират домовете. Има домове, от които преобладаващият брой деца посещават едно и също масово училище, което не им позволява реална интеграция дори по време на учебния процес. Така е Пловдив, Бързица, Варна, Широка лъка, Преслав. Все по-голяма част от децата в домовете посещават помощни училища поради интелектуалните си затруднения. За тях в домовете не се полагат специални грижи, освен помощ в някои домове за самоподготовка след учебните занимания, но тя се подпомага от възпитатели, които не са квалифицирани за това. Помещенията за самоподготовка в домовете са оскъдно обзаведени и не стимулират провеждането на смислен учебен процес. Често служители в домовете считат децата в домовете за ниско мотивирани да се образоват, което води и до все по-малко усилия от страна на персонала за създаване на такава мотивация. За децата в домовете не се предоставят учебници безплатно от МОН, което е друг проблем в процеса на самоподготовка. Учебни пособия, книги и средства за образоване в домовете се набавят изключително от дарения. Някои от домовете (единици) разполагат с библиотеки, но те не са с обновен фонд и децата не проявяват интерес към тях, а някои въобще не познават реда, по който могат да ги ползват. 3.4. Образователен процес в СПИ и ВУИ Правилата на ООН за защита на лишените от свобода непълнолетни29 (чл. 38) съдържат основните принципи на организацията и функционирането на образователния процес за децата, настанени в институции за изтърпяване на възпитателна или наказателна мярка. Основно място в тях е отделено на гарантирането на правото на образование, подходящо за нуждите и способностите им и предназначено да ги подготви за връщане в обществото. В СПИ се създават условия за завършване на основно образование, а във ВУИ - за завършване както на основно, така и на средно образование. След завършване на осми клас в СПИ децата, желаещи да продължат образованието си, трябва да напуснат интерната и най-често не продължават да учат. Причините за това според работещи в СПИ педагози са, че родителите нямат възможност да поемат разходите за образование на децата си или поради влошена семейна среда не е налице необходимият родителски контрол. Учениците, завършили осми клас, биха останали в СПИ, ако в тях можеха да продължат образованието си. Единствено в СПИ - гр. Стралджа, има и 9 клас за професионална квалификация по специалност “помощник-готвач” след завършване на основно образование. Направеното проучване за относителния дял на децата, които продължават образованието си след завършване на прогимназиалния курс, показа, че той е не повече от 10 - 15%. В няколко СПИ интервюираните служители съобщаваха, че случаите на продължаване на образованието са единични. Изключение от това правило е само СПИ в гр. София, където, вероятно поради по-доброто качество на обучението и по-добрите социални контакти на децата, повече от половината от завършилите основно образование продължават да учат. Децата без завършен осми клас, които напускат СПИ поради навършване на пълнолетие или поради това, че са пребивавали там 3 години, в повечето случаи също не продължават образованието си. Тази закономерност е характерна и за децата, които напускат ВУИ, преди да са завършили основното или средното си образование. В Правилата на ООН за защита на лишените от свобода непълнолетни е залегнало изискването образованието на децата да се предоставя "...посредством програми, единни с образователната система на страната, така че непълнолетният да може след освобождението си да продължи без затруднения образованието си". Обучението във ВУИ и СПИ се осъществява съобразно учебни планове, утвърдени от министъра на образованието и науката. Тези планове се различават от плановете на общообразователните училища само в частта им за ЗИП (задължително избираеми предмети). В плановете на СПИ за началните класове е включен допълнителен час седмично по български език и литература с оглед на по-големите потребности на децата да бъдат ограмотени, а в прогимназиалните класове с два часа седмично са увеличени часовете по труд и техника за подпомагане на професионалното обучение. Поради това след завършване на основно образование малкото ученици, които продължават образованието си, избират предимно професионални гимназии. Тъй като в повечето случаи завършилите основно образование са на 16, 17 или 18 години, те най-често избират вечерната форма на обучение. Уникална за системата на ВУИ бе учебната програма на закрития в края на учебната 2006 г. интернат в с. Габровци, която е в съответствие с утвърдената в България програма за помощните училища. При постъпването там около 50% от децата са неграмотни. Всички са с диагноза “лека умствена изостаналост”, а някои деца имат и по-тежки психични заболявания (два случая на епилепсия, шизофрения и други). Около 20% от възпитаниците продължават образованието си в ПТУ за животновъди или в СУПЗ. Общата оценка на образователната дейност в училищата към ВУИ и СПИ е, че в тях учебният процес е значително по-неефективен, а образованието е на по-ниско равнище в сравнение с нивото на образование в останалите общообразователни училища. Основните причини за това са няколко. За СПИ и ВУИ е характерна значително по-голяма мобилност на учениците в сравнение с тази в общообразователните училища. Настаняванията в СПИ и ВУИ не се извършват в съответствие с началото на учебната година. По всяко време на годината в училищата могат да бъдат доведени както новонастанени, така и ученици, които в продължение на месеци са били в бягство и не са били издирени. Те се включват в учебния процес на всяко от нивата, до което е усвоен учебният материал. В допълнение към това мобилността на учениците произтича от многократни отсъствия поради необходимостта да бъдат водени на дела. В повечето ВУИ срещу децата се водят по няколко дела. По думите на ръководството на ВУИ в гр. Ракитово срещу повечето от възпитаниците се водят паралелно от 7 до 10 дела в различни области, което е свързано с чести отсъствия от училище поради воденето на учениците за извършване на следствени действия или за дела. Друга причина за мобилността на възпитаниците в СПИ и ВУИ е свързана с правото им да бъдат освободени, след като са пребивавали в тях в продължение на три години, независимо дали този срок изтича в началото или в края на учебната година. Един от сериозните проблеми пред образователната система на СПИ и ВУИ произтича от недостига на ученици за формиране на паралелки за всеки един от класовете. Съгласно Наредба № 7 от 29.12.2000 г. за определяне броя на учениците и на децата в паралелките и в групите на училищата, детските градини и обслужващите звена30 минималният брой на учениците в паралелка на СПИ трябва да бъде 14. Когато броят на учениците в паралелките е по-малък, ръководствата на СПИ се принуждават да извършват сливания на класове. С изключение на няколко СПИ, във всички останали заведения има по един или най-често по няколко слети класа. Това е естествена реакция на директорите на СПИ и ВУИ срещу нормативните изисквания за минималния брой на учениците в паралелка. В тези случаи съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредба № 7 при формирането на слята паралелка от два класа минималният брой на учениците от първи до четвърти клас може да бъде 10, а за учениците от пети до осми клас – 12. В наредбата обаче не е заложено изискване слетите класове да са съседни, поради което сливане може да се извършва между класовете с най-малък брой ученици (например между първи и четвърти клас). Сливането на класове в една паралелка води до неефективност на учебния процес в СПИ и ВУИ. Образователният процес в СПИ и ВУИ се осъществява в рамките на всеки от интернатите. Създадената от десетилетия практика оказва неблагоприятно въздействие върху учебния процес и е в нарушение на чл. 38 от Правилата на ООН за защита на лишените от свобода непълнолетни, съгласно които "...образование следва да се предоставя извън задържащото заведение в обществени училища, където това е възможно...". За СПИ е характерна дори обратната закономерност. Поради липса на друго училище в населеното място някои от училищата към СПИ доскоро се посещаваха от т. нар. "местни" деца – деца от същото село, които са включени в паралелките съвместно с децата от СПИ. Относителният дял на неграмотните деца в СПИ и ВУИ е значително по-висок в сравнение с дела на неграмотните деца в общообразователните училища. В Правилата на ООН за защита на лишените от свобода непълнолетни е заложено изискването "неграмотните и онези, които имат трудности с усвояването на учебния материал, следва да имат право на специално образование". В СПИ и ВУИ може да се организира допълнително обучение за ограмотяване и повишаване на грамотността на малолетните и непълнолетните по специални учебни програми, утвърдени от директора след съгласуване с регионалния инспекторат по образованието. За СПИ, където проблемът с неграмотността на децата е изключително сериозен, в стария Правилник за СПИ не бе предвидено формирането на курсове за ограмотяване. В няколко СПИ (пример СПИ - с. Пелатиково) бяха настанени деца от помощни училища, които при съществуващия образователен ресурс на СПИ са обречени да си останат на образователното ниво, на което са постъпили в СПИ. Не са редки случаите на настаняване в СПИ и ВУИ на деца от ромски семейства на възраст над 14 години, които никога по-рано не са посещавали училище и са напълно неграмотни. За такива случаи в Правилника за прилагане на Закона за народната просвета (ППЗНП)31 е предвидено “за ученици със специални образователни потребности, които не усвояват държавните образователни изисквания за учебно съдържание по обективни причини, екипът в училището разработва индивидуална образователна програма по един или повече учебни предмети от учебния план, по който работи училището". Освен това ППЗНП предвижда учениците от I клас, които не усвояват учебното съдържание, да не повтарят класа32. За тях се провежда допълнително индивидуално обучение от учителите им по време на учебните занятия и през ваканциите33. Обучението се организира по предложение на учителите им с помощта на съответните специалисти - психолози, логопеди и други, при условия и по ред, определени със заповед на директора на училището34. В нито едно от посетените СПИ на изследователите на БХК не бяха показани индивидуални образователни програми, не се водеше допълнително обучение и не бяха открити заповеди на директорите за условията и реда за такова обучение. Нещо повече, според няколко от работещите в СПИ педагози, каквито и усилия да бъдат положени, няма надежда такива деца да бъдат ограмотени и успешно да завършат поне начален образователен курс. Според ръководството на СПИ - с. Беглеж, съществен проблем са неграмотните деца в първи клас, които не могат да бъдат оставени да повтарят класа, а в няколко други СПИ неграмотни деца дори след първи клас не се оставят да повтарят класа. Залегналото в ППЗНП изискване да не се повтаря първи клас, дори когато децата не усвояват учебното съдържание, би затормозило усвояването на съдържанието и за втори клас. В крайна сметка обективната оценка на знанията на учениците, които имат затруднения с материала във втори клас, би довела до повтаряне на втори клас, каквато е ситуацията с двама ученици в СПИ - с. Пелатиково. За подпомагане на усвояването на учебния материал в някои СПИ са изготвени графици за консултации по отделните предмети в извънучебно време. Относителният дял на децата в СПИ и ВУИ, възрастта на които отговаря на класа, в който учат, е по-малък от 20%. Така например в първи клас учениците най-често не са на 7 години, както е в общообразователните училища, а могат да бъдат на възраст от 7 до 18 години. Големите различия във възрастта и съответно в психическото развитие и интересите на децата също е сериозна пречка за нормалното усвояване на учебния материал. Поради това средният успех на учениците в повечето от училищата се движи в границите от 3,80 до 4,40. И накрая, ефективността на учебния процес е в пряка зависимост от мотивацията и заплащането на труда на педагогическия персонал, което по общото мнение на интервюираните учители и възпитатели е крайно недостатъчно за условията, в които работят. В правило 26.6 на Минималните стандарти за ООН за осъществяване на правосъдието върху младежта (Пекински правила)35 е залегнало изискването “да се насърчава междувременно сътрудничеството на съответните учебни програми и подходяща професионална подготовка на лишените от свобода непълнолетни, така че, като напуснат мястото за лишаване от свобода, да нямат пропуски в обучението си". В съответствие с това изискване във всички СПИ и ВУИ в по-малка или по-голяма степен се осъществява професионално обучение. Най-често възпитаниците се обучават в работилници по дървообработване и металообработване, в отделни интернати са организирани курсове по електротехника, компютри, приложно изкуство, шев и кройка и др. В СПИ - с. Драгоданово, деца от горните класове са карали курсове за зидаро-мазачи І степен, като са им преподавали учители от професионалната гимназия по строителство в гр. Сливен. В няколко интерната свободното време на децата се запълва с организирани занимания по интереси: готварство, рисуване, музика, танци, билкарство, градинарство, фотодело и др. Материално-техническата база, свързана с образованието, е добре поддържана и в сравнително добро състояние само в няколко ВУИ (с. Подем, гр. Ракитово, с. Керека, гр. Завет), но в останалите ВУИ (с. Динево, с. Габровци), както и в повечето СПИ тя е оскъдна и крайно амортизирана. Най-сериозно в това отношение бе положението във ВУИ - с. Динево, и СПИ - с. Невша, СПИ - с. Пчеларово, СПИ - с. Сигмен, СПИ - с. Острица, и СПИ - с.Медовина. Класните стаи на началните класове по правило са по-добре поддържани от тези на прогимназиалните. Такава закономерност бе установена в СПИ - с. Стойките, и ВУИ - с. Динево, където в стаите на горните класове имаше по един-два стола за учениците. Класните стаи най-често са оскъдно оборудвани, с крайно остарели дъски, на които написаното не може да се разпознае, с изподраскани чинове и столове без облегалки. В стаите и коридорите в няколко СПИ и ВУИ (с. Бериево, гр. Стралджа, с. Върбица, с. Динево) температурата бе много ниска. Децата в класните стаи и занималните бяха облечени с якета. Според персонала и децата парното в повечето интернати не работи постоянно, а се пуска сутрин и вечер за по няколко часа. Осигуреността на училищата с учебници, тетрадки и учебни пособия значително варира от заведение в заведение. В повечето от тях съществува хроничен недостиг на учебници за някои от горните класове. Наличните учебници често са в окаяно състояние, стари и изпокъсани и повечето без корици. Тетрадките също не са достатъчни и учениците в няколко СПИ се принуждаваха да пишат по всички предмети в една тетрадка. В повечето от училищата не са получавани бюджетни средства за закупуване на учебни пособия, материали за рисуване, труд и творчество и други за настоящата учебна година. Ръководствата на няколко от училищата са успели да установят контакти със спонсори и по този начин са си осигурили дарения от химикалки, тетрадки, скицници, цветни блокчета и други пособия. 4. Специални мерки на защита
4.1. Система за превенция и противодействие на детското асоциално поведение – домове за временно настаняване на малолетни и непълнолетни Системата за превенция и противодействие на детското асоциално поведение се състои от структури както към Министерския съвет (ЦКБППМН) и общините (МКБППМН), така и към МВР - детски педагогически стаи (ДПС) и домове за временно настаняване на малолетни и непълнолетни (ДВНМН). Съгласно ЗБППМН в домовете се настаняват малолетни и непълнолетни:
В България функционират общо пет дома за временно настаняване на малолетни и непълнолетни, разположени в София, Пловдив, Варна, Бургас и Горна Оряховица, които обслужват деца от 28-те области. В дома в София, чиито капацитет не е по-голям от този на другите домове, се настаняват деца от западната половина от страната, което в отделни случаи предопределя значително по-голямата му натовареност. С изключение на дома в Пловдив, който е отдалечен на пет километра от града, останалите домове са в самите населени места. Капацитетът на домовете варира от 12 до 18 места, но във всеки един момент в тях са настанени по не повече от 3 – 4 деца. Според служителите няма случаи, в които капацитетът на домовете да е бил запълван, а когато настанените деца са били повече, това е било кампанийно и за кратки периоди от време, ненадвишаващи 24 часа. Най-често това се случва в началото на учебната година и през есенните месеци, когато се извършват настанявания на деца в СПИ и ВУИ и когато бягствата оттам са най-много. В спалните помещения на домовете са монтирани от две до шест легла. Освен в спалните помещения децата прекарват по-голямата част от времето в занималните, които са оборудвани с маси и столове, телевизори, видео, книги и занимателни игри. През последните години във всички домове са били извършени ремонти на спалните и спомагателните помещения, както и на баните и тоалетните, поради което битовите и санитарно-хигиенните условия са на добро ниво. Изключение в това отношение прави само домът в Горна Оряховица, където отпуснатите за ремонт пари от Световната банка така и не стигнали до дома. Сумата за ремонтните дейности трябвало да бъде приведена по съвместен проект на МТСП и МВР, но тогавашният зам. вътрешен министър Явор Хайтов прехвърлил правомощията по изпълнение на проекта на МТСП. На петте дома били отпуснати еднакви суми. За разлика от дома в Горна Оряховица в останалите четири дома са били извършени сериозни ремонтни дейности. Причината за ситуацията в дома в Горна Оряховица според ръководството на дома била, че другите четири дома успели да извоюват за изпълнители на ремонтите местни фирми, докато за дома в Горна Оряховица била назначена благоевградска фирма, чийто собственик бил арменец. Фирмата изпратила ромска бригада, която след неколкодневна работа обещала да продължи ремонта след предстоящите коледни и новогодишни празници на 2004/2005 г., но така и не се появила повече в дома. Ръководството на дома се заинтересувало защо след празниците фирмата непродължила ремонта и получило отговор, че фирмата изпълнител е закрита. Бригадата очевидно работила некачествено и с евтини материали – фрапантен пример в това отношение била положената подова настилка на няколкото спални помещения, за която било използвано мебелно фолио, което се протрило за две-три седмици. В разрез с настояванията на служителите коридорът да бъде боядисан в пъстри цветове фирмата измазала цокъла в коридора със сива боя. По-късно началникът получил уверение от МТСП, че ще има пари за ремонт и ангажирал местна фирма да довърши най-неотложните ремонтни дейности. В крайна сметка обаче Пешев (отговорният служител за финансирането от МТСП) отсякъл, че няма да видят никакви пари от него. По-късно ръководството на дома отправяло многократни запитвания към МТСП и МВР за причините за преждевременното спиране на ремонта, така и не получило отговор. Съгласно наименованието на домовете тяхната основна функция е да служат за временно настаняване на децата, а престоят в тях, така, както е регламентиран в правната уредба, не би трябвало да има наказателен характер. Макар действително да няма такъв характер, по своята същност престоят в домовете представлява задържане дори само поради това, че по време на пребиваването им в домовете на децата са отнети правото на свободно придвижване и свързаните с това ограничения. Анализът на особеностите на ДВНМН дава възможност да се направи изводът, че настанените в тях са де факто лишени от свобода. ДВНМН са заведения от затворен тип и в тях не се допускат външни лица без разрешение, а децата нямат право без разрешение да излизат извън района на дома. Престоят на деца в домовете е регламентиран в чл. 37 (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1996 г.) на Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните по следния начин: Ал. (1) “Престоят в домовете не може да бъде повече от 15 дни. Престоят над 24 часа се разрешава от прокурора.” Ал. (2) “В изключителни случаи, с разрешение на съответния прокурор, срокът на престоя в дома може да бъде продължен до 2 месеца.” В глава осма на доклада на правителството на Република България по Конвенцията на ООН за правата на детето, озаглавена “Специални мерки за защита”, е отбелязано: “Във връзка със законодателното и практическото прилагане на разпоредбите на чл. 37, б. б-г от КПД полицейските органи могат да задържат непълнолетни, извършили престъпление. От момента на задържането им те имат право на адвокатска защита. Срокът на задържането не може да бъде по-дълъг от 24 часа. За отвеждане на задържаните лица в определените за това места полицейските органи издават писмена заповед. Полицейските органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържане е отпаднало. Видно от правната уредба, възприетата политика и наложената практика арестът на децата се използва като крайна мярка, за най-кратък възможен период от време при наличие на минимални възрастови граници.” Справката за престоя на малолетни и непълнолетни в петте дома за първото полугодие на 2006 г. е следната:
Каталог: 2007 2007 -> Архилох, Тиртей, Алкей, Сафо и Пиндар старогръцка лирика 2007 -> Трети клас 13 април 2007 г., Силистра 2007 -> Доклад за дейността на софарма ад 2007г 2007 -> Отчет за доходите 4 Отчет за паричните потоци (пряк метод) 2007 -> Решение за сключване, прекратяване и разваляне на договор за съвместно предприятие 2007 -> Уеб Медия Груп” ад регистрационен документ 2007 -> По дисциплината “Експлоатационни материали” 2007 -> Уважаеми господин председател Изтегляне 3.1 Mb. Сподели с приятели:
|