Доклад-оценка на състоянието и перспективите
Изтегляне 3.1 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Данните на МТСП
- Брой на децата, настанени в специализираните институции по данни на МТСП
- Тип институции бр. инсти-туции бр. деца
- За 2003 г. За 2004 г. За 2005 г.
- Институции на общинско подчинение
- Общо за всички институции 164 11834 163
- Из проект на доклад по Конвенцията на ООН, Семейна среда и алтернативни грижи (чл. 5, 18, пара. 1-2, 9-11, 19-21, 25, 27, пара. 4 и чл. 39), 2006 г.
- 1.2. Превенция на изоставянето и деинституционализация - конкретни данни по типове институции
- Разделяне от родителите Правото на детето да не бъде разделяно, освен когато това е необходимо за неговите висши интереси
- Член 9
- Конвенция на ООН за правата на детето
- 1.2.1. ДДМУИ - имитация на деинституционализация
- ДДМУИ - с. Три кладенци
- Институция в гр. Пазарджик
Източник ДАЗД: Данни за дейността на ОЗД, юли 2005 Но в анализа на ДАЗД се уточнява: “Незначително (само със 7,6) намалява броят на настанените деца в специализираните институции през първото полугодие на 2005 в сравнение с 2004 г. Въпреки добрата работа - успешните случаи на превенция и реинтеграция, броят на децата в специализираните институции остава сравнително висок и темповете на намаляване не са така стремителни, както би ни се искало.“ По данни на ДАЗД, Оценка на специализираните институции за отглеждане на деца, октомври 2006 г.: броят на настанените деца в домовете през 2005 г. е 9776. Като относителен дял спрямо детското население в страната настанените в специализирани институции деца през 2005 г. са 0,67%. През януари 2006 г. бe отчетен Планът за намаляване броя на децата, отглеждани в специализирани институции в България 2003-2005 г., приет с Решение № 602 на МС от 02.09.2003 г. Посочва се, че в края на 2005 г. броят на децата, настанени в специализирани институции, е намалял с 18,3%, или с 2176 деца, при заложен в Националната стратегия за детето за периода 2004-2006 г. показател от 10%. На БХК бе предоставена информация за настанените в специализирани институции деца от отговорните министерства и от ДАЗД. На това място БХК отбелязва, че данните от статистиката на ДАЗД, МЗ, МОН и МТСП за броя на децата, настанени в детски институции по реда на ЗЗД за 2005 г., се разминават. Данните на ДАЗД сочат, както бе посочено, че през 2005 г. децата в институциите по ЗЗД са 9776. Според статистиката на МТСП например броят на институционализираните деца е 9658. Според доклад на ДАЗД, Оценка на специализираните институции за отглеждане на деца, октомври 2006 г., броят на децата през 2005 г. по типове институции е следният: ДОВДЛРГ – 5506, ДДМУИ – 1310, ДМСГД - 2960. Данните на МТСП за същите институции за същата 2005 г. от доклад „Политика по деинституционализация в процеса на присъединяване към ЕС - състояние, напредък и предизвикателства“, юни 2006: ДОВДЛРГ – 5255, ДДМУИ – 1499, ДМСГД – 2904. В информация на МТСП, Дейности по закрила на детето, юни 2006 г., се посочва, че към 31.05.2006 г. на територията на страната функционират 27 ДДМУИ с 1691 деца,от които: 73 деца - настанени в Дом за деца и младежи с физически увреждания и със съхранен интелект; 1190 деца и 428 младежи - общо 1618 настанени в ДДМУИ. По-ниският регистриран брой институционализирани деца в статистиката за 2005 г. се обяснява с това, че в данните не е отразен броят на младежите над 18 години. Становището на БХК е, че тъй като младежи над 18 години все още са институционализирани в ДДМУИ, техният брой би следвало да бъде включен в данните16. Разминаването в официалната статистика е индикатор за степента на координация между отговорните за политиката по закрила на децата в страната държавни институции. БХК счете за релевантно да вземе средните стойности за база на направения в следващите страници на този доклад анализ. Брой на децата, настанени в специализираните институции по данни на МТСП
Източник МТСП: Политика по деинституционализация в процеса на присъединяване към ЕС - състояние, напредък и предизвикателства, юли 2006 Интерпретацията на МТСП на горепосочените цифри в споменатия документ е следната: Намаляването на броя на децата, настанени в специализирани институции, отразено в документа, се дължи на развитата и действаща система за закрила на детето. Прилагането на Закона за закрила на детето значително стесни входа на институциите, защото настаняването в тях става само по съдебен ред. Намалението от 18,3% на броя на децата в специализираните институции се дължи на прилагането на мерките за закрила в семейна среда и извършените осиновявания: Превенция – 21,4%, настаняване при близки и роднини – 31,5%, реинтеграция в биологично семейство – 32,5% , настаняване в приемно семейство – 0,5%, осиновени в страната – 10,3%, осиновени в чужбина – 3,7%, навършване на 18 години. В проекта на българското правителство за доклад по Конвенцията на ООН за правата на детето данните за намаляване броя на отглежданите в институция деца са представени по подобен начин и отново налагат извода, че намаляването на броя на децата в специализираните институции се дължи главно на действащата система за закрила на детето.
Според БХК съществуват основания да се счита, че правителствените данни за закритите институции (най-вече ДДМУИ), както и за намаляване на броя на децата в тях са нереалистични. На общата таблица по-горе за броя на институционализираните деца са показани данни за три типа институции, в които е отбелязана тенденция към намаляване на децата с 18,3% общо за трите типа. Тенденцията е откроена на базата на динамиката на записването в институциите по години за периода 2002 – 2005 г. От гледна точка на тази методология най-голямо е намаляването в ДОВДЛРГ – с 24%, следвани от ДДМУИ – с 13,2%, а най-малко е намаляването в ДМСГД – със 7,5% за периода. Тази методология обаче съдържа сериозни дефекти - тя не отчита общата динамика за страната на намаляването/ръста на децата във възрастовите групи на записаните във всеки един тип институция. Във възрастовата група 5-19 години, в която са основната част от децата в ДОВДЛРГ и ДДМУИ, за периода 2002 – 2005 г. има общо намаляване на броя на децата в България поради негативните демографски тенденции. През същия период във възрастовата група 0-4 години, в която са основната част от децата в ДМСГД, пък тенденцията е към общо увеличение на броя на децата. Поради това показател за усилията на държавата за намаляване броя на децата в институциите би било не простото намаляване на техния брой в институциите, а съизмерването на това намаляване с общите демографски тенденции. Само в такъв случай би могло да се прецени на какво се дължи намаляването – на естествени демографски тенденции или на усилие на държавата. Преценени от тази гледна точка, данните очертават една малко по-различна картина. На графика 1 по-долу са представени тенденциите при намаляването на децата в ДОВДЛРГ, съизмерени с общите демографски тенденции във възрастовата група 5-19 години за периода 2002 – 2005 г.17 От графиката се вижда, че в ДОВДЛРГ може да се отбележи тенденция към действително намаляване на децата, но, съизмерено с общите демографски тенденции на намаляването им във възрастовата група 5-19 години, то е с около 15%. Това е с 9% по-малко от показаното в правителствения доклад – 24%. При това, докато общата демографска тенденция разкрива едно сравнително равномерно намаляване на децата годишно с около 3 – 3,5% за посочения период, при намаляването им в ДОВДЛРГ такава равномерност липсва. Най-голямо е то от 2002 към 2003 г. – с 11,1%. Във всяка от следващите години този темп намалява. Графика 1 
На графика 2 са представени тенденциите при намаляването на децата в ДДМУИ, съизмерени с общите демографски тенденции във възрастовата група 5-19 години за същия период. Графика 2 
Тук тенденцията е доста противоречива. В края на периода действителното намаляване, съизмерено с общите демографски тенденции във възрастовата група 5-19 години, е едва 6,2%. Тази цифра е повече от наполовина по-малка от тази в правителствения доклад – 13,2%. Тенденцията към намаляване броя на децата в ДДМУИ за периода 2002–2005 г. е изцяло за сметка на силното намаляване с 19% през последната една година – от 2004 към 2005 г. През 2004 г. децата в тях са били с 3,5% повече в сравнение с 2002 г. На графика 3 са представени тенденциите при намаляването на децата в ДМСГД, съизмерени с общите демографски тенденции във възрастовата група 0-4 години за периода 2002–2005 г. Графика 3 
При тези институции правителственият доклад, следвайки погрешната си методология, е подценил държавните усилия. Както се вижда от графиката, действителното намаление в тях, съизмерено с общата демографска тенденция, е 10,5% тогава, когато в правителствения доклад то е 7,5%. Както тенденциите при абсолютното, така и тенденциите при действителното намаление обаче са противоречиви. И тук основното намаление е в периода 2002 – 2003 г. – със 7,5%. А от 2004 към 2005 г. в тези институции има дори увеличение на децата както в абсолютни цифри, така и като дял от децата през 2002 г. На графика 4 по-долу са представени тенденциите при намаляването на децата в помощните училища за периода 2000/2001 – 2005/2005 учебна година. На нея тенденцията за общо намаляване и тенденцията за намаляване в помощните училища са представени на база на децата, записани от І до VІІІ клас в общообразователните училища и в специалните училища за деца с умствени затруднения в България18. Както се вижда от графиката, през посочения период на практика не може да се говори за реално намаляване на децата в помощните училища. Тенденцията на намаляване на записаните в тях деца съвпада с общата тенденция на намаляване на записаните в основното училище деца, която е резултат от естествения демографски спад и миграцията. Графика 4 
1.2. Превенция на изоставянето и деинституционализация - конкретни данни по типове институции
В отчетите на ОЗД от 2006 г. се отбелязва нагласа за превенция на институционализиране на деца, преди да е създадена мрежа от услуги за ранна интервенция, което често води до ранно деинституционализиране на деца, които остават в рискова среда, тъй като погрешно са отчетени ресурсите на биологичното семейство да се грижи за детето. На практика се извършва превенция или реинтеграция “на всяка цена”, която залага рискове от нежелани последствия. Позицията на БХК е, че деинституционализацията, осъществявана в детските институции в страната, не бива да бъде разбирана като „реинтеграция на всяка цена”. Както вече бе уточнено в доклада, би трябвало да се промени законодателната уредба с цел да се гарантира закрилата на децата и в случаи, които изискват отнемане на родителски права, законът да не препятства подобна мярка. В началото на ноември 2006 г. в пресата бе изнесен случай за две садистично малтретирани от майка си деца – двегодишния Даниел Асенов и шестмесечната му сестра. На 07.11.2006 г. в отдел “Закрила на детето” в Дирекция “Социално подпомагане” – “Връбница”, постъпва сигнал за малтретиране над двете деца. Те са приети по спешност в НИСМП „Пирогов”. Детето бе със счупване на бедрената кост, наранявания и синини по цялото тяло, ухапвания по ръката и липсващи части от косата. Даниел и сестричката му, също приета в болница, са настанени временно в приюта „Вяра, надежда, любов”. Случаят бе даден в прокуратурата от министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова и изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане Гергана Дрянска. БХК подкрепя изцяло намесата на МТСП и смята, че в подобни ситуации законът трябва да гарантира закрилата на децата в риск (вж. позицията на БХК относно промяната на законодателните текстове, регулиращи отнемането на родителски права, в доклада). 1.2.1. ДДМУИ - имитация на деинституционализация В периода от 2003 – 2006 г. наистина се наблюдава намаляване на броя на ДДМУИ в страната. Официалната статистика отчита закриването на 6 целогодишни детски дома за деца с умствени увреждания: Факия, Джурково, Добромирци, Берковица, Три кладенци, Пазарджик. Според оценката на БХК за реално закриване на институции може да става дума само в първите три случая (вж. подробности нататък). Критиките за високия брой институционализирани деца в България обаче остават и те се повтарят в няколко последователни мониторингови доклада на Европейската комисия, включително и в последния от 26.09.2006 г. В отговор на препоръките, отправени в мониторинговия доклад на Европейската комисия от 16 май 2006 г., българското правителство прие План по политическите критерии за членство в ЕС (Решение на МС № 416 от 1 юни 2006 г.) с конкретни мерки по всяка от препоръките. В областта на закрилата на децата в България бяха посочени и следните мерки за намаляване броя на децата в институциите:
По данни на МТСП закритите институции за деца в периода след 2003 г. са шест: 2004
2005
2006
По оценка на БХК от посочените за затворени 6 детски специализирани институции реално закрити са само три. Реална деинституционализация има само в единични случаи - 4 деца са реинтегрирани.
Оценката на БХК за закриването на трите детски социални дома през 2006 г. - в Три кладенци, Берковица и Пазарджик, може да се класифицира като откровена заблуда. И в трите случая не става дума за реално затваряне на институции, за реинтеграция, за осиновяване, за приемна грижа. Става дума единствено за „смяна на етикета“ .
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||