Доклад-оценка на състоянието и перспективите



страница9/21
Дата07.05.2018
Размер3.1 Mb.
#67714
ТипДоклад
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   21

ДДМУИ - гр. Берковица - при мониторинга на БХК от 2006 г. бе установено, че от 89 резиденти само 16 са деца на възраст до 18 години. Останалите 73 са младежи на възраст над 18 години. Това налага профилът на дома да се промени, т.е. отново няма закриване на институция. БХК смята за стъпка в правилната посока трансформацията в ДДМУИ – Берковица - превръщането на детската институция в ДМУИ. Но трябва да се уточни, че в случая не би следвало да се говори за реална деинституционализация. Остава институцията, в нея остават същите, вече пораснали деца, сменена е само табелата на дома. Но в този дом все пак са заложени предпоставки за промяна на модела на грижа и за въвеждане на алтернативни форми на социални услуги. На територията на дома се разкриват от началото на 2007 г. Център за настаняване от семеен тип с капацитет 15 деца и Защитено жилище с капацитет 8 места.




  • ДДМУИ - с. Три кладенци, община Враца - домът на практика е преструктуриран в Дом за младежи от 18 до 35 години (39 от 42 резиденти са на възраст над 18 години по време на трансформацията, 3 са на възраст между 16 и 18 години). Затова и профилът на дома е променен съобразно възрастта на институционализираните младежи. Порасналите в дома деца остават в институцията, в която са отгледани.




Изводът

За периода 2003-2006 г. МТСП реално закрива 3 социални целогодишни детски дома за деца с проблеми в умственото развитие - Факия, Джурково, Добромирци. За реална деинституционализация може да се говори само в 4 случая - 4 деца от ДДМУИ – Добромирци, са реинтегрирани. В рамките на своето изследване БХК не констатира тенденция към трайно намаляване на броя на институционализираните деца в посетените 20 ДДМУИ/ДМУИ.

Конкретните данни за деинституционализиране на деца от ДДМУИ очертават следната картина:


В ДДМУИ - Горна Козница, например от 2003 г. насам се регистрира тенденция към нарастване на броя на институционализираните деца. Данните сочат следната динамика на приема в дома:

  • 2003 г. - 50 деца

  • 2004 г. - 54 деца

  • 2005 г. - 57 деца

  • 2006 г. - 59 деца.

За периода 2003-2006 г. броят на институционализираните деца в ДДМУИ – Искра, нараства или се запазва. Данните очертават следната динамика на приема в дома:



  • 2003 г. - 54 деца

  • 2004 г. - 54 деца

  • 2005 г. - 61 деца

  • 2006 г. - 56 деца.

В ДДМУИ – Рудник, през периода 2003-2006 г. няма реално трайно намаляване на броя на институционализираните деца. Установено е увеличение на броя на децата с 2.


По данни на ръководителката на РДСП - Велико Търново Мая Цекова , в периода 2005-2006 г. ОЗД към общинските ДСП са изготвили и изпратили писма до близките на всички институционализирани деца в областта. Целта на кореспонденцията е била да прикани роднините на децата да ги вземат обратно в семействата си. На всеки 6 месеца кореспонденцията се подновява. Резултатите до момента: общият брой на деинституционализираните деца (всички форми - реинтеграция в биологично семейство, осиновяване, приемна грижа) от началото на 2005 до средата на 2006 г. в област Велико Търново е 129 деца. Едва 5 от децата са от ДДМУИ.
Най- малък е броят на деинституционализираните деца, настанени в приемно семейство, следват настанените при близки и роднини. Най-висок е делът на реинтегрираните в биологичните семейства и на осиновяванията в по-ранна възраст.
Процесите на реинтеграция в трите ДДМУИ на територията на област Велико Търново - Горски Сеновец, Илаков рът и Михалци, сочат, че 42 деца са напуснали домовете през периода 2005 - средата на 2006 г.
Най-често изходът от детската институция води към следваща институция:

  • ДДМУИ - с. Горски Сеновец - 10 напуснали деца (9 пренасочени в ДОВДЛРГ, 1 починало). Няма нито 1 успешен случай на реинтеграция за периода 2005-2006 г.

  • ДДМУИ - с. Илаков рът – 8 напуснали (1 случай на осиновяване, 7 - пренасочени в ДВУИ).

  • ДДМУИ - с. Михалци – 24 напуснали (реинтегрираните деца са 4, 1 е починало, а 19 са пренасочени в ДОВДЛРГ и ДДМУИ). Броят на институционализираните деца остава константна величина за периода 2002-2006: 45-47 деца.

Актуалната ситуация в ДДМУИ в област Враца е сходна с описаната по-горе ситуация. Конкретните резултати за ДМУ - с. Три кладенци, ДДМУИ - с. Търнава и гр. Мездра, показват, че:



  • в ДМУИ - с. Три кладенци, няма деинституционализирани до момента лица. От 2004 г. няма движение на институционализираните младежи в дома.

  • в ДДМУИ - с. Търнава З деца са реинтегрирани през 2006 г.: 2 сестри са реинтегрирани в биологичното си семейство, 1 дете е реинтегрирано при роднини (баба и дядо). Констатиран един неуспешен опит за деинституционализация - майка е изразила желание да вземе детето си, но впоследствие е оттеглила молбата си.

  • В ДДМУИ - Мездра през 2005 г. е прието 1 дете в ДДМУИ. За периода 2005-2006 г. няма деца, напуснали дома. В края на 2003 г. в ДДМУИ - гр. Мездра, са преведени 31 деца от закрития детски дом в с. Факия, община Средец. Всички настанени в дома деца (освен децата от ДДМУИ - с. Факия) са от област Враца.

Директорката на ДДМУИ - гр. Мездра, Галя Цветанова представи резултатите от предприетите мерки в отговор на писмо на изпълнителния директор на АСП към МТСП, изх. № 9100-248 от 01.12.2005 г., до директорите на РДСП за предприемане мерки от страна на РДСП, ДСП и директорите на специализираните детски институция за намаляване на броя на институционализираните лица с увреждания. След проведено съвещание по инициатива на ръководителя на РДСП – Враца, Дима Цанова екипът на ДДМУИ съвместно с ОЗД към ДСП инициира издирване на родителите на деца от дома – изпращат се писма, провеждат се лични разговори с родители и роднини, разясняват се възможностите за подкрепа на семействата, промените, свързани със социалната услуга “личен асистент”. Част от намерените родители изпращат писма до ОЗД към ДСП - Мездра, в които декларират: ”В момента нямаме възможност да полагаме грижи за детето си.” Повече от половината родители не са издирени - причината са неизвестни адреси или пребиваване в чужбина.
БХК не попадна на данни за трайно намаляване на броя на децата и в:

  • ДДМУИ - с. Видраре - през 2005-2006 г. няма реинтегрирани деца.

  • В ДДМУИ - Петрово, Стара Загора - настаняванията през 2005 г. са 2 пъти повече от случаите на деинституционализация (22 постъпили - 11 напуснали). Няма реинтегрирани деца.


В ДДМУИ - Сладък кладенец, БХК установи 4 случая на реинтеграция в биологичното семейство за периода 2003-2006 г. Няма случаи на осиновявания и на приемна грижа за деца от детския дом.
В информация от 27.07.2006 г. за дейността на ОЗД към ДСП във Варненска област главният експерт по закрила на децата към РДСП – Варна, Радослав Димитров посочва: "Въпреки активните мерки по превенция на настаняването и реинтеграцията в семейна среда на деца от институциите, предприети от отделите за закрила на детето във Варненска област, и въпреки превръщането на деинституционализацията в основен приоритет в реформата за грижа за децата все още относителният дял на децата в специализирани институции остава висок. Основната причина е липсата на алтернативни грижи.“ Според статистиката на РДСП – Варна, от началото до средата на 2006 г. ОЗД към ДСП в областта са приключили успешно 56 случая на реинтеграция на деца, настанени в домове.
Най-малко са случаите на деинституционализирани деца от ДДМУИ - Рудник.


  • ДДМУИ – Рудник за периода 2004-2006 г. едва 3 деца от дома са реинтегрирани в семействата им (1 - при близки, 2 случая - при майки). Основният дял от реинтегрираните деца са били отглеждани в ДМСГД и ДОВДЛРГ.

В анализ на РДСП – Кюстендил, за дейностите в областта на закрилата на децата през 2005 г. се обобщава: трайното и неоснователно неполагане на грижа от страна на родителите е главна причина за отглеждането на децата в специализираните институции. Лошите битови условия и неблагоприятната среда са друга основна причина, която налага предприемането на мерки за закрила (в повечето случаи и настаняването на детето в институция). По данни на РДСП – Кюстендил, и на директорката на ДДМУИ - Горна Козница, област Кюстендил,Снежана Козничка специализираното заведение е предоставило през 2005-2006 г. информация за адресите на родителите на всички институционализирани деца. В получените отговори от ОЗД по местоживеене и от съответните РДСП се посочва: “Родителят не желае детето си.” Най-често срещаната мотивация: създадено ново семейство, съществуването на детето от ДДМУИ е “тайна”, финансови затруднения, бедност и безработица. Препятствие пред реинтеграцията е и фактът, че родителят е починал.




  • За периода 2004-2006 г. в ДДМУИ - Горна Козница, са институционализирани 9 деца. Няма случаи на деинституционализация.

Данните за ДДМУИ - с. Петрово, Сандански, сочат, че през 2005 г. от дома са изведени 6 деца (2 реинтегрирани в семейството, 2 насочени в ДДФУСИ - Луковит, 2 напуснали поради навършване на пълнолетие, 1 настанен в защитено жилище).




  • ДДМУИ - Петрово, Сандански - през 2006 г. няма реинтегрирани деца и младежи.

По данни на директорката на ДДМУИ - с. Петрово, Виолета Янева все пак през 2006 г. е отбелязан напредък в превенцията на изоставянето. 15 деца и семейства са потърсили услугите на целогодишния дом. Институционализирани са само 3 от 15-те деца. За останалите е потърсена алтернатива на институционализацията. В ДДМУИ предстои да бъде разработен план за действие за постоянна деинституционализация. Има и още един положителен резултат от практиката на издирване на родители от страна на ДДМУИ и ОЗД. В резултат на потърсения контакт с родители на деца от дома родителите на 4-5 от децата започват да ги посещават по-често през последната година. Обсъждат се възможностите за реинтеграция. Няма случаи на осиновявания през последните 3 години в дома.


Данните за движението на децата и младежите от ДМУИ - Берковица (трансформиран през втората половина на 2006 г. в ДМУИ) сочат, че през 2005 г. 3 деца са постъпили в институцията, а 5 са изведени в ДВУИ - Куделин.


  • ДМУИ - Берковица – за 2005 г. няма реална деинституционализация.

Директорът на дома в Берковица посочи няколко примера на осъществени срещи с родители на младежи от дома:



  • Ромско семейство идва да види детето си след покана за разговор. Когато разбира, че детето е глухонямо, отказват да го вземат. Според директора първоначалното намерение на родителите е да използват детето си за просия.

  • Директорът на дома посещава семейството на друго дете в жилището им в София. Семейството, с три деца и четвърто с увреждания, живеело в две стаи. Разговорът завършва с декларацията на родителите: „Няма къде да гледаме още едно дете.“

  • Майката на трето дете започва да го посещава в дома след проведен разговор с директора, но все още се колебае да вземе окончателно решение.

  • Проведен е и разговор с бащата на едно от институционализираните деца - препятствието пред реинтеграцията в този случай е, че майката на детето е починала и бащата се страхува да го отглежда сам.



Извод:

Мониторингът на БХК през 2006 г. показа, че въпреки подчертаната във всички документи, включително и в проектодоклада на правителството по Конвенцията на ООН, воля за социална реинтеграция на институционализираните деца и младежи „машината” на социално изключване продължава да работи. Главният проблем на институционализирането на деца в България остава продължителността на престоя. Данните за 19 от посетените 20 ДДМУИ/ДМУИ сочат, че 81,1% от отглежданите в ДДМУИ деца са с продължителност на престоя в институция повече от 3 години - от 1113 настанени деца в 18 посетени ДДМУИ и 1 ДМУИ 903 са с престой над 3 години (вж. таблицата по-долу).


Продължителност на престоя в ДДМУИ

ДДМУИ

Брой домуващи с престой над 3 години в институция

ДДМУИ - с. Горски Сеновец

41 от 53

ДДМУИ - с. Михалци

35 деца от общо 42

ДДМУИ - с. Илаков рът

47 от 54

ДДМУИ - с. Търнава

24 деца от общо 24

ДДМУИ - гр. Мездра

69 от 69

ДМУИ - с. Три кладенци

Всичките 42 домуващи

ДДМУИ - с. Видраре

Всичките 94 деца

ДДМУИ – гр. София

84 деца от 96 деца

54 от децата, отраснали в дома, и 30 от преместените от закрития детски дом в с.



Джурково

ДДМУИ - с. Петрово, Стара Загора

Данните за продължителността на престоя на 80 деца сочат, че преобладаващият дял от децата (53) са прекарали в институция (ДДМУИ - с. Джурково – 22, и ДДМУИ - с. Петрово – 31) повече от 3 години, 27 от децата са с престой от 1 до 3 години, няма дете, което да е с престой в детска институция по-малко от 1 година

ДДМУИ - с. Сладък кладенец

54 деца

ДДМУИ - с. Кошарица


66 от 71

ДДМУИ - с. Медвен

46 от 53

ДДМУИ – с. Рудник

17 деца от 35

ДДМУИ - с. Горна Козница

59 от 59

ДДМУИ - с. Стража

41 от 44

ДДМУИ - с. Петрово, Сандански

82 от общо 90

ДДМУИ - Берковица

8 от 18-те деца до 18 години и всичките 67 младежи над 18 години

ДДМУИ - Искра

51 от домуващите 61 деца са институционализирани повече от 3 години.

ДДМУИ - с. Васил Друмев

39 от общо 50


Процесът на деинституционализация би следвало да включва няколко основни компонента:

  • стесняване на входа на специализираните институции;

  • разширяване на изхода;

  • повишаване на качеството на институционални грижи;

  • развитие на социалните услуги в общността.


БХК констатира, че по всички компоненти има направени стъпки, но нито един от процесите не е в напреднала фаза или във фаза на завършване. Продължава институционализирането на деца с увреждания. В преобладаващия дял от ДДМУИ капацитетът не е запълнен. Но и входът на повечето от специализираните институции остава отворен. Стъпка в правилната посока бе законодателната промяна, която определи новата съдебна процедура на институционализиране в България. Въпреки законодателните промени и конкретните стъпки за намаляване броя на децата в институциите в България би било пресилено да се каже, че входът на детските институции за деца с увреждания е трайно затворен. Изходът на ДДМУИ е отворен, само че не към общността, а към поредната институция.
Мая Цекова, ръководител на РДСП - Велико Търново: "Оказваме се в ситуация, в която сме реинтегрирали едно дете в биологичното му семейство, но не можем да предложим на родителите алтернатива."

Обобщението на БХК от наблюдението на реалното състояние и предприетите мерки за намаляване броя на децата в 20 ДДМУИ/ДМУИ на територията на цялата страна е:



  • Симулацията на деинституционализация е характеристика на процеса на закриване на ДДМУИ от 2003 до 2006 г. Като особено драстична е имитацията на държавна политика през 2006 г. МТСП отчита за реално формално закриване на ДДМУИ.

  • Реалната реинтеграция, с отделни изключения, засега подминава децата с увреждания от ДДМУИ въпреки предприетите правителствени мерки за увеличаване на финансовия ресурс и развитие на формите за подкрепа за децата и семействата с увреждания.

  • Механизмът за социално изключване на децата от институциите продължава да работи. Липсата на развита система от алтернативни форми на грижа, до които да имат достъп децата и семействата в риск, и, разбира се, икономическият и социалният преход на страната са основните фактори за продължаващото настаняване на деца в институции. Не е установена системна промяна, която да доведе реално до значително намаляване на броя на децата в институциите и до ефективното развитие на система за алтернативни услуги в общността.



1.2.2. ДОВДЛРГ – тенденция към действително намаляване на децата
В ДОВДЛРГ попадат деца и младежи по социални индикации. В тези институции по-голямата част от настанените деца са на родители, които трайно не са в състояние да полагат грижи за тяхното отглеждане, защото са безработни, имат многодетни семейства и често са самотни родители. Относителният дял на децата с един или двама починали родители е под 1% от всички настанени деца. Повечето от децата в ДОВДЛРГ са деца, настанени там поради рисковата среда в семейството им, но родителите им не са лишени от родителски права. Над 50% от децата в посетените от БХК ДОВДЛРГ продължават да са роми. Все по-висок процент от децата са и с поведенчески проблеми, специални образователни потребности и с различен вид увреждане (главно интелектуално затруднение, сензорно увреждане, хронично заболяване). По-голямата част от настанените в ДОВДЛРГ деца са настанени там с административна заповед от ОЗД като форма за закрила и грижа, но след това винаги настаняването се потвърждава и от съдебно решение. Сравнително редки са случаите на спешно настаняване на деца. Не се наблюдава прилагане спрямо тази група деца на приемна грижа или осиновяване, както и настаняване при близки и роднини. Най-често прилаганата алтернатива на институционализацията е реинтегриране в биологичното семейство, съчетано с финансовото му подпомагане. Почти всички директори на ДОВДЛРГ съобщават за намаляване на децата, които ОЗД насочват към институционална грижа. И въпреки това не бе регистрирано съществено стесняване на входа към институцията за 2005 г., а някои дори са доказателство за обратното явление. По-долу са приложени примери на движение на деца от посетени домове.
В ДОВДЛРГ “Мария Луиза” - Пловдив:

За 2005 г. са постъпили 21 деца (21 за първи път постъпват в институция), от които:



  • 10 от биологично семейство

  • 1 с прокурорско решение

  • 4 от други институции

  • 6 от други места.

За календарната 2005 г. 14 деца са напуснали ДОВДЛРГ:



  • 1 дете е осиновено

  • 1 дете е било настанено при близки и роднини

  • 4 деца са били реинтегрирани в семействата им

  • 3 деца са били прехвърлени в друга институция, 2 от които в ДОВДЛРГ и едно в дом за деца с умствени увреждания. За останалите 7 няма данни.

В ДОВДЛРГ - Кюстендил:

През 2005 г. са настанени 10 деца, от които:


  • 5 постъпили от друга специализирана институция

  • 3 от биологични семейства

  • 2 настанени от РДВР и прокуратурата.

За 2005 г. ДОВДЛРГ са напуснали 6 деца, от които:



  • 2 осиновени деца

  • 2 реинтегрирани в биологично семейство

  • 2 деца са насочени към специално училище с интернат за деца със зрителни и говорни дефекти.

В ДОВДЛРГ - Широка лъка:

През 2005 г. са настанени 10 деца:


  • 4 деца са постъпили от СПИ - с. Стойките. Децата са били институционализирани в СПИ без документи и основания за настаняване в институция за деца с девиантно поведение.

  • 6 деца от биологичните си семейства са настанени на седмична грижа в дома.

За 2005 г. са напуснали дома 13 деца (от които 2 продължават да получават седмична грижа в друг дом):



  • 2 деца, навършили 18 години, са настанени при близки и роднини през 2005 г. - 1 дете е реинтегрирано в семейството на своя дядо, второ дете - при своя брат

  • 11 деца живеят с биологичните си семейства, като 2 от децата от дома в с. Широка лъка са пренасочени в ДОВДЛРГ - Чепеларе, като ползват услугата в общността – седмична грижа. Мотивът е да са по-близо до своите семейства, живеещи в село от общината - с. Йоаким Груево. По данни на ДСП и РИО семействата поддържат контакти с децата и през почивните дни и ваканциите децата са със семействата си.

В ДОВДЛРГ - Дупница:

През 2005 г. са постъпили 8 деца:


  • 2 - от друга специализирана институция (СПИ и ДОВДЛРГ)

  • 6 - от биологично семейство.

За 2005 г. броят на напусналите ДОВДЛРГ – Дупница, деца е 13, от които:



  • 1 осиновено

  • 1 е настанено в приемно семейството

  • 8 са реинтегрирани в семейството си

  • 3 са напуснали поради навършване на пълнолетие.


В няколко дома бе поставен въпросът за децата над 18-годишна възраст, които нямат дом и семейство и остават в институция, докато им бъде намерена работа и жилище. В дома в Провадия има 4 деца над 18-годишна възраст, в дома в Шумен – 3, в дома в Бързица – 1, в дома в Русе – 30, в дома във Варна – 1. За да останат повече в дома, възпитаниците над 18 години отлагат взимането на своите изпити и завършването на средното си образование.


Извод

Оценката на БХК е, че реална, макар и ограничена, деинституционализация в детските специализирани институции по ЗЗД, резултат от усилията на правителството, се осъществява в системата на ДОВДЛРГ. Вече бе посочено в доклада, че през 2006 г. МОН закри 15 дома от този тип. Най-висок е делът на реинтегрираните деца в ДОВДЛРГ - основно в биологичните им семейства. Закритите домове в Победа, Слатено, Гаврил Геново, Орехово, Чепеларе, Гуцал, Скобелево, Славяново, Лешница, Угърчин, Георги Дамяново, Стойките, Калотина, Рила, Жеравна. Всяка от закритите детски институции имаше проблеми с местоположението в малък град или село, водещо до проблемно медицинско обслужване, образование, контрол и комуникации. БХК установи при мониторинга си през последните 5 години в тези ДОВДЛРГ, че в тях броят на децата намаляваше, управлението ставаше все по-лошо поради текучество на персонала, ниската квалификация, инерция, нежелание за преквалификация и занижените критерии за качество на грижата. В резултат на мярката, предприета от МОН, броят на ДОВДЛРГ от 101 през 2004 г. намалява до 86 през 2006 г. А броят на институционализираните деца в този тип домове от 5840 намалява до 4745 - намаление с 1095.




Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница