Доклад-оценка на състоянието и перспективите

Цели на проекта

Чрез аналитичната си оценка на състоянието и перспективата пред детските институции в България, както и на напредъка в изпълнението на правителствените ангажименти по Конвенцията за закрила на детето на ООН БХК, който наблюдава системно състоянието на защитата на правата на децата в институциите от 2000 г., би искал да съдейства за:

• 
  Преформулиране на процеса на институционализиране и постепенно преминаване от модела на грижа в държавни институции към социални услуги за уязвимите деца в общността.
  
• 
  Подкрепа за развитие на система за мониторинг върху спазване правата на децата в институциите и за повишаване на качество на услугите за деца.
  
• 
  Популяризиране  на модели на алтернативна грижа за деца и младежи и изграждане на партньорства между правителствени и  неправителствени структури.
  
• 
  Системен обмен на информация и застъпничество в сферата на защита на детските права.
  

• 
  Дейности по преструктуриране на специализираните институции за деца (изготвени планове и предпроектни проучвания на необходимите ремонтни дейности и оценка на нуждите от обучение на персонала, изграждане на капацитет, алтернативни услуги).
  
• 
  Подобряване качеството на грижите за институционализираните деца (промяна на модела на грижа - индивидуализиране на грижата, създаване на условия, близки до семейната среда, подготовка на децата за социална интеграция - самостоятелен живот, мултидисциплинарни екипи).
  
• 
  Деинституционализация (намаление на броя на децата в институциите - форми на реинтеграция).
  
• 
  Образователна интеграция на деца с увреждания (развитие, дефицити, възпиращи фактори за интегрираното образование на децата със специални образователни потребности, ролята на ресурсния учител, взаимодействието с масовите и с помощните учители).
  

Специфичен  фокус на проекта бе спазването на човешките права в системата на специализираните детски институции, залегнали в текстовете на Конвенцията на ООН за правата на детето, както и изпълнението на поетите ангажименти от страна на държавата. В изследването на БХК бе поставен акцент върху оценката на конкретните  резултати, постигнати  във всяка от специализираните детски институции, по прилагане изискванията на Конвенцията за правата на детето на ООН:

• 
  Право на живот. Условия децата с умствена изостаналост да растат адекватно диагностицирани и здравно обгрижвани, образовани, информирани, социално интегрирани, в среда на безопасност, сигурност и подкрепа от семейството и общността.
  
• 
  Признаване на правото на дете с умствени или физически недостатъци да води пълноценен и достоен живот в условия, които улесняват социализацията му. Интегриране в общообразователната система и  достъп до качествено образование, подкрепящо развитието на потенциала им.
  
• 
  Периодичен контрол върху провеждане на настаняване и отглеждане.
  
• 
  Достъп до различни форми на отдих, спорт и културни дейности.
  
• 
  Намаляване на детската смъртност сред децата с увреждания.
  
• 
  Зачитане правото на лични отношения и пряк контакт с родителите.
  
• 
  Закрила от произволна и незаконна намеса в личния живот на детето.
  
• 
  Закрила от всички форми на физическо или психическо насилие, посегателство или злоупотреба, липса на грижа или небрежно отношение, малтретиране и експлоатация, включително сексуални престъпления.
  
• 
  Осигуряване на алтернативни грижи за дете, лишено от семейна среда (даване за отглеждане, осиновяване или настаняване в подходящо детско заведение).
  
• 
  Осигуряване на осиновяване само от компетентните власти, мерки срещу злоупотреби с осиновяване в чужбина.
  
• 
  Право на ползване на най-високия достижим стандарт на здравни услуги и рехабилитация за лечение и възстановяване.
  
• 
  Гарантиране правото на  подготовка за трудова дейност и отдих по начин, позволяващ най-пълната възможна социална интеграция и индивидуално развитие, включително културно и духовно.
  
• 
  Закрила  срещу  изтезания или друго жестоко и унизително отнасяне.
  
• 
  Гаранции, че арестуването, задържането или осъждането на лишаване от свобода на дете ще се прилага само в съответствие със закона и като крайна мярка. Хуманно отнасяне към лишените от свобода деца и отделянето им от възрастните, както и право на незабавен достъп до правна и друга необходима помощ. Мерки за възстановяване и реинтеграция на деца, станали жертви на всякаква форма на липса на грижи, експлоатация или злоупотреба, изтезания или каквато и да е друга форма на жестоко третиране.
  

Стъпките при осъществяването на проекта във времето от януари до октомври 2006 г. бяха:

• 
  Идентифициране на проблемните области в сферата на защитата правата на децата и тяхната социална интеграция. На базата на извършено наблюдение в 89 специализирани институции, специални училища и алтернативни форми бяха изготвени доклади за състоянието на всяка от оценените институции за деца.
  
• 
  Установяване на предприетите от правителството мерки за реформа в институционалната грижа за деца.
  
• 
  Обобщаване на данните и анализ на информацията за степента на изпълнение и качеството на предприетите мерки.
  

• 
  Домовете за деца и особено институциите за деца с интелектуални затруднения не са превърнати в основен двигател на реформата на институционалната грижа. Засега функционалното развитие на две трети от ДДМУИ остава непроменено в значителна степен. Персоналът има интерес да запази и дори да увеличи контингента, защото заплатите на служителите в ДДМУИ продължават да зависят от този контингент.
  
• 
  Децата от ДДМУИ остават оформена аутсайдерска група без перспективи за социална и образователна интеграция. Механизмът за социално изключване на децата от институциите продължава да работи. Липсата на развита система от алтернативни форми на грижа, до които да имат достъп децата и семействата в риск, и, разбира се, икономическият и социалният преход на страната са основните фактори за продължаващото настаняване на деца в институции. Не е установена  системна промяна, която да доведе реално  до значително трайно намаляване на броя на децата в институциите и  до ефективното развитие на система за алтернативни услуги в общността.
  
• 
  Главният проблем на институционализирането на деца в България е продължителността на престоя. Данните за 19 от 20 посетени ДДМУИ/ДМУИ сочат, че 81.1% от отглежданите в тях деца и младежи са с продължителност на престоя в институция повече от 3 години. Въпреки законодателните промени и набелязаните мерки за деинституционализация входът на ДДМУИ остава отворен. А изходът най-често води към следващата институция, а не към общността.
  
• 
  Институционализацията далеч от очите на обществото остава основна форма на грижа за децата с тежки увреждания, изоставени от родителите си. 17 от 20 посетени ДДМУИ и ДМУИ все още се намират в малки селца в икономически депресивни региони. Не е преустановена практиката на институционализиране в ДДМУИ само по социални индикации. Данните за семейния статус сочат, че преобладаващият дял от децата са изоставени деца, деца на самотни майки, деца от многодетни семейства, деца на безработни. В 7 ДДМУИ/ДМУИ БХК констатира институционализация на деца със съхранен интелект - Горски Сеновец, Михалци, Видраре, Кошарица, Медвен, Берковица, Стража. След сигнал на БХК и бърза намеса на РДСП – Бургас, и РИО - Бургас, две от институционализираните деца в ДДМУИ - Кошарица, бяха пренасочени в ДОВДЛРГ и включени в интегрирано обучение в масово училище. Възможностите за социална и образователна интеграция обаче остават ограничени въпреки тенденциите на „отваряне” на детските домове през последните години.
  
• 
  За реална, макар и ограничена, деинституционализация, резултат от усилията на правителството, може да се говори най-вече за ДОВДЛРГ. През 2006 г. МОН закри 15 дома от този тип. Най-висок е делът на реинтегрираните деца в ДОВДЛРГ - основно в биологичните им семейства. БХК регистрира при изследването си през 2006 г. запазване на статуквото в ДМСГД. Въпреки че най-много са осиновяванията в ранна възраст на деца от ДМСГД, входът на този тип институции остава широко отворен, броят на институционализираните деца е константна величина. Няма закрити ДМСГД до момента - те остават 32. За периода 2003-2006 г. МТСП реално закри 3 социални целогодишни детски дома за деца с умствена изостаналост - Факия, Джурково, Добромирци. Отчитаните за закрити в статистиките – ДДМУИ - Пазарджик, ДМУИ - Три кладенци, и ДДМУИ – Берковица, реално са само с променени „етикети“ - от домове за деца са трансформирани в един дневен дом и два дома за младежи. Реално става дума за имитация на деинституционализация. Домът в Пазарджик бе официално обявен за дневен център - като такъв домът реално функционира от основаването си. Домовете в Три кладенци и в Берковица, преименувани от домове за деца в домове за младежи, в които бяха регистрирани трансформационни промени (функционално преструктуриране, цялостен ремонт и преоборудване на помещенията в ДМУИ - Три кладенци; изграждане на едно защитено жилище с капацитет 8 места и на център от семеен тип с капацитет 15 деца в ДМУИ - Берковица), остават институции - преобладаващият дял от отрасналите в тези детски домове деца продължават да живеят в тях. Осиновяванията, реинтеграцията в биологичните семейства и в семейства на роднини и близки и особено приемната грижа все още не са практическа алтернатива на ДДМУИ. Закриването на нито един от домовете за деца с умствена изостаналост не води до тези форми на деинституционализация. Децата от затворените специализирани институции не напускат институционалната система - те са преместени в други домове.
  
• 
  Все още няма достатъчно добра координация между трите отговорни министерства и двете агенции за деинституционализацията и децентрализацията на детските заведения по ЗЗД – МТСП, МОН, МЗ, ДАЗД и АСП. Нерешен до момента остава въпросът с бъдещия статут на детските институции. Дeцентрализирани до момента са  само ДДМУИ, за  всички  ДОВДЛРГ е постигнато принципното съгласие на МОН, а според МЗ само 6 от 32 съществуващи в момента  ДМСГД трябва да бъдат  децентрализирани.
  
• 
  Трансформацията в детските институции върви с недостатъчно бързи темпове. Две трети от посетените от БХК през 2006 г. 20 ДДМУИ/ДДУИ например са в ситуация на „застой”. Дейностите по преструктуриране на тези специализирани институции за деца се изчерпват с извършването на козметични ремонти и преоборудване с подкрепата на дарители. Не са изготвени актуални предпроектни проучвания на необходимите реконструкции. Съществуващата оценка на нуждите от обучение на персонала и от нови назначения остава само на хартия. Не е осъзната необходимостта от индивидуализиране на модела на грижа за децата в институциите.
  
• 
  Образователната сегрегация заради увреждане е сериозен проблем за България. По данни на МОН едва 1538 деца със специални образователни потребности се обучават интегрирано в общообразователни училища през учебната 2005/2006 г. Сравнението с общия брой на включените в статистиките деца с увреждания до 18 години, който възлиза на 18 512, налага извода, че преобладаващият дял от увредените деца са изключени от образователния процес в  масовите училища. Децата с умствена изостаналост, отглеждани в ДДМУИ, остават на практика „необучаеми” въпреки законодателните гаранции за интегрирането им в общообразователната система.
  
• 
  От учебната 2007/2008 г. трябва да функционират само половината от помощните училища – тези, които се намират в областните центрове. Те трябва да изработят планове за развитието си. По данни на МОН от 62 съществуващи помощни училища 36 са от интернатен тип, тоест социалните услуги, които те предлагат, се ползват от децата минимум 9 месеца в годината. Въпреки усилията на МОН да преразгледа интернатната форма и в сътрудничество с отделите за закрила на детето към ДСП да върне децата от помощните училища в семействата им през почивните дни засега повечето от учениците в помощните училища от интернатен тип остават откъснати от семейната среда. Това превръща този тип специални училища в специализирани институции. Липсата на адекватно образование, каквато констатация БХК прави за качеството на обучителния процес в помощните училища, води до институционализация на лицата, преминали през специализирани училища. Ресурсните центрове към РИО все още не са реална алтернатива на помощните училища заради дефицити в нормативната уредба и недостиг на административен капацитет.
  
• 
  “Изправителните институции” - социално-педагогическите интернати и възпитателните училища интернати, превръщат стигмата на социално неадаптивни и опасни за обществото индивиди в съдба на  децата, обучаващи се в тях. Въпреки прогреса по отношение на гаранциите срещу произвол при настаняването, постигнат с приетите през юли 2004 г. промени в ЗБППМП, редица от сериозните проблеми на системата продължават да се проявяват със същата сила. В СПИ и ВУИ се наблюдават редица нередности при настаняването, както и дефицити при предоставянето на адекватно образование и грижи. Особено сериозен проблем е насилието, което е система в много от интернатите. Социалната изолация, до която води сегашният модел на “изправителните“ училища, генерира престъпност и задълбочаващо се изключване. Децата, израснали в изолация, не придобиват социални умения за развитие в нормална среда, често синдромът на институционализацията поставя отпечатък върху тях за цял живот. Общото впечатление от законодателните промени от последните години е, че те по-скоро целят да оправдаят и дадат бъдеще на съществуващите възпитателни институции, а не да намерят по-адекватни механизми за превенция и коригиране на общественоопасното поведение на децата. Новият правилник не възпрепятства порочната практика в СПИ и ВУИ да се смесват две категории деца - извършители на противообществени прояви и деца, жертви на посегателства и престъпления.
  
• 
  Поправителните домове, част от пенитенциарната система за непълнолетни, на които е наложена мярка за неотклонение задържане под стража, и непълнолетни с влезли в сила присъди, остават все още далеч от изискванията на международните стандарти.
  

Институционалната система на грижа за деца в България според БХК включва следните институции:

• 
  ДДМУИ/ДДУИ, ДДМФУСИ, ДОВДЛРГ и ДМСГД (домове за деца и младежи с умствена изостаналост, домове за деца и младежи с физически увреждания и със съхранен интелект, домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, домове за медико-социални грижи за деца) - това са специализираните институции, в които настаняването на децата се извършва със съдебно решение по реда на ЗЗД.
  
• 
  СПИ и ВУИ (социално-педагогически интернати и възпитателни училища интернати) - корекционно-възпитателни заведения, в които институционализирането се извършва със съдебно решение по реда на ЗБППМН.
  
• 
  ПОМОЩНИ УЧИЛИЩА от интернатен тип - специални училища за обучение на деца с лека степен на затруднения в развитието си, които предоставят предимно социални услуги за бедни деца от ромски произход.
  
• 
  ПОПРАВИТЕЛНИ ДОМОВЕ - затворени институции, част от пенитенциарната система за непълнолетни с наложена мярка за неотклонение задържане под стража и за непълнолетни с влезли в сила присъди.
  

• 
  73 деца са настанени в ДМФУСИ (дом за деца и младежи с физически увреждания и със съхранен интелект);
  
• 
  1618 деца и младежи - 1190 деца и 428 младежи, настанени в ДДМУИ.
  

Разминаването в статистиката е индикативно за степента на координация между отговорните за политиката по закрила на децата в страната държавни институции. БХК взема средните стойности за база на направения нататък в този доклад анализ. Обобщението на БХК относно структурното и функционалното развитие в преобладаващия дял от посетените 18 ДДМУИ и 2 ДМУИ е, че тези процеси не са напреднали. БХК установи през 2006 г. тенденция към трайна промяна в 7 ДДМУИ. Реална деинституционализация няма. Децата от закритите ДДМУИ се преместват в други институции.