Доклад-оценка на състоянието и перспективите
Изтегляне 3.1 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 6.2. Структурно и функционално развитие
- ІІІ. Съответствие на правителствените мерки с изискванията на Конвенцията на ООН за правата на детето 1. Семейна среда и институции
- Висшите интереси на детето Член 3
- Конвенция на ООН за правата на детето 1.1. Превенция на изоставянето и деинституционализация
- Из доклад по Конвенцията на ООН, Семейна среда и алтернативни грижи (чл. 5, 18, пара. 1-2, 9-11, 19-21, 25, 27, пара. 4 и чл. 39), 2006 г.
- Из проект на доклад по Конвенцията на ООН, Семейна среда и алтернативни грижи (чл. 5, 18, пара. 1-2, 9-11, 19-21, 25, 27, пара. 4 и чл. 39), 2006 г.
- Брой на деинституционализирани и институционализирани деца
- Данни от отчетни карти на ОЗД 2003 2004
|
6. СПИ/ВУИ: Конкретни данни 6.1. Национална политика Националната политика по отношение на СПИ и ВУИ се осъществява от отдел "Интеграция на деца със специализирани образователни потребности" към дирекция "Образователна и културна интеграция" в Министерството на образованието и науката. През последното десетилетие системата на корекционно-възпитателните заведения претърпя значителни промени, които донякъде хуманизираха изпълнението на възпитателните мерки спрямо извършителите на противообществени прояви, но, от друга страна, не доведоха до усъвършенстване на стратегията за превенция на детската престъпност. След промените от 1989 г. СПИ и ВУИ продължиха да функционират по начина и за целите, за които бяха създадени. Системният натиск върху българските власти от страна на местни и международни организации доведе до две законодателни промени – едната през 1996 г. по повод на представянето на правителствения доклад пред Комитета на ООН за правата на детето и втората през 2004 г., която си постави за цел по-сериозно реформиране на системата на СПИ и ВУИ. По-специално тя трябваше да реши един от най-сериозните проблеми – този с произволните настанявания и с отсъствието на каквито и да било гаранции за справедлив процес. В крайна сметка обаче общото впечатление от промените в закона е, че те по-скоро целят да оправдаят и да дадат бъдеще на съществуващите възпитателни институции, а не да намерят по-адекватни механизми за превенция и коригиране на общественоопасното поведение на децата. 6.2. Структурно и функционално развитие Съществуването на СПИ и ВУИ поставя много въпроси, най-важните от които са как държавата се грижи за деца, извършили противообществени прояви и имат ли те, а и самата държава някаква полза от поддържането на подобни институции? В тази връзка е и въпросът има ли ефективни алтернативи на тези институции както от корекционно-възпитателна и образователна, така и от материално-битова гледна точка? В отговорите на тези въпроси са преплетени отговорите и на редица други: как държавата възнамерява да се бори със социалните предпоставки за престъпността изобщо; как тя се стреми да интегрира маргинализираните обществени слоеве и да приобщи някои етнически малцинства; каква е държавната политика по отношение на възпитаването на ценности; какви други източници на възпитаване на ценности в българското общество съществуват и доколко те са жизнеспособни. В резултат на законодателните промени и последвалото намаляване на броя на настанените деца броят на СПИ и ВУИ претърпя чувствително редуциране. Така от 8 ВУИ и 24 СПИ през 2000 г. след края на учебната 2005/2006 г. останаха да функционират само 5 ВУИ и 9 СПИ. Намаляването на броя на тези институции би трябвало да е пряк резултат от единна стратегия за подобряване на общите условия в тях. Наблюдението на този процес показа, че една от основните причини за това е прецизирането на процедурата по настаняване на малолетни и непълнолетни правонарушители и въвеждането на съдебен контрол над актовете на местните комисии. Така намаляването на броя на СПИ и ВУИ бе в резултат не от стратегията за деинституционализация, а поради намаляване на броя на наложените възпитателни мерки. Така или иначе до настоящия момент няма данни каква е съдбата на децата, които доскоро са пребивавали в СПИ и ВУИ – каква част от тях понастоящем са обхванати от други институции за деца, каква част от тях са деинституционализирани и каква част са се върнали на улицата или във вредната за развитието им семейна среда. Процедурата по настаняване на деца в СПИ и ВУИ бе реформирана за пореден път през юли 2004 г., но познаването и прилагането й от местните комисии в България все още остават проблематични. Налагането на възпитателните мерки “настаняване в СПИ” и “настаняване във ВУИ”, както и на други възпитателни мерки започва с подаване на сигнал за противообществени прояви, извършени от малолетни и непълнолетни и/или за престъпления на непълнолетни. Сигналът може да бъде подаден от органите на съда и прокуратурата, органите на полицията или длъжностни лица и граждани до МКБППМН и се завежда от секретаря на комисията в нарочна описна книга. След завеждането на сигнал, получен от граждани или длъжностни лица, секретарят на местната комисия възлага на двама обществени възпитатели, които не са членове на местната комисия, в 7-дневен срок да извършат проверка за наличието на достатъчни данни за извършено деяние. Съставът на МКБППМН образува възпитателно дело и насрочва дата за разглеждането му, като незабавно уведомява писмено малолетния или непълнолетния, неговите родители или лицата, които ги заместват, и съответната дирекция "Социално подпомагане". Делото се насрочва за разглеждане един месец след образуването му. Промените в Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ДВ, бр. 66 от 30.07.2004 г.) направиха възможен съдебния контрол на решенията на местни комисии за борба с противообществените прояви (МКБППМН) за настаняване и в СПИ. В случаите, когато е отправено предложение от МКБППМН до районния съд за настаняване в СПИ или ВУИ, районният съд насрочва делото по предложението на местната комисия в 14-дневен срок от постъпването му. Районният съд разглежда делото еднолично в съдебно заседание при закрити врати, с призоваване на малолетния или на непълнолетния, родителите или лицата, които ги заместват, лицата, които защитават неговите права и законни интереси, и прокурор от съответната районна прокуратура. Съдът може да събира нови доказателства. След изслушване на гореспоменатите лица съдът се произнася в 7-дневен срок с мотивирано решение за налагане на мярка “настаняване в СПИ” или “настаняване във ВУИ” или друга такава, а съответно с определение, с което прекратява делото, ако се установи, че не е извършена противообществена проява или че тя не е извършена от малолетния или от непълнолетния, или че извършеното деяние е явно незначително или издава определение за изпращане материалите на прокурор, ако извършеното деяние е престъпление. Решението на районния съд, с което се налагат възпитателни мерки “настаняване в СПИ” и “настаняване във ВУИ”, може да бъде обжалвано или протестирано пред съответния окръжен съд от непълнолетния, неговите родители, родителите на малолетния или лицата, които ги заместват, или лицата, които защитават неговите права и законни интереси, в 14-дневен срок от постановяването му. Окръжният съд насрочва делото по жалбата или протеста в 14-дневен срок след постъпването им. След приключване на производството делото се връща на председателя на местната комисия за привеждане в изпълнение на влязлото в сила решение. Според действащия ЗБППМН “в социално-педагогическите интернати се настаняват малолетни над 8-годишна възраст и непълнолетни, които са извършили или съществуват предпоставки за извършване на противообществени прояви”. Така формулиран, текстът позволява разнопосочни тълкувания и отново дава възможност в СПИ да се настаняват деца от разнообразна семейна и социална среда. Освен това новият правилник няма да възпрепятства порочната практиката в СПИ да се смесват две категории деца – извършители на противообществени прояви и деца, жертви на посегателства и дори на престъпления. В крайна сметка правилникът не дефинира ясно и категорично кога са налице „предпоставки за извършване на противообществена проява”, което обезсмисля законодателния опит за изчистване на профила на СПИ. Наблюдението през 2005 и 2006 г. показа, че голяма част от децата в СПИ са настанени само по социални причини и имат необходимост не от възпитателни мерки, а от мерки за закрила. Събирането на данни и обобщаването на статистика за броя на децата в СПИ и ВУИ винаги е условно. Често директорите на тези институции не можеха да определят точния брой на децата, настанени в повереното им училище, като обясняваха това с голямото текучество на деца - честите бягства и неуспешните издирвания, с неявяването на дете, настанено по документи в началото на учебната година в училището, с липсата на координация между различните учебни заведения, която позволява едно дете да бъде записано едновременно да учи в две учебни заведения в страната. След промените на ЗБППМН от 2004 г. броят на настаняванията по новата процедура отбеляза значително намаляване. В повечето училища служителите обясняваха това с тромавостта на новата процедура или с демографския срив. Начините за настаняване на деца в СПИ и причините за извършване на такива настанявания, дори след 2004 г., бяха изключително разнообразни и в разрез с процедурата по ЗБППМН. Сред тях фигурираха такова по молба на родителите и постановление на прокурор без съдебно решение (СПИ - с. Пелатиково), с решение само на МК, издадено четири години по-рано, и поредно настаняване на дете без документи (СПИ - гр. Стралджа) и с решение на съд, според което са налице “убедителни доказателства, демонстриращи отклонения от нравствените правила и норми, макар и непредставляващи престъпление” (СПИ - с. Върбица). В отделни случаи съдът следва дословно МКБППМН в решенията си и също настанява деца в СПИ по социални индикации, при положение че в такива случаи е възможно настаняване в ДОВДЛРГ. Практиката по настаняването на деца във ВУИ е значително по-прецизирана в сравнение с практиката по настаняване в СПИ. Документацията във ВУИ съдържа решения на МКБППМН и съдебни решения, в които са описани конкретните прояви на настанените деца. Все пак в някои ВУИ съществуваха проблеми с приема на непълнолетни с умствена изостаналост, работата с които е изключително трудна. Според ЗБППМН настанените в СПИ и ВУИ “остават там за възпитание и обучение, включително и за придобиване на професионална квалификация до навършване на 16 години, а ако те изявят писмено желание - и до навършване на 18 години”. Съгласно ПУДВУИСПИ - чл. 15, максималният престой във ВУИ или СПИ не може да бъде повече от 3 години. Същото ограничение съществуваше и в предходните правилници за ВУИ и СПИ. Недостигът на ученици през последните години и опасението по тази причина да не се стигне до закриване на интернатите бяха в основата на усилията на персонала да убеждава възпитаниците да остават да завършат образованието си, след като са пребивавали в институциите в продължение на 3 години. По тази причина относителният дял на децата с престой над 3 години и на такива, навършили 16 години, в СПИ и по-специално във ВУИ е между 10 и 25%. В новия ПУДВУИСПИ е направена подробна регламентация на корекционно-възпитателния и учебния процес, който е насочен към:
В СПИ и ВУИ би трябвало да се провеждат както индивидуална, така и колективна социално-превантивна и корекционно-възпитателна дейност. Липсата на конкретна методика за провеждане на корекционно-възпитателна дейност на практика лишава педагогическия персонал от възможността да работи за превъзпитанието на възпитаниците на СПИ и ВУИ. Вместо това в повечето от интернатите се развиват различни извънурочни занимания - танцова или спортна дейност, и се организират клубове по интереси. Материалната база на СПИ и на няколко ВУИ е амортизирана, морално остаряла и зле поддържана за провеждане както на качествен обучителен, така и на смислен корекционно-възпитателен процес.
ІІІ. Съответствие на правителствените мерки с изискванията на Конвенцията на ООН за правата на детето 1. Семейна среда и институции
1.1. Превенция на изоставянето и деинституционализация - общи данни за правителствената политика и резултатите от нея
След като през 2002 г. ДАЗД отбелязва в годишния си доклад, че “реален процес на деинституционализация на детските институции в България все още не е започнал”, през септември 2003 г. Министерският съвет приема План за намаляване броя на децата, отглеждани в специализирани институции15. Според този план до 2005 г. трябва да се постигне намаление от 10%. Деинституционализацията е определена като основен приоритет на националаната политика по закрила на децата в България. В приетата в края на 2005 г. Националната програма за закрила на детето за 2006 г. основните приоритети са определени така: „Намаляване броя на децата, отглеждани в специализираните институции, и подобряване условията на живот в тях.“
През юли 2005 г. в свой анализ за ефективността на системата за закрила на детето, направен въз основа на данните от отчетни карти, предоставени от ОЗД за първото полугодие на годината, ДАЗД отбелязва: През отчетния период броят на децата, за които е осигурена семейна среда, почти двукратно надвишава броя на децата, настанени в специализирани институции. Децата, за които през първото полугодие на 2005 г. е осигурена семейна среда (превенция, реинтеграция, настанени при близки и роднини, настанени в приемно семейство), са 2868. Институционализираните деца към същия период са 1686 (вж. таблицата по-долу). По данни на ОЗД към общинските ДСП към същия период са регистрирани 1676 нови случая на превенция, 1088 нови случая на реинтеграция, 515 нови случая на деца, настанени в семейство на близки и роднини, 42 приемни семейства. По програма „Асистенти за хора с увреждания“ са назначени 1996 лични асистенти на деца с увреждания в общността. Брой на деинституционализирани и институционализирани деца
Каталог: 2007 2007 -> Архилох, Тиртей, Алкей, Сафо и Пиндар старогръцка лирика 2007 -> Трети клас 13 април 2007 г., Силистра 2007 -> Доклад за дейността на софарма ад 2007г 2007 -> Отчет за доходите 4 Отчет за паричните потоци (пряк метод) 2007 -> Решение за сключване, прекратяване и разваляне на договор за съвместно предприятие 2007 -> Уеб Медия Груп” ад регистрационен документ 2007 -> По дисциплината “Експлоатационни материали” 2007 -> Уважаеми господин председател Изтегляне 3.1 Mb. Сподели с приятели:
|