Доклад-оценка на състоянието и перспективите


Помощните училища от интернатен тип



страница6/21
Дата07.05.2018
Размер3.1 Mb.
#67714
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21

5. Помощните училища от интернатен тип
5.1. Национална политика. Управление и законодателство
На политическо ниво, но без да е обвързано със законодателство и с ясни задължения, се предвиждаше помощните училища да се реформират като ресурсни центрове, които най-общо щяха да предоставят експертиза по отношение диагностициране и образование на деца с интелектуални затруднения. На практика под натиск на външни наблюдатели и поради нуждата от отчитане на свършена работа МОН реши да създаде от учебната 2006/2007 г. “ресурсни центрове” към РИО, в които да се извършват диагностициране и насочване на деца със специални образователни потребности към общообразователни училища. Идеята бе в ресурсните центрове да се концентрира работата на ресурсните учители с деца с интелектуални затруднения и множествени увреждания в общообразователните училища. Така през есента на 2006 г. ресурсните центрове се създадоха като паралелни на помощните училища структури. Идея, която по същността си не бе порочна. МОН обаче не подложи на публична дискусия намеренията си, нито конкретните си планове. Обяви на сайта си на 1 август 2006 г. проект за правилник за дейността на центровете и даде първоначален срок 1 месец за обсъждането му. След това съкрати този срок без уведомление до 15 август. По това време вече се събираха и обобщаваха документи за лицензиране на ресурсни центрове от страната в МОН. По повод правилника за дейността на ресурсните центрове няколко НПО – “Спасете децата”, Център за независим живот и Българският хелзинкски комитет, внесоха в МОН в края на август своя концепция. Най-общо мнението на НПО е, че логиката и хронологията в създаването на центровете са нарушени и това ще попречи на ефективното им функциониране. Важни проблеми като транспортиране на деца, нагласи у родители и учители в масовите училища, подготовка на ресурсни учители, контрол, публичност на дейността, екипност от специалисти не бяха намерили решение в този нормативен акт.

В началото на учебната 2006/2007 г. при посещенията си в 22 помощни училища и в няколко РИО към МОН БХК установи, че на повечето от директорите на ресурсни центрове и на ресурсните учители не е напълно изяснено каква дейност ще имат. Изключение бе констатирано в Ресурсния център към РИО - Кюстендил. БХК констатира, че в средата на октомври в региона беше напреднал процесът на актуализиране на данните и на оценка на реалната ситуация в мрежата от училища и детски градини, предлагащи приобщаващо образование за деца със специални обучителни потребности. РИО и Ресурсният център имаха разработен план за взаимодействие между образователната система, РИО и нуждаещите се от образователна интеграция деца от общността и институциите на територията на Кюстендилска област. Екип от специалисти, включващ логопед, клиничен психолог и ръководителя на Ресурсния център, приключваше наблюдението си в региона и набелязването на конкретни мерки за необходими промени и ефективна интеграция в общообразователните училища и детските градини на деца с проблеми в развитието си. От интегративния процес засега остават изключени децата от ДДМУИ - Горна Козница, но пред изследователя на БХК ръководителят на РЦ към РИО Мирослав Димитров подчерта, че преместването на детския дом от Горна Козница в областния център Кюстендил ще стимулира процесите на образователната интеграция на децата с увреждания от ДДМУИ. Засега отдалечеността на дома за деца с умствена изостаналост е сериозна бариера пред тяхното приобщаващо образование по оценка на експертите от Ресурсния център в Кюстендил.


Ресурсните центрове се разкриха в сгради на закрити общообразователни училища (Търговище), в бивши общежития към учебни заведения (Видин), в помощни училища (Варна, Русе), в действащи средни учебни заведения (Монтана). Организационното събрание за бъдещите директори на ресурсните центрове бе проведено на 2 октомври 2006 г.

5.2. Структурно и функционално развитие
През 2002 г. БХК проведе първото си наблюдение на всички съществуващи тогава 74 помощни училища и 4 общообразователни училища с помощни паралелки. Той публикува резултатите от изследването си, което съдържаше подробен анализ на дейностите във всяко от тях11. Това бе първата общодостъпна информация за тях. През 2006 г. БХК отново изследва помощните училища, като по-голяма част от тях бяха посетени след началото на учебната 2006/2007 г. Две от посетените през май 2006 г. бяха закрити през юли 2006 г. и затова данните от тях няма да бъдат включени в общото изследване в настоящия доклад.
Към 2002 г. около 10 000 деца се обучаваха в 74 помощни училища и 4 общообразователни в помощни паралелки. През учебната 2004/2005 г. по данни на МОН помощните училища са били 71 с 8762 деца. От всички деца 606 са били с множество увреждания в помощните училища. Към учебната 2005/2006 г. по сведения на МОН помощните училища са били 70 с общо 7884 деца, от които 3241 живеят в интернати към помощните училища.
Към ноември 2006 г., както вече бе посочено в доклада, съществуват 62 помощни училища с 5939 деца, от които 2856 са настанени в 36 помощни училища интернати, а 3083 посещават 26 помощни училища от полуинтернатен тип. В таблицата по-долу са посочени данни от 15 от посетените 22 училища.

Брой на децата в помощните училища




Капацитет12

Брой деца

2002 г.

Брой деца в края на 2005 г.

Брой деца над 18 години

Лом

156

230

154

17

Ново село

120

108

95

7

Долни Дъбник

200

166

166

4

Харманли

300

313

290

4

Шумен

300

268

250

12

Каварна

155

140

148

17

Русе

120

97

78

2

Велико Търново

120

106

102

4

Варна

72

102

56

5

Враца

250

246

Няма данни

Няма данни

Велинград

100

107

124

Няма данни

Стоб

150

115

99

Няма данни

Ракитово

140

100

118

Няма данни

Габрово

100

84

78

Няма данни

Ловеч

80

61

34

Няма данни


Характеристика на децата в ПУ




Роми

ЛУИ13

Множество и тежки увреждания14

Говорни проблеми

Лом

128

136

2

65

Ново село

32

64

15

40

Долни Дъбник

80

85

21

79

Харманли

102

265

8

47

Шумен

100

193

21

96

Каварна

29

118

5

48

Русе

8

39

21

39

Велико Търново

10

74

18

30

Варна

0

41

28

37

Враца




162

23

Няма данни

Велинград

40

101

13

Няма данни

Стоб

65

67

Няма данни

Няма данни

Ракитово

10

88

Няма данни

Няма данни

Габрово

Няма данни

Няма данни

28

54

Ловеч

Няма данни

Няма данни

10

30

Деца, оценени от ЕКПО




Постъпили 2005 г.

Насочени от ЕКПО

Постъпили от учебно заведение

Постъпили от

друг дом




Лом

10

10

0

0

10

Ново село

32

32

20

10

0

Долни Дъбник

33

33

9

0

2

Харманли

39

23

23

4

23

Шумен

32

32

19

7 ДДМУИ

16

Каварна

21

27

19

0

0

Русе

6

6

1

0

5

Велико Търново

15

15

1

3

2

Варна

3

1

3

0

0

Враца

17

17

0

4 ДДМУИ

0

Велинград

11

11

Няма данни

11

3

Стоб

11

11

2

0

3

Ракитово

16

Няма данни

6

Няма данни

3

Габрово

Няма данни

Няма данни

Няма данни

Няма данни

Няма данни

Ловеч

Няма данни

Няма данни

Няма данни

Няма данни

Няма данни

11 от цитираните по-горе помощни училища са интернатни и предлагат поне седмична грижа за децата. Разбира се, не всички имат интернат с капацитет за всички учещи в училището. В някои помощни училища в градове има интернат за част от децата, които са от близки села. Все пак съществуването на интернатни училища поставя сериозния проблем за това какво точно представлява помощното училище в този случай. Според БХК то е институция, която предлага предимно социални услуги като хранене, спане, обличане, къпане. Индивидуалният подход е нереализирана възможност. Според персонала в училищата много от децата, които сега се обучават в тях и са от социално слаби, безработни, многодетни и предимно ромски семейства, биха отпаднали от системата на образование, ако не получават предоставяните от интернатите условия. Все пак има и региони, в които тенденцията намалява или е престанала (Ловеч, Габрово, град Велико Търново, Враца).
Определени училища не могат да осигурят транспорт, тъй като МОН не го заплаща. Това често поражда проблем с посещаемостта на учебни занятия. През последните 2 години РИО проверяват редовно за посещаемост на децата и оттогава училищата се стремят да записват наистина само деца, които могат да осигурят в клас. Това често налага или децата да живеят в интернат, или да се прибират от домовете си с личен транспорт на учителите.
Финансирането на помощните училища се извършва пряко от МОН съгласно решения на МС, които определят ежегодно стандарт за издръжка на едно дете от 2002 г. насам. Последното такова решение на МС е Решение 21 от 19 януари 2006 г., което регламентира, че годишно ученик в специално училище от полуинтернатен тип за ученици с умствена изостаналост струва на държавата 211,60 лв., а в интернатните се прибавя и сумата от 271 лв., в която са включени заплатите на персонала и веществената издръжка на материалната база. Средната брутна заплата за сектор образование е 321,49 лв. към 1 януари 2006 г. и 340,79 лв. към 1 юли 2006 г. Заплатите и осигуровките на персонала, издръжката на училищата като отопление, вода, ток, храна (за интернатните училища) и някои учебни пособия и медикаменти се включват в бюджета на всяко училище. Анализ на получените данни показва, че в интернатните училища са получавали през 2004/2005 г. около 700 лв. на дете годишно, а в неинтернатните - до 170 лв. годишно.



Извод:

Позицията на БХК относно перспективата пред помощните училища е да се премахнат, макар и поетапно, всички социални придобивки, като интернат, безплатна храна, дрехи, учебници в помощните училища. Да се намали капацитетът на онези, които се намират в областни центрове, а останалите да се закрият изцяло или ако са единствени училища за близките 4-5 села, да се превърнат в масови училища след договаряне с местната власт.

Разбирането на БХК за необходимостта от въвеждане на промени в законодателното уреждане на обучението на деца и ученици със затруднения в развитието си се базира на принципите за необходимост от реален и равен избор на децата и техните родители на формата на обучение, създаване на равни възможности за усвояване на знания и реализация и развиване на потенциала им като личности. Чрез лишаването на децата със специални образователни потребности от реално право на избор се нарушава основното им право на свобода и личен живот. Липсата на адекватно образование, каквато констатация БХК прави за качеството на обучителния процес в помощните училища, води до институционализация на лицата, преминали през специализирани училища. Същото важи и за останалите напълно без образование. Възможностите за трудова реализация на децата със затруднения в интелектуалното си развитие, завършили помощни училища, са сведени до минимум - те не са конкурентоспособни на пазара на труда. Разбирането им за собствена значимост не е развито. Остава неразвит и потенциалът на личността им. Възможностите им за социално включване са силно ограничени. И така те често попадат в една или в друга виктимизирана група.
Вярваме, че вложените финансови и човешки ресурси за промяна и превръщането на интегрираното образование в работеща система ще бъдат оправдани в бъдеще чрез намаляване на разходите за социални помощи, чрез повишаване процента на реализирани в общността личности и съответстващия на това общественополезен резултат. Наред с този по-скоро икономически резултат БХК намира, че преустановяването на дискриминационните практики спрямо децата със специални образователни потребности е важна стъпка към развитие на гражданското общество в България. Преодоляването на стигмата спрямо хората с увреждания е част от преодоляване на социалната изолация, настъпваща още в най-ранните им години. Преодоляването на социалната изолация води до приемането на различието и уникалността на всеки индивид, зачитането на ценността на всяка личност.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница