Добра практика 9. Методология за определяне размера на таксите въз основа на разходите, извършени за предоставяне на услугата. Аналитична счетоводна отчетност за разпределение на разходите
Добра практика 9. Методология за определяне размера на таксите въз основа на разходите, извършени за предоставяне на услугата. Аналитична счетоводна отчетност за разпределение на разходите
Практика № 9
Методология за определяне размера на таксите въз основа на разходите, извършени за предоставяне на услугата. Аналитична счетоводна отчетност за разпределение на разходите
Година на въвеждане
Ръководството с „Основните принципи на аналитичното счетоводство в публичната администрация“ е публикувано през 2004 г. През 2011 г. с Резолюция на Генералния ревизор на държавната администрация са одобрени критериите за съставянето на информация за разходите за дейности и управленските индикатори.
Държава
Кралство Испания
Институция / администрация, отговорна за прилагането на практиката
Ръководството „Основни принципи на аналитичното счетоводство в публичната администрация“ е одобрено от Генералния ревизор на държавната администрация, който е орган в структурата на Министерството на финансите и публичните администрации.
Съдържащите се в него правила и критерии за разработване на обща рамка за прилагане на системи за анализ на разходите са приложими за организациите от централната държавна администрация, за регионалните и общинските администрации, както и за държавните фондации и предприятия, в които държавата участва с повече от 50% в капитала им.
Метод, чрез който е идентифицирана
Преглед на документи (Desk Research) и Работно посещение (Study Visit)
Кратко описание на практиката
Начин на въвеждане
През 2010 г. със Заповед EHA/1037/2010 на Министъра на икономиката и финансите е одобрен Генералният план на счетоводството в публичния сектор. Той представя структурата на годишния отчет на публичните организации, включително правилата за неговото съставяне. Точка 25 съдържа изискванията към информацията, която следва да се предоставя за разходите за отделните дейности, като е уточнено, че за изготвяне на справките следва да се спазват насоките в Ръководството „Основни принципи на аналитичното счетоводство в публичната администрация“ 2004. В края на юли 2011 г. с Резолюция на Генералния ревизор на държавната администрация са одобрени критериите за съставяне на информация за разходите за дейности и управленски индикатори.
Териториално приложение
В съответствие с Раздел 2 на Ръководството „Основни принципи на аналитичното счетоводство в публичната администрация“ 2004 принципите и критериите в него се прилагат от всички централни администрации, от регионалните и общинските администрации, както и от държавните фондации и предприятия, в които държавата участва с повече от 50% в капитала им.
Цел и ефективност
Целта на Ръководството е създаване на набор от общи правила и критерии за разработване на цялостна рамка за прилагане на система за анализ на разходите в публичния сектор. Дотолкова, доколкото тези правила и критерии са задължителни за всички публични организации и администрациите съставят годишен отчет, в който следва да посочат стойността на извършваните от тях дейности и предоставяни услуги, може да се допусне, че практиката е ефективна.
Съответствие с критериите
Дотолкова, доколкото първият критерий за подбор на добри практики изисква размерът на таксите да се определя чрез прилагане на разходноориентиран подход, може да се каже, че практиката напълно отговаря на този критерий. Тя напълно отговаря и на втория и третия критерий дотолкова, доколкото Ръководство с „Основните принципи на аналитичното счетоводство в публичната администрация“ представлява отделна методология за прилагане на аналитично счетоводство с оглед определяне стойността на дейностите и услугите.
Когато дефинираните в Ръководството критерии са неприложими към конкретната ситуация, е допустимо, за разпределение на разходите към центрове (административни звена) и дейности, администрациите да определят и прилагат други, подходящи за целта критерии (вж. Добра практика 6). В този смисъл може да се каже, че практиката съдържа в себе си и елемент на гъвкавост (критерий 4. Гъвкавост/ иновативност при определяне на размера на разходноориентираните такси).
Наличието на отделна Методология за определяне размера на таксите въз основа на разходите, направени за извършване на дейностите и за предоставяне на услугите улеснява администрациите и е предпоставка за яснота и предвидимост по отношение на правилата за определяне стойността на публичните услуги. Тези характеристики са основание да се приеме, че практиката отговаря и на критерий 5. Силни страни и постижения.
Друга информация
Ръководството „Основни принципи на аналитичното счетоводство в публичната администрация“ е документ с обем от 248 страници, а Резолюцията на Генералния ревизор на държавната администрация от 2011 г. с критериите за съставяне на информация за разходите за дейности от над 30 страници. Следва да се има предвид, че поради големия обем на двата документа в настоящия доклад са представени само основните принципи за изчисляване на разходите.
Наличие на сходни практики или методи в България
В България правила, сходни с тези в Испания, се съдържат в Методиката за определяне на разходноориентиран размер на таксите по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и разходването им. Тя указва при определяне размера на таксите, които администрират разпоредителите с бюджетни кредити, да се вземат предвид публичните разходи и/или разходите от националното съфинансиране по оперативните програми на Европейския съюз, които се насочват към съответния сектор (чл. 1, ал. 2). В съответствие с чл. 1, ал. 3 размерът на таксите не може да надвишава разходите на административния орган за извършване на съответната услуга и за упражняване на контрола, с изключение на определени случаи, изрично посочени в Методиката. Посочени са видовете преки и непреки разходи, правилата за тяхното калкулиране, както и методът на изчисление на размера на таксата. Към Методиката е изготвена Инструкция за нейното прилагане, в която са разяснени използваните термини, обяснено е кои разходи се отнасят към преките и към непреките разходи, съответно, както как те се изчисляват, и пр.
В рамките на изследването са идентифицирани още три методики за определяне размера на таксите въз основа на извършените за предоставянето на услугата разходи тази на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ за предоставянето на услуги за лица, които не са студенти в университета, Методиката за изчисляване на инфраструктурните такси, събирани от управителя на железопътната инфраструктура и Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Република България.
За разлика от методиката за определяне на разходноориентиран размер на таксите в Испания обаче, тази по Закона за ограничаване на административното регулиране, както и останалите не предвиждат разходите да се разпределят по административни звена и по различни видове дейности (основни, спомагателни, и пр.).
Приложимост на практиката в България
В т. 8 на Концепцията за нова политика по отношение на таксите е възприето „формирането на размера на таксите [...] да бъде извършено чрез прилагане на Методика за определяне на размера на таксите, приемани от МС”. В Концепцията не се предвижда Методиката да съдържа „задължителен механизъм за отделно отчитане на разходите за всяка една от услугите, за които се събират такси.”
Освен предизвикателствата, с които е свързано нейното прилагане (наличие на подходящи информационни системи и приложения, включително подобно на испанското CANOE), практиката може да се приложи на един по-късен етап, когато възникне необходимост от и условия за разпределение на разходите по административни звена и дейности.
