Практика № 7
|
Унифициране размера на таксите в съдебната система
|
Година на въвеждане
|
Данни за момента на въвеждане на практиката не са идентифицирани
|
Държава
|
Кралство Испания
|
Институция / администрация, отговорна за прилагането на практиката
|
Министерство на правосъдието
|
Метод, чрез който е идентифицирана
|
Работно посещение (Study Visit)
|
Кратко описание на практиката
|
През 2013 г. таксите за издаване на Свидетелство за съдимост, за издаване на Удостоверение за наличие или липса на завещание и за издаване на Удостоверение за наличие или липса на застраховка живот при настъпване на смърт са еднакви в Испания и са били 3,62 евро за всяка от услугите.
Размерът им е един и същ, защото сумите като цяло са малки и при определянето им са отчетени и други обстоятелства като платежоспособност на ползвателите, ефикасност при предоставянето на услугите, потенциална събираемост и др. Първоначално определеният размер на таксите за тези услуги е бил различен. Малките суми обаче затрудняват администрирането на приходите и е взето решение размерът им да се уеднакви. Дори когато таксата не покрива всички разходи, това не се отразява на качеството на услугата, защото в повечето случаи таксите се превеждат по сметка на публичния трезор (както и останалите приходи в бюджета) и разликата между постъпленията и разходите за извършване на услугите се компенсира със средства от Генералния бюджет.
Начин на въвеждане
Вероятно практиката е въведена с административен акт, но доказателства за това допускане не са идентифицирани в рамките на проучването.
Териториално приложение
Практиката се прилага във всички институции – част от съдебната администрация на Испания, които издават трите вида свидетелства/удостоверения.
Цел и ефективност
Целта на мярката, макар да не беше изрично спомената по време на работната среща в Министерството на правосъдието на Испания, е улесняване администрирането на приходите от такси.
Съответствие с критериите за подбор на добри практики
Може да се приеме, че практиката за унифициране размера на таксите в съдебната система отговаря на първите три критерия (разходноориентиран подход при определяне размера на таксите, обособеност на механизмите за определяне на разходноориентирани такси в отделна методология и прилагане на индивидуално аналитично счетоводство за разходите по предоставяната административна услуга) дотолкова, доколкото размерът на таксите за отделните услуги се определя въз основа на разходите за тяхното извършване, а за изчисляване на разходите (вероятно) се използва Ръководството с Основните принципи на аналитичното счетоводство в публичния сектор, което на практика съдържа и правила за аналитично отчитане и разпределение на разходите. Гъвкавостта (критерий 4) на практиката е свързана с възможността за определяне на еднакъв размер на таксите, заплащани за сходни по вид услуги в една и съща сфера. Положителният аспект на практиката (критерий 5) е опростяване и улесняване администрирането на приходите от такси в съдебната администрация.
|
Друга информация
|
N/A
|
Наличие на сходни практики или методи в България
|
В рамките на проучването не са идентифицирани практики, сходни с тази в администрацията на съдебната система в Испания.
|
Приложимост на практиката в България
|
Практиката за определяне на еднакъв размер на таксата за няколко вида услуги може да се приложи при разработването на проект на Единна тарифа за таксите за типови услуги, като за референтна стойност може да се ползва най-ниската идентифицирана стойност на разходите, извършени за предоставяне на съответната административна услуга.
| Добра практика 8. Отчетност и публичност на дейността на администраторите на такси (Закон за публичността)
Практика № 8
|
Отчетност и публичност на дейността на администраторите на такси (Закон за публичността)
|
Година на въвеждане
|
Практиката е въведена в края на 2013 г. със Закон 19/2013 от 9 декември за прозрачността, достъпа до публична информация и доброто управление71
|
Държава
|
Кралство Испания
|
Институция / администрация, отговорна за прилагането на практиката
|
Законът е приет от испанския парламент.
Разпоредбите на Закон 19/2013, в съответствие с чл. 2, са задължителни за всички публични организации в Испания (централни, регионални, местни)
|
Метод, чрез който е идентифицирана
|
Работно посещение (Study Visit)
|
Кратко описание на практиката
|
Целта на Закон 19/2013, съгласно чл. 1, е повишаване и подобряване прозрачността в дейността на публичните институции в Испания, гарантиране правото на достъп до информация за тяхната дейност и установяване на задължения за държавните служители за прилагане на принципите на добро управление. По силата на чл. 2 разпоредбите на Закон 19/2013 са задължителни: за централното правителство, за властите на автономните области, за тези на градовете Ceuta и Melilla и за местните администрации; за институтите, управляващи социално осигурителните и здравни фондове; за автономни организации, държавни агенции, публични институции и публични предприятия; за администрацията на Негово величество Краля, за Камарата на представителите, за Сената, за Конституционния съд, за Генералния съвет на Съдебната власт, както и за Банката на Испания, за Държавния съвет, за Омбудсмана, за Сметната палата, за Икономическия и социален съвет; за фондации с държавно участие и др. Един от основните принципи на закона, залегнали в чл. 5, изисква информацията да се публикува на съответните електронни/интернет страници и да бъде ясна, структурирана и разбираема за заинтересованите страни, за предпочитание във формат, позволяващ повторна употреба.
Свободен достъп следва да се осигурява до: 1) функциите на публичните организации, приложимите за тях правила и организационната им структура; 2) плановете и годишните и многогодишни програми, с които се поставят цели и се планират дейности, средства и срок за реализиране; 3) насоки, инструкции, споразумения, циркулярни писма или отговори на въпроси, поставени от граждани или от други лица, когато с тях се тълкува закон или имат правен ефект; 4) законопроекти и проекти на законодателни декрети, когато са изготвени по инициатива на съответната публична институция и становищата по тях; 5) докладите и изследванията във връзка с предложенията за нормативен акт, и в частност Справката за анализ на регулаторното въздействие, регламентирана с Кралски декрет 1083/2009 и др. (чл. 6 и чл. 7).
Чл. 8 на Закон 19/2013 регламентира видовете данни от икономически, бюджетен и статистически характер, които следва да се публикуват. Сред тях са бюджетите на публичните организации с информация за текущото им изпълнение и съответствието им с целите за фискална стабилност и финансова устойчивост на правителството. Изискването за отчетност и публичност на дейността на администраторите на такси, макар да не е изрично заложено, се подразбира от текстовете на чл. 6, 7 и 8 на Закон 19/2013.
Начин на въвеждане
Практиката е въведена в края на 2013 г. с приемането на Закон 19/2013 от 9 декември за прозрачността, достъпа до публична информация и доброто управление.
Териториално приложение
Дотолкова, доколкото Закон 19/2013 е приет от испанския парламент, а не от законодателен орган на някоя от автономните области или общините, и в съответствие с чл. 2 неговите разпоредби са задължителни за всички публични администрации и организации (централни, регионални и местни).
Цел и ефективност
Целта на Закон 19/2013, заложена в чл. 1, е увеличаване и подобряване прозрачността в дейността на публичните институции в Испания, гарантиране правото на достъп до информация за тяхната дейност и установяване на задължения за държавните служители за прилагане на принципите на добро управление. Ефективността на практиката (отчетност и публичност на дейността на администраторите на такси) на този етап не може да се анализира и оцени, тъй като Законът е в сила едва от няколко месеца.
Съответствие с критериите за подбор на добри практики
Предварително заложените критерии за подбор на добри практики в много малка степен могат да бъдат отнесени към правилата за отчетност и публичност на дейността на администраторите на такси в Испания. Независимо от това трима от участниците в работното посещение са я идентифицирали като добра практика, като същата до голяма степен е приложима и в България.
|
Друга информация
|
N/A
|
Наличие на сходни практики или методи в България
|
Както беше посочено при Добра практика 5 от 2014 г. по силата на чл. 133 на Закона за публичните финанси първостепенните разпоредители с бюджет следва да представят в Министерството на финансите ежемесечно и на тримесечие отчети за изпълнението на бюджетите. В съответствие с ал. 4 на същия член отчетите и информацията се публикуват на интернет страниците на съответните първостепенни разпоредители с бюджет.
Формата, съдържанието и сроковете за съставянето и представянето на отчетите по чл. 133, съгласно ал. 5, са утвърдени с Указания на Министъра на финансите. С тях е дадена примерна структура на Отчета за степента на изпълнение на утвърдените политики и програми на съответния първостепенен разпоредител с бюджет, в която съгласно т. 1, буква „а“ следва да се представя „Таблица, представяща отчета на приходите по бюджета (Приложение № 1) с кратко описание на приходите“.
Съгласно Приложение № 1 – Отчет на приходите по бюджета, към перо „Неданъчни приходи“ следва да се отчитат и приходите от държавни такси – така, както са заложени в Закона (за държавния бюджет за съответната година), в уточнения план и реално постъпилите през съответния отчетен период средства от такси.
Разпоредби, донякъде сходни с тези на чл. 6, 7 и 8 от испанския Закон за прозрачността, достъпа до публична информация и доброто управление, са текстовете на чл. 15, ал. 1 и чл. 15а, ал. 1 на Закона за достъп до обществена информация72. Според тях „с цел осигуряване на прозрачност в дейността на администрацията и за максимално улесняване на достъпа до обществена информация всеки ръководител на административна структура в системата на изпълнителната власт периодично [на интернет страницата на съответната административна структура] публикува актуална информация, съдържаща: 1) описание на неговите правомощия и данни за организацията, функциите и отговорностите на ръководената от него администрация; 2) списък на издадените актове в изпълнение на неговите правомощия; 3) описание на информационните масиви и ресурси, използвани от съответната администрация; […]”.
|
Приложимост на практиката в България
|
Практиката може да се приложи в България, например чрез създаването на Раздел „Публичност и отчетност на администраторите на такси“ в проекта на нов Закон за таксите. В случай че практиката бъде възприета, е препоръчително да се обмисли дали и в каква степен ще е необходимо да се направят изменения (и/или допълнения) в Закона за публичните финанси и в Закона за достъп до обществена информация.
|
Сподели с приятели: |
