Институция / администрация, отговорна за прилагането на практиката
|
Законът е приет от испанския парламент.
Разпоредбите на Закона, включително тази за това, че максималният размер на таксите не следва да надвишава извършените разходи за предоставяне на услугата, са приложими за всички публични администрации и организации в Испания (централни, регионални, местни).
|
Кратко описание на практиката
|
Съгласно чл. 19, параграф 2 на Закон 8/1989 в общия случай размерът на таксите за предоставяне на услуга или за извършване на дейност не може да надвишава действителните или прогнозните разходи за съответната услуга или дейност, а ако тези разходи не могат да бъдат изчислени стойността на получената полза.
Начин на въвеждане
Практиката е въведена със Закон 8/1989 от 13 април за таксите и публичните цени.
Териториално приложение
Разпоредбите на Закона са приложими за всички публични администрации и организации в Испания (централни, регионални, местни), които изискват такси за предоставяните от тях услуги.
Цел и ефективност
Целта на Закона е да уреди правния режим на таксите и публичните цени в Испания, в частност правилата за определяне на техния размер, услугите, за които могат да се събират такси и пр. Дотолкова, доколкото с Генералния план на счетоводството в публичния сектор администрациите се задължават да предоставят информация за разходите за отделните дейности (услуги), а през 2004 г. е разработено Ръководство с Основните принципи на аналитичното счетоводство в публичните администрации, може да се допусне, че размерът на таксите в Испания не надвишава разходите за предоставяне на съответните услуги или ако това правило, не е спазено – то са налице достатъчно основания за това.
Съответствие с критериите за подбор на добри практики
Разпоредбата в Закон 8/1989, забраняваща размерът на таксите да надвишава разходите за услугата, отговаря в пълна степен на първия критерий за подбор на добри практики (разходноориентиран подход при определяне размера на таксите). Макар да не е пряко свързана с втория и третия критерий (степен на обособеност на механизмите за определяне на разходноориентирани такси в отделна методология и степен на прилагане на индивидуално аналитично счетоводство за разходите по предоставяната административна услуга), може да се допусне, че в една или друга степен Основните принципи на аналитичното счетоводство в публичните администрации са разработени във връзка с текста на чл. 19, параграф 2 от Закон 8/1989 за таксите и публичните цени. Както беше посочено при Добра практика 3, макар разпоредбата да е императивна, тя съдържа в себе си и елемент на гъвкавост (критерий 4. Гъвкавост/ иновативност при определяне на размера на разходноориентираните такси). Самият параграф започва с думите „Като цяло“ (En general…), което предполага, че при обосновани случаи законът допуска изключения от общото правило, макар същите да не са посочени. Също така може да се приеме, че практиката отговаря и на петия критерий (силни страни и постижения), тъй като е предпоставка за недопускане на такси с необоснован размер.
|
Наличие на сходни практики или методи в България
|
Както е описано в Добра практика 3, Законът за държавните такси (чл. 2, ал. 2) указва пропорционалните такси да се определят върху цената на документа или услугата. Когато цената не е указана, таксата следва да се определя върху пазарната цена, а простите такси въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата. В Закона обаче не се съдържа изричен текст, който да забранява размерът на таксите да надвишава разходите (материално-технически и административни), извършени за предоставянето на услугата.
Точка 1 от алинея 2 на добавения през 2011 г. чл. 7а (в сила от 01.01.2012 г.) в Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност61 указва „размерът на таксата […] да съответства на разходите на административния орган за извършване на съответната услуга и за упражняване на контрола, в т.ч. необходимите материално-технически разходи и всички административни разходи […]“. В чл. 1, ал. 3 на Методиката за определяне на разходоориентиран размер на таксите,62 приета във връзка с чл. 7а, ал. 1 от Закона за ограничаване на административното регулиране, обаче се казва, че „размерът на таксите не може да надвишава разходите на административния орган за извършване на съответната услуга и за упражняване на контрола […].“
|
Приложимост на практиката в България
|
Практиката може да бъде приложена и в България чрез изрична разпоредба в проекта на новия Закон за таксите, забраняваща размерът им да надвишава разходите, извършени за предоставянето на услугата. В известна степен тя вече се прилага чрез текста на чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и правилата, съдържащи се в Методиката, приета на основание на същия член. Възприемането на практиката е обвързано и със създаването на Единната тарифа за таксите при типови услуги.
|
