В Испания няма отделен политически (стратегически, програмен и пр.) документ, който да определя държавната политика за таксите. Основният нормативен акт, регулиращ тази материя, е Закон 8/1989 за таксите и публичните цени. Според неговите разпоредби държавата определя такси за предоставяните единствено и само от публичния сектор (административни) услуги. Публични цени се определят за услугите, които се предоставят както от администрацията и държавните организации, така и от частния сектор. Таксите и публичните цени се въвеждат със закон, а по изключение и с подзаконов нормативен акт. Размерът им може да се актуализира както със специален закон (за изменение и допълнение на съществуващ), така и със Закона за Генералния бюджет.
Приходите от такси и публични цени постъпват в публичния трезор, като е допустимо, когато специален закон предвижда това, средствата да постъпват по сметката на публичната организация, предоставяща услугите. Разходването на постъпленията от такси и публични цени се осъществява в съответствие с правилата за разходване на средства от държавния бюджет.
Законът за таксите и публичните цени изрично указва, че размерът на първите не може да надвишава разходите, извършени за предоставянето на съответните услуги. За разлика от таксите обаче публичните цени следва да покриват най-малко разходите, свързани с извършването на съответната дейност или с предоставянето на административната услуга. За изчисляване на разходите испанското Министерство на финансите, чрез Генералния държавен ревизор, е разработило Ръководство с Основните принципи на аналитичното счетоводство в публичната администрация – документ, детайлно описващ етапите и стъпките за разпределение на различните видове разходи (за персонал, за външни услуги, финансови разходи и пр.) към съответните административни звена (т.нар. разходни центрове) и дейности. Освен това през 2011 г. за изчисляване на разходите са одобрени т.нар. управленски индикатори и критериите за изготвяне на информация за разходите.
Закон 8/1989 изрично указва, че законопроект за въвеждане на нова или за актуализиране размера на съществуваща такса следва да е придружен с доклади за икономическото, бюджетното и социалното въздействие, както и за отражението върху околната среда и върху равенството между половете. От 2010 г. тази информация следва да е представена в единен документ с наименование Справка за анализ на регулаторното въздействие. Липсата на анализ на регулаторното въздействие е предпоставка предложението за законодателен акт да се счита за недействително.
Основните държавни институции, имащи отношение към политиката за таксите в Испания, са Министерството на финансите и публичните администрации и Министерството на икономиката и конкурентоспособността. От 1979 г. във всяко министерство и ведомство е създадена т.нар. Служба по бюджета, която, наред с останалите си функции, има ангажимент да изчислява разходите за осъществяваните от него дейности и предоставяните публични услуги и да определя размера на таксите и публичните цени.
|
