Добра практика 10. Забрана за индексиране на таксите с инфлацията

Разпоредбите на Закона за деиндексиране на испанската икономика, в съответствие с чл. 3, ще бъдат приложими за всички промени и актуализации в актове, уреждащи финансови въпроси, включително тарифите и цените, регулирани със секторни нормативни актове. От обхвата на закона са изключени колективните трудови договори, вноските към социалното осигуряване, пенсиите и договорите за финансовите инструменти, съгласно дефиницията в чл. 2 на Закон 24/1988 от 28 юли за фондовата борса.

Индексирането се прави предимно в икономики, където съществуват макроикономически дисбаланси и най-вече висока инфлация, която подкопава покупателната способност на парите. Този механизъм обаче е противоречив. Индексирането е в основата на т.нар. „ефекти от второ ниво“. Когато цената на стока или услуга се увеличи, ценовият индекс като този на потребителските цени също нараства и това означава автоматично увеличение на цената на други стоки само защото и тя се индексира с този индекс. Подобен ефект се получава при нарастване цената на петрола или на храните поради участието им в Индекса на потребителските цени, но също така и при цените на продукти, чийто производствени разходи нямат нищо общо с тези два вида стоки.

Поради тази причина индексирането на цените е предпоставка за генериране по-висока инфлация. Високата и постоянна инфлация от своя страна създава икономически разходи, изкривява информацията, която се „изпраща“ с цените, възпрепятства сключването на дългосрочни договори и влошава конкурентоспособността. Коректното функциониране на ценовия механизъм изисква тази информация да бъде адекватна по отношение на разходите и търсенето и наличието на клаузи за индексиране на цените на практика може да изкриви правилното функциониране на пазара.

Освен това инфлацията оказва неблагоприятно въздействие върху конкурентоспособността на икономиката. Натрупаната инфлация на Испания нарасна значително в експанзионистичната фаза на икономическия цикъл и не беше коригирана по време на рецесията. Между 1999 г. и август 2013 г., или от самото създаване на Икономическия и паричен съюз Хармонизираният индекс на потребителските цени (Índice de Precios de Consumo Armonizado) в Испания нарасна с 12 процентни пункта спрямо този в Еврозоната. Без съмнение загубата на конкурентоспособност допълнително допринесе за появата на дисбаланси в испанската икономика.

Във връзка с необходимостта от възстановяване на загубената конкурентоспособност и запазване на това, което е вече постигнато, а така също и поради съществуващите ограничения за прилагане на политики, стимулиращи търсенето, провежданите структурни реформи следва да бъдат съпроводени от режим, който не е базиран на индексиране на финансовите (паричните) стойности.

Това е и основната цел на Закона за деиндексиране на испанската икономика – установяване на нови правила за неиндексиране в областта на обществените поръчки и за всички аспекти на приходите и разходите в публичните бюджети. Това предполага отмяна на нормативните актове за индексиране на цени и стойности, приети в периоди на сравнително висока инфлация. Целта на закона е да елиминира негативите от гореспоменатите „ефекти от второ ниво“, като по този начин се осигури адаптивност към шоковете и по-голяма гъвкавост на испанската икономика. Новите правила се очаква да стимулират и частния сектор, като се промени културата на автоматично индексиране и на други цени.

Забраната за изменение размера на таксите с индекса на инфлацията се съдържа в чл. 1 на законопроекта, където са определени и неговите цели: да установи режим, забраняващ индексирането на наеми, цени и други стойности, чието парично изражение е обект на актуализиране (преглед) въз основа на общи ценови индекси или на базата на формули, съдържащи подобни индекси. Дефиницията се разпростира върху всички обекти с парично изражение в действащото испанско законодателство, включително стойността на публичните договори, таксите, регулираните тарифи, субсидиите, помощите, глобите и др.

Начин на въвеждане

Практиката ще да бъде въведена с акт на парламента чрез Закона за деиндексиране на испанската икономика

Разпоредбите на Закона за деиндексиране на испанската икономика, в съответствие с чл. 3, ще бъдат приложими на територията на цялата страна при всички промени във и актуализации на актове, уреждащи финансови въпроси, включително тарифите и цените, регулирани със секторни нормативни актове.

Целта на бъдещия Закон е установяване на правила и принципи, забраняващи индексирането на наеми, цени и всякакви други стойности, чийто размер е обект на актуализиране (преглед) въз основа на общи ценови индекси или на базата на формули, които съдържат подобни индекси. На този етап не може да се оцени дали практиката би била ефективна, тъй като разпоредбите в законопроекта все още не са влезли в сила. Може да се допусне обаче, че когато бъде приет, общият или конкретните индекси в годишния Закон за Генералния бюджет на държавата, с който се актуализира размерът на таксите, няма да е образуван (изчислен) на базата на Хармонизирания индекс на потребителските цени или на друг общ индекс, отразяващ ръста на инфлацията.

Предварително заложените критерии за подбор на добри практики в много малка степен могат да бъдат отнесени към забраната за индексиране на таксите с инфлацията. Независимо от това практиката е идентифицирана като добра по време на работното посещение и приложима за България.

Правила за осъвременяване размера на публични плащания обаче се съдържат в Кодекса за социално осигуряване,⁷⁵ чийто чл. 100 предвижда „пенсиите, [отпускани] до 31 декември на предходната година, [да] се осъвременяват ежегодно от 1 юли с решение на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година”.

Макар инфлацията да не е най-точният измерител, нейният размер така или иначе регулярно се изчислява, а актуализирането на таксите с индекса на инфлацията би улеснило процедурата значително. В този смисъл, и на този етап, без задълбочен анализ на въздействието от въвеждането на забрана за индексиране размера на таксите с ръста на инфлацията, не може да се каже дали тази мярка би имала положителен или негативен ефект.

Вместо въвеждането на забрана за индексиране размера на таксите с ръста на инфлацията, което би могло да се разглежда като мярка извън контекста на цялата фискална и икономическа политика на България, може да се разгледа възможността и за прилагане на подхода на (индексиране с) „най-ниския разход” при изготвянето на проекта на Единна тарифа за таксите за типови административни услуги, като възможна разновидност е „най-ниска съществуваща такса”.