Кратко описание на практиката
|
Министерството на правосъдието изчислява размера на таксите, като агрегира разходите на три групи – на разходи за възнаграждения, на оперативни разходи и на инвестиционни разходи. Към първата група се отнасят само разходите за възнаграждение на служителите, ангажирани с предоставянето на услугата; в инвестиционните разходи се включват тези, извършени за покупката на стоки и услуги, пряко свързани с дейностите по предоставяне на съответната услуга, а оперативните разходите се изчисляват спрямо броя на служителите, пряко ангажирани с извършването на услугата.
Начин на въвеждане
В рамките на проучването и по време на работното посещение не са идентифицирани данни за начина и момента на въвеждане на практиката. Може да се допусне, че се прилага от 2004 г., когато са одобрени Основните принципи на аналитичното счетоводство в публичната администрация. Ръководството допуска непреките разходи да се преразпределят към дейности (услуги) по критерии, различни от посочените в него, в зависимост от конкретната ситуация.
Териториално приложение
В рамките на проучването и по време на работното посещение не са идентифицирани данни за териториалната приложимост на практиката. Може да се допусне, че освен в Министерството на правосъдието, същата се прилага и в други министерства и ведомства.
Цел и ефективност
Макар в рамките на работната среща в Министерството на правосъдието целта на този подход за определяне размера на таксите, и в частност за разпределение на непреките разходи, да не беше посочена, може да се допусне, че тя е опростяване на изчисленията. Дотолкова, доколкото разпределението на непреките разходи въз основа на броя на ангажираните с конкретната услуга служители е сравнително по-бърз и лесен метод в сравнение с използването на критерии като еквивалент на лице, може да се допусне, че практиката е ефективна.
Съответствие с критериите за подбор на добри практики
Може да се приеме, че разпределението на непреките разходи съобразно броя ангажирани служители със съответната дейност/услуга отговаря и на петте критерия за подбор на добри практики. По своята същност практиката е свързана с определяне размера на таксите въз основа на извършените за предоставянето на услугата разходи (критерий 1). Прилагането й до голяма степен изисква водене на индивидуално аналитично счетоводство за изчисляване на разходите по предоставяне на услугите (критерий 3), а дотолкова, доколкото съществува отделен документ (методология) с механизмите за определяне на разходноориентирани такси, следва да се приеме, че отговаря и на втория критерий. Гъвкавостта при определяне на размера на разходноориентираните такси (критерий 4), както и силните страни (критерий 5) на практиката се изразяват в не толкова сложните и ресурсоемки изчисления за разпределение на непреките разходи.
Разпределението на непреките разходи съобразно броя ангажирани служители със съответната услуга е идентифицирано като добра практика от четирима участници в работното посещение, като се счита, че в известна до голяма степен може да бъде приложена и в България.
|
Наличие на сходни практики или методи в България
|
В България правила, сходни с тези в Испания, се съдържат в Методиката за определяне на разходноориентиран размер на таксите по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и разходването им.
Тя указва при определяне размера на таксите, които администрират разпоредителите с бюджетни кредити, да се вземат предвид публичните разходи и/или разходите от националното съфинансиране по оперативните програми на Европейския съюз, които се насочват към съответния сектор (чл. 1, ал. 2). Към Методиката е изготвена Инструкция67 за нейното прилагане, в която са разяснени използваните термини, обяснено е кои разходи се отнасят към преките и към непреките разходи, съответно, както и как се изчисляват, и пр.
По начин, сходен с този за разпределение на непреките разходи в испанското министерство на правосъдието се разпределят и режийните (непреки) разходи съгласно чл. 3, ал. 3 на Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране. Текстът указва режийните разходи да се „изчисляват чрез коефициент, определен като съотношение между броя на служителите, извършващи остойностяваната услуга, и общия брой на всички служители, разделено на броя на предоставените от административния орган услуги“.
С Инструкцията за прилагане на Методиката обхватът на този подход е разширен към всички непреки разходи (за обучение и повишаване на квалификацията, за външни услуги, за амортизация, данъци, командировки, за режийни; вж. т. III. Метод на изчисление, Непреките разходи включват…). С нея е уточнено, че „размерът на непреките разходи се пренася в стойността на съответната услуга с коефициент, еквивалентен на съотношението между пряко ангажирания с предоставяне на услугите по определен режим персонал към общия, и се разпределят за всеки отделен вид услуга пропорционално в зависимост от броя, времето или обема на предоставяните услуги, в зависимост от избрания подход“.
В рамките на изследването са идентифицирани още три методики за определяне размера на таксите въз основа на извършените за предоставянето на услугата разходи тази на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ за предоставянето на услуги за лица, които не са студенти в университета68, Методиката за изчисляване на инфраструктурните такси, събирани от управителя на железопътната инфраструктура69 и Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Република България.70 Единствено първата (на ВТУ), подобно на тази по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране, предвижда разпределение на непреките разходи въз основа на съотношението между пряко ангажирания с предоставянето на услугата персонал и общия брой на заетите в администрацията служители.
|
