Доклад съдържание 1 Въведение 1 2 Методика на оценката 2

5.2Научените уроци

Подобни проблеми се наблюдават и при изпълнението на проекта в Кюстендил, макар че там се работи с учителите вече няколко години по различни програми и част от тях са запознати с интерактивните методи на преподаване, които все още не се използват пълноценно. Повечето от учителите се оправдават със съществуващите програми, които са предвидени за класно-урочната система, но не може да се отрече и факта, че остарелите методи са по-лесни, не толкова трудоемки и не на последно място, с тях са свикнали да работят с десетилетия.

Изводът се налага от практиката: При въвеждането на нови обучителни практики е необходимо да се оказва системна и продължителна подкрепа, консултации и супервизия на учителите, докато свикнат с новите подходи. Да се подчертава непрекъснато, че учителите помагат на учениците не само да усвояват учебния материал, но и да се подготвят за живота след завършване на образованието.

Е

Еднократните и кампанийни дейности не носят траен резултат. Ключът към успеха в приобщаването на родителите е ежедневната последователна работа на учителите, основана на взаимно уважение и разбиране.

Затова е необходимо да се работи за промяна на мисленето и създаване на умения на учителите за работа с родителите.
дин от сериозните проблеми, стоящи пред образователната интеграция на децата и учениците от етническите малцинства е незаинтересоваността на родителите към този процес.

Трудностите с включването на родителите се забелязват и при изпълнението на проектите на Центъра. Те са от различно естество. Например, в проекта на ОУ „Христо Ботев” в с. Гулийка, община Крумовград (Гулийка168/1), основният проблем е, че родителите са от различни селища и придвижването им до средищното училище е затруднено. По време на изпълнението на дейностите родителите са използвали транспорта, с който се превозват учениците. Но след неговото приключване това е много по-трудно. В СОУ „Петко Р. Славейков” във Видин родителите на децата от ромски произход, участващи в проекта (Видин109/2), също са затруднени, защото ромският квартал е на няколко километра от града. Тук също е използван транспортът, който се използва за превоз на учениците, финансиран по проект на Ромския образователен фонд, спечелен от партньора „Организация Дром”.

По-лесно е включването на родителите на децата в детските градини, защото там учителите имат ежедневен контакт с родителите. Проектът в ЦДГ „Радост” (Търговище188/1) дава точно такъв пример: родителите се включват активно в дейностите по подготовката, задължително присъстват на тържествата, интересуват се от развитието на своите деца. По този начин се създават навици, които могат да се мултиплицират и след като децата станат ученици.

Натрупаният опит за приобщаването на родителите към образователния процес на децата им показва, че е необходимо да се положат целенасочени усилия от страна на учителските колективи, настоятелствата и неправителствените организации. Една от най-често допусканите грешки в това отношение е, че с родителите се работи кампанийно – или по проект, в който са заложени подобни дейности, или при подготовката на някои от празниците: Коледа, 24 май и др. Тогава се търси помощта им, а през останалото време се разчита на родителските срещи, които се провеждат по стандартен, скучен, а често и отблъскващ начин.

Изключение са учителите, които имат разработени планове за работа с родителите. Сред учителите е масово разпространено мнението, че родителите не се интересуват от образованието на своите деца и че нищо не може да се направи за промяна на това положение. За да се промени тази ситуация, е необходимо да се работи за промяна на мисленето и създаване на умения на учителите за работа с родителите.

6Основни изводи и заключения

Стартирането на дейността на ЦОИДУЕМ – набиране на екип, ремонт и оборудване на офис, формиране на Управителен съвет и приемане на работни документи, макар и продължило малко по-дълго във времето, е успешно. Екипът се състои от мотивирани специалисти, които въпреки ограничения брой, се справят успешно със своите задължения. Синхронът с Управителния съвет е добър – подготвените от екипа документи се обсъждат и се приемат в рамките на поставените срокове. При нужда членовете на УС се включват със своята експертиза при детайлизирането на работните документи и по този начин подпомагат повишаването на капацитета на служителите по метода „обучение чрез работа”.

Разработеният пакет от документи за първия конкурс са ясни, разбираеми и са съобразени с нагласите и опита на потенциалните бенефициенти, което от своя страна показва загрижеността на представителите на Центъра за ефективността на изпълнението на бъдещите проекти. Допуснатите дребни пропуски в никакъв случай не са повлияли върху разработките на предложенията. За добър професионализъм говори и фактът, че в хода на подготовката на проектните предложения, служителите на Центъра са консултирали ежедневно десетки бъдещи бенефициенти.

П

• 
  26 обхванати приемни училища;
  
• 
  5 обхванати приемни детски градини;
  
• 
  13 основни неформални дейности с интеграционен характер в училищата, разположени в общини с малки и разпръснати населени места;
  
• 
  14 основни неформални дейности с интеграционен характер в приемни училища извън ромските градски квартали.
  

Оценката на ефективността на програмите е много висока. Изпълнените проекти са постигнали поставените цели. В голяма част от случаите преките участници в дейностите са повече от предвидените в проектните предложения.

Ключовите ефекти и ползи за целевите групи са групирани в няколко направления на въздействие върху образователната и социалната среда, които са от решаващо значение за интегрираното образование, приобщаването на децата и родителите към училище:

• 
  Подобрени знания и компенсирани дефицити в знанията на децата и учениците от етническите малцинства
  
• 
  Придобити социални умения на децата за адаптация към средата и изискванията в училище
  
• 
  Включени родители, семейства, общности
  
• 
  Провокиран интерес и придобити познания на децата за своята етно-културна принадлежност и традиции
  
• 
  Повишено самочувствие на децата от етническите малцинства като носители на етнокултурна идентичност, традиции и ценности
  
• 
  Повишена квалификация и практически умения на учителите за работа в мултикултурна среда и за прилагане на иновативни обучителни модели
  
• 
  Възприети умения и практики за диалог и общуване между децата от различен етнически произход
  
• 
  Приемане на мултикултурното разнообразие като ценност и богатство
  

По своя етнически състав тези 1014 деца и ученици включват около 53% роми, 17% турци, 27% българи, както и 3% ученици от семейства на българи-мюсюлмани. Обхванатите крайни бенефициенти са от всички етнически общности, включително и българи, което е решаващо за напредъка в интеграционните процеси, защото общуването и интегрирането винаги включва поне две страни.

По отношение на ключовите количествени индикатори на ЦОИДУЕМ не е изпълнен само индикаторът за броя на децата без увреждания, изведени от помощните училища, тъй като това не е фиксирано като приоритетна или поне препоръчителна дейност в нито една от четирите програми за 2007 г. и остава встрани от интервенцията на осъществените проекти. До голяма степен това се дължи на редица обективни трудности, както и на субективни фактори, свързани с местни интереси за запазване на тези училища. В срещите и дискусиите с представители на заинтересованите страни (училища, държавни и местни институции, НПО) стана ясно, че поради спецификата на проблема, водещата роля в този процес могат да поемат гражданските организации.

Таблица 6: Обхват на целевите групи - обобщени количествени резултати
Индикатор	Обхванати крайни бенефициенти
Брой адаптирани деца и ученици в детските градини и началните училища, за които българският език не е майчин	548 деца и ученици включени интензивно 71 деца и ученици, обхванати спорадично
Брой деца и ученици, обхванати в извънкласни и извънучилищни дейности за съхраняване и развиване на културната идентичност	229 деца и ученици включени интензивно 551 деца и ученици, обхванати спорадично
Брой деца и ученици, обхванати в извънкласни и извънучилищни дейности за опознаване и подкрепа на културното разнообразие	237 деца и ученици включени интензивно 1448 деца и ученици, обхванати спорадично
Брой педагогически кадри, участвали в квалификационни дейности по проекти, финансирани от Центъра	283 обучени учители

В хода на изпълнението на оценените проекти организациите са натрупали значителен програмен опит в прилагането на подходи за интегрирано въздействие върху социалната и образователната среда, насочено към приобщаване на децата и учениците от етническите малцинства.

Този опит дава основание да се помисли за насочване на вниманието на кандидатстващите организации към разширяване на обхвата на дейностите с допълващи мерки за интегриране на децата с увреждания в масовите училища, както и за приобщаване на учениците от специализираните институции за отглеждане на деца и младежи в общообразователните училища.

Изпълнителите на проекти не дават конкретни данни (освен по изключение) за втората група, но наблюденията показват, че на места са постигнати добри резултати за включване на децата от институциите в извънкласни и извънучилищни дейности с интегриращ характер. Голяма част от тези деца са от ромски произход. Действително, за да се „размие” фокусът на програмите на ЦОУДУЕМ, тези две специфични групи не са изписани сред приоритетните целеви групи. Въпреки това е възможно при подходящи условия да се предлагат и дейности, адресиращи проблемите на тези деца в общия контекст на интервенциите за интегрирано образование.

Участниците в проектите – учители, експерти, програмни координатори отбелязват, че при всички деца и ученици, обхванати от оценените проекти, се наблюдава видим прогрес в усвояването на знанията и подобряване на успеваемостта в училище. В проектите са прилагани разнообразни методи и форми, съобразени с фокуса на дейността и възрастовите особености на целевата група. Значими успехи са постигнати и в средищните училища за приобщаването на децата от малките села, особено когато те трябва да се адаптират към училища с относително високи резултати в усвояването на учебния материал.

Обединяващата „формула на успеха” при всички използвани методи е съчетаването на усилията за мотивиране и стимулиране на интереса на децата и учениците към знанието с прилагането на атрактивни, интерактивни и игрови форми на поднасяне на учебния материал. По този начин, ефектът от програмите на ЦОИДУЕМ отново потвърждава очевидната необходимост от коренна промяна и модернизация на методите и формите на преподаване в училище.

Практиката от осъществените проекти по Програма 2 и 4 показа, че в мултикултурна среда опознаването на собствената култура минава, колкото през погледа “към себе си”, към културните постижения на “своята” етническа група, толкова и през общуването с “другата” култура. Процесът на развиване на културната идентичност, изграждане на себепознание, самочувствие и себеуважение като принадлежност към определена етническа общност неизбежно включва ефекта на огледалото и се стимулира от признанието от страна на “другите” за стойността и значимостта на тази култура.