Многостранни преговори: кръг от Доха

Срещата на върха Европейски съюз — Китай се състоя на 28 ноември в Пекин. Европейските и китайските ръководители разгледаха поредица от двустранни въпроси, отнасящи се до развитието на икономическите и търговските им отношения, като особено внимание бе отделено на следните въпроси: обменните курсове, търговския дефицит и преговорите по споразумението за партньорство и сътрудничество, както и напредъка в областта на науката и технологиите, околната среда, образованието и информационното общество. Също така бяха обсъдени и въпроси от регионален и международен характер, като промените в климата, енергетиката, развитието на африканския континент, развитието на положението в Мианмар (Бирма), на Корейския полуостров, в Иран и в Близкия изток.

Срещата на върха Европейски съюз — Индия се проведе в Делхи на 30 ноември. Партньорите направиха отчет за прилагането на приетия през септември 2005 г. план за действие, който трябва да бъде преразгледан през 2008 г. Ръководителите подписаха протокол за споразумение за финансово сътрудничество между Европейския съюз и Индия за периода 2007—2010 г. Те също така подновиха действието на споразумението за сътрудничество в областта на науките и технологиите от 2001 г. и обявиха създаването на европейски технологичен и бизнес център в Индия. Двамата партньори се запознаха с осъществения напредък в двустранните им търговски преговори, които бяха формализирани в Хелзинки през 2006 г. и започнати през месец юни. В политически план ударението още веднъж бе поставено върху мултилатерализма, енергетиката, промените в климата, разоръжаването и неразпространението на оръжията и борбата срещу тероризма.

Първата среща на върха между Европейския съюз и Бразилия се проведе на 4 юли в Лисабон с цел да бъде установено стратегическо партньорство за задълбочаване на двустранните отношения (⁹³). Понастоящем Европейският съюз е сключил стратегическо партньорство с всички страни с бързо развиващи се икономики от групата BRIC (Бразилия, Русия, Индия и Китай).

Отношенията със страните от Латинска Америка се разглеждат в раздел 3, рубрика „Регионални подходи“ от настоящата глава.

5.2.6. Отношения с международните организации

Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)

Комисията взе активно участие в работата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в областта на икономическите и социални аспекти на глобализацията, включително в заседанието на ниво министри на Съвета на ОИСР от месец май на тема: „Внедряване на иновации: осигуряване на напредък в осъществяването на плана на ОИСР за растеж и справедливост“, в Световния форум на тема: „Измерване и насърчаване на социалния напредък“ и в новия процес от Хайлигендам, осигуряващ прилагането на заключенията от срещата на върха на Г-8 от месец юни относно растежа и отговорността в световната икономика. ОИСР започна също така извършването на първа обща оценка на политиките на Общността, като окончателният доклад ще бъде публикуван на 20 септември. Комисията поддържа своята подкрепа за институционална реформа на ОИСР и за по-добро интегриране на страните с бързо развиващи се икономики в неговите дейности. Тя продължава по-специално да подкрепя присъединяването към ОИСР на държавите-членки на Европейския съюз, които все още не членуват в ОИСР, като България, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Румъния и Словения.

На 5 и 6 февруари европейските институции приеха за четвърти път Групата на европейските изпълнителни директори към Световната банка, за да обсъдят изразяването на становището на Европейския съюз в рамките на Световната банка, бюджетната подкрепа, възстановяването на ресурсите на Международната асоциация за развитие (IDA 15), Европейската инвестиционна банка и новите донори. В тези разисквания взеха участие всички основни участници от Европейската общност, неправителствени организации, както и Европейският парламент. През 2007 г. европейските изпълнителни директори представиха повече от тридесет съвместни декларации на Управителния съвет на Световната банка.

На 14 и 15 април, в рамките на пролетните заседания на Световната банка и на Международния валутен фонд, Европейският съюз взе участие в съвместно заседание на европейските изпълнителни директори, Световната банка и МВФ за обсъждане на взаимодействието при процесите на реформиране в МВФ и Световната банка и напредъка при координирането на позициите на Европейския съюз в рамките на тези институции.

Годишните общи събрания на Световната банка и на МВФ, както и заседанието на Комитета за развитие се проведоха във Вашингтон на 20 и 22 октомври. Комисията взе участие в разискванията за реформирането на управлението и финансирането на МВФ и реформирането на стратегическото управление на Световната банка.

Останалите аспекти на отношенията със Световната банка са засегнати също така в раздел 5, рубрика „Световна банка и регионални банки за развитие“ от настоящата глава.

Европейска банка за възстановяване и развитие (ЕБВР)

През 2007 г. ЕБВР отпусна 5,6 млрд. евро за финансиране на проекти, осъществявани по-специално в южните и източните страни на Европейския съюз.

Два от проектите бяха финализирани в рамките на тристранното споразумение, сключено през декември 2006 г. между Комисията, ЕБВР и Европейската инвестиционна банка, докато три са в напреднал етап на подготовка.

Бе укрепено сътрудничеството в рамките на програмата за съвместна подкрепа на проекти в европейските региони (Jaspers), целта на която е да подпомага държавите от Централна и Източна Европа да осъществяват висококачествени проекти, подходящи за финансиране от структурните фондове и от Кохезионния фонд. Бяха открити три регионални офиса (в Букурещ, Варшава и Виена).

На 13 юли Комисията и ЕБВР подписаха меморандум за разбирателство за засилване на сътрудничеството си в областта на енергетиката, като разшириха обхвата му така, че той да не включва единствено извеждането от експлоатация на ядрените инсталации. Страните изразиха желанието си да разширят сътрудничеството, като подкрепят проекти, свързани както със сигурността на енергоснабдяването, така и с енергийната ефективност. Също така бе дадено начало на разискванията между Комисията и ЕБВР относно преразглеждането на водената от Банката политика в областта на околната среда.

Източници на информация и други полезни връзки





Раздел 3

5.3. Принос към международната солидарност

5.3.1. Защита и насърчаване на общи ценности отвъд границите на Европейския съюз

В стремежа си да насърчава и зачита правата на човека и да подкрепя напредъка към демокрация и спазването на принципа на правовата държава по света, Европейският съюз действа в рамките на финансовите инструменти, с които разполага, както на многостранно, така и на двустранно равнище.

През 2007 г. бяха положени значителни усилия неотдавна създаденият от ООН Съвет по правата на човека да започне работа, което му позволи да вземе отношение по някои спешни случаи на нарушаване на правата на човека, например в Дарфур (Судан) и в Мианмар (Бирма). Въпреки това, в годишния си преглед на ситуацията в сферата на правата на човека по света през 2006 г., приет на 26 април, Европейският парламент разкритикува Съвета по правата на човека за неспособността му да постигне разумни компромиси по отношение на спешни случаи, свързани с нарушения на правата на човека. В тази връзка като сериозни проблеми, свързани с правата на човека, Парламентът посочи: ситуацията с правата на човека в Китай, лагера в Гуантанамо, търговията с оръжия, и по-специално с малокалибрени оръжия, за които според Парламента трябва да има международно споразумение.

От друга страна, Съюзът допринесе за работата по правата на човека на Общото събрание на ООН, по-конкретно чрез установяването на нови норми като Конвенцията на ООН за защита от принудително изчезване и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания представлява инструмент за правата на човека, включващ ясно изразено социално измерение, и е първата важна конвенция в сферата на правата на човека, подписана от Европейската общност като такава.

Правата на човека бяха системно включвани в стратегическите диалози, провеждани в рамките на споразуменията за асоцииране и сътрудничество с трети страни като споразумението от Котону между ЕС и държавите от АКТБ (Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн), и в рамките на европейската политика за съседство. Съюзът продължи също така да води постоянен диалог за правата на човека с Китай и консултации в тази сфера с Канада, Нова Зеландия, Русия, Съединените щати, Япония и страните кандидатки за членство в Съюза. Започването на диалог за правата на човека с Узбекистан постави началото на нов етап, още повече че се предвижда провеждането на подобен диалог с всички страни от региона в рамките на стратегията на Европейския съюз за Централна Азия.

Освен този подход, съсредоточен върху сътрудничеството, Съюзът не се поколеба да предприеме конкретни стъпки в случаите на сериозни нарушения на правата на човека, извършени по света като тези в Иран, Йемен, Китай, Судан и Шри Ланка. Съюзът продължи да насърчава борбата с изтезанията и насилието срещу деца по време на въоръжени конфликти и разшири подкрепата си за защитниците на човешките права по света. Европейският съюз продължи да се бори за отмяна на смъртното наказание и демонстрира непоколебимия си политически ангажимент с решението да въведе, в рамките на трансрегионален съюз, резолюция срещу смъртното наказание на 62-та сесия на Общото събрание на Организацията на обединените нации.

В рамките на цялостната реформа на програмите за външна помощ на Съюза през 2006 г. бе създаден нов инструмент за демокрация и човешки права (⁹⁴). Той влезе в сила на 1 януари. Във финансово отношение инструментът предвижда за периода 2007—2013 г. помощи в размер на 1104 млн. евро за дейности в подкрепа на правата на човека, демократизацията и установяването на правова държава в трети страни. Отпусканата по силата на този инструмент помощ е насочена основно към партньорства с представителите на гражданското общество и международните организации, работещи за защита и насърчаване на правата на човека, демокрацията, правосъдието и правовата държава. Новият инструмент представлява основата за финансиране на множество дейности на Европейския съюз по наблюдението на избори, които се превърнаха в ключови средства за укрепване на демократичните процеси в трети страни.

Агенцията за основните права на Европейския съюз, създадена на 15 февруари (⁹⁵), има за задача защитата на основните права в Европейския съюз. Основният регламент предвижда тясно сътрудничество на агенцията със Съвета на Европа, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), ООН и други международни организации, работещи в сферата на основните права. В работата на агенцията могат да участват и страните кандидатки за членство в Съюза, както и страните, с които са сключени споразумения за стабилизиране и асоцииране (Западните Балкани).

На 15 октомври Съветът прие деветия пореден годишен доклад за дейността на Европейския съюз в областта на човешките права.

Сред гамата инструменти и програми за развитие, с които разполага Комисията, има такива, които изразително налагат на международната сцена ценностите на Съюза. От името на своите граждани и в дух на солидарност с народите по света Съюзът осъществява повече от 2000 интервенции годишно. Тези тематични по характер дейности са конкретни примери за борба срещу бедността и глада, срещу изтезанията, СПИН и трафика на хора или за подкрепа на развитото гражданско общество, на възстановяването на жертвите на наркотици, на околната среда или на едно по-демократично и справедливо общество. Тези проекти най-често се реализират в деликатни условия в сътрудничество с НПО, които поемат отговорността за дейността, като се опират на финансовия принос на Комисията, възлизащ на около 870 млн. евро годишно.

5.3.2. Политика за развитие

Общ подход

На 28 февруари Комисията прие съобщението „Кодекс за поведение на ЕС относно разделението на труда в областта на политиката за развитие“ (⁹⁶). Комисията е на мнение, че сключването на споразумение за разделението на труда ще подобри ефективността на помощта, ще засили ролята на сътрудничеството за развитие във външните отношения на Съюза и ще допринесе за изграждането на европейска идентичност, основана на ценностите, залегнали в европейския консенсус относно развитието. „Кодексът за поведение“ бе една от темите в заключенията на Съвета от 15 май.

След конференцията през 2002 г. в Монтерей относно финансирането на развитието Европейският съюз пое поредица ангажименти във връзка с обема, източниците и ефективността на помощта за развитие. Съветът натовари Комисията да следи за изпълнението на тези ангажименти. За тази цел на 4 април бяха приети три съобщения:

• 
  първото съобщение, озаглавено „От Монтерей до европейския консенсус за развитие: да спазим поетите ангажименти“ (⁹⁷), прави обобщение от политически характер на процеса, като идентифицира посланията, които са полезни за целите на външната комуникация. Извършените анализи показват, че ако Съюзът е на правилен път, за да бъдат спазени изцяло поетите ангажименти, ще са необходими непоколебима политическа воля и по-голямо мобилизиране на общественото мнение. Следователно широкото разпространение на извършените технически анализи и на съответните препоръки представлява основен етап;
  
• 
  второто съобщение със заглавие „Към стратегия на ЕС за подпомагане на търговията — принос на Комисията“ (⁹⁸) бележи нов етап в ангажимента на Европейския съюз да полага глобални усилия за подпомагане на търговията и да координира по-добре помощта си за развитие. Съобщението отделя специално внимание на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) в контекста на споразуменията за икономическо партньорство. Европейският парламент и Съветът излязоха със становища по това съобщение съответно на 15 май и на 23 май;
  
• 
  третото съобщение със заглавие „Спазване на европейските обещания относно финансиране за развитие“ (⁹⁹) представлява петият годишен доклад за напредъка, постигнат след конференцията от Монтерей, като същевременно проследява изпълнението на ангажиментите, поети от Съвета през май 2005 г. в рамките на прегледа на целите на хилядолетието за развитие. Съобщението е придружено от работен документ, в който се съдържат по-подробни анализи. Докладът е изготвен въз основа на отговорите на държавите-членки на последната годишна анкета, проведена през януари. Съобщението бе обект на заключенията на Съвета от 15 май.
  

В резолюция от 20 юни Парламентът припомни важността на поетите ангажименти в рамките на целите на хилядолетието за развитие, като същевременно изрази загриженост за спазването на тези ангажименти от донорите по отношение на Африка. На 12 юли Парламентът се позова на демократичния контрол, изискван при прилагане на създадения през декември 2006 г. инструмент за финансиране на сътрудничеството за развитие (¹⁰²).

На 21 юни Комисията прие годишния доклад за 2007 г. относно политиката за развитие на Европейската общност и прилагането на външно подпомагане през 2006 г. (¹⁰³).

Комисията прие на 20 септември първия „Доклад на ЕС относно последователността на политиките за развитие“ (¹⁰⁴). Европейският съюз се ангажира с последователността на политиките за развитие в дванадесет тематични области: външна търговия, околна среда, изменение на климата, сигурност, земеделие, рибарство, социално измерение, достойна работа и труд, миграция, изследвания, информационно общество, транспорт и енергетика. Докладът посочва, че усилието за постигане на последователност ще помогне за по-бързото постигане на целите на хилядолетието за развитие. Докладът бе включен в заключенията на Съвета от 20 ноември, които ще позволят през 2008 и 2009 г. усилията на Съюза да се насочат към постигането на последователност в сферата на развитието.

На 25 октомври Комисията прие съобщение със заглавие „ЕС в търсене на отговор за справяне със ситуации на несигурност — намеса в трудна среда с цел устойчиво развитие, стабилност и мир“ (¹⁰⁵). Съобщението е предадено на останалите институции на Съюза с оглед започването на дискусия, която да спомогне за разработването на глобална общностна стратегия за ответни мерки при ситуации на несигурност. Европейският парламент даде становището си по това съобщение на 15 ноември, а Съветът — по време на заседанието си от 19 и 20 ноември.

Заетост, социално сближаване и развитие на човека и обществото

Комисията активизира ролята си в световните форуми и допринесе значително за постигането на напредък в образователните и здравните програми в рамките на сътрудничеството за развитие. В продължение на една година Комисията бе съпредседател на ускорената инициатива „Образование за всички“ (юли 2006—юни 2007 г.), като това я постави в центъра на международните дискусии за усъвършенстване на координацията между донорите и за оценяване на ефективността на помощите в областта на образованието. Съвместно с правителството на Обединеното кралство и със Световната банка Комисията организира също така среща на високо равнище, посветена на образованието, на която бе подчертана необходимостта от повече, по-качествено, по-бързо и предвидимо в дългосрочен план финансиране на образованието в развиващите се страни.

Освен това Комисията засили ролята си в Световния фонд за борба с вируса на ХИВ/СПИН, с туберкулозата и маларията в качеството си на заместник-председател на управителния съвет за период от една година (април 2006—април 2007 г.). В тази връзка на 23 април Съветът прие заключения по „неотдавна повдигнатите въпроси за ХИВ/СПИН“ въз основа на документ, представен от германското председателство, в който се изтъкват новите въпроси и проблеми, възпрепятстващи постигането на напредък в борбата с този бич. В заключенията се разглежда и ефективността на изпълнението на „Програмата за действие на ЕС за борба с вируса на ХИВ/СПИН, туберкулозата и маларията“, приета през 2005 г.

Ролята на жените в рамките на политиката за развитие продължи да бъде в центъра на вниманието на Съюза и през 2007 г. На 8 март Комисията прие съобщението „Равенство между половете и участие на жените в политическия и икономическия живот при сътрудничеството за развитие“ (¹⁰⁶). Съобщението, изготвено въз основа на широка консултация с държавите-членки, международни организации и представители на гражданското общество, е в отговор на ангажиментите, поети в рамките на европейския консенсус. Освен това то съставлява частта „Външни отношения“ в пътната карта за равенството между половете. За първи път съобщението очертава европейска стратегия за насърчаване на равенството между половете и на независимостта на жените, която допълнително укрепва двойния подход на интегриране на равенството между половете и на специфични действия в тази област. Инициативата бе подкрепена от Съвета в заключенията му от 14 май.

Същия ден Съветът одобри предложения от Комисията през декември 2006 г. план за действие (¹⁰⁷), целящ намаляване на острия недостиг на здравни работници в развиващите се страни.

На заседанието си на 17 и 18 юни Съветът прие заключения за насърчаване на заетостта от страна на Съюза в рамките на сътрудничеството за развитие. Тези заключения идват след одобрението на работен документ на службите на Комисията по същата тема и подчертават, че в сътрудничеството на Европейския съюз за развитие се отделя все по-голямо внимание на заетостта.

На 10 май Комисията прие тематична стратегия за човешко и социално развитие „Инвестиране в хората“ (2007—2013 г.). Вдъхновена от амбицията да се помогне на страните партньори на ЕС да постигнат Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), стратегията предлага да се подкрепят действия в четири основни направления: здравеопазване за всички; образование, знания и умения; равенство на половете и други аспекти на социалното и човешко развитие (включително социалното сближаване, заетостта, достойната работа, младежта, децата и културата) с общ бюджет от 1,06 млрд. евро за периода 2007—2013 г. в рамките на инструмента за финансиране на сътрудничеството за развитие.

След съобщението на Комисията от 24 май 2006 г. и заключенията на Съвета по въпроса от 1 декември 2006 г. Европейският парламент прие на 23 май подробен доклад относно насърчаването на достойния труд в целия свят (¹⁰⁸). Парламентът подчерта, че насърчаването на достойния труд трябва да бъде изцяло взето предвид в политиката за развитие и външното сътрудничество, както и във външните действия на Съюза. Той приветства и укрепването на сътрудничеството между Европейския съюз и Международната организация по труда. Европейският икономически и социален комитет изрази подобна позиция в становището си от 17 януари.

Съюзът участва пълноценно в преговорите на Общото събрание на ООН относно конвенцията за правата на хората с увреждания, което се състоя на 30 март в Ню Йорк, и бе сред първите, които подписаха тази конвенция (¹⁰⁹).

Комисията прие на 10 май (¹¹⁰) съобщение относно европейска програма за култура в глобализиращия се свят (¹¹¹). Една от целите на това съобщение е превръщането на културата в основен елемент на външните отношения на ЕС, за да се създадат духовни мостове към други региони на света.

Устойчиво развитие

В резолюция от 1 февруари (¹¹²) Европейският парламент подчерта необходимостта трите елемента на устойчивото развитие (опазване на околната среда, социална справедливост и сближаване и икономическо благосъстояние) да бъдат надлежно включвани и прилагани във всички политики на сътрудничеството за развитие и настоятелно прикани Комисията да извършва редовен преглед на този процес.

На 25 май Съветът прие декларация за борбата със сушата и опустиняването, подкрепяйки изменянето на Конвенцията на ООН за борба с опустиняването (¹¹³).

На 20 юни Комисията прие документ, озаглавен „Тематична стратегия за околната среда и управлението на природните ресурси, включително енергията (ENRTP)“. Стратегията, предвиждаща 804 млн. евро за ENRTP за периода 2007—2010 г., има за цел да включи изискванията, свързани с опазването на околната среда, в политиката за развитие и другите външни политики на Общността, както и да допринесе за популяризиране на екологичните и енергийни политики на Общността в чужбина, което е в интерес и на Общността, и на партниращите страни и региони.

На 18 септември (¹¹⁴) Комисията прие съобщение със заглавие „Създаване на Световен алианс за борба с изменението на климата между Европейския съюз и най-уязвимите от климатичните промени развиващи се бедни страни“ (¹¹⁵).

В първия доклад за постигнатото по прилагането на стратегията за устойчиво развитие (¹¹⁶), приет от Комисията на 22 октомври (¹¹⁷), изкореняването на бедността в света е посочено като едно от ключовите предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени. Докладът, който представя резултатите от прилагането на стратегията за устойчиво развитие, посочва, че е извършен окуражителен напредък за постигане на целите за развитие, поставени на срещата на върха на хилядолетието. Бедността в света е намаляла с 4 %, а процентът на завършилите училище е нараснал от 78 % през 2000 г. на 83 % през 2005 г. Докладът отбелязва също, че ефективността и качеството на помощта са нараснали. Въпреки това оказваният натиск върху устойчивостта на околната среда, по-специално достъпът до основни ресурси, продължава да бъде силен, а крайната бедност все още е реалност за един милиард души. За да увеличи приноса си към осъществяване на целта на хилядолетието за намаляване на глада, Комисията прие на 4 май документа за тематична стратегия за 2007—2013 г. за сигурността на хранителните доставки в рамките на инструмента за сътрудничество за развитие.

На конференцията в Бали през декември (¹¹⁸) бяха приети решения и по въпроси като обезлесяването, създаването на Фонд в помощ на приспособяването на развиващите се страни към последствията от изменението на климата и увеличаването на финансирането за технологичен трансфер към развиващите се страни.

В сферата на устойчивото развитие Съюзът продължава да бъде най-големият донор в света за Африка и е много активен в средиземноморския регион. Все още обаче има много предизвикателства, по-специално имиграцията и екологичната миграция, както и осъществяването на инициативата за водите и горите. Също така Съюзът трябва да следи за това екологичният аспект на устойчивото развитие да бъде взет под внимание и да работи за въвеждането на система за международно управление в областта на опазването на околната среда.

Многостранните усилия, положени през 2007 г. в борбата с наркотиците, доведоха до два забележителни резултата. На първо място, започна подготовката за изготвяне на обобщителен документ за ангажиментите по отношение на наркотиците, поети от международната общност на извънредното заседание на Общото събрание на ООН през 1998 г. В тази връзка Европейският съюз подкрепи приемането, по случай 50-то заседание на комисията за наркотиците към ООН, на резолюция относно мерките, които трябва да се предприемат, за изготвянето на този обобщителен документ, а Комисията финансира работата на експертна група, натоварена със задачата да гарантира достоверността на данните в документа. На второ място, процесът на „Пакта от Париж“ навлезе в нова фаза. Процесът, чието финансиране се осигурява главно от Европейската общност, има за цел да активизира, по протежение на пътя на хероина, международната борба срещу наркотиците. В рамките на тази инициатива през 2007 г. бяха организирани три кръгли маси за борбата с отклоняването на прекурсори, за борбата с наркотиците в района на Каспийско море и за сътрудничеството между Афганистан и съседните страни. Комисията и много държави-членки участваха активно в тези дейности, както и в заседанието на консултативната група по обща политика на пакта. Редица държави-членки и Комисията изиграха активна роля в единственото за тази година пленарно заседание на групата от Дъблин, на което за първи път в някои дебати бе поканена да участва държава, нечленуваща в Съюза (Иран).

Що се отнася до двустранните отношения, срещи на тройката на Европейския съюз по темата за наркотиците се състояха с Афганистан, Съединените щати, Русия, Балканите и, за първи път, с Украйна и Икономическата общност на западноафриканските държави (ИОЗАД). Механизмът за координиране и сътрудничество във връзка с наркотиците между Европейския съюз, Латинска Америка и Карибите проведе годишната си среща в Порт ъф Спейн през май, а диалогът на високо равнище между Европейския съюз и Андската общност за борбата срещу наркотиците се състоя през ноември в Богота.

Както и предишните години, Афганистан изпреварва андския регион като основен партньор в сътрудничеството на Европейския съюз с трети страни в сферата на наркотиците. И в двата случая стратегията на ЕС се състои основно в подкрепа за развитието на заместителни дейности, въпреки че инициативите за наказателни мерки също са важен елемент от програмата на Общността в Афганистан. В Централна Азия, Източна Европа и Кавказ също се осъществяват регионални програми за борба с наркотиците, които се съсредоточават върху контрола по границите, трафика на наркотици и намаляването на търсенето в тези региони. В ход са и много междурегионални, финансирани от Комисията инициативи (Латинска Америка — Карибите, Латинска Америка — Карибите — Азия, Балканите — Средиземноморието, Латинска Америка — Карибите — Африка), които са свързани по-специално с обмена на информация, лечението на наркоманията и намаляването на вредното влияние на наркотиците.

На 22 януари Съветът даде съгласието си за продължаване на международното споразумение за кафето от 2001 г., което изтичаше на 24 септември (¹¹⁹).

На 5 септември Комисията прие предложение относно позицията, която да бъде поддържана в Международния съвет за какаото, по въпроса за продължаването на международното споразумение за какаото от 2001 г. (¹²⁰), което изтича на 30 септември 2008 г.

През 2007 г. влезе в действие програмата „Всички основни земеделски продукти — от АКТБ“, а изпълнението на „Партньорството между ЕС и Африка за памука“ бе ускорено.

В рамките на съпътстващите мерки за държавите от АКТБ, подписали протокола за захарта, които бяха въведени след търговския шок вследствие на реформата на европейския режим за захарта, на 18 април Комисията взе решение за разпределението на бюджета по този инструмент между страни, имащи право на финансиране. Комисията прие и национални стратегии за подпомагане на последните пет засегнати страни.

5.3.3. Хуманитарна помощ

Общ подход

В рамките на политиката си за хуманитарна помощ Комисията помага на пострадалите от природни бедствия или бедствия, причинени от човека, в трети страни единствено въз основа на хуманитарните нужди. През 2007 г. Комисията реагира на хуманитарните кризи в над 70 страни със 85 решения за финансиране на обща стойност 768,5 млн. евро.

Самата Комисия не осъществява програми за хуманитарна помощ. Тя действа като донор и изпълнява задачата си, като финансира хуманитарни дейности на Общността чрез партньори, които са сключили рамковото споразумение за партньорство, като неправителствени и международни организации (организации на Червения кръст), или рамковото финансово-административно споразумение между ЕО и ООН с агенциите на ООН.

През 2007 г. отпуснатите средства бяха разпределени по следния начин: 46 % за неправителствени организации, 42 % за агенции на ООН и 12 % за други международни организации.

Основните цели за 2007 г. бяха постигнати в съответствие със стратегията, изготвена в началото на годината.

Що се отнася до хуманитарната помощ, през годината нямаше тежки природни бедствия, но се увеличи броят на природните бедствия от среден мащаб като наводненията в Африка, Индия и Бангладеш, циклоните в Никарагуа (Феликс) и Бангладеш (Сидр), урагана Дийн на Карибите и земетресението в Перу.

От друга страна, що се отнася до кризите, нямаше нови сложни кризи, но годината бе белязана от продължаването, а понякога и от задълбочаването на вече съществуващи сложни кризи, сред които тези в Колумбия, Сомалия, Судан, Шри Ланка и Чад.

По отношение на бенефициерите, 104 милиона души получиха помощ по проекти, финансирани от бюджетния ред за хуманитарна помощ.

Политиката на Комисията е да отделя специално внимание на „забравените кризи“, т.е. ситуациите, в които на значителни хуманитарни нужди се обръща незначително внимание от страна на донорите на средства (това е отразено в индекса на хуманитарна помощ и помощ за развитието на глава от населението). През 2007 г. предоставената подкрепа за забравени кризи (ситуацията на бежанците от Сахрави в Алжир, конфликта в Чечения, сепаратисткия конфликт между Джаму и Кашмир в Индия, конфликтите в Непал, Мианмар (Бирма) и Колумбия) възлиза на 59 млн. евро, което представлява 13 % от общия размер на помощта през 2007 г. за географските решения, взети по бюджетния ред за хуманитарна помощ. С изключение на Колумбия тези кризи бяха обявени за забравени още през 2006 г.

По отношение на политическия аспект на хуманитарната помощ, през 2007 г. бе направена основна стъпка с приемането на Декларацията за европейски консенсус относно хуманитарната помощ въз основа на съобщението на Комисията „Към европейски консенсус относно хуманитарната помощ“ (¹²¹), представено на 13 юни. При изготвянето на съобщението Комисията взе предвид собствения си опит, натрупан при действията при няколко сериозни кризи, и проведе широкообхватни консултации със своите партньори и с държавите-членки. Консултациите показаха, че е налице широк консенсус по отношение на трудностите, пред които са изправени хуманитарните работници, и по отношение на необходимостта Съюзът да вземе ясна позиция по този въпрос. Интензивните преговори с Европейския парламент и Съвета след съобщението приключиха с приемането на 18 декември на декларацията за консенсуса. Европейският консенсус, подписан от трите институции (Европейски парламент, Съвет и Комисия) потвърждава принципите и най-добрите практики за хуманитарни действия и се опитва да очертае координиран подход, с който Европейският съюз ще може максимално да развие приноса си към международни хуманитарни действия.

В съответствие със съобщението на Комисията (¹²²), което установява принципа на единен инструмент за всяка сфера на интервенция в името на по-голямата ефективност на действието на Общността, бе взето решение спешната хранителна помощ да се обвърже с хуманитарната помощ, за да се координира управлението на краткосрочното продоволствено осигуряване и на хранителната помощ. За първата година на изпълнение Комисията приведе в действие две финансови решения на обща стойност 220 млн. евро за задоволяване на хранителните нужди на уязвимите групи население в постоянно изменящ се контекст.

През първата година на обвързване на хранителната помощ с хуманитарната помощ са били подпомогнати 25 млн. души.

Подготвеност в случаи на бедствие

В много райони по света Комисията подкрепя дейности за подготвеност в случаи на бедствие. През 2007 г. в рамките на програмите си „DIPECHO“ Комисията започна работа по нови проекти в Карибите, Южна Азия, Централна Америка и Латинска Америка на обща стойност 19,5 млн. евро. Освен това, когато е целесъобразно, Комисията включва подготвеността за бедствия в хуманитарната си помощ. За да интегрира по-добре намаляването на риска от бедствия в дейностите за развитие и за да изгради връзка с усилията за адаптиране към изменението на климата в страните с висок риск, Комисията си сътрудничи също така, на европейско и международно равнище, с основните заинтересовани участници в сферата на развитието.

По отношение на бенефициерите, близо 20 милиона души получиха помощ по проекти, финансирани от бюджетния ред за подготвеност в случаи на бедствие.

Хуманитарни операции

През 2007 г. посредством интервенции, финансирани от Генерална дирекция „Хуманитарна помощ“ (ECHO), Комисията отпусна хуманитарна помощ на стойност 768,5 млн. евро.

В таблица № 2 са представени подкрепените операции по региони:

ТАБЛИЦА № 2

Финансови решения за отпускане на хуманитарна помощ (бюджет 2007 г.) по географски зони