Анализ на текущото състояние на ОС в Североизточен район

Качеството на атмосферния въздух е един от основните екологични проблеми на Североизточен район, който 韈頌âà î渼è åè ⅳ 浯 浯 蕣珞湜 竟頸韋 è 髜瀨è 琅è湜è. ﾎ魵湜 韈頽è 浯 鈞ú…籵淲 浯 瑣î褞湜… 糶鈕 â 肛íà, àòî è 浯糂…ú蒟 â 浯,  珞瑙ⅱò, 礪粨 ⅳⅰèíè 竟琿璋韋, ð黑顏å湜 蒟鳫ⅲ, 淲ⅱ聰湜鉅濵 ð瑾î褄…淲 ⅳ 頸褄湜 è î炅湜 蒟鳫ⅲ, 淲硴璢ⅴ褊頸å è â 浯å湜 åà.

ﾏî-胛à  ⅳ 髜湜 â 肛íà 浯 ﾐﾈﾎﾑﾂ – ﾂ瑩浯 韲瑣 蒡磅ð 瑣 浯 瑣î褞湜… 糶鈕. Традиционно проблемни зони са Варна, Провадия и Добрич. ﾍ琺-鈿璞韲頸å 髜裲, 褌頸頏瓊è 糅裝湜 粢籵 â 瑣î褞瑣à è 粲湜 â 肛橳à 浯 ﾌﾎﾑﾂ,  ⅲ褌 - “ﾑ” ﾀﾄ â 胙. ﾄ髜÷; “ﾒﾅﾖ ﾂ瑩浯” ﾅﾀﾄ; “ﾂ瑩淲瀨à î碚頸褄湜” ﾀﾄ è 蒟粹褊頸å 鈞粽蒻 “ﾀ胙ⅰ鸙頷韲” ﾀﾄ, “ﾄ裘褊” ﾀﾄ, “ﾄ裘 å炅” ﾀﾄ, “ﾏ鸙韲褞è” ﾀﾄ è “ﾑ鸙粢é ﾑ鮏è” ﾀﾄ. ﾒ裼è 蓿褥à 褂裙鮏濵 蒡 30 ™湜 ð裝珞…ò 裼 ﾐﾈﾎﾑﾂ-ﾂ瑩浯 â ﾈﾀﾎﾑ 竟粢炅瑩韈璋韶澵è àè 肭瑰濵 韈頌â瑙 浯 ò. 5 ⅳ ﾈ瀨… 鈞 肛淲 浯 胛åè 淲î葢韆湜 髜裲, 韈頽è 浯 糅裝湜 粢籵 â 瑣î褞湜… 糶鈕.

ﾏç 2009 ã. â ﾍ璋韶浯í瑣à ð褂à 鈞 î炅ë 浯 à粽 浯 瑣î褞湜… 糶鈕 ⅳ 肛íà  î橆籵è 萵澵è ⅳ  ó渼 浯 珞à頸å 韈å瑣褄湜 瑙è 鈞 î湜淏 浯 à粽 浯 瑣î褞湜… 糶鈕 â ð韈褌湜… 糶鈕褊 鵫 浯 瑣î褞瑣à, 鉐鸙鮻褊è â è 浯å湜 åà - 胙. ﾂ瑩浯 (2 ó渼 - . „ﾟí ﾏ琿瑾” è . ”ﾁ瑣瑕”), 胙. ﾄ髜÷ è 胙. ﾄ裘, утвърдени à 鴃湜 за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (РОУКАВ) след предварителна оценка на нивата на замърсителите, по решение на МОСВ от 2001 г, (по смисъла на Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) и Рамковата директива 96/62/ЕС).. ﾄ籵 ó渼 â 胙. ﾂ瑩浯 è ó渼ò â 胙. ﾄ髜÷  瑙ⅱî ⅱ韃炅頏瑙è, à 橳… - â 胙. ﾄ裘 å ð黑顏å濵 ⅱ韃炅頏瑙, 鉐鸙鮻褊 â 炅橳 浯 è瑣à ð黑顏å濵. ﾒ裼è 髜湜  ë瑰頡頽頏瑙è à “胛” 裲鸙魲顆湜 è, é à â õ 糒籵 î煜鞨íà 糶銕鮻濵 ⅳ 粱ⅹ珞瑙å 鈕粢 浯 浯å湜褪î, 糂å蓴韃 ⅳ 鈞ú…籵淲 浯 瑣î褞湜… 糶鈕, à ⅲ濵粹頸å î瀨湜 浯蓖ⅱå湜 鈞ú頸褄è  湜 ð瑾魵è 頽è (ﾔﾏﾗ). ﾂ 鉅 糅棏à â î湜 髜湜  銜珮ⅳ褊è è  琿韈頏瑣 ð魲è 鈞 浯à籵淲 湜籵 浯 鈞ú頸褄頸å.

ﾊí鸙 浯 湜褪î 浯 瑣î褞湜… 糶鈕 î 糶褊 ⅳ ﾌ竟頌 浯 鶴鸙浯 裝à è 粽蒻 胛蒻í 胙瑶韭  韈糶籵 è 裼 î礪íà 珞àà 瑙… â 胙. ﾏ籵蒻… è 胙. ﾁ琿ê, à î炅è湜 îà鈞è : ﾎ3, ﾑﾎ, Sﾎ2, NO, NO2, ﾔﾏﾗ-10, H2S, NH3 è åⅰ瑩瑟褪. ﾏ 瑙琿韈à 浯 銛ò瑣頸å  î瀨湜 浯蓖ⅱå湜 鵫濵è î îà鈞ë ﾔﾏﾗ₁₀ â 葢瑣à ó渼, î褪î î橳趾珞à 淲髜蒻î ⅳ 琿韈璋 浯 銜珮ⅳ褊頸å 髜瀨è ð魲è î ﾊﾀﾂ.

ﾔ竟頸å ð瑾魵è 頽è, … 蒡ó韲à î煜褊璋 鈞 2009 ã. å 50 êã/ì3  ð髜ååí 鈞ú頸褄 鈞 糂顆è 髜湜. ﾎò 肛湜 萵澵è î ⅲ蓖褊頸å î煜褊璋韋 浯 6- 韈å瑙è îà鈞 鈞 湜褪î 浯 瑣î褞湜… 糶鈕, î趺 萵  浯ð珞è 瑙琿韈,  î îà鈞ë ﾔﾏﾗ₁₀ 糶â 糂顆è ó渼粢 鈞 î湜淏  肛湜 ð裘顏褊 浯 糶褊瑣à 裝濵蓖裘浯 濵à 浯 ð裝褄濵 蒡ó韲à î煜褊璋 (ﾏﾄﾊ) .蓖. 50 êã/ì3. ﾏç 2009 ã. â ó渼ò „ﾁ瑣瑕” - ﾂ瑩浯 å ð裘顏褊à è 裝濵 胛蒻瑣à 濵à ñ 1,009 ú ⅳ ﾏﾄﾊ, à â ó渼ò „ﾄ髜÷” ñ 1,23 ú ⅳ ﾏﾄﾊ. ﾊ槢 31.12.2009 ã. â ó渼 浯 .”ﾁ瑣瑕”  肛湜 88 碣. 裝濵ð瑣湜 ð裘顏褊 浯 ﾏﾄﾊ .蓖. ⅳ 50 êã/ì3, â ﾀﾈﾑ „ﾈ鈔ⅱ頸å” - 20 碣., â ﾀﾈﾑ „ﾟí ﾏ琿瑾”, ﾂ瑩浯 - 56 碣., à â ﾀﾈﾑ „ﾄ髜÷” - 93 碣.

ﾑ柀橳赳湜褪î â 瑣î褞湜… 糶鈕 浯 ⅲ浯è î炅è湜 鈞ú頸褄è - озон, въглероден оксид, азотен диоксид, амоняк, серен диоксид, å 鈿璞頸褄濵 îä 蒡ó韲頸å 濵è 鈞 浯å湜 åà, à î瀨湜 ð裘顏珞瑙  裝濵ð瑣湜 – ð裼 èî粨 粢 浯 珞î礪í 瑶韭 齏è 糶â 粢魵頸î 糅褌å.

ﾂ î炅è湜… ⅳ ﾐﾈﾎﾑﾂ – ﾂ瑩浯 肛í  琿韈頏瑣 5 髜瀨è ð魲è 鈞 î蒡碣…籵淲 à粽 浯 糶鈕à,  ð鞣褂萵淲 浯 浯蓖ⅱå湜 鵫濵è 浯 鈞ú頸褄頸å â 濵頸å 鈞 韲頌韋 鈞 浯å湜 åà ﾂ瑩浯, ﾁ褄ⅲàâ, ﾄ裘, ﾏ籵蒻… è ﾄ髜÷. ﾑ桒àî 濵瑣鞣湜 韈頌â瑙 î 銜珮ⅳ褊頸å 髜瀨è ð魲è, 糂顆è î湜 髜湜 ð裝珞…ò â ﾐﾈﾎﾑﾂ 胛蒻è 蒡ë琅è 鈞 韈úí褊韃 韲 úì 31.03. 浯 糂…à 裝籵 胛蒻浯. ﾎ褪頸å 髜瓊瑣 å鮏à 鈞 韈úí褊韃 浯 ð裝粨蒟湜 åè â ë瑙魵褪å 鈞 蒟鴦韃 蒡 31.12. 浯 ð裝蓖瑣à 胛蒻浯. ﾑåä 瑙琿韈 浯 ð裝珞褊頸å 蒡ë琅è ﾐﾈﾎﾑﾂ 竟頏à ì褪魵褪å 浯 髜湜 è ð裝萵è 浯 髜瀨è 粢 鈞 湜褪î 浯 瑣î褞湜… 糶鈕 â ⅳ粢瑣à 髜浯 ð裼 ð裝蓖瑣à 胛蒻浯.

ﾂè ë瑙魵å 鈞 蒟鴦韃  瑕琿韈頏瑙è è  鈞å肬琿è â ë瑙魵褪å 鈞 蒟鴦韃 â 銜珮ⅳ褊頸å î .79 ⅳ ﾇﾎﾎﾑ, ﾏ胙瑟è î 鶴鸙浯 裝à. ﾏ褪è  瑕琿韈頏瑙頸å ð魲è 鈞 î蒡碣…籵淲 à粽 浯 糶鈕à 浯 åå 髜湜.

ﾅ蒻í ⅳ 瑕炅頸å 浯 î炅è浯 ⅳ 竟裲… 蒟鳫ⅲò å 萵  ⅲ鞳è 珸籵淲 ⅳ ð裝ð… 浯 濵瑣鞣湜 韈頌â瑙 鈞 韈糶籵淲 浯 碵褊è å鮏顆湜 /ﾑﾏﾈ/ è 碵褊è 淲ð裲橾浯 /ﾑﾍﾈ/ 韈å瑙 浯 ⅳ蒟湜 ⅱ聰湜鉅湜 褌頌韋 浯 鈞ú頸褄頸å 浯 糶鈕à.

За контрола на показателите, характеризиращи качеството на атмосферния въздух на територията, контролирана от РИОСВ – Шумен, работи автоматична измервателна станция (АИС) в гр. Шумен като част от националната система за мониторинг, която регистрира концентрациите на ФПЧ₁₀ (фини прахови частици), SO₂ (серен диоксид), NO₂/NO (азотен диоксид) и О₃ (озон). Имисионни измервания за определяне качеството на атмосферния въздух по контролираните параметри в гр. Търговище се извършват от мобилна автоматична станция (МАС) на РЛ-Варна към ИАОС-София.

През 2009 г. от АИС на територията на Шумен са регистрирани 85 превишения на среднодневната норма (СДН) по показател ФПЧ₁₀. Регистрираните среднодневни наднормени концентрации през 2009 г. определят превишаването на средногодишната норма (СГН) на ФПЧ₁₀ - 40 mg/m³. Въз основа на всички среднодневни регистрирани концентрации през 2009 г. се формира средногодишна концентрация 42,9 mg/m³. Макар че няма нормативно регламентирана средночасова норма за ФПЧ, регистрираните максимални средночасови концентрации през годината са по-ниски от регламентираната СЧН – 200 mg/m³ (за 2009 г. СЧН+ДО (допустимо отклонение) - 210mg/m³) .

През 2009 г. не са регистрирани превишения на средночасовите норми (СЧН) за показател серен диоксид и азотен диоксид. Измерените концентрации за серен диоксид са много по-ниски от среднодневната норма за SO₂, която е 125 mg/m³. Регистрираните концентрации на азотен диоксид определят отчетената ниска средногодишна концентрация по показателя, която при СГН 40 mg/m³ (за 2009 г. СГН+ДО (допустимо отклонение) – 42 mg/m³) е от 19,47 mg/m^3.

Не е регистрирана и концентрация на озон (О₃₎, превишаваща прага за информиране на населението (средночасова стойност, измерена през три последователни часа) - 180mg/m³.

Прахообразните и газообразните замърсители на качеството на атмосферния въздух в контролираните от РИОСВ – Шумен населени места са с по-високи пикови стойности през есенно–зимния сезон, поради използването предимно на твърди горива с високо пепелно съдържание в битовия сектор, както и поради завишаването на необходимото време за достигане на устойчив режим на работа от ДВГ вследствие на понижените температури. През пролетно-летния сезон се наблюдават устойчиво по-ниски стойности на замърсителите, като се регистрират единични завишени стойности, а предполагаемото им формиране се дължи на ограниченото разсейване на замърсителите вследствие на климатичните и метеорологичните фактори. Освен на използваните през отоплителния сезон твърди горива в битовия сектор, регистрираните наднормени стойности на фини прахови частици и замърсяването на атмосферния въздух се дължат също на строително-ремонтни дейности на жилищни сгради и други обекти, запрашените улични платна, автомобилния транспорт и метеорологичните условия.

橡彗 2009 ã. â Община Шумен е разработена и приета „Програма за намаляване нивата на замърсителите и достигане на установените норми за нивата на фини прахови частици ФПЧ₁₀ в атмосферния въздух на Община Шумен” с период на действие 2009 г.–2014 г., включваща план за действие и мерки за изпълнение от 2010 г. до 2014 г.

През 2009 г. двадесет и шест фирми са провели собствени периодични измервания (СПИ) и са представили в РИОСВ-Шумен докладите от проведените измервания.

Във връзка с прилагане на Наредба за осъществяване на контрол и управление на веществата, които нарушават озоновия слой от 2000 г., както и на Наредба за установяване на мерки по прилагане на Регламент (ЕО) № 842/2006 относно някои флуорирани парникови газове от 2009 г., са извършени 23 проверки на обекти с хладилни и климатични инсталации. Ползвателите на инсталации изготвят и представят в РИОСВ – Шумен годишни доклади за състоянието на хладилните инсталации.

Положително въздействие върху показателите, характеризиращи качеството на атмосферния въздух в контролирания от РИОСВ – Шумен регион оказва продължаващата газификация на паровите централи и преустройството на инсталации с горивни процеси за работа с природен газ в промишлените предприятия. Увеличаването на газифицираните домакинства може да доведе до значително намаляване на емисиите, формирани при използването на твърди горива и явяващи се един от основните замърсители на атмосферния въздух към настоящия момент.

“Ефектът” от икономическата криза е силно понижаване на режимите на работа на промишлените предприятия. В резултат на намалените мощности се наблюдава рязко намаляване на ефективната работа и на работните часове на инсталации и съоръжения с източници на емисии.

Осъществяването на превантивен контрол, включващ и предпроектния етап, гарантира в по-голяма степен спазването на нормативните актове при следваща реализация по изграждането и експлоатация на обектите. Нарастването на обхвата на контролираните обекти с неподвижни точкови източници на емисии в атмосферния въздух, чрез възлагане на провеждането на СПИ, гарантира по-добър контрол и спазване на нормативно регламентираните изисквания за допустими емисии.

В обектите с издадени комплексни разрешителни е подобрен контролът при експлоатацията на източниците на емисии и на пречиствателните съоръжения. Емисиите на вредни вещества от производствените точкови източници се контролира чрез провеждане на собствени периодични измервания, които се докладват в РИОСВ.
Предвид извършваната от Изпълнителната агенция по околна среда инвентаризация на емисии парникови газове (ПГ) в атмосферния въздух: въглероден диоксид (СО₂), серен диоксид (SO₂), метан (CH₄), двуазотен оксид (N₂O), хидрофлуоркарбони (HFCs), перфлуоркарбони (PFCs), серен хексафлуорид (SF₆), само на национално ниво и липсата на данни по райони, области и общини, конкретни данни по отношение емисиите на парникови газове в атмосферния въздух на Североизточен район не могат да бъдат представени. Видно от предоставените от ИАОС данни за инвентаризацията на ПГ към 2009 г. за периода от 2007 до 2009 г. по част от показателите се наблюдава снижаване на стойностите, а по друга част – стойностите варират в близки граници.
Таблица 20. Емисии на парникови газове в COi еквивалент [к1] на национално ниво

ГодинаОбщо (ехе, LULUCF)СОгСЙЦN₂0HFCSPFCS SF₆200771 76357 1269 5934 82620909200869 02954 3159 3515 043310010200959 49345 8028 7594 654268010

ГодинаНаселениеОбщо (ехе, LULUCF)со₂СН4N₂0HFCSPFCSSF₆200577187508694,46747,31261,9669,314,80,01,2200676792908893,76967,31266,4635,523,30,01,2200776402389392,87477,01255,6631,727,40,01,2

Според представените в Националната стратегия за околна среда 2009-2018 г. и План за действие към нея (одобрени с Решение на МС №353 от 15 май 2009 г.) анализи, след 2000 г. в България се наблюдава тенденция към общо намаляване на водовземането поради закриването на водоемки и нерентабилни производства, постепенното нарастване цените на водата, както и поради влиянието на естествени природни процеси, съпътстващи засушаването на климата - снижаване на средната стойност на валежите и повишаване на средногодишните температурни стойности. В Черноморския район за басейново управление, към който Североизточен район териториално формира принадлежност, през последните три години са регистрирани валежни суми от 87.2% до 96.8% от нормата и съответно от 489 l/m² до 512 l/m².

Намалените мощности и силно понижените режими на работа на промишлените предприятия в резултат на икономическата криза също води до намаленото изземване на ресурса, с което пропорционално намаляват и абсолютните обеми на ползваните води. Основните потребители на вода са промишлените производства, електроцентралите и топлоцентралите. Отбелязва се положителна тенденция за известно ограничаване на водоползването в селското стопанство, в т.ч. за напояване.

Според данни на НСИ за 2009 г. делът на населението в селища с обществено водоснабдяване в СИР е 99,9% и е най-висок в страната, а най-нисък е в Южен централен 97,6% при среден за страната 99,0%. Делът на населението с режим на водоснабдяване в СИР е 5,4 % /с 2,1% над националния/ - най-висок сред останалите райони. С най-малък дял население с воден режим е Южен централен - 2,3%, който е под средния за страната показател – 3,3%. Използваната вода от домакинствата в СИР от общественото водоснабдяване е 85 литра средно на човек за ден, която е под средната за страната – 99 л/ч/д и нарежда района на последно място по потребление на питейна вода. От шестте района, с най-голямо потребление е Югозападен район – 123 литра средно на човек за ден, което е с 30% повече от потреблението в СИР и с 19,6% над средното потребление за страната. За останалите пет района стойностите са под националния показател.

По дял на населението в селища с обществена канализация, районът е на второ място със 71,7 % след Югозападен район – с 86,5%, а най-нисък е в Северозападен – 52,9%, при среден за страната 70,4%.

Биологичният мониторинг на повърхностните води в района показва, че около 75 % от водите са в интервала средно замърсени води до води в добро и много добро състояние, а около 25% са категоризирани като замърсени до силно замърсени. Сред основните причини за замърсяването са заустванията на непречистени битови и промишлени отпадъчни води. Качество на водите на река Камчия е обобщавано като умерено, но са установени шест участъка със замърсявания над пределно допустимите концентрации и незначително общо влошаване на качеството на водите в поречието. В поречие Камчия всички обекти, заустващи водите си в р. Камчия и нейните притоци са обхванати от емисионен контрол. Силно влошено е качеството на водите на река Провадийска, особено в приустиевите сектори. Показателите за хидробиологичния статус на река Батова също потвърждават данните за средно замърсени до замърсени води.

В Североизточния район по данни на НСИ към 2008 г. са изградени 1416,6 км канализационна мрежа, която се експлоатира само от дружества с над 50% държавна собственост. От канализационната мрежа 1031,2 км са с диаметър до 400 mm, а 385,4 км - с диаметър над 400 mm и е обхванато 63,3% от населението. По данни на НСИ за 2009 г. броят на селищните пречиствателни станции за отпадни води в края на 2009 г. в СИР остава същия като предходната - 18 или 24,6% от общия за страната – 73. Той определя второто му място сред останалите райони, а по брой свързани селища със СПСОВ – 26, СИР е на първо място, което показва благоприятна тенденция за нарастване на броя на обслужваното население. Делът на отпадъчните води, събрани в ПСОВ спрямо общото количество на събраните в обществената канализация в СИР е 88 %, който е по-висок от средния за страната – 81,7% и се нарежда на второ място сред шестте района. С най-висок процент е Югозападен район – 91,7%, а за останалите четири района делът на водите, събрани в ПСОВ е по-нисък от националния. Възможностите в тази насока се свързват с подобряване на ефективността на съоръженията (пречиствателни станции за питейни води, пречиствателни станции за отпадъчни води, водоснабдителни и канализационни мрежи), особено в градски условия с концентрация на население над 50 000 души.

ﾑîä 萵澵頸å ⅳ ﾃ鮏顏湜… 蒡ë琅 鈞 2010 胛蒻浯 浯 ﾐﾈﾎﾑﾂ – ﾂ瑩浯, 浯 … 浯 ﾂ瑩淲瀨à è ﾄ髜à 髜à  韈胙琅褊è 25 ð褶頌瑣褄湜 瑙è 鈞 ⅳà蕣è 粽蒻. ﾏ籵í頸å 瑙è ﾃﾏﾑﾎﾂ “ﾂ瑩浯”, ﾃﾏﾑﾎﾂ “ﾄ髜÷”, ﾃﾏﾑﾎﾂ “ﾄ裘”, ﾏﾑﾎﾂ “ﾇàè ”, ﾏﾑﾎﾂ „ﾁ琿ê” è ﾏﾑﾎﾂ “ﾀá褊à” 鈞瑣 浯ä 5000 óá.ì/蒟í. ﾏî-胛åè ﾏﾑﾎﾂ ñ ààò îä 5000 óá.ì/蒟í : ﾏﾑﾎﾂ ﾃ褊褞琿 ﾒⅹ裘î, ﾏﾑﾎﾂ ﾊ珞瑩浯, ﾏﾑﾎﾂ ﾄ鸙湜 ﾗ頡èê, ﾏﾑﾎﾂ ﾁ褄ⅲàâ è ﾏﾑﾎﾂ ﾏ籵蒻…. ﾏ褪 ⅳ ð褶頌瑣褄湜 瑙è: ﾃﾏﾑﾎﾂ ”ﾏ籵蒻…”, ﾏﾑﾎﾂ “ﾑú煆裘 蒟í”, ﾏﾑﾎﾂ “ﾑâ. ﾑâ. ﾊí瑙í è ﾅå浯”, ﾏﾑﾎﾂ “ﾅ粲濵胙琅” è ﾏﾑﾎﾂ “ﾐ琿à” ⅲ鞳…籵ò î å湜î ð褶頌瑙å 浯 ⅳà蕣頸å 粽蒻. ﾑ 韈ë™湜å 浯 胙琅魵褪å ﾂ瑩浯, ﾄ髜÷, ﾁ褄ⅲàâ, ﾄ裘 è 胛åè ó湜 îïåñè, 粢í 淲蒡瑣﨔 鈞 î濵 髜瓊瑙å 浯 礪粽-àí頸å 粽蒻 è ð褶頌瑙褪î 韲 â ð褶頌瑣褄湜 瑙è  …籵 湜瑣à 襃褊 浯 韈胙琅褊ⅲò 浯 à浯è鈞í湜 ð褂è â 浯å湜 åà.

ﾊí瑣頏瑙頸å â 蒡ë琅à 浯 ﾐﾈﾎﾑﾂ – ﾂ瑩浯 ⅲ濵粹è ð髜åè 鈞 î鞳瑙å 浯 淲髜蒻è… ð褶頌瑣褄褊 襁裲ò ⅳ ð褶頌瑣褄湜 瑙è :

- ﾌ濵胛胛蒻à 裲î瑣璋, îíî ⅲè è 瑟ⅱ鉅湜 ⅱ桄褊;

- ﾕ鞴粱顆褥è ð褊瑣魵瑩褊è ⅱ桄褊;

- ﾂë™瑙å 浯 蕣趾魵湜, 蓿褊琥湜 粽蒻 è 粽蒻 ⅳ 矜鳫è â ﾏﾑﾎﾂ;

- ﾋ韵 浯 â琿頡頽頏瑙 åí琿;

- ﾍ頌î 湜粽 浯 珞à鈞… ðè 粱褊韃 è î炅à 浯 ðⅷ褥頸å;

- ﾋ韵 浯 顆褥à 糶銕鮻濵 鈞 ⅳ蒟淲 浯 髜… 珸ⅳ è 髜… ⅱ;

ﾏⅱ琅è 湜 î-胛 ð髜åè, 肛 褌頌韶澵è 濵è 鈞 鈞瑙å 浯 ⅳà蕣è 粽蒻 â 糂頸褄湜 鉋湜 è 鴃湜 鈞 ååò鞣濵 îç籵淲 浯 ﾗ褞濵 î, ð褶頌瑣褄湜 瑙è àò 顆褥à 糶銕鮻濵 萵 ⅲ鞳…ò 淲髜蒻î ð褶頌瑙å. ﾒ魵à 浯à聰 ð鮱ò頏瑙å è 韈胙琥萵淲 浯 濵粨 ﾏﾑﾎﾂ, 齏è 鋩頏褊韃, î瀨… è î蒟韈璋 浯 糒籵, ì ú蒟 籵 å 糶銕鮻濵.

Контролираният от РИОСВ-Шумен регион включва части от територии от два водосборни басейна - Черноморски басейн, с управление в гр. Варна и Дунавски басейн, с център за управление - гр. Плевен. 悟 2009 ã. 磬 蝈痂蝾痂ÿ蜞 磬 腥窝Â - 伢戾í 爨 怅膻麇龛 眍忤 矬黻蝾忮 玎 祛龛蝾痂磴 磬 桁桉桀眄铗î 聱耱龛å 磬 镱恸瘐眍耱龛蝈 忸滂 镱 镱疱麒ÿ. След анализ на данните от мониторинга на повърхностните и подземните води не е регистрирано значително отклонение от характерното състояние за наблюдаваните водни обекти. Причината за това е, че не са настъпили значителни промени в броя, силата и характера на източниците на човешко въздействие. Най-често се установяват отклонения от стойностите, характеризиращи добро състояние по показателите за органично и биогенно натоварване: БПК5, азотни показатели, фосфати. Тези отклонения са свързани с въздействието на селищните канализационни мрежи, зауствани във водните обекти, точкови и дифузни източници. За подобряване състоянието и чистотата на водите и намаляване на замърсяването им, най-важен приоритет е изграждането на ГПСОВ за селищата от региона с над 10 000 и до 2000 еквивалентни жители (е.ж.).

ﾑîä 萵澵頸å ⅳ ﾃ鮏顏湜… 蒡ë琅 鈞 2009 胛蒻浯 浯 РИОСВ – Шумен са констатирани следните основни проблеми:

- Пречиствателните съоръжения за отпадъчни води на голяма част от фирмите са морално остарели и недобре функциониращи. Поради това те се нуждаят от подмяна или основен ремонт. Изграждането на по-ефективни пречиствателни съоръжения за производствени и битови води не се осъществява поради липсата на достатъчно средства от фирмите. Решението на проблема е в търсене на възможност от заинтересованите фирми за включване на такива обекти в програми, предвиждащи известни предимства за облекчаване на дейността или помощ за финансиране.

Мониторингът върху замърсяването на земеделските земи не регистрира превишения на стойностите в Североизточен район според данни на Изпълнителната агенция по околна среда от 2009 г., което окачествява обстановката в района като благоприятна в сравнение с други райони в страната.

Направената от същия източник оценка на ерозионния риск показва, че водоплощната ерозия засяга в различна степен на проявление над 60% от земеделските земи в страната, като оценката на средногодишната ерозия възлиза на около 55 млн. т. За територията на цялата страна площното разпространение на ерозионните процеси през 2009 г. възлиза на 10 395 397 ha в различна степен на ерозионен риск: висок - 192 712 ha; умерен - 1 539 597 ha; слаб - 3 455 964 ha; много слаб - 4 377 714 ha. С висок риск от проява на водоплощна ерозия на почвата е 1,7% от територията на страната, а с умерен - 9.2%, като най-широко разпространение на процеса е установено за общините в областите Ловеч, Габрово, Кърджали, Благоевград и Сливен, където е засегната до 40% от общата територия.

По отношение на площите в Североизточен район, подложени на умерен и умерен до висок ерозионен риск вследствие на водоплощна ерозия, в южните сектори на област Търговище съществува умерен до висок (до 20 т/ха/год количество ерозирала почва) и висок действителен риск (до 40 тона) от площна ерозия. При умерен действителен риск явлението засяга почти повсеместно територията на областите Шумен и Варна, както и западните сектори на Добричка област. Мащабите на процеса могат да се обяснят с комплексното влияние на ландшафтоформиращите фактори в Предбалкана и платовидните земи на Източна Дунавска равнина (разнообразен релеф в неустойчиви на денудация скални материали и вариации в режима на хидро-климатичните елементи вследствие локалните особености на топографската повърхнина). Допълнителен фактор, задълбочаващ деструктивните процеси, е високото антропогенно натоварване на ландшафтите в обезлесени повърхности и практикуването на пасищно животновъдство.

Съгласно използваният от ИАОС математически модел за оценка на риска от ветрова ерозия в България, през 2009 г. засегнатите площи се равняват на 3 798 429 ha, като средногодишното количество загуби се задържа и е 0,21 t/ha. През 2009 г. 34% от обработваемите земи в страната са засегнати от ерозия, причинена от вятъра. Разпределението на площите с различна степен на риск, е както следва: много висок - 87 163 ha; висок - 365 062 ha; умерен - 682 641 ha; слаб - 2 663 564 ha.

В Североизточен район се наблюдава повишена чувствителност на ландшафтите по отношение на ветрова ерозия (дефлация), породена в условията на широка откритост на терена на север-североизток, отсъствие на орографски препятствия, нисък процент на лесистост и висока степен на антропогенна трансформация на комплексите. С най-висок относителен риск за прояви на дефлация е територията на област Добрич (74% от площите), следвана от Варна (44%), Търговище и Шумен (с около 40% от площите). През 2009 г. много малка част от земеделските територии на областите Добрич и Варна са с много висок риск от ветрова ерозия, като най-голям е делът на област Добрич - 64 493 ha (14,5% от територията на областта). ﾏ蔡ⅲ粲à 鈞 粢魵à 褞鰀 â 髜à ﾄ髜÷  ð褓硴琅珞瓊頸å î澵è 粢魵å ñ 粨ê 竟渹頸褪. За територията на област Добрич съществува риск от дефлация с интензитет 11 t/ha, а във Варна от 3 до 5 t/ha. Средногодишният интензитет на ерозията безспорно варира в зависимост от условията на земеползване. Това поставя много високи изисквания по отношение на мониторинга на процесите и широката публичност на резултатите от наблюденията, както и реалното придържане към принципа за адаптивност на антропогенното присъствие в съгласие с ландшафтната структура и наличния природен потенциал. ﾏà聰淲 浯 粨î鸙魲顆濵 鈑å蒟èå è 韈胙琅褊頸å ðⅳ鞣魵褪粨 î… ð裝ⅳ糅瑣…籵ò 鈔頸韃 浯 褞鰀韶澵è ðⅷ褥è â î頸å.

Традиционен проблем за региона е проявата на свлачищните процеси по Черноморското крайбрежие под влияние на локалните особености на терена и изразителния характер на природните предпоставки (геоложка основа, тектонска активност, абразионна дейност, карстификация, циркулация на подпочвени води). Това на свой ред показва повишената необходимост от по-строг контрол на човешката дейност в засегнатите ареали и недопускането на дейности, провокиращи или усилващи ефекта на явлението.

Поради хидроморфните различия и подтиснатите условия на дренаж, усложнени в някои случаи от антропогенното натоварване на ландшафтите, се засилват процесите на засоляване на почвите, особено в землищата на Провадия, Старо Оряхово и Шабла 浯 … 浯 ﾐﾈﾎﾑﾂ-ﾂ瑩浯. ﾇà ﾌ頏魵ⅳî íî 浯蒻 â â 鴃浯 浯 髜浯 ﾏ籵蒻… ñ 髜 ë￢ 40 蓐à,  ð齏璢à ð魲à 鈞 糶銖濵籵淲 浯 瑩è  糶ó 鈞å湜 îè, 浯瀨頏瑙à ⅳ ﾌ竟頌ⅳî 浯 韭í黑韭瑣à, 褊褞肄à è 銕à è ﾌ竟頌ⅳî 浯 鶴鸙浯 裝à è 粽蒻. ﾏ胙瑟瑣à å ñ ð鮏榘跖íⅲò 蒡 2030 ã., îêⅳî å 鶴櫢 浯 î煜褥 浯 “ﾏ籵蓴鸙” ﾀﾄ.

ﾂè褊è è 褞鰀頏琿è îè â 髜瑣à 浯 ﾐﾈﾎﾑﾂ–ﾂ瑩浯 淲  î瀨湜.

ﾂ 蒡ë琅à 浯 ﾐﾈﾎﾑﾂ – ﾂ瑩浯 鈞 2009 ã å 浯ð珞褊 韈粽ä,  ð裼 î裝湜 胛蒻湜 糂å î粢  浯硴™萵籵 淸褊… 鈞 浯à籵淲 浯 鈞ú…籵淲 浯 鈑è è î頸å. ﾂ枻褂萵淲 浯 蒟鳫ⅲ à 魲湜濵 韈îç籵淲 浯 å頽鞴è è 粢 â 鈑å蒟è褪î, 琿韈頏瑙褪î 浯 ð魲è 鈞 裲鸙魲顆濵 鈑å蒟èå è 跖粽魵柀粽, 襁裲粹 î炅ë 鈞 魲湜籵淲 浯 褌頌韶澵ⅳî 鈞ú…籵淲 î ⅳ濵湜å 浯 糶鈕à, 粽蒻 è 粱褊韃 浯 ⅳà蕣, 鸙魲顆濵 髜濵粱褊韃 â ð鵰鈔鮏粢湜 ðⅷ褥è, 粽ò 蒡 浯à籵淲 蒟胙琅璋 浯 鈑è è î頸å.

ﾏ籵炅鞣浯 蒟鳫ⅲò 浯 ﾐﾈﾎﾑﾂ – ﾂ瑩浯 ðè ðⅷ裝頸å î ð黑…浯 ð裝浯鈿璞褊韃 浯 鈑å蒟ñè 鈑è  聰煜 鈞 ⅰ珸籵淲 浯 ë鮏ⅱ鮏湜 鈑è è 淲蒡ó瑙å 淲肭瑟褊濵 韲 韈îç籵淲 鈞 頸褄粽 è 淲鈑å蒟ñè 炫趾è. ﾑ粹頸褄濵 àúê – 0,9%, ðè 裝濵 鈞 浯 2,6% å 蒟úò 浯 浯湜 è è 淲ð鞳鮏湜 鈑è â 髜à ﾄ髜÷. ﾒ魵à  蕣æè 浯 àê ë 浯 淲ð鞳鮏湜 鈑è â 髜à, à  è 浯 òà,  â 矜à瀨à 浯 …, à è籵  粲湜 î 粨蒻î 浯湜 鈑è - à褞è, 蓖頽è, 蒟à 鈞 ⅳà蕣 è 淲ð鞳鮏湜 鈑è, à 淲  粲湜 íî 鈞ú褊頸å è 褞鰀頏琿è 鈑è. ﾍ珮萵籵  浯 åà 鈞ú…籵淲 浯 鈑å蒟ñè 鈑è ⅳ ð鮏榘跖í瑣à â 硴韈î è浯î ⅳ矜 浯 韈ó粢湜 粢 è å頽鞴è.

ﾏç 2009 胛蒻浯 å 瑩浯 ðⅷ裝瑣à î 礪淲 浯 淲胛蓖頸å è 鈞å赳è å頽鞴è, à î îè粽 â 髜浯 ﾄ髜÷ å 碣瑙î è 韈淲濵 â ﾃ褞à湜… 鈞 髜裼糅褂萵淲, à â 髜浯 ﾄ髜à 裝浯  å 碣瑙à â 21 î炅裨淲 “ﾁﾁóá”, à ð裝鵰 礪淲 è 浯 ⅲ浯à  淲胛蓖è å頽鞴è ⅳ 髜浯. ﾂ枻 ﾂ瑩淲瀨à 髜à ð髜åúò ñ 鈞å赳è è 淲胛蓖è å頽鞴è å 浯úíî í.

ﾍà … 浯 ﾐﾈﾎﾑﾂ-ﾂ瑩浯 淲  肛湜 鈞ú…籵湜… ñ 淲胛蓖è è ñ 韈úë 鶴 浯 胛蓖ⅲò ð襃瑩瑣è 鈞 頸褄浯 鈞.

ﾂ裝粨å 浯 ð裝ð韃 ⅳ 竟裲… åè è ⅲ泚褥褊ò î炅ë, â 肛íà à 琲 浯 蓿瑰è àå跖 浯 橳湜 ð裼 2009 胛蒻浯.

През периода януари – декември 2009 г. контролът на РИОСВ – Шумен е насочен към опазване на почвата от замърсяване, вкисляване, преовлажняване и към подобряване на структурата и почвеното плодородие. Извършени са 124 проверки и са дадени предписания по замърсяване на земни площи, съхранение и състояние на складовете с негодни за употреба пестициди и съхранение и оползотворяване на оборския тор от животновъдни ферми. Вследствие на интензивното земеделие на територията на Шуменска и Търговищка области са останали от минали години големи количества негодни за употреба пестициди, които създават постоянна опасност за замърсяване на околната среда и натравяне на хора и животни. За 15-те общини в региона са отпуснати бюджетни средства от МОСВ за прибирането, екологичното съхраняване и саниране на складове на негодните за употреба пестициди .

Налага се тенденцията за намаляване на замърсяването на земите и почвите в Шуменска и Търговищка области. Това се дължи на провеждането от земеделските кооперации и арендатори на добри земеделски практики, правилната употреба на препаратите за растителна защита и опазване на почвата от химическо замърсяване и пестициди. Ограниченото използване на пестициди и торове в земеделието, екологичното земеделие и животновъдство, ограничаването на емисионното замърсяване по отношение на въздуха и водите и управлението на отпадъците са дейности, които водят до намаляване на деградацията на земите и почвите.

Процедурите по промяна предназначението на земеделски земи с участието на представител от РИОСВ - Шумен е фактор, ограничаващ изземването на плодородни земи за неземеделски нужди. Осъществява се превантивна дейност и по опазване на почвите от замърсяване, както на действащи обекти, така и на инвестиционни проекти.
2.1.4. Територии с натрупване на екологични проблеми

Териториите с натрупани екологични проблеми са обособени от наслагването на територии със стабилни, в някои случаи непоправими нарушения на компонентите на околната среда - въздуха, водите и почвите. В някои територии се натрупват нарушения на два, а в други случаи на три компонента на околната среда. В повечето случаи замърсяването на въздуха или водата причинява екологични проблеми на почвите, като е възможен и обратният случай - влошаване качествата на водата в резултат на воден отток от почви с наднормено съдържание на тежки метали и органични отпадъци.

Обобщеният анализ показва, че на територията на Североизточен район се наблюдават ландшафти, подложени във висока степен на антропогенна трансформация и съвременно натоварване. Тези форми на антропогенизация се съпровождат от ефект на натрупване на екологичните проблеми, които в Североизточен район се свързват основно със състоянието на зоните на Варна, Девня, Провадия, Нови Пазар, Шумен и Добрич под непосредственото влияние на концентрацията на индустриални предприятия на добивната, енергийната и преработвателната промишлености, транспорта и бита, които са потенциални източници на замърсяване на въздуха, а от там и на почвите.
2.1.5. Биоразнообразие

Биологичното разнообразие - многообразието на всички живи организми във всички форми на тяхната естествена организация, съобщества и местообитания и на екосистемите и протичащите в тях процеси, е част от националното ни богатство и опазването му е задължение с приоритетна значимост, като приоритетите могат да се систематизират в следните два аспекта:

- опазване на местообитания по типова характеристика и местообитания на застрашени, редки и ендемични растителни и животински видове, представителни за България и Европа, нормативно уредено в Закона за биологичното разнообразие (ЗБР).

- опазване и регулиране ползването на лечебни, редки и застрашени растения за добиване на билки, както и изкупуване и търговия с тях, нормативно уредено от Закона за лечебните растения (ЗЛР) и подзаконовите нормативни документи – Наредби и Заповеди на МОСВ към него.

ﾏ葢鞴 鈿î碣珸湜 ë韲瑣顆湜, 蓿鸙魲顆湜, 肄î- è î胙瑶è î粨… 浯 …, î炅è浯 ⅳ ﾐﾈﾎﾑﾂ-ﾂ瑩浯, 礪ⅱ珸濵髜鉅褪î å 韈ë™íî 碚聰. ﾊ槢 ⅲ濵粹頸å 裘å鴦è î粢 åî礪湜…  ð鞦珞…ò 鈿璞頸褄褊 碣鵫 韭琿湜 è ð裝珞頸褄湜 髜籵 è 裲ⅲ頌è, ⅲ髜褊î 澵è ⅳ 肭裝浯 à 浯 礪ⅱ珸濵髜鉅褪î. ﾎò 韈ë™åí 竟ñ å 粨î 湜粽 浯 褊蒟è鋺ì - 粨蒡粢, 浯è  î ê è 湜ú蒟 蓿琅å î 褪à, àòî è í鮻褥ⅳî 蓐è 粨蒡粢, 胛à  ⅳ î頸î  粲湜 â 褪魵湜… 頌﨔 鈞 肭髜琿濵 鈞湜 ⅳ 韈鈔瑙å 粨蒡粢.

При анализа на 韈糶褊è 68 碣. î炅íè ð魵褞è 鈞 ⅰ珸籵淲 浯 粢î粹è 蕣褪à ð裼 2009 ã. å î瀨濵 蒡碣î 鉅鸙魲顆濵 湜å, като за вековните дървета се спазват изискванията, заложени в Закона за биологичното разнообразие. Собствениците на вековни дървена полагат грижи за тяхното опазване.

ﾅ褥褊頸å 浯蒻 浯 å硼è 褊, 浯è  â 胛è è è 鈑å蒟ñè 鈑è 浯 … 浯 ﾐﾈﾎﾑﾂ – ﾂ瑩浯   â 蒡碣î 湜å, 濵 蒡 浯… îå炅 淲  à頏瑙è è à 萵澵è 鈞 鈞à 韲. ﾇà 魲湜籵淲 è 淲蒡ó瑙å 浯 魵 ñ 蒻粽… 褪湜 褊 è è ⅳ õ, ð裼 2009 ã. î 韈胛褊 ë瑙-胙瑶韭 è ñ î粨浯 竟渹鞣濵 鶴鸙î ð珸湜,  韈糶褊è 43 碣. ð魵褞è 浯 à鈞 è à聰鉅湜 鈞 ð鮏琥矜 浯 褪… â 髜à頸å ﾂ瑩浯 è ﾄ髜÷, à 淲  î瀨湜 浯湜…, 橳鈞湜 ñ ð鮏琥矜 浯 蒻粽… 鈞湜 褊. ﾇà ⅰ珸籵淲 è 鴒鞣î îç籵淲 浯 å硼頸å 褊, ð裼 2009 ã.  韈糶褊è è 44 î炅íè ð魵褞è 浯 礪ê鰀璢ⅳ粨íè ó渼粢 â 髜湜 ﾂ瑩浯, ﾄ髜÷, ﾄ鸙湜 韭, ﾃ褊褞琿 ﾒⅹ裘î, ﾀñ瑕魵î, ﾏ籵蒻…, ﾄ榘胛îë, ﾂ榘 蒡ë è ﾒ褞粢ë. ﾄ琅褊è  13 碣. ð裝è湜… è 糂顆è  韈úí褊è. ﾂ å蒻頸å 蒡粹î å ð裝ⅲ浯 竟璋 ⅳ濵î 鈞湜 粨蒡粢 蒻粽… 褪湜 褊 â 葢褪å 髜àè, 糅裝瑣à ⅳ 礪淲 韲 è ⅳî 鈿璞褊韃 鈞 鈞à鈔瑙å 浯 裲鸙魲顆濵 粹魵褥韃.

За опазването на защитените растителни и животински видове и техните местообитания и 糶â 糅棏à ñ 淲蒡ó瑙å 浯 鉐淲湜褪î 浯 鈞碚籵淲 竟煜à (胙韵) î ò頽頸å, ð裼 2009 ã. ﾐﾈﾎﾑﾂ-ﾂ瑩浯 å 韈糶齏à 髜 483 碣. ð魵褞è â 鈞湜 è è 粱琥湜 鉋湜, îà萵 浯 è胙璋韶澵 úò 浯 ò頽頸å „ﾂ鞨 î炅韭à”, 粲íî ð魵褞è î 肬琿è 鈞 浯å湜 ú粨, 砒蓴瓊è 齏è â 砒鉐黑￢濵 湜å ò頽è. ﾂ 銛ò瑣 浯 磅頸å è 浯糅褌褊湜 îⅱ蒻湜湜 蒟鴦 å趾ó ﾐﾈﾎﾑﾂ, ﾐﾂﾌﾑ,髜à湜 è 髜瀨è 琅è湜è, 淲 å 蒡ó瑣î 鉐淲湜å 浯 碚å â î炅è浯 ⅳ 竟裲… ….

ﾂ 韈úí褊韃 浯 ﾇ瑕íà 鈞 礪鸙魲顆濵 鈿î碣珸韃, â ﾐﾈﾎﾑﾂ–ﾂ瑩浯 ð裼 2009 ã.  î橆齏è 91 肬琿à 鈞 浯å湜 ⅳ 胙琥萵湜 砒蓴瓊è 齏è ú粨 裲鈑ï ⅳ 鈞湜 粨蒡粢. ﾏî 鈞蒟鴦瑙 ﾎ硴瑰í 珞瑩韃í ë瑙 鈞 碚à ñ 淲褊頸å 鉈鞣è å 鶴珸瑙à îîù 浯 3 裲鈑ï ⅳ 粨萵 ì å砒ä ñ 顆濵 鈞à濵 ⅳ 淲褊è ð鮏 ⅰ褞褊韃 è å 萵蒟濵 ð裝è湜å 鈞 浯瑙…籵淲 韲 â 瑰頸褄褊 炅橳.

На контролираната от РИОСВ – Шумен територия през 2009 г. са извършени общо 261 бр. проверки в направление „БР и ЗТ”, от които 54 проверки в защитени територии, 6 - за защитени растения, 5 - за защитени животни, 6 - за лечебни растения и растения под режим, 6 проверки по зоопаркове и зоомагазини, 161 проверки в билкозаготвителни пунктове, 9 проверки за екосистеми и 8 - по инвестиционни намерения. Съставени са общо 70 бр. акта, но не са констатирани продажби на застрашени и защитени диворастящи растителни видове.

През пожароопасния период на годината РИОСВ-Шумен е осъществила засилен превантивен контрол, изразен в периодични теренни наблюдения в ЗТ, ревизиране на оборудваните противопожарни депа за наличността на поставените по границите на ЗТ табели с противопожарна тематика. Благодарение на изготвените от инспекцията и съгласувани с Областната дирекция “ПБЗН” - гр. Шумен противопожарни планове за опазване на защитените територии от пожари, както и на изпълнените от страна на общините Шумен, Велики Преслав и Върбица, в чиито териториален обхват са съответните поддържани резервати, превантивни мерки за информиране на населението за необходимите действията при възникване на пожар, не са допуснати опасни пожари.

За отчетния период са издадени 51 бр. регистрационни карти по чл. 91 от Закона за биологичното разнообразие за екземпляри от видове, включени в приложения А, В, C и D към чл. 3 от Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета относно защитата на видовете от дивата фауна и флора чрез регулиране на търговията с тях. Проверени са 90 % от всички обявени и разкрити билкозаготвителни пунктове на контролираната от РИОСВ-Шумен територия, като са констатирани недостатъчни действия на общинските администрации по отношение изготвянето на приблизителна оценка на ресурса лечебни растения за добив на билки от земи общинска собственост и включването им в раздел “Лечебни растения” към Общинските програми за опазване на околната среда.

На терен е извършен оглед на състоянието на находището на Нарязанолистен тъжник в района на гр. Каспичан. И през 2009 г. е продължила поетапната работа на РИОСВ – Шумен и Института по ботаника към БАН по Проект “Възстановяване на популацията от Урумово лале” в ПР “Патлейна” за опазването на българския ендемит „Урумово лале”, включен в Червената книга на Р България с категория “застрашен”, в Червения списък на Р България с категория “уязвим” вид и в списъка за събиране на семена за ex situ консервация в Millenium Seed Bank, Royal Botanic Gardens.

При направените през ловния сезон съвместно с Регионална дирекция по горите – Шумен и Регионална дирекция „Полиция” – Шумен теренни проверки, са констатирани нарушения по чл. 44 от ЗБР относно използване на забранени уреди, средства и методи за улавяне и убиване на екземпляри, при които са съставени 3 акта с издадени НП и са отнети в полза на държавата 2 бр. ловни огнестрелни оръжия.

Във връзка с прилагането на Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие и с цел осъществяване на текущ мониторинг на прилепните колонии, съвместно с екип на БАН, са посетени пещерите „Бисерна” и „Дервенска”. Поради технически трудности не е осъществен мониторинг на хиберниращите колонии, но при извършените наблюдения не е констатиран спад в числеността на размножителните колонии в двете пещери.

Съгласно Правилника за дейността на спасителните центрове във връзка с чл. 39 от Закона за биологичното разнообразие в Център за рехабилитация и размножаване са изпратени за лечение и рехабилитация 11 бр. защитени животински видове.

За опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и за опазване на характерни или забележителни обекти на неживата природа, î 鈞î濵萵åí úò  鈕珞瑣 鈞湜 è è 鉋湜, ñ ë 萵  鈞à鉅 褻頡顆浯 韲 礪鸙魲顆浯, 褥à è óò浯 鵫濵. Процедурите за обявяване на защитените територии и за промените в тях - прекатегоризиране, заличаване, промяна на площта, режима и др. както и за управлението, стопанисването и охраната им, също са законово регламентирани. ﾊ瑣î част от европейската екологична мрежа „Натура 2000”, Националната екологична мрежа е регламентирана съгласно Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/ (ДВ бр. 77/ 2002 г.).