Доклад за наблюдение на изпълнението на Регионалния план за развитие на Северен централен район (2007-2013)


Да се изготвят и прилагат мерки за защита от наводненията



страница9/11
Дата02.02.2018
Размер1.83 Mb.
#54039
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

1.11. Да се изготвят и прилагат мерки за защита от наводненията /мярка 13 от Становище по ЕО № 4-2/2005 г./.

Проблемът с наводненията е отразен в действащия и актуализирания РПР на СЦР, както следва:

● РПР на СЦР 2007-2013 г. – Цел 3 „Подобряване качеството на живот и развитие на екологичната инфраструктура”, Приоритет 1 „Осигуряване на здравословна и благоприятна жизнена среда на основата на устойчиво управление на околната среда”, мярка 20 „Да се изготвят и прилагат мерки за защита от наводнения”

● Актуализиран документ за изпълнението на РПР на СЦР 2010-2013 г. - Приоритет 3 „Осигуряване на здравословна и благоприятна жизнена среда на основата на устойчиво управление на околната среда”, Специфична цел 3.3 „Изграждане на системи за предотвратяване на риска”. Предвиждат се действия за ограничаване и предотвратяване на риска във връзка със зачестилите наводнения, които водят до повишаване на нивото на реките и ерозионни процеси. Ще бъдат насърчени усилията на институции и организации към действия за разработване и изграждане на интегрирана система за управление на водните ресурси и системи за ранно сигнализиране, в това число развитие на трансграничното сътрудничество за предпазване от природни рискове. Предвиждат се интервенции за укрепване и почистване на речните брегове и корита, борба с ерозионните процеси и други мероприятия, с цел предпазване на населението от природните рискове, в това число наводненията.

Предвижда се финансиране по ОП „Регионално развитие” 2007-2013 г., Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. и Програма за трансгранично сътрудничество Румъния – България 2007-2013 г.

Проектът „Създаване на Речна информационна система в българската част на река Дунав”, финансиран по ОП „Транспорт” 2007-2013 г. ще спомогне за реализиране на мерки за защита от наводнения посредством подобряване на телекомуникационната инфраструктура и изграждане на 12 радиоцентъра.

По схеми BG161PO001-1.4.06/2010 и BG161PO001-4.1.04/2010 „Подкрепа за дребномащабни мерки за предотвратяване на наводнения“ в градските агломерации и в малките общини по ОП „Регионално развитие“ 2007-2013 г. се изпълняват 2 бр. проекти: „Дребномащабни мерки за предотвратяване на наводнения по поречието на река Янтра в град Габрово“ и „Изграждане на инфраструктурни съоръжения по река Тревненска в гр. Трявна за предотвратяване на наводнения“ на обща стойност 1 979 127,26 лв. за периода 2011-2012 г.

1.12. При устройственото планиране и проектиране да се вземат предвид границите на паметниците на културата и на техните охранителни зони, както и всички защитени по реда на специален закон територии /мярка 14 от Становище по ЕО № 4-2/2005 г./.

Тази мярка не може да се прилага пряко чрез РПР на СЦР, тъй като РПР не е устройствен план. Мярката е отразена като препоръка по отношение изпълнението на приоритетите на РПР, свързани с културния туризъм и тези, които предвиждат инвестиционни дейности, а именно:

● Актуализиран документ за изпълнението на РПР на СЦР 2011-2013 г.:

Приоритет 1 „Развитие на конкурентноспособна и диверсифицирана икономика”, Специфични цели 1.1 „Индустриален растеж на база на икономиката на знанието” и 1.2 „Развитие на разнообразни форми на туризъм”

Приоритет 2 „Подобряване на техническата инфраструктура и обновление на градската среда”, Специфична цел 2.1 „Доразвиване на базисната инфраструктура на района” – в контекста на развитието на градските центрове и прилежащите им територии.

По схеми BG161PO001-1.4.02/2008 и BG161PO001-1.4.05/2009 по ОП „Регионално развитие” 2007-2013 г. се изпълняват 8 бр. проекти в подкрепа за подобряване на физическата среда в центровете на общините Горна Оряховица, Разград, Русе, Велико Търново, Габрово, Лясковец, Свищов и Севлиево на обща стойност 37 575 210,91 лв., като БФП е 36 738 954,55 лв. и са реално изплатени 51,32 %. От тях през 2011 г. е приключен един проект „Реконструкция, рехабилитация и модернизация на градска зона за отдих – Централна градска градина” на Община Русе.

По схема BG161PO001-1.4.07/2010 „Подкрепа за интегрирани планове за градско възстановяване и развитие“ по ОП „Регионално развитие“ 2007-2013 г. се изпълняват 6 бр. проекти за изработване на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие на градовете Силистра, Габрово, Русе, Велико Търново, Разград и Свищов на обща стойност 3 481 829,00 лв.

1.13. Изграждане на инфраструктурата за преработвателната промишленост да е предимно в рамките на съществуващите индустриални комплекси и площадки. Да се минимизират екологичните рискове от стари замърсявания /мярка 15 от Становище по ЕО № 4-2/2005 г./.

● В стратегическата част на РПР на СЦР от 2005 г. към цел 3 „Подобряване качеството на живот и развитие на екологичната инфраструктура”, приоритет 1 „Осигуряване на здравословна и благоприятна жизнена среда на основата на устойчиво управление на околната среда” е включена мярка 16 „Изграждането на инфраструктурата на преработващата промишленост да е предимно в рамките на съществуващите индустриални комплекси и площадки. Да се минимизират екологичните рискове от стари замърсявания”.

● В Актуализирания документ за изпълнение на РПР на СЦР за периода 2011-2013 г. е посочено, че най-висок е делът на инвестициите в преработвателната промишленост, но в стратегическата част на документа не са включени дейности, свързани с изграждане на инфраструктурата за преработвателната промишленост, която да е предимно в рамките на съществуващите индустриални комплекси и площадки, както и минимизиране на екологичните рискове от стари замърсявания.

1.14. Мерките за развитие на градската среда да включат планиране на зелени системи в условията на съподчиненост с ландшафтното устройство на територията /мярка 16 от Становище по ЕО № 4-2/2005 г./.

В рамките на стратегическата част на действащия и актуализиран РПР се предвиждат мерки, адресирани към зелените системи в градовете и останалите населени места. Самото планиране на зелените системи не е обект на РПР, а на устройственото планиране.

Мярката е отразена в двата планови документа, както следва:

● РПР на СЦР 2007-2013 г. – Цел 3 „Подобряване качеството на живот и развитие на екологичната инфраструктура”, Приоритет 1 „Осигуряване на здравословна и благоприятна жизнена среда на основата на устойчиво управление на околната среда”, мярка 14 „Реконструкция на растителността по улици и в междублокови пространства”; мярката е отразена като препоръка към Цел 2 „Балансирано и устойчиво развитие на територията”, Приоритет 1 „Доизграждане, реконструкция и модернизация на базисната техническа инфраструктура”, Мярка 2 „Разработване на цифрови, кадастрални, регулационни, застроителни и устройствени планове за населените места” и Приоритет 2 „Развитие на градските центрове”, мярка 4 „Изграждане и поддържане на обществени терени”;

● Актуализиран документ за изпълнението на РПР на СЦР 2011-2013 г.: Приоритет 3 „Осигуряване на здравословна и благоприятна жизнена среда на основата на устойчиво управление на околната среда”, Специфична цел 3.3 „Изграждане на системи за предотвратяване на риска”. Основните интервенции в сферата на приоритета се явяват подобряване на екологичната обстановка и обезпечаване на здравословна среда за населението, съхраняване и възстановяване на застрашени екосистеми и предпазване от природни рискове; мярката е отнесена като препоръка към Приоритет 2 „Подобряване на техническата инфраструктура и обновление на градската среда”, Специфични цели 2.1 „Доразвиване на базисната инфраструктура на района” и 2.2 „Развитие на градските центрове”.

Принос за изпълнението на мярката имат реализиращите се по ОП „Регионално развитие” 2007-2013 г.:

√ 8 бр. проекти за подобряване на физическата среда в центровете на общините Горна Оряховица, Разград, Русе (изпълнен през 2011 г.), Велико Търново, Габрово, Лясковец, Свищов и Севлиево;

√ 6 бр. проекти за изработване на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие на градовете Силистра, Габрово, Русе, Велико Търново, Разград и Свищов.


1.15. Проектите за развитие на туризма - ски, културен, екологичен, балнеоложки, селски да се изготвят при спазване на нормите за рекреационно натоварване и съобразяване със статута на територията /мярка 17 от Становище по ЕО № 4-2/2005 г./.

Тази мярка не може да се прилага чрез РПР, тъй като РПР не включва изготвяне на инвестиционни проекти в сферата на туризма.

Мярката е отчетена като препоръка по отношение изпълнението на приоритетите на плана, които касаят развитието на туризма в региона:

● РПР на СЦР 2007-2013 г. – Цел 1 „Повишаване на конкурентноспособността и постигане на ускорен растеж на икономиката на Северния централен район”, Приоритет 3 „Развитие на разнообразни форми на туризъм”, мерки: 1 „Разработване на цялостна стратегия за развитие на туризма и експониране на културно-историческото и природното наследство”, 3 „Ефективно и балансирано туристическо развитие чрез ревитализиране и социализиране на културното и природното наследство в областта в т. ч. развитие на екологичен, градски, конгресен, речен и балнеолечебен туризъм” и 5 „Развитието на туризма да се обвърже с управлението и опазването на защитените територии и други обекти от Националната екологична мрежа”;

● Актуализиран документ за изпълнението на РПР на СЦР 2011-2013 г.: Приоритет 1 „Развитие на конкурентноспособна и диверсифицирана икономика”, Специфична цел 1.2 „Развитие на разнообразни форми на туризъм”.

По ОП „Регионално развитие“ 2007-2013 г. се изпълняват 10 бр. проекти за развитие на туристически обекти/атракции и свързаната с тях инфраструктура в общините Велико Търново, Габрово, Трявна, Разград и Русе на обща стойност 35 591 917,15 лв., от които БФП е 33 917 456,29 лв. и са усвоени 5,06 % от нея към 31.03.2012 г.

Принос за изпълнението на мярката имат и изпълняваните по ОП „Регионално развитие“ 2007-2013 г. 6 бр. проекти за изработване на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие на градовете Силистра, Габрово, Русе, Велико Търново, Разград и Свищов.

1.16. Да се разработят програми за привличане на обществеността в създаването на партньорства за устойчиво управление на териториите от Националната екологична мрежа. Инвестиционният процес, определен с регионалния план за развитие, да бъде съобразен с потенциалните защитени зони, предвидени за включване в Националната екологична мрежа, както и със съществуващи защитени територии в района /мерки 18 и 19 от Становище по ЕО № 4-2/2005 г./.

Във връзка с инвестиционни предложения са изготвени становища по инвестиционни предложения и стартирани процедури по извършване на оценка за съвместимост на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони.

Осъществен е необходимият контрол по Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони по отношение на инвестиционни предложения за строителство или промяна на предназначението на земята в или в близост до защитена зона от НАТУРА 2000.

● В стратегическата част на РПР на СЦР през 2005 г. към цел 3 „Подобряване качеството на живот и развитие на екологичната инфраструктура, приоритет 3, „Запазване и поддържане на биоразнообразието чрез разширяване мрежата от защитени обекти и защитени ландшафти” е предвидена дейност „Разработване на програми за привличане на обществеността и създаване на партньорства за устойчиво управление на териториите от Националната екологична мрежа”,

● В Актуализирания документ за изпълнение на РПР на СЦР за периода 2011-2013 г., по цел 3 „Подобряване качеството на живот и развитие на екологичната инфраструктура” отпада приоритет 3 „Запазване и поддържане на биоразнообразието чрез разширяване мрежата от защитени обекти и защитени ландшафти” с основанието, че част от мерките в рамките на този приоритет дублират дейности, залегнали в останали приоритети или са подчинени на цялостната национална политика.

По ОП “Околна среда” 2007-2013 г., процедура „Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие в Република България” се изпълняват 4 бр. проекти на обща стойност 5 609 125,97 лв., като БФП е 5 312 219,66 лв. и от нея са изплатени 34,50 % към 31.03.2012 г.:

√ „Възстановяване на местообитание и биологичното разнообразие на територията на природен парк „Българка” в Община Габрово;

√ „Разработване на План за управление на Природен парк „Българка” в област Габрово;

√ „Ломовете - Център за опазване на скалогнездещите птици” в Община Иваново;

√ „Ограничаване на негативното влияние на инвазивните видове и възстановяване на естествени местообитания, чрез залесяване с местни видове в поддържан резерват „Сребърна” в Община Силистра.


2. Изпълнение на мерките за наблюдение и контрол при прилагане на Регионалния план за развитие на Северен централен район (2007-2013), съгласно становище по ЕО № 4 -2/2005 год. на Министъра на околната среда и водите
При изготвяне на този раздел като източник на информация са използвани Докладите за състоянието на околната среда през 2010 г. на Регионалните инспекции по околната среда и водите – Русе и Велико Търново.
Въздух

Качеството на атмосферния въздух е един от основните екологични проблеми на СЦР. Антропогенното натоварване на територията на района обуславя съчетаното влияние на активни източници на замърсяване на атмосферния въздух, като промишлена дейност, транспорт, битови отоплителни инсталации, неорганизирано прахоотделяне от строителни и ремонтни дейности. Контролът на основните показатели, характеризиращи КАВ на приземния слой, се осъществява от пунктовете за мониторинг на МОСВ.

На контролираната от РИОСВ – Русе територия (областите Разград, Русе и Силистра) са разположени 5 ДОАС системи за контрол на КАВ и една АИС. По съвместна българо-румънска програма в пограничните райони Никопол – Турну Магуреле (СЗР), Свищов – Зимнич, Русе – Гюргево и Силистра – Калъраш (СЦР) са изградени ПМ, които използват ДОАС системи за анализ на замърсителите на атмосферния въздух. В гр. Русе такива ПМ са: ПМ – РИОСВ, ПМ – Жити и ПМ – Хлебна мая. В гр. Силистра са разположени два ДОАС пункта: ПМ – Профсъюзи и ПМ – Лесилмаш. КАВ в област Разград се следи от две мониторингови точки, които са включени към НСМКАВ.

Нивата на ФПЧ10 са основен показател за замърсяване на атмосферния въздух от горивните (промишлени и битови) инсталации и от автотранспорта. Влияние върху концентрацията им оказва и неорганизираното замърсяване, вследствие на комбинацията между климатичните особености (сила и посока на вятъра) и непочистените пътни платна, строителната дейност и др. През 2010 г. се поддържат относително високи нива на ФПЧ10 в гр. Русе, като се наблюдава обща тенденция към увеличаване на ср.год. концентрации, в резултат на потреблението на некачествени твърди горива в битовия сектор и на климатичните особености в региона. През 2010 г. и в ПМ в гр. Силистра се наблюдава тенденция за поддържане на относително високи нива на ФПЧ10, но няма година, в която да е превишена нормата. Всички отчетени превишения на нормата са през зимните месеци, което показва неравномерност в замърсяването.

През цялата 2010 г. не са регистрирани превишения на серен диоксид (SO2). Максималната измерена ср.дн. стойност е 105,09 μg/м3, а максималната ср.ч. стойност е 148,76 μg/м3. В периода не е регистрирано превишение на ср.ч.н. на азотен диоксид (NO2) за опазване на човешкото здраве, която е 200 μg/м3. Месечно, нивата на NO2 са сходни с тези на SO2 и ФПЧ10, като по-високи са през отоплителния период. През 2010 г. на база отчетените данни не са регистрирани превишения на целевите норми за озон, бензен (C6H6) и въглероден диоксид (CO2).

Голяма част от жилищата, фирмите, институциите и други в гр. Русе са топлофицирани. От няколко години се извършва усилена газификация в промишлеността и бита. Все още голяма част от населението използва през отоплителния период твърди горива като дърва и въглища. Битовите горивни инсталации са с малка топлинна мощност, но липсата на пречиствателни съоръжения на източниците на вредните емисии, е основната причина за превишенията на ФПЧ10 през отоплителния период.

На територията на община Русе, голяма част от промишлените инсталации, източници на вредни емисии са газифицирани, което се отразява на КАВ в района. В резултат на това, рязко спадат нивата на замърсители като SO2, NO, CO и C6H6. Основният източник на вредни емисии в атмосферата в района е „Топлофикация – Русе” ЕАД. Дружеството притежава КР, издадено по реда на чл. 117 от ЗООС. Други оператори, чиято дейност води до изпускане на вредни емисии в атмосферата, са „Оргахим“ АД, „Спарки”АД, „Русенска корабостроителница”АД, „Дунарит”АД, „Лубрика”ООД, „СЕТ”АД, „Жити”АД, „Юта”АД, „Прециз интер Холдинг”АД, „Каолин”АД, „Монтюпе”ООД, „Керос“АД и др. Повечето от тези предприятия притежават КР и при извършените контролни проверки на инсталациите не са констатирани нарушения на нормите за допустими емисии. Горивните им инсталации работят с природен газ. В района на гр. Разград има ТЕЦ. От няколко години се извършва газификация в градовете Кубрат и Исперих. По-важните предприятия в област Разград, чиято дейност води до изпускане на вредни емисии в атмосферата са „Топлофикация – Разград” ЕАД, „Амилум – България” ЕАД, „Дружба” АД, „Тракция” АД, „Октопод – С” ООД, „Хан Аспарух” АД, „Лудогорие – 91” АД и др. Голяма част от тези обекти използват като гориво природен газ. Пречиствателните им съоръжения се поддържат в добро техническо и експлоатационно състояние и не са констатирани превишения на НДЕ. В гр. Силистра няма изградена ТЕЦ, затова през зимния сезон населението използва предимно локални котли и печки на твърдо гориво. По-важни оператори на територията на област Силистра, чиято дейност води до изпускане на вредни емисии в атмосферата са „Фазерлес”АД (основен източник), „Лесилмаш – 98”АД, ЗММ „Стомана”АД, „Каумет”АД, „Оргтехника”АД, „Соларпро”АД и др. Проблем на промишлеността в Силистра е липсата на природен газ, поради което все още се използва мазут, нафта, въглища и дърва, което се отразява на КАВ.

Данните, постъпващи от АИС в реално време, не показват съществена промяна в състоянието на КАВ в сравнение със същия период на 2009 г. Ниски остават нивата на основните следени замърсители – SO, NO, CO, C6H6 и озон. Нивата на ФПЧ10, като годишна концентрация са под заложената норма (40 μg/м3), но не се спазват разрешените до 35 пъти в годината брой дни с превишения на ср.дн.н. от 50 μg/м3. На територията, контролирана от РИОСВ – Русе са обособени два РОУКАВ (Русе и Силистра). Нивата на ФПЧ10 остават сравнително високи, особено през зимния сезон, поради използването на горива за отопление в битовия сектор. Във връзка с констатираните от ЕК превишения на разрешените до 35 пъти годишно ср.дн.н. за ФПЧ10 (50 μg/м3), МОСВ разпореди на общините да актуализират Програмите си за управление на КАВ. През м. май 2011 г. община Русе представи Актуализираната си Програма за управление на КАВ, която отговаря на изискванията, поставени в ЗЧАВ и Наредба №7/99 за оценка и управление на КАВ. Актуализацията на Програмите се извършва след изготвяне на моделна оценка за приноса на отделните сектори: промишленост, енергетика, транспорт и битово отопление, към нивата на замърсяване с ФПЧ10 и включва краткосрочни и изпълними мерки, гарантиращи постигането на нормативните изисквания по отношение на този замърсител.

Контролът на основните показатели, характеризиращи КАВ в приземния слой в района на РИОСВ – В.Търново (областите В.Търново и Габрово), се осъществява от ПМ в градовете В.Търново, Г.Оряховица и Свищов. Измерената ср.год. концентрация на ФПЧ2,5 през 2010 г. е 30 μg/м3.

През декември 2011 г. община Свищов представя своята „Програма за намаляване нивата на замърсяване и достигане на установените норми за вредни вещества в атмосферния въздух на град Свищов за периода 2011-2014 г.“. Контролът на КАВ в гр. Свищов се осъществява от ПМ, оборудван с ДОАС (OPSIS), към НАСЕМ. ДОАС системата е с непрекъснат режим на работа (24 часа). Извън Свищов в близост до помпена станция е изградена фонова автоматична метеорологична станция. Развитието на града като индустриален и транспортен център е свързано с влошаване на състоянието на околната среда и негативно отражение върху КАВ и населението. Характера на замърсяването на въздуха в района се определя от влияние на дейностите, свързани с транспорта, битовото отопление, обществения сектор и индустриалните дейности в промишлената зона на „Свилоза“ АД, в т.ч. ТЕЦ „Свилоза” АД. През последните години се появява сезонна зависимост на изменение на ср. м. стойности на ФПЧ10 през отоплителния сезон (ноември-март). Допълнително ср.м.н. се повишават и от неблагоприятните за разсейване метеорологични условия, като ниска скорост на вятъра, мъгли и температурни инверсии. ФПЧ10 са основният замърсител в атмосферният въздух на гр. Свищов. Количествените резултати от инвентаризацията на основните източници на емисии на ФПЧ10 в гр. Свищов показват, че „ТЕЦ Свилоза“ АД и битовото отопление, имат най-големи емисии на ФПЧ10 в атмосферния въздух на района. „ТЕЦ Свилоза“ АД е голям емисионен източник, но има малък принос в локалното замърсяване на въздуха в гр. Свищов. Дялово, емисиите на ФПЧ10 от битовото отопление са втори по количество, но с най-голям принос в локалното атмосферно замърсяване в гр. Свищов.

През 2011 г. и община Велико Търново представя своята актуализирана „Програма за намаляване на емисиите и достигане на установените норми за вредни вещества и управление на качеството на атмосферния въздух за периода 2011-2014 г.“. При актуализацията е направена оценка на КАВ на територията на гр. Велико Търново чрез дисперсионно моделиране за 2007 г. и 2010 г. с цел допълване оценката от измерванията в рамките на НСМОС, с информация за локализацията на наднорменото замърсяване и участието на различните източници в размера му. Резултатите от направеното дисперсионно моделиране показват, че: транспортът е с най-осезаемото влияние върху замърсяването на въздуха с ФПЧ, с максимална годишна концентрация за 2010 г. от 64,86 μg/м3; битовото замърсяване също е значим източник на емисии на ФПЧ, чиято максимална годишна концентрация достига до 34,10 μg/м3 вследствие на използването на твърди горива и ниската височина на изпускане на праховите емисии; сумарната годишна концентрация, моделирана на базата на местните източници на емисии е 83,67 μg/м3; концентрацията на ФПЧ10, превишаващи ср.г.н. е 40 μg/м3 се локализира в западната част на гр. Велико Търново и засяга около 60 % от населението на града и др.

През 2011 г. е разработена „Програма за намаляване емисиите на фини прахови частици (ФПЧ10) и достигане на установените норми за вредни вещества в атмосферния въздух в град Горна Оряховица за периода 2011-2014 г.“ (приета с Решение № 103 по Протокол № 9/29.03.2012 г.). Следенето на КАВ в Община Горна Оряховица се осъществява от ПМ на НСЕМ, която се обслужва от ИАОС към МОСВ. Изменение на КАВ, водещо до влошаване качеството на живот на хората и увреждане на околната среда (превишаващи ср.г.н. за опазване на човешкото здраве: 40 μg/м3) е локализирано в централната градска част и се разпростира върху територия в размер на 3,8 км2. Отчетените средно дневни концентрации на ФПЧ10 през 2010 г. са в границите 8,13 – 425,95 μg/м3 максимална стойност на измерване. Наблюдението на броя дни с превишения на ср.дн н. от 50 μg/м3 за ФПЧ10, измерени от ПМ – АИС Горна Оряховица е 112 дни през 2010 г.

Анализът на достъпните информационни източници показва, че през периода на действие на Регионалния план за развитие на СЦР са осъществени, или са в процес на осъществяване редица дейности и проекти, насочени към подобряване качеството на околната среда и екологичната инфраструктура в района. Един от основните акценти е поставен върху рехабилитацията на първокласната пътна мрежа, най-вече чрез програмата Транзитни пътища IV. В процес на подготовка е рехабилитацията на част от жп линиите в района, чрез ОП „Транспорт”. Всички тези дейности се реализират в рамките на стари трасета и по същество влиянието им върху околната среда е ограничено. МОСВ полага усилия да подпомогне общините при изготвянето на нови и актуализирането на действащи вече Програми за КАВ, защото те могат да предприемат мерки за разработване на проекти за устойчив градски транспорт, регулиране на трафика, поддържане в добро състояние на пътната инфраструктура. В техни ръце е и контролът на строителните обекти, ограничаването на откритите незалесени и незатревени площи, газификация, използването в бита на горива с относително ниски емисии в атмосферния въздух и др.


Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница