Доклад за наблюдение на изпълнението на Регионалния план за развитие на Северен централен район (2007-2013)



страница11/11
Дата02.02.2018
Размер1.83 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
Отпадъци

Съгласно анализите към Национална стратегия за околна среда 2009 – 2018 г., в СЦР се наблюдава слабо изразена тенденция към трайно намаляване на общите количества отпадъци. През 2010 г., общо образуваните битови отпадъци в страната са 3 091 хил. тона, като спрямо 2009 г., тяхното количество е намаляло с 470 хил. тона. Количествата битови отпадъци, отнесени към обслужваното население е 410 кг/чов./год и спрямо 2009 г. намалението е с 60 кг/чов./год. По данни на НСИ, през 2010 г. събраните битови отпадъци на човек от обслужваното население са в размер на 404 кг/чов. год.

За периода 2009-2010 г. общата площ на депата за битови и строителни отпадъци в страната намалява с 378 дка (от 5 308 дка на 4 930 дка). През 2010 г. заеманата от депата в Северен централен район площ е 550 дка. Спрямо 2009 г. (758 дка) тяхната площ е намаляла с 208 дка. Най-голяма е площта на депата за битови и строителни отпадъци на територията на област Велико Търново (253 дка), а най-малка – в област Силистра (30 дка).

През 2010 г., относителният дял на населението, обслужено от системи за сметосъбиране в областите Русе, Разград и Силистра е 100 %.; в областите Велико Търново (99,8 %) и Габрово (99,2 %) надвишава средния дял за страната, който е 98,2 %.

През 2010 г. в СЦР работят 4 регионални депа за обезвреждане на битови отпадъци – в градовете Русе, Силистра, Севлиево и Разград.

Битовите отпадъци, генерирани в областите Велико Търново и Габрово се обезвреждат чрез депониране на Регионалното депо (РД) за битови, строителни, производствени и опасни отпадъци в гр. Севлиево, което обслужва общините Севлиево, Дряново и Сухиндол и 10 общински депа за битови отпадъци. Срокът на експлоатация на депото е 17-25 г. Площадката се намира на 4 км от град Севлиево. РД включва 44 клетки за депониране на опасните отпадъци и 3 клетки – за неопасни отпадъци (битови, строителни и производствени).

Основните проблеми при експлоатацията на общинските депа е, че най-големите във В.Търново, Габрово и Горна Оряховица, продължават да се самозапалват от неправилното депониране през годините, от неправилната експлоатация и изчерпване на техния капацитет. Във връзка със самозапалването на общинските депа за битови отпадъци са изготвени планове за съвместни действия при пожар. Експлоатацията на съществуващите общински депа за битови отпадъци трябва да бъде преустановена до въвеждането в експлоатация на съответните РД в рамките на националната система от 54 РД, съгласно изискванията на Наредба № 8/24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци.

През 2010 г., по данни на НСИ общините със 100 % въведено организирано събиране на битови отпадъци на територията на РИОСВ – Велико Търново са Горна Оряховица, Лясковец, Полски Тръмбеш, Павликени, Сухиндол, Стражица и Свищов (област В.Търново) и Дряново (област Габрово). Общините Велико Търново (99,8 %), Златарица (99,9 %), Елена (96,1 %), Габрово (98,5 %), Севлиево (99,8 %) и Трявна (99,9 %) все още нямат сто процентово покритие на организирано сметосъбиране и сметоизвозване, поради големия брой махали и единични имоти в планински райони.

През 2010 г. на територията на РИОСВ – Велико Търново са закрити 77 броя нерегламентирани селски сметища, като размерът на почистените площи е 73,61 дка. Тук функционира едно депо за строителни отпадъци – в община Велико Търново (в землището на с. Леденик). Всички останали общини депонират генерираните строителни отпадъци на общинските депа за битови отпадъци.

Основните проблеми, свързани с този вид отпадъци, са неконтролираното изхвърляне на строителни отпадъци от граждани и фирми, което води до формиране на нерегламентирани сметища, главно на входовете и изходите на населените места, около пътните артерии и замърсяване на зелените площи в самите населени места. Често се констатират случаи на изхвърлени строителни отпадъци в контейнерите за битови отпадъци, което води до бърза амортизация на съдовете и затрудняване на процеса на организираното събиране на битовите отпадъци.

През 2010 г. в РИОСВ – В.Търново са утвърдени 67 броя и съгласувани 29 броя фирмени програми за управление на дейностите по отпадъците. Извършени са необходимите проверки на фирми и предприятия, които са регистрирани на територията на РИОСВ – Велико Търново и се явяват вносители или производители на опаковани стоки. На територията на 10 от 14 общини, влизащи в обхвата на контролната дейност на инспекцията, са въведени системи за разделно събиране на отпадъци от опаковки. Експлоатират се и два броя инсталации за сортиране на отпадъци от опаковки – на територията на общините Горна Оряховица и Габрово.

Контролът по обезвреждането на болнични отпадъци проведен в обхвата на РИОСВ – Велико Търново показва, че всички болници имат сключени договори с лицензирани фирми, които събират и транспортират генерираните болнични отпадъци до инсинераторите за изгаряне на болнични отпадъци в Александровска болница, гр. София и ВМА, гр. София.

По ОП „Околна среда” 2007-2013 г. се изпълняват 4 бр. проекти по процедура BG161PO005/08/2.30/01/03 „Техническа помощ за подготовка на инвестиционни проекти по Приоритетна ос 2 на ОПОС за управление на отпадъците на регион Разград, реконструкция и модернизация на съществуващо депо в община Габрово и превръщането му в регионално и закриване и рекултивация на депа в общините Русе и Сливо поле. Проектите са на обща стойност 3 026 862,40 лв., от които са усвоени 55,93 % към 31.03.2012 г. От тях са приключени 2 бр. проекти, както следва:

√ „Подготовка на проект за управление на отпадъците на територията на регион Разград“, приключен на 27.02.2012 г.;

√ „Изработване на инвестиционен проект за закриване и рекултивация на съществуващо общинско депо за битови отпадъци в гр. Сливо поле“, приключен на 28.10.2011 г.

През 2010 г. на територията на РИОСВ – Русе функционират 3 РД за обезвреждане на битови отпадъци – в градовете Русе, Силистра и Разград. РД – Русе е изградено в землището на гр. Русе върху 292,4 дка. Община Русе притежава Комплексно разрешително за „РД за неопасни, инертни и опасни отпадъци за общините Русе, Ветово, Иваново, Сливо поле и Тутракан” № 181-Н1/2010. Капацитетът му е 1 537 000 т. Според Актуализираната програма за управление на дейностите по отпадъците на община Русе за периода 2011-2015 г., общото количество депонирани битови отпадъци през 2010 г. е 86 386,42 т./год. Най-голямо количество битови отпадъци са депонирани от община Русе (70 764,743 т./год.), а най-малко – от община Ветово (170,86 т./год.).

Регионално депо в гр. Силистра обслужва общините Силистра, Кайнарджа, Ситово, Дулово, Алфатар и Главиница. РД приема битови, строителни и производствени отпадъци. То притежава Комплексно разрешително № 180-Н1/2009. Капацитетът му е 1 011 416 тона.

Регионално депо – Разград за битови, строителни и производствени отпадъци е въведено в експлоатация през 2009 г. През 2010 г. депото започна да обслужва всички предвидени общини – Разград, Цар Калоян, Самуил Завет, Кубрат, Исперих и Лозница. Капацитетът му е 450 000 т. Депото е разположено на около 8 км. от гр. Разград и има площ от 109,5 дка. То включва 2 клетки за неопасни отпадъци (битови и производствени). РД – Разград притежава Комплексно разрешително № 248-НО/2008.

В НПУДО е предвидено изграждането на още едно РД – Бяла (Борово), което да обслужва общините Бяла, Борово, Две могили и Ценово (област Русе), община Полски Тръмбеш (област В.Търново) и община Опака (област Търговище). ОбС – Бяла обявява с Решение № 53 по Протокол № 3/27.01.2012 г. „Регионалната система за управление на отпадъците за региона Борово/Бяла” за Общински обект от първостепенно значение. Депото ще разполага с две клетки за неопасни битови отпадъци. Предвиденият общ капацитет на депото е 187 000 тона, а експлоатационният му период е над 20 год. (2013-2032 г.). Предвидено е и изграждането на клетка за строителни (инертни) отпадъци с капацитет 4 285 т/год. Експлоатационният й период ще е 20 години.

По обявената през 2011 г. процедура BG161PO005/10/2.10/07/22 „Изграждане на регионални системи за управление на отпадъците в региони: Борово (Бяла, област Русе), Варна, Велико Търново, Габрово, Добрич, Костенец (Самоков), Левски (Никопол), Луковит, Панагюрище, Плевен, Разлог, Стара Загора и Ямбол” в процес на оценка са 3 бр. проекти по ОПОС за изграждане на регионални системи за управление на отпадъците в регионите Борово, Велико Търново и Габрово.

В 15 от 22 общини е въведена система за разделно събиране на отпадъци от опаковки. През април 2012 г. дружеството „Екопак България“ АД откри нова инсталация за сортиране на отпадъци от хартиени и пластмасови опаковки в град Русе. Действащата площадка за сепариране работи от 2008 г., но отпадъците се обработват ръчно. Новата инсталация е за механично сортиране на отпадъци и нейния капацитет е между 15-20 хил. т./год. Дружеството притежава 12 сепариращи инсталации у нас, една от които е на територията на Г.Оряховица.

Не е организирано разделното събиране на отпадъци на територията на общините Борово, Ценово, Сливо поле, Ветово, Иваново, Бяла и Завет.

Четири от контролираните от РИОСВ – Русе общини получиха финансиране от РБ за закриване и рекултивация на съществуващите общински сметища, които не отговарят на нормативните екологични изисквания. Това са общините Ситово Алфатар, Кайнарджа и Сливо поле.

През 2010 г. са почистени 116 броя нерегламентирани сметища за отпадъци, с обща площ 232 дка. Към момента на територията на РИОСВ – Русе има разработен и реализиран един проект за рециклиране на строителни отпадъци – площадката е разположена в непосредствена близост до РД – Русе. Монтирана е инсталация за раздробяване и сепариране по фракции на строителните отпадъци. През 2010 г. инсталацията е преработила 1 974 тона строителни отпадъци.

Контролът по отношение на болничните отпадъци показва, че от началото на 2007 г. всички лечебни заведения в Русе, Разград, Силистра, Исперих и Дулово са сключили договори за транспортиране и предаване на опасните си отпадъци за обезвреждане в инсталации, отговарящи на нормативните екологични изисквания. Въведени са в експлоатация автоклави за обезвреждане на опасни болнични отпадъци в МБАЛ – Силистра и МБАЛ – Русе.

Основните проблеми, свързани с третирането на отпадъците на територията, контролирана от РИОСВ – Русе са: недостатъчни разходи за управление на отпадъците и ограничени инвестиции; недостатъчни мерки за намаляване на отпадъците, постъпващи за депониране и изпълнението на програмите за разделно събиране на отпадъците или увеличение на таксата за депониране; неконтролирано изхвърляне на отпадъци и поява на нерегламентирани сметища в и извън населените места; на места значително амортизирана сметосъбираща техника и контейнерен парк и недостатъчна информираност на обществото за рисковете за околната среда, в резултат на неправилно третиране на отпадъците.

Нерешен проблем за територията на цялата страна е оползотворяването (обезвреждането) на някои видове опасни отпадъци като утайки от пречиствателни станции, галванични отделения , пестициди и др.
Шум и вибрации, вредни физични фактори

Шумът оказва неблагоприятно въздействие върху човешкото здраве. Това налага осъществяването на контрол върху нивата на шум в населените места и по основните пътища, летища и жп линии. Действието на фактора шум е най-отчетливо изразен в урбанизираните райони с население над 100 000 души. Шумовото им натоварване зависи както от интензитета на шума, така и от продължителността на неговото въздействие. Най-силно въздействие върху акустичната обстановка оказва транспортният шум, с дял от 80-85 % от общото шумово натоварване в градовете. Непрекъснатото увеличаване броя на МПС и грешките в градоустройственото планиране са основните причини за оформянето на урбанизирана среда с утежнен акустичен режим. Съгласно Допълнителната разпоредба на ЗЗШОС „локални източници на шум“ са търговските обекти, увеселителните заведения, сервизите за услуги и други, разположени на територията, определена като урбанизирана територия по ЗУТ.

За намаляване на интензитета на шума, общините следва да подобрят организацията на транспорта, пътната инфраструктура, начина на застрояване и организация на териториите, да създадат и поддържат „тихи зони“ и зони, подлежащи на усилена шумова защита към детските, здравните и учебните заведения, жилищата и местата за отдих.

Съгласно чл. 12 от ЗЗШОС, РИОСВ извършва измерване, оценка, управление и контрол на шума, излъчван от промишлените инсталации и съоръжения. Нивата на шум трябва да отговарят на граничните стойности /70 dB(А)/, посочени в Наредба № 6/26.06.2006 г. на Министерство на здравеопазването и МОСВ. Съгласно чл. 16 от ЗЗШОС, предприятията трябва да осъществяват дейността си по начин, който не допуска предизвикване на шум над граничните нива. При проектиране на предприятията трябва да се залага на използването на най-нови и съвременни техники, които излъчват възможно най-малко замърсяване на околната среда, в т.ч. и шум.

За да могат да се вземат адекватни мерки за намаляване на шумовото замърсяване, трябва да се изработят стратегически карти за шум, които дават оценка за излъчването на шум от различни източници в дадена територия. Те съдържат текстова и графична информация за предходната, настоящата и очакваната шумова ситуация, превишаването на граничните нива на шум, броя на жилищата, училищата, болниците, броя на хората и др.

През март 2012 г., Общински съвет Русе одобри „Стратегическа карта за шум в околната среда на агломерация Русе“. Тя дава възможност за предотвратяване и намаляване на шума чрез оценка на различни варианти; за извършване на реална оценка за въздействието на шума в околната среда и др. Съгласно изискванията на чл. 5, ал. 2 от ЗЗШОС, Стратегическата карта за шум е съгласувана с Министерството на здравеопазването и МОСВ.

Основните източници на шум на територията на община Русе са автомобилния и жп транспорт и промишлеността. Община Русе не разполага със система за непрекъснат 24-часов мониторинг на шума в избрани „горещи/защитени“ локации в града. РЗИ – Русе извършва дългогодишни измервания и изчисления на шума, съгласно „Програмата за мониторинг на шума в урбанизираната територия на град Русе“ („квази мониторинг по схема/методика“). Пунктовете, в които РЗИ – Русе извършва мониторинг са 30. През 2011 г., нивата на шум в 25 от тях са отчетени над граничните стойности, а в останалите – под граничните стойности. С най-голямо натоварване (най-голям брой преминали МПС) са: булевардите „Цар Освободител“, „Липник“, „България“, „Скобелев“, „Плиска“, „Трети Март“ и др.

В града са обособени четири функционални зони, подлежащи на усилена шумозащита, около: АГО на „МБАЛ Русе“ АД, МГ „Баба Тонка“, „МБАЛ Русе“ АД и СОУ „Възраждане“.

Списъкът на подлежащите на мониторинг промишлени източници на шум в района на РИОСВ – Русе обхваща около 80 предприятия, като се актуализира постоянно в зависимост от дейността им.

През 2010 г. са проверени 12 обекта („Спарки” АД Русе, „Евродом” ООД, „Оргтехника” АД Силистра, „Арда – Русе” ООД и др.). Съвместно с РЛ – Русе към ИАОС са извършени измервания. Не са констатирани превишения на граничните нива на шум в околната среда от производствени инсталации.

Обект на контрол от РИОСВ – В.Търново са промишлени инсталации, разположени в близост до населените места, жилищните квартали и зоните със специални изисквания за защита от шум – в гр. В. Търново: „Топлофикация – ВТ“ АД, „Терем Ивайло” ЕООД; в гр. Г.Оряховица: „Захарни заводи” АД; в гр. Севлиево: „СИБИ” ООД, „Идеал Стандарт - Видима” АД (площадки с. Градница и гр. Севлиево); в гр. Свищов: „ТЕЦ-Свилоза” АД, „Свилоза ЯРН” ЕООД, „Свилоцел” ЕАД.

По отношение на ключовите индикатори за мониторинг на интеграцията на глобалните екологични въпроси в стратегическите документи за регионално развитие (с които следва да се отчитат резултатите от прилагането на трите Конвенции на ООН от Рио де Жанейро – за биоразнообразието, промените в климата и опустиняването), се наблюдават следните тенденции за Северния централен район:

Относителен дял на антропогенно натоварените територии от общата територия (честотата на актуализиране на индикатора е през 5-10 години)

Индикаторът показва относителния дял на антропогенно натоварените територии от общата площ на дадена териториална единица (община, регион, държава). Средната стойност на индикатора за страната е 5,03 %. Делът на антропогенно натоварените територии в СЦР е 5,27 %. Във вътрешнорегионален план най-висока е стойността на индикатора в област Русе (7,08 %), а най-ниска – в област Силистра (5,19 %).



● Съотношение между горски, земеделски и урбанизирани територии естотата на актуализиране на индикатора е през 5-10 години)

Индикаторът показва относителния дял на горските, земеделските и урбанизираните територии от общата площ на дадена териториална единица (община, регион, държава). Относителният дял на земеделските земи от общата територия на България е 51,75 %, а на горските територии – 42,37 %. Делът на земеделските територии в СЦР е 55,26 %. Най-висок е делът на земеделските земи в област Русе (76,95 %), а най-нисък – в област Разград (61,18 %). Делът на горските територии в СЦР е 24,15 %. Най-висок е делът на горските територии в област В.Търново (82,09 %), а най-нисък – в област Русе (19,24 %).



● Емисии на парникови газове (приравнени към СО2 еквивалент) на жител от населението

Индикаторът отразява количеството на парникови газове (приравнени към CO2 екв.), отделяни на жител от населението в дадена териториална единица (община, регион, държава). За България целта е до 2012 г. емисиите на парникови газове да намалеят с 8 % спрямо базовата 1988 г. По данни на Европейската агенция за околната среда (EEA), през 2010 г. количеството парникови газове на жител от населението в България е 7,8 тона, а в ЕС-27 – 9,4 тона и ЕС-15 – 6,9 тона. През 2007 г. количеството отделени емисии в СЦР е 2,439 тона. Най-голямо количество емисии има в област Русе (4,404 тона), а най-малко – в област Силистра (0,298 тона).

Разходи за ДМА с екологично предназначение

Индикаторът дава информация за извършените разходи за придобиване и поддръжка на ДМА-ЕП за дадена териториална единица (регион, държава), както и размера на средствата, изразходвани за намаляване на последствията от антропогенния натиск върху околната среда. По данни на НСИ през 2010 г. разходите за ДМА-ЕП в страната са 1 273 777 хил. лв., а в СЦР – 64 137 хил. лв. Най-много разходи са направени в областите Велико Търново (20 320 хил. лв.) и Русе (19 210 хил. лв.), а най-малко в област Габрово – едва 4 146 хил. лв.

Разходи за ДМА с екологично предназначение на човек от населението

Индикаторът показва извършените разходи за придобиване и поддръжка на ДМА-ЕП за една календарна година на човек от населението за дадена АТЕ. През 2010 г. разходите за ДМА-ЕП нарастват несъществено спрямо 2009 г., като за страната те са 169,06 лв. на човек от населението (увеличението е с 0,23 лв. спрямо 2009 г.), а в СЦР – те са 70,60 лв. (намалението е с 3,69 лв.). През периода 2009-2010 г. област Силистра запазва водещата си роля по този индикатор – с разходи за ДМА-ЕП на човек от населението в размер на 85,14 лв. (намалението е с 35,81 лв.). Област Габрово продължава да заделя и през 2010 г. най-малко средства за ДМА с екологично предназначение на човек от населението – едва 32,17 лв.

Дял на територията с висок риск от ерозия

Индикаторът показва относителния дял/процента на териториите с висок риск от ерозия от общата площ на дадена териториална единица (община, регион, държава).

По данни на ИАОС, през 2009 г. с висок риск от водоплощна ерозия на почвата са 1,7 % от територията на страната, а с умерен риск – 9,2 %. Област Габрово е сред петте области в страната с най-широко разпространение на този процес (до 40 % от общата им територия е засегната). Средната интензивност на ерозията (t/ha/y) в някои от общините в СЦР е: Априлци (2,0), Габрово (2,1) и Трявна (2,3). На територията на СЦР със загуба на територията (mln/t) се отличава само община Априлци (0,5).

Степен на постигане на националните цели за използване на ВЕИ и енергийна ефективност

Индикаторът отразява спестената енергия чрез прилагане на мерки за енергийна ефективност и произведената енергия от ВЕИ в дадена АТЕ (община, регион, държава), сравнени с поставените национални цели.

През 2010 г. делът на електроенергията от ВЕИ в брутното потребление на електроенергия в страната е 15,1 %. Произведената електрическа енергия от ВЕИ на територията на района е 57 882 хил. кВтч и съставлява само 1 % от произведената електрическа енергия от ВЕИ общо за страната (5 787 814 хил. кВтч), с което СЦР се нарежда на последно място сред останалите райони през 2010 г.



Разработената система от количествени показатели, включваща последните седем индикатора, има за цел да оцени напредъка по интеграцията на глобалните проблеми на околната среда, осъществена чрез прилагане на регионална политика и стратегическо планиране на регионалното и/или местно развитие.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница