Оценка на въздействията от прилагането на ИОУП

Общата засегната площ при прилагането на ТУП от 1997г е 40,4944ха или 0,0376% от общата площ на потенциалните обитания на вида. Новообразуваните устройствени зони не засягат зимни убежища на вида, тъй като подходящите подземни убежища пещери и минни галерии са на територията на Община Малко Търново и до границата с Реепублика Турция, кудето устройствена намеса не се предвижда. Видът ползва като летни убежища, подпокривни пространства в урбанизираните райони и ловува на територията им поради което урбанизацията в източната част на защитената зона по Черноморското крайбрежие не е заплаха за него.

Това позволява въздйствията големия нощник (Myotis myotis) и местообитанията му да бъдат оценени като незначителни даже и в случай на реализиране на строителство на 100% от допустимото в устройствените зони които се предвиждат в ИОУП на Община Царево.

Дългопръст нощник (Myotis capaccini);

Биологчни особености; Среща се в ниските части на цялата страна, най-често в карстови райони с пещери. Ловува нощем над реки и влажни зони, включително и изкуствени водни тела, канали и язовири, улавяйки насекоми летейки над водната повърхност. Съществуват доказателства, че в състава на храната му влизат и малки рибки (Aizpurua O, Garin I, Alberdi A, Salsamendi E, Baagøe H, et al. 2013)

Видът е изключително пещеролюбив като целогодишно обитава пещери и подземни галерии, където формира големи (до няколко хиляди индивида) колонии, почти винаги заедно с пещерния дългокрил. Летните убежища обикновенно са малки, сухи и проветриви пещери. За зимни убежища избира големи водни пещери с висока влажност и температура от 2 до 6 градуса. Извършва сравнително дълги миграции между летните и зимните си убежища, в рамките на 50км, максимум 140км (Hutterer et al. 2005).

Женските встъпват в полова зрялост в първата есен от живота си, а мъжките през втората година. Женските започват да раждат през април и приключват в края на май. Първите летящи малки се появяват в края на юни, а през юли напълно престават да сучат.

Заплахите за вида включват промени в качеството на водата чрез замърсяване и пресушаване на водни басейни влажни зони и язовири. Увреждането или посещенията и безпокойството в пещери (туризъм, пожари и вандализъм), използвани като убежища също може да бъде проблем, защото този вид е силно зависим от пещерите. Видът се събира за медицински цели в Северна Африка.

В стандартния формуляр на защитената зона е включен като наличен с численост между 51 и 100 индивида.

При теренните изследвания при картирането по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І- Обособена позиция 5” в известните летни находища са устанвени средно 20 екземпляра и 30 в находища за зимуване. Установени са общо 5 находища. Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 2970.5 ha (2.5% от площта на защитената зона). Площта на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 34571 ha (29,2% от площта на защитената зона). Потенциалните ловни местообитания включват теченията на реките Велека, Резовска, Силистар, притоците и разливите покрай тях.

Оценка на въздействията от прилагането на ИОУП;

Общата засегната площ при прилагането на ТУП от 1997г е 0,1571ха или 0,00528% от общата площ на потенциалните обитания на вида. Частта от защитената зона в крайбрежната Черноморска част където се предвижда устройствена намеса включва само прилежащи на уличната регулация земеделски земи извън границите на площи, картирани като потенциални и на значителни растояния от установени убежища на вида. С прилагането на плана не се очакват заплахи като промени в качеството на водата чрез замърсяване и пресушаване на водни басейни влажни зони и язовири.

Прилагането на плана ще бъде с незначителни въздействия за вида и в случай на реализиране на строителство на 100% от допустимото в устройствените зони които се предвиждат в ИОУП на Община Царево.

Трицветен нощник (Myotis emarginatus);

Биологични особености;

Наречен е трицветен поради оцветяването в три цвята на космите му– в основата са сиви, по средата жълти, а върховете – наситено чевеникавокафяви.

У нас е разпространен в цялата страна в места с надморска височина до 1500 м. При ловуване предпочита площи, покрити с храстова или дървесна растителност. Понякога ловува над водни площи. Заселва се също в карстови райони, пaркове и градини.

Лети сред редки корони на дървета или малко над тях. Има сравнително висока летателна активност и може да ловува повече от два часа без да кацне. Храни се с дребни безгръбначни, които събира от листната повърхност на дървета и храсти. Хранителният му спектър включва паяци, мухи, мрежокрили и насекоми.

Летните му убежища са в пещери, тавани на жилищни постройки и по-.рядко – изкуствени галерии. Характерно за летните убежища е високата температура в тях (36-40 градуса). Летните колонии са компактни и плътни. Често обитава летни убежища с подковоноси, също и с пещерния дългокрил и дългопръстия нощник.

Зимува в пещери и по-рядко в зимни галерии – поединично или на малки групи при температура 5-10 грдуса. Копулацията е в края на лятото. На следващата година през май се сформират размножителни колнии, състоящи се главно от женски. Колониите се разпадат към средата на анвгуст. В Централна Европа колониите се състоят от 20-200 индивида, докато в Южна Европа броят им достига 500-1000. Малките се раждат през юни. Самостоятелни полети на младите са регистрирани най-рано на 20 юли.

Сравнително уседнал вид, чиито придвижвания рядко надхвърлят 40 км. Най-дългата установена у нас миграция е около 100 км.

Максималната установена продължителност на живота е 20 години.

В стандартния формуляр на защитената зона е включен като разпространен вид с численост от 51 до 100 индивида.

При картирането по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І- Обособена позиция 5” в зоната не са установени находища за зимуване на вида. Установено е, че в България зимуват единични екземпляри и вероятността за зимуване на по-голям брой индивиди в защитената зона е незначителна.

В известните летни находища на вида в защитената зона са установени 12 индивида.

Площта на потенциално най-благоприятните местообитания по индуктивен модел е оценена на 5174,7 ha (4,4 % от площта на защитената зона).

Площта на потенциалните подходящи ловни местообитания по индуктивен модел е оценена на 95067 ha (80,4 % от площта на защитената зона). Потенциалните ловни местообитания включват всички горски площи и реки в защитената зона.

Оценка на въздействията от прилагането на ИОУП;

Общата засегната площ при прилагането на ТУП от 1997г е 9,1986ха или 0,00967% от общата площ на потенциалните обитания на вида. Новообразуваните устройствени зони не засягат зимни убежища на вида, тъй като същият не е установен като зимуващ. Не се засягат и летни естествени убежища, тъй като видът не е установен в защитената зона.

Новообразуваните устройствени зони в които е предвидено строителство засягат само земеделски земи в зоната, изоточната част извън границата на терени картирани като потенциални местообитания на вида с високо качество. Проектът за ИОУП не предвижда устройствена намеса в гори водни течения в границите на защитената зона. Определящи ще останат въздействията свързани с начина на стопанисване на горите.

Това позволява въздйствията върху трицветния нощник (Myotis emarginatus) и местообитанията му да бъдат оценени като незначителни даже и в случай на реализиране на строителство на 100% от допустимото в устройствените зони които се предвиждат в ИОУП на Община Царево.

Счита се, че това е най-често срещания в света прилеп (Palmeirim & Rodrigues 1995). Предпочита карстови райони тъй като обитава предимно естествени пещери. Образуват много големи колонии, достигащи десетки хиляди екземпляри, струпващи се гъсто по сводовете на пещерите. Често в тези колонии има и други видове прилепи, но дългокрилите преобладават. Размножителните колонии най-често се състоят от 500 до 2000 екземпляра.

Копулацията се извършва през есента, рядко през пролетта, като женските в юни или юли раждат по едно малко. Малките престават да сучат и стават самостоятелни след 7-9 седмици. След преустановяването на лактацията женските отново стават готови за размножаване. Максималната продължителност на живота му е 22години.

При картирането по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І- Обособена позиция 5” в известните зимни находища са установени 13 екземпляра. В известните летни находища находища в зоната са били установени общо 41 екземпляра. Находищата в които видът е установен са на територии в община Малко Търново. Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 1709.1 ha (1.5% от площта на защитената зона). Площта на потенциалните подходящи ловни местообитания по дедуктивен модел е оценена на 34571 ha (29,2% от площта на защитената зона). Потенциалните ловни местообитания включват територии в обхвата на водните течения на реките и микроязовирите в защитената зона.

В урбанизираните райони потенциално съществуват и некартирани ловни територии, зелени площи и крайселищни площи.

Оценка на въздействията от прилагането на ИОУП;

Общата засегната площ при прилагането на ТУП от 1997г е 0,008722ха или 0,0051% от общата площ на потенциалните обитания на вида. Новообразуваните устройствени зони на територията на Община Царево не засягат зимни убежища на вида, тъй като същият е установен като зимуващ в -западната част на защитената зона, а установените летни са сгради, изкуствени съоръжения, извън обхвата на ЗБР. С прилагането на плана не се очакват заплахи като промени в качеството на водата чрез замърсяване и пресушаване на водни басейни влажни зони и язовири.

Прилагането на плана ще бъде с незначителни въздействия (0) за вида.

Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii);

Биологични особености;

Числи се към най-рядко разпространените в Европа подковоноси (Kryštufek 1999). Среща се в ниските части на цялата страна, но по-чест и многоброен е в Южна България.

Обитава богати на растителност места и по-рядко безслесни карстови райони. Храни се с насекоми, особено молци и бръмбари, уловени по време на полет.

През лятото населява пещери и скални цепнатини, естествени и изкуствени подземни кухини, често с проникваща светлина и непостоянна температура В северните части от ареала на разпространението си ползва като летни убежища и тавански помещения в сгради. Зимува в пещери с постоянна температура 11-12 градуса, където образува големи колонии смесени с други пещерни видове. Стационарен вид, не са регистрирани значителни миграции.

Заплахи за вида са изсичането на горите в Средиземноморския район, безпокойство в подземни местообитания, както и унищожаване на убежищата му (Kryštufek 1999). В някои страни съществува заплаха от безпокойство поради туристически посещения на пещери и използването на пещерите за стопански цели и животновъдство.

При картирането по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І- Обособена позиция 5” в известните летни находища са устанвени 137 екземпляра и 670 в находища за зимуване. Площта на потенциално най-благоприятните местообитания по индуктивен модел е оценена на 19593.4 ha (16.6% от площта на защитената зона). Площта на потенциалните подходящи ловни местообитания по дедуктивен модел е оценена на 98245 ha (83,1% от площта на защитената зона). Потенциалните ловни местообитания включват горски площи в защитената зона.

В урбанизираните райони потенциално съществуват и некартирани ловни територии, зелени площи и крайселищни площи.

Оценка на въздействията от прилагането на ИОУП;

Общата засегната площ при прилагането на ТУП от 1997г е 102,8534ха или 0,52493% от общата площ на потенциалните обитания на вида.Територията на която се предвижда устройствена намеса в община Царево не засягат зимни убежища на вида. С прилагането на плана няма да бъдат засегнати убежища в които се размножава, тъй като видът е облигатно пещеролюбив и се размножава само в подземни убежища. Видът ползва като летни убежища, подпокривни пространства в урбанизираните райони и ловува на територията им поради което урбанизацията на територията на община Царево не е заплаха за него.

Това позволява въздйствията върху средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii) и местообитанията му да бъдат оценени като незначителни даже и в случай на реализиране на строителство на 100% от допустимото в устройствените зони които се предвиждат в ИОУП на Община Царево.

Южен подковонос (Rhinolophus euryale);

Биологични особености;

Обитава гористи карстови райони в близост до вода. Ловува основно в гори и покрайнините им, по-рядко из крайречна дървесна растителност. Хваща плячката си по кората на дървета и храсталаци. Лети ниско и бавно, умее да „увисва” във въздуха. Храни се с молци и други нощни насекоми.

Зимните му убежища са подземни кухини, обикновено обширни пещери с постоянен микроклимат. Обикновено се заселват в най-топлите части (10-13 градуса) на пещерите.

Летните убежища са естествени и изкуствени подземни кухини, по-рядко помещения в сгради.

Формира летни размножителни колонии. Понякога образува самостоятелни колонии в пещерите от 50 - 300 индивида. Често съжителства с други пещерни видове прилепи. У нас са регистрирани размножителни колонии обикновено с численост от няколко десетки до около 2000 индивида. В пещера в Северна България е регистрирана и рекордно голяма размножителна колония на вида, наброяваща 20 000 екземпляра. Ражда по едно малко в периода края на юни – началото на юли. 

През зимата се среща в смесени колонии, най-често с подковоноса на Блази и подконовоноса на Мехели и по-рядко с големия подковонос. Най-дългите регистрирани придвижвания не надвишават 140 км.

В стандартния формуляр на защитената зона е включен като рядък вид (R) с численост от 500 до 1500 индивида.

При картирането по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І- Обособена позиция 5” в известните зимни находища в зоната са установени 1400 индивида.

В летните находища в зоната са установени средно около 500 екземпляра. Установени са общо 11 находища. Находищта са в пещери в защитени територии покрай границата с Република Турция, по-голямата част на територията на община Малко Търново.

Площта на потенциално най-благоприятните местообитания по индуктивен модел е оценена на 7402.5 ha (6.3% от площта на защитената зона). Площта на потенциалните подходящи ловни местообитания е оценена на 29007 ha (24,5% от площта на защитената зона). Картираните по индуктивен модел потенциални ловни местообитания включват площите над всички реки в защитената зона.

Общата засегната площ при прилагането на ТУП от 1997г е 4,9572ха или 0,017% от общата площ на потенциалните обитания на вида. Новообразуваните устройствени зони не засягат зимни убежища на вида, тъй като подземните убежища в които зимува са на територии, които запазват предназначението си (територии за природозащита, гори). С прилагането на плана не се очакват заплахи като пресушаване на водни басейни влажни зони и язовири, сечи на крайбрежна растителност и урбанизиране на горски територии. Определящи в защитената зона ще останат въздействията от начина на стопанисване на горите.

Прилагането на плана ще бъде с незначителни (0) въздействия за вида.

Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros);

Биологични особености;

Най-малкия по размери вид от подковоносите, обитаващи Европа. Видът е разпространен в цялата страна, без планинските части над 1500 м.н.в.

Малкият подковоност е пещерен вид, свързан преди всичко с богати на растителност карстови райони, разредени гори, паркове и храсталаци. Среща се и в населени места. Ловува на височина около 2 - 5 метра над земята близо до убежища (обикновено до 5 км) около гори, покрайнини на горите, храсталаци, речни обрасли с растителност брегове, над самата вода и около скали в карстови местности. Ловува и в агроландшафти, редовете на лозя, овощни градини, градини, над посеви с културни растения и пр. В състава на храната му влизат насекоми от 23 семейства и 7 разреда, галвно люспестокрили (пеперуди) (Lepidoptera), двукрили (Diptera) и мрежокрили (Neuroptera), а също така и паяци.

Видът е сравнително социален, но през лятото мъжките и женските живеят поотделно.

Летните убежища са разнообразни – постройки (мазета, тавани), пещери, изкуствени галерии, скални струпвания и др.

Зимните му убежища са подземни- пещери и изкуствени подземни галерии. Предпочита вътрешните им части, където температура им е 5 - 9 градуса. Зимува поедничино или на редки групи, с растояние между отделните индивиди – до 50 см.

Копулацията се извършва обикновено през есента, но също и по време на хибернация и през пролетта. Бременността продължавя 67 дни. Формира размножителни групи през май-юни, най-често в постройки, съставени от 5-30 възрастни женски. Те раждат по едно голо и сляпо малко между средата на юни и средата на юли. Очите му се отварят след около една седмица. След 3-4 седмици започва да лети. Става самостоятелно на 6-8 седмици. Полова зрялост достига на 1-3 години. Продължителността на живота е средно 4 години. Установена е рекордна продължителност от 21 години.

Стационарен вид – прелетите между зимните и летните убежища обикновено не надвишават 15 км.

Главните им врагове са златките, домашните котки и хищните птици - сови, ястреби и други по едри видове, за които е уязвим тъй като лети по-бавно от тях и се ориентира, не посредством зрението, а чрез ехолокация.

При картирането по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І- Обособена позиция 5” в известните находища за зимуване в зоната са установени средно около 1400 екземпляра. В летни убежища са регистрирани около 500 индивида. Установени са общо 11 находища. Находищта са в пещери в защитени територии покрай границата с Република Турция, по-голямата част на територията на община Малко Търново. Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 7402,5 ha (6.3% от площта на защитената зона).

Площта на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 29007 ha (24,5% от площта на защитената зона). Видът е облигатно пещеролюбив и ползва като летни и размножителни убежища и подпокривни пространства в населените места, които не са картирани.

Оценка на въздействията от прилагането на ИОУП.

Общата засегната площ при прилагането на ТУП от 1997г е 266,8776ха или 5,937% от общата площ на потенциалните обитания на вида. Летните убежища на вида включват постройки (мазета и тавани) поради което независимо, че сравнително голяма площ от обитанията му е в границите на урбанизирани територии видът е от най-често срещаните прилепи, особено по време на миграции. Новообразуваните устройствени зони не засягат зимни убежища на вида, тъй като подземните убежища в които зимува са на територии, които запазват предназначението си (територии за природозащита, гори). С прилагането на плана не се очакват заплахи като пресушаване на водни басейни влажни зони и язовири, сечи на крайбрежна растителност и урбанизиране на горски територии. Определящи в защитената зона ще останат въздействията от начина на стопанисване на горите, като от значение за числеността му основно ще бъде числеността на совоподобните птици, за които видът е част от хранителната верига и употребата на инсектициди.

Прилагането на плана ще бъде със средни (2) въздействия за вида по отношение на промяната на естествения характер на обитанията му, но няма да доведе до промени в числеността на популацията му, тъй като видът ползва като летни убежища постройки в урбанизирани територии и промяната не е от значение за благоприятния му природоащитен статус.

Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum)

Биологчни особености;

Най-едрия прилеп от подковоносите. Среща се в цялата страна, без най-високите части на планините. Обитава редки гори, храсталаци, открити места в близост до карстови разкрития и скални венци и води басейни. Съобщаван е за различни места в Югоизточна България (Benda et al 2003)

В откритите площи ловува летейки ниско над земята – 0,5-3 м а в горите и на по-голяма виочина. Нощем се отдалечава до около 10 км от убежището, но понякога и до десетки километри.

Летните му убежища са плитки пещери, скални струпвания, под покривни пространства в запустели сгради, руини, изкуствени галерии. Понякога обитаваните сгради са в близост до пещери, където се оттегля при лошо време. Често ползва временни и нощни убежища, където почива по време на лов и изяжда едрите уловени насекоми. Храни се с големи летящи насекоми, главно нощни пеперуди и бръмбари.

Зимните убежища са в подземни естествени и изкуствени галерии.

Сезонните движения между летните и зимните убежища обикновено не надхвърлят 50 км, но са известни и прелети от 100 км.

През май-юни женските се събират в размножителни колонии, с численост до 200 екземпляра (рядко до 600), където раждат (юни – началото на юли) и отглеждат малките си. Размножителните колонии се разпадат в края на август - началото на септември. Мъжките стават полово зрели в края на втората си година. Женските за първи път раждат в третата година от живота им, но някои екземпляри едва в деветата. Женските не участват в размножаването всяка година. Продължителността на живота е до около 30 години.

В стандартния формуляр на защитената зона е включен като разпространен вид с численост от 500 до 1500 индивида.

При картирането по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І- Обособена позиция 5” в известните находища за зимуване в зоната са били установени общо 615 екземпляра. При полевите изследвания в зоната са били установени общо 163 екземпляра. Устанoвени са 25 находища на вида, част от които бункери и постройки. Площта на потенциално най-благоприятните местообитания по индуктивен модел е оценена на 10775 ha (9.1% от площта на защитената зона).

Площта на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 29991 ha (25,4% от площта на защитената зона). Видът е облигатно пещеролюбив и ползва като летни и размножителни убежища и подпокривни пространства в населените места, които не са картирани.