Доклад за осв на план/програма: „Изменение на общ устройствен план (иоуп) на Община Царево доклад за оценка степента на въздействие на план/програма



страница24/33
Дата27.04.2017
Размер4.04 Mb.
1   ...   20   21   22   23   24   25   26   27   ...   33

Оценка на въздействията от прилагането на ИОУП;

Общата засегната площ при прилагането на ТУП от 1997г е 2,85ха или 0,0264% от общата площ на потенциалните обитания на вида.Територията на която се предвижда устройствена намеса в община Царево не засягат зимни убежища на вида. С проекта за ИОУП общото увеличение на площта на всички устройствени зони в общината е 1,2% и общата засегната площ на потенциалните обитания на вида няма да надхвърли 0,03% и при пълната реализация на всички предвидени нови устройствени зони. Видът ползва като летни убежища, подпокривни пространства в урбанизираните райони и ловува на територията им поради което урбанизацията на територията на община Царево не е заплаха за него.

Това позволява въздйствията върху големия подковонос (Rhinolophus ferrumequinum) и местообитанията му да бъдат оценени като незначителни даже и в случай на реализиране на строителство на 100% от допустимото в устройствените зони които се предвиждат в ИОУП на Община Царево.

Определящи в защитената зона ще останат въздействията от начина на стопанисване на горите.

Прилагането на плана ще бъде с незначителни въздействия (0) за вида.



Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi);

Обитава пещерите през цялата година, често заедно с други видове от рода, както и с обикновения нощник, остроухия нощник и пещерния дългокрил. Предпочита площи с храстови съобщества, гори и сухи степи. Обитава предимно пещери и не използва изкуствени местообитания (но има публикация за ползване на изоставена сграда в България (Benda et al. 2003). Формира големи колонии – до 800 - 2000 екземпляра.

Предпочитани дневни убежища са топли и влажните пещери, често в карстови райони.

Зимните убежища са в по-студени подземни обекти (обикновено големи пещери с постоянен микроклимат). Важно условие за благоприятното му състояние е повишената влажност тъй като при изсъхване на летателната ципа не може да лети.

Видът е с оседнал начин на живот и не извършва дълги миграции. Най дългата миграция е на разстояние до 90км (Palmeirim and Rodrigues 1992).

Ражда по едно малко в периода от края на юни до началото на юли.

В стандартния формуляр на защитената зона е включен като рядък вид (R) с численост от 200 до 400 индивида.

При картирането по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І- Обособена позиция 5” в видът не е регистриран, в зимни обитания, а в известните в летни са установени 11 индивида. Установени са общо 3 находища. Площта на потенциално най-благоприятните местообитания по индуктивен модел е оценена на 2433,7 ha (2,1 % от площта на защитената зона). Площта на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 12712 ha (10,8 % от площта на защитената зона). Потенциалните ловни местообитания включват териториите с храстови съобщества, гори и сухи степи в защитената зона.

В урбанизираните райони потенциално съществуват и некартирани обитания в подпокривни пространства на сгради.

Оценка на въздействията от прилагането на ИОУП;

Общата засегната площ при прилагането на ТУП от 1997г е 3,8761ха или 0,15557% от общата площ на потенциалните обитания на вида. С проекта за ИОУП общото увеличение на площта на всички устройствени зони в общината е 1,2% и общата засегната площ на потенциалните обитания на вида няма да надхвърли 0,2% и при пълната реализация на всички предвидени нови устройствени зони. На териториите в които се предвижда устройствена намеса липсват зимни убежища на вида, тъй като същият не е установен като зимуващ.

Новообразуваните устройствени зони в източната част на защитената зона в които е предвидено строителство са разположени извън границата на терени картирани като потенциални и местообитания с високо качество. Проектът за ИОУП не предвижда устройствена намеса в гори, храстови съобщества и сухи степи в границите на защитената зона. Определящи ще останат въздействията свързани с начина на стопанисване на горите.

Това позволява въздйствията върху подковоноса на Мехели (Rhinolophus mehelyi) и местообитанията му да бъдат оценени като незначителни даже и в случай на реализиране на строителство на 100% от допустимото в устройствените зони които се предвиждат в ИОУП на Община Царево.

Въздействия върху представителите на екологичната група включваща пещеролюбивите видове прилепи по време на хабернация, размножение и почивка през деня не се очакват. По отношение на ловните местообитания (foraging habitats) на защитените в защитената зона видове прилепи, предпочитани ловни местообитания за всички видове са открити водоеми (вкл бавно течащи реки), крайречна дървесна растителност, покрайнини на гори, самите гори и за синантропните видове синантропни структури - паркове и градини. Задължително за дадена територия да бъде обитавана от прилепи е наличието на достатъчно големи открити водоеми от които прилепите летейки да пият вода.

С прилагането на плана не се предвижда пресушаване на водеми над повърхността на които се събират значителни количества насекоми. Обитаващите територията на република България прилепи се хранят с насекоми във въздушния слой, които ловят през нощта летейки предимно над открити пространства. Насекоми и прилепи се срещат както над нивите след разораването им, така и в трайни насаждения и в районите с подземни убежища поради което може да се твърди, че с прилагането на плана ловните местообитания на прилепите ще се запазят. Всички представители на прилепите (Chiroptera), които се срещат на територията на страната са нощни животни, които летят в приземния въздушен слой. На териториите в които проекта за ИОУП предвижда устройствена намеса няма естествени подземни обитания, пещери, а тези с изкуствен произход мини и подземни галерии, преобладават на територията на община Малко Търново, което дава основание да бъдат определени очакваните въздействия върху всички видове прилепи, предмет на опазване в защитената зона от реализирането на проекта за ИОУП като незначителни.


Таблична оценка с типове отрицателни въздействия и засеганти параметри и критерии


Потенциално засегнат вид

Численост в ЗЗ

Очаквана численост след реализиране на ИОУП

Местообитание на вида

Вид на въздействията

Намаляване площта на местообитанията

Фрагментация на популацията

Унищожаване на убежища

Смъртност на индивиди

Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus)

863-1538i

Без промяна

пещери

хралупи


<1%

0

0

0

Дългоух нощник (Myotis bechsteinii)

2500-4200i

Без промяна

пещери

хралупи


<1%

0

0

0

Остроух нощник (Myotis blithii)

51-100i

Без промяна

пещери

постройки



<1%

0

0

0

Голям нощник (Myotis myotis)

51-100i

Без промяна

пещери

постройки



<1%

0

0

0

Дългопръст нощник (Myotis capaccinii)

51-100i

Без промяна

пещери

постройки



<1%

0

0

0

Трицветен нощник (Myotis emarginatus)

51-100i

Без промяна

пещери

постройки



<1%

0

0

0

Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi)

101-250i

Без промяна

подземни убежища

пещери


<1%

0

0

0

Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii)

500-2500i

Без промяна

подземни убежища

пещери


<1%

0

0

0

Южен подковонос (Rhinolophus euryale)

500-1500i

Без промяна

подземни убежища

пещери


<1%

0

0

0

Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros)

250-500i

Без промяна

подземни убежища

постройки



<5% и <10%

0

0

0

Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum)

500-1500i

Без промяна

подземни убежища

постройки



<1%

0

0

0

Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi)

200-400

Без промяна

подземни убежища

пещери



<1%

0

0

0

Обща оценка на въздействията от реализирането на плана- 0 незначителни (по 5 степенната скала от 0 до 4) и средни (2) за Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros)


Въздействия върху земноводни, влечуги и риби включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС

Влечуги (Reptilia) – На територията на ЗЗ BG0001007 „Странджа” са предложени за опазване един вид змии, два вида сухоземни костенурки и два вида водни костенурки и местообитанията им. Целеви видове от представителите на влечугите са пъстър смок (Elaphe sauromates), шипоопашата костенурка (Testudo hermani), шипобедрена костенурка (Testudo graeca), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis) и южна блатна костенурка (Mauremys caspica).

Пъстър смок (Elaphe sauromates) Обитава открити терени със степна растителност, разредени широколистни гори и храсталаци. Среща се в равнините и ниските части на планините в Южна България източно от Пазарджик, Дунавската равнина, източните части на Предбалкана, Добруджа и Черноморието. Не заселва обработваеми площи, макар да навлиза в тях за хранене. В стандартния формуляр на защитената зона е включен като наличен, без данни за числеността и находищата му.

През пролетта и есента е активен и през деня, но през горещите летни дни през деня се крие в дупки на гризачи, хралупи и под камъните. В храната му преобладават гризачи, птици и яйцата им и по-рядко гущери.

Заплахи за вида са:

Опожаряването през лятото на открити площи с високи сухи треви за понкване на нова трева за паша на домашните животни след първите дъждове.

Горски пожари възникнали поради небрежност или в резултат на разпространение на огъня при пограшната практика на изгаряне на стърнищата през лятото.

Превръщане на необработваемите земи в обработваеми.

Интензификация на селското стопанство.

Използване на отровни примамки за борба с гризачите.

Урабнизиране на големи площи от обитанията му.

Прегазването му от автомобили по пътищата и др.

Пряко унищожаване от хора поради страх и ниска екологична култура.

Тъй като при змиите липсват външни слухови органи, не е чувствителен към шумови въздействия.

Конкуренти му са хищни птици и хищниците (лисици, чакали, порове, невестулки), хранещи се с дребни бозайници.

Видът е активен сутрин рано и привечер поради което директните срещи с хора обикновено са редки. При долавяне на вибрации по земната повърхност от движението на по-големи обекти се отдалечава и укрива в обратна на източника им посока.

При картирането по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І, Обособена позиция 3: Картиране и определяне природозащитното състояние на земноводни и влечуги” в рамките на полевите проучвания не установен в зоната. Няма налични данни за намирането на вида в зоната през последните 6 години. Изследвани са 83 отделни трансекта в местообитания на вида с различна степен на пригодност, с обща дължина 796928,48 м. Средната стойност на обилието на вида е 0 екз. на 1000 м (Ab = 0±0). Минималният отчетен брой на змиите е 0 екз. на 1000 м, а максималният – 0 екз. на 1000 м.

Чрез моделиране с използване на софтуерът MaxEnt е определена площта на потенциалните местообитания на вида.

На база индуктивното моделиране площите на отделните класове на пригодност на местообитанията в ЗЗ BG0001007 „Странджа” са:

Отсъствие (клас 0): 3102,98 ha (2,62% от цялата територия на зоната);

Слабо пригодни (клас 1): 55784,09 ha (47,18%);

Пригодни (клас 2): 45069,20 ha (38,12%);

Оптимални (клас 3): 14268,76 ha (12,07%).

Като потенциални обитания са определени всички терени с разредени гори, храсталаци, пасища, ливади и запустели земеделски земи (целини, пасища, ливади и др.), покрити с ниска тревиста растителност, върху еднородни, слабо уплътнени водопропускливи почви.



Оценка на въздействията от прилагането на ИОУП;

Предвидените в проекта за ИОУП устройствени зони засягат предимно територии в източната част на защитената зона, определени чрез моделиране, като ефективно заето местообитание, в които видът не е установяван в последните 6 години. От друга страна в същите територии вече е реализирано строителство и са одобрени ПУП-ПРЗ. Съществуващите и предвидените устройствени зони заемат >1% (0,4%) от площта на потенциалните местобитания на вида в защитената зона. При изчисленото обилие на вида 0,0 екз. на 1000м вероятността за навлизане на индивиди в урбанизираните територии и смъртност е незначителна.

Тъй като видът не е установяван през последните 6 години смъртност на индивиди в урбанизираните територии от свързани с прилагането на плана дейности не се очаква.

Въпреки, че видът не е установяван през последните 6 години, поради възможностите за урбанизиране на >1% от площта на потенциалните местобитания на вида въздействията върху пъстрия смок в защитената зона и местообитанията му в резултат на прилагането на плана следва да бъдат определени като слаби (1).

Тъй като с прилагането на плана се определят само пространствената структура и възможностите за застрояване в предвидените в ИОУП устройствени зони, а действието му е за период от 15-20 години, реалната загуба на обитания ще бъде < 1% годишно и това ще бъде незабележимо за евентуално наличната популация на вида в защитената зона.

От друга страна в проекта за ИОУП са включени достатъчно големи петна от територии за природозащита и коридори между тях гарантиращи запазване популацията на вида в защитената зона.

Урбанизацията е само едно от негативните въздействия върху вида, която заема незначителна част от общата територия на защитената зона, а определящи за вида ще останат въздействията от практиките в слското и горското стопанство в по-голямата ѝ част, като с най-голяма тежест ще бъде деградацията на съобществата поради недоизпасване на ливадите и преустановяване обработката на земите в резултат на трайното обезлюдяване на селищата на запад от Черноморската ивица.
Таблична оценка с типове отрицателни въздействия и засеганти параметри и критерии


Потенциално засегнат вид

Численост в ЗЗ

Очаквана численост след реализиране на ИОУП

Вид на въздействията

Намаляване площта на местообитанията

Фрагментация на популацията

Смъртност на индивиди

Пъстър смок (Elaphe sauromates)

наличен

Без промяна

<1%

0

0

Обща оценка на въздействията - 0 незначителни (по 5 степенната скала от 0 до 4)


Сухоземни костенурки (Testudines):

Сухоземните костенурки в България обитават следните основни естествени обитания (според класификацията на палеоарктичните хабитати на Devillers&Devilers , 1996):




КОД

МЕСТООБИТАНИЕ

2180

Пясъчни дюни и брегове

Обрасли с храсти или редки дъбови гори покрай бреговете на Черно море



31.8

Западноевразийски листопадни храсталаци (гъсталаци) на келяв габър, драка, люляк и др.

На много места в ниските и хълмисти места на страната



32
32.21А

32.531


32.71ч

Твърдолистни храсталаци

Гръкобалкански псевдо маквиси

Термо-медитерански храстови формации (Предимно в Източните Родопи, Сакар, Дервентскитевъзвишения, Санданско-Петричката котловина

Гъсталаци на Phyllirea

Iизточна гарига на Cistus incanus



34

Тревисти степни съобщества на сухи варовити терени

На много места в ниските и хълмисти части на страната



35

Сухотревни съобщества на силикатни терени

На много места в ниските и хълмисти части на страната



41.7

Термофилни и субмедитерански дъбови гори (космат дъб, цер, благун)

На много места в ниските и хълмисти части на страната



41.8

Смесени термофилни гори (келяв габър, мъждрян, липа, клен и др.

На много места в ниските и хълмисти части на страната




Шипоопашата костенурка (Testudo hermani) Видът се среща по хълмисти местности с храсти и нискостеблени гори. Най-висока е плътността на популациите в районите с храсти и разредени гори в нископланинския пояс в Южна България. Видът е рядък в зоната, като се среща в крайречните гори и храсталаци и свързаните с тях тревни площи. В стандартният формулар на защитената зона е включена като разпространенa (С) в 52 находища.

Отрицателно действащи фактори. Земеделската дейност на човека, особено през последните десетилетия (създаване на уедрени блокове, напоителни системи, машинната обработка на земята). Премахване на формите на микрорелефа, унищожаването на равнинните гори; събиране за храна от населението и за „лечение”, въпреки доказаната безполезност от това. Отрицателно въздействие имат също големите инфраструктури строежи (магистрали, газопроводи и др.), застрояването на Черноморското крайбрежие, горските пожари (особено в югоизточна България), заменянето на широколистните гори с иглолистни. В нископланинските части на Берковско, Чипровско и Белоградчишко дивите свини често се хранят с малки и млади индивиди (Бешков 2011).

В рамките на полевите проучвания по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І в зоната са установени 53 екземпляра, от които: 28 мъжки, 19 женски и 6 неполово зрели. Изследвани са 83 отделни трансекта в местообитания на вида с различна степен на пригодност, с обща дължина 796928,48 м. Средната стойност на обилието на вида е 0,25 екз. на 1000 м (Ab = 0,25±0,21). Минималният отчетен брой на костенурките е 0,07 екз. на 1000 м, а максималният – 0,93 екз. на 1000 м.

За моделиране площта на потенциалното местообитание на вида е използван софтуерът MaxEnt. За крайното описание на потенциално разпространение са използвани резултатите от модела при разпределение на следните категории:

Площта на ЗЗ BG0001007 „Странджа” е 118 225,02 ha, от която общата пригодна площ според потенциалното местообитание на вида е 115378,11 ha

Общото ефективно заето местообитание на вида в ЗЗ BG0001007 „Странджа” е 45 830,32 ha. Разпределението на площта на съответните категории на пригодност е както следва:

Отсъствие (клас 0): 2 846,91 ha (2,41% от цялата територия на зоната);

Слабо пригодни (клас 1): 52697,71 ha (44,57%);

Пригодни (клас 2): 55 203,95 ha (46,69%);

Оптимални(клас 3): 7 476,45 ha (6,32%).

Оценка на въздействията от прилагането на ИОУП;

Предвидените в проекта за ИОУП устройствени зони засягат предимно територии в източната част на защитената зона, определени чрез моделиране, като ефективно заето местообитание, в които вече е реализирано строителство и са одобрени ПУП-ПРЗ. Съществуващите и предвидените устройствени зони заемат <1% (0,06%) от площта на потенциалните местобитания на вида в защитената зона.

С прилагането на проекта за ИОУП възможностите за урбанизиране са <1% от площта на потенциалните местобитания на вида, но при обилие на вида от 0,25 до 0,93 екз. на 1000 м при предвидените градоустройствени показатели в източната част на защитената зона ще останат достатъчно големи незастроени площи гарантиращи запазването на вида. Видът, както и останалите представители на влечугите е с примитивна нервна система и е слабо чувствителен към шумови въздействия и човешко присъствие. Наблюдавани са отделни индивиди в градини дворове в малките селища в района – Лозенец, Велика, Фазаново, Писменово, Ясна пляна и урбанизираната част от местността Буджака край Созопол.

Тъй като с прилагането на плана се определят само пространствената структура и възможностите за застрояване в предвидените в ИОУП устройствени зони, а действието му е за период от 15-20 години, реалната загуба на обитания ще бъде < 1% годишно и това ще бъде незабележимо за евентуално наличната популация на вида в защитената зона.

От друга страна в проекта за ИОУП са включени достатъчно големи петна от територии за природозащита и коридори между тях гарантиращи запазване популацията на вида в защитената зона.

Урбанизацията е само едно от негативните въздействия върху вида, която заема незначителна част от общата територия на защитената зона, а определящи за вида ще останат въздействията от практиките в слското и горското стопанство в по-голямата ѝ част, като с най-голяма тежест ще бъде деградацията на съобществата поради недоизпасване на ливадите и преустановяване обработката на земите в резултат на трайното обезлюдяване на селищата на запад от Черноморската ивица.

Определящи в защитената зона ще останат въздействията върху вида основно от дейностите в селското стопанство, комасация и залесяване на голини и поляни в териториите от горския фонд.

С прилагането на плана не се очакват въздействия върху числеността на вида, но при предвиденото намаляване на потенциалните обитания с < от 1% общите въздействия могат да бъдат определени като слаби (1).

1   ...   20   21   22   23   24   25   26   27   ...   33


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница