Доклад за осв на план/програма: „Изменение на общ устройствен план (иоуп) на Община Царево доклад за оценка степента на въздействие на план/програма


Обща оценка на въздействията; Незначителни (0) до благоприятни



страница20/33
Дата27.04.2017
Размер4.04 Mb.
#20084
ТипДоклад
1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   ...   33

Обща оценка на въздействията; Незначителни (0) до благоприятни.

2130 Неподвижни крайбрежни дюни с тревна растителност (сиви дюни); Местообитанието е установено в околностите на град Ахтопол: При картирането по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” е установена площ в размер на 1,69ха, от която верифицирана площ като местообитание 2130 са 1,20ха, при референтна по стандартен формуляр 0,12ха. Най-голяма част от това местообитание е засегната с прилагането на ТУП от 1997г в гр Ахтопол: 3 имота в местностите "Разширение север" и " Край града", от път за достъп до плажната ивица. Собствеността им е общинска публична и общинска частна.

Въздействия от прилагането на поекта за ИОУП.

Пряко унищожаване поради урбанизация и застрояване;

Общата засегната площ при прилагането на ТУП от 1997г е 0,2151ха или 0,0215% от общата площ на местообитанието. Проектът за ИОУП не предвижда увеличаване на засегнатите площи и прокарване на нови пътища за достъп до плажната ивица. Въздействията от прилагането на проекта за ИОУП ще бъдат незначителни (0)



Фрагментация:

Териториите на потенциалното разпространение на местообитание 2130*, предположени по снимков материал от 60-те и началото на 90-те години на ХХ век и проведени анкети, в района на плаж Бутамята, са фрагментирани и унищожени до степен, в която местообитанието не може да бъде точно локализирано. Присъствието на местообитания 2110 и 2120 – в лошо състояние и от друга страна - на 2180, също в лошо състояние, все пак са допълнително свидетелство за минало присъствието на 2130* до средата на 90-ти години на ХХ век, тъй като 2130* се явява свързано във възможен сукцесионния преход между тези установени дюнни местообитания. В един от трите понастоящем установени полигона на местообитание 2130* - а именно - на Липите, се наблюдава замърсяване с битови отпадъци и увреждане от непозволено палаткуване. При Наково кладенче – екотонът и самото местообитание са увредени от път за достъп до плажната ивица. Част от засегнатите площи и фрагментацията са наложени от прилагането на ЗУЧКс цел осигуряване на достъп до морската акватория. Не се предвижда допълнително фрагментиране поради прилагането на проекта за ИОУП, тъй като не се предвижда промяна на уличната регулация, както и ново строителство в района на плажовете Бутамята, Липите и Наково кладенче.



Оценка на въздействието (0) незначително

Трансформация на местобитанието:

При терената работа, предхождаща изготвянето на ДОСВ бяха установени видове като Amorpha fruticosa и Robinia pseudoacacia, включени в списъка на потенциалниите инвазивнит видове, както и залесявания с неместни култивари на тополата вид Populus nigra, P. Deltoids в съседни на местообитанието имоти. Въпреки, че залесени територии или териториите със спонтанно разпространение с тези видове не засягат пряко полигоните на обитание 2130*, те представляват потенциална заплаха, което следва да бъде взето под внимание при изготвянето на нови озеленителони и лесоустройствени проекти.

Дюните отнесени към това местообитание се използват за плажуване сравнително по-рядко от незаселените или почистени от растителност участъци на плажната ивица. В плажовете Липите, Наково кладенче и Делфин участъците за активно плажуване са в непосредствена близост до полигоните на местообитанието, и се използват нерядко за палаткуване, опъване на сенници, като през някои участъци прокарани пешеходни пътеки и дори „пътища” по които е преминавано и с моторни средства. Нарушенията надвишават 1% от площта на местообитанието, но се се числят към нерегламентираните и са под 1 % годишно за референтния период.

В проекта за ИОУП са предвидени нови зони за къмпирани поради което въздействията от прилагането на плана върху обитанието ще бъдат благоприятни, тък като водят до запазване на природозащитния му статус.



Обща оценка на въздействията; Незначителни (0) до благоприятни.

4030 Европейски сухи ерикоидни съобщества; Местообитанието заема ограничени площи в източните части на планината, в районите около с. Кости, с. Резово, с. Сливарово и на североизток от гр. Малко Търново и др. Разпространено е мозаечно и често се асоциира със странджанските смесени гори на цер и благун и с горите на източен горун (91М0). В България местообитанието е представено

с подтип 31.22С – Съобщества на Calluna vulgaris и Erica arborea с участието на Сistus incanus, Cistus salvifolius, Genista carinalis, Теucrium polium и други. Calluna vulgaris и Erica arborea образуват монодоминантни или смесени съобщества. Имат вторичен произход и са резултат от деградация – разреждане или унищожаване на гори от източен горун (Quercus polycarpa) и благун (Quercus frainetto) с подлес от Calluna vulgaris или Erica arborea.

При картирането по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” е установена площ в размер на 87,65 ха при референтна по стандартен формуляр 118,225 ха. Верифицирани са 56,12 ха, като от тази площ 4,21 ха са потвърдени като природно местообитание 4030. За останалата част от територията, която е определена като местообитание 4030 е приложен индуктивен модел.

При картирането два терена в с. Бродилово са определени като части от природно местообитание 4030, територия, заета от населено място, с начин на трайно ползване „За друг обществен обект, комплекс” и гробищния парк. Собствеността е общинска частна



Въздействия от прилагането на поекта за ИОУП.

Пряко унищожаване поради урбанизация и застрояване;

С прилагането на проекта за ИОУП не се предвижда разширяване на територията на с. Бродилово и територията на гробищния парк. Картираната като природно местообитание 4030, територия, заета от населено място, с начин на трайно ползване „За друг обществен обект, комплекс” и гробищния парк е с обща площ 0,0164ха и представлява 0,0187% от общата му площ. Предвидената устройствена зона Пп предимно производствена в западната част на населеното място е на застроен в миналото терен, представляващ стопански двор на бившия ЖПК Родопа и закрито производствено предприятие. Не се предвижда строителство извън застроителните граници на с. Бродилово на площи картирани като заети от тип природно местообитание 4030. Въздействията от прилагането на проекта за ИОУП ще бъдат незначителни (0)



Фрагментация:

Терените заети от тип природно местообитание 4030 не граничат и не са фрагментирани от пътища от републиканската и общинската пътна мрежа. При теренното обхождане не се установи наличие строителни обекти в рамките на площи, заети от местообитанието.

Не се предвижда допълнително фрагментиране поради прилагането на проекта за ИОУП, тъй като не се предвижда устройствена намеса и ново строителство в земи заети от горски обитания. Основните въздействия върху обитанието ще бъдат тези от горскостопанската дейност.

Оценка на въздействието (0) незначително

Трансформация на местобитанието:

Основните едификатори в съобществата на местообитанието са Quercus polycarpa и Quercus frainetto, Calluna vulgaris, Erica arborea, Cistus salvifolius, Cistus incanus, Fraxinus ornus. Участието на Calluna vulgaris и/или Erica arborea е над 30% в състава на съобществата в рамките на полигонаОсновните едификатори в съобществата на местообитанието са Quercus polycarpa и Quercus frainetto, Calluna vulgaris, Erica arborea, Cistus salvifolius, Cistus incanus, Fraxinus ornus. Участието на Calluna vulgaris и/или Erica arborea е над 30% в състава на съобществата в рамките на картираните полигони. По състав на растителността местообитанието е в благоприятно състояние.

От значение за запазването на благоприятното състояние на обитанието е подържане на паша в границите на оптималната. Преобладаващите площи, но под ¾ от местообитанието се развиват в условия на недостатъчна паша и състоянието на обитанието е неблагоприятно и с тенденции за сукцесионни процеси.

С прилагането на проекта за ИОУП се цели забавяне на тенденциите за обезлюдяване, в следствия на което запазване на пасищното животновъдство и забавяне на процесите на деградация и трансформация на обитанието. Въздействията от прилагането на плана върху обитанието ще бъдат по-скоро благоприятни, тък като водят до запазване на природозащитния му статус.



Обща оценка на въздействията; Незначителни (0) до благоприятни.

6210 Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco- Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи) В състава на това местообитание влизат ксеротермни до мезоксеротермни тревни съобщества, на варовикова основа, от разреда Festucetalia valesiacae. Представени са както от континентални или субконтинентални пасища или ливадни степи, така и от многогодишни тревни съобщества на каменисти склонове от субсредиземномор-ските региони. Много от тези съобщества са вторични – на мястото на унищожени гори. Видовият им състав е изключително разнообразен.

В ЗЗ BG0001007 „Странджа“ това местообитание основно е разпространено в долината на р. Велека и покрай застроителните граници на населените места. Местообитанието 6210 представлява основно съобщества доминирани от високи туфести житни треви и други многогодишни тревни видове от разред Festucetalia valesiacae. В състава участват и полухрастчета, както и храсти и единични дървета, останали от първичната горска растителност. В Странджа местообитанието представлява субсредиземноморски ксеротермни тревни съобщества от многогодишни треви, които се срещат както на варовити, така и на силикатни склонове. На много места полигоните обхващат бивши орни земи, оставени достатъчно дълго време без обработка, върху които е протекъл преход с развитие на многогодишни туфести житни треви. Характерно е че в състава на тези тревни съобщества, вкл. и на вулканичните скали по крайбрежието, участват някои редки орхидеи: Spiranthes spirallis, Serapias vomeracea, Orchis papilionacaea, което го причислява към приоритетния подтип.

При картирането по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” е установена площ в размер на 3574,77 ха при референтна по стандартен формуляр 5994,0090ха. Верифицирани са 1068,73 ха, като от тази площ 242,22 ха са потвърдени като природно местообитание 6210. За останалата част от територията, която е определена като местообитание 6210 е приложен индуктивен модел. Местообитанието често влиза в комплекс с отворени скали и скални площадки, заети от местообитанието 8230, като и с 6220.

В границите на действащия ТУП на община Царево от 1997г в полигони картирани като местообитание 6210 попадат в град Ахтопол: 30 имота, село Синеморец: 23 имота, село Варвара: 5 имота, село Резово: 12 имота, село Българи: 1 имот, село Кости: 1 имот. Местообитанието е мозаечно разпространено в границите на полигоните в които е установено, като в 1 полигон заема 5% от него, в 19 полигона заема 10% от тях, в 2 - 20% от площта им, в 1-30%, в 17-40% и в останалите от 50 до 70%, като само в един полигон е представно изцяло -100%. Това приоритетно за Европейския съюз местообитание е с различна собственост в отделните населени места: частна, общинска публична, съсобственост, общинска частна, държавна.



Въздействия от прилагането на поекта за ИОУП.

Пряко унищожаване поради урбанизация и застрояване;

Картираната като природно местообитание 6210, територия, в границите на действащия ТУП на община Царево от 1997г е с обща площ 6,6510ха и представлява 0,184142% от общата му площ и засяга 2,714415% от площта на полигоните в които е представено в асоциация с други местообитания и съобщества. При предхождащото изготвянето ДОСВ обследване се установи , че североизточно от село Варвара, която по ТУП от 1997г е урбанизирана територия съществуват мезофитни пасища с доминант Alopecurus rendlei Eig. (Мехуреста лисича опашка), Trifolium subterraneum L. (Подземна детелина), Viola kitaibelliana Schultes (Китайбелова теменуга), Geranium asphodeloides Burm.f. (Бърдунов здравец), Oenanthe pimpinelloides L. (Анасонов воден морач), Rhagadiolus stellatus (L.) Gaertner (Звездовиден рагадиолус), Verbascum phoeniceum L. (Финикийски лопен), Cerastium glomeratum Thuill. (Кълбестосъцветен рожец), Crepis sancta (L.) Babcock (Палестинска дрипавка), Ranunculus millefoliatus Vahl (Хилядолистно лютиче), Parentucelia latifolia (L.) Caruel (Широколистна парентуцелия), Lathyrus pannonicus(Jacq.) Garcke subsp. collinus (Панонско секирче) и Phelipanche arenaria (Borkh.) Powel var. euxina (Velen.) K. Stoyanov (Пясъчен воловодец). Тези пасища не могат да бъдат отнесени към местообитанията от европейска значимост в България. С прилагането на проекта за ИОУП в баланса на територията е предвидено редуциране общата площ на пасищата и мерите с 0,1% и определено няма да бъде надхвърлена засегнатата с прилагането на плана площ на местообитание 6210 с повече от 1%. Въздействията от прилагането на проекта за ИОУП ще бъдат незначителни (0)



Фрагментация:

Значими части от местообитанието не граничат и не са фрагментирани от пътища от републиканската и общинската пътна мрежа. При теренното обхождане не са установени нови строителни обекти в рамките на площи, заети от местообитанието, които да превишават 1%.

Не се предвижда допълнително фрагментиране поради прилагането на проекта за ИОУП, тъй като не се предвижда устройствена намеса и ново строителство в земи заети от пасища и ливади на територия по-голямаот 0,1% от общата им площ. Основните въздействия върху обитанието ще бъдат от наличието на прекомерна паша или изцяло липсата на такава.

Оценка на въздействието (0) незначително

Трансформация на местобитанието:

Основните едификатори в съобществата на местообитанието са черната садина Chrysopogon gryllus, валезийската власатка Festuca valesiaca и белизма Botriochloa ischaemum. Към настоящия момент степента на обрастване на площите с дървесна и храстова растителност е около и над 20% за преобладаващата част проучените полигони. Основните храстови видове, които се срещат, основно по границите на площите са драка, грипа, глог, цер и благун и по този параметър местообитанието е неблагоприятно, лошо състояние.

От значение за запазването на благоприятното състояние на обитанието е подържане на пашата в границите на оптималната. Общата оценка, спрямо площта на проявление е неблагоприятна поради по-скоро – липсата на достатъчно пасищно натоварване и заплахата от охрастяване на тези преобладаващо вторични съобщества със степен облик. С прилагането на проекта за ИОУП се цели забавяне на тенденциите за обезлюдяване, в следствия на което запазване на пасищното животновъдство и забавяне на процесите на деградация и трансформация на обитанието. Въздействията от прилагането на плана върху обитанието ще бъдат по-скоро благоприятни, тък като водят до запазване на природозащитния му статус.

Обща оценка на въздействията; Незначителни (0) до благоприятни.

6220 Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea; В състава на това местообитание влизат ксеротермни тревни съобщества с преобладаване на едногодишни житни растения като Bromus fasciculatus, B. madritensis, B. intermedius, Brachypodium distachyon, Aegilops neglecta, A. geniculata, Lagurus ovatus, Cynosurus echinatus и др. С подчертано съдоминиращо участие в тези съобщества са и ниски до средновисоки многогодишни житни треви като Poa bulbosa, Cynodon dactylon, Dactylis glomerata ssp. hispanica и др. В съобществата преобладават едногодишни растения, сред които представители на родовете Еuphorbia, Silene, Nigella, Adonis, Linum, Papaver, Geranium, Trigonella, Trifolium и др., ароматни полухрастчета от род. Thymus и геофити от родовете Allium, Muscari, Ophrys, Romulea и др. Местообитанието е разпространено мозаечно в по-голямата част от защитената зона.

При картирането по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” е установена площ в размер на 2684,65ха при референтна по стандартен формуляр 5994,0090ха. Верифицирани са 767,64 ха, като от тази площ 57,04 ха са потвърдени като природно местообитание 6220. За останалата част от територията, която е определена като местообитание 6120 е приложен индуктивен модел. Местообитанието често влиза в комплекс с местообитание 6210.

В границите на действащия ТУП на община Царево от 1997г в полигони картирани като местообитание 6220 попадат 1 имот в гр. Ахтопол, 4 в с.Варвара 17 в с. Синеморец и 12 в село Резово. Начинът на трайно ползване е Индивидуално застрояване, улици и гробище.

Местообитанието е мозаечно разпространено в границите на полигоните в които е установено, като в 21 полигона заема 5% от площта им и в 12 полигона заема 10% от площта им. Това приоритетно за Европейския съюз местообитание е с различна собственост в отделните населени места: частна, общинска публична, съсобственост, общинска частна, държавна.



Въздействия от прилагането на поекта за ИОУП.

Пряко унищожаване поради урбанизация и застрояване;

Картираната като природно местообитание 6210, територия, в границите на действащия ТУП на община Царево от 1997г е с обща площ 3,5573ха и представлява 0,132505% от общата му площ и засяга 0,117865% от площта на полигоните в които е представено в асоциация с други местообитания и съобщества. При предхождащото изготвянето ДОСВ обследване се установи , че североизточно от село Варвара, която по ТУП от 1997г е урбанизирана територия съществуват мезофитни пасища с доминант Alopecurus rendlei Eig. (Мехуреста лисича опашка), Trifolium subterraneum L. (Подземна детелина), Viola kitaibelliana Schultes (Китайбелова теменуга), Geranium asphodeloides Burm.f. (Бърдунов здравец), Oenanthe pimpinelloides L. (Анасонов воден морач), Rhagadiolus stellatus (L.) Gaertner (Звездовиден рагадиолус), Verbascum phoeniceum L. (Финикийски лопен), Cerastium glomeratum Thuill. (Кълбестосъцветен рожец), Crepis sancta (L.) Babcock (Палестинска дрипавка), Ranunculus millefoliatus Vahl (Хилядолистно лютиче), Parentucelia latifolia (L.) Caruel (Широколистна парентуцелия), Lathyrus pannonicus(Jacq.) Garcke subsp. collinus (Панонско секирче) и Phelipanche arenaria (Borkh.) Powel var. euxina (Velen.) K. Stoyanov (Пясъчен воловодец). Тези пасища не могат да бъдат отнесени към местообитанията от европейска значимост в България. С прилагането на проекта за ИОУП в баланса на територията е предвидено редуциране общата площ на пасищата и мерите с 0,1% и определено няма да бъде надхвърлена засегнатата с прилагането на плана площ на местообитание 6210 с повече от 1%. Въздействията от прилагането на проекта за ИОУП ще бъдат незначителни (0)



Фрагментация:

Значими части от местообитанието не граничат и не са фрагментирани от пътища от републиканската и общинската пътна мрежа. При теренното обхождане не са установени нови строителни обекти в рамките на площи, заети от местообитанието, които да превишават 1%. Въпреки това, изявата на местообитанието е с малки полигони, всеки под 0,1 ха, в които някои от ефектите на фрагментацията съществуват.

Не се предвижда допълнително фрагментиране поради прилагането на проекта за ИОУП, тъй като не се предвижда устройствена намеса и ново строителство в земи заети от пасища и ливади на територия по-голямаот 0,1% от общата им площ. Основните въздействия върху обитанието ще бъдат от наличието на прекомерна паша или изцяло липсата на такава.

Оценка на въздействието (0) незначително

Трансформация на местобитанието:

Видовата комбинация в полигоните на природно местообитание 6220* в защитената зона е типична за местообитанието. Установени са следните видове: Poa bulbosa, Poa compresa, Vulpia miurus, Trifolium cherleri, Trifolium arvense, Trifolium dubium Trifolium echinatum, Aegilops neglecta, Cynosurus echinarus, Petrorhagia prolifera, Psilurus incurvus, Convolvolus cantabrica, Eryngium campestre, Carthamus lanatus, Teucrium polium, Sanguisorba minor, Agrostis castellana, Cynodon dactylon, Hypericum perforatum, Potentilla inclinata, Dichantium ischaemum, Scleranthus perennis, Vulpia ciliata, Taeniatherum. Към настоящия момент няма значително количествено участие на рудерални видове, които да формират самостоятелни ценози в границите на разпространение на местообитанието. Няма обраствания на дървета и храсти.

От значение за запазването на благоприятното състояние на обитанието е подържане на паша в границите на оптималната. Общата оценка, спрямо площта на проявление, е неблагоприятна поради по-скоро – липсата на достатъчно пасищно натоварване и заплахата от охрастяване на тези преобладаващо вторични съобщества със степен облик. С прилагането на проекта за ИОУП се цели забавяне на тенденциите за обезлюдяване, в следствия на което запазване на пасищното животновъдство и забавяне на процесите на деградация и трансформация на обитанието. Въздействията от прилагането на плана върху обитанието ще бъдат по-скоро благоприятни, тък като водят до запазване на природозащитния му статус.

Обща оценка на въздействията; Незначителни (0) до благоприятни.
5.1.2.2. Описание и анализ въздействията върху видовете, предмет на опазване в защитената зона.

За оценка на въздействията върху видовете е използвана 5 степенна скала в която въздействията се подреждат от незначителни (0) до значителни (4). Тъй като устройствените планове определят цялостно визията, пространственото, разпределение и възможностите за развитие на цялата територия на административните единици за които се изготвят за референтно е прието състоянието в териториите с най-строг режим на опазване в които се изключва човешка дейност и само за тях се приема, че с прилагането на ИОУП не се предизвикват въздействия. Във всички други случаи поради извършваната стопанска дейност от човека се извършват постоянно някакви промени в обитанията на видовете, като в случаите когато е налична слаба промяна в съществуващото състояние или промяната е едва различима и се приближава до ситуация, „без промяна“ въздействията се приемат за незначителни и цифрово са изразени с 0.



Въздействия върху бозайниците.

Целеви видове за опазване в ЗЗ BG0001007 „Странджа“ са 20 вида бозайници, от които 13 вида прилепи:



Европейски вълк (Canis lupus) - хищен бозайник от семейство кучета. До като през 1994 г. популацията му в България е била около 400 индивида през последните 15 години се наблюдава възход и сега е около 2000 индивида. Обитава предимно по-високите гористи места в планините, но в Северна България слиза и в равнинните гори, като предимно по-младите слизат в по-ниските места. Води скрит начин на живот, като предимно през нощта излиза да си търси храна. През брачния период вълците избират закътано и усамотено място по-високо в планината и близко до вода-поток, езеро, река. По данни от стандартния формуляр числеността на вида в защитената зона е 24-25 индивида. Данните от картирането през 1913 г по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” са че зоната се обитава от 15 – 17 индивида в три семейни двойки, чиито територии (или поне на някои от тях) вероятно частично навлизат и в съседната зона „Босна“.

Според модела на потенциално пригодните местообитания за вида в зоната, общата площ на оптималните, пригодни за вълка местообитания е 326.96 км2 , което е над 50% от общата площ на зоната. Пригодните местообитания в зоната са свързани и позволяват присъствието на териториални семейни двойки, които се нуждаят от обширни територии за заселване. Осигурено е свободното придвижване на вида през зоната и до съседни пригодни местообитания. видът използва всички пригодни местообитания в зоната. Еефективно заетите от вида местообитания покриват 705,44 км2 или почти 60% от площта на зоната. Пригодните местообитания в зоната са свързани и позволяват присъствието на териториални семейни двойки, които се нуждаят от обширни територии за заселване. Осигурено е свободното придвижване на вида през зоната и до съседни пригодни местообитания. Ефективно заетите от вида местообитания покриват 703 км2 или почти 100% от оптималните, пригодни местообитания в зоната.

Общата площ на местообитанията, подходящи за сърцевинни зони е 76,37 км2 или 10,8% от общата площ на оптималните за вида местообитания в зоната. Това са местата, подходящи за устройване на леговище и отглеждане на малките в летния период. Разположени са в южната част на защитената зона, покрай гранацата с Република Турция Според модела за пригодност на местообитанията, сърцевинните зони в ЗЗ „Странджа“, предлагат условия за заселване на три семейни двойки. Числеността на годишно отстрелваните вълци е около 17% от популацията му и позволява възпроизводството ѝ. Природозащитното състояние на вида в зоната е благоприятно.



Сподели с приятели:
1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   ...   33




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница