Допълнителна информация към позицията за преговори на република българия по глава 24 “сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи”

ІV. Визова политика

В изпълнение на приетия Шенгенски план за действие⁷ нова Наредба за условията и реда за издаване на визи⁸ бе подготвена, в съответствие с европейското acquis и съответните разпоредби на шенгенското acquis, и бе приета от Министерския съвет на 25 април 2002 г. В анекси 1 и 2 приложени към наредбата са изброени държавите, гражданите на които се нуждаят от визи и тези, чиито граждани са освободени от това изискване. В момента българската визова политика е почти напълно хармонизирана с Регламент № 539/2001, изменен с Регламент № 2414/2001. СР Югославия, Бивша Югославска Република Македония и Тунис се ползват все още от безвизов режим и следните държави, които присъстват в позитивния списък на ЕС все още не са освободени от визи: Аржентина, Боливия, Бразилия, Бруней, Коста Рика, Чили, Еквадор, Гватемала, Хондурас, Латвия, Малайзия, Мексико, Никарагуа, Панама, Парагвай, Салвадор, Сингапур, Уругвай,, Венецуела, САР Хонг Конг и САР Макао.

България потвърждава поетия ангажимент да въведе визи за гражданите на СР Югославия и Бивша Югославска Република Македония до датата на присъединяването си към ЕС⁹. Ще бъде осигурено необходимото техническо оборудване и обучение, което ще позволи на персонала да издава визи в унифициран формат на гражданите на държавите, включени в негативния визов списък на ЕС¹⁰, от датата на присъединяването.

България потвърждава също поетия ангажимент да въведе визи за гражданите на Тунис. През месец декември 2000 г. Министерският съвет на Република България реши да въведе визи за гражданите на Тунис . Поради съображения за сигурност и обществен ред инициирането на процедурата по денонсиране на безвизовата спогодба с Тунис бе забавена. България ще инициира процедурата по денонсиране в първия подходящ момент и не по-късно от края на 2003 г.

България потвърждава поетия ангажимент да уеднакви напълно своя визов режим с позитивния визов списък на ЕС до датата на присъединяване¹¹ / В Шенгенския план за действие България е декларирала, че пълно уеднаквяване ще бъде постигнато до края на 2003 г., но поради факта, че хармонизирането на българския “позитивен” списък с Регламент № 539/2001 от 15 март 2001 г. на Съвета на ЕС зависи и от волята на тези страни да премахнат на реципрочна основа визовите изисквания за български граждани, срокът е променен/. В отговор на решение на кипърските власти да освободят от визи българските граждани, с Решение на Министерския съвет от 05.09.2002 г., считано от 13 септември 2002 г. На 05.06.2002 г е подписана спогодба за безвизов режим между правителството на Република България и правителството на Латвия. България е изпълнила всички свои вътрешноправни процедури за влизането й в сила. Спогодбата влиза в сила от 12 октомври 2002 г..

България е връчила проекти на двустранни споразумения за водене на преговори и прилагане на необходимите процедури за взаимно премахване на задължението за визи на следните държави:

• 
  Аржентина /проектът е връчен на Министерството на външните работи на Аржентина от посолството на България в Буенос Айрес на 08.03.2002 г./
  
• 
  Боливия /проектът е връчен на посолството на Боливия в Каракас от посолството на България в Каракас на 16.09.2002 г./
  
• 
  Бразилия /проектът е връчен на Министерството на външните работи на Бразилия от посолството на България в Бразилия на 13.03.2002 г./
  
• 
  Чили /проектът е връчен на Министерството на външните работи на Чили от посолството на България в Сантяго на 07.03.2003 г./
  
• 
  Коста Рика /проектът е връчен на посолството на Коста Рика в Мексико сити от посолството на България в Мексико сити на 06.03.2002 г./
  
• 
  Еквадор /проектът е връчен на посолството на Еквадор от посолството на България в Каракас на 16.09.2002 г./
  
• 
  Гватемала /проектът е връчен на посолството на Гватемала в Мексико сити от посолството на България в Мексико сити на 06.03.2002 г./
  
• 
  Никарагуа /проектът е връчен на посолството на Никарагуа в Мексико сити от посолството на България в Мексико сити на 06.03.2002 г./
  
• 
  Панама /проектът е връчен на посолството на Панама в Мексико сити от посолството на България в Мексико сити на 06.03.2002 г./
  
• 
  Салвадор /проектът е връчен на посолството на Салвадор в Мексико сити от посолството на България в Мексико сити на 06.03.2002 г./
  
• 
  Мексико /проектът е връчен на Министерството на външните работи на Мексико на 22.02.2002 г. в рамките на двустранни политически консултации/
  
• 
  Парагвай /проектът е връчен на посолството на Парагвай от посолството на България в Буенос Айрес на 14.03.2002 г./
  
• 
  Уругвай /проектът е връчен на посолството на Уругвай от посолството на България в Буенос Айрес на 14.03.2002 г./
  
• 
  Венецуела /проектът е връчен на Министерството на външните работи на Венецуела на 25.02.2002 г. в рамките на двустранни политически консултации/.
  

Принципно, новият български визов стикер притежава всички елементи за сигурност и раздели (с изключение на по-нататъшни технически спецификации), определени в анекса на Регламент № 1683/1995 г., определящ унифицирания формат на виза, изменен с новия Регламент № 334/2002 г. /виж снимката по-долу и анекса за Българските визови информационни технологии/. Новият български визов стикер отговаря напълно на формата ISO 7810 и съдържа всички необходими данни и защитни елементи в съответствие със стандартите на ЕС.

Основните защитни елементи на българския визов стикер са:

• 
  Оптически вариращо средство (OVD) – Кинеграма, във формата на кръг в която в зависимост от зрителния ъгъл гербът на Република България и надписът BGR могат да бъдат видяни. Ветрилообразно-насочени лъчи, съдържащи старобългарски букви излизат от кръга на метализирана повърхност с неправилна форма;
  
• 
  Вграденият текст BGR, варира на цвят в зависимост от зрителния ъгъл;
  
• 
  Вграден текст “Виза” (на английски и български език);
  
• 
  Разпечатан номер на визовия стикер съдържащ общо 8 цифри;
  
• 
  Високо-защитена хартия (65гр./м2) съдържаща видими червени и зелени микронишки, и невидими микронишки, флуоресциращи под ултравиолетова светлина в червено – 254 nm и зелено/оранжево – 356 nm цветова гама.
  

Подробен график за инсталиране и пускане в действие на техническото оборудване, необходимо за издаване на новите български визи във всичките 88 оправомощени дипломатически и консулски представителства до края на 2003 г. е одобрен от министъра на външните работи. Предвидени са три вълни на внедряване на новия български визов стикер, като приоритет имат дипломатическите и консулски представителства в Европа, както и високо-рисковите в имиграционно отношение държави. Следните български мисии вече издават новия български визов стикер с включена цветна снимка: Берлин, Бон и Мюнхен (Германия), Париж (Франция), Тирана (Албания), Вашингтон и Ню Йорк (САЩ), Отава и Торонто (Канада), Ханой (Виетнам), Будапеща (Унгария), Брюксел (Белгия), Хага (Холандия), Виена (Австрия), Братислава (Словакия), Прага (Чешката Република), Москва и Санкт Петербург (Руска федерация), Хелзинки (Финландия), Атина и Солун (Гърция), Никозия (Кипър), Киев и Одеса (Украйна), Минск (Беларус), Лондон (Великобритания), Дъблин (Ирландия), Букурещ (Румъния), Бейрут (Ливан), Дамаск (Сирия), Аман (Йордания), Дубай (ОАЕ), Кувейт (Кувейт), Мадрид (Испания), Лисабон (Португалия), Варшава (Полша). България е осигурила необходимите финансови средства за въвеждането в действие на новия български визов стикер до края на 2002 г. в следните мисии: Анкара, Истанбул и Одрин (Турция), Загреб (Хърватска), Белград (СР Югославия), Стокхолм (Швеция), Осло (Норвегия), Берн (Швейцария), Рим (Италия), Тел Авив (Израел), Багдад ( Ирак), Техеран (Иран), Ню Делхи (Индия), Пекин (Китай), Токио (Япония), Кайро (Египет), Алжир (Алжир), Рабат (Мароко), Сараево (Босна и Херцеговина), Любляна (Словения), Скопие (Македония), Триполи (Либия).

Новата Наредба за условията и реда за издаване на визи, която бе приета на 25 април 2002 г. въведе подробни разпоредби за издаване на виза за летищен трансфер, които съответстват на Съвместното действие от 4 май 1996г. за условията за летищен трансфер и Анекс 3 от Общата консулска инструкция за дипломатическите мисии и консулските служби.

С влизането в сила на новата визова наредба визите за летищен трансфер ще бъдат последователно въведени в действие. България ще продължи да информира Конференцията за постигнатия напредък в тази област.

Законът за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България от 27 април 2001 г. в чл. 9, ал. 6 въвежда възможността за издаване на визи на границата в изключителни случаи. Виза се издава по причини свързани с държавен интерес /причини, свързани с националната сигурност, обществен ред и здраве/ или в изключителни случаи, или по хуманитарни причини, както и в спешни случаи или ако това е предвидено в международните договори, ратифицирани от България. Разпоредбите на всички договори, сключени от България са в пълно съответствие с шенгенските правила по издаване на визи на границата. Според Закона за чужденците в Република България и новата визова наредба категориите визи издавани на границата са: виза за летищен трансфер; транзитна виза; еднократна виза за краткосрочно пребиваване за срок до 10 дни.

Новата визова наредба, която влезе в сила на 14.05.2002 г., предвижда необходимите подзаконови разпоредби и регулира в детайли процеса по издаване на визи на границата в съответствие с шенгенското acquis. Според наредбата министърът на вътрешните работи определя служителите от органите за граничен контрол, които са оправомощени да приемат и разглеждат заявления за издаване на виза на границата. Данните, които трябва да бъдат декларирани от кандидата за виза и процедурите за извършване на проверки са определени с наредбата. Всички заявления за издаване на визи на границата трябва да бъдат консултирани от органите за граничен контрол с визовия център при Министерството на външните работи, а визите за краткосрочно пребиваване за срок до 10 дни трябва да бъдат консултирани с органите за административен контрол на чужденците. След издаването на виза на границата в изключителни случаи органите за граничен контрол са длъжни да информират визовия център и органите за административен контрол на чужденците. 12 –те ГКПП, които са оправомощени да издават визи на границата при условията и реда споменати по-горе, са определени в приложение 4 от визовата наредба.

Въпреки че имаше различни предложения от различни правителствени и неправителствени институции и търговски образования, особено от туристическия отрасъл за разработване на по-бърза процедура за издаване при специални условия на визи на границата на чуждестранни туристи, и по-специално на тези от Руската федерация и Украйна, правилата на чл. 9, ал.6 от Закона за чужденците в Република България и новата визова наредба не бяха променени. Принципът, че визите като основно правило трябва да бъдат издавани от дипломатическите и консулските представителства се спазва стриктно – статистиката за периода 01.01.2002 – 15.09.2002 г. показва, че българските представителства в Москва и Санкт Петербург са издали 93 347 визи на граждани на Руската федерация, а представителствата в Киев и Одеса са издали 42 870 визи на граждани на Украйна. От друга страна, от 01.01.2002 до 15.09.2002 г. само 136 визи са издадени на границата при условията на чл. 9, ал. 6 от Закона за чужденците в Република България, след като са били консултирани с визовия център при Министерството на външните работи и органите за административен контрол на чужденците.

С цел да се улесни работата по издаване на визи от консулските служби зад граница и на визовия център при Министерството на външните работи, Институтът за компютърни технологии към Министерството на вътрешните работи, в периода 1996-1997 разработи първата версия на българската компютърна система за визов контрол. Внедряването на системата започна през май 1997 и днес тя работи в 66 консулски служби зад граница. Нова версия на системата бе разработена в периода 2000-2001 г. /виж анекса за българските визови информационни технологии/. Основните нови характеристики, които бяха разработени са снемането на снимка, размяна и съхранение на снимков материал, както и персонализиране на визовия стикер с вградена цветна снимка на притежателя на визата, чрез използване на мастилено-струйна технология. Централизирана база данни, съдържаща информация за всички издадени визи с снимка на притежателя на визата се поддържа от визовия център при Министерството на външните работи, до която всички ГКПП имат достъп, както и органите за административен контрол на чужденците. Осъществява се криптиране на целия обмен на информация.

България промени срокът за свързване на всички свои дипломатически представителства с визовия център от края на 2002 г. за края на 2003 г. поради технически и финансови причини. Първоначално, не беше ясно, че внедряването на компютърната система за визов контрол ще бъде извършвано заедно с пускането в действие на новия български визов стикер, както и това че нова версия на визовата система, съдържаща цветен снимков материал ще бъде пусната в действие. Това на един по-късен етап доведе до допълнителни системни и технически изисквания и финансови ресурси. Но от друга страна, чрез едновременното провеждане на тези два процеса, България ще спести допълнителни усилия и средства, като ще постигне по-ранно пълно приложение на българските визови информационни технологии.

Системата е проектирана на две нива:

• 
  Локални системи в българските дипломатически и консулски представителства зад граница;
  
• 
  Централна система във визовия център, свързан on-line с информационните системи на Министерството на вътрешните работи, включително и с ГКПП.
  

Чрез разработването на новата версия на компютърната система за визов контрол, в допълнение, други основни дейности на консулските служби са автоматизирани. В резултат компютърната система за визов контрол е в състояние да провежда следните основни операции:

• 
  Консултиране на заявления за визи и издаване на визи;
  
• 
  Консултиране на заявления за временни паспорти и тяхното издаване;
  
• 
  Регистрация на други консулски дейности (преводи, заверки и легализации на документи и др.);
  
• 
  Централизиран контрол на неперсонализирани документи и свидетелства;
  
• 
  Финансова отчетност;
  
• 
  Запитвания по различни параметри за лица, документи, стикери и др.
  
• 
  Отчети и статистики.
  

Новата визова наредба въведе различни заявления за визи в зависимост от типа на визата. До датата на присъединяване ще има единно заявление за виза, напълно хармонизирано с шенгенското заявление за виза, определено с Решение № 354/2002 на Съвета на ЕС.

Компютърната система за визов контрол осигурява регистрация и обработка на всички заявления за виза със следните еталонни данни:

• 
  Име, дата и място на раждане, гражданство, пол, вид паспорт, номер и срок на валидност;
  
• 
  Цветна снимка на кандидата за виза;
  
• 
  Постоянен адрес, телефон, месторабота, професия, друго гражданство;
  
• 
  Данни за канещото лице или организация, които кандидата за виза ще посети, адресът им в България
  
• 
  Данни за съпруга и деца;
  
• 
  Напътствия за органите за граничен контрол за изискванията за задължителен контрол на ГКПП, които се отпечатват във визовия стикер.
  

• 
  Локална проверка на заявлението за виза в списъка на нежеланите лица, който се осъвременява всекидневно, чрез съществуващите средства за комуникация;
  
• 
  Консултиране на място на заявлението за виза за съответствието му с действащото визово законодателство;
  
• 
  Свързване на цялата налична информация за едно лице;
  
• 
  Провеждане на процедурата по съгласуване съгласно новата визова наредба;
  
• 
  Автоматично определяне на цената на визата ;
  
• 
  Четене на машинно-читаемите документи (ICAO 9303)
  
• 
  Бързо и обикновено снемане на образа чрез скенер или видео камера;
  
• 
  Принтиране на машинно-читаемите визови стикери със снимка.
  

В процеса на разработване на новата версия на компютърната система за визов контрол специално внимание бе отделено на мерките за сигурност. Системата е проектирана по начин, осигуряващ защита от незаконно проникване и злоупотреба, както и срещу загуба на данни или незаконно модифициране. Системата включва следните мерки за сигурност:

• 
  Различни нива на личен достъп за работа със системата. Всяка технологична операция, която трябва да бъде извършена е отделена в различни дейности. Право на достъп може да бъде даден за всяка дейност от системата, която трябва да бъде извършена. Например, издаването на виза включва следните операции: регистрация на заявлението, консултиране, вземане на решение и принтиране на визата. Права на достъп за всяка от тези дейности могат да бъдат дадени на различни хора.
  
• 
  Регистриране на всички потребителски дейности;
  
• 
  Автоматично дублиране на цялата информация (включително на снимката) от локално на централно ниво;
  
• 
  Криптиране на данните;
  
• 
  Разпространяване на информацията за всички издадени визи от визовия център до информационните системи на органите за граничен контрол за осъществяване на визов контрол на ГКПП. (т.нар. “електронна виза”). “Електронната виза” е най-същественото средство за сигурност срещу всякакъв вид възможни фалшификации на българската виза. Органите за граничен контрол на всяко ГКПП проверяват автоматично следните параметри: периода на валидност на визата; вида на издадената виза, мястото и датата на издаване и личните данни на притежателя на визата и ако няма никакви данни в системата за притежателя на визата органите за граничен контрол ще откажат влизане на българска територия;
  
• 
  Централизиран контрол на празни документи и свидетелства. Разпространяването на празни визови стикери до консулските служби се вкарва в системата на централно ниво и се изпраща автоматично до всяка консулска служба чрез системни операционни средства. Консулската служба автоматично потвърждава дейностите, свързани с празните или анулирани стикери. Цялостният контрол за разпространените, използвани и анулирани стикери се осъществява чрез централната визова компютърна система.
  
• 
  Автоматичното дублиране на базата данни и процедурите за възстановяване предотвратяват загубата на данни;
  
• 
  Възстановяване на данните на локалните бази от централната база данни е също възможно;
  
• 
  Дублирането на основните компоненти на хардуера увеличават надеждността на системата.
  

За внедряването на компютърната система за визов контрол следните унифицирани хардуерни и софтуерни средства се използват:

• 
  Хардуер:
  

• 
  Intel based MS Windows NT/2000 сървъри;
  
• 
  MS Windows 98/2000работни бази;
  
• 
  Скенери– HP ScanJet 6300C or HP ScanJet 5400C;
  
• 
  Принтери- Canon BJC 8500, Canon S800, HP LaserJet 1100;
  
• 
  Машинно-четящи устройства (OCR Readers) - Vicomp VPR 100 / VPR 600;
  

• 
  Софтуер:
  

• 
  Sybase Enterprise Application Studio.
  
• 
  RDBMS – Informix Dynamic Server v. 7.3 on the central level and Sybase Adaptive Server Anywhere v.7 on the local level;
  
• 
  Two-tier client-server application;
  

Съществуват различни нива на обучение на персонала по въпросите, свързани с визите. Служители на Министерството на външните работи, които трябва да заминат на работа в консулските служби получават обучение по въпросите на визовото законодателство, визовите процедури и разглеждане на отделни случаи. Обучението се провежда във визовия център при Министерството на външните работи, където е създаден Център за обучение на консулски служители, който е отворен през цялото работно време. Всеки, който заминава на работа в консулска служба зад граница трябва да посещава курса по визови въпроси и накрая да положи изпит пред началника на визовия център при Министерството на външните работи. През пролетта на 2002 г. бе организиран специален интензивен курс по визови въпроси за желаещите да работят във визовите секции в българските дипломатически и консулски представителства на територията на Руската федерация и Украйна. Курсът завърши с изпит пред комисия, която избра 30 служители, които бяха изпратени да подкрепят работата на визовите секции в тези държави. От друга страна, по време на внедряването на новата компютърна система за визов контрол и на новия български визов стикер с интегрирана цветна снимка, персонала на съответното представителство преминава през специално обучение на локално ниво по всички въпроси, свързани с обработката на заявления за виза и издаването на виза. Има също така постоянен курс по всички въпроси, свързани с консулската дейност, които са насочени към всички, които желаят да работят в консулска служба зад граница. Курсът се провежда веднъж седмично по одобрена програма, която включва:

• 
  Въведение – професионални изисквания за служителите в консулските служби – 1 час;
  
• 
  Консулски дейности – правна основа, двустранни консулски отношения, Виенски конвенции и др. – 3 часа;
  
• 
  Визовият режим и визовата политика на Република България – 3 часа;
  
• 
  Компютърната система за визов контрол - основни характеристики и функции – 3 часа;
  
• 
  Практическа работа с системата за визов контрол - 3 часа /демонстрации и практика по групи/;
  
• 
  Осъществяване на интервю на кандидата за виза – особености – 2 часа;
  
• 
  Визови изисквания за пътуващите с туристическа цел– правна основа, необходими документи, туристически компании и пътнически агенции - 3 часа;
  
• 
  Заверки и легализации – 1 час;
  
• 
  Българско гражданство и осиновяване – 2 часа;
  
• 
  Законът за българите живеещи в чужбина – 1 час;
  
• 
  Българските документи за самоличност и документи издавани на чужденци – 3 часа;
  
• 
  Имиграция и нелегална имиграция. Мерки за борба с нелегалната имиграция – 3 часа;
  
• 
  Граничен контрол и режим за влизане и пребиваване на чужденци на територията на Република България. Методи за проверка на истинността на чуждите пътнически документи – 3 часа;
  
• 
  Визовият режим за чужденците, пътуващи с цел бизнес посещение – правна основа, необходими документи и др. – 2 часа;
  
• 
  Убежище – правна основа и проблеми – 3 часа;
  

Като част от изграждане на административния капацитет, в периода декември 2001 г. - март 2002 г. персоналът на визовия център бе увеличен на 21 служителя. Новоназначените служители преминават през интензивно първоначално обучение по всички въпроси на ежедневната работа. Техническият капацитет на визовия център бе увеличен и с допълнително техническо оборудване.

Новата визова наредба предвижда възможност за децентрализация на компетентността за вземане на окончателно решение, чрез последователен процес, докато заявленията, които са предмет на национално консултиране все още ще се обработват на централно ниво. Съгласно чл. 9, ал. 5 от Закона за чужденците в Република България и чл. 30, ал. 1 от новата Визова наредба само дипломатическите и консулските представителства на Република България са оправомощени да издават визи. Консулското длъжностно лице трябва да изпрати всяко заявление за виза до Визовия център при Министерството на външните работи. Принципът е, че дипломатическите и консулските представителства могат да издадат виза само след като Визовият център е дал разрешение за това. Визовият център е единственият орган, който може да откаже или да разреши издаване на виза. Министърът на външните работи може да оправомощи, по предложение на Дирекция “Консулски отношения”, определени консулски служители да вземат решение за отказ или за издаване на виза за следните категории визи: виза за летищен трансфер (категория А), транзитна виза (категория В), виза за краткосрочно пребиваване (категория С). В този случай консулското длъжностно лице трябва да направи проверка дали кандидата за виза е в списъка на нежеланите лица, който се изпраща ежедневно от центъра на локално ниво чрез средствата за комуникация. Ако кандидата за виза не е включен в този списък консулското длъжностно лице разглежда по същество информацията, декларирана в заявлението за виза и приложените документи и взема окончателното решение, като информация за това се изпраща на визовия център и чрез него до всички ГКПП. В изключителни случаи (в спешни хуманитарни ситуации, които не са предизвикани от кандидата за виза /например здравословни проблеми, смърт на роднина и др./ или в случай на държавен интерес) консулското длъжностно лице може да издаде виза за летищен трансфер, транзитна виза или виза за краткосрочно пребиваване (за срок до 10 дни) без да следва процедурата по консултиране, предвидена в чл. 30, ал. 2 от визовата наредба. В тези случаи консулското длъжностно лице издава визата след писмено разрешение от ръководителя на дипломатическото или консулското представителство. По-нататък, консулското длъжностно лице трябва да информира визовия център и органите за граничен контрол за категорията на издадената виза, номера на визовия стикер, персоналните данни на притежателя на визата, целта на посещението и особено за причините за дерогиране на процедурата по консултиране.

Новата визова наредба предвижда различни видове заявления за виза в зависимост от типа на исканата виза, като има различни заявления за “туристическа виза”и “виза за краткосрочно пребиваване”. Тези видове заявления за виза не отговарят на хармонизираната форма на шенгенското заявление за виза, предвидено в Решение № 354 от 25 април 2002 г. на Съвета на ЕС. Това несъответствие е продиктувано от факта, че във времето на подготовката и приемането на новата визова наредба Решение № 354 от 25 април 2002 г. на Съвета на ЕС все още не бе влязло в сила. Заявлението за “туристическа виза” се различава от заявлението за “виза за краткосрочно пребиваване” с цел да улесни пътуващите с туристическа цел да подготвят необходимите документи и да получат виза за краткосрочно пребиваване. Този въпрос получи специална уредба поради факта, че туристическата индустрия е най-бързо развиващата се и значима за България, както и поради това че туристите от Руската федерация и Украйна, чиито брой е значим, бяха за пръв път под задължение да притежават виза и каквото и да е по съществено намаляване на туристите от тези страни щеше да доведе до сериозни загуби за българската икономика. България до датата на присъединяването си ще приведе своите заявления за виза в съответствие с хармонизираното заявление за шенгенска виза, така както е предвидено в Решение № 354/2002 г.

В периода април 2001 – април 2002 г. бе осъществен проект по програма ФАР-хоризонтал “Граничен контрол, визи и миграция” с цел да бъде установено нивото на хармонизация на българското законодателство и практика в областта на визовата политика с това на европейското и шенгенско acquis. Специален доклад за България бе изработен, съдържащ специфични препоръки за мерките, които трябва да бъдат предприети от България до нейното присъединяване към ЕС и за последващите мерки, които трябва да бъдат предприети за членството в Шенген. България ще продължи да информира Конференцията за напредъка, който е осъществила при приложението на препоръките от проекта по програма ФАР-хоризонтал в областта на визовата политика.
Във връзка с Шенгенския план за действие ЕС е приканил България да даде допълнителна информация по отношение на издаване на визи на моряците в транзит.

Чл. 6 от допълнителните разпоредби на новата визова наредба за условията и реда за издавен на визи предвижда правната основа за разработване на правила в съответствие с Решение на шенгенския изпълнителен комитет от 19 декември 1996 г. за издаване на визи на границата на моряците в транзит. Според наредбата условията и реда за издаване на еднократни транзитни визи или на еднократни визи за краткосрочно пребиваване за срок до 10 дни на чужденци, притежаващи валидни моряшки книжки, които са вписани като членове на екипажа на плавателно средство и които се представят на границата с цел присъединяване към екипажа, репатриране или прекачване на друг кораб ще бъдат регулирани в отделна съвместна инструкция на министъра на външните работи, министъра на вътрешните работи и министъра на транспорта и съобщенията. Подготовката на тази инструкция е в ход, като България следи развитието на този въпрос на ниво ЕС и ще приеме съответния акт до края на 2003 г.

До тогава моряците в транзит ще следват обикновената визова процедура, т.е. на тях трябва да им бъде издадена виза от дипломатическо или консулско представителство на Република България. В случай че дойдат на границата без виза те трябва да получат разрешение за влизане от визовия център при Министерството на външните работи, след представяне на необходимите документи /списък с членовете на екипажа и писмо-гаранция, издадено от корабната агенция/. След това те са насочвани към плавателния съд или към съответното летище, като се вземат необходимите мерки за осигуряване напускането на страната на всеки моряк в транзит.
Приложения:

1. 
   Наредба за реда и условията за издаване на визи
   
2. 
   Формуляр за летищна транзитна виза
   
3. 
   Формуляр за туристическа виза
   
4. 
   Формуляр за краткосрочна виза
   
5. 
   Формуляр за транзитна виза
   
6. 
   Презентация на българските визови информационни технологии