Допълнителна информация към позицията за преговори на република българия по глава 24 “сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи”

VІІ. Убежище

На 16.05.2002 г. Народното събрание на Република България прие Закон за убежището и бежанците. Той ще влезе в сила шест месеца след обнародването му и ще отмени сега действащия Закон за бежанците. Основната цел на новия закон е изчерпателното уреждане на закрилата, предоставяна от Република България на чужденци. Той запазва всички положителни елементи на настоящия закон, който до голяма степен е хармонизиран с acquis на ЕС в областта на убежището, и усъвършенства процедурите за предоставяне на бежански статут. Законът за убежището и бежанците съответства с Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г., Протокола за статута на бежанците от 1967 г., както и с аcquis на ЕС в областта на убежището, приети до този момент. При изработването му са взети предвид и основните принципи, заложени в Предложението за Директива на Съвета относно минималните стандарти за процедурите в страните-членки по даване и отнемане на бежански статут, Предложението за Директива на Съвета относно минималните стандарти за приемането на кандидатите за убежище и Предложението за Директива на Съвета за минималните стандарти за определянето на и за статута на граждани на трети страни и лица без гражданство, които се нуждаят от международна закрила

• 
  законодателно е уредено конституционното правомощие на президента на Република България да предоставя убежище;
  
• 
  разширен е кръгът от основания за предоставяне на хуманитарен статут (субсидиарна закрила) и срокът му не е фиксиран. Такъв статут се предоставя от председателя на Държавната агенция за бежанците временно до отпадане на условията за предоставянето му;
  
• 
  създадени са правила при предоставяне на временна закрила в съответствие с Директивата на Съвета на ЕС относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масов поток от разселени лица от 20 юли 2001г.;
  
• 
  основанията за отказ, за прекратяване и отнемане на закрила и за спиране и прекратяване на производството са уредени в глава трета от закона и са ясно разграничени. Клаузите за изключване се съдържат в чл. 12 и са в пълно съответствие с чл. 1 (D), (E) и (F) от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951г. Основанията за прекратяване на производството и за прекратяване на статут са уредени в чл. 15 и чл. 16.
  
• 
  Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет е единствената административна структура, ангажирана с изпълнението на задълженията на Република България като страна по Конвенцията за статута на бежанците от 1951г. Двата вида производство – ускорено и по общия ред, се провеждат от интервюиращи органи, които са служители на ДАБ и се определят от нейния председател. Длъжностните лица от Гранична полиция нямат правомощия в производството за предоставяне на статут. Те са длъжни, както и всеки друг държавен орган, да изпрати молбата за закрила на ДАБ, в случаите, когато е подадена пред тях.
  
• 
  подробно е регламентирано ускореното производство – то се провежда в транзитен или регистрационно-приемателен център от интервюиращ орган, изрично определен от председателя на ДАБ. Въведен е кратък, 3-дневен срок за вземане на решение и възможност за автоматично преминаване към производство по общия ред. Видовете решения, с които може да се произнесе интервюиращият орган, са точно определени. Фиксирани са и задължителните изисквания към съдържанието на решението. То подлежи на обжалване в 7-дневен срок пред независима инстанция, каквато е окръжният съд по местопребиваването на чужденеца, търсещ закрила. С цел постигане на бързина, ефективност, но и гарантиране правото на защита на чужденеца, търсещ закрила, са въведени и следните правила: незабавно изпращане на жалбата в съда, тридневен срок за призоваване; произнасяне на съда с решение в едномесечен срок от образуване на производството. Ускореното производство не се прилага по отношение на непридружен малолетен или непълнолетен чужденец, търсещ закрила.
  
• 
  променен е срокът за обжалване решението на председателя на ДАБ – то може да се обжалва в 14-дневен срок от връчването му пред Върховния административен съд. Жалбата има суспензивен ефект, а решението на съда подлежи на касационно обжалване.
  
• 
  въведен е нов механизъм за приемане и промяна на списъците за сигурни страни на произход и сигурни трети страни – председателят на Държавната агенция за бежанците, съгласувано с министъра на външните работи, ежегодно в срок до 31 март внася за приемане в Министерския съвет списък на сигурните страни по произход и трети сигурни страни по отношение на търсещите закрила.
  

Както и сега действащият Закон за бежанците, така и Законът за убежището и бежанците е въвел основни критерии по Дъблинската конвенция, доколкото това е възможно за държава, която не е страна по нея – чл. 16, т. 1, 2, 4, 5 и 11. Създадени са условия за изпълнение и на някои изисквания по Конвенцията:

• 
  съгласно чл. 60, ал. 2 от ЗУБ длъжностните лица от Държавната агенция за бежанците, съвместно с органите на Министерството на вътрешните работи могат да снемат пръстови отпечатъци и други идентифициращи белези от чужденеца, търсещ закрила, при условията и по реда, определени със закон и при зачитане достойнството на чужденеца. Условията и реда за предприемане на действия по идентификация, сред които е и снемането на пръстови отпечатъци, са уредени в чл. 69 от Закона за Министерството на вътрешните работи. За постигане на синхрон между двата закона, в проекта на ЗИД на ЗМВР, приет на първо четене на 1^ви август 2002 г. и който ще бъде окончателно приет до края на м.октомври 2002 г., се предвижда в правомощията на полицейските органи да бъде добавена изрично и възможността за предприемане на действия по идентификация на следните три категории чужденци: чужденци, търсещи закрила по смисъла на Закона за убежището и бежанците; чужденци, влезли на територията на страната не по законоустановения ред и чужденци, незаконно пребиваващи в Република България. Както в ЗУБ, така и в проекта на ЗИД на ЗМВР е предвидено действията по идентификацията да се извършват по преценка на компетентните органи в случаите, когато е необходимо.
  
• 
  предвидено е създаването в Държавната агенция за бежанците на собствени бази данни по ред, определен от председателя й, при спазване на нормативните актове по защита на личните данни – чл. 63, ал. 4. Всички документи и данни, свързани с личността на чужденеца, търсещ или получил закрила, станали известни по време на производството за предоставяне на статут или по време на пребиваването му на територията на Република България след получаване на статут, са служебна тайна. Те се съхраняват в личните дела и в регистъра на Държавната агенция за бежанците и се използват единствено за нуждите на производството или за нуждите на международното сътрудничество на държавите-страни по Конвенцията за статута на бежанците.
  

През месец май 2002 г. МВР и Агенцията за бежанците подписаха Споразумение за разбирателство и обмен на информация, което дава необходимата нормативна база за съвместни действия. По силата на Споразумението експерти от МВР ще окажат съдействие за създаването на Автоматизирана информационна система за бежанците, включваща и пръстовите им отпечатъци. Освен това експерти от МВР ще участват и в работата на гореспоменатата работна група. Споразумението съдържа и специални разпоредби, съгласно които обменът на информация ще се осъществява при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и ще се използва само за вътрешни нужди. Споразумението е в сила до края на 2002 г., но срокът може да бъде удължен за да могат целите му да бъдат постигнати.

Както и сега действащият Закон за бежанците, така и Законът за убежището и бежанците не ограничава подаването на молба за закрила със срок, неспазването на който да води до отказ от процедура. На всеки чужденец, потърсил закрилата на Република България, е гарантирано разглеждане на молбата. В закона има само две хипотези, свързани със срокове, които обаче не лишават чужденеца от правото молбата му да бъде разгледана от квалифицирано по въпросите на бежанците лице.

При наличието на основанията по чл. 16, правоприлагащият орган има правомощието да преценява всички обстоятелства при всеки конкретен случай – той “може” да не предостави статут на бежанец или хуманитарен статут. Чл. 16, т. 7 обхваща една определена категория чужденци – тези, които са влезли и пребивават временно на законно основание в страната. Тази разпоредба има за цел да разграничи истински нуждаещите се от закрила чужденци от тези, които злоупотребяват с правото на убежище. Принципът е, че всеки чужденец, независимо по какъв начин е влязъл в страната, може по всяко време да поиска закрила от Република България. Срокът от 72 часа за подаване на молбата е въведен, тъй като се предполага, че дори и законно влязъл, чужденецът, който наистина се нуждае от закрила, би я потърсил при първа възможност. При разглеждането на молбата неспазването на срока е само едно от многото обстоятелства, които следва да се преценяват, но не и единственото, на което да се обоснове отказ от предоставяне на статут. Освен това чл. 16, т. 7 дава и допълнителна гаранция в полза на търсещия закрила – срокът не се смята за пропуснат, в случаите, когато закъснението е по независещи от него причини или когато по време на неговото пребиваване на територията на Република България са възникнали обстоятелства, които му дават основания за страх от преследване по смисъла на чл. 8 в държавата, чийто гражданин е, или ако е без гражданство – в страната на постоянното му местоживеене.

Хипотезата на чл. 16, т. 8 от закона обхваща тези чужденци, които не са влезли в страната на законно основание и които не за заявили незабавно желанието си да получат закрила. Гореизложените съображения важат и тук. Следва да се отбележи, че във всеки конкретен случай, с оглед на всички обстоятелства, се преценява дали молбата за закрила е направена “незабавно” или не. В тази разпоредба по аналогичен начин е въведено и изключение от правилото – дори и забавянето да е голямо, то не се взема предвид, ако причините за него са основателни.

През 2002 г. Агенцията за бежанците, съвместно с Представителството на ВКБООН в България и неправителствените организации като Бежанско-мигрантска служби при БЧК, БХК, Каритас-България и други, работещи с бежанци, продължи дейността си по осигуряване на условия за интеграция на бежанците в Република България.

Нормативната уредба, гарантираща социално-икономическите и културни права на бежанците, е хармонизирана с международните стандарти и Аcquis на ЕС в тази област и гарантира равни права на бежанците със статут и българските граждани.

Права на бежанците с предоставен статут

1. право да избира и да бъде избиран;

2.да заема длъжности в държавната администрация, за които със закон се изисква българско гражданство;

3.да бъде военнослужещ в българската армия;

4.други ограничения, предвидени със закон."

Агенцията за бежанците полага особени грижи и внимание за решаване на най-наболелите проблеми в интеграцията на бежанците в България – осигуряването на жилища и възможности за трудова реализация.

Практическите мерки за интеграция на бежанците през първите месеци след получаване на статут, се осъществяват в рамките на Програмата за социално консултиране и интеграция, разработена от Агенцията за бежанците, съвместно с Представителството на ВКБООН-София и Бежанско-мигрантската служба (БМС) при БЧК. Програмата се осъществява на практика от БМС при БЧК с финансовата подкрепа на Представителството на БКБООН в България и включва следните основни моменти:

I. Първият етап включва предоставяне на финансова помощ за първоначалния интеграционен период от 1 месец. Пакетът включва сумата, необходима да покрие разходите за издаване на документи за самоличност, наем и храна за първия месец.

II. Вторият етап от програмата обхваща само тези бежанци със статут, които отговарят на следните условия:

• 
  да са регистрирани като безработни в съответното Бюро по труда, с изключение на случаите, когато това не се изисква съгласно българското законодателство / майки с деца до 3 год. Възраст, инвалиди, хора в пенсионна възраст /;
  
• 
  да не притежават собствено жилище или друго движимо или недвижимо имущество;
  
• 
  да са подали молба за социално подпомагане в съответната общинска служба по местоживеене;
  
• 
  да нямат регистрирана фирма;
  
• 
  децата на бежанците, на възраст от 2,5 г. до 18 година, да посещават редовно детска градина или училище;
  
• 
  да участват активно в предложените им мерки за интеграция, съгласно изготвения индивидуален интеграционен план – курсове по български език, професионална квалификация и др.
  

• 
  месечна интеграционна помощ, изчислена на база на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане;
  
• 
  предоставяне на учебници и учебни помагала на децата бежанци, които посещават българските общински и държавни училища;
  
• 
  заплащане на такса за детска градина;
  
• 
  частично възстановяване на средствата за закупени медикаменти;
  
• 
  предоставяне на детски и бебешки храни за деца до 3 години;
  
• 
  курсове по български език и професионална квалификация;
  
• 
  психологическа помощ, осигурявана от Агенцията за бежанците;
  
• 
  социално консултиране и съдействие пред службите за социално подпомагане и Бюрата по труда, осигурявано с помощта на социалните работници от Агенцията за бежанците и Бежанско-мигрантската служба при БЧК;
  
• 
  юридически консултации, осигуряване от адвокати към Българския Хелзинкски комитет
  

Няма специални разпоредби относно правото на жилищно настаняване на бежанците със статут. Бежанците със статут, съгласно чл.28, ал.2 от Закона за бежанците (чл. 32, ал.3 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ ) имат право да придобиват недвижими имоти на територията на Република България при условията и по реда, предвидени за чужди граждани със статут на постоянно пребиваване. Според чл. 32, ал. 2 от ЗУБ “ на чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут може да се окаже финансова помощ за срок до 6 месеца от влизане в сила на решението за предоставяне на статут, при условия и по ред, определени от председателя на Държавната агенция за бежанците, съгласувано с министъра на финансите”.

Отчитайки, че жилищното настаняване на бежанците със статут е приоритетен проблем, Агенцията за бежанците направи предложение до Правителството на България за финансиране по Програма ФАР-НАЦИОНАЛ на проект за жилищно настаняване на признати бежанци, който да бъде разработен съвместно със Столична община – София. Предвижда се проектът да бъде включен в Програма 2003 г.

Трудова реализация и професионална квалификация

Съгласно чл.70, ал.1 от Закона за насърчаване на заетостта / обн., ДВ, бр.112 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г./, лицата с признат статут на бежанец в Република България имат право на труд при равни условия с българските граждани, без да се изисква специално разрешение за това. Бежанците имат право на регистрация в Бюрата по труда и равен достъп с българските граждани до предлаганите услуги.

Бежанците имат равни права с българските граждани при сключване на трудови договори и развитие на лична трудова инициатива. Трудово-правните им отношения се регулират от трудовото законодателство на страната. В условията на пазарни отношения следва, че признатите бежанци трябва да търсят и намират работа сами, така както постъпват и българските граждани

Агенцията за бежанците подпомага и насърчава лицата с признат статут на бежанец чрез специални програми за трудова и социална интеграция.

С цел повишаване на професионалната квалификация на бежанците, с Постановление на МС N 123 от 14.05. 2001 г., през 2001 г. бе създаден Интеграционен център за бежанци, като териториално поделение на Агенцията за бежанците В него се обучават както бежанци със статут в Република България, така и кандидати за статут на бежанец, които желаят да изучават български език и определени професии. В Центъра е разкрит детски социален клуб за предучилищна работа с деца-бежанци от 4 до 7 години.

Агенцията за бежанците провежда регулярни срещи с участието на представители на Регионалната служба по заетостта - София, 9-те Бюра по труда в София, Представителството на ВКБООН в България и неправителствените организации по проблемите относно трудовата реализация на бежанците със статут в България.

Поради ниското ниво на безработица в София /през 2000 г. - 4.2 % / по-голяма част от получилите статут бежанци се заселват на територията на столицата Постигната бе договореност за включването на бежанците в микропроекти, насочени към групите в неравностойно положение на трудовия пазар.

Неправителствените организации подпомагат усилията на Агенцията за бежанците в областта на социалната интеграция на бежанците чрез провеждането на редица проекти за социално подпомагане, професионална квалификация и трудова заетост на бежанците. Бежанско-мигрантската служба към БЧК подпомага финансово бежанците със статут, организира курсове по български език и реализира проекти за трудова заетост на признати бежанци

През 2001 г- “Каритас-България”, съвместно с Агенцията за бежанците, организира и проведе курс по компютърна грамотност /две нива по три месеца/ за бежанци в производство, бежанци със статут и лица с предоставена хуманитарна закрила. След успешно положен изпит 108 бежанци - курсисти завършиха курса и получиха документ за компютърна грамотност.

Предвид цитираните по-горе проблеми относно трудовата заетост на бежанците със статут, през 2002 г. Агенцията за бежанците задълбочава сътрудничеството си с Министерството на труда и социалната политика, като ще предложи да бъде разработен и приложен в практиката микропроект за трудова заетост на бежанци “Обучение по български език, квалификация и заетост на бежанци”, който да бъде реализиран съвместно с Регионалната служба по заетостта - София.

Събиране на семейства. Права на членовете на семействата на бежанци

Както в действащият Закон за бежанците, така и в Законът за убежището и бежанците, е дадено определение на понятието "член на семейство" съгласно, което "Членове на семейството са съпругът, съпругата и ненавършилите пълнолетие деца, ако не са встъпили в брак. Права на членове на семейството имат и родителите на всеки от съпрузите, които на са в състояние сами да се грижат за себе си поради напреднала възраст или тежко заболяване или контузия и се налага да живеят в едно домакинство със своите деца".

Съгласно чл.19 от Закона за бежанците "Членовете на семейството, придружаващи бежанеца, на когото е открито производство за предоставяне на статут или на когото е предоставен статут на бежанец, имат неговите права и задължения".

Новото в Закона за убежището и бежанците е, че при случай на отказ на решение за събиране на семейство, може да се подаде жалба пред Върховния административен съд.

Събиране на семейства на бежанци

За периода 1997 г. – 2002 г. данните са както следва:

1997 г. Едно семейство от Ирак (+ съпруга + 4 деца)

2000 г. Пет семейства от Афганистан, (респективно + съпруга + 3 деца + сестра на бежанеца, + съпруга, + болни майка и баща, + 3 невстъпили в брак деца, + двамата му възрастни родители)

2001 г. Дванадесет семейства, в т.ч. 7 от Афганистан, (респективно + съпруга + 3 деца, + съпруга, + съпруга + 5 деца, + съпруга + 9 деца, + съпруга + 6 деца, + съпруга + 4 деца, + съпруга + 3 деца), 1 без гражданство (+ син), 3 от Ирак, (респективно + син, + съпруг, + съпруг) и 1 от Сирия (+ съпруга + 3 деца).

2002 г. Три семейства, в т.ч. 1 от Афганистан (+ съпруга) и 2 от Ирак (съответно + съпруг, + съпруга + 5 деца)

За периода 11.11. 1997 г. – 25.04. 2002 г. Ръководството на Агенцията за бежанците е дала разрешение за събиране на 27 семейства, пожелали да се съберат на територията на Република България, като присъединилите се лица към бежанеца/бежанката са общо 83 души.

Афганистан – 18 семейства, присъединилите се членове са 62 души,

Ирак – 6 семейства, присъединилите се членове са 15 души,

Етиопия – 1 семейство, присъединилият се член е 1 лице,

Сирия – 1 семейство, присъединилите се членове са 4 души,

Без гражданство– 1 семейство, присъединилият се член е 1 лице.

Правото на социално подпомагане на бежанците, получили статут в Република България е регламентирано с чл.28, ал.1 от Закона за бежанците и чл.2, ал.4 от Закона за социално подпомагане.

Социалното подпомагане на бежанците, получили статут в Република България се осъществява от Общинските служби за социално подпомагане по местоживеене, при условията и по реда за българските граждани.

За разлика от българските граждани, за които се изисква регистрация в Бюрата по труда най-малко 6 месеца преди подаването на молбата за помощ, такъв срок не се изисква за получилите статут бежанци, които в едномесечен срок от датата на връчване на решението за статут са се регистрирали в Бюрата по труда /чл.10, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане/.

Бежанците с определена група инвалидност имат право да ползват предвидените социални помощи, помощни средства за инвалиди /инвалидни колички, патерици, слухови апарати и др./ и услуги за българските граждани, включително и инвалидна пенсия.

Здравното осигуряване на бежанците със статут се извършва при условията и по реда за българските граждани.

Психологическо обезпечаване

Необходимо е да се отбележи, че бежанците получили статут, имат равни права с българските граждани по отношение правото на образование.

Съгласно чл.28, ал.1 от Закона за бежанците и Наредба N 3 от 27 юли 2000 г. бежанците със статут имат право да продължат обучението си за придобиване на средно образование в държавните и общинските училища на Република България по ред, установен от Министерство на образованието и науката и Агенцията за бежанците.

Съгласно чл.11, ал.3, т. 2 от Наредбата за държавните изисквания за приемане на студенти във висшите училища на Република България бежанците със статут имат право да кандидатстват и да продължат обучението си във висшите училища на Република България при условията и по реда за приемане на българските граждани.

Съгласно чл.2 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища бежанците имат право на признаване на придобито висше образование и на завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища.

Бежанците със статут могат да кандидатстват за докторанти при условията и по реда за приемане на български граждани в научните организации на Република България /чл.17, ал.2, т.2 от Наредбата за държавните изисквания за приемане и обучение на докторантите/.

Съгласно чл.13 а от Закона за българското гражданство лице с предоставен статут на бежанец има право да кандидатства за придобиване на българско гражданство, ако към датата на подаване на молбата за натурализация са навършени 3 години от датата на решението за предоставяне на лицето статут на бежанец.

Административната структура на Агенцията за бежанците е изградена в съответствие с изискванията на Закона за администрацията и Закона за държавния служител. Структурата, съставът и функционирането са регламентирани в Устройствения правилник, приет с ПМС N 78 от 9 май 2000 г., изм., бр. 48 от 22 май 2001 г., бр., 87 от 9 октомври 2001 г., в сила от 15 октомври 2001 г.

Агенцията за бежанците се състои от централна служба, транзитни, регистрационни, приемателни и интеграционни центрове. Към настоящия момент териториалните поделения са следните:

1. 
   Регистрационно-приемателен център за бежанци в с.Баня, община Нова Загора – открит с ПМС N 99/9.05.1997 г.
   
2. 
   Регистрационен център за бежанци в гр.София – открит с ПМС N 123/17.05.2001 г.
   
3. 
   Интеграционен център за бежанци в гр.София – открит с ПМС N 123/17.05.2001г.
   

Централната служба на агенцията е структурирана в 6 дирекции – 4 от които за специализирана администрация: “Производство и решения”, “Центрове за бежанци, настаняване и административен контрол”; “Здравна и социална защита, адаптация и интеграция на бежанците” и “Международно сътрудничество и евроинтеграция”, и 2 – обща администрация – “Административно-правно и информационно обслужване” и “Финансово-стопански дейности и управление на собствеността”.

Обучението на служителите на Агенцията за бежанците се осъществява по няколко направления:

• 
  в рамките на сътрудничеството с ВКБООН и МОМ;
  
• 
  по линия на международното сътрудничество чрез обмяна на опит, практически курсове на място и участие в семинари ;
  
• 
  в Института по публична администрация и европейска интеграция – в изпълнение на приетата с Решение N 85 от 14.02.2002г. от Министерския съвет Стратегия за обучение на служителите в администрацията.
  

Агенцията за бежанците е оборудвана с 84 компютъра, 2 сървъра; 18 бр. UPS; 4 скенера; 4 модема; 49 принтера; Notebook Compaq Centura 486 – 2 бр.; Notebook Compaq Armada Pentium 166 – 1 бр.; Omnibook 6000 – 2 бр.

С оглед влизането в сила на Закона за убежището и бежанците, агенцията насочва усилията си към създаване на необходимите условия за неговото прилагане и за укрепване на административния си капацитет. В тази връзка се предвижда изграждането до 2005 г. на два транзитни центъра за бежанци:

• 
  в гр. София в близост до ГКПП – аерогара “София”, с капацитет 300 места;
  
• 
  в с. Пъстрогор, общ. Свиленград, обл. Хасково, в близост до ГКПП – “Капитан Андреево”, с капацитет 300 места.
  

В момента функционират два центъра, в които се настаняват бежанци в производство до неговото приключване с влязло в сила решение. Това са:

• 
  Регистрационният център за бежанци (РЦ) в гр.София с капацитет до 500 места и персонал 22 души, и
  
• 
  Регистрационно-приемателният център за бежанци (РПЦ) в с. Баня, община Нова Загора с капацитет до 80 места и персонал 16 души.
  

На всяко настанено лице в центровете се осигурява индивидуален санитарен пакет и хигиенни материали два пъти в месеца. В РЦ-София всеки новорегистриран чужденец,търсещ закрила, получава първоначално пакет с храна за един месец, след което всеки месец получава парична помощ за храна и др. нужди. В РПЦ – с. БАНЯ, след настаняването, бежанците се зачисляват на столово хранене и не получават други финансови помощи. В центровете е организирано и необходимото медицинско обслужване на бежанците. От друга страна, търсещите закрила получават помощи (дрехи, храна и др.), осигурени от различни неправителствени организации.