Допълнителна информация към позицията за преговори на република българия по глава 24 “сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи”

V. Външни граници

Документът за преминаване на границата се издава от компетентните органи на договарящите страни съгласно вътрешното им законодателство (чл. 3, ал. 2) и дава право на 12 пътувания в рамките на 1 година (чл. 3, ал. 3). Притежателят на документа може да пребивава на територията на другата държава до 4 дни (чл.4, ал. 1). При уважителни причини срокът може да бъде продължен до 10 дни. Преминаването на границата се осъществява през ГКПП за международен пътнически транспорт и през ГКПП за движение в граничната зона (чл. 7, ал. 1). Спогодбата не освобождава гражданите на двете страни от извършването на граничен контрол, съгласно националното законодателство на Р България и СР Югославия.

• 
  по силата на двустранна спогодба между Р България и СР Югославия има безвизов режим, като гражданите на двете страни могат да пребивават на територията на другата държава за срок до 30 дни, т.е. значително по-дълго, отколкото по Спогодбата от 1972 г.;
  
• 
  в съответствие с поетите от Р България ангажименти за пълно хармонизиране на националното законодателство с Schengen acquis, пресичането на държавната граница може да стане единствено с паспорт или друг заместващ го документ по смисъла на ЗБДС, през официалните ГКПП /общо 5/, като всички лица, в т.ч. и живеещите в граничната зона, минават през пълен обем граничен контрол.
  

Между правителството на Р България и правителството на Румъния е подписана Спогодба /на 11.03.1971 г./ относно улесняването на пътуванията на техни граждани с постоянно местожителство в граничната зона на двете страни.

Съгласно този документ, българските и румънските граждани, живущи в населени места до 20 км от границата, могат да посещават граничната зона на другата държава веднъж месечно, с престой до 6 дни за всяко пътуване (чл. 1, чл. 4). По силата на Спогодбата, границата може да се преминава през официалните ГКПП или през открити пунктове за граничната зона (чл. 5). Необходимите документи за задгранично пътуване и конкретните пунктове се уточняват допълнително в приложения.

Изпълнението на Спогодбата с Румъния от 1971 г. е фактическо преустановено. Причините за това са аналогични на изложените горе по отношение на Спогодбата с Югославия. Пресичането на държавната граница е възможно единствено с паспорт или друг заместващ го документ по смисъла на ЗБДС, през официалните ГКПП /общо 9/, като всички лица, в т.ч. и живеещите в граничната зона, минават през пълен обем граничен контрол.

По отношение на Македония и Турция не съществуват подобни договорености и на този етап българската страна не предвижда стартирането на преговори за сключването на такива.

Българската страна отчита значението на сътрудничеството и взаимодействието на национално ниво в областта на сигурността на границата между всички национални служби на МВР, както и между тях и митническите и съдебните органи. В тази връзка се предприемат конкретни законодателни и институционални мерки:

• В проекта на Закон за охраната на границата е предвиден гъвкав механизъм за сътрудничество и взаимодействие:

Чл. 73. (1) Национална служба “Гранична охрана” осъществява сътрудничество и взаимодействие с митническата администрация и другите ведомства от граничния контрол чрез обмен на информация, съвместни проверки и други.

(2) Национална служба “Гранична охрана” си сътрудничи и взаимодейства с ведомствата по въпросите на убежището, бежанците и пребиването на чужденци за осъществяване на ефективен миграционен контрол.

(3) Взаимодействието по предходните алинеи се осъществява въз основа на ежегодни двустранни и многостранни споразумения, подписани от ръководителите на службите и ведомствата и одобрени от съответните министри.”

• 
  В Глава четвърта “Взаимодействие” на новата Наредба за ГКПП, в сила от 31.05.2002 г., са регламентирани модерни форми на взаимодействие между службите за граничен контрол на национално и регионално ниво, както и обмена на информация между тях. По отношение на взаимодействието е възприет подхода за сключване на ежегодни меморандуми (споразумения) между институциите, което ще позволи гъвкаво да се променят приоритетите и методите на сътрудничество.
  

“Чл. 22. (1) Службите за граничен контрол си сътрудничат и взаимодействат при осъществяване на дейността си.

(2) Компетентните служби по отношение на граничния контрол на стоки координират дейността си с органите за граничен митнически контрол в съответствие с Международната конвенция за хармонизиране на граничния контрол на стоки.

(3) Взаимодействието на национално равнище се осъществява чрез Междуведомствения съвет по въпросите на граничните контролно-пропускателни пунктове, както и въз основа на ежегодни двустранни или многостранни споразумения, подписани от ръководителите на ведомствата и одобрени от съответните министри.

(4) Органите за граничен контрол осъществяват сътрудничество и взаимодействие чрез обмен на информация, съвместни проверки и други.”

• 
  На 26.08.2002 г. е приета нова Инструкция за условията и реда за взаимодействие между митническите органи и органите на Министерството на вътрешните работи по предотвратяване и разкриване на митническите и валутни нарушения и престъпления, която отменя действието на Инструкция със същото наименование от 2001 г. Освен вече уредените в предишната инструкция въпроси, в предметния обхват на новия акт се включва и регламентация на мобилните митнически групи, като е посочен и редът и условията за спиране на пътни превозни средства¹⁹.
  
• 
  На 04.01.2002 г. е създаден Национален оперативно-информационен център за противодействие на трафика и търговията с хора. Същият е изграден в рамките на МВР – Национална служба “Борба с организираната престъпност”²⁰.
  

Българската страна потвърждава готовността да започне работа по изграждане на национална система за архивиране на документи за задгранично пътуване (FADO) непосредствено след предоставяне на подробните технически спецификации.