Допълнителна информация към позицията за преговори на република българия по глава 24 “сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи”

ІІ. Реформа на съдебната система

С Решение № 672 от 01.10.2001 год. на Министерски съвет на Република България бе приета и утвърдена “Стратегия за реформа на българската съдебна система”, след което се пристъпи към разработване и приемане на програма за нейното изпълнение. Като израз на демократичност и с оглед предварителната професионална оценка на двата документа, същите бяха предоставени за обсъждане във всички звена и на всички нива в съдебната система – съдилища, прокуратури, следствени служби. Постъпилите предложения бяха анализирани в Министерство на правосъдието, предложенията обобщени и като заключителен етап от подготовката, през месец февруари 2002 г. бе проведена международна конференция по проблемите на съдебната реформа, в която взеха участие водещи български и чуждестранни правни експерти и представители на различни институции - парламент, президентство, юридически факултети към висшите учебни заведения в Република България, Институт за правни науки към БАН, изявени представители на съдебната система, неправителствени организации. Направените в хода на дискусията предложения бяха отразени в “Програма за изпълнение на стратегия за реформа на българската съдебна система”, която беше приета от Министерски съвет на 20 март 2002 г. За изпълнението й в момента се подготвят подзаконови нормативни актове, които ще бъдат приети до края на 2002 година.

Конкретно изпълнение на заложените в Програмата краткосрочни цели и приоритети се съдържа в приетия на 31 юли 2002 г. от Народното събрание Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт /ЗИДЗСВ – ДВ бр. 74/30.07.2002 г./.

Новите изменения основно се отнасят до:

• 
  усъвършенстване уредбата за избор на членове и правомощията на Висшия съдебен съвет (ВСС). Разширени са хипотезите за оспорване на незаконосъобразен избор на член на ВСС ; създадени са седем нови правомощия, сред които по-важни са: приемане на годишни отчети за работата на звената от съдебната система във всичките им нива - съд, следствие и прокуратура ; изготвяне на обобщен годишен доклад от министъра на правосъдието – съобразно предоставената от съдебната система информация и след одобряването му от ВСС, министърът има задължение да го внесе в Народното събрание /въвеждане на прозрачност и отчет в работата на съдебната система/ ; приемане на правила за професионална етика на съдии , прокурори , следователи , съдебни служители ; издаване на ежемесечен информационен бюлетин за дейността и приетите решения от ВСС и т. н.
  
• 
  дефиниране и ясно детайлизиране на правомощията на министъра на правосъдието в качеството му на председателстващ ВСС и като представител на изпълнителната власт. Създава се изцяло нова глава, която определя взаимодействието на министър на правосъдието с органите на съдебната власт и по този начин се изпълнява една от критичните бележки на Европейската комисия за разграничение на властите и дефиниране на правомощията ;
  
• 
  въвеждане на атестация за всички съдии, прокурори и следователи преди придобиване статут на несменяемост (чл.129 и следващите), както и периодичната им оценка /на всички нива/, свързана с повишаване в ранг и длъжност. Целта е премахване на съществуващия субективизъм и предвидимост на кариерата от всеки магистрат. Предвиждат се ясна процедура, орган на атестация, обжалваемост на решението на атестационната комисия и т.н.
  
• 
  въвеждане на задължително конкурсно начало при първоначално встъпване в съдебната система – независимо дали това касае първоинстанционно, въззивно или касационно ниво;
  
• 
  въвежда се задължително обучение на младшите съдии и младшите прокурори, както и последваща квалификацията на съдии, прокурори, следователи, съдия-изпълнители, съдии по вписванията, съдебни служители. Със ЗИД на ЗСВ се създава Национален институт на правосъдието като юридическо лице със седалище в София, на което е възложено изпълнението на посочените по-горе дейности. В момента се изготвя и предстои да бъде приет /след съгласуване с ВСС/ Правилник за работата на института. Финансирането ще се обезпечава от републиканския бюджет (разходите са предвидени в бюджет 2003), от международни програми и други проекти, както и от юридически лица с нестопанска цел. Предвижда се учебната дейност да започне през 2003. Курсът на обучение ще продължава една учебна година, като за това време се предвижда бъдещите магистрати да получават месечно възнаграждение в размер на 70% от основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска или прокурорска длъжност. Предвидено е повишаване на квалификацията да се извършва и от юридически лица с нестопанска цел /съществуващият Център за обучение на магистрати/, като финансирането ще се осигурява по конкретни целеви програми. Тенденцията е Центърът за обучение на магистрати, в един последващ период, да се влее в Националния институт на правосъдието.
  

• 
  въвеждане на мандат и изборност за всички ръководители в съдебната система – на районно, окръжно и апелативно ниво. Мандатът е петгодишен, а изборът ще се прави от общо събрание, включващо всички съдии, респ. прокурори и следователи от даденото ниво;
  
• 
  въвеждане на нови административни длъжности /ръководители/ във всички звена на съдебната система, както и нова система от рангове;
  
• 
  подобряване на нормативната уредба по статута на служителите в администрацията на органите на съдебната власт и на администрацията на Висшия съдебен съвет (чл.188, чл.188а и чл.188б);
  

• 
  възстановяване на Националната следствена служба цел поемане и координиране на административно и финансово ръководство, оказване на методическа помощ на следствените служби в страната (чл.122);
  
• 
  създаване на специализирано звено за охрана и съдействие на органите на съдебната власт (чл. 36д);
  
• 
  създаване на изцяло нова процедура по съставяне и приемане бюджета на съдебната система. Отменя се досегашния ред, според който Министерски свет можеше да направи свои обосновани предложения и възражения, т.е. да влияе върху бюджета на независимата съдебна власт. Предвидено е Висшият съдебен съвет да съставя проекто-бюджета на съдебната власт, който чрез Министерски съвет се включва в проекта на закон за държавния бюджет за съответната година. Императивно е възведена забрана Министерският съвет да променя проекто-бюджета на съдебната власт. Той може да изразява само становище по него. Народното събрание приема бюджета на съдебната власт по органи – като самостоятелна част от държавния бюджет. Първостепенен разпоредител с бюджета на съдебната власт е Висшият съдебен съвет, а второстепенни разпоредители - ръководителите на Върховен касационен съд, Върховен административен съд, Главен прокурор и Директор на националната следствена служба.
  

В изпълнение на краткосрочните приоритети от останалите подцели в “Програма за изпълнение на съдебната реформа” и в рамките на програма ФАР 2002, за одобрение от Европейската комисия е предложен проект “Изпълнение на стратегията за реформа на съдебната система” на стойност 11 870 000 евро. Проектният фиш вече е одобрен и се очаква проектът да стартира през 2003 г.

Последният включва четири подпроекта:

1. 
   “Осигуряване на равен достъп до правосъдие”;
   
2. 
   “Усъвършенстване системата на съдебното изпълнение, с цел осигуряване на ефективна и бърза защита правата на граждани и юридически лица”;
   
3. 
   “Компютъризация на съдилищата”;
   
4. 
   “Изграждане на Национален институт на правосъдието” – като програмата ФАР ще подпомогне създаването на учебни планове и подготовката на преподаватели.
   

Безплатната правна помощ по българското законодателство обхваща както наказателното, така и в гражданското производство и включва:

1. 
   Назначаване на адвокат за представителство пред съд на определени категории лица и в определени случаи;
   
2. 
   Освобождаване от съдебни разноски
   

А. Наказателно производство:

1. 
   ГПК (Приложение 3) урежда случаите, в които съдът назначава адвокат в гражданското производство и възнаграждението му се поема от бюджета на съда. Това са хипотезите: наличие на противоречие между интересите на представлявания и представителя ; неизвестно местожителството на лицето и то не се яви в съда дори след призоваване чрез “Държавен вестник” (чл. 16 ал. 5 и 6, чл. 50 ал. 2 ГПК)
   
2. 
   Чл. 63 ГПК посочва случаите, в които не се внасят такси и разноски при граждански спорове. Това са определени и изчерпателно посочени искове, както и хипотези, при които е признато от съда, че лицата нямат достатъчно средства да заплатят таксите и разноските.
   

В тези случаи разноските в производството се плащат от сумите, предвидени от бюджета на държавата за безплатна правна помощ. Ако искът бъде уважен, следващите такси и платени разноски се възлагат върху осъдената страна.

От решаващо значение за осигуряване на достъп до правосъдие на гражданите е и размерът на съдебните и деловодните разноски. Размерът на дължимите такси е нормативно определен и е в разумни граници. Както вече бе посочено по-горе законът позволява на съда да освобождава изцяло или отчасти от такси лицата, които са в затруднено материално положение.

Осигуряването на бързо, достъпно, справедливо правораздаване, правораздаване съобразено с европейските стандарти, както и защита на основните човешки права и свободи винаги е било сред основните приоритети на българското правителство. В този контекст, в “Стратегия за реформа на българската съдебна система”, гарантирането на равни възможности за достъп до правосъдие е предвидено да се реализира чрез следните действия:

• 
  в краткосрочен план – чрез изготвяне на законодателни промени за усъвършенстване на безплатната правна помощ по наказателни и граждански дела и
  
• 
  в средносрочен план – чрез създаване на Национално бюро за правна помощ, което да координира и осигурява правна помощ в цялата страна.
  
• 
  в дългосрочен план – чрез изготвяне на нови ГПК и НПК.
  

• 
  преглед на ефективността на законодателството, отнасящо се до осигуряване на безплатна юридическа помощ по граждански и наказателни дела и съпоставянето му със законодателството на страните-членки на ЕС;
  
• 
  разработване на конкретни предложения за необходимите законодателни промени, включително нов закон, целящи подобряване системата за осигуряване на безплатна правна помощ;
  
• 
  създаване на Национално бюро за правна помощ, което да координира и осигурява правна помощ в цялата страна.
  

В дългосрочен аспект Министерство на правосъдието подготвя проект по програма ФАР-2003 - “Реформа на гражданското и наказателното производство”, чиито цели и резултати включват подобряване достъпа до правосъдие на всички физически лица и в частност на социално слабите граждани, ускорена процедура за защита и т.н.

Министерство на правосъдието участва в редица дейности, свързани с въвеждането на алтернативните способи за решаване на спорове. Съвместно със създадените до момента неправителствени организации в тази област и с финансовата помощ на АВА СЕЕLI, се извършва обучение на медиатори, като идеята е такива организационни структури да има в седалищата на всеки окръжен съд. Дейността на Министерство на правосъдието в това направление обхваща участие в редовни месечни сбирки, на които се обсъждат казуси – предмет на медиация за дадения период, както и текущи проблеми.

Какви практически стъпки са предприети ?

На 30 май 2002 г. Министерство на правосъдието, съвместно с Британското посолство в България, проведе семинар по въпроси на алтернативните способи за решаване на спорове с участието на съдии, адвокати и експерти от МП – общо 35 човека.

През месец юни 2002 г., съвместно с фондация “Партньори-България” беше проведен петдневен семинар на тема “Базисни умения за посредничество при извънсъдебно решаване на спорове” с участието на 30 адвокати от цялата страна.

През м. юли работна група под ръководството на Министерство на правосъдието и с участието на съдии, представители на ABA CEELI (Американска асоциация на юристите), фондация “Партньори-България”, Център за извънсъдебно разрешаване на спорове към Съюза на юристите в България, сдружение “Медиатор” и Висшия адвокатски съвет, прие “Професионални стандарти на медиатора”, които са основополагащ документ в тази дейност.

На предстоящите заседания през месеците до края на годината работната група ще обсъжда необходимостта и възможностите за изменение на ГПК или за създаване на самостоятелен Закон за посредничеството. Тези въпроси ще се разглеждат в светлината на Препоръките на Съвета на Европа, отнасящи се до медиацията и на Зелената книга за алтернативно разрешаване на спорове по граждански и търговски дела на ЕС (COM(2002) 196 final/ 19.4.2002).

Следва да се подчертае, че законодателните решения в краткосрочните приоритети на “Стратегия за реформа на българската съдебна система” и в програмата за нейното изпълнение, са търсени в рамките на сега действащата Конституция на Република България.

Съгласно Конституцията следствените органи са в системата на съдебната власт, като последната включва три самостоятелни звена: съд, прокуратура, следствие.

Понастоящем следствието обхваща 28 регионални следствени служби, които са разпределени на териториален принцип по седалище на окръжните съдилища. Те са юридически лица на бюджетна издръжка и осъществяват разследване по всички наказателни дела съгласно НПК. Както вече беше посочено с промените в Закона за съдебната власт се възстановява Националната Следствена Служба, която трябва да осъществява общо организационно и административно ръководство, оказване на методическа и практическа помощ, извършване на разследвания по дела с особена сложност. Преследваната цел е подобряване координацията в борбата срещу престъпността, ускоряване на досъдебното производство и др.

• 
  имунитет на съдии, прокурори и следователи
  
• 
  принцип на несменяемост
  
• 
  брой, състав и правомощия на Висш съдебен съвет
  
• 
  избор и мандат на Висш съдебен съвет
  
• 
  място и роля на следствените органи и прокуратурата в системата на държавните органи
  
• 
  взаимоотношения между министър на правосъдието и органите на съдебната власт
  
• 
  отговорност на съдебната власт пред обществото
  

Като естествено продължение на тази дискусия през м. юли 2002 г., под патронажа и с участието на Президента на Република България, беше проведена Национална конференция на тема “Конституцията на Република България от 1991 г. и европейските стандарти”. Втората част на конференцията бе изцяло концентрирана върху необходимите промени в глава VI – “Съдебна власт”. Дискусиите обхванаха въпроси свързани с мястото и отговорността на следствени органи и прокуратура, имунитет на съдии, прокурори и следователи, състав, правомощия, избор и мандат на Висшия съдебен съвет, както и с инстанционността на съдебното производство.

Формираното преобладаващо становище на експерти, научни работници и представители на съдебната система бе, че следствените органи трябва да преминат към изпълнителната власт. Широко беше застъпена тезата, че имунитетът на съдии, прокурори и следователи следва да се сведе до функционален имунитет, т.е. имунитет свързан с постановените от тях актове. Силен акцент се постави върху въпроса за отговорността на съдебната система пред обществото.

 За месец ноември е планирано провеждането на нова конференция, изцяло посветена на реформата в съдебната система и свързаните с това изменения в Конституцията на Република България.

В новия Закон за съдебната власт ясно са разграничени правомощията между двете институции.

С промените в ЗСВ са разширени правомощията на Висшия съдебен съвет, създадена е нова глава, която ясно очертава правомощията на министъра на правосъдието при взаимодействието му със съдебната власт, изцяло е преработена частта свързана с бюджетиране на съдебната система.
ВСС е висш административен орган със стратегически правомощия за ръководство на съдебната власт, определя състава и осъществява организацията й. Този орган се състои от 25 членове-юристи с високи професионални и нравствени качества, избирани за срок от 5 години. Членове на ВСС по право са председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор.

Според Закона за съдебната власт Висшият съдебен съвет има следните правомощия:

1. 
   Предлага на Президента на Република България назначаване и освобождаване на председателите на Върховен касационен съд, Върховен административен съд и Главен прокурор.
   
2. 
   Определя броя, съдебните райони и седалищата на районни, окръжни, военни и апелативни съдилища - по предложение на министъра на правосъдието.
   
3. 
   Определя брой на съдии, прокурори, следователи, съдия-изпълнители, съдии по вписванията и съдебни служители във всички съдилища, прокуратури и следствени служби.
   
4. 
   Назначава, повишава, понижава, премества и освобождава от длъжност съдии, прокурори и следователи.
   
5. 
   Определя възнагражденията на съдии, прокурори и следователи.
   
6. 
   Взема решение за снемане на имунитета и за временно отстраняване от длъжност на съдия, прокурор или следовател в определените от закона случаи, по искане на главния прокурор и на не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет.
   
7. 
   Произнася се с решения по дисциплинарни дела срещу съдии, прокурори и следователи (Дисциплинарно производство срещу магистрати се възбужда от ВСС по предложение на лицата, посочени в чл. 171 от ЗСВ. В заседанието, в което се внася за разглеждане предложение за дисциплинарна отговорност, ВСС определя чрез жребий петчленен състав от своите членове за разглеждане на делото).
   
8. 
   Съставя проектобюджета на съдебната власт и контролира изпълнението му.
   
9. 
   Изисква и изслушва ежегодно информация от съдилища, прокуратури и следствени служби.
   

Трябва да се отбележи, че Министерство на правосъдието е орган на изпълнителната власт, който е натоварен с провеждане на държавната политика в областта на правосъдието. Съгласно Закона за съдебната власт, министърът на правосъдието председателства заседанията на Висшия съдебен съвет, но не участва при гласуване на решения. Същевременно министърът на правосъдието - чрез Инспектората по чл. 35б от ЗСВ, контролира организацията на административната дейност на съдилищата, събира информация и обобщава съдебната практика и при необходимост може да прави предложения за назначаване на кадри в съдебната система.

С новия ЗСВ към министъра на правосъдието се създават структурни звена, които подпомагат взаимодействието му с Висшия съдебен съвет и с органите на съдебната власт в следните насоки:

1. съдебна дейност;

2. професионална квалификация;

3. информационни технологии;

4. противодействие на престъпността и криминологични изследвания;

5. съдебни сгради;

6. охрана.
Устройствен правилник на Министерството на правосъдието

Предвид настъпилите изменения в Закона за съдебната власт, в Наказателния кодекс и в Закон за изпълнение на наказанията, както и в контекста за ускоряване на преговорите с Европейския съюз, на 22 август 2002 г. Министерски съвет на Република България одобри нов Устройствен правилник на Министерство на правосъдието. Той определя организацията, ред на дейност, функции и численост на персонала в министерството, в неговите организационни структури и административни звена. С новия Устройствен правилник дейността на министерството ще бъде оптимизирана и организирана в 10 дирекции, от които 4 в “обща” и 6 в “специализирана” администрация /досега администрацията беше организирана в една главна дирекция, 7 дирекции и инспекторат по Закона за администрацията/. При изготвянето му са отчетени препоръки и предложения от туининг проект BG-99/IB/JH/04 “Укрепване на независимостта на съдебната власт и институционалния капацитет на Министерство на правосъдието за възприемане и прилагане достиженията на правота на Европейския съюз”.

В съответствие с промените в Закон за изпълнение на наказанията от структурата на министерството се отделя ГД "Главно управление на местата за лишаване от свобода" и тя се преобразува в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", която ще бъде второстепенен разпоредител с бюджетни средства към министъра на правосъдието.

За оптимизиране работата на съществуващата досега дирекция "Административно-правно обслужване и връзки с обществеността" с числен състав от 37 души, тя се разделя на две дирекции - "Административно-правно обслужване и човешки ресурси" - с персонал от 32 души и "Връзки с обществеността и протокол" с 10 щатни бройки.

Поради нарасналия обем работата свързана с хармонизиране на националното ни законодателството с правото на Европейския съюз, щатната численост на дирекция "Правна евроинтеграция" се увеличава с две бройки.

Облекченият режим за придобиване на българско гражданство /от лица с български произход/, гласуван и приет през 2001 г., доведе до значително увеличаване работата на дирекция "Българско гражданство и осиновяване". По тази причина персоналът на дирекцията ще се увеличи с двама души.

Новият Устройствен правилник предвижда създаването на дирекция "Охрана" като част от специализираната администрация на Министерството на правосъдието. Тя ще има за предмет на дейност организиране и осъществяване охраната на съдебните сгради, на съдии, следователи и прокурори и при необходимост - на свидетели ; конвоиране на обвиняеми и подсъдими.

Във връзка с дейността по развитието на Единна информационна система за противодействие на престъпността и изграждане на национална стратегия за информационно обезпечаване на съдебната система, се създава дирекция "Информационно обслужване и технологии", в която ще работят 12 специалисти. Дирекцията ще проучва информационните нужди на съдебната власт, ще извършва анализи и ще предлага решения за програмното и техническото осигуряване с компютърна техника и програмни продукти. В задълженията й е включена и дейността по изготвяне и поддържане на имотния регистър /съобразно Закон за кадастъра и имотния регистър/.

До три месеца от влизане в сила ЗИД на ЗСВ Министерски съвет на Република България следва да приеме постановление за финансиране на Единната информационна система за противодействие на престъпността. Предвидените средства обхващат “Бюджет 2002” и “Бюджет 2003”. Министерство на правосъдието разчита да получи по ФАР-2002 - програма “Изпълнение на Стратегията за реформа на съдебната система”, финансови средства за дейността на новосъздадената дирекция както и експертно съдействие. Очакват се по проект на Световната банка “Кадастър и имотен регистър” /за 2002 г./ да постъпят и бъдат усвоени около 1 млн. лева.
ЕС подчертава отправената към България покана (CONF-BG 35/01) да предостави подробна информация за мерките, които възнамерява да предприеме за намаляване продължителността на съдебните производства и надлежно прилагане на съдебни решения.

Във връзка с подобряване механизма за изпълнение на съдебните решения и намаляване продължителността на съдебните производства, са подготвени и внесени за разглеждане от Народното събрание на Република България промени в двата основни процесуални закона – Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Първият законопроект е приет на първо четене в Народното събрание, а вторият е изготвен и предстои да бъде внесен за одобрение в Министерски съвет /с очакване да бъде приет от Народното събрание до края на м. октомври 2002 г./.

Предложените промени в ГПК целят усъвършенстване на гражданското съдопроизводство преди всичко с оглед изискванията за бързина, процесуална икономия и дисциплина.

За постигане на посочените цели законопроектът предвижда:

• 
  Рационализиране на процедурата по призоваване на страните;
  
• 
  Прецизиране на възможностите за отлагане на делото от сраните и оттук – ускоряване на съдебното производство;
  
• 
  Двуинстанционно производство по трудови спорове (изключение – признаване на дисциплинарно уволнение за незаконно);
  
• 
  Регламентиране на бързи производства по трудови спорове и по спорове за установяване нарушения на търговска марка, географско означение, авторско и сродно право; гражданско-правен статут на лицата (чл.74 и 75 от Семейния кодекс);
  
• 
  Увеличаване цената на искове за парични вземания, по които се предвижда необжалваемост пред Върховния Касационен Съд (досега цената бе 1000 лв., а след промяната става 50 000 лв. за имуществени искове по търговски дела, а за останалите – 5 000 лв.);
  
• 
  От касационно обжалване се изключват искове по Закона за собствеността и ползването на земеделски земи и по Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд;
  
• 
  Промени в касационното производство с цел по-бързо приключване на споровете (намалява се възможността за връщане на делата от касационна на въззивната инстанция);
  
• 
  Ускоряване на изпълнителното производство чрез стимулиране по-активно участие на страните в изпълнението.
  

Предложените изменения и допълнения в НПК се налагат от противоречия в действащия закон, довели до сериозно забавяне на процесуалното развитие, и целят постигане на процесуална бързина и икономия. Промените са съобразени с изискванията на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, по отношение на приключването на делата в “разумен срок”.

Основните изменения са в следните насоки:

• 
  За постигане на процесуална бързина и икономия се предвижда някои престъпления от общ характер с по-ниска степен на обществена опасност, респ. по-леко наказуеми, да се преследват по тъжба на пострадалия до прокуратурата (този частно-публичен по своя характер институт е традиционно познат на българския наказателен процес още след Освобождението);
  
• 
  Обвиняемият може да поиска от съответния първоинстанционен съд делото му да бъде разгледано от съда, ако от повдигане на обвинението за тежко престъпление са изминали 3 години, а за всички останали случаи – 2 години;
  
• 
  Въвеждане на ограничения за обжалване по касационен ред определенията на въззивния съд по мерки за неотклонение в досъдебното производство;
  
• 
  Възстановяване института на споразумението;
  
• 
  Усъвършенстване института на полицейското производство;
  
• 
  Развитие на института “Правна помощ по наказателни дела” и съобразяването му с европейските стандарти;
  
• 
  Отпадане на възможността за предявяване на граждански иск в досъдебната фаза на наказателното производство (запазва се обаче, правото да се иска и допуска обезпечение на евентуален бъдещ иск).
  

Като допълнителна мярка, насочена към облекчаване натовареността на съдиите и ускоряване на съдебните производства, за пръв път се въвежда фигурата на съдебните помощници и съдебните администратори /ЗИДЗСВ/. Първата категория лица ще подпомагат съдиите при подготовка и движение на делото, ще изготвят проекти за съдебни актове и т.н., а втората категория лица ще поемат изцяло администрирането в съдебната система.

За подобряване ефективността на българското съдопроизводство Министерство на правосъдието е разработило предложение за Проект “Реформа на гражданското и наказателното производство” по Фар 2003.

Целта на проекта е реформиране на гражданското и наказателно съдебно производство, чрез промяна на двата основни закона, по които те се ръководят – Гражданско–процесуалния и Наказателно-процесуалния Кодекс.

Проектът ще допринесе за изпълнение на под-цел 13 “Законодателни промени” от Стратегията за реформа на съдебната система, която предвижда:

• 
  оценка и изменение на действащите процесуални и материални закони с цел дефиниране на причините, които препятстват бързо, достъпно и справедливо правораздаване
  
• 
  разработване на стратегия и приоритети за необходимите законодателни промени свързани с бързо, достъпно и справедливо правораздаване
  

Подобряването на статута на съдии, прокурори и следователи може да се разглежда в няколко направления.

Новият ЗСВ въвежда фигурата на съдебния администратор като главен съдебен служител и урежда неговия статут (чл.188с). Конкретизирани са неговите ръководни, организационни и управленчески функции. Съдебният администратор планира, организира и ръководи съдебните служители, отговаря за управлението на административната дейност в съда, въвежда програмни решения по дългосрочното планиране, бюджетната политика, финансите, автоматизацията и снабдяването с оборудване. Изрично е предвидено, че съдебният администратор е политически неутрален при изпълнение на служебните си задължения. С въвеждане на тази нова за българската правна система фигура се цели подобряване статута на ръководителите в съдебната система, освобождаването им от несвойствена дейност и концентриране на усилията им в управление на съдебните дела и правоприлагането.

ЗИД на ЗСВ урежда нова фигура в българското правосъдие – тази на съдебния помощник. Той ще облекчи работата на съдиите при събиране на определени доказателства, при анализ на практиката на Върховен касационен или Върховен административен съд, при подготовка на проекти на съдебни решения и др.

ЗИД на ЗСВ измени разпоредбата на чл. 139в от ЗСВ, като задължителното социално и здравно осигуряване на съдии, прокурори, следователи и съдебните служители става за сметка на бюджета на съдебната власт. Създава се текст, съобразно който при освобождаване от длъжност и прослужени над 10 години като съдия, прокурор, следовател, лицето получава парично обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото години има прослужени в органите на съдебната власт, но не повече от 20 месечни възнаграждения.

Усъвършенстван е механизмът за определяне на възнагражденията на магистратите, чрез привеждането му в по-тясно съответствие със средната работна заплата в бюджетната сфера.

Установени са нови взаимоотношения с републиканския бюджет. В Закона за държавния бюджет /ЗДБ/ за 2002 г. е предвидено изпълнението на приходите от съдебни такси да може да се използва като разходи за съдебната система; с “Преходни и заключителни разпоредби” на ЗДБ са определени средства за структурни реформи в съдебната система, като в тях изрично се предвиждат средства, включително за укрепване на капацитета и на съдебната администрация.

Една от мерките за подобряване положението на магистратите при изпълнение на служебните им задължения е създаването на специализирано звено за съдебна охрана към Министерство на правосъдието, в съответствие със Закона за изменение и допълнение на съдебната власт. Това звено, чието създаване е регламентирано в приетия нов Устройствен правилник на МП, ще има за цел и функции организирането и осъществяването на охраната на всички съдебни сгради и органи на съдебната власт; призоваване на лица; конвоиране на обвиняеми и подсъдими и т.н.

С оглед рязко подобряване качеството на административното производство, подобряване статута на съдии и прокурори, занимаващи се с административни дела, подобряване на съдебния контрол върху актове на изпълнителната власт, както и за неговото осъвременяване и ускоряване /основните закони са от 1976 – 78 година/ и с финансовата подкрепа на “Програма на ООН за развитие” /UNPD/, стартира цялостен преглед на системата на административното правосъдие в Р България. Целта е да се изготви рамка за изграждането на съвременна административна правораздавателна система – чрез кодификация на законодателството /на база проведено сравнително-правно изследване в страните-членки/ и чрез създаване на специализирани административни съдилища. Този проект се подкрепя и доразвива с проект по програма ФАР 2002 “Подобряване на административното правораздаване с оглед борбата срещу корупцията”. Целта е в края на 2003 година Р България да разполага със съвременна и ефективна система за административно правосъдие и изградени специализирани административни съдилища.

С финансовата помощ на “Програма на ООН за развитие” /UNPD/ и с цел подобряване качеството на съдебното производство по търговски дела, се изгради работна група, която ще анализира обем и вид на търговските спорове в различните съдебни райони, брой регистърни производства, специализация и подготвеност на съдиите и т.н. и ще предложи законодателни решения свързани с подобряване ефективността и бързината на това специфично съдебно производство. Работната група следва да приключи своята работа до края на 2002 год., а с резултатите и предложенията ще бъдат запознати съответните представители на съдебната система на национална конференция в началото на 2003 година. На тази конференция предстои да се вземат решения за евентуално създаване на специализирани търговски съдилища, респ. за окрупняване на съществуващите в момента търговски отделения към окръжните съдилища.
Приложения:

1. 
   Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт
   
2. 
   Гражданско-процесуален кодекс
   
3. 
   Закон за адвокатурата
   
4. 
   Закон за държавните такси