Допълнителна информация към позицията за преговори на република българия по глава 24 “сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи”

VІ. Миграция

• 
  Събиране на семейства;
  
• 
  Допускане на граждани на трети страни с цел трудова заетост;
  
• 
  Допускане с цел извършване на дейности като самонаети лица;
  
• 
  Приемане с цел обучение;
  
• 
  Статут на гражданите на трети страни, които пребивават дългосрочно;
  
• 
  Единно разрешително за пребиваване.
  

Р България приема последователни стъпки за пълно хармонизиране на законодателството в областта на миграцията със законодателството на ЕС.

С измененията и допълненията на ЗЧРБ, ДВ бр. 42/27.04.2001 г., в сила от същата дата, е постигнато съответствие в следните области:

• 
  събиране на семейства
  

Чл. 24. (1) Разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденците, които:

13. са членове на семейството на чужденец, получил разрешение за продължително пребиваване;

Чл. 25. Разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците:

3. малолетни и непълнолетни деца на български гражданин или на постоянно пребиваващ в страната чужденец, които не са встъпили в брак;

Следва да се има предвид, че по смисъла на българското законодателство под семейство се разбират съпрузите и ненавършилите пълнолетие (18 години) техни деца, ако не са встъпили в брак.

• 
  фиктивни бракове
  

ЗЧРБ - Чл. 26. (3) Отказва се издаването на разрешение за дългосрочно пребиваване, а издаденото се отнема на чужденец, който е сключил брак с чужденец, получил разрешение за продължително пребиваване, ако са налице данни, че бракът е сключен единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България, и получаване на разрешение за пребиваване.

(4) Преценката за отказ или за отнемане на разрешението по ал. 3 се извършва от службите за административен контрол на чужденците въз основа на данни, даващи основание да се направи обоснован извод, че бракът е сключен единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България, и получаване на разрешение за пребиваване. Такива данни могат да бъдат:

1. обстоятелството, че съпрузите не живеят заедно;

2. липсата на принос към задълженията, произтичащи от брака;

3. обстоятелството, че съпрузите не са се познавали преди сключването на брака;

4. даването на противоречиви сведения за лични данни на другия съпруг(име, адрес, националност, професия), за обстоятелствата на запознанството им или за друга важна лична информация;

5. обстоятелството, че съпрузите не говорят на език, разбираем и от двамата;

6. заплащането на парична сума за сключването на брака извън обичайната зестра;

7. наличието на предишни бракове, сключвани с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците.

(5) Данните по ал. 4 могат да бъдат установявани от изявления на засегнатите или на трети лица, по документален път или от извършени от държавни органи проверки и разследвания. Службите за административен контрол на чужденците задължително изслушват засегнатите лица.

В изпълнение на приетата нормативна уредба в тази сфера се провежда комплекс от практически мерки от службите за административен контрол на чужденците, включващ проверка по местоживеене с цел установяване дали съпрузите живеят на посочения адрес, дали бракът не е прекратен и други обстоятелства относно съвместното съжителство. При разглеждане на молбите за издаване на разрешение за пребиваване се изисква от съпрузите да представят писмени доказателства за обстоятелствата по чл. 26 ал. 4 от Закона за чужденците в Република България.

В Закона за Министерството на вътрешните работи и Правилника за неговото прилагане са определени органите, които отговарят за механизма за административен контрол на чужденците и това са звената “Документи за самоличност и чужденци” – ДНСП на национално ниво и на регионално -секторите при СДВР и РДВР.

• 
  приемане на работа на гражданите на трети държави
  

Следните нормативни актове регулират платената заетост на чужденци на територията на Р България:

• 
  Закон за чужденците в Р България /ЗЧРБ/
  
• 
  Закон за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/ – Глава Осма
  
• 
  Наредба за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в Р България /НУРИООРРЧРБ/ /ДВ, бр. 39/16.04.2002 г., в сила от 17.06.2002 г./ /приложение VІ.2/
  

Съгласно новия Закон за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) Агенцията по заетостта /АЗ/ се създава към министъра на труда и социалната политика за изпълнение на държавната политика по насърчаване на заетостта, защита на пазара на труда, професионално информиране и консултиране, професионално и мотивационно обучение на безработни и заети лица, както и за извършване на посредническа дейност по информиране и наемане на работа. Агенцията по заетостта е изпълнителна агенция - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика, и е юридическо лице със седалище в София.

Съгласно ЗНЗ чужденец може да работи по трудово правоотношение или като командирован в рамките на предоставяне на услуги на територията на Р България след получаване на разрешение за работа в съответствие с изискванията, определени в НУРИООРРЧРБ.

Разрешението за работа се издава от АЗ по искане на местен работодател. Разрешения за работа на чужденци се издават съобразно състоянието, развитието и обществените интереси на националния пазар на труда и при условие, че общият брой на работещите за местния работодател чужденци не надвишава 10 на сто от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение български граждани и чужденци с предоставено право на убежище или с признат статут на бежанец в предходните 12 месеца.

Агенцията по заетостта осъществява сътрудничество с публичните служби на други държави, които отговарят за наблюдението на условията за наемане на работа, като обменят информация относно националното трудово законодателство и законодателството за наемане на работа на чужденци; наетите български граждани на територията на съответната държава и наетите граждани на съответната държава на територията на Република България; установените нарушения на условията и реда за наемане на работа; установените случаи на незаконно извършване на трудова дейност на българи на територията на съответната държава и на граждани на съответната държава на територията на Република България.

Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта са административните структури, в чиито компетенции е прилагането на настоящото законодателство относно заетост на чужденци.

Министърът на труда и социалната политика упражнява цялостен контрол по спазването на ЗНЗ, както и на другите нормативни актове в областта на заетостта. Специализираната контролна дейност се осъществява от Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда” към министъра на труда и социалната политика.

Нарушенията се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

На работодател, наел по трудов договор чуждестранен гражданин без разрешение за работа, както и на чуждестранен гражданин, извършващ трудова дейност без разрешение за работа, се налага глоба или имуществена санкция в размер, определен по чл. 48 от Закона за чужденците в Р България.

Административно-наказателна отговорност за констатирани нарушения:

• 
  На работодатели – физически лица, приели на работа чуждестранни граждани без разрешение за работа, се налага глоба от 500 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 10 000 лв.
  

• 
  На работодатели – юридически лица, приели на работа чуждестранни граждани без разрешение за работа, се налага имуществена санкция от 20 000 лв., а при повторно нарушение – до 40 000 лв.
  

• 
  Чужденец, който извършва без разрешение трудова дейност, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 10 000 лв.
  

Новата Наредба е в съответствие с acquis, в частност с Резолюция на Съвета от 20 юни 1994 г. за ограничаване приемането на граждани от трети страни на територията на държавите-членки с цел платена заетост.

С наредбата се уреждат условията и редът за издаване, продължаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в Република България; случаите на освобождаване от издаването на разрешения за работа на чужденци и допустимата обща продължителност на заетостта. Разрешение за работа се издава на чужденец при наемане по трудово правоотношение от работодател по смисъла на Кодекса на труда или командироване в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България. Разрешението за работа е само за конкретно юридическо или физическо лице и за посочените в документа място, длъжност, вид и срок на работа.

Разрешение за работа за наемане на чужденец по трудово правоотношение може да бъде издадено съобразно състоянието, развитието и обществените интереси на пазара на труда, ако:

• 
  местният работодател е представил доказателства, че активно е търсил в предходен период, не по-малък от 1 месец, в рамките на пазара на труда нужния му специалист, включително в дирекция “Бюро по труда” на Агенцията по заетостта и чрез обяви в националните и местни средства за масово осведомяване;
  
• 
  чужденецът притежава средно специално или по-висока степен на образование и/или специфични професионални квалификация и опит, отговарящи на обективните изисквания за съответната длъжност/работа и осъществяваната дейност;
  
• 
  няма български граждани или чужденци с постоянно пребиваване в Република България или с приравнени на техните права по чл.70, ал.3 на ЗНЗ с исканата професия, специалност и/или квалификация, вкл. невъзможност за своевременното обучение на нужните на работодателя кадри, което е констатирано след проучване на пазара на труда, съобразено с обективните изисквания за заемане на длъжността и спецификата на дейността.
  

• 
  чужденецът е санкциониран за незаконна трудова дейност в предходен петгодишен период или видно от представените документи е работил незаконно в Република България при предишно пребиваване и/или към момента на внасяне на искането;
  
• 
  работодателят/лицето, приемащо на работа командирован чужденец, е санкциониран в предходен 2- годишен период за ползване труда на чужденец без разрешение за работа;
  
• 
  работодателят през последните 3 месеца по своя инициатива е освободил от работа български граждани, чужденци с постоянно пребиваване в Република България или чужденци с приравнени на техните права по чл.70, ал.3 от ЗНЗ, които биха могли да бъдат наети на работното място, за което се иска наемането на чужденец;
  
• 
  са налице основания по чл. 10, 11 и 21а от ЗЧРБ (отказано е издаване на виза и влизане; лицето присъства в информационния масив на нежеланите в страната чужденци).
  

Създадена е добра координация между процедурите за издаване на виза, на разрешение за пребиваване и разрешение за работа.

Не се изискват разрешения за работа на чужденци, които са с разрешено постоянно пребиваване в Република България или са с приравнени на техните права чрез предоставено им право на убежище, признат статут на бежанец или хуманитарен статут. Изключения от задължението за разрешение за работа могат да бъдат предвидени в международен договор, страна по който е Р България.

Подробна информация относно условията за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в Р България се съдържа в самата Наредба, която е приложена /приложение VІ.2/.

• 
  приемане на работа на лица на свободна практика
  

Следните нормативни актове регулират осъществяването на дейност на свободна практика от чужденци на територията на Р България:

• 
  Закон за чужденците в Р България /ЗЧРБ/
  
• 
  Наредба на МТСП за условията и реда за издаване на разрешения за извършване на дейност на свободна практика от чужденци в Р България /НУРИРИДСПЧРБ/ - /Наредба №2, ДВ, бр.90/10.09.2002 г., влизане в сила – 3 м. след издаването й /приложение VІ.3/
  

Чл. 24. (1) Разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденците, които:

15. желаят да извършват дейност на свободна практика след разрешение от органите на Министерството на труда и социалната политика в съответствие с чл. 24а;

Чл. 24а. (1) Чужденец, който желае да пребивава продължително на територията на Република България с цел извършване на дейност на свободна практика, може да получи виза или разрешение за продължително пребиваване, ако отговаря на законоустановените изисквания за влизане и пребиваване в страната и представи пред дипломатическите и консулските представителства, съответно пред службите за административен контрол на чужденците, следните документи:

1. 
   молба по образец;
   
2. 
   разрешение за извършване на дейност на свободна практика.
   

(3) Условията и редът за издаване, отказ и отнемане на разрешения за извършване на дейност на свободна практика от чужденци се определят с наредба, издадена от министъра на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на вътрешните работи и министъра на финансите.

(4) Не се издава виза за продължително пребиваване с цел извършване на дейност на свободна практика на чужденец в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1 - 13 и 16.

(5) Чужденците, които отговарят на законоустановените изисквания за извършване на съответната дейност на свободна практика, се освобождават от издаването на разрешение, когато това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.

С тази наредба се определят условията и редът за издаване, отказ и отнемане на разрешения за извършване на дейност на свободна практика от чужденци в Република България.

Разрешение за извършване на дейност на свободна практика или продължаване на разрешението за извършване на дейност на свободна практика се издава от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за срок до 1 година. Срокът на издадено разрешение за извършване на дейност на свободна практика започва да тече от датата на издаденото разрешение за продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т.15 от ЗЧРБ.

Разрешение за извършване на дейност на свободна практика или продължаване на разрешението за извършване на дейност на свободна практика се издава от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за срок до 1 година. Срокът на издадено разрешение за извършване на дейност на свободна практика започва да тече от датата на издаденото разрешение за продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т.15 от ЗЧРБ.

Чужденецът следва да докаже икономически и/или обществен ефект с плана за дейността. В допълнение кандидатът представя:

• 
  документ за признати в Република България образование и/или квалификация, притежавани от лицето, за извършване на съответната дейност на свободна практика;
  
• 
  документ, че лицето не е лишено от правоспособност за извършване на съответната дейност, издаден в държавата, където последно е практикувало тази дейност;
  
• 
  документ, установяващ наличието на финансови средства за извършване на дейността на свободна практика в съответствие с представения план;
  
• 
  медицинско удостоверение;
  
• 
  други документи, които се изискват по силата на нормативните актове, регламентиращи съответния вид дейност на свободна практика.
  

• 
  представеният план за дейността и/или отчета за неговото изпълнение не са обосновани или не е доказан икономически и/или обществен ефект;
  
• 
  от подадените документи се установява, че кандидатът има намерение да извършва работа по трудово правоотношение;
  
• 
  кандидатът е подал документи преди изтичането на 12 месеца от датата на отнемането на предишно разрешение за извършване на дейност на свободна практика;
  
• 
  кандидатът не е изпълнил задълженията си по КЗОО и данъчните си задължения;
  

Между компетентните български органи е създадена добра координация при изпълнение на процедурите за издаване на виза, на разрешение за пребиваване и разрешение за работа.

Подробна информация относно условията за издаване, отказ и отнемане на разрешения за извършване на дейност от чужденци на свободна практика в Р България се съдържа в самата Наредба, която е приложена /приложение VІ.3/.
- приемане с цел обучение

С измененията на ЗЧРБ от 2001 г. е дадена принципна възможност за издаване на разрешение за продължително пребиваване на чужденци – приети редовно обучение в страната.

3. 
   са приети на редовно обучение в лицензирани учебни заведения
   

В ЗЧРБ са регламентирани категориите лица – граждани на трети страни, които имат право да получат разрешение за постоянно пребиваване.

Чл. 25. Разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците:

1. 
   от българска народност;
   
2. 
   две години след сключването на граждански брак с български гражданин или с постоянно пребиваващ в страната чужденец;
   

4. родители на български гражданин,когато му осигуряват дължимата по закон издръжка, а в случаите на припознаване или осиновяване - след изтичане на 3 години от припознаването или осиновяването;

5. пребивавали на законно основание без прекъсване на територията на страната през последните 5 години, като срокът за пребиваване, разрешен по чл. 24, ал. 1, т. 3, не се зачита;

6. инвестирали в страната над 250 000 щатски долара по законоустановения ред;

7. 
   които не са лица от български произход, родени на територията на Република България, изгубили са българското си гражданство по изселнически спогодби или по собствено желание и желаят трайно да се установят на територията на страната.
   

С изменението на ЗЧРБ ще бъде регламентирана правната възможност за въвеждане на единен формат за разрешително за пребиваване на чужденци на територията на Република България в съответствие със Съвместно действие от 16.12.1996 г. на Съвета на ЕС, прието на базата на чл. К3 от Договора за ЕС относно единния формат на разрешенията за пребиваване. Прилагането на въпросната разпоредба ще бъде възможно едва след присъединяването на Р България към ЕС.

1.

Информация за съдържанието на настоящото национално законодателство в областта на борбата срещу нелегалната трудова заетост и нелегалната миграция е предоставена по-горе.

Предвижданите по-нататъшни законодателни мерки в тази сфера включват изменение на ЗЧРБ и приемане на Закон за миграцията.

В изпълнение на мерките, залегнали в Националния Шенгенски План за действие (НШПД) е изготвен проект на ЗИД на ЗЧРБ, одобрен от МС на 26 септември 2002 г. Новите моменти в същия са, както следва:

• 
  регламентиране задължението на превозвачите да осигурят връщането на чужденците, на които е отказано влизане в Република България, в съответствие с чл. 26 от Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение; въвеждане на санкции за превозвачите, в случаите на неизпълнение на посоченото задължение.
  
• 
  Регламентиране създаването към ДНСП на специални домове за временно настаняване на чужденци, на които е издадена заповед за принудително отвеждане до границата на Р България или за експулсиране.
  
• 
  регламентиране създаването и ползването на национален регистър на чужденците, пребиваващи на територията на Република България /създадена е нова Глава 6 “Информационна дейност на службите за административен контрол на чужденците в Р България”/.