ГЛАВА II ПРИЧИНИ, ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ ГРУПОВИЯ ЖИВОТ

Основните болестотворни причини бяха разгледани през приз­мата на нашата арийска раса и съвременното човечество; те са пре­димно астрални и могат да се приемат за атлантически по своя произход. Накратко разгледахме и някои болести, произтичащи от менталния план; те са по-специфични за арийската раса и включват заболяванията, от които страдат учениците. Инфекциозните и зало­жените в планетната субстанция болести оказват мощно въздействие на тези раси (те и досега са сред нас), които са най-древни на нашата планета и са свързани с отмиращите лемурийски типове.

В този трактат нямам за цел да разглеждам човешката физи-ология и патологията на болестите. Опитах се да посоча произхода на някои видове заболявания и да привлека вниманието ви към изк­лючителната важност на ендокринната система и (доколкото това с уместно и разумно) да свържа някои от източните теории за цент­ровете със западните научни открития. По-късно ще очертая онези главни условия, чиято промяна ще направи правилното лечение въз­можно, както и методите, които ще подпомагат процеса на възста­новяване и ще позволят на лечителите да действат в съответствие с реалностите на болестта.

Проблемът за болестите днес е от изключителна важност, за­щото арийската раса, която сега доминира на планетата, носи пър­вото истинско проявление (във външния физически план) на основ­ния синтез на човечеството, който в най-добрия си вариант ще има изключително значение за следващата коренна раса - шестата. Бра­ковете обаче между представители на различните нации и раси - а това са хиляди години смесване на.кръв в резултат на миграции, пътешествия и различни религиозни влияния - са довели до това, че днес чисти расови типове няма.

Това е много ясно изразено, особено ако вземем предвид дъл­гата човешка история. Половите отношения не познават непреодо­лими прегради и днешните хора носят наследствените черти и кръвта на всички раси; в резултат на световната война (1914 - 1945 г.) този процес ще се усилва [авторът разглежда двете световни войни като фази на една война - бел. ред.]. Това развитие несъмнено е част от божествения план, колкото и нежелателно да изглежда то за онези, които идеализират чистотата на родствените връзки. Това, което е отредено, се сбъдва - то не може да бъде избегнато. Потребността от партньорски отношения рязко се засилва в следните случаи: първо, когато хората се отделят от фамилната си среда и усетят за пръв път пълната самота, при която изчезват обичайните навици и сдър­жаност, наложени от семейните отношения и националните стан­дарти; второ, когато опасността от смъртта стане постоянен фак­тор и голямата ценност засенчи малките ценности, условности и нагласи; трето, когато физическият организъм в резултат на тре­нировки, научен подход и правилно хранене достига до степен на висока физическа активност. Тук говоря за физическа, а не за мен-талната активност, която може да съпътства (или не) първата.

В подобни моменти животинските инстинкти стават много силни, центровете под диафрагмата рязко се активизират, страсти­те превъзбуждат слънчевия сплит; а когато човешката воля е призо­вана да преодолее някаква опасност, центърът в основата на гръб­нака задейства надбъбречните жлези; тогава волята за живот и съ­пътстващата я воля за увековечаване и продължаване на живота чрез своите деца става доминираща. Към това трябва да се добави ос­новният съпътстващ фактор на войните (който е воля на самата Природа и е съобразен с някои божествени закони), насочен към компенсиране на загубите на въплътени форми със свеж приток на живот във форма, като по този начин се осигуряват тела за следва­щия прилив на „А3"-ове и се продължава човешката раса на Земята.

Тези явления винаги се наблюдават по време на войни, особе­но при световни войни. Армиите са навсякъде; расовата миграция е универсален фактор, както поради военната необходимост, така и за спасяване на гражданското население. Глобалното придвижване на милиони хора е един от основните фактори за формирането на новата цивилизация. Неговата важност се определя от това, че след няколко десетилетия човечеството ще представлява хибридна раса, плод на сексуалните връзки на представители от всевъзможни нации; белите бащи ще имат физическа връзка с жени от всякакъв азиатски или африкански произход, в резултат на което ще се осъществи смес­ването на кръвта. Ако бъде признато и правилно управлявано и раз­вито, то ще изрази в зачатъчен вид природата на шестата коренна раса, която ще представлява истинско Човечество, без расови и на­ционални бариери, без т. нар. „чиста кръв" и претендиращи за изключитслност касти. Да, то ще бъде с нова и силна жажда за живот, като резултат от сливането на силната природа със слабите, изне­мощели типове, както и от смесването на новите расови черти с по-развитите стари. Аз не давам сведения как точно ще се случи това. То би могло да се осъществи и без войни, по пътя на убеждението, че всички хора са равни и хуманни и че смесването на расите ще се отрази благоприятно при решаването на световните проблеми; пос­ледните войни обаче ускориха този процес и войниците от всички армии по света имаха физическа връзка с жени от различни раси, цивилизации и цвят на кожата. Независимо дали това се приема за правилно или неправилно от гледна точка на етиката и морала на наблюдателя, то ще доведе до съвършено нова ситуация, с която бъдещият свят е длъжен да се справи. Така постепенно ще отпаднат националните предразсъдъци и расовите бариери (в началните ета­пи първото оказва по-голямо въздействие, отколкото второто) и в хода на промените през следващите сто години неизбежно ще въз­никне едно по-хомогенно човечество. Много от господстващите днес представи и обичаи ще изчезнат и на тяхно място ще се утвърдят непознати досега типове, качества и характеристики.

Дали този световен процес се харесва на консервативните и на т. нар. „високоморални" хора, няма никакво значение. Той с факт, който всекидневно се обогатява и развива, и така физически ще пре­дизвиква дълбоки изменения. Подобни мсждурасови и смесени кръв­ни връзки винаги са съществували, но в ограничени мащаби; разли­ката е, че днес те се осъществяват в широк план. За да посрещне резултатите от това развитие, човечеството трябва да премине през определена подготовка.

Както ви е добре известно, преобладаващите в наши дни за­болявания са следните:

1. Различните сърдечносъдови заболявания, които засягат предимно по-сволюиралите хора.

2. Психичните отклонения и умопомраченията.

3. Ракът, широко разпространен сред всички типове съвре­менни хора.

4. Социалните (сифилисни по природата си) заболявания.

5. Туберкулозата.

Тези болести имат две основни окултни причини: първо, тяс­ната взаимовръзка между хората при съвременния начин на живот и струпването им в големи населени центрове; второ, (малко осъз­наван факт) древната и наситена с много микроби и отпадъци почва, върху която човечеството живее. Благодарение на удивителната си имунна способност човек непрекъснато се съпротивлява на всякак­ви болести, в това число: тези, които са резултат от контакта с оста­налите хора; други, които по всяко време на денонощието се носят из атмосферата; трети, които скрито присъстват в самото физичес­ко тяло; и четвърти (наследени), към които индивидът има посто­янна предразположеност. Борбата на човека за неговото здраве е непрекъсната и безкрайна и включва целия спектър от обикновена­та отпадналост и умора, през общата склонност към простуди, до тежките заболявания със смъртен изход.

За опитния окултен наблюдател нещата изглеждат така, ся­каш човечеството (като цяло) бавно се движи под тежестта на плът­на сянка, части от която засягат различни области от тялото на все­ки човек. Една от целите на Новия Век е да „прогони сянката и да дари на хората добро здраве". Тази сянка прониква и в минерално­то царство, поразява растителното, а оттам достига и до животин­ското царство; тя е една от основните причини за всичко, което мо­же да се дефинира като „грях" (учудващо твърдение, нали?). Сянката е плодотворен източник на престъпления и този факт трябва да се приеме и добре да се анализира - рационално, интелектуално и ду­ховно. Ще са необходими всички изброени фактори, за да успее чо­вечеството да се въздигне от тъмата на болестите до сферите на доброто здраве. Някои от Учителите работят над този проблем, ка­то отчитат връзката му с останалите царства на природата, защото за човечеството няма истинско спасение, докато неговото обкръже­ние тъне в сянката на болестта.

Много от това, което бих могъл да кажа в тази връзка, ще прозвучи фантастично и ще предизвика иронична усмивка у скеп­тичния учен. Съвременните научни теории за произхода на бо­лестите, на микробите [с този термин авторът обозначава цялата гама от растителни и животински микроорганизми - бел. ред.] и подобните им болестотворни организми като цяло са правилни, но само ако се помни, че те са резултат от причини, до които изследо­вателят не може да проникне; причини, скрити в историята на са­мата планета и на еволюцията на човешките раси - една тематична област, в която сега господстват догадки и предположения.

1. Болести на човечеството, наследени от миналото

Преподаваната днес история разполага с данни за твърде кра­тък период от време и само просветлените историци и учени могат да погледнат много милиони години назад. Почти нищо не с извес­тно за човешките раси, живели в онези далечни времена - нищо не се знае за цивилизациите, процъфтяващи в ранната атлантическа епоха преди 12 милиона години; нищо не се знае за още по-древна­та лсмурийска цивилизация, съществувала преди повече от 15 ми­лиона години; нищо не се знае и за онзи потънал в мрака на веч­ността период, който е съществувал преди 21 млн. години, когато хората са били в толкова тясна връзка с животинското царство, че по-скоро са отговаряли на тромавото наименование „животински човек".

В този необозрим период от време мириади [несметен брой -бел. ред.] човешки същества са живели, обичали и събирали опит; земната прах с поглъщала техните тела, като всеки е оставял в нея по нещо от това, което е придобил по време на жизнения си опит, но което се различава от другото, натрупано от живота на душата в нейния собствен план. Външно придобитото е изменяло атомите и клетките на физическото тяло, а когато е идвал часът - се е връща­ло отново в земята. Всяка напуснала тялото си душа периодично се е завръщала на планетата и милиардите днешни хора на практика са същите онези, които са съществували в късната атлантическа епоха. Като венец и висш продукт на тази емоционално развита раса, сега те донасят със себе си предразположенията и вродените наклон­ности, усвоени в предишните им съществувания.

Затова трябва да се помни, че физическите тела, в които е въп­лътено днешното човечество, са продукт на много древна материя и че тази субстанция е нюансирана и дефинирана от миналата си история. Към това трябва да добавим още две положения:

В умовете на невежите битува „възхитителната" идея, че при­митивните раси са били застраховани от този тип зараза и че мно­гобройните венсрични заболявания са проблем предимно на разви­тите цивилизации. От окултна гледна точка това не е вярно и истин­ското знание ще опровергае подобни твърдения. В детството си ра­сите са злоупотребявали с безразборни полови връзки и са се отда­вали на редица извращения, за които в една от най-древните книги, запазени в архивите на Учителите, четем: „Земята взе своята дан и земя към земя, поругана и нечиста, се върна в земята; така пороч­ният живот проникна в изначалната чистота на древната майка. По­рокът лежи дълбоко в почвата, като понякога приема форма и само огънят и страданието могат да очистят майката от това зло, с което я дариха децата й."

Лемурийската раса на практика се е самоунищожила в резул­тат на злоупотреба със сакралния център, който по онова време е бил доминиращо активен. В атлантическата епоха главна цел на „нах­луващия огън" е станал центърът на слънчевия сплит. Ако работа­та на Йерархията в лемурийските времена с целяла да научи младо­то човечество да разбира природата, значението и смисъла на фи­зическия носител, то в следващата раса вниманието с било прене­сено върху емоционалния проводник, а в нашата арийска раса с пре­димство се стимулира умът. Посветен в лсмурийската епоха е бил онзи, който с постигал пълен контрол над тялото и хата йога тога­ва е била прогресивна духовна практика. След време тя е била заме­нена от лайа йога, която с довела всички центрове на етерното тя­ло (освен гърления и темснния) до висока функционална активност. Това обаче е друг тип активност (в сравнение с възможната днес), защото трябва да се помни, че в онези времена учителят не е прите­жавал толкова развито разбиране, както днешните учители, като това твърдение, разбира се, не се отнася за тези Учители, Които са дош­ли в зората на историята от други сфери и системи, за да ускорят развитието на „животинския човек" и на примитивното човечество.

<А>Венерични и сифилисни заболявания

Успоредно с активността на Великата Бяла Ложа, своята дей­ност са развивали и тъмните сили. Тяхното влияние е минавало през сакралния център и е довело до порочна ситуация, при която жиз­нената устойчивост на човешкото тяло е била намалена за сметка на прекалено засилената сексуална потребност, изкуствено предиз­викана от черната ложа чрез стимулиране на сакралния център; така са се появили много отвратителни брачни съюзи и широки по­рочни връзки.

Тогава планстарният Логос е наложил един нов велик приро­ден закон, изразен (много неточно) с думите: „За греховете в които с грешна, душата ще умре". По-правилно с било да се каже: „Този, който злоупотребява с построеното, ще го види лишено от вътреш­ни сили".

Подчинявайки се на порочните импулси на животинската си природа, представителите на лемурийската раса постепенно са започ­нали да боледуват от най-ранния вид венсрични заболявания; в крайна сметка цялата раса с била покосена от тях и е измряла - природата е взела своята дан, като е поставила безжалостна цена. Ще попитате как тези ранни обитатели на нашата планета могат да бъдат държани от­говорни за своите действия, след като няма грях там, където липсва усещане за отговорност и съзнание за вина. В онези древни времена Йерархията е имала специфични методи за обучение на детските народи, напомнящи тези, с които едно малко дете днес може да бъде научено да се въздържа от някои вредни физически навици. Човечеството тога­ва с било в състояние да различава порока, защото последствията от него са били физически видими и лесно са се разпознавали. Наказанието е било очевидно, а резултатите незабавни: Учителите на расата са сле­дили причината и следствието бързо да се разпознават.

Именно по това време се появяват и първите зачатъци на се­мейната институция, разглеждана като противовес на безразборни­те полови връзки; създаването на семейство се превръща в цел за най-развитите индивиди. Това с била една от първите задачи на Йерархията и първи опит да се създаде форма на групова активност, която същевременно да носи и първия урок по отговорност. Се­мейната клетка не е била толкова устойчива като съвременната, но дори нейното сравнително кратко съществуване може да се смята за огромна крачка напред; обособяването на семейството и засил­ващото се чувството на отговорност непрекъснато са се развивали, за да достигнат своята кулминация в съвременната брачна инсти­туция с нейния западен акцент върху моногамията; това е предизви­кало западното високомерие във връзка с фамилните черти и родо­словията, интереса към генсалогията и родовите отношения, както и пълния ужас на западния мислител пред сифилиснитс болести, които поразяват семейството и неговото потомство.

В наши дни се наблюдават две много интересни тенденции. Първо, семейната единица по целия свят се разпада като следствие от войните и частично в резултат на съвременните възгледи за бра­ка и развода. Второ, откриват се нови, ефикасни средства за лече­ние на вснеричните заболявания, което може да направи хората по-безразсъдни. Когато тези средства станат достатъчно съвършени, те ще спасят расата от социалните болести и след смъртта телата ще се връщат в почвата освободени от тази чума, заразявала земя­та в продължение на хилядолетия. Така почвата постепенно ще се прочиства, а разпространяването на кремацията като практика ще ускори този процес. Изтреблението с огън по време на военни дейс­твия също ще даде своя ефект, като в течение на следващите хиля­долетия проблемът със сифилиса (наследен от Лемурия) ще бъде решен както за почвата на планетата, така и за човешкото семейство. С течение на вековете човечеството постепенно навлязло в атлантическия етап от своето развитие. Съзнателният контрол вър­ху физическото тяло паднал под прага на съзнанието; в резултат етерното тяло станало по-могъщо (факт, който често се игнорира) и физическото тяло започнало все по-често да реагира като автомат, управляван от внушенията и импулсите на постоянно укрепващата природа на желанието. По това време стремежите стават нещо по­вече от прост отговор на животинските физически потребности и примитивни инстинкти; те вече се насочват към неприсъщи на тялото обекти и цели, към материално притежаване на това, което бидейки видяно и пожелано, би могло да бъде присвоено. Както в лсмурийските времена основният грях (ако това въобще може да се нарече грях предвид нищожния интелект на тази раса) се е състоял в злоупотребата със секса, така по времето на Атлантида основни­ят грях на хората с била кражбата - всестранно и повсеместно раз­пространена. Оттук бързо покълнали семената на агресията и съпер­ничеството, които достигнали своята кулминация в Голямата вой­на (както се разказва в „Тайната Доктрина") между Владетелите на светлия лик и Владетелите на тъмния лик. За да получат всичко, към което се домогват, високоразвитите представители на тази ра­са започнали да практикуват магия. Нямам право да описвам при­родата и практиката на атлантическата магия (с нейния контрол върху елементите и формите на живот), която вече с забравена и недостъпна за човечеството; не мога да ви съобщя конкретните ме­тоди и техники за постигане на желаните цели, употребяваните то­гава Думи на Силата, както и прецизно разработените ритуали, следвани от жадните за обогатяване и придобиване на желаното, независимо от цената, която ще трябва да платят останалите хора.

Тази магьосническа дейност е била пародия на Бялата Магия, тол­кова широко практикувана във времената, предшестващи Голямата война между Силите на Светлината и Силите на злото. Правилната магия с била добре позната за народа на Атлантида - тя се е прила­гала от тези Членове на Йерархията, Които са се противопоставяли на развилнялото се на всички равнища зло. Днес отново виждаме същото това зло да крачи по пътеката на войната, макар с него да се борят всички хора с добра воля под ръководството на Великата Бяла Ложа. Да, върхът на разкоша е бил достигнат по времето на Атлантида, за което ние (представителите на нашата прсхвалена цивилизация) почти нищо не знаем; някои слаби отзвуци са дошли до нас от легендите, от древния Египет, от архсологичнитс откри­тия и от древните предания. От тази гледна точка времената на упа­дъка в Римската империя са рецидив от чисто атлантическа безнрав­ственост. Животът бил поразен от миазмите на отявления егоизъм и самите източници на живота били осквернени. Хората живеели и дишали единствено, за да се доберат до максимален разкош, изоби­лие на вещи и материални блага. Те били обладани от наплива на желанията и от мечтата да не умрат никога, да живеят още и още, като получават все повече и повече от това, което желаят.

<Б> Туберкулоза

Именно в тези условия се заражда и туберкулозата. Появата й в органите, с които хората дишат и живеят, е било наказание от страна на Великата Бяла Ложа. Когато лемурийската порочност и атлантическата алчност достигнали своя предел, Учителите про­възгласили нов закон за хората на Атлантида: „Този, който живее само за материалните блага и жертва добродетелите в ламтежа си за притежаване на преходното, жив ще е мъртъв, не ще му достига дъх и ще се бунтува срещу мисълта за смъртта, докато не дойде часът на равносметката".

Днес с трудно да се даде точна оценка за нивото на човешко­то съзнание от времето на Атлантида. Умствените функции в онази далечна епоха са били незначителни (с изключение на лидерите на расата) и доминирани от едно неудържимо, безжалостно и неудовлетворимо желание за притежаване. Този акт на Великата Бяла Ложа сблъсква съзнанието на човешките същества с два и досега неосми-слени проблема. Първо, хората започват да се досещат, че психич­ните нагласи и състоянието на съзнанието влияят (положително или отрицателно) върху физиологията. Второ, те стават свидетели на явлението смърт, но смърт, която сами са си навлекли по нов начин, различен от познатите физически въздействия. Този урок е трябва­ло да им бъде демонстриран в конкретна и обективна форма, защо­то масите все още не са реагирали на словесни поучения, а само на видими и лично почувствани резултати. Затова, когато те виждали как някой особено хищен и алчен тип започвал да страда от жестока болест, възникнала сякаш в него самия, и как той се вкопчвал в жи­вота (както това се случва при туберкулозно болните), тогава те би­ли изправяни с лице към другия аспект на първоначалния закон, даден в лемурийските времена: „За греховете, в които е грешна, душата ще умре". Ако дотогава смъртта била разглеждана като неизбежна участ на всичко родено, сега хората за първи път започ­вали да се досещат, че тя може да бъде обусловена от индивидуал­ното психично действие. Макар и като смътна догадка, това било голяма крачка в развитието на човешкото съзнание; инстинктът не можел да даде решение за тази ситуация.

Смъртта, братко мой, е велико и всеобщо наследство; умират всички форми, или парадоксално казано - такъв е законът на живота. Човешката раса вече е в състояние да усвои урока за двоякото раз­глеждане на смъртта: а) като завършване на една дъга от Живота в съответствие с великия Закон за Циклите, който постоянно утвърж­дава новото и приключва старото; б) като следствие на злоупотре­ба с физическото тяло, на неправилно насочени енергии и на пред­намерени лични действия. Човекът, който съзнателно се отдава на порока (има неправилна психична нагласа, а оттук и неправилни действия), извършва същото самоубийство като онзи, който сам си пуска куршум в челото. Сега това рядко се осъзнава, но в бъдеще ще става все по-ясно.

Библейският текст, че греховете на бащите ще паднат върху децата им, с буквално потвърждение, че редица болести са наследени от Лемурия и Атлантида. Сифилисът и туберкулозата са били много разпространени през първата половина от съществуването на наша­та арииска раса и днес поразяват не само органите за възпроизводс­тво и дробовете (както в началните етапи на възникването си), а и кръвта, което засяга целия човешки организъм.

През последните петдесет години с направено много за обуз­даване на туберкулозата с помощта на чиста и обилна храна, свеж въздух и правилен начин на живот. Много се прави и за овладяване на сифилисните заболявания. Човечеството ще се справи и с двете не само благодарение на съвременното медикаментозно лечение, но и вследствие на растящото ментално поляризиране на расата?-хората ще започнат да подхождат към тези проблеми от гледната точка на здравия разум и ще разберат, че физическите грехове во­дят до сурови наказания и че е нецелесъобразно да притежаваш това, което не е заработено, от което не се нуждаеш и което по право не ти принадлежи.

Световната война (1914 - 1945) се разгоря именно вследствие от засилването на тези порочни тенденции. Незаконното присво­яване на земи, територии и имущество на други народи се квалифи­цира като агресия. Това по принцип е същото като кражбата и грабежа, но от индивидуален грях то се превръща в характерна чер­та от поведението на цели нации. Двете фази на световната война изтласкаха този проблем към повърхността на човешкото съзнание и древната атлантическа борба отново се разраства, но този път е много по-вероятно Великата Бяла Ложа да победи. В предишния конфликт нещата са били други. Тогава войната е завършила в ре­зултат от намесата на самия планетарен Логос и древната цивили­зация е потънала в морските бездни, предоставена на водата (сим­вол на чистотата, оздравяването и универсалността), която точно торади това е била най-подходяща за унищожаването на това, ко­ето един от Учителите нарече „туберкулозно ориентирана раса". Опитите да се спаси здравата част от човечеството са включвали както унищожаването на деградиращите му части чрез удавяне, та­ка и чрез прилагане на специфични физически средства, които аз тук нямам право да разкривам. Сега това се прави чрез огън, което може да се смята за по-успешен подход. За разлика от времената на голямата лемурийска и по-късната атлантическа кризи, човечест­вото днес е ментално много по-развито, причините за физическите усложнения са добре известни, мотивите се виждат по-ясно, волята за добро и за промяна на болестотворните условия е по-силна от всякога. Новата ориентация, която започва да си пробива път в ма­совото съзнание, наистина е конструктивна и добра.

Субективните причини за възникването на тези две най-стари болести на човешката раса ще се сторят на неезотериста възможни, но малко вероятни и прекалено абстрактни. В това отношение трудно може да му се помогне. Тези две групи болести са толкова древни по своя произход, че аз ги нарекох присъщи на самия планетен жи­вот и наследство за цялото човечество, породено от нарушаването на някои основни закони. В тази връзка бих могъл да ви запозная още по-обстойно с космичното зло, с начините, чрез които то господства в нашата слънчева система и поразява планетарния Логос, Който засега влиза в числото на „несъвършените Богове". Външната форма на планетата, чрез която Той изразява себе си, е пропита с микробите и семената на тези две болести. Благодарение обаче на развитието на имунитета, на методите на лечение, на превантивна­та медицина и доколкото самият индивид се стреми към умствен и душевен контрол над животинската природа на желанието, тези фор­ми на човешко страдание ще изчезнат и (независимо от твърдени­ята на статистиката) те вече изчезват в най-контролираните облас­ти на човешкото семейство. Когато животът на Бога (проявен като индивидуално и универсално божество) запулсира по-интензивно през различните царства на природата, тези две наказания за чо­вешките злодеяния ще изгубят своя смисъл и ще изчезнат по три причини:

1. Ориентацията на човечеството към светлината става ус­тойчива тенденция, а „светлината разсейва всяко зло". Светлината на знанието и разбирането на причините ще доведат до онези вни­мателно планирани условия, които ще пратят сифилисните и тубер­кулозните заболявания в историята.

2. Центровете под диафрагмата ще бъдат въвлечени в пре­чистващ и извисяващ процес; животът на сакралния център ще се постави под контрол и енергията, която обикновено се фокусира там, ще се насочи към творчество чрез гърления център; а енерги­ята от центъра на слънчевия сплит ще се издигне нагоре към сърце­то и човешкият егоизъм ще отмре.

3. Развиваното от науката комплексно лечение ще доведе до постепенно изчезване на заразата.

Другото условие, което ще допринесе за отказа от специфич­ната ценностна ориентация и от начина на живот, който предразпо­лага към тези болести, засега е неусвоената способност, спомената от Христос с думите, че ще дойде време, когато нищо няма да оста­не скрито и всичко тайно ще бъде протръбено от покривите. Ръстът на телепатичната възприемчивост и на отделни психични сили (ка­то ясновиждане и ясночуване) ще лишат човечеството от потайност­та, в която се крие грехът. Силите, по които Учителите и висшите посветени могат да познаят психичното състояние и физическите дадености на човека, неговите качества и съзнание, вече започват да се проявяват в по-напредналите индивиди. Да, хората ще про­дължават да грешат, ще вършат лоши дела, ще задоволяват преко­мерните си желания, но всичко това ще бъде видно за околните и нищо няма да остава в тайна. Индивидуално или в група, но ще се появят хора, които ще могат да виждат тенденциите в живота на човека и дори отделните случаи, когато той се е отдавал на низши­те си импулси, и убедеността че такава възможност съществува ще действа като мощен сдържащ фактор, значително по-действен от­колкото сега можете да си представите. Човекът наистина е приз­ван да предпазва своя събрат от греха и тази грижа ще приеме фор­мата на знание и на „бойкот и Санкция" - както това се практикува днес за наказание на нациите. Иска ми се да помислите над тези два метода за противодействие на грешните постъпки. Те автоматично ще се превърнат в стимул за добър вкус, правилно чувствознание и добронамереност от страна на един индивид или група към друг индивид или група, като по този начин престъпленията и тенденци­ите към злото постепенно ще отмират. Трябва да се разбере, че вся­ко престъпление се базира върху някаква форма на болест, на хи-пер- или хипофункция на жлезите, причинена от някой недоразвит или прекалено развит център. Просветленото обществено мнение, осведомено за строежа на човешкото същество и за великия Закон на Причината и Следствието, ще въздейства на престъпника с по­мощта на медицината, подходящата среда и чрез наказанието под форма на бойкот и санкция. Нямам време да се разпростирам вър­ху тази тематика, но подсказаните идеи са добра храна за размисъл.

Тази широко разпространена болест има типично атланти­чески произход. Вече донякъде се запознахме с двете заболявания, появили се като резултат от преексплоатиране природата на желанието. Ракът в нашия арийски цикъл е следствие от активност­та на нисшия конкретен ум и от стимулацията на етерното тяло, която той предизвиква. Заедно със сърдечните заболявания, това е главната болест, причинена от свръхактивността на центровете на съвременния арийски човек. Това е болест, която силно засяга нап­редналите представители на сегашното човечество, които поради прекаления си интерес към бизнеса или лидерството често прина­сят в жертва своя живот, защото неправилно насочената и прекале­но концентрирана енергия предизвиква остри сърдечни проблеми.

Учениците и посветените също страдат от тази болест вслед­ствие засилената активност на сърдечния център. В едни случаи про­тичащата през сърцето енергия на живота се използва в житейските дела без всякаква мяра. В други - болестта е свързана с разтварянето на сърдечния център, което води до пренапрягане и физически усложнения в органа на сърцето. Третата причина за сърдечните заболявания е преждевременното или насилствено издигане на енер­гията от слънчевия сплит към сърцето, което предизвиква остро напрежение в цялата сърдечна област.

Разбира се, това са широки обобщения; някои по-късни изс­ледвания ще посочат точно-кой тип активност предразполага в най-голяма степен към сърдечни усложнения. Болестите на сърцето ще се увеличават с навлизането в епохата на новата коренна раса, осо­бено когато центровете с тяхната природа и свойства станат приз­нат научен факт и предмет на квалифицирано внимание. Енергията следва мисълта, затова менталното фокусиране върху центровете неизбежно ще води до тяхната превъзбуда, въпреки лечението и вни­мателното прилагане на Науката за Центровете. Това е неизбежно, защото човешката еволюция е изпълнена с нервност и с нерав­номерно, лишено от хармония движение. Едва по-късно сърдечно­съдовото стимулиране ще бъде поставено под контрол и сърцето (заедно с останалите центрове) ще възприема само общото напре­жение.

Раковите заболявания са тясно свързани с центровете; след време ще бъде установено, че центърът, който управлява раково поразената област, е прекалено активен и пропуска през нейната телесна субстанция твърде мощни енергии. Подобен ще бъде резултатът и при обратния случай, когато низшият ум потиска дейност­та на определен център и така фактически заприщва свободното протичане на енергията - в резултат отново се стига до натрупване­то на прекалено много концентрирана енергия в някоя определена телесна област. Един от основните източници на рака е свързан със сакралния център, а следователно с половите органи. Такъв е проб­лемът с потискането на половия живот от добри намерения и всич­ки свързани с тях съображения. Тук имам предвид онези заблудени кандидати, който (в духа на Средновековието) приемат учението като манастирско и безбрачно и избират пътя на най-малкото съпро­тивление. В онази епоха сексът е бил представян като зло и безнрав­ствено нещо и като източник на огромно безпокойство, за който дори не трябва да се споменава. Вместо разумно управляване и прс--образуване на тези нормални реакции в творческа активност, те са били жестоко потискани, като на мислите за половия живот е отказ­вана всякаква изява. Доколкото обаче енергията е продължавала да следва мисълта, този особено магнетичен тип сила е привличал към себе си голямо количество клетки и атоми, което в крайна сметка е водело до образуването на толкова разпространените днес тумори, новообразувания и ракови метастази. Същото може да се каже и за силното сдържане на чувствата и емоционалните реакции от стра­на на кандидатите. В стремежа си да постигнат контрол над аст-ралното тяло, тези хора прибягват до пряко потискане и сдържане на емоционалната си природа, което превръща центъра на слънче­вия сплит в мощен резервоар на силно концентрирана енергия. И тъй като липсва разумно преобразуване на емоциите в устрем и лю­бов (при правилен контрол), наличието на този огромен вибриращ резервоар от сила предизвиква появата на рака в стомаха, черния дроб, а понякога и в цялата стомашна кухина. Само споменавам тези причини - прекалената активност на центровете и потискане­то на енергиите - като плодотворна почва за появата на рака.

Виждате, че при всяка възможност напомням за съществува­нето на центровете и за тяхното физиологично въздействие. Толкова много внимание отделихме на качествата и характеристиките, ко-иТо човекът ще развие в резултат на организирането и правилното ръководство на центровете, че въздействията от страна на енергиите, които те получават и разпределят във физическия организъм, би трябвало вече по принцип да са ви ясни. Все пак ще си позволя още веднъж да привлека вашето внимание към два от факторите, свър­зани с центровете и с кръвообращението:

1. Кръвта е посредник за ендокринните жлези, а те на свой ред са проявление на центровете; кръвообращението разнася до всички части на тялото необходимите елементи (отговорни за това, което човек представлява в психологичен план) и така физически контролират неговата виталност.

2. Кръвообращението е живот, то разнася из целия органи­зъм определен аспект от енергията, натрупана в центровете, която не е непосредствено свързана с ендокринната система; тя прониква чрез своето излъчване в кръвообращението, във всички артерии, ка­пиляри и вени, разположени в областта на влияние на съответния център. Тази проникваща енергия на самия живот, локализирана и действена, може да бъде както животворна, така и смъртоносна.

Причината за всяка болест (с изключение на нещастните слу­чаи, инфекциите и епидемиите) може да се проследи до състояни­ето на центровете и следователно - до енергиите, течащи хаотично, свръхактивно и в неправилна посока, или пък блокирани, вместо да бъдат използвани и преобразувани в съответния по-висш енергиен център. Тайната на кръвта още чака своето решение и с времето ще привлича все по-силно вниманието на учените. Толкова разпрост­ранената днес анемия също често се дължи на своеобразен изли­шък от енергия.

Тук мога да дам само някои общи положения, да формулирам причините и да предоставя на интелигентните изследователи зада­чата да изучават следствията, след като приемат горните твърде­ния в качеството на възможна хипотеза. Бъдещото задълбочено изу­чаване на кръвообращението и на жлезите с вътрешна секреция (по­отделно и като система) ще потвърди, че те са един от главните източници на физически усложнения. Макар и бавно, изследовате­лите ще бъдат принудени да се обърнат към центровете и да вземат под внимание субективната нервна система (цялата субективна структура от надиси, които се намират в основата на нервите) и да потвърдят, че тези фактори носят отговорност за основните болес­ти и за много други странични заболявания с все още неизяснен произход. Непредубедените изследователи, които вече започват да приемат факта за съществуването на центровете и да ги разглеждат като нещо възможно и подлежащо на демонстрация, ще прогреси­рат много бързо. След това болестите ще бъдат поставени под кон­трола на систематалайа йога (наука за центровете), която ще пред­ставлява пречистена форма на атлантическата лайа йога. Така нап­редналият ученик ще може да контролира центровете чрез силата на мисълта. В бъдещата йога (благодарение на. медитацията, хар­монизирането и правилната практика) центровете ще преминат под прекия контрол на душата - нещо много по-различно от контрола, който се осъществява от ума, но за това човечеството като цяло все още не е готово. Към тези фактори ще се прибави и Науката за Дишането - не дихателни упражнения като преподаваните днес, ко­го предизвикват толкова опасни последици, а дихателен ритъм, зададен от ума, благодарение на който душата ще започне да про­явява себе си. Този ритъм не изисква нищо повече от обикновено, физическо, ритмично дишане, което ще реорганизира тънките тела и ще приведе центровете в желаната активност съобразно индиви­дуалния лъч и точката на еволюция, достигната от индивида.

Както посочих и по-рано, тук нямам за цел да разглеждам па-тологията на различните болести. Тя е добре изучена и изложена в съвременните медицински учебници и трудове. В този раздел от на­шето изследване се опитвам само да подчертая субективните причи­ни и техните обективни следствия. Те трябва да бъдат разглеждани като две страни на едно цяло. Активността на центровете - прекале­на или недостатъчна - е субективната причина, която засега остава непризната от никой, с изключение на езотеристите. Явните причини, които всъщност са резултат от истинската, скрита, субективна причина, са предизвикани от самия физически човек в този или в ня­кой предишен живот (това положение ще обсъдим по-късно).

С казаното дотук ви дадох много материал за размисъл. Свет­лината на знанието ще озари вашия ум в хода на търсенето и изуча­ването на характеристиките и качествата на тези, които познавате, и в които се е проявила някоя конкретна болест.

Само необходимостта от пълно и системно посочване на ос­новните причини за заболяванията, без да се пренебрегват отделни­те групи, дори и тези, които са твърде езотерични и неразбираеми за обикновения интелект, ме заставя да включа и нашата втора точка:

2. Болести, възникващи от неизяснени планетарни ус­ловия

Тук нямам възможност да навлизам в подробности, доколко­то не мога да представя нито едно потвърждение или доказателст­во за това, което ще кажа. Информацията, която ще дам по-надолу, се налага да бъде приета на доверие, на което много ми се иска да разчитам. В моите възможности е да кажа съвсем малко - само колкото да очертая активния източник на болестите, който е толко­ва древен, че се е превърнал в присъщ за живота на самата планета. Тези болести нямат субективна (или фина причина) и не са резултат от емоционални състояния или нежелателни умствени процеси. Тъй като не са психични по своята природа, те не могат да се разглеж­дат като следствие от дейността на центровете. Тези заболявания произтичат от самия живот на планетата и от нейния жизнен аспект, като пряко облъчват индивидуалните атоми, от които е образувано плътното физическо тяло. Този пункт е важен и трябва да се помни. Източникът на този тип заболявания е свързан със самата планета и се обуславя от влиянията върху плътното физическо тяло на ня­кои вибрационни еманации, които идват от повърхността на пла­нетата, но се зараждат дълбоко в нея. Тези излъчвания оказват ин­тензивно влияние върху енергийните единици, които в своята съв­купност образуват атомната субстанция на тялото. Те по никакъв начин не са свързани с кръвообращението или с нервната система и е почти невъзможно да бъдат разпознати и отделени, тъй като съв­ременният човек с толкова високо организиран и интегриран, че подобни външни тласъци предизвикват незабавна реакция в нерв­ната му система. Днешният лекар не е в състояние да различи боле­стите, които възникват в собствения вътрешен механизъм на паци­ента (осезаем или неосезаем), от тези, които са предизвикани от външни дразнители и които оказват незабавно въздействие върху чувствителния човешки организъм - тук нямам предвид инфекци­ите и заразните болести.

Длъжен съм да подчертая, че именно това неизяснено пла­нетно въздействие (неясно за нас и в наше време) върху физичес­кото тяло е основната причина за смъртта на животинските и рас­тителните форми на живот, като отчасти това е валидно и за ми­нералното царство. Смъртта на човешкото същество се определя предимно от планираното намерение за оттегляне на душата, осъ­ществявано по силата на собственото й решение. Това е вярно до известна степен за всички умиращи, с изключение на тези, които се намират на толкова ниско интелектуално равнище, че душата действа на практика само като осеняващ фактор. При всички уми­ращи обаче, независимо от степента им на индивидуално развитие, последните етапи на освобождаване (след съзнателното напуска­не на душата - съзнателно от гледна точка на душата и все по-осъзнато за умиращия) се обуславят от тази носеща смърт сила на самия планетарен живот.

В случая на дочовешките царства на природата смъртта е пряк резултат от тази неясна активност на планетата. Единствената идея за нейното функциониране, която мога да ви предложа, с че душата на всяка дочовешка форма на живот е неотменим аспект на суб­станцията, от която е направена самата планета; тази душа може да се оттегля в съответствие с циклите, още неизучени от науката, но точно дефинирани в своите проявления (независимо от великите планетни катаклизми или от прякото въздействие на четвъртото цар­ство на природата). Тази присъща на планетата сила предизвиква смъртта на животните и при по-широк размах на еволюцията води до изчезване на видовете. Тя е причина и за смъртта на формите в растителното царство, нейно проявление са есенните цикли в годи­ната, изсъхването на тревите, пожълтяването на листата и всички циклични прояви, които свидетелстват не само за смъртта като пре­ходно и временно явление, но и за пълната липса на жизненост в отделните форми. „Времената за гибел" са циклично проявление на този „разрушаващ аспект", атрибут на самата планета. Тези въпро­си поначало са трудни за разбиране.

Тази излъчвателна активност на планетния живот е постоян­на в своето циклично действие и е тясно свързана с влиянието на първи лъч. Именно този аспект от Лъча на Волята или Могъществото предизвиква разпадането на формите и разлагането на телесния проводник, докато отново не бъде абсорбирай напълно в субстан­цията на планетата. Въображението може да ви помогне да разбе­рете колко жизнено конструктивен може да бъде този фактор на божествеността. Смъртта е присъща на тази планета от незапомне­ни времена, формите са идвали и са си отивали, смъртта е покося-вала растенията, дърветата, животните и безбройните форми на чо­вешки същества, но Земята не се е превърнала в гробница, както би могло да се очаква, а продължава да е прекрасно същество, необс-зобразсно дори от човека. Процесите на умиране, разпадане и раз­лагане на формите протичат постоянно без да оставят следи и без да загрозяват земната повърхност. Резултатите от разлагането са благодатни по своето въздействие. Помислете над това благотвор­но влияние и осъзнайте красотата на божествения замисъл, който е скрит в смъртта и изчезването.

Смъртта при човека има два аспекта на активност. Човешката душа се различава от тази на дочовешките форми по това, че в своя собствен план тя е пълен и ефективен израз на трите божествени проявления. Тя избира в определени рамки - според времевите ус­ловия и пространствената необходимост - своето въплътяване в човешка форма, както и нейното последващо напускане. Щом дой­де време тялото да бъде напуснато, душата извежда нишката на съзнанието от мозъка и нишката на живота от сърцето; жизнените процеси продължават, но вече протичат под влиянието на планет­ния живот, който започва да управлява физическия елементал (съв­купността от живите атоми на организма). Обърнете внимание на окултния парадокс: смъртта е резултат от процесите на живота. Постепенно тя - или пораждащата я енергия, излъчвана от самата планета - активира разпадните процеси в телесния организъм. Така съставните му химични и минерални елементи, плюс някои неорга­нични субстанции, се предоставят за абсорбиране в почвата на планетата. Затова смъртта, като резултат от активността на душата, осъществява отделянето на „светлинното тяло и на тънките тела" от физическия организъм едва когато самата душа изостави плът­ната телесна форма на милостта на планетата. Тази двойна актив­ност води до смъртта такава, каквато я познаваме от човешка глед­на точка.

Тази способност на планетарния Логос да извлича присъща­та на всеки атом жизнена същност предизвиква онова, което може да бъде наречено отслабване структурата на формата във всяка точка, от която изтича жизнената същност. Това води до състояния, които накрая стават видими - болестта и „тенденцията да умреш" стават познаваеми. Така увяхването на цветче, смъртта на преста­ряло дърво или животно и много от болестите на човека са предиз­вестени (казано езотерично) от притегателната сила на мощния пла­нетен живот, разбирана като аспект на това, което неправилно на­ричаме Закон за Гравитацията. Той (отново казано езотерично) е аспект на Закона за Завръщането, който управлява връзката на въп­лътената във форма жизнена единица с нейния източник. „Защото от прах си и в прах ще се върнеш" - това е формула на езотеричния закон. В резултат от любопитна еволюция на думите, което би се доказало от всеки добър речник, се вижда, че думата „прах" има два корена: единият означава „издихание", а другият - „да се разпадне на части". Значението на тези два израза е очевидно и последова­телността на символите впечатлява. След последното издишване следва разпадане на части - това е истинската формулировка. След като големият живот погълне по-малкия, изчезва по реда си и фор­мата, в която той се е съдържал. Това е вярно за всички дочовешки царства, върху които действа притеглянето на планетния живот. Ва­лидно е и за човешкото същество, когато то откликне на зова на душата и върне своето жизнено начало в нея чрезсутратма, а след това и съзнанието си към неговия източник.

Така формата демонстрира резултатите от последователното получаване и отдаване, от прилива и отлива на планетния живот (според цикличния закон) към неговия главен резервоар от жизнена енергия. От тези два процеса зависи здравето или болестта на фор­мата в различните етапи и състояния на отклик и при въздействи­ето на други съпътстващи и обуславящи фактори. Има три основни етапа в жизнения цикъл на дочовешките форми, които са валидни и за човешкото същество, ако неговата душа все още не е интегрира­ща енергия, а само осеняваща сила:

1. Етап на втичане, оживотворяване и ръст.

2. Етап на устойчивост, когато формата запазва своята цялост за определен интервал от време съгласно вида и средата си, като успешно се противопоставя на всяко „притегляне" от страна на всеобгръщащия живот и на всяка тенденция към реабсорбиране на нейната жизненост.

3. Етап на отделяне, когато притеглянето от страна на го­лемия живот на планетата започва да преобладава и да поглъща отслабващия по-малък живот. Процесът на отслабването е част от цикличния закон и както намеква древната пословица: „дните на човека са седемдесет години". Във втората половина на средния цикличен период процесите на отслабване в тъканите на организма се засилват постепенно и неизбежно; тогава обикновено се появява болестта или състоянието на органите в някоя част от формата се влошава дотолкова, че смъртта побеждава. Продължителността на циклите и тяхната определяща причина са дълбока тайна; те са спе­цифично свързани с различните царства на природата и с видовете, типовете и формите, в които протичат тези единства от жизнени процеси. Правилото на циклите е известно само на Учителите, на тези посветени, в чиито задължения влиза задачата да подпомагат еволюционния процес в дочовешките царства, и на девите, чиято функция е да контролират общия ход на събитията.

Голямата разлика между човешкото царство в трите свята и останалите царства на природата е във фактора свободна воля. По отношение на смъртта свободната воля има тясна връзка с душата - волята на душата (съзнателно или не) се изпълнява, когато тя взе­ме решение за смърт. Тази идея има различни аспекти, над които изучаващият трябва да размисли.

Така стигаме до още едно голямо обобщение за болестта и смъртта,- разгледани през призмата на човешкото същество:
ЗАКОН № 8

Болестта п смъртта са резултат на две активни сили. Ед­ната е волята на душата, която заявява на своя инструмент: аз вземам Същността назад. Втората е магнетичната сила на пла­нетния Живот, която съобщава на живота в атомичната струк­тура: часът на обратното поглъщане дойде. Връщай се при мен. Така, съобразно цикличния закон, съществуват всички форми.

Тук става дума за нормалното разпадане на формите след за­вършване на цикъла им на въплъщение; при човека той се определя от някои основни психични фактори, които могат да ускорят или забавят „часа на края", но само до определена граница. Заповедта на душата и разпореждането на планетния Живот имат последната дума като крайни определящи фактори, с изключение на случаите на война, инцидент, самоубийство или епидемия.

В определени времеви рамки поглъщателната сила на планета­та е много голяма, например при епидемиите, породени от големите войни. След края на военния цикъл те оказват сериозно въздействие върху човешката раса. Човечеството, особено от Източна Европа, не се е избавило изцяло от епидемиите, резултат от първата половина на световната война, а предстояГи тези от втората. Психологичните следствия продължават: белезите и резултатите от втората фаза на световната война Ще напомнят за себе си поне 50 години дори и ако благодарение на порасналите научни възможности епидемиите бъ­дат поставени под контрол. Но за това няма гаранция. Само времето ще покаже доколко успешно човечеството ще може да се противо­постави на бедствията, с които го наказва разбунилата се природа.

Добре би било, ако практиката за кремиране на освободените от пребиваващия в тях живот форми получи повсеместно разпро­странение. Това би довело до ограничаване на болестите до мини­мум, а дълголетието и жизнеността ще се превърнат в норма. Съпро­тивителният процес, който позволява на формата да остане имунна и невъзприемчива към планетното притегляне и тенденциите за рсабсорбиранс, изисква голям разход на енергия. Когато животът вътре във формата се засилва и отзивчивостта към болестотворни-те фактори намалява, въплътената душа получава по-голямо влия­ние, по-голяма красота на изява и полезност в служенето. Някога в бъдещето това ще стане валидно за всички царства на природата и Божественият Живот ще засияе в цялата си възходяща слава.

Тук по-скоро ще се опитам да посоча факторите, породени от миналата история на расата, отколкото да давам конкретни под­робности за болестите, свойствени за различните нации. Последното всъщност трудно може да се направи поради взаимозастъпването и паралелността, характерни за всички сфери на живота в природата. Старая се преди всичко да дам информация за превантивното лече­ние и за спешно необходимите мерки по неутрализиране на усло­вията, които в резултат от миналите злоупотреби със силите на природата са станали господстващ фактор в живота на нашата пла­нета. Следователно, тук аз няма да акцентирам вниманието ви вър­ху специфичното и индивидуалното. Така постигам и друга цел, а именно поставям основите за обсъждане на следващата тема - връз­ката на Кармичния Закон с болестта, със смъртта и с човечеството като цяло.

Разглеждайки расовите и националните болести нямам наме­рение отново да подчертавам, че туберкулозата е болест на средния клас хора в която и да е страна; че диабетът е основен недъг, ширещ се навсякъде по света, където употребяват много ориз в храната; че ракът е много разпространен във Великобритания и че сърдечносъ­довите заболявания са главната причина за смъртността в САЩ. Този род обобщения са и верни и неверни (като всяка статистика), а задълбочаването в тази проблематика не носи особена полза. Всички тези трудности ще бъдат преодолени в съответното време благода­рение на растящото осъзнаване и интуитивното диагностициранс на болестите, чрез прекрасната дейност на научно-академичната медицина, както и с проявяването на повече разбиране за правил­ните условия на живот.

Предпочитам да давам по-широки обобщения, които да очер­тават причините, а не да насочват вниманието ви към следствията. Затова подчертавам следното:

1. Самата почва на планетата е една от основните при­чини за болестите и заразяването. В продължение на несметни сони от време безброй човешки и животински тела са погребвани в нея; почвата системно е била заразявана с микроби и с остатъци от бо­лести, при това в много по-фина форма, отколкото се предполага. Това са продукти от много древни, известни и неизвестни болести. Те се намират в повърхностните и подпочвените слоеве и при под­ходящи условия все още са в състояние да предизвикват опасни забо­лявания. Позволявам си да твърдя, че погребването на мъртвите тела в земята никога не е влизало в замисъла на Природата. Живот­ните умират и техните тела се връщат в прахта, но се връщат пре­чистени от слънчевите лъчи и вятъра. Слънцето предизвиква както живот, така и смърт; дори и най-опасните микроби (вируси, бакте­рии и др.) бързо губят своята сила, ако бъдат изложени на безжа­лостния слънчев огън. Телата, освободили жизнения си аспект в ус­ловията на влага и тъмнина, са благотворна хранителна среда за болестите. Когато кремацията се утвърди като световна практика, ще станем свидетели на рязко снижаване на заболяванията и ще заживеем в един много по-здравословен свят.

2. Неправилното психично състояние на расата или наци­ята предизвиква понижаване на съпротивителните сили спрямо бо-лестотворните фактори; така се стига до висока възприемчивост към заразите и склонност към боледуване. Мисля, че не е необходи­мо да се разпростирам повече върху тази тема.

3. Жизнените стандарти в много страни по света създа­ват условия за болести и лошо здраве. Мрачните и гъстонаселени жилища, землянките, недохранването, вредните жизнени навици и различните професионални заболявания дават своя принос към об­щата картина на лошото здраве на човечеството. Това са общоиз­вестни факти и за тяхното преодоляване се прави много, но то все още не е достатъчно. Някои от положителните следствия на светов­ната война ще бъдат ускоряването на необходимите промени, оси­гуряването на адекватно образование и научно хранене на младежта. Националните физически болести варират в съответствие с пред­разполагащата специфика на труда: проблемите на предимно селс­костопанското население коренно се различават от тези на живе­ещите във високоиндустриалните страни; физическите предразпо­ложения на моряка са много по-различни от тези на чиновника от големия град - тази информация е баналност за съвременния човек. Някои болести изглеждат с местен произход, други са всеобщи по своите следствия; едни постепенно отмират, други се появяват нез­найно как; има такива, които остават завинаги с нас, други изглеж­дат циклични; едни са ендемични, за разлика от други, които са епидемични.

Как е могло да възникне такова разнообразие от болести и форми на телесни недъзи? Как е станало така, че едни раси са пред­разположени към определена форма на физическа немощ, а други успешно й се съпротивляват? Климатичните условия определят ня­кои типични заболявания, които имат строго локален характер и не се срещат на други места по света. Ракът, туберкулозата, сифилисът, менингитът, пневмонията и сърдечните заболявания обаче, както и скрофулозата (ако се използва този термин в старото му значение на някои видове кожни заболявания), вилнеят по целия свят и взи­мат милиони жертви; дори ако техните първопричини могат да бъ­дат проследени до някои от големите расови периоди, днес те са всеобщи по своите следствия. Отговор на тези въпроси ще получим, ако си спомним, че атлантическият период, макар и отдалечен от нас на хиляди години, все още реално се усеща, защото преоблада­ващото мнозинство от днешните хора като цяло са атланти по сво­ето съзнание и следователно са предразположени към болестите, характерни за тази цивилизация.

Ако направим пълен обзор на световното здраве при нор­мални, а не при военновременни условия, ще възникне въпросът има ли поне сто хиляди съвършено здрави хора от милиардите, които населяват нашата Земя? Струва ми се, че не. Дори ако отсъства активен болестен процес, състоянието на зъбите, слуха и зрението често не са на необходимата висота; наследените склонности и ак­тивната предразположеност предизвикват силно безпокойство. Към това трябва да добавим психичните трудности, менталните заболя­вания и някои поражения на мозъка. Цялата тази картина е плачев­на. Днешната медицина се бори с множеството бедствия; учените търсят средства за облекчаване и ефективни методи за лечение; из­следователите изучават скритите микроби, специалистите търсят нови пътища за противодействие на болестите. Хуманистите, ко­ито гледат далече напред, са въвлекли в тази борба хигиената, за­дължителните имунизации, редовните прегледи, чистата храна, юри­дическите норми и по-добрите жилищни условия, но въпреки всич­ко болестите прогресират, смъртността расте. Необходими са по­вече болници.

За осъществяването на тези практически мерки Менталната и Християнската науки предлагат своята помощ и честно се стараят да привлекат силата на мисълта за решаването на този проблем. В наши дни обаче тези инициативи като цяло се намират в ръцете на фанатици и набожни, недостатъчно интелигентни хора; те се отказ­ват от всякакъв компромис и изглеждат неспособни да разберат, че знанието, събрано от медицината и от тези, които прилагат научен подход към човешкото тяло, е толкова Богодадсно, колкото и тех­ният все още недоказан идеал. След време истините, които изпо­вядват тези групи хора, ще се прибавят към работата на психолога и лекаря и когато това стане, нещата ще се подобрят. Ние ще вле­зем в новата епоха на благополучие едва след като работата на хи­рурга и лекаря бъде призната за съществена и полезна, когато ана­лизите и изводите на психолога допълнят тяхната работа и след като силата на правилното мислене получи полагащото й се място в лечебния процес.

Към различните видове недъзи трябва да прибавим и групата от ментални болести - раздвоение на съзнанието, безумие, натрап­чиви идеи, умопомрачения, аберации и халюцинации. Вече избро­ените средства на лечение също могат да бъдат допълнени с рабо­тата, извършвана от Членовете на духовната Йерархия и от Техните ученици; те използват силата и знанието на душата, плюс мъдрост­та на други лечителски групи, за да даряват здраве на хората, за да се опразнят санаториумите и да бъде избавено човечеството от ос­новните физически болести и психични разстройства, както и да бъдат предотвратени редица престъпления. Това ще се осъществи бла­годарение на хармоничната интеграция на целия човек, чрез пра­вилно разбиране природата на енергиите и при адекватна оценка на ендокринната система и фините връзки на нейните жлези.

В наши дни четири групи хора работят паралелно, но за съжа­ление без необходимата съгласуваност и интеграция:

1. Академичните и ортодоксални лекари и хирурзи.

2. Психолозите, невролозите и психиатрите.

3. Менталните лечители и работници от различните идей­ни и религиозни школи.

4. Напредналите ученици и тези, които работят с душите на хората.

Когато тези четири групи установят тясно сътрудничество и започнат да работят съвместно за освобождаване на човечеството от болестите, ще станем свидетели на истинското чудо на човешкото същество. След време ще се появят болници, в които тези четири аспекта на единната медицинска и лечителска дейност ще бъдат про­веждани в хармония и тясно сътрудничество. Никоя група няма да успее да реши проблемите самостоятелно, без участието на остана­лите; всички те са дълбоко взаимозависими.

Именно поради неспособността на тези групи да признаят дос­тойнствата на останалите, които също се стремят да подпомогнат физическото благополучие на човечеството, ми е почти невъзмож­но Аа^зложа учението с по-детайлни и ясни изразни средства. Имате ли представа срещу каква стена от антагонистично мислене и враж­дебни коментари е принудена да се изправя всяка пионерска идея? Дали някога сте се вглеждали в кристализиралите мисъл-форми, с които са длъжни да си съперничат всички нови идеи (или йерархич­ни напътствия)? Осъзнавате ли каква огромна мъртва тежест от предвзети и отдавна остарели формулировки трябва да се отмести, преди Йерархията да успее да внедри назрялата нова концепция в съзнанието на средно мислещата (или може би нсмислещата) пуб­лика? Медицината е една от най-трудните за работа области, защо­то обектът на дейността й е съкровен, а страхът много влияе върху реакциите и на лекарите, и на пациентите. Пропастта между закос­тенялото старо и духовно жадуваното ново изисква голямо и вни­мателно строене на мостове. Парадоксално с, че най-големи труд­ности създават именно новите школи на мисълта. Ортодоксалната медицина приема бавно (което е много добре) новите техники и методи; понякога тя наистина е прекалено инертна, но новите видове лечение и диагностика трябва да бъдат обстойно проучени и ста­тистически проверени преди да се включат в медицинската теория и практика; рисковете за пациента са прекалено големи, а добрият хуманен лекар няма да превърне болния в обект на експеримент. Трябва да се признае, че през последните няколко десетилетия ме­дицината прогресира достатъчно бързо, като електро- и физио­терапията, светолечението и други съвременни методи и научни нап­равления доста обогатиха медицинската теория и практика. Внима­нието, което се отделя на неосезаемото и на лечението на „неопре­деленото" (ако е правомерен този странен термин) расте и намира своето законно място в новите подходи за лекуване на болестите.

Принципите на менталните школи и култове (както те пог­решно се самоопределят) не са толкова ефективни и вината за това до голяма степен е тяхна. Различните култови, идейни и религиозни школи (плюс манотсрапевтите, природолечителите и др.) често съз­дават конфликти поради прекалените си претенции и безкрайни на­падки по адрес на ортодоксалната медицина и другите, доказали своята полезност клонове на знанието, т. с. срещу събирания в про­дължение на векове опит на академичните школи по медицина и хирургия. Те забравят, че много от претенциите им за успех (а те често са неопровержими) могат да бъдат квалифицирани под об­щото наименование „ябчителство с вяра", проведено правилно или не. Този начин отдавна е признат от академичните мислители и всич­ки права са му дадени. Като истински пазители на определени истини, тези култове трябва преди всичко решително да променят своя подход и да усвоят духовната природа на компромиса в наши­те дни на еволюционен напредък. Техните идеи няма да принесат желаната полза, ако са отделени от богодаденото знание, което ме­дицината с натрупвала в продължение на векове; освен това те би трябвало да регистрират и своите многобройни провали, точно както процедират с шумно рекламираните си постижения. Резултатите от тяхната дейност не могат да се мерят с успехите на ортодоксалната медицина и на благотворителността в болниците, където (незави­симо от пропуските и глупостта понякога) страданията на човеш­ките маси намират ефикасно третиране. Тези култове нямат сме­лостта да признаят, че в случай на тежка болест или нещастен ин­цидент пациентът физически е неспособен нито да потвърди, нито да опровергае божественото лечение и изцяло зависи от лечителя, който работи без да познава кармата му. Както и при ортодоксал­ната медицина, много от техните прехвалени изцеления се оказват успешни само защото последният час на пациента не е наближил и той би оздравял във всички случаи, макар че с помощта на опитен лекар това е станало по-бързо.

При сериозен нещастен случай, когато кръвта на пострада­лия изтича, представителят на който и да е култ по неволя ще се обърне към методите на ортодоксалния медик и по-скоро ще пос­тави кръвоспиращ бинт, отколкото да стои и да гледа как човекът умира, ако тези мерки не се вземат навреме. Когато се сблъсква със смъртта, той често прибягва до изпитаните и надеждни методи за медицинска помощ и по-скоро ще извика лекар, отколкото да поз­воли да бъде обвинен в убийство.

Казвам всичко това не в дух на пренебрежение, а за да покажа, че всички школи - ортодоксални, академични, древни, материални, духовни, пионерски, новаторски или ментални - са взаимозависими; те са длъжни да се обединят в една всеобхватна лечителска наука. Това ще бъде наука, която изцелява целия човек, като използва всички ресурси - физически, емоционални, ментални и духовни - на които е способно човечеството. В сравнение с привържениците на науката за менталния контрол върху болестите, ортодоксалната медицина проявява по-голяма откритост за сътрудничество с новите школи. Професионалните медици обаче няма да си позволят да превърнат пациента в опитно зайче само заради удоволствието на пионера (при­върженик на култа) да докаже своята теория, колкото и безупречно да изглежда тя при съпоставка с вече изпитаното и провереното. Средният път на разумния компромис и сътрудничество е най-мъд­рият - това е урокът, от който се нуждае всеки дял на съвременното човешко мислене.

Така стигаме до нашата трета, завършваща глава на раздела, в който са систематизирани основните причини за заболяванията. Темата за кармата досега не е обсъждана в дълбочина, затова тук възнамерявам да я разгледам дори по-детайлно, отколкото вероят­но ще изисква нашата конкретна тематика.