ПЪРВА ГЛАВА ПАРАДИГМИ, ИНОВАЦИОННИ ПОДХОДИ И ТЕХНОЛОГИИ В ПЕДАГОГИКАТА Тя е структурирана в четири параграфа: Педагогиката и новопарадигмалното образование, Същност на иновациите и иновационните подходи в образованието, Същност и основни характеристики на технологичния подход в педагогиката, Класическото схващане за съдържанието на образованието и обучението и новият концептуален модел. В тази глава са очертани основните параметри на новата образователна парадигма, разкрита е същността на иновациите и иновационните подходи в образованието, като основно внимание е отделено на дейностния, личностния и технологичния подход в преподаването и ученето и на тази основа е анализирано класическото схващане за съдържанието на обучението и насоките за неговото модернизиране в контекста на конструктивизма. В съвременни условия проблемите на образованието стават все по-актуални. И това е напълно естествено. Изминалият XX век и първите няколко години от XXI век с основание се разглеждат като преход към свръхмодерно общество, в което глобализацията и технологията играят първостепенна роля. С развитието и все по-мащабното разгръщане на комуникациите, на информационните потоци светът постепенно върви към тотална универсализация, засягаща не само материалната, а и духовната сфера. Новите технологии, все по-широкото приложение на компютрите в различните сфери на живота благоприятстват за изграждането на “единен свят”. Немалко учени с основание изтъкват, че духовното развитие на човечеството до голяма степен зависи от хуманизацията и демократизацията на обществото и на образованието. Динамичните процеси, които протичат през XXI век изискват глобален преход към новопарадигмално образование. Съвременното образование се определя преди всичко като образование за човешко развитие. То има много по-важна цел от целта да осигурява обучена работна сила за икономиката: “то трябва да прави от човешките същества не средство, а мерило за развитието”(Ж. Делор). Хуманистичният, антропологичният подход в образованието се противопоставя на технократичния, “потребителския” подход към човека, на потребителското отношение към природата, към собствената жизнена среда на човека. В основата на това ново разбиране на образователните приоритети е “развитието на човешкия фактор”, реализирането на качествено ново обучение, което е изцяло ориентирано към учащия се в новата информационно-образователна среда.