Факторингът



Изтегляне 2.47 Mb.
страница7/11
Дата09.04.2017
Размер2.47 Mb.
#18770
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА



  1. Антонова Анета, Лихвата по търговското право, сп. “Търговско право”, бр. 4/1998 г.;

  2. Апостолов Иван, Облигационно право, част първа – Общо учение за облигацията, С., 1947 г.;

  3. Апостолов Иван, Правни сделки с действие върху чужд правен кръг, С., 1937 г.;

  4. Бобатинов Марио, Банково право, С., 2000 г.;

  5. Бринкли Алън, История на американския народ, С., 1999 г.;

  6. Василев Любен, Гражданско право – обща част, С., 2000 г.;

  7. Василев Любен, Прехвърляне на дълг в системата на българското гражданско и търговско право, С., 1939 г.;

  8. Василев Любен, Облигационно право – отделни видове облигационни отношения, част втора, С., 1958 г.;

  9. Венедиков Петко, Ипотеки, залог, привилегии, С., 2000 г.;

  10. Ганев Венелин, Учебник по обща теория на правото, фототипно издание, С., 1990 г.;

  11. Ганев Венелин, Юридическата природа на договора “дел кредере”, сп. “Юридически преглед”, бр. 6/1904 г.;

  12. Георгиев Владимир, Небанковите финансови институции, С., 1995 г.;

  13. Георгиев Владимир, Някои правни въпроси на лихвата, сп. “Финанси и право”, бр. 8/1995 г.;

  14. Георгиева Мария, Що е факторинг?, сп. “Финанси и право”, бр. 2/1995 г.;

  15. Герджиков Огнян, Коментар на Търговския закон, книга първа, С., 2000 г.;

  16. Герджиков Огнян, Коментар на търговския закон – книга втора, С., 2000 г.;

  17. Герджиков Огнян, Търговски сделки, С., 2000 г.;

  18. Голева Поля, Облигационно право, С., 2004 г.;

  19. Голева Поля, Търговско право, книга втора, София, 2002 г.;

  20. Големинов Чудомир, Гражданскоправни източници на задължения, С., 1999 г.;

  21. Големинов Чудомир, Неоснователното обогатяване според българското облигационно право, С., 1978 г.;

  22. Гоцев Васил, Договорна и деликтна отговорност – сравнение и конкуренция, С., 1979 г.;

  23. Джеров Александър, Гражданско право – обща част, С., 2003 г.;

  24. Джидров Петър, Коментар на търговския закон, том 4, С., 1994 г.;

  25. Джонджорова-Пенкова Т., Общи условия и типови договори, С., 1969 г.;

  26. Джонсън Пол, История на американския народ, С., 2002 г.;

  27. Диков Любен, Курс по търговско право, том 2, С., 1992 г.;

  28. Диков Любен, Курс по гражданско право, Облигационно право – обща част, том ІІІ, С., 1934 г.;

  29. Добрева Дучка, Организация и счетоводно отчитане на факторинговите търговски сделки, сп. “Български законник”, бр. 7/2000 г.;

  30. Златарев Емил, Христофоров Веселин, Търговско право, С., 2003 г.;

  31. Калайджиев Ангел, Облигационно право, обща част, С., 2002 г.;

  32. Калайджиев Ангел, Акредитивът, С., 1994 г.;

  33. Калайджиев Ангел, Поръчителството, С., 1993 г.;

  34. Калайджиев Ангел, За основанието на правните сделки, сп. “Съвременно право”, бр. 1/1990 г.;

  35. Калайджиев Ангел, Действието на уговорката за непрехвърлимост на вземане, сп. “Търговско право”, бр. 1/2003 г.;

  36. Кацаров Константин, Систематичен курс по българско търговско право, С., 1990 г.;

  37. Кацарски Александър – Правно действие и същност на клаузата “делкредере”, сп. “Търговско право”, бр. 3/1994 г.;

  38. Кожухаров Александър, Общо учение за облигационното отношение, Нова редакция и допълнения проф. Петко Попов, С., 2002 г.;

  39. Конов Траян, Някои критични разсъждения върху българската доктрина по предварителния договор, сп. “Търговско право”, бр. 6/2003 г.;

  40. Конов Траян, За абстрактните сделки и каузата на договорите, Юбилеен сборник в памет на проф. Витали Таджер, С., 2003 г.;

  41. Конов Траян, Възражение за неизпълнен договор и право на задържане, С., 1996 г.;

  42. Конов Траян, Калайджиев Ангел, Отговорност при нарушен негативен интерес, сп. “Държава и право”, бр. 11/1988 г.;

  43. Конов Траян, Основание на гражданската отговорност, С., 2002 г.;

  44. Кутиков Владимир, Международно частно право на Република България – обща част, С. 1993 г.;

  45. Мохов Александр, Факторинг как правовой институт и инструмент рыночной экономики, сп. “Право и политика”, бр. 6/2003 г., Москва;

  46. Найденов Борислав, Търговски сделки, книга първа, С., 1998 г.;

  47. Ненова Лиляна, Семейно право на Република България, С., 1994 г.;

  48. Оксфордски енциклопедичен речник по право, С., 1998 г.;

  49. Павлова Мария, Търговски сделки – понятие и видове, сп. “Търговско право”, бр. 2/1997 г.;

  50. Павлова Мария, Гражданско право - обща част, С., 2002 г.;

  51. Павлова Мария, Записът на заповед и менителницата, С., 1993 г.;

  52. Панева Лиляна, Лихвата при взаимоотношенията между търговци, сп. “Пазар и право”, кн. 4/1999 г.;

  53. Паунов Станимир, Исторически и сравнителен анализ на качеството “търговец” и категорията “обективни търговски сделки”, сп. “Съвременно право”, бр. 4/2002 г.;

  54. Петков Георги, Данъчно третиране на факторинга, сп. “Български законник”, бр. 12/2000 г.;

  55. Пиперкова Лиляна, Франчайзинг, лизинг, факторинг – правни аспекти, С., 1995 г.;

  56. Пиперкова Лиляна, Общите условия и типовите договори при сключване на сделки с контрахенти от европейските капиталистически страни, БТПП, бр. 198/1984 г.;

  57. Пиперкова Лиляна, Правна характеристика и правно регулиране на международния договор за факторинг, “Международният договор за факторинг”, кн. № 249/1991 г., Библиотека “Българска търговско-промишлена палата”;

  58. Попов Константин, “Преддоговорна отговорност”, сп. “Български законник”, бр. 5/2002 г.;

  59. Попова Валентина, Прихващане. Материалноправни проблеми. С., 2002 г.;

  60. Прокопиева Вася, Същност и приложение на факторинга, сп. “Пазар и право”, бр. 5/1998 г.;

  61. Рачев Александър, Разваляне на двустранни договори поради неизпълнение, С., 1967 г.;

  62. Рачев Филип, Гражданско право, С., 2001 г.;

  63. Русчев Иван, Договорът за концесия, С., 1999;

  64. Русчев Иван, Отговорността при евикция, С., 1995 г.;

  65. Стефанов Стефан, Смисъл и приложно поле на изискването за основание на сделките, сп. “Търговско право”, бр. 5/2001 г.;

  66. Стефанов Стефан, Гражданска отговорност при развален договор, сп. “Търговско право”, бр. 4/2000 г.;

  67. Стефанов Стефан, Понятията възмездност и безвъзмездност в светлината на обезпечителните договори, Юбилеен сборник в памет на проф. Витали Таджер, С., 2003 г.;

  68. Стефанова Пенка, Банки и кредитно посредничество, С., 2000 г.;

  69. Стойчев Красен, Преговори за сключване на договор и преддоговорна отговорност, С., 2005 г.;

  70. Сукарева Златка, Необходимостта от правна уредба на договорната суброгация в нашето право, сп. “Съвременно право”, бр. 2/2003 г.;

  71. Сукарева Златка, Форма и разновидности на общите условия на договорите, сп. “Съвременно право”, бр. 4/2004 г.;

  72. Таджер Витали, Гражданско право на НРБ, дял първи и втори, С., 2001 г.;

  73. Таджер Витали, Основни въпроси на типовите договори, сп. “Социалистическо право”, бр. 2/1954 г.;

  74. Таков Кристиан, Банковата гаранция, С., 1998 г.;

  75. Таков Кристиан, Предварителни договори – някои неясни аспекти, сп. “Търговско право”, бр. 1/2004 г.;

  76. Тодоров Тодор, Международно частно право – субекти, имущество, задължения, С., 1993 г.;

  77. Торманов Захари, Проблеми на паричното задължение – възнаградителна лихва, сп. “Пазар и право”, бр. 4/1998 г.;

  78. Ташев Росен, Теория на тълкуването, С., 2001 г.;

  79. Фаденхехт Йосиф, Българско гражданско право – обща част, фототипно издание, С., 1992 г.;

  80. Хорозов Георги, Клаузата делкредере в комисионния договор, сп. “Пазар и право”, бр. 5/2003 г.;

  81. Христов Веселин, Правоприлагане по аналогия в гражданското право, сп. “Правна мисъл”, бр. 4/2004 г.;

  82. Ценова Любка, Правен режим на сделките за услуги в ЗДДС, сп. “Търговско право”, бр. 3/1997 г.;

  83. Abed Nikmat, “Factoring: an alternative cash flow funding method", San Diego Business Journal, 08/25/1997, Vol. 18, Issue 34;

  84. Björn Birgitte, Factoring a comparative analysis the legal and practiacal implications of factoring as practsed in the United States, England und Denmark, Copenhagen Jurist-ogökonomforbundets Forlag, 1995;

  85. Frye Kevin, “Factoring may solve your firm’s cash flow problem”, Business First – Louisville, 03/17/2000, Vol. 16, Issue 33.

  86. Lee Greg, “How to use factoring to grow your business”, Business West, Feb. 1997, Vol. 13, Issue 10;

  87. Lunckenbein Hans G., Rechtsprobleme des Factoring-Vertrages, Diss. München, 1983;

  88. Martinek Michael, Moderne Vertragstypen: Band 1 Leasing und Factoring, Verlag C.H. Beck, München, 1991;

  89. Rademacher Kevin, “Factoring an option for generating quick cash”, Inside Tucson Business, 05/31/1999, Vol. 9, Issue 10;

  90. Rey Heinz, Die Behandlung des Factoringvertrages im schweizerischen Recht. Neue Vertragsformen der Wirtschaft, 1993;

  91. Rutberg Sidney, International Factoring: The Wave of the Future, Secured Lender, Jun/1999, Vol. 55, Issue 4;

  92. Rutberg Sidney, But is it factoring?, Secured Lender, Nov/Dec 1996, Vol. 52, Issue 6;

  93. Rutberg Sidney, GE Capital enters factoring in the U.S., Secured Lender, Jul/1998, Vol. 54, Issue 4;

  94. Shelley James, Export Factoring, World Trade, Sep/1997, Vol. 10, Issue 9;

  95. Stone Bradford, Uniform Commercial Code, second education, West publishing Co., 1984;

  96. Schaer Kurt, Die wirtschaftliche Funktionsweise des Factoring, Neue Vertragsformen der Wirtschaft, 1993.



1 Периодът на отлагане на плащането е установен в търговската практика - вж. Lunckenbein Hans G., Rechtsprobleme des Factoring-Vertrages, Diss. München, 1983, S. 9, Martinek Michael, Moderne Vertragstypen: Band 1 Leasing und Factoring, Verlag C.H. Beck, München, 1991, S. 228, Frye Kevin, Factoring may solve your firm’s cash flow problem, Business First – Louisville, 03/17/2000, Vol. 16, Issue 33, p. 13.

2 Lunckenbein Hans G., цит. съч., S. 8, Björn Birgitte, Factoring a comparative analysis the legal and practiacal implications of factoring as practsed in the United States, England und Denmark, Copenhagen Jurist-ogökonomforbundets Forlag, 1995, p. 29 и 44, Rademacher Kevin, Factoring an option for generating quick cash, Inside Tucson Business, 05/31/1999, Vol. 9, Issue 10, p. 4, Пиперкова Лиляна, Франчайзинг, лизинг, факторинг – правни аспекти, С., 1995 г., стр. 110, Найденов Борислав, Търговски сделки, книга първа, С., 1998 г., стр. 154, Петков Георги, Данъчно третиране на факторинга, сп. Български законник”, бр. 12/2000 г., стр. 97.

3 Вж. Георгиева Мария, Що е факторинг?, сп. “Финанси и право” бр. 2/1995 г., стр. 8-11.

4 Стефанова Пенка, Банки и кредитно посредничество, С., 2000 г., стр. 317.

5 Собственият капитал се образува от основния и допълнителния капитал. Основният капитал е вписаният в търговския регистър капитал, който трябва да отговаря на определени в закона изисквания. Допълнителният капитал е имуществото, което надвишава основния капитал – вж. Герджиков Огнян, Коментар на търговския закон – книга втора, С., 2000 г., стр. 380.

6 Frye Kevin, цит. ст., p. 13, Abed Nikmat, Factoring: an alternative cash flow funding method, San Diego Business Journal, 08/25/1997, Vol. 18, Issue 34, p. 14, Lee Greg, How to use factoring to grow your business, Business West, Feb. 1997, Vol. 13, Issue 10, p. 45.

7 Бобатинов Марио, Банково право, С., 2000 г., стр. 159 и 166, така и Прокопиева Вася, Същност и приложение на факторинга, сп. “Пазар и право”, бр. 12/1998 г., стр. 31-39.

8 Не е неоснователен отказът на длъжника по търговския кредит да плати, когато този отказ се основава на неизпълнение от доставчика на негови задължения, произтичащи от договора за доставка на стоки, респ. за извършване на услуги. В този случай не е налице кредитен риск.

9 Björn Birgitte, цит. съч., р. 39-41.

10 Вж. Martinek Michael, цит. съч., S. 313.

11 Martinek Michael, цит. съч., S. 313.

12 В българското законодателство договорът за доставка на стоки е бил уреден като самостоятелен вид договор в ЗДСО (отм.).

13 Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки, известна още като Виенската конвенция за международната продажба на стоки, е ратифицирана от Република България с Указ № 264 на Държавния съвет от 13.03.1990 г., обнародвана е в ДВ, бр. 23 от 1990 г. и е влязла в сила за България от 01.08.1991 г. Следователно тя е част от българското обективно право на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България.

14 Правната регламентация на договора за доставка на стоки в чл. 3, ал. 1 от Виенската конвенция за международната продажба на стоки е идентична на тази в ЗДСО (отм.). Договорът за доставка на стоки, уреден в ЗДСО (отм.), е имал за обект стоки, които са били произвеждани след сключване на договора. Този договор е наподобявал договора за продажба, тъй като чрез него е била осъществявана размяната на продукция между така наречените социалистически организации.

15 Като допълнителен аргумент в подкрепа на този извод може да се изтъкне еднаквата правна уредба на договора за доставка на стоки в ЗДСО (отм.) и в чл. 3, ал. 1 от Виенската конвенция за международната продажба на стоки. Еднаквата правна регламентация в отменена и в действаща правна норма е свидетелство за това, че обсъжданото понятие има трайно установено съдържание в българското законодателство – обстоятелство, което трябва да се има предвид при изясняване на неговото значение.

16 Решение № 1243 от 7.07.1997 г. на ВКС по гр. д. № 1288/96 г., V г. о., Съдебна практика, Бюлетин на ВКС и ВАС на РБ, бр. 11 - 12/1997 г., стр. 26.

17 Такова е съдържанието на понятието “договор за доставка на стоки”, използвано във връзка с факторинга, и според западноевропейската правна доктрина - Martinek Michael, цит. съч., S. 313.

18 § 1, т. 13 от ЗЗП и чл. 5 от ЗДДС.

19 Тълкувателно решение № 90 от 28.10.1982 г. по н. д. № 52/82 г., ОСНК, Постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела - 1953 - 1990 г., СЮБ, 1992 г., стр. 307.

20 Петър Джидров е на мнение, че всичко, което може да бъде предмет на търговията, е стока; ето защо, според него, като стоки могат да се характеризират както движимите, така и недвижимите вещи, субективните права, търговското предприятие и др. – вж. Коментар на търговския закон, том 4, С., 1994 г., стр. 1109. Противоположно становище изразяват Любен Диков, Курс по търговско право, том 2, С., 1992 г., стр. 583-584, и Мария Павлова, Търговски сделки – понятие и видове, сп. “Търговско право”, бр. 2/1997 г., стр. 13.

21 Оксфордски енциклопедичен речник по право, С., 1998 г.

22 Понятието “договор за услуги” е било дефинирано в чл. 2 от ЗДСО (отм.).

23 Вж. Голева Поля, Облигационно право, С., 2004 г., стр. 228-230, както и Ценова Любка, Правен режим на сделките за услуги в ЗДДС, сп. “Търговско право”, бр. 3/1997 г., стр. 46-47.

24 Вж. Найденов Борислав, цит. съч., стр. 129.

25 В западноевропейската правна литература този вид факторинг се означава още и като факторинг без право на регресен иск - Martinek Michael, цит. съч., S. 232 и Lunckenbein Hans G., цит. съч., S. 18.

В България назоваването на договора за същински факторинг с този термин е неудачно, защото с оглед разпоредбите на действащото българско законодателство за фактора не възниква право на регресен иск.



26 Вж. Найденов Борислав, цит. съч., стр. 154, Бобатинов Марио, цит. съч., стр. 162.

27 Björn Birgitte, цит. съч., р. 50.

28 Тази е причината в западноевропейската правна литература този вид факторинг да се определя още като факторинг с право на регресен иск - Martinek Michael, цит. съч., S. 233.

29 Вж. Найденов Борислав, цит. съч., стр. 155, Добрева Дучка, Организация и счетоводно отчитане на факторинговите търговски сделки, сп. “Български законник”, бр. 7/2000 г., стр. 133-134.

30 Martinek Michael, цит. съч., S. 239 и Lunckenbein Hans G., цит. съч., S. 25.

31 Договорите за доставка на стоки, респ. за извършване на услуги са международни, когато доставчикът и длъжникът имат седалище или място на стопанска дейност в различни държави – вж. чл. 2 от Конвенцията за международния факторинг.

32 При двустепенния факторинг се изисква взаимно доверие и сътрудничество между факторите, участващи във факторинга. Гаранция за това е членуването на факторите в една и съща международна организация, обединяваща фактори от различни държави. Понастоящем в търговските отношения са се утвърдили две организационни форми, под които функционират такива международни организации, и те са консорциум и сдружение.

Факторите, членове на консорциум, в известна степен губят своята стопанска самостоятелност, тъй като тяхната дейност в областта на факторинга се контролира от една силна факторингова институция. Най-големият факторингов консорциум в света към 1999 г. е учреденият в САЩ Heller International - вж. Rutberg Sidney, International Factoring: The Wave of the Future, Secured Lender, Jun/1999, Vol. 55, Issue 4, p. 50. Предимството на консорциума е, че поради централизираността бързо могат да се вземат решения относно участниците в съответния международен факторинг, както и относно условията за неговото извършване. Недостатък има във връзка с поемането на кредитния риск - в условията на икономическа криза реална е възможността членовете на консорциума да не бъдат в състояние да осъществяват функцията “делкредере”, тъй като поемането на кредитния риск би застрашило структурата на консорциума.



Факторите, членове на международно сдружение, запазват своята стопанска самостоятелност. Друго предимство на сдружението е тясното сътрудничество между неговите членове. Те са задължени ежедневно да обновяват своите бази от данни. Всеки член на сдружението може да ползва информацията, съдържаща се в базите от данни на другите членове на същото сдружение. Най-голямото международно сдружение на фактори в света е създадената през 1968 г. Factors Chain International със седалище в Амстердам, Холандия - вж. Shelley James, Export Factoring, World Trade, Sep/1997, Vol. 10, Issue 9, p. 36.

33 Вж. Martinek Michael, цит. съч., S. 240 и Lunckenbein Hans G., цит. съч., S. 26-27.

34 При квази-факторинга във факторинга освен факторът участва и банка - най-често това е банката, обслужваща доставчика. Банката не осъществява факторингова дейност. Факторът е този, който купува неизискуемите вземания на доставчика. Вместо обаче да му плати изцяло или отчасти стойността на прехвърлените вземания, факторът превежда на банката дължимата сума, която служи за обезпечение на кредит, предоставен от банката на доставчика.

35 При факторинга с възлагане на поръчки, както и при квази-факторинга, също участва банка (обикновено банката, обслужваща доставчика). Банката е титуляр на вземанията. Тя възлага на фактора предоставянето на административни услуги, свързани с тези вземания.

36 Факторингът за събиране на хонорари се използва само от лица, упражняващи свободна професия (адвокати, нотариуси, лекари, стоматолози, архитекти и др.). Те възлагат на фактор да събере хонорарите, дължими им от техните клиенти, без обаче да прехвърлят вземанията си на фактора. Факторът се съгласява да изпълни поръчката, като авансово превежда на възложителя част от хонорара. Факторът не поема кредитния риск.

37 Пиперкова Лиляна, цит. съч., стр. 105. Така и Martinek Michael, цит. съч., S. 229, Rey Heinz, Die Behandlung des Factoringvertrages im schweizerischen Recht. Neue Vertragsformen der Wirtschaft, 1993, S. 171, както и Lunckenbein Hans G., цит. съч., S. 3.

38 Има и автори, които са на мнение, че корените на факторинга трябва да се търсят в древна Месопотамия (вж. Rey Heinz, цит. съч., S. 171; Martinek Michael, цит. съч., S. 229), други – в Римското право (вж. Lunckenbein Hans G., цит. съч., S. 3, и Rutberg Sidney, But is it factoring?, Secured Lender, Nov/Dec 1996, Vol. 52, Issue 6, p. 42), а трети – в Средновековието (вж. Пиперкова Лиляна, цит. съч., стр. 105, Martinek Michael, цит. съч., S. 229, Rey Heinz, цит. съч., S. 171, както и Lunckenbein Hans G., цит. съч., S. 3).

39 Оксфордски енциклопедичен речник по право, С., 1998 г.

40 Вж. Пиперкова Лиляна, цит. съч., стр. 105, Martinek Michael, цит. съч., S. 230, Rey Heinz, цит. съч., S. 171, Björn Birgitte, цит. съч., p. 19, както и Rutberg Sidney, цит. ст., p. 42.


Изтегляне 2.47 Mb.

Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11



©obuch.info 2024
отнасят до администрацията
    Начална страница
Автореферат
Анализ
Бизнес-план
Биография
Глава
Диплом
Доклад
Задача
Закон
Занятие
Заседание