§ Защита на изправния длъжник при неизпълнение на доставчика

1. Този проблем възниква тогава, когато длъжникът плати на фактора за придобито въз основа на договора за факторинг вземане, преди доставчикът да е изпълнил своите задължения към длъжника, произтичащи от договора за доставка на стоки, респ. за извършване на услуги. Същността на проблема е срещу кого (фактора или доставчика) длъжникът трябва да насочи претенцията си за възстановяване на платената сума. За да се отговори на този въпрос от гледна точка на действащото българско законодателство, трябва да се анализират всички възможни хипотези. Те се различават помежду си по вида на правната защита, избрана от длъжника, и по факта на изпълнение, респ. на неизпълнение на фактора.

Напрактика неизпълнението на доставчика може да бъде под формата на неточно изпълнение в качествено отношение. Това означава, че доставчикът е доставил стоки с недостатъци или е предоставил некачествени услуги. Неточното изпълнение на доставчика поражда за длъжника две субективни права, които той може да упражни алтернативно, а именно: или да развали с обратно действие договора за доставка на стоки, респ. за извършване на услуги (чл. 195, ал. 1 или чл. 265, ал. 2 във връзка с чл. 88, ал. 1 от ЗЗД), или да иска намаляване на цената (чл. 195, ал. 1, предложение трето от ЗЗД или чл. 265, ал. 1, предложение трето от ЗЗД)²⁴⁴.

Междувременно факторът може да е изпълнил, но може и да не е изпълнил своето задължение към доставчика за плащане на цената на прехвърленото с договора за факторинг парично вземане.

От различното съчетаване на представените по-горе възможности, отнасящи се до поведението на длъжника и на фактора, могат да се оформят най-много четири хипотези.

При първата хипотеза длъжникът с обратна сила разваля договора за доставка на стоки, респ. за извършване на услуги; факторът към този момент е платил на доставчика цената на придобитото въз основа на договора за факторинг вземане.

При втората хипотеза длъжникът запазва действието на договора за доставка на стоки, респ. за предоставяне на услуги, но иска намаляване на цената; факторът към този момент е платил на доставчика цената на прехвърленото с договора за факторинг вземане.

При третата хипотеза длъжникът с обратно действие разваля договора с доставчика; към този момент факторът все още не е изпълнил задължението си към доставчика за плащане на цената на придобитото чрез договора за факторинг вземане.

При четвъртата хипотеза длъжникът запазва действието на договора с доставчика, като иска намаляване на цената; към този момент факторът все още не е изпълнил задължението си към доставчика за плащане на цената на прехвърленото с договора за факторинг вземане.

При първата и третата хипотеза развалянето на договора за доставка на стоки, респ. за предоставяне на услуги води до разваляне и на договора за факторинг поради акцесорната връзка между двата договора.

При първата хипотеза развалянето с обратна сила на договорите, които образуват системата на факторинга, поражда следните правни задължения: за длъжника - да върне на доставчика доставената от последния стока или да възстанови паричната равностйност на получената услуга; за фактора - да прехвърли обратно на доставчика придобитото от него парично вземане; за доставчика - да възстанови на фактора платената от него цена за вземането. Ако всяка от страните изпълни своето задължение, ще се окаже, че част от патримониума на доставчика са както стоката, респ. паричната равностойност на услугата, обект на договора за доставка на стоки, респ. за предоставяне на услуги, така и вземането за цената на тази стока, респ. услуга. Имуществото на доставчика се е увеличало за сметка на имуществото на длъжника, което се е намалило.

При третата хипотеза задължение за възстановяване на полученото по развалените с обратна сила договор за доставка на стоки, респ. за извършване на услуги и договор за факторинг възниква само за длъжника и за фактора: длъжникът трябва да върне на доставчика доставената от него стока или паричната равностойност на извършената от него услуга, а факторът - да прехвърли обратно на доставчика придобитото от него вземане. Такова задължение не възниква за доставчика, тъй като той към момента на разваляне на двата договора не е получил от фактора цената на прехвърленото с договора за факторинг парично вземане. Последица от развалянето на договорите в системата на факторинга и от изпълнението на задължението за връщане на полученото по развалените договори е увеличаването на имуществото на фактора и намаляването на имуществото на длъжника. Това е така поради обстоятелството, че факторът след развалянето на договорите вече не е титуляр на вземането, за което е получил плащане от длъжника преди развалянето.

Увеличаването на имуществото на доставчика (при първата хипотеза) и на фактора (при третата хипотеза) за сметка на имуществото на длъжника следва да се квалифицира като неоснователно обогатяване. Налице са всички елементи от фактическия състав на престационната кондикция, описан в хипотезиса на чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД, а именно: обогатяването на доставчика, респ. на фактора е резултат от престирането на обеднилия се длъжник; длъжникът е престирал с цел да изпълни свое задължение, породено от договора за доставка на стоки, респ. за извършване на услуги²⁴⁵; престирането е осъществено с оглед на отпаднало правно основание, каквото е разваленият с обратно действие договор за доставка на стоки, респ. за изпълнение на услуги²⁴⁶.

При осъществяването на фактическия състав на престационната кондикция за длъжника възниква субективното право да иска от неоснователно обогатилото се лице (доставчика в първата хипотеза и фактора – в третата хипотеза) връщане на сумата, платена въз основа на отпадналото правно основание.

При втората и при четвъртата хипотеза намаляването на цената на доставената с недостатъци стока, респ. на некачествено извършената услуга представлява намаляване на размера на вземането на доставчика спрямо длъжника. По силата на правилото “nemо dat quod non habet” това води до намаляване и на размера на вземането, което факторът е придобил въз основа на договора за факторинг.

При втората хипотеза длъжникът плаща на фактора сума, съответстваща на пълния размер на прехвърленото му вземане. Факторът от своя страна плаща на доставчика сума, равна на получената от длъжника. Плащанията между длъжника и фактора и между фактора и доставчика се извършват, преди да е направено искането за намаляване на цената на доставената с недостатъци стока, респ. на некачествено предоставената услуга. След предявяване на претенцията за намаляване на цената се оказва, че имуществото на доставчика се е увеличило с разликата между първоначалната и намалената цена на доставената от него стока с недостатъци, респ. на некачествено извършената от него услуга. С толкова се е намалило имуществото на длъжника.

Четвъртата хипотеза е аналогична на втората. Само че тук обогатилото се лице е факторът, понеже той към момента на постъпването на искането за намаляване на цената на стоката с недостатъци, респ. на некачествената услуга все още не е изпълнил задължението си към доставчика да плати за прехвърленото вземане.

При втората и при четвъртата хипотеза увеличаването на имуществото на доставчика, респ. фактора за сметка на имуществото на длъжника не може да се определи като неоснователно обогатяване, защото договорът за доставка на стоки, респ. за извършване на услуги и договорът за факторинг запазват своето действие. При тези хипотези следва да се търсят други правни средства, чрез които да се защитят интересите на длъжника. Такова правно средство е искът за намаляване на цената на стоката с недостатъци, респ. на некачествено извършената услуга (чл. 195, ал. 1, предложение трето от ЗЗД и чл. 265, ал. 1, предложение трето от ЗЗД).

Искът по чл. 195, ал. 1, предложение трето от ЗЗД и чл. 265, ал. 1, предложение трето от ЗЗД може да се предяви само срещу неизправната страна по правоотношението – тази, която неточно е изпълнила своето задължение. При факторинга длъжникът е в правоотношение само с доставчика. Доставчикът е неизправната страна по това правоотношение.

При втората хипотеза удовлетворяването на искането на длъжника срещу доставчика не поражда никакви проблеми. Доставчикът ще възстанови на длъжника разликата между първоначалната и намалената цена на доставената с недостатъци стока, респ. на некачествено извършената услуга. По този начин длъжникът ще получи защита на своите интереси.

Усложнения възникват при четвъртата хипотеза и те са обусловени от очертаните по-горе обстоятелства, а именно: намаляването на цената по договора между доставчика и длъжника води до намаляване на размера на придобитото от фактора вземане; същевременно факторът преди предявяването на искането за намаляване на цената вече е получил от доставчика равностойността на вземането в пълен размер. Еквивалентността в правоотношенията между участниците във факторинга след удовлетворяване на претенцията на длъжника спрямо доствчика за намаляване на цената на доставената с недостатъци стока, респ. на некачествено извършената услуга би била възстановена само ако факторът плати на доставчика цялата сума, получена от длъжника, която съответства на стойността на прехвърленото вземане в пълен размер преди искането за намаляване на цената. При положение че факторът плати на доставчика сума, равностойна на вземането след намаляването на цената, това ще доведе до увеличаване на неговото имущество за сметка на имуществото на доставчика, което ще бъде намалено с разликата между първоначалната и намалената цена. В този случай българското обективно право не предоставя на доставчика правно средство за защита.

Представеното усложнение може да бъде преодоляно чрез въвеждане на правило, подобно на това в чл. 10, ал. 2 от Конвенцията за международния факторинг. De lege ferenda е уместно да се предвиди, че, когато едновременно са налице следните обстоятелства - искане за намаляване на цената по договора между доставчика и длъжника; осъществено преди искането плащане от длъжника към фактора; неплащане от фактора към доставчика - длъжникът трябва да насочи своята претенция за възстановяване на разликата между първоначалната и намалената цена на доставената с недостатъци стока, респ. на некачествено извършената услуга срещу фактора, а не срещу доставчика. В основата на направеното предложение е идеята за добросъвестността. Факторът, който въпреки полученото плащане от длъжника не е изпълнил задължението си спрямо доставчика, е неизправен, следователно е недобросъвестен, и трябва да понесе неблагоприятните последици на своята недобросъвестност.

Правилото de lege ferenda се явява изключение от правилото, съдържащото се в чл. 195, ал. 1, предложение трето от ЗЗД и в чл. 265, ал. 1 от ЗЗД. Ето защо е особено необходимо неговото установяване от законодателя.
2. На проблема, анализиран в настоящия параграф, е посветен чл. 10 от Конвенцията за международния факторинг, като в ал. 1 се въвежда общото правило, а в ал. 2-изключенията от него.

Съгласно чл. 10, ал. 1 длъжникът трябва да насочи своята претенция за връщане на платената на фактора сума срещу доставчика, а не срещу фактора, тъй като доставчикът чрез неизпълнението на договора за доставка на стоки, респ. за предоставяне на услуги е нарушил изискването за добросъвестност.

Регламентираните в чл. 10, ал. 2 изключения намират приложение, когато недобросъвестен е не само доставчикът, но и факторът. Проява на недобросъвестността на фактора е неговата неизправност. Според чл. 10, ал. 2 от Конвенцията факторът е неизправен, когато не е изпълнил задължението си към доставчика за плащане на цената на прехвърленото с договора за факторинг вземане, както и когато е извършил плащане към доставчика, въпреки че към този момент му е било известно неизпълнението на доставчика към длъжника. При недобросъвестност на фактора претенцията на длъжника за възстановяване на платеното ще бъде насочена срещу фактора, а не срещу доставчика.

Анализът на чл. 10 от Конвенцията за международния факторинг показва, че в основата на разглежданата разпоредба стои приниципът на добросъвестността. Всяко недобросъвестно поведение се санкционира с възникване на задължение за възстановяване на сумата, платената от длъжника, независимо от това дали с тази сума неоснователно се е увеличило имуществото на задълженото лице.

Направеният теоретичен анализ на действащата българска правна уредба, която е от значение за изясняване на същността на разглежданите правни фигури, води до следните по-важни изводи и заключения:

Факторингът и договорът за факторинг са различни правни явления. Ясното разграничаване между тях е необходимо с оглед изясняването на икономическата и на правната им същност.

Анализът на икономическите функции на факторинга и на тяхното правно проявление разкрива връзката между изследваните правни фигури. Факторингът представлява система от две свързани правоотношения - породеното от договора за факторинг и възникналото от договора за доставка на стоки, респ. за извършване на услуги. Правоотношението, породено от договора за факторинг, не може да съществува самостоятелно и изолирано от правоотношението, възникнало от договора за доставка на стоки, респ. за извършване на услуги, което го обуславя и за решаването на проблеми, свързани с него, то възниква. Чрез изпълнението на правните задължения, образуващи съдържанието на правоотношението, произтичащо от договора за факторинг, се реализират трите основни функции на факторинга. Необходимостта от тях се поражда вследствие на сключването на договора за доставка на стоки, респ. за извършване на услуги и предоставения с него търговски кредит.

В хода на изследването се установи, че в системата на факторинга понятията “доставка”, “стока” и “услуга” имат специфично значение. Направен е опит за изясняването му с цел разкриване на особеностите на факторинга като правно явление.

Сравнителният анализ между факторинга и сходни нему правни фигури води до заключението, че факторингът е самостоятелно правно явление, което с оглед на правната си същност не може да се приравни към никоя от правните фигури, познати на българското облигационно и търговско право.

Българското обективно право съдържа легална дефиниция на договора за факторинг в чл. 2, ал. 2, т. 12 от ЗКИ. Критичният анализ на легалното определение показва, че съществуващата в момента правна уредба на този договор е несъвършена. С цел нейното подобряване са направени предложения de lege ferenda, отнасящи се до всички основни характеристики на изследвания договор, които са от значение за разкриване на неговите особености като правно явление. Тук ще бъдат отбелязани по-важните от тях..

От легалната дефиниция трябва да става ясно кои са страните по договора за факторинг.

Препоръчително е да се прецизира обектът на договора, като се уточни, че с договора за факторинг могат да се прехвърлят съществуващи неизискуеми парични вземания и/или бъдещи парични вземания, които произтичат от договори за доставка на стоки или за извършване на услуги. Подходящо е, по подобие на Конвенцията за международния факторинг, от кръга на тези договори да бъдат изключени договорите, които имат за обект стоки или услуги, предназначени за лично ползване на длъжниника или за ползване от неговото семейство или в неговото домакинство.

Уместно е в пълнота да се опише предметът на договора за факторинг, като се посочат всички правни действия, които доставчикът и факторът като носители на насрещни правни задължения трябва да извършат един спрямо друг, за да настъпят типичните за договора правни последици. В това отношение за примерен образец може да послужи легалната дефиниция на договора за факторинг, съдържаща се в чл. 1, ал. 2 от Конвенцията за международния факторинг. По този начин в българското обективно право ще бъде въведен критерий за отграничаване на различните видове факторинг.

Тъй като договорът за факторинг е търговска сделка, необходимо е да се изтъкне възмездният му характер.

Въз основа на спецификите на договора за факторинг се обосновават важни заключения, свързани със съществените елементи на правоотношението, породено от договора, а именно:

Аргументира се изводът за търговското качество на доставчика. Този извод е от решаващо значение за характеризирането на договора за факторинг като двустранна търговска сделка. Правната квалификация на договора е от първостепенна важност при определяне размера на възнаграждението, дължимо от доставчика на фактора в случаите, при които се проявява финансиращата функция на факторинга.

Допуска се възможността договорът за факторинг да бъде сключен като рамков договор и като договор при общи условия, като се изясняват особеностите на тези два договора във връзка с договора за факторинг. Обяснява се кога договорът може да бъде сключен като договор с чисто действие и кога - като договор под условие.

Направен е опит с помощта на правната фигура на фидуциарната цесия да бъде преодоляно несъответствието между българското обективно право и утвърдените в търговската практика задължения на фактора, чрез които се осъществяват трите основни функции на факторинга, обуславящи неговото икономическо значение.

Детайлно е изследвана нормативната уредба на договора за факторинг в Конвенцията за международния факторинг. Този анализ има не само важно теоретично, но и важно практическо значение. Чрез него се представя модел на договора за факторинг, който обобщава характерните особености на този договор в съответствие с установената международна търговска практика. Към този модел следва да се придържа българският законодател при бъдеща нормотворческа дейност във връзка с договора за факторинг, като вземе, разбира се, под внимание и спецификите на българското търговско и гражданско законодателство. Практическата значимост на анализа на правната регламентация в Конвенцията се измерва не само с ценните идеи с оглед бъдещо законотворчество, но и с полезното за българските предприемачи знание относно нова и различна правна форма на икономическо сътрудничество.

Предвид важното значение на Конвенцията за международния факторинг е направена препоръка за ратифицирането ú от българското Народно събрание.

Запознаването с основните елементи на договора за факторинг и на породеното от него правоотношение е предпоставка за разкриване на правната същност на този договор.

Въз основа на сравнителния анализ между договора за факторинг, от една страна, и сходни нему договори, от друга страна, които имат нормативна уредба в българското гражданско и търговско законодателство, се стига до заключението, че договорът за факторинг по своята правна същност е възмездна цесия.

Характеризирането на договора за факторинг като възмездна цесия позволява към правоотношението, възникващо от този договор, да се прилагат правилата за цесията. Става дума обаче за съответно приложение, понеже между двете правни фигури съществуват съществени различия, поради които не всички правни последици на цесията могат да се пренесат върху договора за факторинг. С оглед на това на законодателя е уместно да се препоръча легалното определение на договора за факторинг да насочва към спецификите му, по които този договор се отличава от цесията.

От важно значение за разкриване на правната същност на договора за факторинг, а оттук и за определяне на приложимите към него общи правила на българското гражданско и търговско право е общата правна характеристика на този договор като вид договор.

Договорът за факторинг се характеризира като двустранен, взаимен, синалагматичен, възмезден, престационен, консенсуален, каузален, комутативен, договор, който следва да се квалифицира като сделка с трайно изпълнение и сделка на разпореждане. Договорът за факторинг още е и банкова сделка и като такава сделка попада в кръга на обективните търговски сделки. Той принадлежи към банковите дисконтни сделки и е двустранна търговска сделка. Понеже е търговска сделка, в зависимост от волята на страните по него може да бъде формален или неформален договор. Договорът за факторинг е акцесорен договор, а договорът за същински факторинг следва да се определи и като обезпечителен договор.

Общата правна характеристика на договора за факторинг като вид договор разкрива възможността към анализирания договор да се приложат норми на общото гражданско и търговско право, които са неприложими към цесията (например чл. 293, чл. 294, ал. 1, чл. 297 и чл. 298 от ТЗ могат да се използват при договора за факторинг, но не и при цесията поради характеризирането на договора за факторинг като банкова сделка, а оттук и като обективна търговска сделка).

Комплексният характер на факторинга, представляващ система от две свързани правоотношения, се разглежда като причина за правните проблеми, които могат да възникнат при прилагането на изследваните правни явления. На анализ са подложени само три от възможните правни проблеми, които най-често се срещат в търговската практика, и те се отнасят до забраната за прехвърляне на вземания, съдържаща се в договора за доставка на стоки, респ. за извършване на услуги, до възраженията, които длъжникът може да противопостави на фактора, и до защитата на изправния длъжник при неизпълнение на доставчика.

Споделя се господстващото в българската правна доктрина становище, според което договорът за факторинг, сключен в нарушение на уговорката за непрехвърлимост на вземанията, съдържаща се в договора за доставка на стоки, респ. за извършване на услуги, е действителен. Наред с изложените в българската правна литература аргументи в подкрепа на това разбиране се изтъкват и нови допълнителни доводи за подсилване тежестта на възприетото мнение, а именно: опровергава се твърдението, че забраната за прехвърляне на вземания е непротивопоставима единствено на новия недобросъвестен кредитор; възразява се на тезата за относителната недействителност на договора за факторинг спрямо длъжника, когато договорът е сключен въпреки наличието на клауза за непрехвърлимост.

Изследват се видовете възражения, които длъжникът има право да противопстави на фактора, предявил срещу него претенция за плащане. Аргументира се разбирането, че длъжникът може да прави на фактора всички свои възражения спрямо доставчика освен възникналите след получаване на съобщението за сключването на договора за факторинг, когато те произтичат от други правоотношения между длъжника и доставчика, напълно различни от породеното от договора за доставка на стоки, респ. за предоставяне на услуги.

Анализирани са правните средства за защита, с които разполага факторът при отказ чрез възражение от страна на длъжника да плати на фактора паричното вземане, придобито от последния по силата на сключения договор за факторинг. Вследствие на анализа е констатирана празнина в българското обективно право и е отправено предложение de lege ferenda за нейното преодоляване. Препоръката касае случаите, при които длъжникът отказва да плати на фактора, тъй като доставчикът не изпълнява свои задължения по договора за доставка на стоки, респ. за предоставяне на услуги. Предлага се на фактора да бъде дадена възможност да прекрати с обратно действие договора за факторинг, макар че той не е нито нищожен, нито унищожаем, нито пък може да бъде развален на основание чл. 87 от ЗЗД, и да претендира обезщетение за вредите, причинени му в резултат на ликвидирането на създадената договорна връзка. Става дума за нова хипотеза на извъндоговорната (деликтна) отговорност.

Очертани са всички възможни хипотези за защита на изправния длъжник при неточно изпълнение от доставчика на неговите задължения от договора за доставка на стоки, респ. за изпълнение на услуги. Анализът показва усложнения в случаите, когато доставянето на стоки с недостатъци или предоставянето на некачествени услуги стои в основата на искането на длъжника за намаляване на цената по договора с доставчика; това води до намаляване на размера на придобитото от фактора парично вземане; към момента на предявяване на искането факторът, въпреки че е получил плащане от длъжника, не е изпълнил своето задължение за плащане към доставчика. С цел в еднаква степен да бъдат защитени интересите както на доставчика, така и на длъжника е направено предложение de lege ferenda в тези случаи на длъжника да бъде предоставено правото да насочи своята претенция за възстановяване на разликата между първоначалната и намалената цена на доставената с недостатъци стока, респ. на некачествено извършената услуга срещу фактора, а не срещу доставчика. Идеята за това предложение е почерпана от Конвенцията за международния факторинг, която съдържа подобна разпоредба, регламентираща подобна хипотеза. Обяснени са смисълът и основанието на направената препоръка.