Факторингът

227 Кожухаров Александър, цит. съч., стр. 77-79.

228 Конов Траян, Калайджиев Ангел, цит. ст., стр. 24-30, така и Голева Поля, цит. съч., стр. 43.

229 Вж. Стойчев Красен, цит. съч., стр. 238, Гоцев Васил, Договорна и деликтна отговорност – сравнение и конкуренция, С., 1979 г., стр. 12, Попов Константин, “Преддоговорна отговорност”, сп. “Български законник”, бр. 5/2002 г., стр. 71.

230 Конов Траян, Калайджиев Ангел, цит. ст., стр. 28, така и Голева Поля, цит. съч., стр. 43.

231 Относно общите и специалните правни норми вж. Таджер Витали, цит. съч., дял първи, стр. 217, Павлова Мария, цит. съч., стр. 112.

232 Рачев Александър, Разваляне на двустранни договори поради неизпълнение, С., 1967 г., стр. 130-135, Гоцев Васил, цит. съч., стр. 13.

233 Конов Траян, Калайджиев Ангел, цит. ст., стр. 24-30.

234 Стефанов Стефан, Гражданска отговорност при развален договор, сп. “Търговско право”, бр. 4/2000 г., стр. 61-62, както и Русчев Иван, Отговорността при евикция, С., 1995 г., стр. 192.

235 Относно характера и обема на отговорността при нарушен негативен интерес вж. Конов Траян, Калайджиев Ангел, цит. ст., стр. 27-30.

236 Вж. Конов Траян, Калайджиев Ангел, цит. ст., стр. 24.

237 Калайджиев Ангел, цит. съч. стр. 234, както и Конов Траян, Възражение за неизпълнен договор и право на задържане, С., 1996 г., стр. 56-57. В този смисъл е и съдебната практика – вж. решение № 2175 от 08.11.1955 г. по гр. д. № 6610/55 г., IV г. о., Съдебна практика на ВС на НРБ - граждански отделения, 1955 г., С., Наука и изкуство, 1956 г.

238 Вж. Павлова Мария, цит. съч., стр. 47-48.

239 Кожухаров Александър, цит. съч., стр. 484, Калайджиев Ангел, цит. съч. стр. 438.

240 Идентична е правната уредба в английското обективно право (§ 136 (1) от Property Act 1925), както и в швейцарското (чл. 169, ал. 1 от ШКО) и в руското (ст. 386 от ГК на РФ) законодателство.

§ 404 от ГГК предвижда обаче, че длъжникът може да противопостави на новия кредитор само онези възражения, които той е имал срещу предишния кредитор към момента на прехвърляне на вземанията.

241 Важното значение на компенсацията се измерва посредством нейните функции: тя има обезпечителна функция, средство е за погасяване на насрещни вземания, от гледна точка на извършващия прихващането тя е средство и за принудително реализиране на вземането му и като такова средство е една от специалните хипотези на самопомощта (вж. Таджер Витали, цит. съч., дял първи, стр. 434, и Павлова Мария, цит. съч., стр. 225-226).

Относно функциите на прихващането вж. Кожухаров Александър, цит. съч., стр. 422-424, Голева Поля, цит. съч., стр. 79-80, и Попова Валентина, цит. съч., стр. 21-25.

242 Според българското обективно право, както бе изяснено в предходната точка от настоящия параграф, длъжникът може да прихване задължението си спрямо фактора със свое вземане спрямо доставчика само ако едновременно са изпълнени следните условия: вземането към доставчика да съществува в патримониума на длъжника към момента на получаване на съобщението за сключения договор за факторинг; към този момент по отношение на вземането на длъжника спрямо доставчика да са налице всички предпоставки на компенсацията, регламентирани в чл. 103, ал. 1 от ЗЗД, измежду които е и изискването за изискуемост; длъжникът да не е приел договора за факторинг съгласно чл. 103, ал. 3 от ЗЗД.

Повечето законодателства изискват вземането на длъжника към цедента да е възникнало към момента на узнаване на прехвърлянето, независимо че към този момент то не е станало изискуемо; важно е обаче падежът на вземането да е настъпил преди падежа на прехвърленото вземане (§ 406 от ГГЗ и чл. 169, ал. 2 от ШКО).

В българската правна литература de lege ferenda е направено предложение, съответстващо на решението в швейцарското и в немското законодателство – предлага се на длъжника да се признае правото да извърши прихващане на свое вземане срещу цедента със задължението си към цесионера, ако вземането му срещу цедента е възникнало преди цесията, но е станало изискуемо след нейното извършване - вж. Калайджиев Ангел, цит. съч. стр. 457.

В английското обективно право в § 136 (1) от Property Act 1925 предпоставките на компенсацията са уредени по начин, напълно идентичен с този в чл. 9, ал. 2 от Конвенцията за международния факторинг.

243 Изразът “the receivable … available to the debtor …” в чл. 9, ал. 2 от Конвенцията е неточно преведен. Неправилният превод гласи: “ако правото на компенсация … може да се предяви …”. Некоректният български превод поражда редица въпроси, на които трудно биха могли да бъдат намерени отговори, напр. какви са предпоставките на прихващането – тълкуването на българския текст, който неправилно отразява английския оригинал, води до заключението, че тези условия не са установени в чл. 9, ал. 2 от Конвенцията; щом като Конвенцията не регламентира предпоставките на компенсацията, те трябва да се определят съгласно националното обективно право, приложимо към всеки конкретен договор за международен факторинг съгласно правилата на международното частно право; това обаче би обезсмислило съществуването на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Конвенцията, чиято цел е чрез създаването на общо правило относно компенсацията да се преодолеят различията между националните правни системи.

Крайният резултат от представеното тълкуване води до извод, който се намира в противоречие с целта на Конвенцията, отразена в нейния преамбюл, и тя е: създаването на унифицирани правила, регламентиращи основни аспекти на договора за международен факторинг. Констатираното противоречие е доказателство за неточността на превода и за необходимостта от корекция в смисъла, представен в настоящото изложение.

244 Субективното право на длъжника да иска отстраняване на недостатъците за сметка на доставчика не е обект на анализ в настоящия параграф, понеже упражняването на това субективно право не е свързано с претенция за връщане на платената от длъжника цена за доставената стока или за получената услуга.

245 При първата хипотеза обеднилият се длъжник не е престирал непосредствено на обогатилия се доставчик, а на фактора. В правната теория е изразено становище, че непосредствеността на имущественото разместване не е задължителна за осъществяване на фактическия състав на престационната кондикция - вж. Големинов Чудомир, Неоснователното обогатяване според българското облигационно право, С., 1978 г., стр. 46, както и Голева Поля, цит. съч., стр. 262.

246 Понеже във факторинга участват три лица, а кондикцията на тристранните отношения е един от фактическите състави на непрестационната кондикция, уредена в чл. 59 от ЗЗД, възможно е да се постави въпросът дали неоснователното обогатяване при първата и третата хипотеза не следва да се квалифицира като непрестационна кондикция. Отговорът на този въпрос е отрицателен и се аргументира с едно от основните различия между престационната и непрестационната кондикция. При престационната кондикция имуществените размествания се осъществяват въз основа на договор, докато при непрестационната кондикция разместването на имуществени облаги не се обуславя от договор – вж. Василев Любен, Облигационно право – отделни видове облигационни отношения, част втора, С., 1958 г., стр. 570 и 600, Голева Поля, цит. съч., стр. 265 и 266. При първата и третата хипотеза длъжникът извършва престация в изпълнение на валидния към този момент договор за доставка на стоки, респ. за предоставяне на услуги. Следователно при тези хипотези е налице престационна кондикция.

Каталог: 1545
1545 -> Въпроси и отговори по процедура bg161PO003 04 „развитие на приложните изследвания в изследователските организации в българия”
1545 -> Отчет за същия период преди да вземат решение да инвестират в ценните книжа на дружеството. Комисията за финансов надзор не носи отговорност за верността на представената в информация
1545 -> Заседание на оик на 21. 09. 2015 година