Факторингът

163 Когато договорът за факторинг е сключен като договор при общи условия, волеизявленията на доставчика и на фактора трябва да бъдат извършени в писмена форма. Този извод се основава на утвърденото в българската правна литература разбиране, че общите условия на договорите не могат да имат друга форма освен писмената – подробни аргументи в подкрепа на посоченото разбиране вж. при Сукарева Златка, Форма и разновидности на общите условия на договорите, сп. “Съвременно право”, бр. 4/2001 г., стр. 45-48. В случая става дума за форма за доказване, но не и за форма за действителност, тъй като законодателят не е установил задължителна форма за валидност на общите условия.

Ограничението в чл. 133, ал. 1, б. “в” от ГПК относно допустимостта на свидетелските показания при доказване на договори на стойност по-голяма от 1 000 лв. води до заключението, че договорите за факторинг трябва задължително да бъдат сключвани в писмена форма – тъй като договорът за факторинг е търговска сделка, следва да се предположи, че стойността на всеки отделен договор от този вид ще бъде по-висока от 1 000 лв. Тук също става дума за форма за доказване, а не за форма за действителност.

164 Диков Любен, цит. съч., стр. 276, както и Найденов Борислав, цит. съч., стр. 136.

165 Калайджиев Ангел, цит. съч., стр. 432.

166 Виждането, че каузалните сделки съдържат в себе си каузата, разбирана като икономическото или правното отношение, което се има предвид при извършването на съответната правната сделка, се аргументира от Конов Траян, За абстрактните сделки и каузата на договорите, Юбилеен сборник в памет на проф. Витали Таджер, С., 2003 г., стр. 197-221.

В българската правна доктрина се застъпват и други становища относно същността на каузата.

Традиционно каузата се дефинира като типичната и постоянната за договорите от даден вид непосредствена цел, която се определя от техния правен резултат – Таджер Витали, цит. съч., дял втори, стр. 400-401, Павлова Мария, цит. съч., стр. 465, Рачев Филип, цит. съч., стр.361-362, Джеров Александър, цит. съч., стр. 400.

Изразено е мнение, че двустранните договори имат не една, а две каузи поради различните цели, които всяка от страните по договора преследва, както и че алтернативността на каузите при една и съща правна сделка (напр. при цесията) е допустима - Калайджиев Ангел, За основанието на правните сделки, сп. “Съвременно право”, бр. 1/1990 г., стр. 45 и сл.

Съществува и разбиране, според което каузата това са социално оправданите и значими цели и интереси на страните, с оглед на чието удовлетворяване те са мотивирани и провокирани да сключат договор от даден вид – Стефанов Стефан, Смисъл и приложно поле на изискването за основание на сделките, сп. “Търговско право”, бр. 5/2001 г., стр. 46-57.

Има и автори, които са на мнение, че всяка правна сделка може да бъде сключена като абстрактна, поради което делението на правните сделки на каузални и абстрактни се явява ненужно - Диков Любен, цит. съч., стр. 221-225.

167 За характерната за акцесорните договори еднопосочна зависимост и относителна самостоятелност по отношение на главния договор вж. Таджер Витали, цит. съч., дял втори, стр. 406, Павлова Мария, цит. съч., стр. 470, както и Калайджиев Ангел, цит. съч. стр. 112-113.

168 Таков Кристиан, цит. съч., стр. 5.

169 Напр. чл. 102, ал. 2 от ЗЗД или чл. 107 от ЗЗД.

170 В българската правна доктрина и в съдебната практика като сделки на разпореждане се определят не само сделките с транслативен ефект, но и тези, с които едно субективно право се обременява с ограничени вещни права или с тежести– Василев Любен, цит. съч., стр. 258, Таджер Витали, цит. съч., дял втори, стр. 406, Павлова Мария, цит. съч., стр. 470, Рачев Филип, цит. съч., стр. 364, както и решение № 91/1974 г. на ОСГК на ВС на НРБ, Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по граждански дела (1953 г.-1991 г.), стр. 186-187.

171 Голева Поля, цит. съч., стр. 34.

172 В българската правна доктрина е изразено становище, че цесията била абстрактна сделка. Това становище се обосновава с традиционното учение за каузата, според което основанието било типичната и постоянната за правните сделки от определен вид непосредствена цел – вж. бел 166. Щом като каузата варирала, тя не следвало да се определя като типичната и постоянната цел на съответния вид правни сделки. Следователно правните сделки от този вид били абстрактни – Павлова Мария, цит. съч., стр. 467.

173 Цесията има реален характер само когато с нея се прехвърлят права, инкорпорирани в ценни книги; в тези случаи предаването на ценната книга е елемент от фактическия състав на цесията – Калайджиев Ангел, цит. съч., стр. 430. Противоположното мнение се застъпва от Мария Павлова – Павлова Мария, Записът на заповед и менителницата, С., 1993 г., стр. 95-96.

174 Вж. Кожухаров Александър, цит. съч., стр. 477, Калайджиев Ангел, цит. съч., стр. 431-432. Така и съдебната практика – вж. решение № 37 от 13.11.1984 г. по гр. д. № 16/84 г., ОСГК, Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1984 г., С., Наука и изкуство, 1985 г.

175 Вж. Калайджиев Ангел, цит. съч., стр. 429.

176 Така и Кожухаров Александър, цит. съч., стр. 491, Голева Поля, цит. съч., стр. 92. Иначе Калайджиев Ангел, цит. съч., стр. 442-443, който счита, че цедентът и цесионерът могат да уговорят и по-висок размер на отговорността.

177 Със съществените прилики между договора за факторинг и цесията може да се обясни утвърденото в правната доктрина на Германия и Швейцария разбиране за цесията като за правното средство, чрез което доставчикът изпълнява своето облигационно задължение, произтичащо от договора за факторинг (в правната теория на Германия и Швейцария договорът за факторинг по своята юридическа природа се характеризира като договор за продажба на вземане или като договор за заем, обезпечен с парично вземане).

Авторите, които застъпват становището, че договорът за факторинг по своята правна същност е продажба на вземане, считат, че чрез цесията доставчикът изпълнява облигационното си задължение да прехвърли в патримониума на фактора паричното вземане – обект на договора. Поради своите правни последици цесията се приравнява към т.нар. dinglicher Vertrag – вж. бел. 143 от настоящото изследване.

Авторите, според които договорът за факторинг по своята правна същност е договор за заем, обезпечен с вземане, са на мнение, че посредством цесията доставчикът-заемател изпълнява задължението си да даде обезпечение на фактора-заемодател, гарантирайки по този начин неговото вземане.

Подробности относно значението на цесията при изясняване на правната природа на договора за факторинг според германската и швейцарската правна теория вж. при Martinek Michael, цит. съч., S. 245 и 256 и Lunckenbein Hans G., цит. съч., S. 82.

178 Следва да се отбележи, че в правната литература на западноевропейските държави господстващо е виждането, че по своята правна същност договорът за същински факторинг е продажба на парични вземания – вж. Martinek Michael, цит. съч., S. 244-246 и Lunckenbein Hans G., цит. съч., S. 56-62.

179 Вж. Martinek Michael, цит. съч., S. 247 и Lunckenbein Hans G., цит. съч., S. 50-52.

180 Подробности относно аргументите, чрез които се опровергава виждането за правната същност на договора за същински факторинг като договор за заем, вж. при Martinek Michael, цит. съч., S. 247-248 и Lunckenbein Hans G., цит. съч., S. 50-56.

181 Вж. Кацаров Константин, цит. съч., г., стр. 520 и Диков Любен, Курс по търговско право, том 2, С., 1992 г., стр. 612.

182 Вж. при Martinek Michael, цит. съч., S. 251 и 253 и Lunckenbein Hans G., цит. съч., S. 69.

183 Вж. Martinek Michael, цит. съч., S. 252, 257 и 260, както и Lunckenbein Hans G., цит. съч., S. 82.

184 Вж. Martinek Michael, цит. съч., S. 250, Lunckenbein Hans G., цит. съч., S. 68, както и Björn Birgitte, цит. съч., р. 60.

Трябва да се отбележи, че в правната доктрина на западноевропейските държави няма единно разбиране относно правната природа на договора за несъщински факторинг. Макар и не широко застъпвано, поддържа се и виждането, че договорът за несъщински факторинг по своята правна същност, подобно на договора за същински факторинг, е продажба на парични вземания – вж. Lunckenbein Hans G., цит. съч., S. 64-75.

185 В българската правна литература е изразено становище, че договорът за несъщински факторинг по своята правна същност е заем– вж. Пиперкова Лиляна, цит. съч., стр. 133, както и Найденов Борислав, цит. съч., стр. 162-163.

186 Някои автори в България застъпват виждането, че заемът за потребление е консенсуален и двустранен договор – вж. Голева Поля, цит. съч., стр. 221.

187 Авторите, който споделят традиционния възглед за същността на каузата, биха изтъкнали допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че договорът за несъщински факторинг и договорът за заем за потребление не могат да се разглеждат като договори с еднаква правна същност. Техният довод би се основавал върху различието в каузите на двата договора.

Правната причина на заема за потребление е да се придобие право на собственост върху предоставените в заем пари или други заместими вещи срещу задължението за връщане на заетата сума или на вещи от същия вид, количество и качество в уговорен между страните срок – чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.

Основанието на договора за несъщински факторинг е възмездното прехвърляне на неизискуеми парични вземания, както и възмездното предоставяне на определен кръг услуги, свързани с прехвърлените вземания.

Авторите, които застъпват традиционния възглед за каузата, приемат, че всички каузални сделки от даден вид имат една и съща кауза - Ганев Венелин, цит. съч., стр. 253, Таджер Витали, цит. съч., дял втори, стр. 401, Павлова Мария, цит. съч., стр. 465, Рачев Филип, цит. съч., стр. 362, Джеров Александър, цит. съч., стр. 400. Различието в каузите показва, че сделките не са от един и същи вид. Оттук произтича и заключението, че договорите с различни каузи имат различна правна същност.

188 Вж. Герджиков Огнян, Търговски сделки, С., 2000 г., стр. 220.

189 Подробности относно разглежданото виждане за правната същност на договора за факторинг и за аргументите против вж. при Martinek Michael, цит. съч., S. 246-247 и S. 250, както и Lunckenbein Hans G., цит. съч., S. 48-5 и S. 64-66.

190 Вж. Кацарски Александър – Правно действие и същност на клаузата “делкредере”, сп. “Търговско право”, бр. 3/1994 г., стр. 42.

191 В съдебната практика се застъпват различни становища по въпроса дали клаузата “делкредере” може да бъде част от всеки един договор за търговско представителство. В част от съдебните решения е изразено разбирането, че клаузата “делкредере” се свързва само със случаите на косвено представителство – вж. решение от 28.03.2000 г. по ВАД № 49/1999 г., сп. “Търговско право”, бр. 4/2000 г., стр. 106, и решение от 21.03.1995 г. по ВАД № 78/1994 г., сп. “Български законник”, бр. 2/1996 г., стр. 102. Това разбиране се аргументира със систематичното място на чл. 354 от ТЗ, който представлява легално определение на клаузата “делкредере”. Чл. 354 се намира в глава двадесет и четвърта от ТЗ, където се съдържа правната уредба на комисионния договор, в основата на който е косвеното представителство видно от чл. 348, ал. 1 от ТЗ. Това виждане намира подкрепа и в българската правна литература – Кацаров Константин, цит. съч., стр. 446 и Ганев Венелин, Юридическата природа на договора “дел кредере”, сп. “Юридически преглед”, бр. 6/1904 г., стр. 390.

Съгласно чл. 32, ал. 1 от ТЗ търговският представител може да съдейства на търговеца-принципал при осъществяване на търговската му дейност не само като сключва търговски сделки от свое име, но за негова сметка (косвено представителство), но и като сключва търговски сделки от негово име и за негова сметка (пряко представителство). От разсъжденията по-горе следва, че клаузата “делкредере” не може да бъде част от договора за търговско представителство, в който е уговорено, че съдействието на търговския представител ще се осъществява под формата на пряко представителство. В съдебната практика обаче е изразено и противоположното разбиране – вж. решение от 19.12.2003 г. по ВАД № 48/2003 г., сп. “Търговско право”, бр. 2/004 г., стр. 105.

192 Аргумент от чл. 348, ал. 2 от ТЗ. Така и в правната литература - вж. Герджиков Огнян, Търговски сделки, С., 2000 г., стр. 108, както и Василев Любен, Облигационно право – отделни видове облигационни отношения, част втора, С., 1958 г., стр. 69.

193 Аргумент от чл. 354 от ТЗ. Така и в правната литература – вж. Герджиков Огнян, Коментар на търговския закон, книга първа, С., 2000 г., стр. 152, както и Хорозов Георги, Клаузата делкредере в комисионния договор, сп. “Пазар и право”, бр. 5/2003 г., стр. 22.

194 Вж. Ангел Калайджиев, цит. съч., стр. 428, Голева Поля, Търговско право, книга втора, С., 2002 г., стр. 402.

195 Иначе Пиперкова Лиляна, цит. съч., стр. 117.

196 В германската и в швейцарската правна доктрина господстващо е разбирането, че договорът за факторинг по своята правна природа е смесен договор, съдържащ елементи, характерни за следните наименовани договори: договора за продажба, договора за заем и договора за поръчка. Това виждане обуславя създаването на редица теории, чрез които се цели да се определи приложимото към договора право – вж. Martinek Michael, цит. съч., S. 254-255, Lunckenbein Hans G., цит. съч., S. 30 и сл., както и Rey Heinz, цит. съч., S. 176-181.

Разглеждането на договора за факторинг като смесен договор може да се обясни с усилията на учените в Германия и Швейцария да интегрират договора в правната система на своите държави, съотнасяйки го към традиционни законово уредени договори. Формиралите се във връзка с това виждания за правната природа на договорите за същински и за несъщински факторинг са представени в настоящото изследване. Те обаче не могат да бъдат споделени в България най-вече поради обстоятелството, че се основават на концепцията за продажбата, възприета от законодателствата на държавите от германския правен кръг, но напълно чужда на българското обективно право.

197 Вж. Василев Любен, цит. съч., стр. 260, Диков Любен, цит. съч., стр. 183-184.

198 Вж. Пиперкова Лиляна, цит. съч., стр. 5-6.

199 Калайджиев Ангел, цит. съч., стр. 434, и Голева Поля, цит. съч., стр. 90.

200 Вж. Апостолов Иван, Облигационно право, част първа – Общо учение за облигацията, С., 1947 г., стр. 403, така и Кожухаров Александър, цит. съч., стр. 479-480. Този възглед вероятно е повлиян от правната уредба относно забраната за прехвърляне на вземания в немското законодателство (§ 405 от ГГК). Подобна разпоредба съдържа и чл. 164, ал. 2 от ШКО.

201 Диков Любен, цит. съч., стр. 506.

202 Павлова Мария, цит. съч., стр. 394.

203 Калайджиев Ангел, Действието на уговорката за непрехвърлимост на вземане, сп. “Търговско право”, бр. 1/2003 г., стр. 21-22.

204 Напр. чл. 17, ал. 2, чл. 33, ал. 3, чл. 135, ал. 1, чл. 292, ал. 2 от ЗЗД.

205 Правилото в Конвенцията съответства на това, възприето във френското и италианското обективно право - вж. Калайджиев Ангел, цит. съч. стр. 434, както и на § 9-406 (d) (1) от ЕТК на САЩ.

206 В редица правни системи забраната за прехвърляне на вземания е допустима - вж. § 399 от ГГК, чл. 164, ал. 1 от ШКО, § 1396 а от АГГК, ст. 388, ал. 1 от ГК на РФ, както и чл. 99, ал. 1 от българския ЗЗД. Такова правило е установено и в английското право чрез съдебното решение по случая Helstan Securities Ltd. v. Herfordshire County Council Ltd., цитиран по Björn Birgitte, цит. съч., р. 155.

207 Когато правна сделка е обявена за нищожна или е унищожена, не се дължи обезщетение за причинени вреди. Действащото българско законодателство регламентира едно единствено изключение от този принцип – при унищожаване на договор поради грешка страната, която иска унищожението, дължи на другата страна обезщетение за вредите, които ú е причинила поради ликвидирането на договорната връзка (чл. 28, ал. 3 от ЗЗД).

208 Предпоставките на аналогията на закона са регламентирани в чл. 46, ал. 2 от ЗНА и те са: празнина в законодателството; наличие на правна норма, която се отнася до юридически факт, показващ общи признаци с неуредения факт; подобие в съществените признаци на двата факта. За подробности вж при Фаденхехт Йосиф, цит. съч. стр. 92-97, Василев Любен, цит. съч., стр. 72, Таджер Витали, цит. съч., дял първи, стр. 293-294, Павлова Мария, цит. съч., стр. 143-145, Рачев Филип, цит. съч., стр. 122, Джеров Александър, цит. съч. стр. 114-115, Христов Веселин, Правоприлагане по аналогия в гражданското право, сп. “Правна мисъл”, бр. 4/2004 г., стр. 43.

209 Василев Любен, цит. съч., стр. 91, Таджер Витали, цит. съч., дял първи, стр. 404-405, Павлова Мария, цит. съч., стр. 201, Рачев Филип, цит. съч., стр. 154.

210 Василев Любен, цит. съч., стр. 65, Таджер Витали, цит. съч., дял първи, стр. 297, Рачев Филип, цит. съч., стр. 123, Павлова Мария, цит. съч., стр. 148

211 Вж. Апостолов Иван, цит. съч., стр. 406, Кожухаров Александър, цит. съч., стр. 482-483, Калайджиев Ангел, цит. съч. стр. 437, Голева Поля, цит. съч., стр. 91.

212 Вж. решение от 2002 г. по ВАД № 5/2001 г., сп. “Търговско право”, бр. 4/2002 г., стр. 91, както и решение № 2175/08.11.1955 г. по гр. д. № 6610/1955 г., ІV ГО, Съдебна практика на ВС на НРБ – граждански отделения, 1955 г., С., Наука и изкуство, 1956 г.

213 Вж. Апостолов Иван, цит. съч., стр. 406, Кожухаров Александър, цит. съч., стр. 483, Калайджиев Ангел, цит. съч. стр. 437-438.

В българската правна теория е изразено и друго мнение, а именно: длъжникът можел да противопоставя на цесионера само онези свои възражения спрямо цедента, които са възникнали преди сключване на договора за цесия – вж. Голева Поля, цит. съч., стр. 91-92.

214 Павлова Мария, цит. съч., стр. 433 и стр. 435.

215 Така и Конов Траян, Възражение за неизпълнен договор и право на задържане, С., 1996 г., стр. 57.

216 Вж. Василев Любен, цит. съч., стр. 91, Таджер Витали, цит. съч., дял първи, стр. 401-402, Павлова Мария, цит. съч., стр. 200, Рачев Филип, цит. съч., стр. 153-154.

217 Така и Попова Валентина, Прихващане. Материалноправни проблеми. С., 2002 г., стр. 140-141, както и Калайджиев Ангел, цит. съч. стр. 437-438.

218 Калайджиев Ангел, цит. съч. стр. 112.

219 Вж. решение № 2 от 06.01.1964 г. по гр. д. № 2202/63 г., I ГО, Съдебна практика на ВС на НРБ - граждански отделения, 1964 г., С., Наука и изкуство, 1965 г.; решение № 65 от 08.12.1981 г. по гр. д. № 30/81 г., ОСГК, Съдебна практика на ВС на НРБ, Гражданска колегия - 1981 г., С., Наука и изкуство, 1982 г.; решение № 1562 от 23.07.1968 г. по гр. д. № 879/68 г., I ГО, Съдебна практика на ВС на НРБ - граждански отделения, 1968 г., С., Наука и изкуство, 1969 г.

220 Павлова Мария, цит. съч., стр. 139-140, Таджер Витали, цит. съч., дял първи, стр. 299-300.

221 Павлова Мария, цит. съч., стр. 399.

222 Вж. Павлова Мария, цит. съч., стр. 576.

223 Относно понятията “негативни вреди” и “позитивни вреди”, както и “негативен интерес” и “позитивен интерес” вж. при Конов Траян, Калайджиев Ангел, Отговорност при нарушен негативен интерес, бр. “Държава и право”, кн. 11/1988 г., стр. 24-25 и стр. 29-30, при Конов Траян, Основание на гражданската отговорност, С., 2002 г., стр. 35-36.

224 В българската правна литература не се спори относно характера на отговорността при нарушен позитивен интерес. Тя се определя като договорна отговорност - Апостолов Иван, цит. съч., стр. 93, Кожухаров Александър, цит. съч., стр. 317-319, Калайджиев Ангел, цит. съч., стр. 339, Голева Поля, цит. съч., стр. 127.

225 Вж. Стойчев Красен, Преговори за сключване на договори, преддоговорна отговорност”, С., 2005 г., стр. 231.

226 Следва да се отбележи, че във връзка с унищожаването на договорите българският законодател е регламентирал една единствена хипотеза, в която се дължи обезщетение за вреди – при унищожаване на договора поради грешка (чл. 28, ал. 3 от ЗЗД).

Факторът търпи вреди поради унищожаване на договора за факторинг не само когато договорът за доставка на стоки, респ. за предоставяне на услуги бъде унижощен поради грешка, но и когато причина за унищожаването на този договор е всяко едно от основанията, изброени в чл. 27 от ЗЗД с изключение на недееспособността и крайната нужда (чл. 297 от ТЗ). Българското обективно право не съдържа правна норма, която изрично да урежда правото на обезщетение на фактора в тези случаи. Чл. 28, ал. 3 от ЗЗД не може да бъде приложен по аналогия на закона, тъй като изпадналият в грешка, за разлика от доставчика в изследваната хипотеза, не винаги нарушава изискванията за добросъвестност.

Изтегляне 2.47 Mb.

Сподели с приятели: