Факторингът

41 Вж. Пиперкова Лиляна, цит. съч., стр. 105., Martinek Michael, цит. съч., S. 230, Rey Heinz, цит. съч., S. 171, Björn Birgitte, цит. съч., р. 19, както и Rutberg Sidney, цит. ст., р. 42.

42 Вж. Пиперкова Лиляна, цит. съч., стр. 105., Martinek Michael, цит. съч., S. 231, Björn Birgitte, цит. съч., p. 22.

43 ЕТК не е част от федералното законодателство на САЩ. Той не е обсъждан и гласуван от Конгреса на САЩ. ЕТК е приеман от законодателните органи на отделните щати и така е ставал щатски закон. Следва да се отбележи, че правото на САЩ включва петдесет и една правни системи – всеки щат има свое законодателство, отделно от федералното. Еднообразните закони, чрез които се цели унификация на законодателството на САЩ, търпят различни редакции през годините и всеки щат е свободен да приеме някоя от редакциите в пълнота или само част от нея (напр. в щата Луизиана, чиято правна система е най-близо до европейската традиция поради връзката й с романската правна система, ЕТК не е приет изцяло) - вж. Björn Birgitte, цит. съч., р. 22.

44 Комисията за надзор върху паричната система е създадена през 1863 г. като отдел в Държавния департамент на САЩ по приходите. Ръководи се от надзорник, назначаван за срок от пет години от Президента на САЩ.

Комисията за надзор върху паричната система издава лицензии за извършване на банкова дейност, регулира и контролира дейността на всички национални банки и на клоновете на чуждестранните банки в САЩ. Едно от правомощията ú е да разрешава на банките да предлагат нови продукти и услуги. Националните банки в САЩ, както и клоновете на чуждестранните банки в САЩ нямат право да извършват услуги, за които не са получили предварителното разрешение на Комисията за надзор върху паричната система.

45 Björn Birgitte, цит. съч., р. 21 и 33; така и Rutberg Sidney, GE Capital enters factoring in the U.S., Secured Lender, Jul/1998, Vol. 54, Issue 4, p. 28.

46 Rutberg Sidney, цит. ст., p. 50.

47 По данни на Германския факторингов съюз в началото на 90-те години стокооборотът чрез факторинг е над 10 милиарда германски марки - вж. Martinek Michael, цит. съч., S. 231.

48 Около две трети от общия стокооборот, посочен в бел. 47, е осъществен чрез международен факторинг - вж. Martinek Michael, цит. съч., S. 231.

49 Мохов Александр, Факторинг как правовой институт и инструмент рыночной экономики, сп. “Право и политика”, бр. 6/2003 г., стр. 69.

50 Таджер Витали, Гражданско право на НРБ, дял първи, С., 2001 г., стр. 338-339, както и Павлова Мария, Гражданско право - обща част, С., 2002 г., стр. 162.

51 Неделимостта на обекта на правното задължение може да произтича от неговата природа или от волята на договорящите. Когато обектът на задължението е неделим, правоотношението е едно единствено независимо от броя на кредиторите и длъжниците. Това е така, защото неделимостта на обекта на задължението води до отклонение от общото правило, че при множество на кредиторите и на длъжниците облигационното отношение се разделя между участващите в него лица (вж. решение № 99/30.06.1986 г. по гр. д. № 65/1986 г., ОСГК, Съдебна практика, Бюлетин на ВС на НРБ, кн. 1/1987 г., така и Калайджиев Ангел, Облигационно право, обща част, С., 2002 г., стр. 503 и 505).

52 Съпружеската имуществена общност върху вещи по своята правна същност е особена съвместна бездялова собственост; това означава, че собственици на вещите в общността са и двамата съпрузи, които само съвместно могат да извършват правни действия с тези вещи. Когато елемент от съпружеската имуществена общност са парични влогове, общността върху тях може да има различни проявни форми, една от които е разпореждането с влога да става по общо съгласие на съпрузите (чл. 22, ал. 5 от СК). Подробности относно спецификите на съпружеската имуществена общност вж. при Ненова Лиляна, Семейно право на Република България, С., 1994 г., стр. 173-174.

53 Вж. Найденов Борислав, цит. съч., стр. 147-153.

54 В българската правна литература е изказано виждането, че същинският факторинг не може да бъде обяснен като обещаване действието на трето лице, без да се изтъкват аргументи в подкрепа на това виждане – вж. Бобатинов Марио, цит. съч., стр. 165, както и Прокопиева Вася, цит. ст., стр. 31-39.

55 Кожухаров Александър, Общо учение за облигационното отношение, Нова редакция и допълнения проф. Петко Попов, С., 2002 г., стр. 109, така и Калайджиев Ангел, цит. съч. стр. 141.

56 В този смисъл е и съдебната практика – вж. решение от 21.01.2002 г. по ВАД № 5/2001 г., сп. “Търговско право”, бр. 4/2002 г., стр. 91.

57 Вж. чл. 2, ал. 2, т. 12 от ЗКИ и чл. 1 т. 2 от Конвенцията за международния факторинг.

58 Сукарева Златка, Необходимостта от правна уредба на договорната суброгация в нашето право, сп. “Съвременно право”, бр. 2/2003 г.

59 Сукарева Златка, цит. ст., стр. 59.

60 Таджер Витали, цит. съч., дял първи, стр. 235, Павлова Мария, цит. съч., стр. 119.

61 Авторите, които споделят традиционния възглед за основанието на правната сделка, биха почерпали допълнителен довод в подкрепа на направеното заключение от различията в каузите на сравняваните правни фигури. Основанието на договорната суброгация е solvendi causa – изпълнението на съществуващо правно задължение е непосредствената цел, с оглед на която се сключва договорът. Каузата на договора между доставчика и фактора е credendi causa – непосредствената цел на всяка от страните е придобиването на субективни облигационни права. Според традиционното разбиране за основанието правните сделки с различни каузи не са от един и същи вид, т.е. имат различна правна природа - Ганев Венелин, Учебник по обща теория на правото, фототипно издание, С., 1990 г., стр. 253, Василев Любен, Гражданско право – обща част, С., 2000 г., стр. 271, Павлова Мария, цит. съч., стр. 465.

62 Вж. Апостолов Иван, Облигационно право, част първа – Общо учение за облигацията, С., 1947 г., стр. 374, Кожухаров Александър, цит. съч., стр. 450, Калайджиев Ангел, цит. съч., стр. 472-473.

63 Волеизявлението е съществен елемент на правната сделка – Таджер Витали, цит. съч., дял втори, стр. 434, Павлова Мария, стр. 447, Джеров Александър, Гражданско право – обща част, С., 2003 г., стр. 359.

64 Калайджиев Ангел, Акредитивът, С., 1994 г., стр. 33, и Таков Кристиан, Банковата гаранция, С., 1998 г., стр. 106.

65 Вж. Апостолов Иван, Правни сделки с действие върху чужд правен кръг, С., 1937 г., стр. 19-24 и стр. 59.

В българската правна доктрина е изразено и противоположното становище. Витали Таджер определя договора в полза на трето лице като правна сделка с рефлексно действие – Таджер Витали, цит. съч., дял втори, стр. 333.

Виждането на Иван Апостолов е по-точно и затова следва да бъде възприето.

Според Иван Апостолов действието на правните сделки в чужд правен кръг се основава на волята на страните по сделките, поради което тези правни сделки могат да бъдат само благоприятни за третото лице, т.е. те могат да пораждат за него само субективни права, но не и правни задължения.

Рефлексното действие на правните сделки не почива върху волята на страните по сделката. То настъпва по силата на закона, който регламентира фактическия състав на тези сделки. Тъй като рефлексното действие на правните сделки се проявява въз основа на закона, те могат да породят за третото лице както благоприятни, така и неблагоприятни правни последици, т.е. от правните сделки с рефлексно действие за третото лице могат да възникнат както субективни права, така и правни задължения.

Подробности относно разликата между правните сделки с действие върху чужд правен кръг и тези с рефлексно действие вж. при Апостолов Иван, цит. съч., стр. 19-24, стр. 59.

66 Вж. решение от 29.09.1997 г., МАД № 71/1994 г., Практика на АС при БТПП (1996-1997), библиотека “БТПП”, кн. 269.

67 Чл. 2, ал. 2, т. 12 от ЗКИ във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 7 от ТЗ.

68 Джидров Петър, Коментар на Търговския закон, том четвърти, С., 1994 г., стр. 1375-1376, Кацаров Константин, Систематичен курс по българско търговско право, С., 1990 г., стр. 417. Така и Герджиков Огнян, Коментар на Търговския закон, книга първа, С., 2000 г., стр. 14, и Голева Поля, Търговско право, книга втора, София, 2002 г., стр. 18.

69 Павлова Мария, цит. съч., стр. 585.

70 Напр. съдебното решение по чл. 8, ал. 1 от ЗЛС, с което районният съд назначава представител на изчезнало лице, или индивидуалният административен акт по чл. 111 от СК, с който органът по настойничество и попечителство назначава настойнически съвет и въз основа на който настойникът става представител на малолетния или поставения под пълно запрещение (чл. 109, ал. 1 във връзка с чл. 117, ал. 2 от СК), или раждането, което е юридическо събитие.

71 Към представителството в гражданското право се отнася и косвеното представителство, макар че някои автори са на мнение, че то не е вид представителство, защото при него липсват съществените елементи на представителството, а именно: извършването на правомерни правни действия от чуждо име и за чужда сметка и настъпването на правните последици от правните действия на представителя директно в правната сфера на представлявания – вж. Таджер Витали, цит. съч., дял втори, стр. 606.

Косвеното представителство не е обект на сравнителен анализ в настоящото изложение. То се състои от три правоотношения, породени от три правни сделки, означавани в българската правна литература като учредителна сделка, изпълнителна сделка и отчетна сделка - Таджер Витали, цит. съч., дял втори, стр. 607, и Павлова Мария, цит. съч., стр. 597-598. Това обстоятелство изключва косвеното представителство от кръга на правните фигури, сходни с факторинга по своята структура, тъй като факторингът обединява две, а не три правни отношения.

72 Въпреки това между прокурата и обикновеното търговско пълномощие, от една страна, и представителството по гражданското право, от друга страна, има съществени разлики – напр. при прокурата и обикновеното търговско пълномощие представляваният винаги е търговец (чл. 21, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от ТЗ); между представлявания и представителя винаги възникват две правоотношения – първото от упълномощителната сделка, а второто – от договор (чл. 21, ал. 1 във връзка с чл. 23 и чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 27 от ТЗ); макар че прокурата се поражда от упълномощителна сделка, обемът на представителната власт на прокуриста се определя не от търговеца, извършил упълномощаването, а от закона (чл. 22, ал. 1 от ТЗ в сравнение с чл. 39, ал. 1 от ЗЗД); при генералното упълномощаване обикновеният търговски пълномощник има право да извършва само действията, свързани с обикновената дейност на търговеца (чл. 26, ал. 1 от ТЗ), докато представителят по гражданското право има право да извършва всякакви правомерни правни действия от името и за сметка на упълномощителя.

73 Това виждане е изразено в съдебната практика – решение № 7269 от 30.12.1999 г. на ВАС по адм. д. № 2467/99 г., I о.

74 В българската правна доктрина са изказани различни виждания във връзка с юридическия факт, който има за правна последица заместването в дълг.

Съществува разбиране, че заместването в дълг може да се осъществи само въз основа на договор между кредитора и новия длъжник - Голева Поля, Облигационно право, С., 2004 г., стр. 94. Изразено е становище, че този договор не е единственият юридически факт, от който възниква заместването в дълг. То може да произтича и от договор между стария длъжник и третото лице, одобрен от кредитора – Василев Любен, Прехвърляне на дълг в системата на българското гражданско и търговско право, С., 1939 г., стр. 141 и сл., Кожухаров Александър, цит. съч., стр. 498, Калайджиев Ангел, цит. съч., стр. 446-447; този договор Любен Диков определя като същинско прехвърляне на дълг – Диков Любен, Курс по гражданско право, Облигационно право – обща част, том ІІІ, С., 1934 г., стр. 518. Изказано е и мнение, че заместването в дълг е правна сделка, сключена между новия и стария длъжник, от една страна, и кредитора, от друга страна – цитирано по Диков Любен, цит. съч., стр. 141 и сл.

75 При поръчителството този извод се основава на чл. 138, ал. 2 от ЗЗД. При факторинга тази възможност отразява обичайната търговска практика.

76 Конвенцията за международния факторинг е подписана на дипломатическата конференция в Отава, Канада, състояла се от 09.05.1988 г. до 28.05.1988 г., на която участва и делегация на Република България.

Дейността по изработването на Конвенцията обаче започва още през 1974 г., когато Управителният съвет на Международния институт за унификация на частното право (ЮНИДРОА) взема решение за включване на факторинга в работната програма на института. Предварителният проект на Конвенцията, озаглавен “Унифицирани правила относно някои аспекти на международния факторинг”, е готов през май 1983 г. и е предложен за становище на представителите на държавите, членуващи в ЮНИДРОА. Този проект се преработва на три последователни съвещания от комисия, съставена от правителствени експерти и от представители на международни и национални организации като Международната търговска камара - Париж, Международната групировка на факторите – Брюксел, Асоциацията на британските фактори – Лондон и др. – вж. Пиперкова Лиляна, цит. съч., стр. 119.

77 В диспозицията на обективните отпращащи норми се съдържа указание за приложимия закон, така наречената “привръзка”, която насочва винаги към обективно съществуващо обстоятелство (напр. мястото на сключване на договора, личното право на едната или и на двете страни по договора, местонахождението на вещта и др.).

В диспозицията на субективните отпращащи норми (lex voluntatis) е предоставена възможност на страните по правоотношението с международен елемент да изберат приложимото към договора право.

За подробности вж. Кутиков Владимир, Международно частно право на Република България – обща част, С. 1993 г., стр. 266 и сл., Тодоров Тодор, Международно частно право – субекти, имущество, задължения, С., 1993 г., стр. 312 и сл., Фаденхехт Йосиф, Българско гражданско право – обща част, фототипно издание, С., 1992 г., стр. 367-368.

78 Обнародвана в ДВ бр. 64 от 27.07.1993 г. и отменена с Наредба № 9 за оценка на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за покриване на риска от загуби, обнародвана в ДВ бр. 73 от 29.08.1997 г.

79 Обнародван в ДВ бр. 25 от 27.03.1992 г. и отменен със ЗБ, който е в сила от 01.07.1997 г.

80 Обнародван в ДВ бр. 52 от 01.07.1997 г., в сила от 01.07.1997 г., и отменен със ЗКИ, обнародван в ДВ бр. 59 от 21.07.2006 г. ЗКИ е в сила от 01.01.2007 г.

81 Обнародван в ДВ бр. 115/1997 г.

82 Обнародван в ДВ бр. 118/1997 г.

83 Найденов Борислав, цит. съч., стр. 126 и сл.

84 Пиперкова Лиляна, цит. съч., стр. 104 и сл.

85 Сделките, които само банки имат право да извършват, в българската правна литература се означават с термина “изключителни банкови сделки”. Всички други банкови сделки се определят като “неизключителни банкови сделки” - Герджиков Огнян, цит. съч., стр. 209.

86 Герджиков Огнян, Търговски сделки, С., 2000 г., стр. 201, Голева Поля, Търговско право, книга втора, С., 2002 г., стр. 359.

87 Апостолов Иван, Облигационно право, част първа – Общо учение за облигацията, С., 1947 г., стр. 11, Кожухаров Александър, цит. съч., стр. 12, Калайджиев Ангел, цит. съч., стр. 34.

88 Логическото тълкуване обхваща и изясняване на икономическите условия, при които е възникнал правният институт – Василев Любен, цит. съч., стр. 61-62 и Павлова Мария, цит. съч., стр. 135. Някои автори определят това тълкуване като материалистическо тълкуване – вж. Рачев Филип, цит. съч., стр. 118.

89 Пиперкова Лиляна, цит. съч., стр. 104, Голева Поля, Търговско право, книга втора, София, 2002 г., стр. 402, и Найденов Борислав, цит. съч., стр. 129.

90 В българската правна доктрина е изразено и мнение, че и изискуеми парични вземания могат да бъдат обект на договора за факторинг – вж. Найденов Борислав, цит. съч., стр. 129.

91 Паричните вземания са еднократни, когато могат да бъдат погасени с едно единствено плащане от страна на длъжника. Те са периодични, когато длъжникът в рамките на даден срок извършва няколко плащания през определен или неопределен интервал от време с цел погасяване на вземането – Кожухаров Александър, цит. съч., стр. 128-129, така и Калайджиев Ангел, цит. съч., стр. 145-146.

92 Калайджиев Ангел, Акредитивът, С., 1994 г., стр. 199-200.

93 Апостолов Иван, Облигационно право, част първа – Общо учение за облигацията, С., 1947 г., стр. 50 и стр. 401, Диков Любен, Курс по търговско право, том 2, С., 1992 г., стр. 612, Диков Любен, цит. съч., стр. 275-276, Таджер Витали, цит. съч., дял втори, стр. 505, Калайджиев Ангел, цит. съч., стр. 153 и стр. 432, Голева Поля, цит. съч., стр. 90.

94 Кожухаров Александър, цит. съч., стр. 490, Калайджиев Ангел, цит. съч. стр. 442.

95 Василев Любен, цит. съч., стр. 37, Таджер Витали, цит. съч., дял първи, стр. 228, Павлова Мария, цит. съч., стр. 110, Рачев Филип, цит. съч., стр. 67, Джеров Александър, цит. съч. стр. 81-83.

96 Вече бе посочено, че договорът за факторинг е банкова сделка, а банковите сделки са обективни (абсолютни) търговски сделки – аргумент от чл. 286, ал. 2 във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 7 от ТЗ. Търговските сделки винаги са възмездни, тъй като са насочени към реализиране на печалба – вж. бележка № 68.

97 В този смисъл е правната теория – вж. Кожухаров Александър, цит. съч., стр. 126, Голева Поля, цит. съч., стр. 90, и съдебната практика - решение № 572 от 15.04.2003 г. на ВКС по гр. д. № 2279/2002 г., V г. о., Бюлетин на ВКС бр. 3/2003 г., стр. 34. Това становище е застъпвано и в по-старата българска правна литература – вж. Диков Любен, цит. съч., стр. 59.

98 Диков Любен, цит. съч., стр. 7 и стр. 56, Големинов Чудомир, Гражданскоправни източници на задължения, С., 1999 г., стр. 41-42.

В българската правна литература са изразени и други становища относно съдържанието на понятието “предмет на правната сделка”.

Някои автори използват термина “предмет” или “косвен обект на правоотношението” за означаване на обекта на правоотношението, разбиран като различни видове вещи, уговорения резултат и други предмети от обективната действителност, които представляват ценност за субектите на правоотношението; тези автори назовават поведението (действието) на длъжника с термина “пряк обект на правоотношението” – Рачев Филип, цит. съч., стр. 197-198.

Има автори, които считат, че “обект” и “предмет” на правоотношението са понятия – синоними: Василев Любен, цит. съч., стр. 221, Таджер Витали, цит. съч., дял втори, стр. 285, Павлова Мария, цит. съч., стр. 387. Според посочените автори обект (предмет) на правната сделка могат да бъдат вещите, нематериалните блага, които се ползват с правна закрила, действията, респ. бездействията на правните субекти, субективните права, правните задължения, както и съчетанието от изброените по-горе видове обекти.

Други автори са на мнение, че правната сделка няма предмет – вж. Кожухаров Александър, цит. съч., стр. 122.

99 Вж. Пиперкова Лиляна, цит. съч., стр. 122 и стр. 124.

100 Голева Поля, Търговско право, книга втора, София, 2002 г., стр. 23, и Голева Поля, цит. съч., стр. 47.

101 Таков Кристиан, Предварителни договори – някои неясни аспекти, сп. “Търговско право”, бр. 1/2004, стр. 52.

102 Решение по ВАД № 79/1970 г., Практика на АС, БТПП Библиотека № 95.

103 Голева Поля, Търговско право, книга втора, София, 2002 г., стр. 23, както и Голева Поля, цит. съч., стр. 47.

104 Договорът за факторинг не може да бъде сключен като предварителен договор, понеже той може да бъде неформален и обезпечителен договор, както и договор, сключен под условие. В българската правна литература се застъпва становището, че при неформалните договори, при обезпечителните договори, както и при договорите под условие е немислимо сключването на предварителен договор - Конов Траян, Някои критични разсъждения върху българската доктрина по предварителния договор, сп. “Търговско право”, бр. 6/2003 г., стр. 17-21, и Таков Кристиан, Предварителни договори–някои неясни аспекти, сп. “Търговско право”, бр. 1/2004 г., стр. 35, 41 и 52.

105 Третият вид модалитет, регламентиран в българското обективно право, е тежестта. Уговорка за тежест може да бъде включена в съдържанието само на безвъзмездните сделки (аргумент от чл. 226, ал. 3 от ЗЗД и чл. 17, ал. 1 от ЗН), каквато договорът за факторинг не е – Василев Любен, цит. съч., стр. 281, Таджер Витали, цит. съч., дял втори, стр. 446, Павлова Мария, цит. съч., стр. 504.

106 Относно чистото действие на правните сделки вж. Таджер Витали, цит. съч., дял втори, стр. 434, и Павлова Мария, цит. съч., стр. 496.

107 Вж. Кожухаров Александър, цит. съч., стр. 114 и Русчев Иван, Договорът за концесия, С., 1999 г., стр. 388.

Изтегляне 2.47 Mb.

Сподели с приятели: